Дие60 Марадона: Признайте, мислехте, че няма шанс да доживея шейсетата

Едни казват, че е бил и останал единственият футболист достоен за божествен статус. Други ще кажат, че всичко това няма връзка нито с религията, нито с тази вселена, па го наричат Малкия зелен. Аржентинците нямат дилема - най-обичаният. Откакто се е появил до края на света.

Диего Армандо Марадона!

Любов и футбол в три думи - никой никога нито по-добре, нито по-хубаво няма да умее да ги съедини. Вагабонтин и гений, мечтател и миротворец, благородник и просяк. И отново всичко в три думи - Диего Армандо Марадона.

И в два гола.

Футболен буквар: грандиозният Ацтека, напечените плочки на Мексико Сити и мирис на вечна слава. Краят на юни 1986. Четвъртфинал на Мондиала... (Ел Пибе днес празнува 60-ти рожден ден, знаете. Това е национален празник в Аржентина, ходи се в църквата Марадониана. И телевизията върти запис на мача, който го издигна над човешко създание). "Англичани, проклети англичани"... Рани заради загубата на Малвинските острови (Фолклендски според британците), когато военни кораби и самолети на Обединеното кралство смазали армията на генерал Галтиери, продължавали жестоко да болят за аржентинците. Едва три лета са минали оттогава.

"Аржентина има по-голямо притежание на топката и в този мач, но кога ще вкара гол? Давайте, момчета! Батиста, Батиста до Енрике, Олартикоечеа. Топката стига до Марадона, можеше да подаде на Енрике, но той тръгва сам, напредва, напредва, преминава покрай трима англичани, невероятно, Валдано... Висока топка... Но Марадона влиза в наказателното, скача... Ръка! Не! Гоооооллллл! Гол, гол, гол, гол, гол! Англичаните отчаяно тичат след съдията Бин Насер, помощникът нищо не е видял. За мен, беше ръка. Не знам какво ще ми кажат в Буенос Айрес... Но трябва да кажа какво видях. Празнуваме все пак този гол с цяла душа! Аржентина води с 1:0! Нека ми прости Бог за това което ще кажа: днес, против англичаните, чак и по такъв начин да се вкара гол... Е какво?!"

Коментаторът Уго Моралес не е бил на себе си. Думи, които предизвикват сълзи на радост за всеки аржентинец и след толкова години. Само той и Питър Шилтън видели какво всъщност е станало. Глен Ходъл и Тери Франк първо искали засада. И тъкмо когато човекът малко се успокоил, поел въздух и възвърнал глас, Диего "нарисувал по терена" най-красивия гол в историята на Мондиал. Първо преминал Биърдсли, па Питър Рийд, тогава два пъти измамил онзи "месар" от Сингапур Тери Бътчър и накрая Фенвик. Шилтън като черешка на тортата.

"Гений! Гений! Гений! Той продължава напред, преминава всичко" Гооооолллллллл"!

 

Десет секунди трае този антологичен слалом. И как само е "пял" Моралес...

"Извинете, сега искам да плача", едва изрекъл, а после след кратка пауза продължил в същия стил: "Да живее футболът! Благодаря ти Боже за този гол, за Марадона, за този резултат! Аржентина - Англия 2:0!"

Тази шега с англичаните на Ацтека във вида на Божията ръка, а после миниатюра достойна за най-големите артисти, по най-добрия начин описва живота на Диего Армандо Марадона и всички тези амплитуди. От една страна родната и бедна Вила Фиорито, от другата всички предимства на статуса на футболна супер звезда; в Барса идол, па предател и насилник; в Наполи приятел на мафията и хуманитарист. Поредици като на филм - в един миг светът на длан - слава, пиедестал и блясък на европейските мегаполиси; в другия Куба на Кастро като санаториум, наркомански кризи и сълзи. 

***

Било е сряда, работен ден, 20 октомври 1976. Диего още не е имал пълни 16 години, когато за пръв път седи на пейката на Архентинос Хуниорс. Неговият баща не е получил разрешение от шефа да напусне работа, за да отиде на стадиона да гледа сина. И Диего е бил тъжен. В квартала Патернал гостува Талерес от Кордоба...

"Спомням си, че влязох вместо Джакобети. Носих екип в червен цвят с бяла лента на гърдите и номер 16. Преди края на първото полувреме треньорът Монтес се обърна към мен. Пита дали съм готов. Мълчах, това беше моят отговор. Когато трябваше да влизам Монтес ми каза: Диего, играй както умееш. Ако ти се удаде възможност, проври я на някой между краката, както го правиш на тренировка. Послушах го. Първата топка поех обърнат с гръб към вратата. Зад мене беше Доминго Кабрера. Лесно го преодолях, бутнах му топката между краката и минах покрай него. Остана закопан. От трибуните се чу шумно: олееееееее! Това беше поздрав за добре дошъл за мене".

На следващия ден във вестника се появила първата снимка на Марадона. Заглавието гласяло: В епохата на празните приказки слушайте овациите!

***

Марадона вкарал 115 гола в 167 мача за Архентинос. И всичко това до своята 20-а година. Последвал много сложен и заплетен трансфер в Бока Хуниорс, който Диего на практика сам режисирал. Архентинос Хуниорс бил много близо до договор с Ривър Плейт. Чувайки това, Марадона воден от желанието да заиграе на Бомбонера се обадил на приятел журналист и го помолил да публикува новина как е договорен трансфер в Бока. В цялата история бързо се включили и останалите медии, настанало общо объркване, което Бока използвала. Говорило се, че Архентинос ще получи 10 000 000 долара, което била немислима цифра в онова време. Накрая, договорът предвиждал шестима играчи на Бока Хуниорс да се отправят в обратната посока, някакъв кеш по сметката и няколко фалшиви чека.

След само един сезон на Бомбонера Марадона се преселва в Барселона. За две години колкото провежда на Ноу Камп главно е контузен или наказан. Също така, получава тежка травма на глезена след страшно влизане от Андони Гойкоечеа от Атлетик Билбао. Неговите каталунски дни се помнят и с масовото сбиване с играчите на Билбао и всичко това пред испанския крал. Последва петмесечно наказание и решение да напусне Барселона. През 1984 Марадона за пръв път се изправя пред банкрут...

***

В средата на осемдесетте за чувствителен човек като Диего Марадона вероятно не е имало по-добра дестинация от набиращия сила Наполи и врелия Неапол. От една страна е бил извънреден избор, удар в десетката. От другата страна е била Камората. Марадона съвършено се сродил с емоцията на юга на Италия, играл е със сърце и душа, давал най-доброто от уменията си. И на футбола и на някои други очарования на тамошния живот. Марката Марадона е създадена в Неапол. Хлапето от Фиорито израснало в най-голямата футболна звезда. Тръгнали първите сравнения с Пеле, първото влюбване в самия себе си, сприятеляване с проблемни типове, първите кокаинови купони. Но преди всичко това клубен връх - титла с Наполи и онзи известен графит на неаполитанското гробище: не знаете какво изпуснахте; и онези 90 минути против англичаните, които ще го направят същество над всички останали, безсмъртен и най-големият.

***

Ачера, неугледно предградие на Неапол. Дъжд, кал и студ. Януари месец. Навсякъде около малкото футболно игрище пред порутени къщи паркирани скъпи автомобили. Група футболисти са тук на загряване. На пръв поглед всички мислят, че става въпрос за аматьори, а тогава... Не, не, това са титуляри на Наполи! И сред тях Марадона! Главата и онзи храст върху главата на Диего Марадона!

Пиетро Пуцоне, съотборник на Диего в Наполи, иначе родом от Ачера, помолил собственика на клуба Корадо Ферлаино да помогне в организирането на мач за болно момче от това предградие. Идеята била да се играе на Сан Паоло. Отговорът бил кратък и хладен: не! Разбирайки за това Марадона предложил да помогне. Да, имало различни перипетии, собственикът Ферлаино заплашвал, споменавал застраховка, за да Ел Пибе да реши всичко за секунди. Колко, 12 000 000 лири? Смятай, че е платено! Пиерино, къде е това момче, ще играем пред неговата къща. Да, Диего Марадона през този ден платил от своя джоб, за да играе за болното момче.

И вкарал два гола. В калта и дъжда. Всички играчи били мръсни от главата до петите. Но били щастливи и доволни. Децата изтичали на терена, прегръщали своите любимци. Събрани са 20 000 000 лири.

Момчето от Ачера отпътувало за Франция и е оперирано успешно. Преживял.

***

Марадона след Наполи неспирно се гасил. Кариерата завършил през 1997, след като е установено, че е бил допингиран на Мондиала в САЩ. Работил е различни професии, бил е треньор и водещ. Една част от пенсионерския живот е особено интересна. Преди 15 години е имал своя нощна програма в Аржентина и за пръв гост избрал не кой да е, а Пеле! Знаело се, че бразилецът има цена за гостувания, само че не се знаело колко. Марадона използвал тази ситуация да разкрие сумата. За този час и кусур с Марадона в студиото Пеле получил 48 000 евро и аржентинецът казал това в ефир.

И Пеле не му останал длъжен:

"Искам да ти задам един въпрос и се надявам да бъдеш искрен: дали сте сложили хапчета за сън в бутилката с вода на Бранко?"

 

Става въпрос за афера от Мондиала през 1990 година, когато Бразилия и Аржентина се срещат в четвъртфинала. Бразилците тогава пласирали историята, че аржентинският масажист е набутал на Бранко шише със специална напитка...

Марадона не се смутил, а с усмивка заявил: "Не, не, никога не ми е било нужно да приспя някого, за да го победя. Това не е точно".

***

Диего Марадона се намира в изолация през последните дни. По повод юбилея му се обаждат от всички краища на света. Едно питане и неговият отговор ще накарат аржентинците още веднъж да му се поклонят...

