Официално най-добрият футболист за 20 век Едсон Арантеш до Нашсименто Пеле се прости с националния отбор на Бразилия в приятелски мач с Югославия на 18 юли 1971 година.
На днешния ден преди 49 години Бразилия и Югославия завършиха 2:2 (0:1) пред 160 000 зрители на "Маракана" в Рио де Жанейро.
Пеле желаеше да се прости с екипа на националния отбор точно срещу югославяните, наречени "европейските бразилци".
Драган Джаич изведе "плавите" до преднина в 35-ата минута, домакинът направи обрат с голове на Ривелиньо и Жерсон в 60-ата и 65-ата, а крайния резултат оформи Юре Йеркович в 70-ата минута.
Десетина минути преди края Пеле вдигна двете ръце и със сълзи в очи изтича почетна обиколка. Получи незапомнени овации.
Пеле с националния отбор на Бразилия е трикратен световен шампион - 1958, 1962 и 1970.
Цигойло мой, ще се видим на Косовска, на нашето място, на кафе. Повече никога няма да чуя тези думи, моят Пеле отиде в небесното царство, в рая със сигурност, защото такъв човек, такъв голям човек няма да се роди скоро.
И не пиша това, защото за мъртвите трябва да се говори само хубаво, опитвам през сълзи и тъга, да изпратя послание до човека, който ми беше като по-голям брат. Почти половин век, защото толкова дружахме. Във времето докато бях в къси панталони, а носех дълги, защото станах журналист. А той вече беше футболен великан, икона.
И никога нашето приятелство не е било под въпрос, а бях с него или до него и когато му беше най-хубаво, но и най-тежко. Беше специален във всичко, па и по речника и обръщането. И сега докато ми се свива сърцето чувам неговият глас, който говори: "Когато бих казал нещо или направил против тебе, това би било сякаш го правя срещу себе си."
Това съм чувал доста пъти когато сме разменяли мисли и когато не се съгласявахме в някои ситуации. Защото, Петко не умееше да лъже. А кръстосването на мисли ни носеше много радости.
И никога не е крил, че Цървена звезда му е била и останала вечна любов и люта рана. И като играч и треньорска. Представете си някой, който е роден в Книн, а е бил толкова добър играч, да не облече червено-белия екип.
"Милян беше баща на футболната нация, имаше идеи, визии. В това време още не се бяха появили Цоле Янкович и Жота Антонийевич и той ми говореше, че трябва да играя по дясното крило до Караси, Лазаревич, Куле Ачимович и Джая. Каква атака би било това", говореше ми своевременно Петко не обяснявайки ми защо неговата мечта не се е сбъднала.
Не съм го и питал, не съм настоявал, защото знаех, че ако искаше да ми каже, това би и направил. Не исках да му сипвам сол в раната.
Ilija Petkovic, who starred for Yugoslavia at the 1974 #WorldCup and guided Serbia and Montenegro to the 2006 edition as coach, has died at the age of 74.
И като треньор е бил на крачка до Маракана и то не един път. Не се е жалил макар че гласът му беше по-твърд когато говореше:
"Звезда, очевидно, не е била моята съдба. Да, имаше разговори и с Джая и с Цвеле да седна на червено-бялата пейка, все пак, не се подредиха нещата. Веднъж и аз поставих някои условия, които не можеха да приемат. И затова казвам: "Никой не е виновен". А какви идеи имах и какви играчи бяха тогава в Звезда, смятам, че можехме чудеса да направим."
Съдбата, проклетата съдба, която му взе и живота.
Малцина знаят, че и Партизан е искал да ангажира Илия Петкович. Не ми скри и този футболен епизод:
"В това време имаше джентълменско споразумение между най-големите клубове и не можеше току-така да преминеш от единия лагер в другия. Па нима мислиш, че Самарджич и Скоблар щяха да останат вечно в ОФК Београд, ако можеха в Звезда или Партизан. Истина е, че съм разговарял с генерал Зекич в Дома на ЮНА. Ух, когато пред теб застане генерал-подполковник, така във военно облекло, стегне ти се гърлото. Партизан тогава беше клуб-държава."
Не е отишъл и в Хайдук, въпреки че Тито Киригин е бил Бог в Сплит, а лично се ангажирал да го доведе, а когато съм го питал как така само Динамо не го е канил, отговори със смях, веднага:
"Ха, ха, как загребчани да доведат някого от Книн. Па това не можеше и насън да се случи."
Квалификациите за Световното първенство през 2006 година в Германия бяха нещо специално. "Свети Илия" изстрелваше такива родолюбиви снаряди, че всички се чувстваха възвишено. Спечелено е първо място в групата, пред Испания и Белгия, с голова разлика 15:1. Държавата беше в еуфория, да си пред две световни сили, да играеш футбол от мечтите, Йеврич беше преодолян само от Раул... А тогава, още на подготовката, атмосферата се скапа, сякаш националния екип носеха някакви други играчи, а ги водеха някакви други хора.
"Поведението в отбора и около него с разпадането на Югославия изведнъж стана проблематично и всеки правеше каквото поиска и аз вече не можех да държа състава заедно и под контрол. Имаше и контузени и обидени, всеки имаше право да мисли, а това е най-лошото", говореше ми Петко, но не искаше да изнася своята мъка пред обществеността.
Промени се и Петко, беше някак мълчалив, опита да намери общ език с националите, но имаше само 11 места в първия състав. И за пръв път не послуша себе си, а играчите и се случи "шестицата" в дуела с Аржентина. И започна неговият кошмар. Мълчеше и търпеше, всичко пое върху себе си. Такъв е Петко.
"Това беше тежък период за мене. Нито и преди това съм бил най-добрият треньор в света, а и после не бях най-лош. Не исках никого да нападам, но е ясно, че играчите трябваше да имат повече уважение към държавата, въпреки че беше разкъсана, към екипа, емблемата... Онова което ме боли е фактът, че след поражението от Аржентина всички побягнаха, не се огласиха, спокойно четяха плюенето на моя сметка."
Остана Пеле твърд в решението да не назове тровещите атмосферата, защити играчите, и онези, които му подхвърляха клипове, аз знам кои са, защото ми го каза и защото бях там, в Германия, но няма и днес да ги разкрия, защото Петко искаше така.
Издържа "Свети Илия" всичко, остана във футбола и му се отдаде, както винаги, до край. С цялото си сърце. Остана във Футболния съюз на Сърбия, съветваше, помагаше... Беше президент на своя ОФК Београд, гонеше, нервираше се заради немотията, опитваше да изправи сръбската футболна крива Дрина, а тогава стана председател на ФС Белград. Нищо не му беше тежко, пътуваше по Сърбия, подаряваше от името на Съюза топки, екипи, откриваше игрища...
И може би точно на този път "закачи" корона и за пръв път в живота - не победи.
А бях сигурен, че неговото голямо, топло, а лъвско сърце ще издържи. За съжаление, не е, отиде Петко в легендата, а още много можеше да подари на своето семейство, приятели, футболния свят.
Ще ми липсва, наистина много, защото този свят без него никога няма да бъде същият.
Екипът в който легендарният бразилски футболист Пеле изигра последния мач за националния отбор на Бразилия е продаден за 30 000 евро в търг на спортни предмети организиран в Торино.
Пеле в екипа с номер 10 за последен път за държавния отбор игра в приятелски мач между националните отбори на Бразилия и Югославия през юли 1971 на Маракана в Рио де Жанейро.
Сред другите спортни предмети на търга за 25 000 евро е продаден жълтият екип, който носи Фаусто Копи на Тур дьо Франс през 1952 когато за втори път победи в това състезание.
Синият екип на Ювентус, който носи Лучано Спинози във финала за Купата на панаирните градове през 1971 е продаден за 9400 евро, докато за екип с номер 10 на Диего Марадона, от периода когато игра за Наполи, през сезон 1989/90, е платено 7500 евро.
Според мнозина най-добрият футболист в историята бразилецът Пеле смята, че Лионел Меси никак не може да се сравни с Диего Армандо Марадона и него.
Легендарният Пеле, стрелец на над 1000 гола в кариерата, обяснява, че футболист трябва да бъде завършен, за да бъде в неговия ранг.
"Как могат да се правят сравнения между играч, който удря отлично топката с глава, шутира с левия и десния крак, а друг стреля само с единия. Има само една вещина и не знае да удари с глава", заяви Пеле пред бразилския "Фолха де Сао Пауло".
Пеле изтъква, че по неговото мнение Марадона е далеч най-добрият аржентински футболист в историята.
"Марадона е един от най-добрите изобщо. Ако ме питате "Дали е по-добър от Меси?", ще отговоря, че е. И то много по-добър... Също така, Бекенбауер и Кройф бяха чудесни".
Пеле с националния отбор на Бразилия чак три пъти е шампион на света, докато Меси е критикуван, че няма трофей с Аржентина заради пораженията във финалите на Копа Америка и Мондиала през 2014.
Това че националният отбор на Аржентина беше пометен от Хърватия с 0:3 на тазгодишното Световно първенство не е най-страшното което му се случи тези дни.
