Някои не са забелязали тази новопоявила се необичайност, както и рядко забелязваме когато над нас слоестокупестите облаци станат кълбесто-дъждовни облаци. Небето поглеждаме само когато бурята вече е започнала и като усетим дъжда на откритите части на тялото.
За повечето това е бил само неприятен лапсус, гаф, който развалял атмосферата с която всички още отдавна са свикнали. Като муха в чинията или комар до ухото в замрачено пространство, помислили са - и са се излъгали, че със замахването с ръка достатъчно на брой пъти и това раздразнение ще изчезне и всичко отново ще бъде нормално.
Футболът е, разбира се, винаги бил представен към моралните класификации и дебати за изправността. Хърбърт Чапман е отпускал своите отбори и тогава, като отпуснати тетива на английски дълъг лък, лансирал контраатаката. Било е началото на 20 век и контраатаката, позната и като нападение в офанзивна транзиция, никой не е виждал преди това. Била е легитимен, а и много умен начин на игра на футбол, но на малцина се допадал. Да играеш така не е мъжко, казвали тогава. Недостойно. Пффффф страхливо...
Преди това, традиционалистите в Англия едва дишали от кнедлите, които им заставали в гърлата, когато играта започнала да се базира на дрибъла, а отборите започнали да използват "пирамида" (2-3-5 формация), с много преправяния. Когато Фабио Капело за пръв път пое Реал, след голям успех с Милан, привържениците в Мадрид освиркваха него и своя отбор, само защото Фернандо Йеро подаваше дълги (и прецизни) топки към Роберто Карлуш. В Сърбия, през 2015 г, на стадионите привържениците ще цъкат и хокат заради пас назад, чак и на странични подавания, въпреки че те са елементарни съставки на играта и стабилност на притежанието на най-добрите отбори и национални състави. Всяка култура, с различна степен на оправдание и въобще разбиране за футбола, има някакви свои нравоучения за начина на игра.
Заради това не е и необичайно, че един вестник в Съветския съюз под фотография на мач пуснал надпис: "Не ни трябва такъв футбол". Фотографията изобразявала четирима футболисти на киевския Динамо как обкръжават един противник с топката. Това била снимка на нещо което никой преди това не е виждал. Това било преса.
В старото време футболът е бил много по-бавен и лежерен и футболистите са имали простор и време да интимничат с топката. Днес играта е стегната и компактна, претоварена и затрупана. Тази компресия на мястото и времето с топката е това което разделя модерния футбол и онзи, който не е такъв. Всичко това, а с него и съзряването на футбола, донесе пресата.
Евреите празнуват Бар и Бат мицва, древните римляни са обличали бели тоги когато ставали мъже, воините масаи някога са ловили лъвове, за да покажат, че са пораснали, а амазонското племе сатере-маве оставя неговите довчерашни деца да покажат, че са пораснали като без реакция издържат на ухапване на мравка.
И футболът е пораснал чрез ритуал, и то онзи ритуал в който повече играчи опитвали да отнемат топката на противника в пространство в което дотогава било немислимо. Пресата е обред на преминаването и мига на окончателното съзряване на футбола.
Пресата е измислена от Виктор Маслов, руски треньор, който е работил в Киев. Така човекът, който наричали Дядо, станал баща на модерния футбол. Но важното е да се знае, че това е само едно от многото чудни открития от асортимента завещан на футбола от ученици от държавите от червената страна на Европа.
Организирана бъркотия
Футболът относително късно се разгорял в Русия и районите, които по-късно ще станат фрагменти от Съюза на Съветските Социалистически Републики. Това всъщност не е и лошо, както може би изглежда. Не е имало твърда традиция, която със своите прецеденти устоявала и ограничавала мисленето.
Това, но и херметичността която се подразбира в историите за комунистическата империя, направили така, че футболът много бързо приел радикална форма.
Съветският съюз дълго не е бил член на ФИФА. Изолацията означавала много малко мачове с чуждестранни противници и липсата на възможност да се опознаят движението и изкачването на външния свят. Тогава през 1937 г на гости дошла селекция на баските, чието турне било опит да се привлече внимание над проблемите и стремленията на този регион след гражданската война в Испания.
