Когато Пеле игра в Крагуевац... на този ден

Легендата казва, че всичко е било договорено славният Сантош след Звезда и Динамо да играе срещу Партизан, но тогава няколко дни преди мача в Хумско дошъл Раднички и смачкал "черно-белите". Великият Пеле видял това от ложите и казал: "Не, няма да играем с Партизан. Ще играем срещу тези момчета."

Известният бразилски Сантош, двукратен шампион на планетата, през 60-те и 70-те години пътува по света и се смятал за най-голямата футболна атракция. За Сантош играят Пеле и още седем национала на Бразилия - големият вратар Жилмар, Карлош Алберто, Клодоалдо, Жоел Камарго, Джалма Диаз, Рилдо и Еду. Тези футболни магьосници, първите и единствени истински глоубтротъри на романтичния футбол, през есента на 1969 г дошли и в нашите простори. По време на югославското турне са уговорени четири мача - в Загреб с Динамо, в Белград с Цървена звезда и Партизан и в Сараево с Железничар. Сантош изиграва първият мач срещу Звезда и завършва 3:3 на Маракана, а три дни по-рано се случва нещо, което променя плановете на бразилския великан. В Хумско на 7 септември в трети кръг на Първа лига гостува новакът в елита Раднички (Крагуевац). Мачът бил нощен, първа среща за крагуевчаните с рефлектори и спектакъл. И стана спектакъл, но под режисурата на хлапетата от "Чика Дача".

През това време се създава една от най-големите привърженически групи в някогашната държава. Момчета, които обичат своя град, а Раднички следват навсякъде.

"Колко е голяма тази ваша Лепеница, та толкова пеете за нея?", питат белградчаните. "По-голяма от вашия Дунав", е експресният отговор на гордите крагуевчани. Исторически те са от първия град на Сърбия. Първата столица на модерната сръбска държава, първата гимназия и лицей, предтеча на Университета в Белград, първият съд, театър, първи вестник ("Новине србске"), първата аптека, художествена галерия, музей, библиотека... На Крагуевац му липсваше само тази Първа лига, футболния елит. Като лидер на изтока, през лятото на 69-а Раднички отива на баражи и през никшичките Сутйеска и Цървенке най-сетне се докопва до обществото на лигата на първенците. Незапомнена еуфория! Пред кръчмите при големия орех, където сега е търговски център, се събра половината град след великите победи. По онова време Крагуевац е около 80 000 души, а стадионът е за 35 000, а на терена в червени екипи само деца на Крагуевац...

"Целият град живееше за мига, в който влязохме в Първа лига. Всички излязоха на улицата да ни поздравят. През целия сезон беше невероятна атмосфера. Първият елитен мач в Крагуевац играхме срещу Хайдук (Сплит)", преразказва малко неволно, но с доза меланхолия - вероятно и заради актуалната ситуация - за хубавите стари времена първият нападател на отбора Сава Паунович, жива легенда, чието име попада на първия транспарант на привържениците. Пишело само "д-р Сава". "Загубихме от сплитчаните с 1:3. Всички ние бяхме деца на 19-20 години, а отсреща Холцер, Надовеза, Павлица, Йеркович, Булян, Мужинич... Вкарах им веднъж и това беше първият гол на Раднички в елита. После дойде известния дуел с Партизан."

На 7 септември в Белград Раднички изиграва един от най-добрите мачове в историята си. Побеждава сензационно с 4:1. Легендата твърди следното: Експедицията на Сантош вече е стигнала в Белград и Пеле гледа мача от ложата в стадиона в Хумско. Тази вечер отсича: "Не, няма да играем с Партизан. Ще играем с тези момчета". Това е легенда. Лично разказана от Миленко Марианович, бивш президент на Раднички, тогава млад, перспективен икономист в УТП Дубровник, който водел привържениците в гостувания. "Идва Ненад Биекович при нашите играчи и на висок глас пита: А къде е този Крагуевац? Момчетата смирено му отговориха: Ще ти кажем след мача. След това нямаше нужда да се говори, всичко беше казано на терена".

През този сезон Партизан завършва втори в класирането, след Цървена звезда. В отбора имаше Чуркович, Владица Ковачевич, Паунович...

