Венгер разкри: Връщам се от 1 януари

Арсен Венгер отново е в центъра на вниманието. Опитният стратег в изминалите дни се свързваше с работа в ПСЖ, Монако, пейките на Реал (Мадрид) и Байерн, като потенциален наследник на Лопетеги и Ковач, но едно нещо сега е ясно - връща се във футбола в началото на 2019 година.

Французинът разкри това в интервю за Шпорт Билд.

"Да, изглежда е така. Вярвам, че отново се връщам на 1 януари. Още не знам къде, почивам си и се подготвям да работя отново", заяви Венгер.

Треньорската работа или директорска функция - остава дилема.

"Има асоциации, национални отбори, това също така може да бъде Япония. Имам голям опит на различни нива. Имам предложения от цял свят", допълва французинът.

Немците ги интересува коментарът около решението на Месут Йозил да напусне националния отбор, след негативните коментари около снимането с турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

"Не ми харесва това, че реши да напусне националния отбор, защото немците уважават онова което е направил за него. Малко ви липсва мотивация когато знаете, че няма да сте готови за Световно или Европейско първенство. Обичам когато играчите са във възможно най-доброто състояние, а те губят мотивация когато не играят на международно ниво", допълни Венгер.

Фенербахче с предложение към Венгер

Легендарният френски специалист Арсен Венгер може скоро да се върне в треньорската професия. "Професора" в края на миналия сезон, след 22 години, напусна Арсенал и направи пауза. Искаше да продължи да работи, но добри предложения липсваха.

Все пак, турските медии днес обявиха сензационна вест. Според техните информации Венгер може много бързо да седне на пейката на истанбулския колос Фенербахче.

Ръководството на клуба от азиатската част на Истанбул е много недоволно от резултатите при Филип Коку. "Фенерите" са далече от борбата за титлата, не блестят и в Лига Европа. Само въпрос на време е кога Коку ще бъде уволнен, а управниците на Фенербахче са отправили предложение на Венгер. Чака се отговорът на легендарния французин.

Поред Венгер като кандидат фигурира и някогашния помощник на Юрген Клоп - Желико Бувач.

Merci, Arsene!

"Емирейтс" се прости със своя създател - Арсен Венгер.

Може би можеше да избере по-добър момент, по-рано да разбере, че е време за край, но без оглед на всичко - Арсенал няма да забрави Арсен Венгер. Командва армията "топчии" пълни 22 години, донесе на клуба три титли шампион на Висшата лига, седем купи на ФА, още седем супер купи (Чарити шийлд). И е заслужил да си тръгне с почести.

Днес преди последния домакински мач с Бърнли (5:0), имаше шпалир за 68-годишния французин. Промени играта на Острова. Забърза я, въведе играта с подаване като концепция в противовес на дългите топки, така характерни за англичаните в някои по-ранни времена...

Да, трябваше да си отиде по-рано. Но вгради своето име в основите на Арсенал. И затова от привържениците голямо благодаря за последния мач на Венгер на "Емирейтс".

Останаха му две гостувания - на Лестър и Хъдърсфийлд. И това е.

Телефонът започна да бръмчи и вибрира, помислих че може да е само едно...

Никога не излизам преди края на мач и не подкрепям онези, които правят това. Но нещо тогава умря и беше ясно, че няма да възкръсне.

Училището в което ходят моите синове е много близо до "Хайбъри", както и "Емирейтс" и в него е забранена употребата на мобилни телефони. Всяка сутрин моите синове с приятелите, оставят своите телефони в кухнята където тези уреди стоят цял ден утихнали докато не завърши училищния ден.

И така са ги, по обичай, в петък оставили, а аз седнах да чета новини в нашата къща, която изведнъж стана мирна и тиха. Но изведнъж телефоните започнаха да бръмчат и вибрират и то всички по едно и също време. И темата е била само една - футболен клуб Арсенал. В края на краищата, само той може да предизвика толкова интерес. Чак и вести за севернокорейска ядрена атака биха отишли на втори план за няколко дни. Същевременно, и моят телефон започна да бръмчи и вибрира и още тогава помислих, че толкова много шум може да вдигне само едно нещо - оставката на Арсен Венгер.

Момчетата, които си оставиха телефоните вкъщи сега са в средата на тийнейджърската възраст. Никой от тях не е гледал как играе Арсенал на "Хайбъри", а започнаха да ходят на "Емирейтс" в периода между 2008 и 2010 година. И имаха понякога на какво да се насладят. Видяха Сеск Фабрегас и Робин Ван Перси във върха на кариерата им. Отпразнуваха спечелването на три купи на ФА за четири години. Бяха на стадиона в онази нощ когато Андрей Аршавин вкара победоносния гол срещу Барселона, както и в онази нощ когато Тиери Анри за втори път дебютира за клуба на 35 години. Когато влезе от пейката и прати топката в далечния ъгъл на вратата на Лийдс Юнайтед, както много пъти го е правил на "Хайбъри".

Но чак и тези неща не са били толкова ценни. Барселона в реванша победила с лекота, а голът на Анри падна в края на един от най-лудите мачове, които съм гледал. Па и победата над Хъл Сити за Купата на ФА с която прекъснахме деветгодишния пост без трофеи до гола на Кошчелни беше истински трилър.

В повечето ситуации, преживели са повече разочарования отколкото удоволствия. Надпревари за шампионската титла от които сме изпадали още през март, големи мачове с големи противници, които главно са завършвали с унижения (колкото ни стига паметта, нито един привърженик на Арсенал никога не е виждал отбора как получава осем гола до 2011 година). Гледали са Никлас Бендтнер и Емануел Ебуе, Филип Сендерос и Себастиен Скилачи, Йоан Джуру и Карл Дженкинсън, Маруан Шамак, Андре Сантош и Мануел Алмуния. И то много често. Всички те са им били директно отговорни за загубите на онези останалите, които са обичали, преди всичко Ван Перси и Фабрегас.

Точно е, че повечето футболни привърженици преживяват повече разочарования отколкото щастие, но родителите на момчетата за които говоря помнят нещо друго - осемгодишният период в който Арсенал беше между най-добрите в Европа. Беше райско усещане притежанието на сезонна карта през това време. Това беше паспорт за гледане на най-добрия футбол в Британия, често и най-качествената забава в Лондон. Този отбор вероятно не спечели трофеи колкото трябваше. А като вече говорим за Непобедимите от сезон 2003/2004, няма привърженик на Арсенал, който още в следващото изречение няма да се сети за загубата от Челси в 1/4-финалите на Шампионската лига, която преживяхме като катастрофа. Но моят спомен за Венгер винаги ще бъде свързан и с Анри и Денис Бергкамп, Робер Пирес и Фреди Люнгберг, Патрик Виейра и Сол Кембъл, сезоните в които бяха спечелени дубъли и е игран очароващ, силен, смъртоносен футбол, който ни спираше дъха. Най-многото което е можел да направи противник срещу Арсенал в началото на 21 век е да се пребори за ъглов удар. Много по-често противниците получаваха отколкото вкарваха голове.

Но никой който сега е по-млад от 20 години не си спомня за този период. А когато медиите обвиняват привържениците на Арсенал, че имат къса памет, човек би могъл да използва същият този аргумент срещу тях.

