Една приказка превърнала се в класика за малки и големи завършва с репликата "Царят е гол". Докато всички се подмазват на негово величество, едно дете чистосърдечно казва истината за новите дрехи на царя, които всъщност не съществуват. В най-новата история на футбола битката за трона се води между Лионел Меси и Кристиано Роналдо. Яростно. Честно казано на мен не ми харесва нито един от двамата, но аз съм имал привилегията да гледам футбол доста преди тези да се появят на сцената.
За Меси се говореше само със суперлативи - колко е техничен, колко е скромен, какъв добряк е. Навлезе в отбора на Барселона с гръм и трясък на 17-годишна възраст, когато с номер 10 на терена властваше Роналдиньо. С Рийкард начело каталунците тръгнаха към възход, който щеше да бъде продължен и под ръководството на Гуардиола. Лионел щеше да вземе и номер 10, и централната роля в състава, разбивайки редица рекорди.
Но монетата винаги има две страни. Меси порасна, забогатя и се разбра, че всъщност не е такъв самарянин. Разбра се, че е направил опит да скрие данъци в размер на няколко милиона, докато недоволстваше, че не е най-скъпо платения футболист. В Барселона се вкопчиха в него и направиха клаузата му за откупуване 250 милиона евро с ясната надежда, че никой не би платил толкова. Клубът буквално сложи златни обувки на своята Пепеляшка, която отдавна вече беше принц. А всеки принц се вижда на трона.
"Бълхата" е добър играч, притежава дрибъл, умее да вкарва, трудно му се отнема топката и е поврътлив. Има и късмет. Да попадне в най-силния отбор на Барселона (като успехи) и да играе дълги години с Шави и Иниеста. Във футбола е важно с кого си подаваш. Първо, за да получиш изобщо топката и второ, за да си в добра позиция, когато дойде при теб. Възхваляваният до небето и отвъд Меси няма никакъв успех с родната си Аржентина. Не че в националния на гаучосите играе със слаби партньори. Просто там се вижда, че той не може да бъде истински лидер.
Не са един и два случаите, в които Лионел се цупи, ако не получи добре топката. Той иска всичко да минава през него, а понякога просто няма ден и проваля усилията на всички. Бавно и сигурно ръководството на Барса превърна Меси в своя разглезен син. Дойдоха времена на промени и №10 тотално пожела да е цар. След като се разбра, че Тито Виланова няма да може да продължи да води отбора (мир на праха му), треньор бе препоръчан, доведен и назначен по настояването на Меси и баща му. Излишно е да се казва, че Тата Мартино е аржентинец. В което няма нищо лошо. За пръв път от шест години Барселона не взе нищо, падайки на финала за купата от Реал и не успявайки да победи Атлетико в последния кръг на първенството у дома, отпадайки от същия отбор и на 1/4-финалите в Шампионската лига.
Мартино сигурно е виновен за някои неуспехи и след един сезон си тръгна. Меси имаше проблеми с травми през сезона и не можа да е пълноценен, както в предишните години. В Барселона толкова свикнаха да печелят, че един сезон, в който на два фронта се бореха до последните секунди за нещо и не успяха им се стори катастрофа. Бързо забравиха годините, когато начело бяха Лоренцо Сера Ферер и Луис Ван Гаал и единственото определение беше посредственост. Следващият треньор със сигурност ще бъде доведен само след одобрението на "Бълхата". Не е изключено и да има клауза в договора му той да е вечен титуляр, да има ваксаджия на бутонките в отделна съблекалня и да не му се казва какво да прави по терена. Бог Меси определя правилата в своята Месилона. Скоро може да се появи на емблемата.
В предишните години Барселона винаги продаваше най-големите си звезди, но този път, за да се противопостави на големия си враг Реал (Мадрид) и неговите галактически селекции за милиард и повече евро, реши да задържи най-новото си чудо. С цената на всичко. Досега имаше успехи и всичко изглеждаше оправдано. Дойдоха мъжки времена и тепърва ще си проличи кой има топки в гащите. Шави и Иниеста отиват в края на футболния си път, блудният син Фабрегас се върна, но едва ли си е представял така кариерата в родния си клуб. Най-силното ядро отслабва по естествения път и това си пролича. В мегаломанската война с Реал се разбра, че и за Неймар е платена огромна сума. Да си продадеш къщата, за да караш кола като на комшията. Нещо такова се получи с привличането на бразилеца. В Мадрид нещата са ясни - Перес вади парите, създава галактики и обяснява на треньорите, че за тоя е платено 95 или 100 милиона и той ще играе. Останалите места в състава засега са избираеми. На фона на всичко това големият печеливш излезе Атлетико (Мадрид). С пот, дух и колектив, както и с много по-малко средства.
Месилона смени президента в хода на сезона заради скандала с Неймар, но няма значение кой е човека в костюма, ясно е кой дърпа конците. Меси получи своя нов договор преди световното, с подобрени условия и с най-голямата заплата - 20 милиона евро на година. Сега остава да си избере и нов треньор, със селекцията вече започна. Държи на сънародника си Агуеро. Другите ще ги разберем по-късно. Барселона с Меси и тики-така може да е най-успешния в историята, но Барселона на Стоичков и Кройф ще остане вечния и святия. В едно умряло от скука първенство превърнато в надбягване между два коня изведнъж се появи едно пони, което пресече финалната линия със сантиметър пред тях. Заслужено и справедливо. Колкото до Месилона - вечни империи няма. Както и вечни царе. Затова в Рим след спечелена битка вървели след пълководеца и му казвали "Помни, че си смъртен".
Няма коментари:
Публикуване на коментар