"Питате ме какво ми е желанието за 60-ия рожден ден? Да вкарам още един гол на англичаните. Но с другата ръка."

Лудата любов и идолопоклонството се пренасят от поколение на поколение в Аржентина, когато става въпрос за Ел Пибе. Може би след някоя година, кой знае, в някоя голяма анкета или професионален кръг, Лионел Меси ще бъде обявен за най-големия футболист на всички времена. Може би... И макар това да бъде прието от целия свят, ще има точка на планетата където завинаги с този ореол може да се закити само една глава - тази на Диего.

Вила Фиорито. Буенос Айрес... Не, все пак това е цяла Аржентина. И разбира се Неапол.

И Диего ще бъде доволен. Какъвто е и днес.

"Признайте, мислехте, че няма шанс да доживея шейсетата."

Автор: Предраг Дучич

Барселона се показа като малък клуб, а Ракитич като Играч

Шест години след като в сълзи се прости със Санчес Писхуан, Иван Ракитич изпълни своето обещание.

"Севиля е моят клуб и винаги ще бъде такъв", каза Ракитич преди подписа с Барселона в трансфер на стойност 18 милиона евро. От днес (вчера - б.р.) отново играч на андалусийската гордост.

През тези шест години Ракитич беше всичко. И звезда, и помощен персонал, и жертвено агне, и човек, който играе с грешни мотиви. Но във всичко остана тих воин и господин.

Трябваше да се промени напълно и да постави гръб за звездите в отбора

Ракитич за нощ от десетка, носител на играта и най-голяма звезда на Севиля, пристигна в клуб в който играеха някои от най-големите играчи в историята на играта. За да се впише в такава среда, Ракитич трябваше напълно да се промени.

От артист стана миньор. От човек в който са насочени всички светлини на сцената стана старателен човек от фона. Шест години Меси не играеше в отбрана, защото Ракитич правеше това за него.

Шест години кърпеше всички възможни позиции в състава, мълчеше и правеше всичко което се иска от него, а понякога и много повече. Понякога и това не беше достатъчно. Във войната първи загиват пионките, така Ракитич беше най-честата мишена на медиите в моментите когато Барселона играеше лошо.

Неинформираните привърженици търсеха по-добър играч и по-голяма звезда, а Ракитич стоически понасяше това и от седмица на седмица оставяше всичко от себе си на терена. Понякога това беше достатъчно за добро постижение и резултат, понякога не, но не съществува играч, който трябваше да върши толкова мръсни работи и който получаваше по-малко благодарност от медиите, клуба и привържениците от Ракитич.

Заради хладната Барселона страда най-много той, а после и националният отбор

Ракитич на три пъти пропусна събирания на хърватския национален отбор. Причина за това не беше, както в някои писания злонамерено се буташе, засищане. Ракитич няколко пъти пропусна националните събирания, а виновник беше Барселона.

Тя чрез медии близки до клуба упорито му търсеше замяна и го поставяше във втори план, без никаква визия по какъв точно начин ще го смени. Снимката на която Ракитич рита шише вода, след като е изваден от игра при загубата от Валенсия за Купата на Краля показва цялата история. Освен в първите два сезона на неговия престой в Барселона, когато тя работеше като функциониращ клуб, непрекъснато изглеждаше, че Ракитич в Барселона играе и живее на кредит без истинска подкрепа на хората от клуба.

Един от най-искрените моменти в които най-сетне показа своята болка дойде преди срещата с Унгария на Полюд. Тогава почти заплака когато един журналист го пита какво мисли за приказките, че повече не иска да играе за националния.

"Болно. Уважавам всяко мнение, но е болно... Никой няма по-голямо желание и не изпитва любовта към Хърватия, която чувствам аз. Оставих зад себе си държавата, която ми даде всичко. Швейцария на мен и моето семейство даде възможност да бъда един от тях, дадоха ни всичко. Но моето сърце избра да бие за Хърватия. Решението не е да играя за ватрените против Швейцария, а за Хърватия. Моята любов е максимална."

След корона паузата се върна с чудесен гол против Атлетик Билбао, който задържа надеждата на Барселона за титлата жива, но още тогава беше ясно, че на Ракитич му стига толкова. Човекът, който години се държеше сякаш играе на кредит вече нямаше кредит за управа, която не го цени.

iT'S OVER @ivanrakitic pic.twitter.com/MxyW7DCKDj

— LaughingDIOs (@D10s75919948) May 25, 2019

Гледахме го как расте от Турция до Русия. Остана господин през цялото време

Гледахме неговото израстване от неверието след изпуснатата дузпа против турците до екстаза когато класира Хърватия първо в четвърт-, а после и в полуфинала на Световното първенство. От анонимно хлапе което открихме в емиграция, до един от най-големите полузащитници в хърватската история, който вкара гол във финал на Шампионската лига. През целия този период се държеше и играеше като емоционален човек, воин и господин.

Вместо голяма трансфер сага и сапунка, своето преминаване направи в своя маниер - скромно и загадъчно. Договори се с клубовете и прие двойно по-малка заплата само, за да най-накрая да получи мир, който му липсваше толкова през всички тези години. Остана господин до самия край.

Заради това неговото завръщане в Севиля е хубава новина. Ракитич е заслужил да отиде сред хора на които е ясно, че такива футболисти и спортисти рядко се раждат.

Автор: Вице Карин

Когато се играе срещу Реал всичко е възможно: Леганес жертва на ВАР измама в Примера

Как щяха да се държат съдиите във ВАР стаята, ако ситуацията беше обърната? В края на мача, футболистите на Леганес в неверие паднаха на тревата.

Реал (Мадрид) в последния кръг прекъсна поредицата от десет победи, която му помогна до спечели 34-а шампионска титла, но за малкия Леганес тази точка не помогна да се спаси от изпадане.

На Леганес му трябваше победа над новия шампион, но успя "само" да измъкне реми, а на пътя до възможната победа и оцеляване го спря ВАР.

В самия завършек, след като домакините с головете на Гил и Асале два пъти заличаваха преднината на Реал благодарение на Рамос и Асенсио, Лука Йович при скок в своето наказателно поле докосна топката с ръка.

Записът беше прегледан от съдията Санчес Мартинес във ВАР стаята, но реши, че контактът не трябва да се санкционира с удар от 11 метра.

Леганес така остана без възможност за трети гол и победа, която щеше да му донесе спасение, а неговите играчи след последния съдийски сигнал в отчаяние паднаха по терена. Въпреки чудесния мач и точката не успяха да избегнат изпадането във втора лига.

Главният съдия Гилермо Куадра получил от ВАР стаята сигнал да види ситуацията, но въпреки това реши, че няма дузпа.

Това решение директно повлия кой изпада - при победа на Леганес над Реал в Сегунда щеше да отиде Селта (Виго).

Неразбираемо, това е лудост.

Испанският съдийски експерт Хуан Андухар Оливер остана учуден.

- Дузпата е чиста. Ясно е, че Йович протяга ръка, тя не му е до тялото. Като видим какво е отсъждано в предходните мачове, неразбираемо е, че това не е дузпа. Лудост, заяви бившият съдия Оливер за Радио Марка.

От Леганес сега ще тръгне стрелба, защото това не е първото решение от което се чувства ощетен. Барселона извън трансферния прозорец тази година им отмъкна най-добрия играч Мартин Брайтуайт, шефовете на съюза в тази ситуация не позволиха да компенсират тази загуба с някой нов играч.

Ванкдорф, голямото нещастие на Барса и защо гредата е обла?

Звукът от топката, която се удря в дървени греди и се отбива в полето още отеква. Историята разказва за голямо нещастие. За каталунците най-голямото... Един след друг - пропуски. Греди. И въздишки. Всяка следваща ще направи по-дълбок кратера на песимизма в гърдите на тези момчета. В гърдите на армии привърженици... Чувство което ще разорява Блауграна цели 30 години. И всички нейни запалянковци, подразбира се.

Било е в Берн. Бил е стадион Ванкдорф. Бил е финал на Купата на европейските шампиони между Барселона и Бенфика. Бил е днешният ден - 31 май 1961.

Барса дошла в Швейцария с неоспоримия етикет фаворит. А как и да не. На вратата един от най-добрите пазители на мрежата в онази епоха - Антони Рамальетс; отзад испанските национали Зигфрид Гарсия, Марти Вергес и Хесус Гарая; и атака на която се дивила планетата (отдясно наляво): Кубала, Кочиш, Еваристо, Луис Суарес, Цибор. От "седмица" до "единайсти".

Еваристо е бил един от първите бразилци, които са успели в Европа. Луис Суарес важал за най-добрият испанец в онова време, докато Золи Цибор и Шандор Кочиш като членове на най-известното унгарско поколение на всички времена спадали сред най-големите световни звезди. Лаци Кубала? Засега ще е достатъчно, че това е играч заради който е изграден чудовищен стадион, Камп Ноу.

Португалският шампион е имал няколко големи, назряващи майстори в своите редици. Но не е имал опит. За Марио Колуня, един от най-големите португалските играчи на всички времена, светът ще чуе едва на Световното първенство в Англия 66-а; Жозе Аугусто още не е станал славното дясно крило, а Еузебио като 19-годишен играел за втория състав.

Бенфика е стигнала до финала по "заобиколния път", доста лесно, през някакви слаби отбори (Хартс, Уйпещ, Орхус и виенския Рапид), докато Барса още в първия кръг я чакал петкратният шампион Реал. Каталунците нанесли първо поражение на Кралския клуб в КЕШ и го елиминирали. По-късно до финала стигнали през Хамбургер на Зелер...

Големият финал Барселона започнала като фурия. Португалците изглеждали изгубени във вихъра от налети от всички страни и бързата размяна на пасове. Редуват се удари - Суарес, Кочиш, Цибор... Отново Кочиш! Как е играел този човек с глава... Кубала се изтъкнал с пробиви по дясната страна.