Ако имате определени години, Златната епоха на Арсен изглежда сякаш е била вчера. Но на моите синове и на техните приятели им е омръзнало да слушат какво 68-годишният старец е направил преди десетилетие или повече. Те са дезориентирани. Арсен е треньор на Арсенал през целия им живот (примерът работи, през това време са се сменили четири британски премиера, а Челси смени 11 треньора). Но тези момчета са и възбудени. От известно време чакат да видят какво им носи бъдещето.

Предполагам, че Венгер не е искал да си отиде докато договорът му не изтече в края на следващия сезон. Винаги е вярвал в своите играчи и собствената способност да преобърне нещата в своя полза, но истината е, че не успя да отговори на новите предизвикателства с които мениджърите се сблъскват както това се отдаде на сър Алекс Фергюсън. Фергюсън победи Венгер, пребори се с Жозе Моуриньо, чак и с финансово по-силния Сити. Но Венгер вече от едно време е бил изгубен и е бил ядосан.

За мен финалът за Купата на Лигата през февруари срещу Манчестър Сити беше моментът когато нещата изглеждаха безнадеждно. Сити убедително най-добрият и най-силният отбор в страната, така че загубата не е била изненадваща, нито бяхме посрамени. Но и бяхме заради начина по който се случи това.

Според моите информации, само десет отбора във финал за някоя купа в Англия са изгубили с три гола разлика в последните 50 години през които гледам Арсенал. А някои от тези състави са били втородивизионни - да кажем Милуол срещу Манчестър Юнайтед или Брадфорд срещу Суонси.

Единственият път в който съм виждал загуба на Арсенал с повече от гол разлика във финал беше през 1969 година, когато третодивизионният Суиндън Таун празнува победа с 3:1 след продължения. Чак и този финал все пак ми донесе доза нервност, па и отчаяното изчакване в последните минути.

Повечето финали са твърди мачове и когато единият отбор на хартия е по-слаб, обикновено измисля план как да попречи на този по-силния съперник да играе. Така Уигън преди няколко години победи Манчестър Сити, относително наскоро легендарният Уимбълдън празнува против Ливърпул.

Нямаше никаква следа от някаква тактическа идея на Венгер в този финал с Гуардиола. Арсенал често правеше това което прави през последното десетилетие - подскачаше нервно докато не получи наивен гол. А тогава продължи да прави това докато не получи още два. Бях един от хилядите привърженици на Арсенал, които излязоха 25 минути преди края на мача. Когато съдията свири край, на стадиона не беше останал почти никой с червено-бели цветове. Нямаше бяс, а само усещане, че големите клубове сега са далеч извън обхвата на Арсенал. Но Венгер и компания не са били готови да играят по начина по който това правят по-малките клубове. С борба, бутане, съкращаване на пространството.

Четири дни по-късно, малцина от нас отидоха на "Емирейтс" и то в една от най-хладните нощи в изминалите няколко години и отново гледахме същото представяне и същия резултат. Тази нощ издържах един час. Никога не излизам преди края на мача и не подкрепям тези, които го правят. Но в тези околности оставането на стадиона изглеждаше като да обиждаш сам себе си. След тази седмица, имаше и празни места на стадиона, хиляди такива, на домашния терен. Нещо умря и беше ясно, че няма да възкръсне.

Арсенал никога няма да има по-добър мениджър, нито по-умен, съответно любезен. Онзи момент когато телефоните от началото на историята започнаха да бръмчат, стана възможно да се види значението и насладата, които е донесла невероятната кариера на Венгер в Арсенал. Но до това бръмчене накрая трябваше да се стигне, за да стане по-ясна голямата картина. А тази картина наистина е била нещо!

Това е авторски текст на Ник Хорнби за ESPN за напускането на Арсен Венгер. Хорнби е написал Fever Pitch, вероятно най-добрата футболна книга в историята. Арсенал е радостта и страданието на Хорнби през целия му живот. А най-хубавите моменти му е осигурил Арсен Венгер. На неговите деца - най-тъжните.

От "Непобедимите" до "Венгер вън", как ще бъде запомнен Арсен Венгер?

Ерата Арсен Венгер - история, която започна на Иууд Парк срещу Блекбърн Роувърс на 12 октомври 1996 - най-сетне свърши след неговото решение да се оттегли като мениджър на Арсенал.

Името на Венгер е синоним на Арсенал след спечелването на три титли във Висшата лига, рекордните седем купи на ФА и шест суперкупи на Англия, както и преместването от "Хайбъри" на стадион "Емирейтс" през 2006, една арена, която ще остане като паметник на неговите постижения.

68-годишният французин, който спечели дубъл - първенство и Купа на ФА през 1998 и 2002, стана нарастващо разделителна фигура сред привържениците на Арсенал, след като клубът 14 години е без титла във Висшата лига, но неговият успех и влияние върху английския футбол го направиха една от най-забележителните спортни фигури в модерната ера.

Венгер подписа нов двугодишен договор след като победи Челси, за да спечели Купата на ФА през 2017, но слабата форма в първенството - Арсенал е на 14 точки от местата в Топ 4 и няма победа като гост през 2018 - добави към нарастващото недоволство на привържениците и намаляващата публика на стадиона, правейки неговото напускане неизбежно.

Венгер се придържа към принципите си дори пред лицето на нарастващата критика. Но, в края на краищата, той ли беше мениджърът, който промени всичко в английския футбол и плати цената на това, че не промени себе си?

"Арсен кой?" Френският революционер

"Арсен кой?" беше едно позорно заглавие което посрещна Венгер при пристигането му след 19 месеца в Нагоя Грампус Ейт в Япония, като преди това беше спечелил Лига 1 във Франция с Монако с английския национал Глен Ходъл в състава.

Притежателят на сезонна карта и акции Дарън Епстайн, един от най-уважаваните гласове сред привържениците в Туитър със 127 000 последователи, си спомня:
"Като повечето привърженици никога не бях чувал за него.

Нямахме 24-часови новини, мачове на живо от цяла Европа и, като се има предвид, че той беше в Япония по това време, неговият профил беше много слаб."

Скоро стана ясно, че английският футбол беше свидетел на пристигането на човек, който ще промени пейзажа завинаги със своя подход към тактиката, диетата - веднага забрани шоколада като хапване преди мач - и културата на професионалните играчи.

Бившият защитник Мартин Киоун, който беше в първия състав на Венгер в Арсенал, каза пред Би Би Си Спорт: "Първата ми мисъл за Арсенал беше: Добрите типове печелят ли неща?"

"Той се здрависваше с мен три пъти сутрин. Имаше истинска топлина."

Най-успешните мениджъри в английския футбол
Класирани по общия брой спечелени трофеи

Главният редактор на Дейли Мирър за футбола Джон Крос, автор на "Арсен Венгер: вътрешната история на Арсенал под Венгер", пръв обхвана клуба за вестник "Ислингтън" и описва управлението през 21 години като национален репортер.

Той каза: "Моята реакция беше като на всеки друг. Чувството беше, че Арсенал поема голям риск в ера когато чуждестранните мениджъри почти не бяха чувани. Нека не забравяме, че той беше първият чуждестранен мениджър, който спечели Висшата лига."

Венгер, който замени Брус Риоч, ще даде отговор на скептиците в месеците напред като той формира модерния Арсенал върху основата оставена от неговия бивш шампионски мениджър Джордж Греъм.

Революцията се развиваше бързо с научни методи, които ще формират успеха на "топчиите", започвайки с титлата във Висшата лига и Купата на ФА в първия му пълен сезон начело.