Преди идването на баските, руснаците продължавали да играят във формация 2-3-5, която била недвусмислена норма в самия край на 19-ти век, когато английски моряци представили футбола в Санкт Петербург. Отборът на баските донесъл и представил любезно на своя домакин най-новата мода от останалата част от континента, W-M формация.
Водещите отбори бързо се престроили към новата система. Дотогава доминантния Динамо (Москва) започнал да изостава и патронът на клуба Лаврентий Берия не бил доволен. А никога не е добре когато усмивката не се появява между носа и брадата на първия човек в тайната полиция, човека когото Сталин наричал "моя Хитлер", човека от който се ужасявали и самите командири на Червената армия и заради който се използвал израза за чистка "да отидеш на кафе с Берия"... Нещо драстично е трябвало да се направи.
Борис Аркадиев, треньор на Динамо и преподавател по фехтовка във военната академия, направил точно това. Намерил начин да усъвършенства W-M, тази чужда иновация. Успял в това, както сам е казал, като в нея влял руската душа. Футболистите са започнали да си сменят позициите по време на мача както никога и никъде преди и наистина настанала "организирана бъркотия". Дошли и победите.
Войната спряла футбола за четири години, а когато първенството продължило, Борис Аркадиев вече е преминал в ЦДКА, с който години наред печели шампионата. Югославия победила СССР на Олимпийските игри през 1952 г и клубът е разпуснат (по-късно от него е създаден ЦСКА), тъй като Сталин го смятал за отговорен за загубата. Тази загуба предизвикала толкова болка в господин Джугашвили, че е третирана като държавна тайна. Не е спомената в съветските медии до смъртта на големия вожд след една година.
Синкретичният стил на Борис Аркадиев продължил своя живот в Динамо. Когато клубът отишъл на турне в Британия непосредствено след войната, уплашил и одушевил всички, които го гледали. Пасовочка, игра базирана на пасове, преминаване в ротация на футболистите, била за тях faux pas. Как изобщо могат и смеят да играят така футбол? Защо, о защо, тяхното ляво крило приема топката на дясната страна на терена?
Златният отбор без злато
Между Първата световна война и Втората световна война, в централна Европа футболът е бил играчка за теоретични дебати, психически и физически игри на буржоазията. Кафенетата в големите градове в отломките на Австро-Унгария били обществени салони в които се дискутирало за изкуство, книжовност, театър и - футбол. В този казан на интелектуализма се създава "дунавска школа", а с нея и австрийския Wunderteam с Матиас Синделар.
Будапеща е била част от този акт, но както и на политическо равнище през първите пет десетилетия на 20-ти век, била онази застояла част, като слаб клон, който не получава достатъчно слънчева светлина. Но това някога е трябвало да се промени. И е.
Когато W-M (3-2-2-3) стигнала до тези краища, станало ясно, че в Унгария няма много подходящи нападатели за тази система. Бил им нужен баобаб. Къде да намерят някой обемен, плещест и гороломен?
Не са го намерили, заради което, както правят мислещите хора в подобни ситуации, променили цялостния подход. Мартон Букови, треньор на МТК, бил първият, който обърнал W в W-M системата, получавайки М-М. Нападателят се преместил по-ниско, получавайки белведере с което можел да контролира прогресията на топката и така, разбира се, самия мач. Крилата отново имали възможност да излизат високо и така да създават флуидна нападателна четворка.
Разбира се, колкото е по-течен и динамичен отборът в нападение, толкова по-тежко му е да задържи структура, която му е необходима да се брани. Заради това, измежду останалото, селекционерът на националния отбор Густав Шебеш своя ляв халф Закарияш върнал в задна линия. И така Унгария играла с два бека, два играча в централната част на защитната секция, два футболиста, които се движели в средата и четири футболиста в нападение. Aranycsapat - този известен Златен отбор - първи в Европа играл с нещо близо до 4-2-4.
В ранното издание на "дунавската школа" да вкараш гол е било по-малко цел, а повече причина за подавания, дрибъли, изразяване. Играта на Унгария е била и по-красива, атаките следват една след друга като александрийци, но тук имало и още нещо. Унгарците са били сурови.
Вкарали са шест гола, а са могли да вкарат и още шест (или шестнадесет). Това била първа загуба за футболистите с трите лъва на гърдите на домашен терен срещу отбор от континента. Боби Робсън, тогава 20-годишен нападател на Фулъм, гледал мача от трибуните.