Испанците осребрили бурните минути в увода на мача. Чрез Шандор Кочиш стигнали до преднина. Но тогава шестдесет секунди пъкъл ще им струват голямо страдание. Страдание, което ще потрае до Уембли и 1992 година, тази първа титла с която Барса ще пробие леда...

На Ванкдорф за втори път се разгоряло в 31-ата минута. Жозе Агуаш преодолял Рамальетс - 1:1. А тогава, може би под впечатлението от този първи гол, според мнозина най-добрият вратар в историята на Барселона прави катастрофална грешка. Не са минали и 60 секунди - 1:2.

Играла е Барса своята игра и нататък. Натискала, тичала повече, стреляла... И всеки път когато голът бил виждан, топката вместо в мрежата завършвала на гредата. Колко пъти? Четири?! Четири греди за 90 минути! А тези стари греди били дървени и "квадратни".

"Това е звук, който не се забравя. Продължава да ме преследва", казвал е Золи Цибор няколко години по-късно.

Вихровото ляво крило на Хонвед и унгарската Лека конница е последният "разтърсил дървото". Това се случило във финала на мача, при резултат 3:2 за Бенфика. Съществува фотография на която се вижда целият отбор на Барселона и всички освен Цибор се държат за главата. Секунда или две след този удар.

Учудване и агония.

Когато известният Готфрид Динст свирил край теренът бил залят от привърженици на Бенфика. Вдигали своите любимци на рамене. Испанците веднага се оттеглили в съблекалнята. На терена, подпрени един върху друг, останали само Кочиш и Цибор.

"Сега е очевидно - този терен е проклет за нас унгарците"...

Какъв Deja vu! Седем години назад, същият град, същият стадион, същата трева: финал на Мондиала, Унгария - Германия 2:3. Всички знаят за историята "Чудото в Берн".

Колко са само свързаните нещастия. Този стадион, Барселона, унгарци... Марио Колуня е постигнал решаващия гол във финала на Купата на шампионите със счупен нос. Ференц Пушкаш не е приличал на себе си във финала на Мондиала, защото е играл контузен. Золи Цибор дълго страдал от депресия, повече никога не е изиграл добър мач в кариерата. На Шандор Кочиш му ампутират крак и той скочил от четвъртия етаж на клиника Кирон в Барселона.

А сега за най-голямото наследство от този финал в Купата на шампионите от 1961...

УЕФА след мача организирала банкет за играчите и членовете на треньорските щабове. Както обичайно бива - много разкошна храна, питиета и истории. Треньорът на Барселона Енрике Оризаола поискал думата и пред най-висшите функционери на УЕФА предложил конструкцията на вратата в бъдеще да бъде цилиндрична. Той е бил убеден, че неговият отбор е изгубил заради четвъртитите греди, но от уважение към португалците не го е казал:

"Облите греди значително ще намалят възможността от тежки травми на играчите", казал испанският специалист.

УЕФА първо веднага отказала неговото предложение, мотивирайки се с това "че футболните правила никога не се променят", за да няколко дни по-късно Европейската централа на футбола официално да съобщи, че предложението на Енрике Оризаола ще бъде прието.

И така сме получили гредите каквито ги имаме днес...

Интересно е, че Бенфика още на другия ден трябвало да играе мач в местната купа, тъй като португалският Съюз не искал да уважи молбата за отлагане на срещата. Титулярите физически не можели да стигнат обратно в страната, а този мач изиграл вторият отбор и изгубил от Сетубал с 1:4. Това бил официалният дебют на големия Еузебио. А в дебюта веднага гол и пропусната дузпа.

Еузебио догодина ще води Бенфика до още една титла първенец на Европа. Финалът е бил в Амстердам, съперник Реал Мадрид, а резултатът 5:3.

Ще последва още една "la famosa storia". Бела Гутман и неговото проклятие. Нещастието на Барса свършило когато на Уембли през 92-а би Сампдория. Това на Бенфика продължава. Спомняте си? Гутман искал увеличение на заплатата, след като спечелил втората Купа на шампионите. В клуба казали - не. Бела си отишъл и хвърлил клетва: "Да даде бог повече никога нищо да не спечелите в Европа". И не са. Седем финала в европейските турнири ще изиграе Бенфика от тази 1962 и ще ги изгуби всичките.

Не е помогнало и че Еузебио отишъл на неговия гроб да го помоли за прошка...

10 години откакто никой не е празнувал така загуба: Пръст в окото на Барселона от Жозе!

Създаде хаос и намери начин как от него да излезе като победител...

Когато един ден Жозе Моуриньо завърши треньорската кариера и искрено отговаря на въпроса за най-любимия мач в който е водил някой клуб, не е невъзможно сред първите асоциации да бъде и една загуба...

На днешния ден преди точно десет години (28 април 2010) Жозе Моуриньо претича целия терен на стадион "Ноу Камп" пред привържениците на Барселона - въпреки че току-що загуби мача.

Става въпрос за реванша от полуфинала на Шампионската лига от 2010 година в който Интер, тогава воден от Моуриньо, дойде с вдигната глава, след като почтено разклати Барселона, побеждавайки с 3:1. Отборът на треньора Пеп Гуардиола в този момент беше най-доминиращия в Европа, някои казват и за всички времена, като със своята тики-така подлудяваше всички противници и никой нямаше решение за тях.

Един от първите, който намери начин сериозно да ги повреди беше Жозе Моуриньо, чийто Интер "сложи в кафез" Лионел Меси, както португалецът каза по-късно, а нападението свърши своето.

Интер на "Меаца" победи с 3:1, и то след обрат, тъй като Барса поведе с гол на Педро, но Снайдер, Майкон и Милито пробудиха надеждата на 80 000 привърженици, че спечелването на Шампионската лига, за пръв път от шейсетте години на миналия век, е възможно когато имате Жозе Моуриньо.

Между двата мача минаха само осем дни, мнозина се питаха какво ще подготви Моуриньо за реванша, какъв ще е отговорът на Пеп Гуардиола, а очаквано битката се води и извън терена.

"Испанците искат да стигнат до финала и е сигурно, че ще правят натиск над съдията", каза в нощта преди реванша Моуриньо и призова съдията Франк Де Блекере да не се подава на провокации, казвайки, че е поръчал на своите играчи да се държат в рамките на феърплея.

Не е никаква тайна, че Барселона във времето на Пеп Гуардиола, някои ще кажат и преди и след много добре знаеше как да "изиграе" и така да получи предимство, а от това най-много се плашеше Жозе Моуриньо...

Интер започна мача с петима дефанзивни футболисти, Кристиян Киву беше "допълнен" във формацията с идеята да помогне по крилото, но след половин час основният план на "Специалния" пропадна, защото Тиаго Мота получи червен картон.

Блъсна Серхио Бускетс, на когото не му беше проблем да допълни малко холивудска подправка, па съдията Де Блекере реши да изгони някогашния ученик на Барселона.

You've conveniently forgotten that Inter won the first leg 3-1 and Busquets' play-acting to get Motta sent off. pic.twitter.com/LuwVQj0HWT

— Chris Walsh (@KrizWalsh) April 28, 2020

Това означава, че Интер още "по-дълбоко" ще се брани, до края на срещата, която продължи чак 96 минути, не отправи нито един удар към вратата на Виктор Валдес, докато Жулио Сезар беше под постоянен натиск, а се помни неговата голяма намеса след удар на Меси, който сто хиляди души на стадиона "вече виждаха във вратата".

Огромен принос в отбрана дадоха Ето`о и Мунтари, които изтичаха километри и километри, а Барселона с чак 73% притежание на топката успя да постигне едва утешителен гол чрез Жерар Пике.

До края на мача оставаха едва няколко минути, резервата Боян Къркич успя да отбележи за 2:0, което означаваше класиране за Барселона на финала на "Сантяго Бернабеу", но съдиите видяха игра с ръка на Яя Туре - и заради това попадението беше отменено.

След най-дългите 96 минути в живота на привържениците на "нерадзурите" - беше даден край на мача след който последва известното празнуване на Жозе Моуриньо...

"Специалния" направи спринт по терена на "Ноу Камп", сочейки привържениците на Барселона. Празнува бурно и дори Виктор Валдес дойде да го спре и да каже, че не е хубаво това което прави, но не можа да му попречи да продължи своето шоу.

Наистина, изглеждаше малко съмнително когато се празнува загуба, но в това беше събрано всичко онова което е "пекло" Моуриньо откакто се е решил да се занимава с треньорската професия.

Смятал е, че в Барселона, където е бил преводач и помощник треньор на Боби Робсън, жестоко са го подценили, като два пъти са решили да ангажират други треньори вместо него, а с тази обиколка на "Ноу Камп" си затвори вратата т.е. пейката на клуба от Каталуния за всички времена.

След това отведе Интер и към титлата в Шампионската лига, по-късно пое Реал (Мадрид) и продължи съперничеството с Пеп Гуардиола, но никога не беше забавно както на 28 април 2010.

В този мач беше толкова "упорит" и вбесяващ, не само заради известното празнуване с което провокира пълния стадион, а дори "подслушал" разговор на своя някогашен играч Златан Ибрахимович и Пеп Гуардиола - човек който нямаше отговор на такива хитрини.

Моуриньо направи хаос - и намери начин как от него да излезе като победител!

Автор: Милутин Вуйчич

Корицата на Марка: Радомир, обичам те

Спортният испански вестник "Марка" посвети днешната корица на починалия сръбски треньор Радомир Антич.

Радомир Антич почина в понеделник следобед в Мадрид на 72 години, а "Марка" по този повод на корицата написа "Радомир, обичам те".

"Треньорът, който изведе Атлетико до дубъл (1996) почина в Мадрид. Единственият специалист, който предвожда трите най-големи клуба в Ла Лига", стои в подзаглавие с фотографията на Антич с вдигнати ръце от златното време на "дюшекчиите".