Футболното съперничество между аржентинци и бразилци е старо откакто имат национални отбори, а известният въпрос "Пеле или Марадона?" вечно ще разделя спортната общественост на тези две южноамерикански държави. И, докато Пеле е "играч над играчите" в родната Бразилия, в земята на гаучосите е една от най-омразните личности. А отново ще е такъв след най-новото му изявление.
По време на интервю след загубата на Аржентина от Хърватия, Пеле се присмя на най-големия враг по следния начин:
- Господин Пеле, дали мислите, че вашият известен отбор от 1970 година може да победи сегашната селекция на Аржентина?
- Да.
- Какъв би бил резултатът?
- 1:0 за нас.
- Само толкова? - пита журналистът.
- Е, знаете... повечето от нас сега сме над 75 години! - сипа сол на раните на Аржентина Пеле.
Един от най-добрите футболисти за всички времена, бразилецът Пеле, смята че петкратният шампион на света и съперник на Сърбия на Мондиала отборно не е нужното ниво, въпреки че има върховни играчи.
"Имам пълно доверие в селекционера Тите, но съм загрижен защото Световното първенство наближава, а ние продължаваме да нямаме добър отбор. Индивидуално сме силни, но не сме отбор", заяви Пеле пред медиите в родината си.
Пеле мисли, че Бразилия не може да бъде първенец на света, ако се ослони само на възстановения Неймар.
"Съзря, има повече опит, но не може сам да спечели трофея. Първенец на света става отбор", предупреди най-добрият голмайстор в историята на "селесао" със 77 гола.
Бразилия и Сърбия се срещат чак в третия кръг на Група Е на 27 юни, след дуели с Швейцария и Коста Рика.
Момчето обича уличните паради и обича да пее Адониран Барбоса (Саудоса Малока, 1951), а над всичко обича през есента да дриблира с паднали листа в парка Сао Жорж. Докато свири с уста песента на своите предци за трима вагабонти на които земевладелецът разрушил къщата, за да построи модерна сграда, той мечтае за Италия...
(Един стар паулистки мит разказва как в третата нощ след рождението на детето на същото място се намерили всички орисници. И така, те деветте, изричат своите орисии за момчето: ще бъде висок толкова и толкова, ще тежи толкова и толкова, ще има къс, силен врат и вечно уморени очи. Ще бъде футболист! Неговият футбол нека бъде карнавално гиздав! А хората нека го разпознават по дискретната, дяволита усмивка под големите мустаци. И още ще има левица най-добра в целия свят; в нея силата на гръм и ненадмината нежност на майчината милувка. Роберто Ривелиньо - не Ривелино, както би било правилно граматически, защото е роден в Бразилия, а така е и играл, или ако ви е по-драго заради онова: Жаирзиньо/Ривелиньо; Ривелиньо/Жаирзиньо. Добра рима, просто - Роберто Ривелиньо, подарък за света и хората в първия ден на една Нова година в Бразилия - да обърше сълзите за Гаринча, които прекалено дълго текли; да попълни празнината, която остава след Едсон Нарасименто, този неоспорим първенец на който всички завиждали, а само този блед мустакатко имал мъжество в пестницата и опитал да го убеди, че всъщност Най-големият трябвало да завиди на него)
Момчето Роберто Ривелиньо обича уличните паради и обича да пее Адониран Барбоса (Саудоса Малока, 1951), а над всичко обича през есента да дриблира с паднали листа в парка Сао Жорж. Докато свири с уста песента на своите предци за трима вагабонти на които земевладелецът разрушил къщата (малока, традиционна дълга тръстикова колиба), за да построи модерна сграда, Ривелиньо мечтае за Италия. Чул е някои истории от баща си. Как той отдавна избягал от глада, и от селото Макиягодена (окръг Изерния) тръгнал на далечен път. И как се е задомил в Бела Виста, италиански квартал на грандиозния Сао Пауло. И как е започнал да подкрепя Палмейрас, защото този клуб е основан от техни земляци, тук играе великият Жозе Алтафини... Така и момчето Ривелиньо е заобичал Вердао.
Заобичал па намразил. Като изигран любовник... "Имам вече достатъчно познати. На мен ми трябва някой да работи".
Ривелиньо в екипа на Коринтианс
Думите на треньора Марио Травалини с дни преследвали момчето. Особено защото старият вълк важал за един от най-видните специалисти в Сао Пауло. Историческите читанки казват иноватор, човек, който е смесил необуздания бразилски талант с европейските тактически системи. А още и земляк... Роберто Ривелиньо е играл божествено мини футбол... Наричали са го Кралят на парка и трябвало да обясни фиаското на пробите в обичания клуб. Малко тийнейджърски бяс пред другарите, бузи пламнали от две, три сълзи, които е скрил и пръст на съдбата:
"Тук ще играя".
Ривелиньо е в парка Сао Жорж, тук където е отраснал. Показва към стадиона на Коринтианс докато нехайно жонглира с топката пред приятелите и прави някакви трикове. Този терен е тук дълго, и прекалено дълго, но никога не му е идвало наум да си се представи на него. Коринтианс е заклетият неприятел, най-големият противник. Дерби Паулиста... Всички тези победи на Палмейрас, радости, тъги... Това е най-хубавата украса на детството. Сега е свършено. Ще бъде така! Така или никак!
"Риве, сигурен ли си, какво ще каже баща ти?"
...
Съществуват две версии за дебюта на Ривелиньо за Тимао. За приказния играч "изтънчена" истина... Според първата, вкарал е три гола срещу Палмейрас; според втората, бил е приятелски мач срещу Форталеза. Лукавият новак видял, че вратарят на противниковия отбор е на колене - още не е бил завършил с молитвата - посегнал към онази гръмотевична мощ в левицата и топката се зарила в мрежата като стрела. От центъра на игрището до вратата за три секунди. Може би нещо подобно на Зеедорф през 97-ма в Мадриленьо, само че още някой метър по-близо до онзи кръг на центъра... А това е проверено: известният дрибъл еластико, или флип-флап, за който авторските права се приписват на Ривелиньо, е измислен от един японец - Серджо Ешиго.
"Да, това е истина. Този ход съм научил от Серджо. Играеше с мен в младежкия отбор на Коринтианс през 64-а. Той е измислил еластико. Видях го един ден на тренировка как го прави и дотичах: Хей, японец, в какво е трика? Каза: Лесно е, Риве, ще те науча. Аз после само усъвършенствах тези ходове."
Еластико - това е дрибъл по-бразилски от всички. Сега я виждаш, сега не я виждаш. Артист, и изключително артист, "напада" топката със стъпалото на крака, отдалечавайки я от себе си и на практика предлагайки я на съперника на тепсия. Очите на пазача машинално тръгват да следват топката, тръгва и тялото, а тогава тя изведнъж му изчезва от погледа. И това е удар на гръм. Бързина на светлината. Артистът само я помилва и - това с голо око не се вижда - за миг отделя стъпалото от нея, преди с вътрешната част да я върне при себе си, под ключ.
Ах, този японец, заслужава бележка под линия...
И родителите на Ешиго са дошли в Бразилия в търсене на по-добър живот. Работили на плантациите за кафе. Той е бил професионалист в 11 мача за Коринтианс. Учил е играта на двамата най-големи играчи на тази епоха, Пеле и Гаринча и дошъл до заключение: Гаринча дриблира така че с външния дял на стъпалото отнася топката и минава от лявата страна; Пеле прави същото, само че напада дясната страна на защитника и носи топката с вътрешния дял на стъпалото. Ешиго стигнал до идеята да съедини тези два хода. Бил е достатъчно бърз и вещ. Така е създадено хипнотичното дело на изкуството и по-късно ще се установи - решаващ принос на бразилския футболен фолклор. Не по-малко важен от приноса на земляците на Ешиго в развитието на бразилската икономика и архитектура.
На тази история известният писател и журналист - Раул Древник, слага малка забележка. Сао Пауло, март 2009. Заглавие: Три звезди, един дрибъл.
"Имах големи идоли в детството. Никой не беше по-голям от Луизиньо. Наричаха го Палечко. Беше несравнима радост на моите недели. Страстта, която и днес имам към футбола е родена в неговите крака, в неговата магия. Онова което Чарли Чаплин е правил във филмите, Луизиньо е можел да повтори на тревата на Пакаембу. Чисто изкуство, божествено подиграване. Онова което дължа на Карлитос никога няма да мога да платя, но това спомняне може би може да намали дълга към Луизиньо. Това е повече от задължение което мисля като журналист...
Когато бях момче в края Жардим де Сауде (Градина на здравето) всички играехме футбол, а футболист беше само Луизиньо. Опитвахме да го имитираме във всичко, особено в един дрибъл, който само той можеше да направи. Спомням си, че спортната преса наричаше този ход смущаващ, заради реакцията на привържениците... Имахме 13, 14 или 15 и мислехме, че сме добри. Но звезда беше момче три или четири години по-младо от нас. Японско момче на име Ешиго. И Ешиго обичаше Луизиньо. Опитваше както и ние, да повтори този дрибъл, който само Луизиньо можеше да прави. Светът и живота ме отведоха далече от стария край и никога повече не съм виждал Ешиго. По-късно разбрах, че е успял да стане професионален футболист. Играл е за Коринтианс, като Ривелиньо. Не е придобил слава, но чух, че има дял в това, че Кралят на парка е дал нотка гениалност на този ход. А какъв е този дрибъл, който японско момче на име Ешиго е дарил на Ривелиньо? Казвам, като скромен свидетел на историята: това е бил дрибъл, който Ешиго е научил от Луизиньо. Казвам, и отново усещам същата онази страст, като на трибуните на Пакаембу през петдесетте. Благодаря Луизиньо! Благодаря Ешиго! Благодаря Ривелиньо! Благодаря ви".