"За нас, те бяха хора от Марс", заявява след края му.
Густав Шебеш, който предвождал работническите бунтове във фабриката Рено в Париж през 30-те години, казва, че успехът на Унгария е триумф на социализма. Aranycsapat е зависил от взаимодействията между футболистите и от техните междуособни алианси, но това не е бил отбор съставен от послушни апаратчици. Изграден е от прекрасни футболисти и отделните магии на всеки от тях.
Най-добър е бил Ференц Пушкаш. Галопиращият майор сякаш никога не е галопирал (а в момента в който получил прякора е имал чин лейтенант), бил нисък и имал труп, който приличал на буренце. Не е знаел да удари топката с глава и използвал само левия крак.
Въпреки това, бил е абсолютно сензационен играч и дамар на този отбор. Но не той е унищожил Англия. Това направи Нандор Хидегкути.
Англичаните се защитавали по един много бюрократичен начин. Играли са колективна защита човек с човек и то в нейния твърд вариант, който някои наричат и "покриване на номера". Футболистите са пазени и следвани по номера, който носят, така левият бек, номер три, пазел дясното крило, номер седем, а нападателят или номер девет е бил работа на централния защитник или номер пет...
Но Хидегкути не играл така както прилича на нападател. Слизал ниско и въпреки че всички го наричали изтеглен нападател, той не е бил такъв. За английските футболисти, той е бил оксиморон, който диша. А всъщност просто е бил, в модерно време, офанзивен халф. Бил е плеймейкър, първи по рода си. Разигран като пан, главно напълно свободен да е в пространство в което никой от задните линии на Англия не го пази, а също така е било свободно от средните редици, отбелязал три гола.
Шест месеца по-късно, двата отбора играят реванш в Будапеща. Англия загубила с 1:7, което остава най-тежката загуба на английския национален отбор. За унгарците това било само последна проверка преди Мондиала, който трябвало да спечелят.
До финала в Берн са вкарали 25 гола в четири мача. В полуфинала са по-добри от шампиона Уругвай, в мач, който се смята за един от най-добрите изобщо в историята на световните първенства. А тогава Унгария, която не е загубила 36 поредни мача, повежда 2:0 за по-малко от десет минути. Унгария е повела с 2:0 за по-малко от десет минути срещу противник, който две седмици по-рано е победила с 8:3. Унгария била на път да стане шампион на света.
Но този мач в Швейцария не се нарича Очакваното от Берн. Нарича се Чудото от Берн. Унгария не стана световен шампион. Западна Германия победи във финала с 3:2.
Не е трудно да се каже каква е била тяхната пречка. Блатото им попречило да играят както умеят, или да играят изобщо - блато което не попречило на немците никак, защото те носили първите обувки с регулируеми шипове. Вероятно са били и прекалено арогантни, прекалено самодоволни, не са имали и късмет. Повече неприятности не са били и необходими да се случат.
Като станали олимпийски шампион, влакът, който ги връщал от Хелзинки спирал на всяка гара и привържениците им се покланяли. В Будапеща ги чакали половин милион човека. Когато са загубили финала на Световното първенство ги закарали в Тату, град на север, където останали с дни, защото в столицата имало демонстрации. Синът на Густав Шебеш го набили в училище. Джула Грошич, първият либеро-вратар, не само на Златния, а и на който и да е отбор в Европа, е арестуван.
Унгария винаги е имала треньори и треньори, които са мисионерствали по света. Дори Куршнер донесъл W-M в Бразилия и започнал процес, който в своя пламтящ връх ще има три титли шампион на света за "селесао". Ерне Ербщайн предвождал Il Grande Torino, никога не прежаленият отбор, който загина в самолетна катастрофа на хълма Суперга.
Бела Гутман, който като ронин се местил от клуб в клуб и от континент до континент, е последният, който в себе си е носил този оригинален плам.
Футболът в Унгария е станал все по- и по-слаб. Докато напълно не е престанал да е мощен. После с години виси пред края, за да не стигне до своя край.
Аз Роботът
Винаги това е онзи в който най-малко се съмнявате. Заоблен, плешив, с плътни вежди и деликатен поглед, изглежда сякаш се е измъкнал от подсъзнанието на Хаяо Миязаки. Не е имало огнено лидерство или ораторства от които да ти настръхнат косите. Напътствията преди мач никога не са траели повече от пет минути, в които той до изнемощяване ръкомахал и изреждал имената на противниковите футболисти.