Подчертава се, че Антич е бил уникален, тъй като е единственият треньор, който е тренирал Реал, Атлетико и Барселона.

Тук има и статия на Хосе Луис Хуртадо със заглавие "Господин футбол".

Поред "Марка", и останалите медии в Испания (дали печатни, или електронни) отдадоха значително внимание на кончината на великия сръбски треньор.

Напускането на "Мистера", най-добрият треньор, който Сърбия подари на футбола

Футболният свят остана без корав специалист, препълнен с опит и знания, но и без голям човек, единствена енергия, чар и умения. Радомир Антич почина на 72 години, а висотите, които той поставяше, трудно някой ще може да стигне.

Тренирал е Симеоне, Де Бур, Лопетеги, Хаджи, Енрике, Санчес, Овермарс, Рикелме, Клуйверт, Савиола, Пуйол, Шави, Иниеста, но и Просинечки, Топич, Видич и Станкович. В конкуренцията на най-добрите треньори се намираше заедно с Кройф, Саки, Раниери, Дел Боске, Липи, Ван Гал...

Ако само сте успели да се снимате или запознаете с всички изброени имена, смятайте своя живот за специален. Радомир Антич от тях е научил и тях ги е учил.

Преди да стане един от най-добрите треньори, които Сърбия е подарила на света и футбола, един от двамата, които е водил Реал и Барселона и единственият, който донесе на Атлетико дубъл, "Мистер" беше солиден футболист.

Корените му са от Република Сръбска, откъдето родителите му се преселват в село Житище в Банат, където Радомир се ражда през 1948 година.

След преселването в Ужице, първи футболни стъпки прави в Слобода, където не се задържа дълго, а тръгва по пътя към Белград и облича екипа на Партизан.

Черно-белите цветове брани осем години, а с отбора от Хумско печели шампионската титла на Югославия през 1976, което му отваря вратата за нова среда и предизвикателства.

Следват ангажименти от по две години във Фенербахче и Сарагоса, докато последните дни от активната футболна кариера провежда в Лутън, където се задържа четири години.

Бил е един от най-заслужилите за спечелването на втората лига на Англия, днешният Чемпиъншип, а след това и за оцеляването в най-силната лига в Англия, днес Висшата лига.

Преминаването към треньор

Последните дни като играч предизвестяваха, че би могъл да заплува в треньорските води, а както казвали в Лутън, бил създаден за тази работа. Играл е в отбрана, същевременно бил много спокоен, отмерен, на моменти грациозен, но когато потрябва темпераментен и борбен.

На 36 години завършва игровата, а започва треньорска кариера, като помощник на Ненад Бйекович в своя Партизан. След спечелване на две титли в Югославия се мести в Испания, която е оставила най-голяма следа в неговия живот.

Първо предизвикателство като старши треньор има в Сарагоса, също така клуб за който играе като футболист.

Примера очевидно му харесвала, тъй като един средняшки отбор като Сарагоса, от долната част на класирането преди всичко спасил от изпадане от лигата, а след това отвел до пето място в таблицата и класиране в европейски турнир.

Реал

Успехът в Сарагоса го препоръчва на Реал, а на пейката на Кралския клуб наследява легендарния Алфредо Ди Стефано, икона на Реал.

Интересно е, че точно Антич в Реал довежда Роберт Просинечки, хърватски футболист, който през тази година е направил исторически успех с Цървена звезда.

Впечатлението е, че "бланкосите" сбъркаха със сръбския треньор. Антич, като трети треньор на Реал през тази година, успя да вдигне испанския великан на крака. От седма позиция се домогна до трето място и така се пребори за участие в Купата на УЕФА.

Следващата година, Антич успя да бъде рамо до рамо, па дори и по-добър от лютия съперник Барселона, предвождан от Кройф от пейката, а Куман, Стоичков, Гуардиола, Лаудруп на терена. Все пак, турбуленцията от няколко загуби накара управата да го смени през сезон 1991/92.

В момента когато е сменен, Реал на Антич след 19 кръг водеше в класирането на Примера със седем точки преднина пред Барселона, която до края на шампионата успя да настигне тази разлика и спечели титлата.

Пътят отведе Антич в Овиедо, когото "Мистер" също трябваше да вади от блатото и да го спаси от изпадане от лигата, което успя в двата сезона в които се задържа там. (Двата пъти завършиха на девето място.)

Отново Мадрид, този път, за него онзи истинският - Атлетико

Следващото предизвикателство беше мадридският Атлетико, мястото което, ще се окаже, най-високо ще издигне кариерата на Антич и мястото на което ще остави незаличима следа.

Веднага при пристигането, Радомир отведе "дюшекчиите" до дубъл, т.е. до спечелване на титлата в лигата и Купата. Интересно е, че предният сезон Атлетико е на две позиции от зоната на изпадащите.

Преди само няколко дни Антич попадна в избора на най-добър треньор в историята на Атлетико, рамо до рамо с Диего Симеоне, който като играч, но и като треньор, е научил много от "Мистера".

Антич има три мандата в Атлетико в срок от само пет години. След първата раздяла, в следващите два ангажимента служеше да вади "кестените от огъня", където ги хвърлиха Ариго Саки и Клаудио Раниери. За съжаление, лошите резултати на втория не успя да поправи и Атлетико изпадна от лигата.

Преди да се реши за кратка пауза, опита отново да остане с Овиедо в най-висшия ранг, но този път не успя, след сезон 2000/01 направи близо двугодишна пауза.

Барселона

Радомир Антич през 2003 поема Барселона и така влиза в историята на футбола и треньорския занаят.

Определен брой хора са играли и за Барса и за Реал, но остава записано, че само двама са били треньори на двата отбора. Радомир Антич и Енрике Фернандес Виола.

Барселона поема в тежък момент, когато "блауграна" е 15-а в класирането. За полусезон успява да върне реномето на световен гигант, но и да направи много повече и по-значимо от това.

Антич поставя в първия състав Андрес Иниеста и Виктор Валдес, а нова позиция на терена получава Шави.

Ходове, които, ще се окаже по-късно, ще отредят изгледа и репутацията на Барселона.

От шестнайсето, "блауграна" напредва до шесто място в първенството до края на сезона, докато участието в Шампионската лига завършва в 1/4-финалите. С идването на новата управа, начело с Лапорта, Антич е сменен, а на негово място е доведен Франк Рийкард.

Последната спирка в Испания му беше Селта от Виго, за която признава, че е била грешка, защото, като Барселона, я е поел на полусезона и в много тежки условия, след което Селта изпаднала от лигата.

Сърбия

След исторически успехи и предизвикателства в Испания последва пауза дълга четири години, след което Антич пое националния отбор на Сърбия през 2008 година.

След краха с Хавиер Клементе и Мирослав Джукич, Сърбия след дълъг низ години имаше треньор, който успя да претвори таланта на играчите в резултати.

"Мистер" прероди "орлите", които играха може би и най-добрият футбол през този век, когато националният отбор се класира на Световното първенство в Южна Африка.

Ще остане запомнена историческата победа над Германия, но и онези пропуснати положения против Австралия. Повече държане на ръцете в естествено положение, а не във въздуха, а по-малко цигари и алкохол, разделяха Сърбия от историческо класиране в елиминационната фаза на Мондиала...

След неуспеха в квалификациите за Европейското първенство, последва скандал с ФСС и раздяла на Антич с националния отбор.

Кариерата завърши в Китай, където тренира Шандонг и Хебей, а през 2015 приключи треньорския път.

Радомир Антич важеше за човек на думата, резултатите, успехите и предизвикателствата. Не подценяваше по-слабите, а уважаваше и знаеше как да победи много по-силните.

За съжаление на неговото семейство, но и на всеки, който обича футбола по света, Антич не успя да победи последния противник, болест, заради която проведе последните три месеца в болница.

Никой никога не е носил по-добре от него прякор. Това "Мистер" красеше неговия лик и проявление.

Неизмерното знание и опит остават малко на втори план от неговия чар, енергия и човечност. Когато се събере всичко, от човешка, но и от треньорска страна, Радомир Антич постави висоти, които малцина ще могат да достигнат.

Автор: Александър Петрович

Марка: Отборът на Звезда от 1991 е петият най-добър за всички времена

В епохата на обща изолация в Европа, испанската "Марка" на своята страница постави интересна анкета в която посетителите избираха най-добър отбор в историята на клубния футбол. Резултатът е за гордост, защото поколението на Цървена звезда от 1991 година е на пето място.

Измежду 20 предложени отбори, съставът, който предвождаше Любомир Люпко Петрович от пейката и който се качи на върха на Европа и света получи 13 900 гласа.

В състава, който определи "Марка" - Стоянович, Шабанаджович, Марович, Белодедич, Найдоски, Михайлович, Югович, Просинечки, Савичевич, Панчев и Бинич - от титулярите липсва само Душко Радинович.

Най-добрият отбор според гласовете е Барселона (2008-2012), която води Пеп Гуардиола с 48 200, следва Реал Мадрид (2016-2018) с треньор Зинедин Зидан с 31 500, Милан на Ариго Саки от края на осемдесетте с 20 500, Реал Мадрид от времето на Ди Стефано от началото шейсетте с 14 300, па Цървена звезда.

Зад Звезда останаха Хонвед на Пушкаш, Реал Мадрид от времето на Бутрагеньо, Аякс на Кройф, трикратен носител на КЕШ, па Байерн на Бекенбауер с хеттрик титли в КЕШ.

Роналдиньо: Футболът беше по-хубав в моето време, никога няма да бъдем забравени

Може би е имало по-добри. По-успешни. По-скъпи. Но нито един не е бил като НЕГО.

Никой никога от футбола не е правил такъв цирк и спектакъл както го правеше момъкът със заразителна усмивка и къдрави коси от Порто Алегре. Никой не е успял толкова да ни забавлява и обсеби като Роналдо де Асис Морейра - Роналдиньо.