Роберто Ривелиньо е играл пълни 11 години за Тимао, от тях девет в първия отбор. И е бил чудесен. В близо 500 официални мача е постигнал 144 гола като ляво крило или маневрен играч. Записано е, че само един единствен е вкарал с десния крак, и то на тогавашния шампион на Югославия, сараевския Желю (Железничар - б.р.), който бил на турне в Южна Америка. Риве все пак имал това нещастие с Коринтианс да не спечели буквално нищо. Бил е тежък период в историята на славния клуб. От 1954 до 1977 без никакви трофеи. Докато Палмейрас е имал Джалма Сантос и Емерсон Леао; Крузейро Вава и Тостао, Ботафого Гаринча, Жерсон, Загало, Жаирзиньо; Сантош Пеле, Карлос Алберто, Клодоалдо, Жилмар; Ривелиньо сам на гръб носил целия Коринтианс. Мнозина още във времето докато е играл го смятали за най-добрия играч в историята на клуба, но този сушав период от почти две и половина десетилетия му изял главата. През 1974 година Тимао е играл финал в шампионата Паулиста и 20 000 000 привърженици очаквали от своя идол най-накрая да донесе трофей. Дерби Паулиста и пролетта, всичко било готово за общонародно веселие. А победил Палмейрас. Много е боляло. Виновник се търсел по бързата процедура и е намерен в първата звезда - Ривелиньо е продаден на Флуминензе.
"Това е най-голямото разочарование в моя живот", казал Риве на журналистите, след като веднага след мача си събрал нещата от съблекалнята и пеш тръгнал към вкъщи, пробивайки си път през масата по улиците. Как привържениците умеят да бъдат сурови знаят онези най-големите. Подмятат, намръщени са... Дори го блъскат с рамена, така сякаш случайно... Риве е пуснал сълзи за пръв път от онези момчешките и срещата с Травалини...
За бразилските условия, там далеко, в Рио, Роберто Ривелиньо се наплатил. Вкарал голове за Флуминензе и за четири години два пъти спечелил шампионата Кариока. Вече е бил прехвърлил тридесетте когато стигнали предложения от Европа.
"Чувал съм как е там. Дино Сани е бил в Милано. Те много тичат... Мързелив съм аз и стар за това. Погледайте само колко е хубава Ипанема"...
И наистина бил мързелив. Но какъв чудесен мързел... Той е бавен, той е нацупен, той играе така сякаш ходи в траур. И цялата тази леност компенсира със своята техническа интелигентност, зрелищен във всеки свой жест... Понякога изглеждало, че Риве всъщност живее, за да на този нещастник пред себе си да му прокара топката между краката. Еластико, разбира се... А понякога, само понякога, би му се явило и желание да вкара гол. Риве правел всичко с левия крак. Десният бил тук като противотежест за гравитацията. Топката, или както Дон Алфредо би казал "Стара", имала такова мистично доверие в това стъпало, че във всеки момент е била готова за всички пътеки и битки. А Риве я милва и още пее нещо под мустак. Затова никъде не е била така спокойна като в тази негова люлка.
Приятелският мач Бразилия - Югославия през 1971, прощален за Пеле. Резултат 2:2. Впечатленията на покойния Жота Антонийевич: "Сине мой, какъв футбол беше това! Направи Джая финт - паднат всичките 11 от техните. Сериозно... Направи Ривелиньо финт - полегнат всичките 11 наши и още петима от пейката. Да, да, така беше"...
А 77-ма в Бело Оризонте - 0:0. След мача, на полета за вкъщи, Дуле Савич или някой от "официалните" тарикати в нашия отбор разказва виц, който дълго се е преразказвал: "Ривелиньо? Хора, при нас по-бързо се ходи с девойки на разходка отколкото този тича".
Дуле! Това така личи на него. Дуле или шашавия Жунгул, няма кой трети, тъй като Блеки Богичевич не е бил в отбора за тази бразилска авантюра...
Роберто Ривелиньо най-добре е играл в тази свята, жълта тениска. Това е робата на футболните папи и патриарси. И няма разправия по този въпрос. Точка. Точно 93 мача и тридесетина гола. И малко е важно това срещу онова което е бил Риве същински. А е бил! Бил е вдъхновение на вечния принц в тази неписана "периодична система" на футболния антиквар. Ако Пеле е кралят... Копривица в този раздел и "И момче може да обещае" цитира дневникът на Диего: "Винаги съм го споменавал като един от най-големите. Играл е с такава елегантност и дързост. За Ривелиньо са ми разказвали невероятни неща. Освен това, бунтувал се срещу силните. Влюбих се в този играч когато го опознах. Човекът ме очарова. Една прекрасна история говори най-добре за неговата природа. Това е било на лагера на Бразилия в Мексико през 1970. Там не се правило нищо, защото на тези момчета нищо не им трябвало. И така, седели на масата Жерсон, Тостао и Ривелиньо. Тогава се появил Пеле. И те се замислили: Този ебач, какво можем да му кажем? Във всичко е добро това копеле... Ривелиньо имал отговор на всичко. Така било и този път. Погледнал Пеле. Погледнал най-добрия в света в очите и питал: "Признай, така искрено, повече би искал да си левокрак, нали?"
Марадона е стоял мирно (с уважение, разбира се) и плакал докато гледал Чоло Сотил, онзи "лихвар" от Перу, който за последен път лишил аржентинците от Мондиал. С другия човек на който е отдал признание (Маго! Маго е този... Той има по-добър дрибъл от мене) ходил на "пичкарстване", а на третия се поклонил така истински (пред камери), заради този ляв крак: "Никога не съм се дивил толкова на Пеле, беше феноменален играч, шапка долу... Но, гледах като дете Бразилия и исках само едно, да бъда играч какъвто беше Ривелиньо. Дрибълът му беше чудесен, подаванията съвършени, а ударът неспасяем. А всичко правеше само с левия крак, десният му служеше само да може да стои. За мене това беше прекрасно".
Бразилия 1970, мнозина ще кажат - най-убийственият отбор откакто го има света. Тези кафе гении и техните тесни, жълти тениски... Това е силата на амазоните. Цялата фауна на Амазонка. Бразилия до Световната купа е водил Жоао Салданя и не му идвало наум да извика Ривелиньо. Вече е имал трима супер творци в състава. "Какво искате? Това би била утопия".
Бразилия на пиедестал имала генерал Медичи. Господар на света и космоса. И той знае - в Мексико не може без Ривелиньо... Салданя е сменен. Има кой да знае как се може и с петима напред. Знае Загало. Не съществува катеначо за такъв ураган... Колко жълти тениски са били пред вратата в Швеция? Петима, нали? В Мексико слънцето е голяма, жълта топка... Ще играем така, казва Марио Загало: 7 Жаирзиньо; 8 Жерсон; 9 Тостао; 10 Пеле; 11 Ривелиньо. Тука са четири "десетки" - всички освен Жерсон - и тези амигоси ще получат една специална приказка. Името ще бъде единственото вярно: Четири десетки. Защото никой никога не е съставял такъв отбор. Представете си Югославия с Пикси, Дейо, Бобан и - това е личен вкус - Едхем Шливо?! Или "още по-лошо": Куле Ачимович, Юрица Йеркович, Бака Слишкович и Моца Вукотич. Треньор може да им бъде само Щеф Ламза.
На Мондиала в Мексико участваха девет национални отбора от Европа, пет от Америка, плюс Мароко и Израел. Световният футбол е преминал центъра на упадъка. Още се чакало "оранжевите" на Михелс да събудят старата страст на тоталния футбол от времената на Вундертима на Хуго Майсъл. Само бразилците дошли без детайлно разработен план и тактика за защита на своята врата. Дошли да играят... Ривелиньо е давал цвят на играта, Жаирзиньо тон, Тостао ритъм, а Пеле - Пеле е направил едно много голямо нещо. Оставил своето его вкъщи, там далече в Минас Жерайс, и се поставил в служба на отбора. Такъв е бил най-добрият в света. Недостижим.
Бразилия е победила всички на турнира; Жаирзиньо е вкарал по гол във всеки мач; Ривелиньо също така във всеки поне по веднъж правил своя еластико. Това са капки японска кръв върху Златната богиня. Риве е имал Серджо Ешиго, а Жаирзиньо японка за прабаба...