"В същина, за нас не беше важно срещу кого играем. Дали е Партизан, Звезда, пък и Сантош. Играехме футбол, защото изпитвахме радост от това. Отборът беше млад, пълен със сила... Искахме да победим всички. Сещам се само, че ни казаха преди този мач в Белград да не гледаме в рефлекторите", през смях споделя Сава Паунович.

Известният случай в Хумско привържениците на Раднички помнят с удоволствие и се хвалят, че тогава Белград за пръв път видял фойерверки благодарение на тях. Някъде от този мач датира и прякора им "червени дяволи", след като в новините започват все по-често да споменават, че привържениците на Раднички напомнят на най-разпалените на Манчестър Юнайтед. Огледалцето, Нуне, по-младите Американеца, Лазе, Китаеца... това е първият запалянковски гард. По чаршията се разказва, че Нуне отвел тогавашното си гадже на стадион "Чика Дача" и й казал: "Виждаш ли, това е моята първа и най-голяма любов. Ти си втората". Тук поискал ръката й и тя казала Да. Най-загрижените знаеха, че в деня на своя празник ще станат от масата, ще отидат да изгледат мача и ще се върнат при гостите. И стадионът винаги е бил пълен. Защото Раднички е (бил) великан!

В Крагуевац не се знаело, че Сантош ще дойде в града до ден-два преди мача. Било неделя, Раднички гостувал на своя съименник в Ниш в първенството и загубил. След два дни го чакал дуел с мощните бразилци, които дошли от Загреб, където завършили 1:1 с Динамо. Специално за този мач Раднички бил подсилен от четирима нишлии - вратарят Миодраг Кнежевич Кнез, Любиша Райкович, Илия Димоски и Витомир Димитриевич.

Както и обичайно група от около 1000 запалянковци се събрали в центъра на града при кръста и оттам тръгнали към "Чика Дача" с песни. Останалите се придружавали по пътя. Реките от хора се слели при стадиона. Така винаги се ходело на мач в тези славни времена. За съжаление, този 15 септември не бил отреден за спектакъл какъвто крагуевчаните направили, да кажем срещу Хайдук. Валял силен дъжд. А и телевизията решила за пръв път да излъчи спортно събитие от Шумадия. Така днес от огромната дистанция на времето могат да се намерят различни информации за посещаемостта. От хора, които твърдят, че имало 4000, до такива, които са били на мача и "видели" 40 000 зрители. Интересното е, че в Крагуевац няма човек, който да не знае за този мач със Сантош. В това се уверих лично. И всички са били на стадиона в този ден, и всички помнят главно дъжда, и всеки добавя нещо...

"Дааа, как да не знам. Струва ми се, че ни биха с... 11:1. Нали така беше", промърмори някак между другото сервитьорът Бели от хотел Шумарица в Горния парк, докато спортното приятелство на масата го гледаше бледо: "Какъв 11:1? Какво говориш?".

Вероятно Бели е бил на мача, но в неговите спомени е останал само голът на Пеле. И наистина е бил чудесен, един от онези, които се виждат веднъж в живота, това попадение е в 90-а минута за крайното 4:4. Дори такъв гол не се брои за толкова, колкото ги сметна Бели...

"Еду игра най-добре. Той ни вкара три гола. Пеле не изглеждаше много заинтересуван. После Чавка (Влада Радивойевич) се хвалеше, че никой не посмял да го пази, а той го обезвредил. Като поведохме 4:3 Пеле тръгна от центъра, като на игра дриблира край всички и вкара гол".

Това ми каза, докато седим в Шумарица Миленко Марианович, а думите му потвърди един от участниците - Сава Паунович.

"Имах идея да започнем редовно да отбелязваме годишнина от този велик мач, може би и най-великият, който някога е игран в Крагуевац. На този ден всички заедно да гледаме мача, но никога да не го изгледаме до края", споделя Миленко.

Говорило се, че цялото турне на Сантош в Югославия е уговорено, всички мачове да завършат наравно, а Раднички вкарвайки четвърти гол ядосал Пеле. Игралите в мача отричат тези приказки и подсещат, че в онези дни се говорело, че бразилците трябвало да плащат парични глоби за всяка загуба на турнетата.