Киоун, който има 449 мача за Арсенал, каза: "Гледайки назад, беше добър брак между старото и новото. Той мислеше, че мога да играя и ще каже: "Мартин, можеш да подаваш топката", след като ми беше казано, че това е област в която не съм страхотен."

"Тренировките бяха различни всеки ден, винаги вариация. Работехме върху отнемането на топката, движението, тичането без топка. Правехме го без противник - използвахме манекени."

"Никога не бяхме виждали манекен преди това - повечето момчета вероятно помислиха, че е бил реклама на пури."

Венгер направи своите промени, ако не чрез хитрост, то с маниер приемлив за играчите в клуба с добре известна и публична култура на пиене.

"Арсен дойде във време когато играчите бяха готови да се променят", заяви Киоун, който има два престоя в клуба.

"Арсен беше умен в това, че не ни казваше да правим нещо. Той ще доведе професионалисти, които да предадат неговото съобщение, иначе можеше да е като дете което казва: "О, тате, писна ми да те слушам."

"Той делегираше добре. Имаше много различни съобщения от различни професионалисти. Имаше спортен учен, който говореше за разтягането, поддържането на форма и тренирането; диетолог, който правеше кръвни изследвания; доктор говорещ за важността на витамин С, желязото и В12."

"Имаше лозунги като "дъвчи да победиш" и "пийни да победиш". Ние го приехме - но по-същественото взехме го на борда."

"Арсен кой?" поставяше основите на Арсенал на място и точеше острието за чуждестранните мениджъри.

Само двама, Освалдо Ардилес и Руд Гулит, бяха работили във Висшата лига преди него - а той щеше да определя темпото, шаблона и течението за останалите.

От Кристиан Грос дошъл в "шпорите" през 1997 до Хави Гарсия в Уотфорд през този сезон има 54 чуждестранни треньори, които са ръководили поне един мач във Висшата лига откакто Венгер беше назначен в Арсенал.

Венгер ще бъде запомнен като мениджъра, който отвори вратите.

Славните години на Венгер - великият алхимик

Венгер донесе златна ера в Арсенал между 1998 и 2004, ранните месеци на сезон 1996/97 бяха използвани като проучвателна мисия за ерата, която кулминира в "Непобедимите" с 38 мача сезон във Висшата лига без загуба, за да бъде спечелена титлата преди 14 години.

В 30 шампионатни мача през първия си сезон, съотношението на победи на Венгер беше само 46,7% - но 12 месеца по-късно беше превърнато в шампионските 60,5%, като той се доказа като господар на иновациите, тактическото майсторство и алхимия.

Венгер завари стоманата на ерата на Греъм, с известната защита, която беше изградена от вратаря Дейвид Сиймън, Киоун, Тони Адамс, Стив Боулд, Лий Диксън и Найджъл Уинтърбърн с нови, набиращи популярност попълнения от световна класа.

Халфовете Патрик Виейра и Емануел Пти бяха доведени, плюс атакуващите таланти Тиери Анри, Марк Овермарс, Робер Пирес и Никола Анелка - 17-годишен доведен от ПСЖ за 500 000 паунда през февруари 1997 и продаден на Реал (Мадрид) през лятото на 1999 за 22,3 милиона паунда.

И той, разбира се, наследи едно от най-великите бижута от всички в лицето на Денис Бергкамп, който беше подписан от Риоч.

"Арсен подписа със страхотни играчи и тогава ги направи още по-добри, което ни донесе този период на успех", допълни Киоун. "Брус Риоч помисли, че известната защита беше свършила, но не бяха. Ние разбирахме ролята на всеки друг и Арсен беше достатъчно умен да разбере, че този елемент от мениджмънта беше правен от него на терена."

"Той ще бъде виждан като голям визионер и това беше чудесен период когато всички ние бяхме част от красива трансформация."

Трофеите бяха печелени безмилостно, но и стилно. Три шампионски титли, включително и дубълите през 1998 и 2002 и старта на тази колекция от седем купи на ФА.

Първоначалното съотношение на победите на Венгер започна да нараства, достигайки до връх от 68,4% в шампионските сезони през 2001/02 и 2003/04.

Епстайн се наслаждаваше на радостта да е привърженик на Арсенал, очарован от това което правеше Венгер, казвайки: "Той смеси стария Арсенал, традиция с нов път."

"Въпреки популярното вярване, Арсенал не беше скучен при Джордж Греъм - но разликата беше, че ако вкарахме защитата щеше да озапти противника, така че това е което Арсен Венгер смеси."

"Това означаваше, че имаме ядро от играчи към което привържениците можеха да се свържат, но които останаха в отбора, защото заслужаваха. Той също събираше заедно състави, които бяха невероятни за гледане. Играхме срещу Мидълзбро, Блекбърн, Портсмут, да изброим няколко, а техните привърженици ни аплодираха."

Това беше мощна смес от нова коприна и стара стомана. Венгер имаше материалите когато пристигна, но неговият революционен подход, неговата способност да извлече най-доброто от старото и да го смеси с неговия модерен подход, се превърна в трофейна ера на Арсенал.

И какво е било да се изправиш срещу този отбор?

Фил Невил е бил в сърцето на някои от най-великите физически, ментални, тактически и технически битки във великото съперничество между Манчестър Юнайтед и Арсенал.

Припомняйки си тези сблъсъци между отбора на сър Алекс Фергюсън и този воден от неговата най-голяма заплаха, Венгер, бившият футболист на Юнайтед каза за Би Би Си Спорт: "Неговите отбори бяха страшни да се играе срещу тях, абсолютно страшни. И да не правим грешка, това е похвала, а не критика."

"Те бяха корави, но невероятни откъм техника. Той напълни съблекалнята със страхотни характери, всички можеха да играят, а тогава доведе още - и понякога имаш нужда повече от характери отколкото от таланти."

"Той ги превръщаше в още по-добри характери и, по-важно, дори по-добри футболисти. Внезапно, типът футбол който играеха беше смесица между мощ, скорост и финес."

"Най-добрият спомен за моята кариера бяха битките, които имах с Арсенал. Те бяха толкова добри, че ние трябваше да играем различно срещу тях. Трябваше да си променим тактиката. Трябваше да сме агресивни с и без топката. Трябваше да нарушаваме ритъма на Арсенал, защото ако ги оставите да влязат в ритъм те бяха неудържими. Имаше времена когато го правеха и ни биеха с лекота."

"Това бяха мачове във Висшата лига, които бяха на различно ниво в сравнение с всеки друг мач във Висшата лига в който съм играл някога. Тези мачове бяха, по отношение на нивото на качество, почти като срещи от Шампионската лига - с тази истинска концентрация в погледа."

Това беше ера и със своите падения, като загубения финал за Купата на УЕФА през 2000 г след дузпи срещу Галатасарай от Турция, след нулево равенство и загубата на финала за Купата на ФА през 2001 срещу Ливърпул - но малцина можеха да си представят, че денят на "Непобедимите" щеше да маркира началото на края на славните години.

Дългият път към упадъка

Когато 41-годишният Жозе Моуриньо се появи на "Стамфорд Бридж" на 2 юни 2004 и се кръсти "Специалния", беше трудно да се предположи, че неговият нов съперник Венгер никога повече няма да спечели Висшата лига.

Дали пристигането на безочливия, прям, предизвикателен Моуриньо - свеж от спечелването на Шампионската лига с Порто - беше денят в който успехът умря за Венгер?