Бразилците са завършили първи в групата пред англичаните, които победили само с 1:0. Островните вестници: Толкова хубав футбол трябва да се забрани. В този мач е най-доброто спасяване на всички времена: атака на бразилците тръгва по крилото, от Карлос Алберто. Жаирзиньо за Тери Купър е междуградски, само прах в огледалото за обратно виждане, няма спирка. Тогава центриране в последния момент... "На половината път бях сигурен, че топката е твърде висока, че е невъзможно който и да е да я достигне. Но тогава видях Пеле. Сякаш се качва по невидими стълби. Все по-високо и по-високо, докато топката не му падна право на челото", говори по-късно с много вълнение Гордън Бенкс.
Пеле я е ударил съвършено, така както трябва, по учебник, засича, силно, от земята... И Пеле вече е вдигнал ръце: "Човекът се изпречи отникъде. Аз още при докосването започнах да викам: Гоооол! Това беше чудесно спасяване. Никой никога преди това не е спасявал такова нещо", казва бразилецът.
Роберто Ривелиньо е вкарал три гола на Световната купа в Мексико. В първия мач на турнира е пробил стената и мрежата на Чехословакия от пряк свободен удар. Било е 4:1. Вкарал е още срещу Перу на четвъртфинала и Уругвай на полуфинала. И тогава големият финал! Мексико Сити, стадион "Ацтека" прелива на слънце. Обяд, точно 12:18. Тостао от аутлинията до Ривелиньо, той покрай Де Систи веднага подава на Пеле. Отново онези небесни лотарии...
Тарчизио Бурнич: "Скочихме по едно и също време! Сигурен съм, че скочихме по същото време... Само, аз се приземих бързо, а той (Пеле) още стоеше там горе. Реши да изчака топката".
Италианците са отсреща. Факети ден по-рано е обещал, че ще заключи мрежата на Албертози и ще глътне ключа. Затова ранният гол е важен... Бонисеня наистина изравни в края на първото полувреме (12:37 ч), но... Това вече не е само обичайна самба. Това не е само карнавална наслада. Бразилците на помощ привикали и капоейрата. Това се специални умения. Снаряд на Жерсон - 2:1. Вече отдавна е минало 13:00 ч... Когато "жълтата топка" напекла най-силно Пеле с най-фино усещане сваля с глава към Жаирзиньо в малкото наказателно. Жаирзиньо вкарва последния гол в турнира така, че влиза в мрежата...
За онова кресчендо в 86-ата минута вече са написани и книги. Докосва ли всеки кафе гений поне веднъж топката преди Карлос Алберто да започне да "тенорира", там зад италианската врата? И кой ще преброи всички тези подавания? Но затова Ривелиньовите арлекини... Три пъти във финала! Вечната срамота на Бертини заради зверския опит да му счупи крака след една "мрежичка".
И този месар от Интер е носил "десетка"?!
Риве е играл на още два мондиала. След като Пеле се прости през 71-а, във ФРГ през 74-а е бил лидер. Помни се гола срещу ГДР. Жаирзиньо застана в стената, а Риве уцели точно тази "пукнатина". Ривелиньо/Жаирзиньо, това е добра рима... На пътя до финала бразилците бяха спрени от Холандия на Кройф и Неескенс - 0:2. После, в мача за трето място, губят и от поляците - 0:1. Четири години по-късно, в Росарио, Перу продаде мача на Аржентина (било е 6:0 за гаучосите заради нужната голова разлика; това е грозна, политическо-военна басня, която тепърва трябва да разкажем при някоя възможност) и Бразилия не е влязла във финалите. Ядосан и разочарован от футбола, Роберто Ривелиньо решил да престане да играе от любов. Отишъл в Саудитска Арабия да заработи пари за старите дни. Тогава имал 33 и обещал да играе още 10 години, за адекватно възнаграждение. Набързо се скарал с младия принц Калид, плюл на камарата долари и си отишъл вкъщи. Повече никога не е заиграл...
Роберто Ривелиньо е израснал в един симпатичен дядо скандалджия. Днес коментира по телевизията футболните актуалности и учи децата на забравено творчество - дрибълът. В часовете по теория не говори за тактика. Чете им Едуардо Галеано. И най-често цитира: "Историята на футбола е тъжен път от удоволствието до задължението. Както спортът стана индустрия, така красотата е изгнаническа красота, която идва от радостта от чистата игра. В този свят професионалният футбол е осъдил всичко което не носи полза, а безполезно е всичко което не е доходно. На никой вече не му е до онези лудории от които човек се вдетинява, пък играе така както дете играе с балон, или както котка играе с кълбо прежда"...
Но децата ги интересува как се става идол, онзи на който те се дивят. И Риве продължава: "Един хубав ден богинята на вятъра целува детско стъпало, това тормозено, малко, презряно стъпало, и от тази целувка се ражда футболен идол. Той се ражда в сламена къщурка с ламаринен покрив. Като види светлината на деня - вижда и топка. И щом проходи започва да играе".
Риве продължава да е лют на целия свят, футбола и всичко около себе си. Обичал е как играят някои стари асове. За тези днешните казва, че нямат представа как да си играят...
Най-накрая някой се сети как да оцени колко биха стрували трансферите на великани на световния футбол като Пеле и Марадона, ако играеха в днешно време.
Порталът giffgaff направи формула. Сравнявайки постиженията на бившите футболисти с тези, които играят днес, в зависимост от техните години, успели да оценят стойността на някогашните асове.
Неймар това лято счупи рекорда с преминаването от Барселона в ПСЖ за 222 милиона евро, а тогава Барселона плати на Борусия (Дортмунд) 130 милиона евро за Осман Дембеле, който така стана по-скъп от Пол Погба. Французинът държеше рекорда за година, след като Манчестър Юнайтед го плати на Ювентус 105 милиона евро през лятото на 2016 година.
А колко днес биха стрували Пеле, Диего Армандо Марадона, Ференц Пушкаш, Йохан Кройф, Мишел Платини и останалите най-добри играчи на 20 век? Тогава не се е влагало толкова във футбола, те в онези години са играли за "ситни" пари в сравнение с днешните футболни звезди.
Порталът giffgaff оценява, че днес Пеле би струвал 394 милиона евро, сравнявайки го с Неймар до отиването в Париж. Да е роден половин век по-късно легендарният бразилец би бил най-скъпият футболист в света.
Славният унгарец Ференц Пушкаш, също така сравнен с Неймар, е оценен на 290 милиона евро, а Йохан Кройф на 271 милиона. До цената на холандеца е дошло след паралел с Александър Лаказет.
Джордж Бест днес би струвал 176 милиона, Мишел Платини 174 милиона, Паоло Малдини 125 милиона, Тиери Анри 116 милиона...
Марадона е оценен на "само" 105 милиона евро, а неговото сравнение е с Ромелу Лукаку.
Карлос Алберто Торес, някогашният национал на Бразилия и капитан на славната генерация, която през 1970 г е световен шампион в Мексико, почина на 72 години от сърдечен удар, съобщават медиите в родината му.
Футболистът, който спечели световна слава, играейки за "Селесао", заедно с великани като Пеле, Жаирзиньо, Ривелиньо и останалите, футболните поклонници го помнят най-ярко с гола във финала на споменатото Световно първенство срещу Италия, за крайното 4:1, за който и днес казват, а и в много анкети е прогласен за един от най-известните голове в историята на футбола.
Това е филиграмна акция на големи майстори на футбола в самия край на мача: топката стига до Пеле, който лежерно я подава до Карлос Алберто на дясната страна, а тогава последва известния удар на защитника в далечния ъгъл на вратата на "адзурите", като точка на величествената победа.
За националния отбор на Бразилия е изиграл 53 мача и е отбелязал 8 гола.
Алберто Карлос в последните години работи като коментатор за една бразилска телевизия.
Много бразилски медии са се простили с Карлос с последен поздрав "Адеус, капита".
Футболът мнозина не го разбират. Някои, заради това неразбиране, го подценяват. От друга страна, мнозина го обичат до границата на фанатизма. А той им връща с артисти.
Колко пъти сте се намирали в ситуация да обяснявате какво е това във футбола което седмица след седмица ви приковава пред малкия екран, и заради какво светът престава да съществува когато минете прага на стадиона?
И от всяка от тези ситуации сте излизали като абсолютен победител, защото онези които не го разбират остават без оръжия срещу гениалността на дрибъла, самата сърцевина на съществуването на Вселената - защото наистина всичко което правим е дрибъл.
Дали става въпрос за ученето, работата или любовта, целта е с финт да си осигурим колкото се може по-добра позиция за добър резултат. А тези петимата дадоха на този компонент друго измерение.
Добрите мачове и много голове, които постигат Лео Меси и Кристиано Роналдо създават прилично изкривена картина за най-добрите стрелци в историята на футбола.
Не само че аржентинецът и португалецът не са най-добрите, а дори не са сред първите 15 голмайстори, които са белязали футболната ера. Погрешно е и предположението, че първи е известният Пеле, тъй като от него в официални мачове повече голове има и Ромарио, но и чешкият футболист Йозеф Бицан.
Популярният като Пепи в кариерата си е постигнал 1468 гола (по данни на IFFHS), с екипите на виенските Рапид и Адмира, пражката Славия, Витковице, Храдец Кралове и Динамо (Прага). Най-силен е в Славия, където от 1937 до 1948 г в 217 официални мача е вкарал 395 гола.