Бил е фин във всяка мярка. Покрай терена е изглеждал блажен като аскет под дървото Бодхи. Заради неговата доброта и умиление, а не годините, наричали са го Дядо. Ако знаеха, че точно той ще промени света, може би Виктор Маслов щяха да наричат по друг начин.
Като треньор на Торпедо, подготвял смяна в мач в който неговият отбор не е играл най-добре. Когато резервният футболист е стигал до половината на игрището, готов да влезе на него, капитанът на московския отбор дошъл при него и му съобщил, че смяната не е нужна. Резервният футболист, в първия момент объркан, се върнал на пейката. Виктор Маслов не реагирал. Не е имало суета в него, която да блокира неговата възможност да разбере, че това е само начин неговите футболисти да му кажат, че всичко ще е наред и че ще обърнат мача. Това и направили, точно както в идентична ситуация са направили по-късно и играчите на киевския Динамо.
Доведен е в Киев, за да печели титли, и това постигнал три пъти, но е направил много, значително, доста и много повече от това. Хората в Динамо не знаели какво им се е случило. Това е било като да отидете да си купите ментови бонбони, а да се върнете вкъщи с червените хапчета с които напускате Матрицата.
Маслов е дошъл в Украйна през 1964 година, когато 4-2-4 вече е била в процес да стане най-използваната формация. Междувременно бразилците са спуснали едно крило и направили първобитния вариант на 4-3-3 система, с която печелят Мондиала в Чили. Маслов е направил и повече от това, защото неутрализира и другото крило, създавайки първата 4-4-2 формация в света. Не е спрял с това. Предрекъл момента когато отборите - което днес всички правят - ще играят само с един нападател.
"Футболът е като самолет. Както се увеличава скоростта, така се повишава и съпротивлението на въздуха и заради това трябва да направите главата по-аеродинамична", казал той.
Валери Лобановски, познат и като Узица между почитателите заради контрола на топката, бил отличен футболист. Бил много талантлив и реципрочно обичан. Но бил ляво крило и в Динамо на Виктор Маслов бил необходим колкото и естетичен хирург. Заради това и си отишъл.
В Динамо е останал Андрий Биба, един от най-талантливите украински футболисти на всички времена. Най-добрият играч на Съветския съюз за 1966 г, Биба е бил плеймейкър, от онези, които имат церебралната способност със своите подавания да дават облик на мачовете. Проблемът бил, че не пазел никого във фаза защита.
Маслов бръкнал в своя скрин с чудеса и измъкнал зоновата отбрана. Зезе Морейра я измислил в Бразилия в началото на петдесетте, но това било забравено или поне изоставено изобретение. Маслов го приложил и така всичко си дошло на мястото така че Биба не ходел с нито един противников футболист в дефанзивния дял на играта, но същото правели и всички останали.
Когато тази зонова защита станала достатъчно изтънчена, така че да не оставя противници свободни в опасни или стратегически важни пространства, Маслов е можел да приложи преса. Играчите са притискали противниците и топката като ансамбъл, и то често по периферията на терена където дотогава не са се движили.
Маслов, ясно е, не е бил обичаен треньор, но като всеки обичаен треньор е освободен от Динамо. Всъщност дори и по-лошо от това. Съветските власти не са прекъсвали домашния шампионат заради международни турнири, което не е било проблем през 1966 г, когато класни деца от училище заличили липсата на няколко важни играчи на Динамо. Четири години по-късно класни младежи не успели да заменят онези, които се борили в Мексико на Световното първенство. Резултатите не са били добри и Маслов трябвало да напусне.
Смятало се, че е политически осъзнато Маслов да бъде пратен далече от Киев, заради което официалната новина за неговото напускане е съобщена от висок партиен член в московски хотел преди мач с ЦСКА. След дуела, автобусът с футболистите, който отивал към летището, спрял и оставил Маслов на спирка на метрото, да намери сам път към Киев. Тези които са присъствали казват, че е плакал докато е напускал.