Ако някой в историята на футбола е заслужил да се нарече магьосник, тогава това изключително право има само Роналдиньо. Никой никога от магическата шапка на зеления правоъгълник не е сипвал толкова трикове и не ги е делил с вас като Роналдиньо. Това симпатично име и тази единствена усмивка са синоним за щастие във футбола. Тези, които са го гледали могат да кажат за себе си, че са били привилегировани да видят най-големия футболен хедонист.

Само една от онази усмивки ни беше достатъчна да превъртим лентата на всички щастливи моменти, които ни подари във времето на най-славните дни когато игра за Барселона и Бразилия. Сигурно някога ви се е случвало да стискате и да не отидете до тоалетната до полувремето или края на мача, в страх да не пропуснете някое вълшебство от кухнята на магическия бразилец. Всеки път когато получи топката сте чувствали, че нещо може да се случи. Малко задържате дъх, разширявате зениците, изключвате останалите сетива и се фокусирате върху топката, която сигурно никога и в нито едни крака не се е чувствала по-хубаво отколкото в тези на Роналдиньо. Той я милваше, той я уважаваше, той я правеше величествено нещо заради което този спорт е така чудесен и най-големият. При него е правила онова което при други не искаше, защото често са я удряли без чувства. Когато топката би избирала с кого да заспи като падне мракът, това трябва да е Роналдиньо!

Големият Роналдиньо Гаучо беше гост в Белград през 2018 година и е точно такъв какъвто си го представяха сръбските колеги. Едно весело, ведро и чувствително създание, което просто не можете да не заобичате. Да не се стопите пред тази харизма и онази усмивка. В края на краищата, дали наистина познавате някой, който не обича Роналдиньо? Дали това изобщо е възможно? Има ли тук нещо което ви дразни в него? Което не може да се каже за останалите футболисти...

Всъщност, има едно нещо за което го критикуваме. Бихме искали всичко онова да беше продължило по-дълго. По възможност вечно. Обаче, ако е било на цената онези няколко магически сезона да играе както ги изигра или 20 години да играе на някакво върховно ниво, като равна линия, но без онази магия, тогава му прощаваме.

Неговото идване в Белград беше една от вестите на деня. В хотел Метропол след него оставяше невидимата следа на щастието и положителна енергия, която излъчва. Като някакъв магически прах. Хора, невъзможно е да не опънете поне блага усмивка, ако му хванете погледа. "Заразно" е.

В кариерата е спечелил всичко. Или почти всичко. Бил е шампион на света, Европа, Южна Америка, Испания, Италия... А, отново него няма да го помнят по трофеите, въпреки че беше техен създател. Ще го помнят по начина по който ги печелеше. Най-хубавият начин. По дрибълите, головете, асистенциите, триковете...

И какво да питаш такъв човек? Как да ви разкрие нещо ново когато за него се знае всичко? Как да се взрем в тайната на неговото щастие? Защото, това е което го прави уникат в историята на футбола. Никой не е изглеждал по-щастлив от него на терена.

- Освен головете и трофеите, какво смяташ за свое най-голямо достижение във футбола?

- Сбъднах мечтите, това е най-хубавото от всичко. По-точно, това че изобщо съм имал възможност да сбъдна мечтите. Радостта от футбола беше най-хубавото което ми е дал Бог. Дал ми е шанс да работя онова което най-много обичам и много се забавлявах - каза Роналдиньо за начало.

- Как успяваше винаги да играеш футбол с усмивка?

- Имах щастието да работя онова което обожавам. И всеки път когато бях с топката, това винаги беше миг на моето най-голямо щастие.

- Имало е и тъжни моменти, но и тогава не си свалял усмивката от лицето. Как, човече?

- Животът е изграден от хубави и грозни неща. Но ако трябва да правя паралел между това кое съм изживял повече, то е сигурно, че съм имал повече щастливи мигове. И за това съм благодарен на живота.

- Чак и когато привърженици нахлуят на терена да те гонят и да се снимате, изглеждаше, че не си загрижен. И това приемаше с усмивка?

- Хвала Богу, винаги съм получавал много любов от привържениците. Чак и когато влизаха на терена, това беше само, за да ми покажат колко ме обичат. За мене това беше нещо чудесно. Никога не съм се уплашил когато привърженик влезе на терена.

- Кога си бил най-щастлив във футбола? Кой е този момент?

- В цялата кариера. Във всички клубове. Спечелих важни трофеи, бях щастлив човек.

- Но пробвай да ни отделиш един специален момент?

- Невъзможно е да се изтъкне един момент. Спечелих всички възможни титли, както индивидуални, така и отборни, не мога да изтъкна нещо специално.

Не му идва наум да постави себе си в първи план. Онези, които "разбират" футбола и които със сляпо преброяване на трофеи и голове класират нещо което не може да се класира, автоматично ще поставят Роналдиньо под някои други великани. Но дори и тези "сухи" трофеи говорят от името на Диньо.

- Няма много играчи, които имат обединени всички най-големи титли. Може ли да се каже тогава, че ти си най-добър, дали това е параметър за избиране кой е най-добър в света?

- Не. Аз съм само един от многото, които са печелили всякакви титли. Не е лесно да се каже по какво може точно да се определи кой е най-добър.

- Да, но на Меси и Роналдо им липсва още по нещо, а на тебе нищо.

- Хвала Богу за това което съм спечелил! И се надявам Меси един ден да спечели всичко което му липсва, защото сме чудесни приятели. Голям негов фен съм. Но, изглежда засега само аз съм спечелил всичко - каза Рони с онази разпознаваема усмивка.

- Дали би искал Меси да спечели Мондиал?

- Много! Наистина бих искал.

- Въпреки че е аржентинец?!

- Разбира се. Защо не?! Добре се разбирам с всички аржентинци, а особено с Меси. И би ме одушевило когато би спечелил световната титла.

- А какъв беше Меси когато се появи?

- Познавахме се вече и преди това. Когато бях в първия състав, винаги ходехме да гледаме младежите на Барса, защото винаги играеха преди нашите мачове. Всъщност, ходехме да гледаме него. От малък беше такъв.

- Дали ти си бил някакъв вид учител, а той ученик когато влезе в първия отбор?

- Не! Никак. Само опитах да му помогна колкото можех, но никакъв учител не съм му бил. На никого в кариерата.

- Дали Меси продължава да е най-добрият футболист в света?

- За мен е.

- Колко често се чувате, дали търси съвети от тебе?

- Разбира се, че се чуваме. И то често. Но, вярвайте ми, изобщо не говорим за футбол.

- Съвсем никога?

- Никога.

- Тогава за какво говорите?

- За живота. И ние имаме нормален живот извън футбола.

- Меси и Роналдо. Вечният въпрос, който и малко досажда. Ти казваш, че Меси е по-добър. А какъв е футболът с тях и преди тях. Говорихме с твоя брат Роберто. Той каза, че е бил по-добър и по-интересен в твоето време. Спомена асове като Раул, Анри, Бекъм, които днес ги няма, защото е голяма празнина след Меси и Кристиано Роналдо.

- Съгласен съм с Роберто, че футболът тогава беше по-интересен. Беше по-хубав за гледане. Но, футболът никога няма да спре да бъде интересен. В моята епоха имахме много велики играчи, заради това футболът беше толкова хубав. Днес е малко по-различен, но никога няма да престане да бъде хубав. Факт е, че по-рано имаше много повече асове.

- С кого най-много се наслаждаваше да играеш?

- В моето време всички бяха бляскави, Ривалдо, Ромарио, Роналдо, Роберто Карлос, Кафу, а играхме години заедно. Те никога няма да бъдат забравени и имах истински късмет да бъда част от това поколение. Обичах да играя и със Зедорф.

- Добре, разбираме, че не можеш да решиш между Меси, Роналдо, Ривалдо, Шави, Иниеста, Анри, Пирло, Ибрахимович... Но кой е бил най-тежък противник? Против кого е било най-трудно да се играе?

- Уффф... Чакай малко... Паоло Малдини! Да, той беше най-добрият защитник против когото съм играл.

- С него по-късно си играл в Милан. Тогава стана и онази култова снимка на която преди изпълнение на пряк свободен удар стоите ти, Пирло и Бекъм? Как се разбират такива майстори?

- А-ха-ха... Не знам, лесно се разбирахме, въпреки че бяхме много, които искаха да изпълнят свободен удар. Хубави времена бяха това.

- Друга култова фотография е онази от Барселона на която от пряк свободен прехвърляш най-скъпата стена във футбола?

- Да, успях да прехвърля стената, която беше съставена от звездите на Реал (Мадрид). Съвсем скоро приятели ми пратиха тази снимка. Забравил съм за това, но беше хубаво да видя всички галактикоси как стоят и аз вкарвам гол.

- Това е един от култовите голове. А ги е имало наистина много. Онзи танц с бедрата против Челси, чудесната вечер когато те аплодира целия Сантяго Бернабеу, онова майсторство от 40 метра под гредата на Дейвид Сиймън и още много, много... Кой ти е най-скъп?

- Трудно е да се избере един, който е хубав, който е важен... Голът на Мондиала против Англия е много важен, в Шампионската лига също, против Реал, Олимпик (Марсилия), на Интер в Милано... Имах щастието в дербитата против Реал винаги да вкарвам голове. Това беше особено хубаво. Ето, ако трябва да отделя.

- Дали съществува някакъв начин по който не си вкарал гол в кариерата, а си искал?

- Не. Дълго исках да направя "чиленя" (ножица - б.а.) и винаги съм я тренирал. Когато вкарах, стана лесно да я изпълнявам.

- А тогава как да изтъкнеш най-добрият ход... Поне ни кажи кой дрибъл най-много обичаше да правиш?