Каквото и да е било, така е описан мача в "Политике експрес" в изданието от 16 септември... "Малко не стигна, за да двукратният световен първенец да претърпи първо поражение на турнето в Югославия. Пеле спаси честта на Сантош, изравнявайки резултата в последната минута на мача. Най-славният между славните - кралят на футбола Пеле, по хлъзгавата трева като балерина по дъските на сцената представи пируетите от своя репертоар. Трите гола на Сантош (Еду) бяха последица от неговите лукави маневри, а четвъртият път само се записа в листата на стрелците. Раднички изравни (1:1) с гол на високия на Николич. Тогава централният нападател на Сантош, 19-годишният Еду, когото не наричат случайно наследник на Пеле, накара иначе много добрия Кнежевич още два пъти да извади топката от собствената мрежа. Тогава Раднички заблестя. Първо Сава Паунович се реваншира на Еду с истинска бомба - 2:3, а тогава на сцената стъпи Слободан Пауновски. С два гола един след друг запали факлите в трибуните. Но за кратко... Пеле в 90-ата минута съкрати триумфа на домакините. Раднички отново отпразнува голям успех. След нещастната загуба от съименника от Ниш, крагуевчани бяха близо да представят на своята публика най-голямата сензация на есента - победа над бившия световен шампион, не само дадоха на славните гости силен отпор, но и в последната фаза им показаха, че в Крагуевац се играе футбол на високо техническо ниво. До Пеле и Еду голям мач направи Влада Жабарац, бързото крило на Раднички с убийствен дрибъл. Жалко е, че дъждът развали представянето на крагуевчани. Хлъзгавата топка беше трудна за хващане, намали от сиянието на един велик Жилмар, великан между вратарите. Крагуевац ще му остане в тъжните спомени. Раднички може да бъде горд, че този мач ще бъде записан с големи букви в неговата иначе славна история".

И още един детайл: в статията на "Политике експрес" пише, че в понеделник 15 септември 1969 г на "Чика Дача" е имало 6000 зрители. На тази констатация онези от редовете на "червените дяволи" казват, че това е твърде малко. Казват, че не са били много повече от 10 000 човека, но не са били и по-малко. Колкото и да са били, за крагуевчани в този следобед освен Пеле атракция бил и един бразилски радио репортер. С жар, която може да се срещне само в земята на самбата той премръзнал и подгизнал почти три часа, шетайки през цялото време зад аут линията. Казват, че започнал коментара половин час преди мача, а завършил когато футболистите вече били в съблекалнята.

В тези години Крагуевац е бил опиянен от футбола. И този транс продължи... До средата на седемдесетте, когато Раднички за втори път в кратък период изпаднал от Първа лига. Последвала суша дълга цели две десетилетия. Еуфория за футбола, подобна на онази от края на 60-те, възкръсва през 1998 г в още един бараж. "Чика Дача" отново е пълен, въпреки че идва малкият Чукарички.

А днес само кратко в центъра на града - донякъде е запазил своята патина и чар от старите времена - подсеща на златната генерация крагуевски футболисти. Тези хора знаят всичко и припознават, защото след тях футбол не са и гледали. Както помни идването на Тито, кръчмата Балкан, където можеха учениците със сините блузи, както казва крагуевският поет и художник Йован Глигориевич -  гостите на Балкан винаги са се занимавали с коварни неща от нарушаването на училищната дисциплина и галванизации - първата баскетболна среща с кожена топка в Горния парк, когато дошли французите, големият победител в моторните състезания Арчан Алойз, известен словенец. Крагуевац помни и как Жабарац надхитри бразилеца Туркаа в този мач срещу Сантош, двата гола на Слободан Стойович срещу Партизан - отишъл в Белград с подарени дънки, когато още не се знаело, че това е новата мода - помни и Макетовия фиат купе 850, с дървен волан и кожени седалки... тогава единствен в цяла Югославия. Слободан Пауновски Маке - шумадийския Джордж Бест.

Крагуевската футболна приказка... Дали всичко това изобщо се е случило?

P.S.

Златната генерация на крагуевския Раднички:
Фазан, Уйка, Секула, Чавка, Трапча, Сода, Жаки, Маке овца, Маршичанац, Андра, Реля, Чкаля, Муньоз, Пера нос, Франя. Треньор: Борис Марович Буца. Технически директор: Йован Яковлиевич Салама. Президент: Светолик Василиевич Юда и иконом на Чика Душан Живалиевич, наричан Мая Чоя.

Автор: Предраг Дучич