Венгер, който беше способен да се справи със съперничеството на колегата си в Манчестър Юнайтед Фергюсън, внезапно попадна в токсично отношение с мениджър, който му влезе под кожата - и по-значително беше на кормилото на успешен отбор, който се справяше с Арсенал.

Венгер нямаше шампионатна победа в 12 мача срещу Моуриньо, докато Арсенал победи Манчестър Юнайтед миналия май. Когато имаше значение, той не можа да е победител.

Общото съотношение на победите на Венгер остана високо - но това на Моуриньо беше по-добро. Сезон 2004/05 беше перфектен пример. Арсенал постигна 65,8%, за да бъде надминат от забележителното 76,3% на Челси, когато титлата се завърна на "Стамфорд Бридж" за пръв път от 50 години.

Французинът никога не можа да си върне титлата, която печелеше редовно, подиграван от Моуриньо че е "воайор" когато става дума за успехите на Челси и, най-яростното, "специалист в провала".

Така че беше ли Моуриньо човекът, който започна провала, който доведе до нарастващо излезлия от модата и надхитрен Венгер.

Отказът на Венгер да се раздели с неговите проверени методи го накара да изостане, упадък подчертан от новата порода във Висшата лига, не само на Моуриньо - който се завърна след успехи в Интер (Милано) и Реал (Мадрид), за да спечели отново титлата с Челси през 2015 - а и треньори като шампионът с Челси Антонио Конте, Юрген Клоп в Ливърпул, Маурисио Почетино в Тотнъм и, разбира се, Пеп Гуардиола, който донесе своя пуристки, модерен начин на действие в Манчестър Сити.

Докато Арсенал беше надигран във финала за Купата на Лигата от Сити на Гуардиола през 2018, контрастът в техническите детайли беше очевиден.

Гуардиола беше символ на модернизма, докато Венгер изглеждаше уморен и в трудност да намери ново вдъхновение.

Брутално и безмилостно, Гуардиола изглеждаше като човекът, който Венгер беше някога.

"Исторически, хората ще гледат към идването на Жозе. Футболът се движи много бързо", заяви бившото крило на Челси и анализатор за Би Би Си Спорт Пат Невин.

"Скоростта на промяната, особено тактическата, беше невероятна през последните 10 или 15 години, може би повече отколкото когато и да е."

"Адаптира се и си промени, и хората се адаптираха и се промениха с него. Нещото за Арсен е, че той не се промени наистина - така че Жозе Моуриньо е добра точка от която да се тръгне."

"И когато имате нова група като Конте, Гуардиола и Клоп всички дошли по едно и също време, както го направиха и Почетино слагащ своя печат при "шпорите", това подчертава това и го прави още по-очевидно. Всички можем да го видим. Когато дойде Жозе, мислите, че е квантов скок. Арсен не се адаптира до това ниво."

Така че дали Венгер е виновен за твърде дългото си оставане което завърши с вреден период на стагнация.

"Той промени всичко и после се придържаше към своите оръжия - но един човек, който се придържа към своето е човек с войнственост и нежелание да се промени", добави Невин.

"Те са едно и също, просто с различна гледна точка. Когато си успешен, изглежда като предишния. Когато не си, то е вторят."

"Въпросът е дали трябваше да напусне през миналата година. Ако спечели Лига Европа е направил верния ход да остане, но ако не успее, дори да загуби финала, тогава хората ще кажат, че е сбъркал."

Някогашният визионер Венгер е запазил огъня си горящ.

Но в късните си дни огънят изглежда гори по-яростно при други - включително Конте, поне в първия му сезон в Челси, Клоп докато възражда Ливърпул, неговият противник Маурисио Почетино в Тотнъм (въпреки че Венгер може да посочи по-големи скорошни успехи откъм трофеи) и Гуардиола.

Венгер може да не е загубил желанието си, но беше ли той иноваторът и господарят на адаптирането който в крайна сметка се провали да се адаптира?

Крос защитава Венгер яростно от тази критика.

Той каза: "Идва нов стил с пресата на Клоп, крилата бекове и защитата на Конте. Дали честно смятате, че ако ние можем да видим разликата, Арсен Венгер не може? Някои експерти ме влудяват като го подиграват, вярвайки че те знаят повече. Аз всъщност го аплодирам за придържането към своите принципи."

11-те на Венгер

И 11 от онези, които всеки привърженик на Арсенал с удоволствие би забравил...

От вчера футболният свят по някакъв начин се "прощава" с Арсен Венгер... Насъбраха се тонове негативни коментари на сметката на опитния специалист в последните години, критиците бяха особено активни от миналата пролет, когато Професора за пръв път остана без Шампионска лига, но откакто клубът официално съобщи, че французинът си тръгва след края на сезона, чак и на онези най-яростните критици им застана буца в гърлото. Не е все едно... Това са 22 дълги години и вероятно край на времената за които футболните романтици жалят.

В морето цифри, анализи, ретроспекции, УЕФА дошла до идеята да "изпрати" Арсен като състави идеалните 11 за времето на неговия престой в Лондон. Мнозина са приели "състезанието", започнали да създават отбор, но не е имало твърде много разлики. Гръбнакът на отбора е добре познат, евентуално по някоя разлика на бека или в сърцето на средата на терена. Жилберто Силва или Емануел Пти. Евентуално Фабрегас...

Представяме ви идеалните 11, които избрала УЕФА във формация 4-4-2, или 4-2-2-2. На вратата Дейвид Сиймън; в задната линия Лаурен, Сол Кембъл, Тони Адамс и Ашли Коул; в средата Робер Пирес, Жилберто Силва, Патрик Виейра, Фреди Люнгберг; в атака Денис Бергкамп и Тиери Анри.

Пейката би могла да изглежда така: вратар Леман, Туре, Фабрегас, Овермарс, Йозил, Йън Райт, Кану.

Англичаните разбира са се потрудили да допълнят тази история. За таблоидите също така е много интересно да изберат най-лошите 11. И ви представяме един от техните избори. Формацията е 4-3-3: Ричард Райт, Олег Лужни, Игорс Степановс, Себастиян Скилачи, Андре Сантош, Амаури Бишоф, Ким Калстрьом, Юничи Инамото, Кристофър Урех, Яя Саного и Франсис Джефърс.

Помните ли ги?

Юрген Клоп за Венгер: Голям пич и мое вдъхновение

Мениджърът на Ливърпул отдаде признание на французина за свършената работа в Арсенал.

И Юрген Клоп остана изненадан от решението на Арсен Венгер да напусне Арсенал в края на сезона. Немецът не крие, че в младостта се е дивил на френския треньор, особено в ранната фаза на кариерата, и сподели, че точно Венгер го е вдъхновил да се занимава с треньорската работа.

"Изненадах се сутринта когато чух тази новина, но това е негово решение, трябва да го уважаваме и аз нямам проблем с това. Арсен Венгер е голям визионер и творец на футбола. Има фантастична кариера, невероятен характер, голям пич в тази професия", заяви Клоп.

Немецът казва, че зад Венгер остават големи достижения.

"Обичайно мислите, че във футбола всичко трае кратко, но той се задържа в Арсенал 22 години. Това е много. И е било много успешно. Може би не всички са щастливи как изглежда това в последните няколко месеца, но и неуспехите са нормални и това е дял от работата. Винаги е развивал млади играчи, купувал фантастични футболисти, доминира през 90-те и в началото на 21 век, спечели всичко и играеше най-хубавият футбол."