Като се махнат приятелските мачове, които по онова време са почти колкото официалните, на сметката на Бицан остават 805 гола, така че Роналдо и Меси ще трябва добре да се потрудят, ако планират да го свалят от трона.
Световният шампион с Англия от 1966 г Гордън Бенкс разкри, че за втори път се подлага на лечение на рак на бъбрека.
77-годишният Бенкс преминава през химиотерапия в опит да избегне трансплантация.
Бившият вратар на Стоук Сити направи считаното за най-великото спасяване в историята на футбола за Англия срещу Пеле и Бразилия на Световното първенство през 1970 г.
"Аз съм един от многото в държавата, които имат тази болест. Трябва да се боря", заяви Бенкс пред "Сънди Мирър".
Бенкс загуби единия си бъбрек заради рак преди десет години, а последната му диагноза е дошла след почивка през миналата година.
Той заяви, че спортните му успехи, включително 73-те мача за националния отбор на Англия, са му дали увереността да се бори с този здравословен проблем.
Роден в Шефийлд, Бенкс е обявен за Вратар на годината на ФИФА шест пъти в кариерата си, но губи дясното си око след автомобилна катастрофа след тренировка през 1972 г.
През май тази година Стоук направи бронзова скулптура на клубния президент Бенкс пред стадион "Британия".
Змейовете полетяха от Зеница към голямата футболна сцена. Не онези босненските змейове (въпреки че и те са на добър път), а уелските. Националният отбор на Уелс се класира за Европейското първенство във Франция и след 57 години отсъствие ще играе на голям турнир. Загубата от Босна и Херцеговина в Зеница не причини болка на уелсците. Чак беше сладка, като им казаха резултата от Израел. На Билино поле в Зеница започна голямото празнуване на островитяните...
Англичани, ирландци, шотландци, чак и северноирландци бяха тези, които пишеха историята на островния футбол. Не и уелсците. Те имаха само ръгби. Във футбола не се питаха нищо. Затова и този успех на Бейл и приятели е един от най-големите подвизи на островния футбол в последно време.
Англичаните блестят в актуалните квалификации и са победили във всички мачове досега. Северна Ирландия направи сензационно класиране във Франция, но трябва да се признае в най-лесната група. Ирландците оставиха следа в своята група и отиват на бараж, а шотландците също изненадаха приятно и само тежката група им попречи да намерят пътя към Франция. Уелс успя в група с два участника на предходния Мондиал плюс Израел и Кипър.
Същият този отбор, който в предишните квалификации за Световно първенство беше лесна плячка за съперниците.
Само веднъж в историята, уелските змейове са участвали на голям турнир. Това е "Златното поколение", както го нарекли. Но и тогава случайно попаднали на Мондиал 1958 в Швеция. Елиминирани са в квалификациите, но им се открива шанс заради Суецката криза и отказът на държавите от Азия да играят квалификации с Израел. ФИФА не иска да допусне Израел да се класира на Мондиала без нито един изигран мач и така организира чудноват бараж с Уелс. Островитяните в два мача бият с по 2:0 Израел и се класират в Швеция.
В това поколение над всички е Джон Чарлс. По думите на Драгослав Шекуларац един от най-добрите футболисти в историята на европейския футбол. Нежният гигант, който може да играе и централен нападател и либеро. Един от най-големите джентълмени в бутонки. В състава играе и неговият брат Мел, добър футболист, но далече от класата на Джон.
Уелс през тази 1958 година в Швеция изненада цялата планета. В една група с домакина Швеция, финалиста от предишното световно Унгария и коравия Мексико. Три пъти завършват наравно в групата и се налага да играят бараж с Унгария. Унгарците са само бледа сянка на Леката кавалерия от преди четири години. Тук са все още Божик, Грошич, Хидекути, но най-добрите като Кочиш, Пушкаш или Цибор вече ги няма в унгарския състав. Уелсците победили с 2:1 и се класирали за 1/4-финалите.
Там ги чака Бразилия. Както мнозина казват, с най-добрия отбор в историята на футбола. С бохемския дрибльор Гаринча, крилото Загало, здравия централен нападател Вава, господинът в бутонки Диди и 17-годишният хлапак Пеле. Бразилия още се дави в сълзи заради Мараканаса осем години по-рано. И чака първа световна титла.
Уелс трябвало да бъде препятствие което да бъде прескочено без особени усилия. Но Джон Чарлс и дружината подложили Селесао на най-големи мъки. Повече от час Бразилия не знае какво да прави против аутсайдера Уелс, който се държал храбро. И тогава се ражда звезда. Футболът получи своя Крал. Пеле излъга вратаря и вкара топката в ъгъла. С минимална победа бразилците се промъкнаха към полуфиналите. Всичко останало е история. Пет гола на французите в полуфинала и пет гола на шведите във финала. Никой не ги измъчил както Уелс...
Този гол на Пеле означавал и началото на футболното робство за уелсците продължило над половин век. Никога след това не са участвали на някакъв голям турнир. Въпреки че са имали шансове, но ги сполетявал и лош късмет. В плейоф за Европейското първенство през 1980 г отпаднаха от Югославия.
През осемдесетте години на миналия век имаха две добри възможности, но в решителните мачове направиха равенства с аматьорите от Исландия. Не са били толкова лоши, имаха и чудесни играчи като Джон Тошак, Йън Ръш, Марк Хюс, побеждаваха сериозни отбори като Англия или Испания, но всичко опропастяваха в дуелите с аутсайдерите.
Последва една силна генерация с Гигс, Спийд, Хартсън, Белами, но дори такива играчи не доживяха да изиграят с Уелс някакви големи мачове. Най-близо бяха до Европейското първенство през 2004 г в Португалия, но отпаднаха на бараж с Русия.
След това най-често бяха лесна плячка и редяха някои доста срамни загуби. Гигс се пенсионира, но се появи още един ляво крак динамит. Гарет Бейл стана звездата на националния отбор, който любимецът на всички уелсци Гари Спийд трябваше да поведе към исторически успехи. Треньорският мандат на Спийд завърши трагично. Легендарният ас отне сам живота си и остави уелсците в сълзи. Диригентската палка в тази трудна ситуация взе Крис Колман, чиято треньорска кариера тръгна встрани.
И квалификациите за Мондиала в Бразилия завършиха неуспешно. Особено тежка беше загубата в Нови Сад. На старта на квалификациите, Сърбия разби Уелс с 6:1, което създаде впечатление, че Синиша Михайлович е така търсения сериозен селекционер. Оказа се, че загубата даде повече на Уелс, отколкото на Сърбия. Михайлович в своя стил остави Сърбия в задни позиции, а единственото му покритие бяха мачовете с Уелс. И в гостуването "орлите" надвиха "змейовете" с 3:0.
"Исках да напусна след загубата в Сърбия. Имах работа, която исках да върша, но се питах дали съм правилният човек за нея. Или може би съм дошъл в грешния момент? След тази загуба самоувереността ми беше в най-ниската точка през кариерата ми. Не само загубихме в Сърбия. Посрамихме се. Посрамихме държавата и народа. Усещах се зле. Отидох при баща ми Лиън на вечеря, разговаряхме и пихме вино. Каза ми, че само страхливците бягат от битката на колене и опитват да се пазят с ръце на лицето. Ако съм влязъл в борба, то е трябвало да съм подготвен и да приема ударите, които съм заслужил. Разбрах, че не трябва да побягна. Болеше, но издържах. Това ми е най-голямата награда", сеща се Крис Колман след класирането за Европейското.
От загубата Уелс излезе по-силен. Бейл и дружината в тежка група направиха чудото. Дори достигнаха до ситуация два кръга преди края да си осигурят класиране във Франция, но Израел им попречи в Кардиф. В крайна сметка се класираха и след загуба в Зеница. Гарет Бейл е това което някога е бил Джон Чарлс. Със солидни адютанти като Алън, Рамзи, Ашли Уилямс и Дейвис през идното лято отново ще впишат Уелс на голямата футболна сцена и ще се надяват на още някое чудо.
След това започват нови квалификации, в които Уелс ще се бори с Австрия и Сърбия за класиране на Мондиала в Русия.
Легендата казва, че всичко е било договорено славният Сантош след Звезда и Динамо да играе срещу Партизан, но тогава няколко дни преди мача в Хумско дошъл Раднички и смачкал "черно-белите". Великият Пеле видял това от ложите и казал: "Не, няма да играем с Партизан. Ще играем срещу тези момчета."
Известният бразилски Сантош, двукратен шампион на планетата, през 60-те и 70-те години пътува по света и се смятал за най-голямата футболна атракция. За Сантош играят Пеле и още седем национала на Бразилия - големият вратар Жилмар, Карлош Алберто, Клодоалдо, Жоел Камарго, Джалма Диаз, Рилдо и Еду. Тези футболни магьосници, първите и единствени истински глоубтротъри на романтичния футбол, през есента на 1969 г дошли и в нашите простори. По време на югославското турне са уговорени четири мача - в Загреб с Динамо, в Белград с Цървена звезда и Партизан и в Сараево с Железничар. Сантош изиграва първият мач срещу Звезда и завършва 3:3 на Маракана, а три дни по-рано се случва нещо, което променя плановете на бразилския великан. В Хумско на 7 септември в трети кръг на Първа лига гостува новакът в елита Раднички (Крагуевац). Мачът бил нощен, първа среща за крагуевчаните с рефлектори и спектакъл. И стана спектакъл, но под режисурата на хлапетата от "Чика Дача".