- Много са. Но "еластико" се харесваше най-много на хората и обожавах да го правя.

- Има поне 20 синонима за думата дрибъл на португалски. Дали това е заради вас бразилците?

- Не знаех за това, но е хубаво да го чуя.

- Любителите на футбола тези магически ходове най-често ще свързват с Бразилия и вашата футболна школа. Къде се учи най-добре при вас този бразилски стил на футбола? Футзал, на плажа, на улицата?

- Смесица от всичко. Аз комбинирах всичко това от малък. Играех футбол на терен, в зала, на пясък... Бразилия играе футбол 24 часа, изобщо не е важно къде, само да се играе.

- Нормално, когато при вас за всяко дете първия подарък е топка.

- А-ха-ха... Почти винаги. Или екипът на отбора за който татко иска да бъдеш, бутонки, нещо футболно... С всяко дете е така.

- А твоят първи подарък?

- Топка, разбира се. Идвам от футболно семейство и така ми е било съдено. Баща ми и брат ми бяха футболисти, сякаш съм се родил с футбола.

- Кой ти беше първият екип?

- Гремио! Имам снимка на 4-5 години с тази тениска. Но, мисля, че и по-рано са ми подарили по-малък. Това е моят клуб цял живот, за тях съм от малък до днес. От шестата до 20-а година съм носил този екип и като футболист.

- Кой ти е бил идол като израстваше в Гремио?

- Много велики футболисти имаше в този период. Марадона, Пеле, Ромарио... Те бяха някои от идолите. Но, всъщност, аз делих стая със своя идол. Моят брат Роберто. Той беше голям играч по това време.

- Е сега... Има я тази приказка, че Роберто е бил по-талантлив от Роналдиньо. А къде ще имаме по-добър събеседник на тази тема от Роберто.

- Не е, не е... Да не се лъжем. Бях добър футболист. Играх в Гремио, в Швейцария, Спортинг от Лисабон. Доведоха ме когато Фиго отиде в Барселона. Тогава имаше и ваш играч - Буда Вуячич. Беше отличен. Но на моята позиция беше и чудесният българин Красимир Балъков. Тогава започна да ме боли коляното, операции и всичко това... Играх и по-късно в Япония, Мексико, Коринтианс, Монпелие... Но никога не бях онзи стария до контузията в коляното. Но далеч да съм бил талантлив като Рони - ни каза Роберто.

Иначе, Роналдиньо е такъв какъвто си го представяхме. А Роберто? Пълна противоположност на всички предразсъдъци, които можете да имате за брат на футболна звезда, който е негов агент. Търпелив, любезен, скромен... Абсолютно нищо не му пречи, докато мнозина в хотел Метропол искат от Роналдиньо да се снимат с него, да го докоснат, да получат автограф... Не съществува въпрос, който е забранен.

- Ма питайте го каквото искате, ако имате време. Не съществуват при Роналдиньо забранени въпроси нито онова "недей да пишеш за това". Такъв е цял живот.

Тогава продължаваме с Роналдиньо. Като вече спряхме при триковете и всичко това, разкрий ни тайната на най-известния. Половината хора продължават да не вярват в онази Ютуб легенда с уцелването на гредата. Как, човече???

- Хахаха... Това видео е фантастично, стана нещо историческо. Това беше първото видео с над милион гледания в Ютуб. Впечатляващо е, обожавам го!

- Но, как успя?

- Много съм тренирал, това е всичко...

- Колко? Някога успявал ли си в това?

- Да, тренирах преди това. Непрекъснато.

- Колко талант, а колко работа в проценти са отредили успеха на твоята кариера?

- И двете. Едното дърпа другото, едното не може без другото. За футбол на високо ниво, трябва да имате и двете. И то да бъдат изразени.

- Впечатлението е, че от Бразилия в последните години идват все по-малко таланти. Произвеждате вратари и защитници вместо "десетки" и "деветки". Знаеш ли колко липсва на футболния свят "жого бонито"? Кога бразилците отново ще играят този футбол? Кога някой ще спечели Мондиал както ти, Роналдо, Ривалдо и компания през 2002. Да се наслаждаваме...

- Хайде малко да изчакаме, никога не се знае. Надявам се да дойдат още по-качествени играчи и да могат да се обединят с Неймар и Коутиньо. И да играят този бразилски стил, който целият свят обича... Футболът е такъв, променя се за миг. Понякога идват такива, които са много талантливи за отбрана, но в Бразилия винаги се появява и някой извънреден футболист. Но понякога не успяват да пробият, нямат късмет. Надявам се, че до следващия Мондиал ще има още такива.

- А когато вече се сетихме за този Мондиал 2002 и триото "РРР", спомняш ли си кой ви загряваше? Една от последните проверки преди Мондиала беше мач с Югославия във Форталеза.

- Спомням си, но не и играчите, беше отдавна.

- Това беше първият мач в който те гледах. Бях хлапе, станах в три сутринта да гледам Роналдо, Ривалдо, Кафу, Роберто Карлос... А видях как на тебе не могат да ти вземат топката.

- Това наше поколение наистина беше невероятно. Но слабо си спомням мача, бях много млад. Това беше добра епоха за целия световен футбол, а ние наистина бяхме фантастичен отбор.

- Добре, ние си спомняме за теб... Още тогава се видя, че си невероятен играч. После дойдоха всички тези невероятни ходове, но и един детайл по който си разпознаваем в света на футбола. Отпразнуването на голове с жест ръката сякаш телефонираш. Как е създаден?

- Когато бях малък, една известна бразилска група имаше такъв танц в който показваше този знак. И тогава това ми стана навик да го показвам като вкарвам голове и остана така през цялата кариера.

- Има ли име този знак?

- Не, това беше само движение което правеха. На мен много ми харесваше песента. Заради това.

- Спомняш ли си името на песента?

- Не мога да се сетя..

- А групата?

- Уффф... Чакай малко... Молежо! Да, така се наричаше.

- Целият твой футбол беше като някакъв танц. Не е чудно, че в музиката си намерил втора кариера. Как върви?

- Чудесно! Обожавам музиката, следващата година ще правя европейско турне с моята група.

- Какво още освен музиката? Какъв е Роналдиньо сега извън футбола? Дали се наслаждаваш на живота както някога на терена?

- Да, наслаждавам се! Играя футволей, занимавам се с музика, имам много повече време за сина ми, семейството, за къщата, за държавата. Живея по различен начин.

- Гледаш ли футбол по телевизията?

- Не следя много професионалния футбол. Не ми харесва да гледам.

- Дори Шампионската лига?

- Може да хвърля поглед на репортажите с головете, възможностите. Но 90 минути - не мога да гледам.

- Има ли някой друг спорт, който следиш или играеш?

- Играя футволей вече дълго. Това играя най-много на плажа.

- А видеоигри?

- Не играя много, само със сина понякога. Някога играехме в Барса и Милан.

- ПЕС или ФИФА?

- И двете. Може би ПЕС малко повече.

- Гледаш ли своите ходове и голове, както се случва на мнозина от нас в Сърбия да пуснем твоите компилации в Ютуб и да "зяпаме" екраните?

- Понякога... Когато приятели ми изпратят в Уотсап, но аз не ги търся в интернет.

- Полека се приближаваме към летище Никола Тесла в Белград и на говореното на задната седалка на поршето идва края. Рони, имаш ли някакво впечатление от Сърбия?

- Нямах време да видя колкото исках. Но имам желанието да се върна, пробвах храната и много ми хареса. Подобна скара на тази в Бразилия, почти такава.

Последното впечатление е важно. Направихме всичко да се чувства приятно в Белград, но нещото което със сигурност няма да забрави - ущипците! Да, нашите обикновени ущипци от сръбската скара. Пробва ги в хотел Метропол и се одушеви. Предупредихме го, че е люто, но не се притесни. Трябваше да се пече нова порция ущипци. От всички лакомства на масата в ресторанта на Метропол, Роналдиньо напълно полудя за ущипци. И руска салата с тях. На практика, само тези двете яде.

Одушеви го и малката Петра, дъщеричката на известния футболен агент Зоран Стоядинович, човекът, който беше ключ в реализацията на нашата идея. Какво да подарим на Роналдиньо?! Този човек има всичко... Петра му намери цаката. Едно киндер яйце предизвика най-известната футболна усмивка на света...

Изпратихме го на самолета и остана някакво усещане сякаш е отишъл приятел. А проведохме само ден заедно?! Ето, толкова влезе под кожата на всички Роналдиньо по време на друженето в Белград. Това е такава харизма. Това е такъв лик. Заразително положителен. Поправи деня на всички. Имаше търпение за всеки автограф, всяка фотография, всеки поздрав. И винаги беше усмихнат. Запита се човек: Как не му омръзва?

Може би това е тази проста любов, която ширеше докато играеше. Вярвайте, Роналдиньо съвършено добре знае колко го обичат хората. И как им въздейства. Затова е задържал уважението, скромност и благодарност към всички. Онези за които е играл и забавлявал. Затова и той им отвръща с любов, защото знае, че заради това е специална история в световния футбол.

Може би ще се сети за онези ущипци, па отново да ни изненада.

Ето как изглеждал докладът на скаута, който Барселона пратила да гледа Марадона

Сезар Луис Меноти е бил човекът, който Барселона през 1978 като скаут пратила да гледа Диего Армандо Марадона и да представи доклад за видяното.

Меноти написал доклад, след като гледал мача Бока Хуниорс - Архентинос Хуниорс. В това време Марадона е на само 17 години, но Меноти е бил одушевен. Как е изглеждал докладът вижте надолу.

Доклад: Диего Армандо Марадона

Оценка: Много добър, извънреден. Бързина 9,5. Ускорение 9,5. С топката 9,1. Без топката 9,5. Подвижност: 9,5. Скок 8.

Психологически аспекти: Психическа сила 10. Издръжливост на нарушения: 10. Концентрация 10. Егоизъм: 0 Личност: 10.