Накрая и още едно признание към легендата.

"Винаги съм се дивил на неговата работа. Откакто съм дошъл в Англия това се промени, защото станахме съперници, но в Германия ми е бил голям пример. Ще бъде различно без него край тъчлинията. Не съм сигурен дали ще се оттегли или ще премине в друг клуб. Изглежда ми, че още има пълни сили и може да работи още няколко години на топ ниво. Лично му пожелавам всичко най-добро и се надявам да го срещна и да му кажа това на четири очи", заключи Юрген Клоп.

Професоре, време е

Човекът, който някога озаряваше и палеше Висшата лига, донесе й най-хубавият футбол, който някога е виждала, промени я от корена и накара англичаните отново да учат футбола отначало - тази вечер определено беше победен. Резултатно от Манчестър Сити (0:3), но още по-важно и по-болно - победен е като човек когото го е прегазило времето.

Арсен Венгер все още си мисли, че се състезава с пътнически влакове, а непрекъснато го удрят експресни. Тази вечер го удари най-бързият. Този на Гуардиола. И го изпрати в пенсия...

Всичко освен напускането на скамейката на Арсенал в края на сезона би било себично от страна на Арсен Венгер. Дал е на Арсенал всичко, заради него отказа на Реал (Мадрид) и кой знае още на кого. Живя за Арсенал 20 и кусур години, промени неговото ДНК, изписа най-славните страници в историята на клуба, но някъде тръгна погрешно... И остана да живее в тази история, отказвайки да приеме настоящето. Не гледайки в бъдещето. "Професора" вече не може да преподава, неговите учебници са застарели и прашасали. Дойдоха някои по-млади и по-модерни колеги, които това знание отдавна са сдъвкали и са го подобрили. Пеп Гуардиола е пръв между тях.

И не е случайно, че цялата немощ на Венгер и Арсенал така кристално се огледа тази вечер пред полупразните трибуни на Емирейтс срещу отбора, който е някаква версия на онези Непобедимите на Арсен. Онова което някога играеха Анри, Бергкамп, Виейра, Пирес и компания, днес по подобен начин, но много по-бързо играят перлите на Гуардиола Сане, Силва едно, Силва две, Агуеро, Де Бройне...

Начинът по който леката конница на Пеп Гуардиола за 18 минути закла немощния Арсенал е може би най-доброто съобщение за Венгер, че трябва да започне с освобождаването на канцеларията и за някакво достойно прощаване през май. Лерой Сане както някога Анри правеше слаломи през отбраната на Арсенал, която не можеше дори с ласо да го хване. Де Бройне с пасове разсичаше отбраната както някога Виейра, Бернардо и Давид Силва лепяха топката за краката си както някога Бергкамп, Агуеро се пробва като Люнгберг... Това бяха шедьоври на футболната простота, които някога Венгер представяше на Острова като първи апостол на това евангелие за хубавия футбол.

За пръв път в историята на Висшата лига, Арсенал на свой терен получи три гола за полувреме! Венгер немощно гледаше от пейката, вече и не ставаше и в един момент само тъжно наведе глава и се замисли. Полупразните трибуни негодуваха и вълна освирквания казаха какво мислят. На всички всичко е ясно. И на Венгер е от тази вечер. Арсенал в срок от няколко дни получи два болезнени урока от Манчестър Сити и видя колко далеч наистина е от трофея на Острова. Чак и изпуснатата дузпа на Обамеянг във второто полувреме - която би донесла троха надежда - илюстрира, че надеждата вече не живее на Емирейтс. Можеше да бъде и по-брутално. Но сякаш и Пеп Гуардиола накрая се съжали над човека, който като него не е само треньор, а и революционер, който е променял футбола. Манчестър Сити във второто полувреме сякаш свали крака от газта не искайки допълнително да унижава човека, който не принадлежи на този днешен футбол.

Сезонът на практика е свършен за Арсенал що се отнася до Висшата лига. С осем точки по-малко от петия Челси и 10 по-малко от Тотнъм, който е на мястото за Шампионската лига, Арсенал е приключил. Остава му още тази Лига Европа да пробва през малката врата в Шампионската лига, но и това не изглежда вероятно. Не заради конкуренцията, не заради пробудения Милан, който го чака в четвъртък, а заради самия Арсенал и вътрешния демон на Арсен Венгер с който не се е преборил.

На Арсенал е нужна пълна реконструкция. Започвайки от Арсен Венгер. Това вече не е неговата чаша чай... Не върви да го помнят по това. Заслужил е по-добро. А заслужил е и Арсенал повече да не бъде негов заложник.

Автор: Александър Глигорич

Венгер: Човек се учи докато е жив и това е богатството на живота

"Човек се учи докато е жив и това е богатството на живота - непрестанното научаване на нещо ново."

Думите са на Арсен Венгер, който с началото на октомври започна своята 21-а година в Арсенал. Ето и още от думите на треньора известен като "Професора" и притежател на редица рекорди.

Говоря 10 езика, но когато Санчес дойде в клуба аз се записах на курс по испански език, който исках да науча по-добре отколкото знаех, за да говоря с тези момчета в отбора, които не знаят английски, освен него, Оспина, Габриел.

Обичам да чета. Четенето ме отпуска.

Хората мислят, че съм стиснат, а аз само искам да харча умно парите на клуба, когато излезете с мен на вечеря можете да видите, че всъщност съм голям джентълмен.

Изкуството ме изпълва, съжалявам, че не мога да рисувам, това е невероятно изкуство.

Обичам почивката. Но активната почивка. Обичам своята държава, особено юга на Франция, но се наслаждавам в опознаването на културата на други народи.

Водил съм големи битки като мениджър на Арсенал, има доста трофеи, но най-много съм се радвал след победата над Барселона с 2:1.

С млад отбор, без доста титуляри, успях да победя един от вероятно най-добрите състави за всички времена.

Преследвайте своите мечти.

Ето, аз и в най-лудите си мечти не съм можел да си представя, че аз, момче от бедно семейство от едно френско село, ще бъда мениджър на голям клуб какъвто е Арсенал.

Професоре, време е за Сбогом! Арсен(ал) е изчерпан

Всяка година по същото време. Като филм, който някога е бил хубав, но е скъсан от повторения всяка седмица по кабеларките и вече ти се гади като го видиш. Просто е невероятно, но е факт. За кой ли път вече щом дойде март в Арсенал две неща са ясни - отборът няма да е шампион на Англия и вече не участва в Шампионската лига. С края на сезон 2016/17 г може да сме свидетели на историческата раздяла с Арсен Венгер, известен като Професора. След 13 сезона без титлата в Англия и за седми път осминафиналист в турнира на богатите в Европа. Двата поредни триумфа в Купата на ФА през 2014 и 2015 г просто бяха прах в очите след девет години прах във витрината.