През това време се създава една от най-големите привърженически групи в някогашната държава. Момчета, които обичат своя град, а Раднички следват навсякъде.
"Колко е голяма тази ваша Лепеница, та толкова пеете за нея?", питат белградчаните. "По-голяма от вашия Дунав", е експресният отговор на гордите крагуевчани. Исторически те са от първия град на Сърбия. Първата столица на модерната сръбска държава, първата гимназия и лицей, предтеча на Университета в Белград, първият съд, театър, първи вестник ("Новине србске"), първата аптека, художествена галерия, музей, библиотека... На Крагуевац му липсваше само тази Първа лига, футболния елит. Като лидер на изтока, през лятото на 69-а Раднички отива на баражи и през никшичките Сутйеска и Цървенке най-сетне се докопва до обществото на лигата на първенците. Незапомнена еуфория! Пред кръчмите при големия орех, където сега е търговски център, се събра половината град след великите победи. По онова време Крагуевац е около 80 000 души, а стадионът е за 35 000, а на терена в червени екипи само деца на Крагуевац...
"Целият град живееше за мига, в който влязохме в Първа лига. Всички излязоха на улицата да ни поздравят. През целия сезон беше невероятна атмосфера. Първият елитен мач в Крагуевац играхме срещу Хайдук (Сплит)", преразказва малко неволно, но с доза меланхолия - вероятно и заради актуалната ситуация - за хубавите стари времена първият нападател на отбора Сава Паунович, жива легенда, чието име попада на първия транспарант на привържениците. Пишело само "д-р Сава". "Загубихме от сплитчаните с 1:3. Всички ние бяхме деца на 19-20 години, а отсреща Холцер, Надовеза, Павлица, Йеркович, Булян, Мужинич... Вкарах им веднъж и това беше първият гол на Раднички в елита. После дойде известния дуел с Партизан."
На 7 септември в Белград Раднички изиграва един от най-добрите мачове в историята си. Побеждава сензационно с 4:1. Легендата твърди следното: Експедицията на Сантош вече е стигнала в Белград и Пеле гледа мача от ложата в стадиона в Хумско. Тази вечер отсича: "Не, няма да играем с Партизан. Ще играем с тези момчета". Това е легенда. Лично разказана от Миленко Марианович, бивш президент на Раднички, тогава млад, перспективен икономист в УТП Дубровник, който водел привържениците в гостувания. "Идва Ненад Биекович при нашите играчи и на висок глас пита: А къде е този Крагуевац? Момчетата смирено му отговориха: Ще ти кажем след мача. След това нямаше нужда да се говори, всичко беше казано на терена".
През този сезон Партизан завършва втори в класирането, след Цървена звезда. В отбора имаше Чуркович, Владица Ковачевич, Паунович...
"В същина, за нас не беше важно срещу кого играем. Дали е Партизан, Звезда, пък и Сантош. Играехме футбол, защото изпитвахме радост от това. Отборът беше млад, пълен със сила... Искахме да победим всички. Сещам се само, че ни казаха преди този мач в Белград да не гледаме в рефлекторите", през смях споделя Сава Паунович.
Известният случай в Хумско привържениците на Раднички помнят с удоволствие и се хвалят, че тогава Белград за пръв път видял фойерверки благодарение на тях. Някъде от този мач датира и прякора им "червени дяволи", след като в новините започват все по-често да споменават, че привържениците на Раднички напомнят на най-разпалените на Манчестър Юнайтед. Огледалцето, Нуне, по-младите Американеца, Лазе, Китаеца... това е първият запалянковски гард. По чаршията се разказва, че Нуне отвел тогавашното си гадже на стадион "Чика Дача" и й казал: "Виждаш ли, това е моята първа и най-голяма любов. Ти си втората". Тук поискал ръката й и тя казала Да. Най-загрижените знаеха, че в деня на своя празник ще станат от масата, ще отидат да изгледат мача и ще се върнат при гостите. И стадионът винаги е бил пълен. Защото Раднички е (бил) великан!
В Крагуевац не се знаело, че Сантош ще дойде в града до ден-два преди мача. Било неделя, Раднички гостувал на своя съименник в Ниш в първенството и загубил. След два дни го чакал дуел с мощните бразилци, които дошли от Загреб, където завършили 1:1 с Динамо. Специално за този мач Раднички бил подсилен от четирима нишлии - вратарят Миодраг Кнежевич Кнез, Любиша Райкович, Илия Димоски и Витомир Димитриевич.
Както и обичайно група от около 1000 запалянковци се събрали в центъра на града при кръста и оттам тръгнали към "Чика Дача" с песни. Останалите се придружавали по пътя. Реките от хора се слели при стадиона. Така винаги се ходело на мач в тези славни времена. За съжаление, този 15 септември не бил отреден за спектакъл какъвто крагуевчаните направили, да кажем срещу Хайдук. Валял силен дъжд. А и телевизията решила за пръв път да излъчи спортно събитие от Шумадия. Така днес от огромната дистанция на времето могат да се намерят различни информации за посещаемостта. От хора, които твърдят, че имало 4000, до такива, които са били на мача и "видели" 40 000 зрители. Интересното е, че в Крагуевац няма човек, който да не знае за този мач със Сантош. В това се уверих лично. И всички са били на стадиона в този ден, и всички помнят главно дъжда, и всеки добавя нещо...
"Дааа, как да не знам. Струва ми се, че ни биха с... 11:1. Нали така беше", промърмори някак между другото сервитьорът Бели от хотел Шумарица в Горния парк, докато спортното приятелство на масата го гледаше бледо: "Какъв 11:1? Какво говориш?".
Вероятно Бели е бил на мача, но в неговите спомени е останал само голът на Пеле. И наистина е бил чудесен, един от онези, които се виждат веднъж в живота, това попадение е в 90-а минута за крайното 4:4. Дори такъв гол не се брои за толкова, колкото ги сметна Бели...
"Еду игра най-добре. Той ни вкара три гола. Пеле не изглеждаше много заинтересуван. После Чавка (Влада Радивойевич) се хвалеше, че никой не посмял да го пази, а той го обезвредил. Като поведохме 4:3 Пеле тръгна от центъра, като на игра дриблира край всички и вкара гол".
Това ми каза, докато седим в Шумарица Миленко Марианович, а думите му потвърди един от участниците - Сава Паунович.
"Имах идея да започнем редовно да отбелязваме годишнина от този велик мач, може би и най-великият, който някога е игран в Крагуевац. На този ден всички заедно да гледаме мача, но никога да не го изгледаме до края", споделя Миленко.
Говорило се, че цялото турне на Сантош в Югославия е уговорено, всички мачове да завършат наравно, а Раднички вкарвайки четвърти гол ядосал Пеле. Игралите в мача отричат тези приказки и подсещат, че в онези дни се говорело, че бразилците трябвало да плащат парични глоби за всяка загуба на турнетата.
Каквото и да е било, така е описан мача в "Политике експрес" в изданието от 16 септември... "Малко не стигна, за да двукратният световен първенец да претърпи първо поражение на турнето в Югославия. Пеле спаси честта на Сантош, изравнявайки резултата в последната минута на мача. Най-славният между славните - кралят на футбола Пеле, по хлъзгавата трева като балерина по дъските на сцената представи пируетите от своя репертоар. Трите гола на Сантош (Еду) бяха последица от неговите лукави маневри, а четвъртият път само се записа в листата на стрелците. Раднички изравни (1:1) с гол на високия на Николич. Тогава централният нападател на Сантош, 19-годишният Еду, когото не наричат случайно наследник на Пеле, накара иначе много добрия Кнежевич още два пъти да извади топката от собствената мрежа. Тогава Раднички заблестя. Първо Сава Паунович се реваншира на Еду с истинска бомба - 2:3, а тогава на сцената стъпи Слободан Пауновски. С два гола един след друг запали факлите в трибуните. Но за кратко... Пеле в 90-ата минута съкрати триумфа на домакините. Раднички отново отпразнува голям успех. След нещастната загуба от съименника от Ниш, крагуевчани бяха близо да представят на своята публика най-голямата сензация на есента - победа над бившия световен шампион, не само дадоха на славните гости силен отпор, но и в последната фаза им показаха, че в Крагуевац се играе футбол на високо техническо ниво. До Пеле и Еду голям мач направи Влада Жабарац, бързото крило на Раднички с убийствен дрибъл. Жалко е, че дъждът развали представянето на крагуевчани. Хлъзгавата топка беше трудна за хващане, намали от сиянието на един велик Жилмар, великан между вратарите. Крагуевац ще му остане в тъжните спомени. Раднички може да бъде горд, че този мач ще бъде записан с големи букви в неговата иначе славна история".
