вторник, 15 декември 2015 г.

Човекът който промени футбола завинаги!

Днес се навършват двадесет години от деня в който Жан-Марк Босман победи в петгодишна правна сага, която, крайно буквално и много основно, революционизира професионалния футбол и начинът по който се практикува в света.

Босман, който днес е на 51 години, беше белгийски футболист, който искаше да премине от Лиеж (не Стандард) в Данкерк, който се състезава по това време във втората лига на Франция. Клубовете не са могли да се договорят около сумата за трансфера.

"Бях заробен в моя клуб", сеща се Босман. "Свършваше ми договорът в Лиеж. Те ми предложиха нов, с четири пъти по-ниска стойност от предишния. За да ме продадат в Данкерк искаха четири пъти повече пари. Казано по друг начин, смятаха, че съм станал четири пъти по-добър играч, ако напусна, а съм четири пъти по-слаб, ако остана."

Босман отказва да подпише нов договор и белгийският съюз го наказва. Преди 15 декември 1995 година футболът е бил напълно различен от днес. По правилата на УЕФА можеше да се играе само с трима чужденци в отбор, плюс още двама "асимилирани", които са минали през школата на клуба.

Още по-важно, преди споменатата година, играч чийто договор е изтекъл не е можел просто да напусне клуба и да отиде където желае. Трансфер е трябвало да бъде договорен с предходния клуб на играча. Да не говорим, че е било абсолютно невъзможно футболист, шест месеца или по-малко преди изтичане на договора, да подпише предварителен договор с друг, често вражески клуб.

Днес, футболист в последната година на своя договор има невероятна сила. Тогава не е имал в нито един миг от живота, не само договор, а и кариера.

Босман е преживял футболна омерта. Никой - нито един клуб - не искал да го вземе. Станал губещ, защото видял нещо неправилно и го заявил публично.

Съдил Лиеж, Футболния съюз на Белгия и УЕФА заради незачитане на Споразумението от Рим през 1957 г, което гарантира свободно движение в Европейското обединение, днес известно като Европейски съюз.

"Моето мислене беше следното: аз съм европеец, гражданин на Европа. Имам право да се движа свободно като всички други работници", обясни преди две години Босман.

Съдът в Белгия твърдял, че няма юрисдикция над този случай, защото той, по своя смисъл, е международен. Заради това Босман почукал на вратата на Европейския съд.

Решението е взето така, че в края на договора, всеки футболист има права идентични на онези, които има който и да е работник в държавите членки на Европейския съюз - може да напусне работодателя си по свой избор без пречки или смущения.

Този съд също така отсъдил за нелегална пречката за регистриране на броя футболисти от Европейския съюз в клубовете.

На първо време, президентът на УЕФА тогава, шведът Ленарт Йохансон, процежда през зъби, че нищо не се е променило. Колко само е сгрешил...

Така сме стигнали до сегашната система на трансфери, в която футболист напуска безплатно клуб в който му изтича договора и преминава в който и да е клуб в същата или някоя друга държава. За да се удържи стабилност са създадени постоянни трансферни срокове (два пъти годишно), а и ясно е указан броят клубове за които играч може да бъде регистриран през годината.

Какво се случи след това е напълно ясно. Силата от клубовете премина в голяма степен в ръцете (и краката, ясно) на футболистите. Първенствата, всички, не само онези най-силните, станаха международни. Най-добрите клубове, да кажем във Висшата лига, нямат повече от два или три англичанина в своите състави.

Същевременно, популярността на футбола и готовността на хората да плащат за излъчването на мачовете започна да напомпва огромни количества пари във футбола. А тогава, с гледаемостта, се повиши и присъствието на силни спонсори, които разбраха, че нищо на света не им гарантира експониране на марката като футболът. Клубовете станаха много богати, а като последица и футболистите.

На Босман е, неумишлено, заслугата Кристиано Роналдо да си купи Бугати, Босман е, повече от това, вероятно най-важният спортен случай в европейското право в историята.

Всичко това, междувременно, дойде с голяма цена за този белгиец. Борбата, която води го ощети и финансово и ментално.

"Футболистите днес заработват много. Аз не изкарвам нищо", казва Босман, но и допълва:

"Мисля, че направих нещо добро. Дадох на хората права. Сега има цяло поколение футболисти, което не разбира колко е щастливо, защото тези играчи могат да напуснат клуба и да отидат в някой друг, без значение от това, ако са пети или шести чужденец там".

Автор: Лука Йевтович

Няма коментари:

Публикуване на коментар