Обща техника: Непобедим.

Прецизна техника: Извънреден, застрашаващо добър дрибльор. Силен. Храбър. Чудесен удар. Отличен пас. Максимално прецизен. Безукорна визия. Средна игра с глава. Добър лидер. Знае да опази топката.

Индивидуална тактика: Завършена футболна интелигентност. Завършен усет за футбол.

Общи заключения: Млад. Роден на 30.10.1960. Има невероятна техника и дрибъл на най-високо равнище. Винаги върви вертикално към вратата, но знае кога трябва да се лиши от топката и да я даде на съотборник. Чудесни рефлекси. Неговите къси подавания и удари са чудо.

Четири години след този доклад Барселона довежда Диего Марадона от Бока, а аржентинецът за каталунския отбор вкарва 22 гола в 36 мача.

Конте: Обединени като един, с ентусиазъм и кураж

Сега или никога за Интер срещу Барселона, решителен мач, който може да донесе на нерадзурите класиране за 1/8-финалите в Шампионската лига. Началният час е 22, а арената е Сан Сиро.

"Това е важен момент за нас: ако върнем часовника и отидем в деня на жребия, ето го разбирането, че ще играем да се класираме от група, която всеки описа като трудна, у дома в последния мач против Барселона. Ще бъде важен мач, знаем го и можем да се класираме с положителен резултат. Ще бъде важно за всички: за обстановката, за играчите, за мен също", заяви Антонио Конте.

"Трябва да мислим само за себе си и подхода към мача с правилна настройка. Нашата цел е ясна: да излезем от терена без съжаления, след като сме дали всичко, приемайки факта, че може да не е достатъчно срещу отбор като Барселона. Не мислим твърде много за Барселона: те имат състав от 20-22 играчи, всички от които са много добри. Техният отбор е един от най-добрите в света, целят се да спечелят всички турнири в които участват всяка година. Ще дойдат тук с усещане за спокойствие, че вече са си осигурили първото място. Не е задължително да е предимство за нас: те могат да чувствам по-малко напрежение и да играят по-освободено."

"Трябва да покажем кураж и ентусиазъм: класирането за 1/8-финалите е постижение което ще е престижно за всеки. Сигурен съм, че целият стадион ще ни помогне, давайки положителна енергия. Това е нужно, за да можем да преминем това голямо препятствие заедно. Трябва да го направим обединени като един и да преодолеем трудностите, които изпитваме с нашия състав. Всички играчи поеха отговорност, заслужават подкрепата на всички привърженици на Интер. Трудностите ще ни оформят, ще извлекат повече от нас: важното е да излезем с високо вдигнати глави", подчерта треньорът на "синьо-черните".

Интер направи отлично първо полувреме в Барселона: "Минаха два месеца, отборът израсна в различни аспекти. Какъвто беше случаят тогава, ще се подготвим за мача, опитвайки да извлечем най-доброто от нашите играчи и техните характеристики. Невъзможно е да се мисли, играта с подавания на Барселона няма да ни причини трудности: трябва да бъдем компактни, смели в затварянето им и добри с топката, за да ги подложим на натиск", завърши Конте.

Дембеле вече си търси клуб за лятото, Челси веднага изяви интерес

Наясно е Осман Дембеле, че за него няма да има място в Барселона през следващия сезон. Трябваше да е още през този. Каталунците го държаха в списъка за трансфери, но накрая нищо не се случи, на него не му се отиваше от Камп Ноу, въпреки че интерес имаше.

Търпението на Барселона изтече, Дембеле влезе в серия от травми, а за неговия неспортен начин на живот вече се разказват епични истории. И заради всичко това, мениджърът Муса Сисоко, който представлява младия футболист, вече започна преговори със заинтересовани клубове. Макар че, както казват испанците, не е търсил позволение от Барселона за това, но трудно наранената суета ще е по-силна от милионите, само ако са достатъчно.

Манчестър Сити, ПСЖ, но и Челси се интересуват от Дембеле. Англичаните казват, че "сините" едва дочакали да им се махне забраната за купуване на играчи и да пръснат 150 000 000 евро подготвени за трансфери. 2/3 от тях са готови да дадат за бързоногия нападател на Барселона.

Каталунците платиха 140 000 000 евро на Борусия (Дортмунд) за Дембеле и се надяват поне повечето от тях да си върнат обратно. Челси е готов да стигне до сто...

Борусия (Дортмунд) разчита на помощ от Барселона

Статистиката от второто полувреме - по пет удара и 61% притежание на топката за Борусия - показва изравнена битка, но ФК Барселона заслужи своята победа пред 90 071 зрители. Резултатът означава, че Борусия (Дортмунд) ще зависи от резултата другаде, за да се класира в елиминационната фаза.

Група F на Шампионската лига започва да се оформя, като два от четирите клуба знаят крайните си позиции след сряда вечерта: Барселона си осигури първото място, докато загубата на Славия (Прага) с 1:3 от Интер (Милано) означава завършване на последното. Единственото останало да се решава е кой ще завърши втори и трети, като Борусия (Дортмунд) и Интер са с равни точки преди последния кръг.

Италианците имат по-добър шанс да преминат напред, тъй като имат предимство в преките мачове (4:3 общ резултат). В резултат на това, Борусия (Дортмунд) ще достигне 1/8-финалите на турнира само ако...

• победят Славия (Прага) и Интер не спечели срещу Барселона
• завърши наравно със Славия (Прага), а Интер загуби от Барселона

Ако не успее в това, Борусия (Дортмунд) ще продължи в Лига Европа след зимната пауза.

Хумелс: Не беше лош мач, но не беше и страхотен

"Не направихме достатъчно, за да победим Барса", заяви Матс Хумелс след загубата с 1:3 на Камп Ноу. Защитникът коментира и сбъркания му пас, който доведе до втория гол на Барселона. "Беше твърде открит мач", посочи Люсиен Фавре, който допълни: "Играхме добре в последните 20 минути."

Матс Хумелс: "Не беше лош мач, но беше и страхотен. Барселона наистина беше много добра, особено с Меси в атаката през целия мач. Ние имахме добри фази тази вечер, но и няколко лоши, както беше след получаването на първия гол. Това беше особено лоша фаза, която доведе до сбъркания пас, който доведе до втория гол. Не направихме достатъчно да бием Барса днес; може би беше резултат от това, че не създавахме достатъчно възможности. Имахме голям шанс още в началото и веднага след почивката, трябваше да ги вкараме и двата."

Люсиен Фавре: "Беше твърде открито. Ако дадеш на Барселона твърде много пространство да играе, тогава става трудно. Опитахме да играем агресивно, но Барселона игра добре. Въпреки това, ние имахме два много добри шанса и можеше да е 1:0 в първото полувреме. После направихме няколко поредни грешки, които направиха нещата твърде лесни за Барселона. Играхме добре в последните 20 минути, направихме 1:3 и можеше и 2:3. Барселона започна да контраатакува и все още беше опасна. Въвлякохме се в много ситуации един на един, които поставиха под риск."

Съдия, колко пръсти виждаш?

Интересна ситуация се случи в мача Барселона - Борусия (Дортмунд), когато топката удари главния съдия Тюрпен в главата. Футболистите на двата отбора притичаха на помощ на френския арбитър.

Френският съдия Тюрпен непреднамерено прекъсна акция на Барселона, когато топката насочена от Луис Суарес го удари в главата и събори на тревата.

На Тюрпен му трябваха десетина секунди да се вдигне на крака, след което прекъсна мача за кратко, въпреки че Барселона имаше потенциално опасна атака.

Към главния арбитър притичаха първо Ройс и Гризман, а футболистът на Барселона, сънародник на Тюрпен, по интересен начин провери съдийското състояние и способността да продължи мача.

Футболистите и съдията се посмяха и продължиха мача.

Барселона на "Камп Ноу" победи Борусия с 3:1, с голове на Суарес, Меси и Гризман. Единственият гол за "жълто-черните" постигна Санчо.

Гост-коментатор скандализира Сърбия: Дембеле гледа порно, Борусия пропада заради чернокожи

Бившият футболист на Железничар и треньор на Рад, Раде Богданович шокира обществеността в Сърбия със своето участие в студиото на РТС по време на излъчването на мача от Шампионската лига между Барселона и Борусия (Дортмунд).

Очевидно Раде Богданович реши да говори без задръжки за мачовете в Шампионската лига, но прекали и мина всякакви граници. Скандално е доста от това което се чу по време на коментара на първото полувреме на Барселона и Борусия, а ушите най-вече се скандализираха от коментара за падението във формата на "жълто-черните" откакто треньорът Фавре решил да играе с четирима чернокожи в последната линия.

Също така, той каза, че Дембеле не е фокусиран върху футбола, защото нощем гледа порно и играе на видеоигри.

В края на емисията коментира мача между Цървена звезда и Байерн, казвайки че футболистите на червено-белите не знаят да играят футбол, не знаят нищо и вместо да ритат топката, те я бутат. Раде Богданович бързо се появи и в социалните мрежи.

Najzanimljiviji studio u istoriji RTS. Rade Bogdanović priča 'ma ko zna koliko će im Mesi natrpati golova' i kako Dembele noću gleda porniće.

— Милутин (@mylutin) 27 ноември 2019 г.

Rade Bogdanović u elementu pic.twitter.com/Myijk3gmGV

— milanče (@brankowm) 27 ноември 2019 г.

Rade Bogdanović i gestikuacija na kraju. https://t.co/WkOq5YrqhM

— miki (@DejoGenije) 27 ноември 2019 г.

Rade Bogdanović u elementu pic.twitter.com/Myijk3gmGV

— milanče (@brankowm) 27 ноември 2019 г.

Ройс: Какво повече може да иска футболист?