И още един детайл: в статията на "Политике експрес" пише, че в понеделник 15 септември 1969 г на "Чика Дача" е имало 6000 зрители. На тази констатация онези от редовете на "червените дяволи" казват, че това е твърде малко. Казват, че не са били много повече от 10 000 човека, но не са били и по-малко. Колкото и да са били, за крагуевчани в този следобед освен Пеле атракция бил и един бразилски радио репортер. С жар, която може да се срещне само в земята на самбата той премръзнал и подгизнал почти три часа, шетайки през цялото време зад аут линията. Казват, че започнал коментара половин час преди мача, а завършил когато футболистите вече били в съблекалнята.
В тези години Крагуевац е бил опиянен от футбола. И този транс продължи... До средата на седемдесетте, когато Раднички за втори път в кратък период изпаднал от Първа лига. Последвала суша дълга цели две десетилетия. Еуфория за футбола, подобна на онази от края на 60-те, възкръсва през 1998 г в още един бараж. "Чика Дача" отново е пълен, въпреки че идва малкият Чукарички.
А днес само кратко в центъра на града - донякъде е запазил своята патина и чар от старите времена - подсеща на златната генерация крагуевски футболисти. Тези хора знаят всичко и припознават, защото след тях футбол не са и гледали. Както помни идването на Тито, кръчмата Балкан, където можеха учениците със сините блузи, както казва крагуевският поет и художник Йован Глигориевич - гостите на Балкан винаги са се занимавали с коварни неща от нарушаването на училищната дисциплина и галванизации - първата баскетболна среща с кожена топка в Горния парк, когато дошли французите, големият победител в моторните състезания Арчан Алойз, известен словенец. Крагуевац помни и как Жабарац надхитри бразилеца Туркаа в този мач срещу Сантош, двата гола на Слободан Стойович срещу Партизан - отишъл в Белград с подарени дънки, когато още не се знаело, че това е новата мода - помни и Макетовия фиат купе 850, с дървен волан и кожени седалки... тогава единствен в цяла Югославия. Слободан Пауновски Маке - шумадийския Джордж Бест.
Крагуевската футболна приказка... Дали всичко това изобщо се е случило?
P.S.
Златната генерация на крагуевския Раднички:
Фазан, Уйка, Секула, Чавка, Трапча, Сода, Жаки, Маке овца, Маршичанац, Андра, Реля, Чкаля, Муньоз, Пера нос, Франя. Треньор: Борис Марович Буца. Технически директор: Йован Яковлиевич Салама. Президент: Светолик Василиевич Юда и иконом на Чика Душан Живалиевич, наричан Мая Чоя.
Едсон Арантеш до
Нашсименто, известен като Пеле, определян
като Кралят на футбола днес навършва
73 години. Роден е в Треш Корасоинш, щата
Минаш Жерайш, а израства в бедност в
град Бауру, където започва футболния
си път. Баща му Дондиньо е бил футболист,
но се отказва заради травма в коляното.
На 9 години Пеле слуша по радиото финала
на Мондиал 50, когато родината му Бразилия
губи световната титла на своя земя от
Уругвай. Със сълзи на очи малчуганът се
зарича, че ще спечели трофея за страната
си.
През 1956 г започва да
играе за младежите на Сантош, а година
по-късно е в мъжкия отбор. 16-годишен
става голмайстор на бразилското
първенство, а по-малко от година, след
като подписва първия си професионален
договор е повикан в националния отбор.
На Световното първенство в Швеция през
1958 г Пеле забива два гола на финала и
става най-младият световен шампион –
17-годишен. Нападателят ще вдигне
световната купа още два пъти – през
1962 и 1970 г.
Високият 173 см
реализатор вкарва 1087 гола в 1120 изиграни
мача за Сантош. На 19 ноември 1969 г на
стадион „Маракана“ Пеле бележи хилядния
си гол и го посвещава на бедните деца
на Бразилия. Президентът на страната
обявява деня за празник, а в чест на
постижението е пусната специална
пощенска марка. За националния отбор
на Бразилия той вкарва 77 пъти в 92 участия.
Приключва кариерата
си с екипа на Ню Йорк Космос, за който
играе от 1974 до 1977 г. Бенефисът му се
състои на 1 октомври 1977 г с мач между
Сантош и Космос. Цялостната му сметка
е 1281 гола в 1363 професионални срещи.
Според Международната федерация за
футболна история и статистика той е
най-успешният реализатор в първенство
с 541 шампионатни попадения.
През 1999 г Международният
олимпийски комитет избира Пеле за
спортист на столетието, Международната
федерация за футболна история и статистика
също го поставя първи, а френското седмично
списание „Франс Футбол“ провежда
анкета сред кавалерите на Златната
топка за Футболист на века и Пеле я
печели. През 2000 г ФИФА го определя за
Футболист №1 на ХХ век.
Интересно е, че в
акта за раждане Пеле е записан на 21
октомври, но самият той твърди, че е
роден на 23-ти. В родната си Бразилия той
е национален герой. През 1994 г е назначен
за министър на спорта, като винаги е
подкрепял политиката за подпомагане
на социалните условия на бедните. По
време на кариерата си е известен като
„Черната перла“ и „Краля на футбола“
или просто „Краля“.
Негов ментор и пръв
треньор е баща му, който също е бил
голмайстор във всеки сезон и за всеки
отбор за който е играл. За големия футбол
го открива Валдемар де Брито. Въпреки
многото предложения на европейски
отбори Пеле остава в Бразилия, заради
закон, който го задържа. През 1961 г
президентът на страната го обявява за
национално богатство. С „Краля“ в
редиците си Сантош достига своя зенит,
печелейки Копа Либертадорес през 1962 и
1963 г. През 1962 г Сантош става първият
отбор спечелил четири от четири
надпревари, постигайки куадрупъл.
Наелектризиращия стил и прекрасни
голове правят Пеле световна звезда.
Клубът му прави турнета по цял свят, за
да се възползва максимално от славата
му.
Техниката и природния
атлетизъм на Пеле са хвалени от всички
и той е известен с отличния си дрибъл и
пас, скорост, силен удар, невероятна
игра с глава и голмайсторски нюх. Той е
№1 сред голмайсторите за бразилския
национален отбор и единственият трикратен
световен шампион на страната. На
Световното през 1962 г се контузва във
втория мач и не успява да участва повече,
но през ноември 2007 г ФИФА взима решение
да му връчи медал и така той става
единствен в света с три шампионски
медала.
След отказването си
през 1977 г Пеле става посланник на футбола
по света, а през август 2010 г е избран за
почетен президент на Ню Йорк Космос.
В кратка реч преди
началото на бенефиса си на препълнените
трибуни на стадион „Джайънтс“ Пеле
моли публиката да каже с него три пъти
думата Любов. През първото полувреме
играе за Космос, а през второто за Сантош.
На трибуните са редица негови приятели
от спорта, като Мохамед Али и Боби Мур.
„Краля“ бележи последния си гол от
пряк свободен удар, пращайки топката
покрай плонжиращия вратар на Сантош.
На полувремето в Космос изваждат от
употреба екипа с №10. Пеле подарява
тениската си на баща си, който е доведен
на терена от капитана на Космос Вернер
Рот. Срещата завършва 2:1 за Космос, а
малко след края й играчите на американския
отбор го вдигат на ръце и го понасят в
обиколка на игрището.
В личния си живот
Пеле има два брака, като от първия има
две дъщери и син, а от втория близнаци.
През 1992 г е назначен от ООН, като посланник
на екологията и околната среда. Награден
е със златен медал за огромния си принос
за спорта в Бразилия през 1995 г, като през
същата година става посланник на добра
воля към ЮНЕСКО. Прокарва закон за
ограничаване на корупцията във футбола
в Бразилия, който е известен като „Закона
на Пеле“. През 1997 г е награден от кралицата
на Англия Елизабет ІІ в двореца Бъкингам
с рицарски орден на Британската империя.
Публикувал е няколко
автобиографии, участвал е в документални
и полудокументални филми. Композирал
е музикални произведения, сред които
целият саундтрак за филма „Пеле“ през
1977 г. Заедно с други футболисти от 60-те
и 70-те години участва във филма „Бягство
към победата“ през 1981 г, в който си
партнира с Майкъл Кейн и Силвестър
Сталоун. Бил е рекламно лице на Виагра,
насочвайки вниманието на света към
еректилната дисфункция.
Пеле е почетен гост
на юбилейния мач на най-стария футболен
клуб в света – Шефийлд, който празнува
150-годишнина в мач срещу Интер (Милано)
през ноември 2007 г. Италианците печелят
с 5:2 пред погледа на „Краля“ и 19 000
зрители на „Брамал лейн“.
Любопитен факт е, че
Корейската народно-демократична
република (КНДР) или Северна Корея
отпечатва пощенска марка с лика на Пеле
през 1989 г. Нещо крайно изненадващо за
страна, управлявана от суров комунистически
диктатор и затворена за външния свят.
2011 г едва започна, а вече имаме претендент за най-идиотско изказване в средите на футбола - думите принадлежат на супер агента Жорже Мендеш. Португалският трансферен гуру твърди, че клиентът му Кристиано Роналдо е най-добрия играч в историята на футбола. "Мисля, че това е благодарение на неговата бързина, страхотната техника и силата му във въздуха. Хората ще се съгласят с мен в бъдеще", твърди Мендеш, цитиран от "Експресо".