Венгер дойде през октомври 1996 г и в първия си пълен сезон начело - 1997/98 г постигна дубъл, давайки заявка за способностите и амбициите си. През третия си сезон изведе Арсенал и до финал в Европа - за Купата на УЕФА, загубен след дузпи от Галатасарай. Успя да направи немислимото и стана шампион на Англия без загуба - 26 победи и 12 равенства! Успя да изведе Арсенал до първия му финал в Шампионската лига през 2006 г. Спечели и шест пъти най-стария футболен турнир в света - Купата на ФА (споделен рекорд за мениджър). Да пресели Арсенал от "Хайбъри" на чисто новия модерен "Емирейтс" и да го превърне в машина за пари. Ерата Венгер премина 20 календарни години, които могат да се разделят на две половини - успешните 10 в началото - 3 титли, 4 купи и 2 финала в Европа и последвалите ги 10 на горчиви мъки. Когато смениха емблемата на клуба през 2002 г използваха мотива "This is not a revolution - it's an evolution" (Това не е революция, а еволюция). След загубения финал в Шампионската лига през 2006 година срещу Барселона във философията и поведението на Венгер няма никаква еволюция (дори напротив) и днес все повече привърженици открито искат революция.

Венгер се оправдаваше с изплащането на заема за новия стадион (390 милиона паунда), че Арсенал не може да си позволи топ играчите в Европа. Наложи таван на заплатите и едногодишни договори на играчите над 30 години. Финансовата стабилност е нещо похвално в такива смутни времена, но стадионът се изплати. Междувременно Арсенал продаде големите си футболисти, а не привличаше такива. Естествено това се отрази на резултатите и клубът започна едно живуркане с единствената амбиция да завърши в Топ 4, за да си осигури финансовите облаги на Шампионската лига. Междувременно не е бил на загуба след 2002 г.

От 2011 година премина в ръцете на американеца Стан Крьонке. Американците не обичат футбола, колкото и да се пънат да си правят първенства през 20-30 години, те не го разбират, но идеално разбират от печалба - Арсенал е изгоден - поне докато е на плюс. С малки инвестиции и големи печалби е чудесна фирма, но е футболен клуб достоен за съжаление. Венгер е служител на годината и така от години - малки разходи, по едно голямо име за залъгалка на хората и да вървят тениските, най-скъпите билети в най-скъпото първенство, а на терена една и съща претоплена манджа, но докато идват китайците и индийците да пълнят стадиона - няма проблем. Футболният туризъм триумфира над футболния човек и страстния привърженик, който прави разлика между тъч и аут.

С идването си Венгер промени нивото в английския футбол като обърна внимание на храненето на всеки играч и спецификите на неговия метаболизъм и структура на тялото. Нещо невиждано дотогава. Иронично Арсенал е отбор, който се прочу с контузиите си. Години наред редица ключови играчи или не започват или не завършват сезона, започва се с малки травми - 2-3 седмици, които неусетно се разтягат в 5-6 месеца. За Абу Диаби може да се напише книга. "Червено-белият" екип си е идеален за униформа на медицинска сестра, тъй като "топчиите" са си болница. С въвеждането на януарския трансферен прозорец през сезон 2002/03 г клубовете получиха шанс да поправят такъв тип проблеми. Венгер не харесва януарския бизнес, с много зор се съгласява да купи или вземе някой под наем. Твърдоглав да докаже, че няма нужда да подкрепи отбора в определени зони. В края на сезона след поредния провал не плаща цената. Плащат я милионите привърженици. Преносно и съвсем буквално.

Трагикомедията със самолетите на "Хоутърнс" е невиждано зрелище във футболния свят. Разпадът в Арсенал ескалира. Първият полет с надписа "Без нов договор. Венгер вън" е платен от Китай, вторият с "Вярваме в Арсен. Уважавайте АВ" е платен от Хонконг (малкия Китай). За пръв път в пет шампионатни мача Венгер записа четири загуби. Гарнирани с дежурното изпадане на 1/8-финалите в Шампионската лига, с най-унизителното до момента 2:10 от Байерн (Мюнхен). Не може да се отрече, че Арсен(ал) се постара много да се превърне в лесна плячка за подигравки и да подели тази "слава" с други клубове от своя град, своята държава и континента. В самолета на Арсенал няма пилот - скоро няма да има и гориво. Алексис Санчес (64 гола + 36 асистенции) ще си отиде и с него безмоторното падане е гарантирано. Венгер не си тръгна след 2:8, след 0:6, след няколко 1:5, след години на калъфки и посредственост, но за "Професора" вече няма поправителна сесия. От години се вижда, че той няма план Б в играта, всички го научиха и прочетоха като стар вестник, всички знаят какво ще каже преди и след мача, всички знаят, че той не може да мотивира отбора и да му даде жар за битка. Твърде очевидно е твърдоглавието. И най-големите романтици трябва да сложат ръка на сърцето и да признаят, че Арсен(ал) е изчерпан. Ето и малко статистически доказателства:

От началото на катастрофата със загубата от Уотфорд на 31 януари вкъщи с 1:2 Арсенал се разпада през едно от полувремената на всичките си мачове (предимно второто) за първенство и в Шампионската лига - седем двубоя с един успех и шест загуби при голова разлика 8:21. Средно по 1,14 вкарани гола срещу 3 допуснати всеки мач!

31 януари - Уотфорд 1:2 (домакин)

През първото полувреме Арсенал владее топката 69% и има точно 160 подавания повече, но няма НИТО ЕДИН точен удар във вратата от 3 опита. За сметка на това Уотфорд има 6 от 9 и за три минути повежда с 2:0!

Трагедията продължава с пълна сила през второто - 79% владение на топката, 17 удара от които 5 във вратата и ЕДИН гол! Уотфорд има един опит и той е неточен. Подаванията са 318 на 85 за "топчиите", а всичките три точки за техните гости.

Всеки трети удар на Уотфорд е гол. За това постижение на Арсенал са му нужни пет!

4 февруари - Челси 1:3 (гост)

Първото полувреме преминава под лек превес на Арсенал предимно в териториален план - 53% владение на топката и 275 срещу 238 паса. Точните удари са по два, а опитите са 6:5 за Челси. Резултатът е 1:0 след доста спорен, но признат гол.

През втората част Арсенал увеличава притежанието на топката с 10% и прави 121 повече подавания. С това се изчерпва всичко хубаво за "червено-белите". Опитите за удар са 7:4 за Челси, точните са 4:3, головете 2:1 и краен успех с 3:1.

Всеки втори удар на домакините е гол, а Арсенал отново се нуждае от пет за един (дошъл в самия край на мача)!

11 февруари - Хъл Сити 2:0 (домакин)

След две поредни загуби и преди гостуването в Мюнхен Арсенал поема въздух с 2:0 над опашкаря Хъл. Привидно. През първото полувреме "тигрите" имат предимство в любимите дисциплини на домакина си - владение на топката 51% и 9 подавания повече, но имат само един удар, който макар и точен не е гол. Арсенал опитва 10 пъти и 4 от тях са точни - един е гол.

Хъл задържа същият процент владение на топката и през втората част, но поема превес в опитите за удар - 8:7 - точните са по три. Арсенал има 15 подавания повече и в 93-ата минута от дузпа се добира до успеха. "Топчиите" от 7 удара бележат веднъж от игра и веднъж от бялата точка. Казано по друг начин - шест удара за един гол!

15 февруари - Байерн 1:5 (гост)

В Мюнхен Венгер отива с бялото знаме в куфара, след като на пресконференцията преди мача заявява, че всички виждат в Байерн фаворита, а неговият отбор може само да покаже, че не е така. Само че не може. През първото полувреме Арсенал владее топката 26% и я подава 68 пъти, а домакините 392 пъти. Въпреки това от 7 опита има пет точни срещу 10 опита и три точни на Байерн - резултатът 1:1. Арсенал вкарва след добавка от пропусната дузпа.