Барселона и Борусия (Дортмунд) се подготвят за сблъсъка на Ноу Камп в Шампионската лига. Марко Ройс не е възпрян от невероятната серия на каталунския клуб в турнира и заяви на пресконференцията: "Ние ще се опитаме да спечелим този мач."

Капитанът говори разпалено за предстоящия сблъсък, който е непозната територия за повечето от състава. Въпреки че Борусия се състезава на международната сцена 10 поредни сезона и ще запише своето 259-о европейско появяване, двата клуба са се срещали само веднъж преди - във финала за Супер купата през 1997, като победители в Шампионската лига и прекратения турнир Купа на носители на национални купи. "Да играя тук за пръв път, в този страхотен град срещу този страхотен клуб - какво повече може да иска футболист?", каза Ройс, добавяйки: "Ще опитаме всичко да спечелим този мач."

Първият мач като план за успех

Жълто-черните бяха агонизиращо близо до победата в първия мач, доминирайки над каталунците през всичките 90 минути - но Тер Щеген беше в добра форма между гредите и се оказа непреодолим тази вечер. Мачът все още може да послужи като план за успеха довечера. "Ние играхме много добре вкъщи, имахме много положения - много повече от Барса - и се защитавахме добре, пресирахме добре и натискахме. Можехме да спечелим", заяви Люсиен Фавре, който добави и следното преди предстоящия сблъсък между клубовете. "Искаме и се нуждаем от голямо представяне. Винаги е трудно срещу Барселона и особено далеч от дома. Но ние гледаме с нетърпение към този мач."

"Не трябва да сме прекалено прибързани"

Подходът е напълно ясен. "Трябва да атакуваме смело и умно, и не трябва да сме прекалено прибързани", заяви Фавре, добавяйки: "Не ти помага, ако отнемеш топката и пак я загубиш веднага срещу такъв отбор." Ройс каза: "Ние искаме да играем с кураж и увереност. Ако играем както в първия мач, имаме добър шанс."

Капитанът отхвърли проблемите в защитата на домакините като потенциално "предимство" за своя отбор. "Това не е от значение, защото те имат добър и широк състав. Има много добри опции за всяка позиция." Борусия е без Пако Алкасер (Фавре: За съжаление, защото той е много клиничен пред вратата), Якоб Бруун Ларсен и Томас Дилейни.

Привърженици недоволни от условията на Камп Ноу: Платихме 120 евро за това

Няколкостотин привърженици на Манчестър Юнайтед пристигнаха в Барселона да подкрепят своя клуб в реванша от 1/4-финалите на Шампионската лига.

Запалянковците на английския клуб останаха шокирани от онова което ги дочака на Камп Ноу. Не могат да повярват, че са платили 120 евро, а едва могат да гледат мача през защитната ограда. Оплакаха се и че охранителите не са им позволили внасянето на вода на трибуните.

"120 евро...", публикува с фотография от стадиона един разочарован привърженик на Юнайтед. Разочарованието за него е още по-голямо, защото клубът му отпадна от турнира след поражение с 0:3 и общ резултат 0:4.

За този ход на българския гений и хулиган се говори и след 25 години

Христо Стоичков беше футболен гений. Артист с топката в крака, фантастичен стрелец и човек, който беше способен да разбие противниковите отбрани независимо от това какви майстори биха били на противниковата страна. От друга страна, Христо беше голям разбойник, пъргав тип, който не подбираше начините как да победи противника. Плюене, дърпане, вербално и всякакво друго провокиране, бяха неизбежен дял от неговия футболен репертоар.

Играч, но и разбойник

На днешния ден преди 25 години на Камп Ноу приятелски мач играха Барселона и Борусия (Дортмунд), а един неспортсменски ход на славния българин не само беляза тази по всичко незначителна среща, а стана част от митологията на клуба от Камп Ноу и детайл за който се говори и днес.

Христо от дясната страна проби в наказателното поле на Борусия, с топката в крака стигна до аутлинията, а тогава опита с финт да премине бранителя на немския отбор, който тръгна на шпагат. Играчът на Борусия отиде в празно пространство, а Христо, след като с дрибъла изхвърли съперника, вместо да продължи атаката, падна сякаш го уцели танк. За изненада на всички присъстващи на стадиона, вероятно и на самия Христо, съдията показа бялата точка. Театралното падане на българския разбойник беше толкова комично, че дори и каталунските коментатори се смееха. На играчите на Борусия не им беше до смях, протестираха и с право твърдяха, че Стоичков се хвърли сам и не е имало никакъв контакт. Нищо не помогна и топката на бялата точка намести легендарният Роналд Куман.

On this very day in 1994, Hristo Stoichkov wins a penalty against Dortmund with a dive that genuinely does look better every time you see it. pic.twitter.com/pbBAyziLyV

— Adam Hurrey (@FootballCliches) 8 февруари 2019 г.

Куман от срам не искаше да вкара от дузпата

Славният холандец, иначе най-добър стрелец в историята на Шампионската лига когато говорим за бранители, вероятно се е чувствал толкова неудобно заради факта, че Барса получила наказателен удар на сметката на безобразието на Христо, че изпълни най-лошата дузпа в своята кариера. Трудно е да се твърди, че холандецът е изпуснал нарочно, но лекото подаване в средата на вратата не беше неговият стил. Вратарят на Борусия само взе топката, играта можеше да продължи, но на Христо не му беше все едно. Барса поведе с хубав гол на Естебаранс, а тогава на сцената отново стъпи пъргавата барселонова осмица. Колкото ходът, който е повод за този текст е срамен, толкова вторият гол за Барселона беше доказателство за футболната гениалност на Христо. Фантастично поемане и отлично прехвърляне над немощния вратар на Дортмунд. Барса до края на мача получи още една дузпа, този път заслужено, а нея в гол за крайното 3:0 претвори точно Христо.

Барселона през този сезон имаше най-добрият отбор в света. Ромарио, Куман, Лаудруп, Стоичков, цялото ядро от най-добрите испански играчи на тази епоха, а на пейката може би и най-големият визионер в историята на футбола - Йохан Кройф. Мачът против Дортмунд беше подготовка за нападение на титлата в Шампионската лига. Каталунците се прошетаха в групата, в полуфинала унизиха Порто, а във финала бяха абсолютни фаворити срещу отслабения заради контузии Милан. В триумфа на отбора на Капело вярваха само играчите на Милан. Кройф и неговите играчи преди мача пращяха от арогантност, която в някои моменти преминаваше границите на добрия вкус и се превръщаше в безвкусно подценяване на италианците. Крайният епилог на финалния мач в Атина беше 4:0 за Милан. Деян Савичевич изигра един от най-добрите мачове в историята на Шампионската лига, Масаро и Десаи го следваха по петите, а Бобан и остатъкът разбиха Стоичков и компания.

Що се отнася до Христо, той през лятото отведе България до най-големия резултат в нейната история - до полуфинала на СП в САЩ 1994.

Участието на Мондиала в САЩ беше лебедовата песен на едно голямо поколение, което обещаваше много, но освен чудесните резултати през 1994 почти нищо не направи. От тогава та до днес, България се класира само още на СП във Франция през 1998 и на ЕП 2004 в Португалия, но в двата турнира не премина групата.

Суетата на Христо Стоичков и мафията унищожиха българския футбол

Причините за разпадането на българския футбол в последните 20 години са множество. В първи ред са суетата и голямото его на великия играч, но и още по-големият хулиган, Христо Стоичков. Стоичков смяташе, че му принадлежи титлата абсолютен владетел на българския футбол. Смяташе, че той е играч, треньор, селекционер и президент на съюза и всяко решение, което се отнася до националния отбор трябва да бъде представено първо на него, той да го благослови.

Bulgaria - Germany, 1994 World Cup pic.twitter.com/ytEwazebGW

— FootballTime&Nations (@FCTimeNations) 20 април 2018 г.

Емил Костадинов и другите играчи не гледаха благосклонно на такава приватизация от национален тип. Стоичков настояваше на това в националния отбор да бъдат викани играчи, които са му близки и играчи, които са с договори с мениджъри с които той беше приятел, а неговата дума се слушаше. Селекцията която в САЩ дишаше като едно много бързо се превърна в отбор, който се управлява от кланови разделения, а това беше класически път за крайния крах.

От друга страна, точно в това време в България във футбола през парадния вход влезе мафията. Само за десет години, в периода от 2003 до 2013, в мафиотски сблъсъци са убити чак 15 собственици на клубове. Българският футбол стана заложник на организираната престъпност, а УикиЛийкс през 2010 публикува, че с разпадането на комунизма футболната сцена в България е станала символ за, както казват, "корупция, залагания, уреждане на мачове, пране на пари и укриване на данъци".

Майстор, но и дявол, който откачаше на сръбския турбо фолк

Христо на Камп Ноу беше един от най-добрите играчи на своето време, а след Барселона игра в Парма па се върна на Камп Ноу, а тогава отиде в софийския ЦСКА. Още е играл за саудитския Ал Насър и японския Кашива, а кариерата завърши, играейки в американския клуб Чикаго Файър.

И в Америка Христо нямаше мира и непрекъснато предизвикваше спорове и получаваше наказания. Веднъж удари момче, което дошло на тренировка в екипа на омразния му враг Реал, а след масово сбиване в един мач на американски университети счупи крака на играч, заради което получи наказание и парична глоба от 2000 долара.

Христо беше и голям любител на турбо фолка, а най-много обичаше Мирослав Илич и Лепа Брена. Легендарен е коментарът на Стоичков за Горан Вучевич, с който за кратко дели съблекалнята на Камп Ноу:

"Горан винаги ми е бил симпатичен. Набавяше ми касети на Лепа Брена."

Текстът е на хърватския портал Индекс за 53-ия рожден ден на Христо Стоичков - единственият български футболист носител на Златната топка, голмайстор на Световното първенство през 1994 с 6 гола, носител на трофея от Шампионската лига.