Всички знаем, че повечето агенти ще кажат всичко, за да привлекат внимание върху клиентите си. Потенциални спонсори, които не знаят нищо за футбола, ще видят заглавието "КР7=Най-добрия" и ще дойдат при Роналдо с празни чекове и надеждата да подпишат с него. Някои биха казали, че думите на Мендеш трябва да бъдат пренебрегнати, тъй като са само част от бизнес стратегия.
Така или иначе за неинформираните фенове на футбола и особено за по-младите е важно да се изтъкне колко налудничави са думите на агента. Дебатите около това кой е най-велик винаги пораждат спорове. До ден днешен светът е разделен относно войната Пеле или Марадона, като и двамата са в остър конфликт помежду си. В историята на най-великата игра има поне 100 футболисти, които са по-добри от Кристиано Роналдо, когато на везните мерим индивидуални способности и успех. Поради наличието на малко заснети мачове преди 1960 г, футболисти от 50-те и назад не попадат в списъка. Също така има и много други, особено южноамериканци като например Алберто Спенсър, които могат да бъдат изтъкнати като по-добри от Роналдо, но списъкът ще стане твърде голям.
Кристиано Роналдо засега не е дори в Топ 3 на португалските футболисти на всички времена, както и в Топ 100 на играчите за последните 50 години. Той държи рекорда за най-скъп трансфер с платените 97 милиона евро на Манчестър Юнайтед от Реал (Мадрид), но парите и болните амбиции на Флорентино Перес не означават, че това е най-класният играч докосвал футболната топка.
Лоялността към клуба все повече отмира в модерния футбол, но не винаги е така. Въпреки че през последните две десетилетия трансферните суми отбелязаха драстично покачване, достигайки умопомрачителни стойности, в най-великата игра продължава да има мъже за които достойнството и любовта към емблемата нямат финансови измерения.
10 Пеле (Сантош)
Да, знаем, че Пеле завърши кариерата си в американския Ню Йорк Космос и рекламира всичко от кредитни карти до Виагра оттогава, но като футболист беше лоялен на Сантош 18 години. "Реал (Мадрид) ме искаше, заедно с Манчестър Юнайтед и Ювентус", разкри Краля на футбола в интервю за "Еврокалчо" през 2009 г. "Всъщност президентът на Ювентус почти постигна сделка със Сантош, която включваше и спонсорство от Фиат. Много мислех за отиването си в Европа, но предпочетох да остана с отбора в сърцето ми - Сантош", допълва Пеле.
9 Сеп Майер (Байерн)
Още един вратар, който остана верен на един клуб - Байерн (Мюнхен). Майер беше на голлинията на "баварците" 17 години, в които спечели безчет купи, както и световната титла с Бундестима през 1974 г. Без съмнение Майер ще се гордее с датския страж Ларс Хог, който прекара забележителните 23 години в Одензе БК, записвайки над 800 мача преди да се откаже през 2000 г.
8 Матьо Льо Тисие (Саутхемптън)
Роден в Гернси Ле Тис, футболистът имаше право да играе за националния отбор на Франция и уменията му бяха по-подходящи за "петлите", вместо за "Трите лъва". В един период в средата на 90-те той заплаши да превърне голът на сезона в негова лична награда и имаше кралски предложения да напусне Саутхемптън. Неговият партньор в атаката на "светците" Алън Шиърър искаше да отидат в Блекбърн, докато Манчестър Юнайтед също имаше интерес. Льо Тисие остана в Саутхемптън през цялата си кариера и беше толкова добър, че испанският гений Шави Ернандес го идолизира и определя таланта му като "сензационен".
7 Лев Яшин (Динамо Москва)
Избран за най-добрият вратар на ХХ век, Яшин носи прякора "Черния паяк" заради невероятните си рефлекси. Ветеран от три световни първенства, като играч Яшин остава единственият вратар спечелил "Златната топка" - през 1963 г. Цялата му 22-годишна кариера преминава в Динамо (Москва), където остава на административен пост за още две десетилетия до смъртта си през 1990 г. Друг велик руски страж Ринат Дасаев прекарва по-голямата част от кариерата си в московския враг Спартак преди да прекрати футболния си път в испанския Севиля в края на 80-те години.
6 Алесандро Дел Пиеро (Ювентус)
За да прекратиш кариерата на Роберто Баджо в Ювентус трябва да си нещо специално и Дел Пиеро демонстрира това безброй пъти от идването си от Падуа през 1993 г. Често свързван с трансфери в Испания и Англия през дългия си престой в Торино, легендата на "бианконерите" обмисляше възможностите, когато начело беше Фабио Капело. Когато Дон Фабио напусна в посока Испания през 2006 г Дел Пиеро остана в Ювентус през сезона в Серия Б и въпреки слуховете за сензационен трансфер в Милан, по всичко личи, че дните му като футболист ще свършат в Юве. Наскоро той каза пред "Скай Италия": "Ювентус е моята история и не мисля, че мога да играя за друг италиански клуб, така че се надявам да постигна разбирателство и да остана".
5 Ян Кулеманс (Брюж)
За футболните фенове от по-старите поколения гледката Кулеманс да организира играта на Белгия с неговата брада превърнала се в запазена марка и свалени чорапи е образ на 80-те години на ХХ век. Той беше капитан на "Червените дяволи" при завоюваното четвърто място на Мондиала в Мексико през 1986 г и участва в рекордните 96 мача за родината си. Оценяван като един от най-добрите халфове в света Кулеманс изигра цялата си кариера в Белгия. Трансфериран е от Лиерс в Брюж през 1978 г, като платената тогава сума е клубен рекорд и остава в отбора 14 години, игнорирайки възможности да играе в италианската Серия А.
4 Карлес Пуйол (Барселона)
За Барселона Карлес Пуйол е като Паоло Малдини за Милан. Просто е невъзможно да си представим буйната къдрава коса на испанския бранител да се вее над нещо различно от екипа на каталунците. Ветеран в първия състав повече от десетилетие Пуйол искаше да напусне Барса през 2003 г, когато Манчестър Юнайтед изяви интерес. "Юнайтед е един от най-добрите клубове в света и всеки играч ще е щастлив да играе да там. Ако е за доброто на отбора ще помогна, но съм щастлив тук и това е моят дом", заяви по онова време Пуйол. Отговорът на пресаташето на Барселона беше: "Юнайтед се интересува от играча, но ние не го продаваме. Никой в клуба не иска той да си тръгва, но всеки е на пазара, ако предложението е достатъчно добро".
3 Хуан Карлос Плата (Мунисипал)
Плата може да не е сред най-популярните имена, но в средите на футбола в Централна Америка е икона след две десетилетия непрестанно поразяване на вратите на съперниците. Нападателят счупи безброй рекорди с екипа на Мунисипал, с който спечели 15 шампионски титли на Гватемала и почитта на целия народ за изравнителния си гол в края на двубоя с Бразилия през 1998 г - 1:1. Истинска легенда приживе Плата заслужи документален филм за живота си, заснет през 2006 г, когато той все още играеше. Европейският Плата може да бъде открит в Норвегия, където героят на Розенборг Роар Странд спечели 16 шампионски титли за 21 години в клуба.
2 Райън Гигс (Манчестър Юнайтед)
Може и да започна кариерата си като юноша на Манчестър Сити, но легендата на "Червените дяволи" никога не е показвал каквото и да е желание да напусне "Олд Трафорд" през двете си десетилетия там. Милан беше готов да се охарчи за Гигс в средата на 90-те, докато президентът на Интер Масимо Морати винаги открито заявява, че му е фен. През 2003 г крилото беше посочен като разменна монета по трансфер на Адриано от Интер. "Не мисля, че някога е имало сериозна възможност да напусна този клуб. Преминах през труден период през 2002/2003 г и имаше истории, които ме свързваха с Интер, но никога не се стигна до нещо. Със сигурност не и от моя страна", коментира Гигс. С 11 спечелени титли от Висшата лига и възможността да прибави още уелсецът пордължава да е класен футболист на 37-годишна възраст.
1 Паоло Малдини (Милан)
Порежете Паоло Малдини и той ще кърви в черно и червено, толкова дълго той беше част от Милан. Дебютира на 16-годишна възраст, когато носи малки за неговия размер бутонки. Печели седем пъти Скудетото и пет пъти Шампионската лига, като се превръща в постоянен участник в успехите на клуба за период от над 20 години. Заедно с партньора си в отбрана Франко Барези и друг италиански национал - Джузепе Бергоми, остава верен на един клуб в цялата си кариера. Малдини има множество възможности да напусне, като най-близо е до това решение през 1997 г, когато Рууд Гулит го кани в Челси, а Милан е в криза. Феновете очакват с интерес развитието на двамата му сина, които са в школата на "росонерите".
Добрите мачове и много голове, които постигат Лео Меси и Кристиано Роналдо създават прилично изкривена картина за най-добрите стрелци в историята на футбола.
.jpg)