През второто полувреме лондончани вдигат притежанието на топката с 10% и подаванията на 130. С това се изчерпва тяхното участие в мача - един опит за удар и то неточен! Байерн стреля 14 пъти - 8 от тях във вратата и вкарва 4 гола. От 1:1 на почивката до 5:1 накрая.

Германците бележат от всеки втори удар, Арсенал - веднъж от пет изстрела - каква изненада?!

4 март - Ливърпул 1:3 (гост)

След катастрофата в Мюнхен мнозина се питат може ли и по-зле. Отговорът не закъснява. На "Анфийлд" Арсенал е в странен състав и е напълно безидеен какво прави на терена. Владее топката в 43% от първото полувреме и прави 193 подавания срещу 250 на Ливърпул. Пробва два пъти да обстрелва - веднъж е в очертанията на вратата. Домакините от 9 опита 4 пъти са точни и 2 пъти ликуват - 2:0.

След почивката "топчиите" си дават вид, че се опитват - 53% владение на топката и шест подавания повече от Ливърпул. Пет опита да се стреля, два точни и един гол. Домакините отново пробват 9 пъти 3 пъти са точни и вкарват - 3:1 и три точки.

Ливърпул вкарва на всеки втори удар, а Арсенал веднъж от общо трите си изстрела.

7 март - Байерн 1:5 (домакин)

Само три дни по-късно Арсенал излиза за протоколен реванш с Байерн. Програмата осминафинал е изпълнена и предстоят 90 минути за честта майко юнашка. Първото полувреме преминава сравнително равностойно - 46% владение на топката, по 6 опита на двата отбора да стрелят, 2:1 точни удара и 1:0 за Арсенал в головете.

Лондончани може би ще се изкупят с мъжко представяне след фиаското в Германия. До 55-ата минута има изгледи. Лоран Кошчелни е изгонен, Байерн получава дузпа и Арсенал капитулира като френската армия - бързо и окончателно. Както и в първия мач през второто полувреме на терена има един отбор, този път и с числено предимство. Владението на топката пада до 42%, а пасовете са с 99 по-малко от тези на Байерн, но това е най-малкият проблем. От 10 опита на немците, 6 са в рамките на вратата - 5 са в мрежата (макар и един да е дузпа)! От трите опита на Арсенал един е във вратата и е спасен. Дежа вю - 1:5. 2:10.

Арсенал вкарва веднъж от трите си удара, а Байерн бележи пет пъти от седем изстрела! Крах.

18 март - Уест Бромич Албион 1:3 (гост)

С Европа е свършено с гръм и трясък, Арсенал е бил Линкълн (отбор извън професионалната футболна лига) с 5:0 за Купата на ФА и отива на "Уембли" за полуфиналите. Последна надежда за трофей през сезона, сламката за удавника със спукания пояс. След показното, че и "топчиите" могат да вкарват пет, е, на аматьори, на "Хоутърнс" се търси край на несполуките в шампионата и закачане за станалото визитка четвърто място. Да, ама не. УБА повежда в 12-ата минута, а Алексис Санчес изравнява в 15-ата. Арсенал държи топката 79% от времето, има 302 повече подавания и опитва 5 пъти да стреля, а два пъти точно - веднъж съвсем. Домакините от шест опита четири пъти намират очертанията и се оттеглят на почивка с 1:1.

През второто полувреме привържениците на Арсенал очакват отборът да се отърси и да вземе трите точки. Столичаните държат топката 75%, правят 229 паса повече, стрелят шест пъти и НИТО ЕДИН път във вратата. От своя страна УБА с редките си докосвания до топката също отправя шест удара, четири пъти намира вратата и два пъти ликува - 3:1!

От осем удара УБА бележи три пъти - Арсенал си остава на два удара и един гол. Клишето гласи голът на утехата. Каква утеха е това?! След мача и самолетното шоу което развесели целия свят Венгер обяви, че е взел решение за бъдещето си и дали ще поднови изтичащия си договор за още два сезона както се мълвеше на Острова. Арсенал е допуснал 21 гола от 45 удара във вратата си, докато е вкарал 8 от своите 30 в противниковите врати! Така грубо казано допуска на всеки втори, а бележи на всеки четвърти шут.

Ще прояви ли мъжество да признае, че вече не може да донесе успех на клуба или отново ще се направи на "ни лук ял, ни лук мирисал"? Крьонке и Газидис имат думата. Ще направи ли Арсенал крачката напред да се нареди сред най-силните или ще тъпче на едно място, докато не пропадне? Има ли още амбиция и страст в топа или само мокър барут?

За 12 сезона след последната титла Венгер никога не е бил първи в края на януари, а в края на сезона два пъти е вицешампион, четири пъти е бронзов медалист и шест пъти завършва четвърти. Най-добрият му точков актив е два пъти по 83, а най-слабият - 67. За 13 сезона в Европа - един финал, един полуфинал, два четвъртфинала и девет (седем поредни) осминафинали.

сезон 2004/2005 г
 краят на януари - Арсенал №2 - 24 мача - 51 точки  - крайно класиране №2 - 38 - 83 т
Шампионска лига - 1/8-финали срещу Байерн 2:3 (1:0, 1:3)

сезон 2005/2006 г
 краят на януари - Арсенал №5 - 22 - 37 - крайно класиране - №4 - 38 - 67 т
Шампионска лига - финал срещу Барселона 1:2 (с 10 души от 18 минута за изгонване на вратаря Леман)

сезон 2006/2007 г
краят на януари - Арсенал №4 - 24 - 45 - крайно класиране - №4 - 38 - 68 т
Шампионска лига - 1/8-финали срещу ПСВ 1:2 (1:1, 0:1)

сезон 2007/2008 г
краят на януари - Арсенал №2 - 24 - 57 - крайно класиране - №3 - 38 - 83 т
Шампионска лига - 1/4-финали срещу Ливърпул 3:5 (1:1, 2:4)

сезон 2008/2009 г
краят на януари - Арсенал №5 - 23 - 42 - крайно класиране - №4 - 38 - 72 т
Шампионска лига - 1/2-финали срещу Манчестър Юнайтед 1:4 (1:3, 0:1)

сезон 2009/2010 г
краят на януари - Арсенал №3 - 24 - 49 - крайно класиране - №3 - 38 - 75 т
Шампионска лига - 1/4-финали срещу Барселона 3:6 (2:2, 1:4)

сезон 2010/2011 г
краят на януари - Арсенал №2 - 23 - 46 - крайно класиране - №4 - 38 - 68 т
Шампионска лига - 1/8-финали срещу Барселона 3:4 (2:1, 1:3)

сезон 2011/2012 г
краят на януари - Арсенал №5 - 22 - 36 - крайно класиране - №3 - 38 - 70 т
Шампионска лига - 1/8-финали срещу Милан 3:4 (3:0, 0:4)

сезон 2012/2013 г
краят на януари - Арсенал №6 - 24 - 38 - крайно класиране - №4 - 38 - 73 т
Шампионска лига - 1/8-финали срещу Байерн 3:3 (1:3, 2:0)

сезон 2013/2014 г
краят на януари - Арсенал №2 - 23 - 52 - крайно класиране - №4 - 38 - 79 т
Шампионска лига - 1/8-финали срещу Байерн 1:3 (0:2, 1:1)

сезон 2014/2015 г
краят на януари - Арсенал №5 - 22 - 39 - крайно класиране - №3 - 38 - 75 т
Шампионска лига - 1/8-финали срещу Монако 3:3 (1:3, 2:0)

сезон 2015/2016 г
краят на януари - Арсенал №3 - 23 - 44 - крайно класиране - №2 - 38 - 71 т
Шампионска лига - 1/8-финали срещу Барселона 1:5 (0:2, 1:3)

сезон 2016/2017 г
краят на януари - Арсенал №3 - 23 - 47
Шампионска лига - 1/8-финали срещу Байерн 2:10 (1:5, 1:5)

20 години Арсен(ал) Венгер

Наставникът на Арсенал отбелязва 20 години начело днес и завещанието което ще остави е почти непосилно да бъде повторено.

Иноватор, революционер и интелектуалец. Лесно може да се подведете, че хората говорят за велик изобретател или философ когато тези думи са споменати - и ще бъдете в правото си.

Когато Арсен Венгер се присъедини към Арсенал през 1996 година той никога не би си представил, че името му ще бъде в историята редом до великия сър Хърбърт Чапман, иноватор на своето време, който представи нови тактики, тренировъчни режими и дори осветлението в английската игра.

Историята на Венгер, след 20 години като мениджър на "топчиите", винаги ще привлича такъв голям интерес заради рядкостта си. Той е последният от своя вид във Висшата лига и неговият последен юбилей получи такова широко покритие по света, подчертавайки как Венгер сложи Арсенал на картата и циментира статуса на клуба като един от най-големите в Европа.

"Всички велики успехи, всички велики животи включват съвпадението на дарба, талант, но също и късметът да срещнете хора, които вярват във вас. На някой етап във вашия живот трябва да срещнете някого, който ще ви потупа по рамото и ще каже "Вярвам в теб". Не е различно и за Венгер.

Игра на шарада в хола на Дейвид Дийн през 1996 година подсигури, че е само въпрос на време преди той да бъде назначен за мениджър на Арсенал, идвайки от японския отбор Нагоя Грампус Ейт, след като е убеден от вицепрезидентът.

Неговото пристигане в клуба беше посрещнато със смесица от объркване и неудовлетворение. Защо Арсенал заложи на недоказан чуждестранен мениджър когато можеха да вземат някой опитен - или поне добре познат във футболните кръгове?

Това беше решение взето от мислещия в бъдеще време Дийн, което щеше да промени лицето на футболен клуб Арсенал и английския футбол към по-добро.

Венгер представи безброй нови идеи в английската игра. Той даде нов живот на Тони Адамс и Рей Парлър с неговите тренировъчни режими и особен фокус върху изометричните данни, кратковременни упражнения, които изграждат мускулите без да създават пренапрежения на ставите на играчите.

Популярно е как каза на английските ветерани да спрат захарта и да започнат да се хранят много по-здравословно, от паста (италианската паста - б.р.) до риба със зехтин и тип храна, която може да подобри представянето на индивидуалността.

Преместването и построяването на тренировъчните съоръжения в Колни бяха подтикнати от самият Венгер, който бързо разбра, че може да сложи Арсенал в челото на английския футбол с неговите идеи и философия.

Французинът е смятан от мнозина, че е затворена книга когато става въпрос да говори за себе си и може би това е причината защо е успял да извлече толкова много от своите играчи през годините.

Във "Венгер легендата" Джаспър Рийс пише: "Венгер има класическия учителски психологически профил. Той процъфтява благодарение на близки лични разбирателства с учениците - в неговия случай играчите - което е напълно еднопосочно. Това му позволява да опознае тези под неговото ръководство лично - да пита за техния домашен живот, да прави всичко освен да ги слага да спят - без да трябва да разкрива себе си."

Харизмата, която Венгер излъчва му помага да се сближи с играчите си и така получава подобрени представяния от тях, или най-малкото чувството, че са необходими, което подобрява отборния морал. Невероятно рядко е да се чуе бивш играч да го критикува, заради тесните връзки, който той създава и е още по-рядко да се чуе Венгер да критикува някой от своите играчи за слаб мач.

Много хора избират да гледат на управлението на Венгер в две части. Първото десетилетие беше изпълнено с отличия, три титли от Висшата лига и четири купи на ФА, с най-голямото от тези постижения 49 поредни мача без загуба, което изведе Арсенал до титлата без да загуби нито веднъж.

Тиери Анри, Денис Бергкамп, Роберт Пирес, Фреди Люнгберг - футболът беше спектакъл. Бърз, атакуващ футбол с който Арсенал можеше да унищожи всеки отбор в държавата. Това безспорно е постижение което никога няма да бъде повторено в модерната ера.

Тогава идва втората половина на управлението му, съвпадащо с преместването на Арсенал на стадион "Емирейтс". "Топчиите" купуваха евтино, продадоха най-добрите си играчи и девет години не спечелиха трофей, преди да вземат две поредни купи на ФА в последните три сезона.

Всъщност, единствената разлика между първите 10 и последните 10 години са трофеите. От 566 мача в първото десетилетие Арсенал спечели 327, отбелязвайки 1022 гола в сравнение с вторите 10 години в които Венгер ръководи 563 мача, 320 победи и видя неговият отбор да вкара 1064 гола.

Венгер имаше много моменти близо до успех по време на управлението си, най-вече през сезон 2005/06 година и финала в Шампионската лига срещу Барселона в Париж. Всичко беше подготвено за победа на Арсенал. Венгер, Анри и Пирес се завърнаха в родината си за мач срещу Барселона с треньор Франк Рийкард на върха на Европа.

Изгонването на вратаря Йенс Леман изглеждаше като край на шансовете на Арсенал да вдигне трофея докато Сол Кембъл не засече с глава центриране на Емануел Ебуе от фаул малко преди края на първото полувреме. Така беше до късните голове на Самуел Ето`о и удара на Жулиано Белети през краката на Мануел Алмуния, който разби сърцата на "артилеристите" за загуба с 1:2.

Венгер винаги е идентифицирал европейския трофей като този, който мечтае да спечели и остава най-голямото му съжаление като мениджър. Сигурно болката е била още по-голяма да види Челси с мениджър Роберто Ди Матео да вдигне трофея през 2012 г - ставайки първият лондонски клуб с това постижение - въпреки че имаше редица по-силни отбори на хартия.

През сезон 2007/08 г когато Едуардо Да Силва беше тежко контузен след счупване на крака в Бирмингам беше още един близък пропуск. Арсенал трябваше да спечели титлата през този сезон, но се разпадна през февруари, когато Уилям Галас направи гневно избухване и седна на средата на терена. Ако това е последният сезон на Венгер като мениджър на Арсенал, той ще се надява да завърши управлението си с голям трофей.

Успех, провал, чудесни играчи, средни играчи, стар стадион, нов стадион. Много неща се промениха в Арсенал през годините, но едно остана константа.

Завещанието на Арсенал е повече от един непобеден сезон, повече от отличия. Това е човекът зад мениджъра, който стои зад своите принципи, вярва в играчите и екипа около себе си и се поставя под въпрос всеки ден.

Сега на 66 години, постижението на Венгер почти със сигурност няма да бъде направено във времето на нашите животи освен ако краткосрочните политики на клубовете не променят курса в следващите няколко години. Две десетилетия да посветиш себе си на която и да е професия е впечатляващо, още повече във футбола, където стана нарастващо трудно да се задържиш в тази роля.

"Арсен Кой?" питаха. След 20 години като мениджър на футболен клуб Арсенал можете да сте сигурни, че знаят точно кой е Арсен Венгер.