Но неговият футбол е оцелял. Оцелял е и още как. Сещате ли се за момчето по лявото крило което е освободено? Узица? Валери Лобановски, който в един момент е бил в толкова лошо настроение, че бил много близо до това да напусне футбола и да стане водопроводчик? Благодарение на него оцелял. Само, Маслов е, както и всички треньори преди него, работил воден само от инстинкт. Лобановски е искал доказателства. Заради това въвел науката в най-хубавия спорт.
Извършил е футболно облагородяване. Бараките и колибите на предразсъдъците и предчувствията заменил със стъклени кули от знания и дедукция.
Валери Лобановски е израснал докато около него са били прогрес и технологичен оптимизъм. СССР е направил първата ядрена електроцентрала, Спутник е пратен в космоса, а Киев - неговият Киев - бил център на компютърната индустрия. Ранният прототип на модерния личен компютър е развит там. Разбира се и Лобановски е бил очарован.
Футболът е виждал като система от 22 елемента, като две подсистеми от по 11 елемента, които се движат в определена област и са били подложени на някои ограничения (терен и правила на играта). Това което е открил, че ефикасността на всяка подсистема е по-голяма от сбора на ефикасността на елементите, които я съставят.
Реализацията го удари като femme fatale, във футбола са по-малко важни единиците, а много повече коалициите и отношенията между тях.
Лобановски е трябвало да убеди и своите футболисти, че не са индивидуални на терена, а само зъбци, пружини и части на една цялост. За да успее, на Лобановски му е трябвала и голяма сила. Нея са му дали номерата. Той въвел и статистическия анализ във футбола. По-рано, оценката за приноса на всеки футболист е била субективна, подлежаща на интерпретация. С математиката, тя станала съвършено обективна. Всеки ден след мач я закачал на стената на тренировъчния център и обяснявал играта на всеки. Било е сякаш чакате оценка от изпит. Всеки от тях е знаел колко подавания, борби или пресечени пасове трябва да направи, за да мине.
Подготовката на отбора Лобановски е разделил на три нива. Играчите са имали лични тренировки, чиято цел е била тяхното техническо напредване, отделна тактика е избирана за всеки противник и всеки мач и накрая е подготвяна стратегия за сезона в цялост, слагайки всеки мач във възможно най-широк контекст. Лобановски е разбирал, че не е възможно отборът да играе оптимално през цялата година, заради което много често в тежки гостувания съхранявал енергията на отбора и бил доволен на точка.
Никога, нито за миг, нито за фемтометър, не е губил вяра в правилността на това което прави и заповядва.
"Пътят винаги остава път. Пътят е през деня, пътят е през нощта и пътят е през зората", заявил в много тежък момент от кариерата. Неговият път накрая го отведе до званието най-трофейния съветски и украински треньор на всички времена.
С работническа шапка, бетонен образ и очи, чието трепване сте чакали с часове. Лобановски е изглеждал като човек-робот, който с лостове и светещи копчета контролира отбор киборг. Но футболът който този отбор играел е бил сладък. Футболистите си сменяли местата, ширили се по терена когато имали топката и го стеснявали когато владението било в съперника. Всестранността и пълнотата на играчите, тяхната способност да са многофункционални на терена, били много важни. Всички са правели всичко.
"Няма нападател, халф, защитник", е една от неговите паметни фрази.
Пресата се разширява и нейни аватари са започнали навсякъде да се появяват - в Естудиантес (Ла Плата) на Освалдо Зубелдия, в Аякс на Ринус Михелс, в Уотфорд на Елтън Джон (да, този Елтън Джон) и Греъм Тейлър, в Милан на Ариго Саки. В Германия, интересно или може би малко странно, стига чак през деветдесестте години.
Днес сме толкова аклиматизирани към пресата, толкова е разпространена, че чак и не я забелязваме. Същото отношение и статус има и ваза с цветя във вашия хол покрай която минавате петдесет пъти дневно, а не забелязвате нито веднъж. А тя, пресата, е като атомна бомба или звезда на смъртта във футболния глосар. Ултимативно оръжие.
Пресата принуждава действие на терена, вместо това допуска да се случи против волята на съперника. Действието, което и да е с топката по терена, се състои от два аспекта - решение и изпълнение на решението. Пресата манипулира и двата аспекта и, ако е направена правилно, прави контрола на топката невъзможен.
Отборите често обуславят играта на противника, така че със своето дефанзивно подреждане го примамват в определен дял от терена, в който правят пресата. Това се нарича пресова клопка.
Потентен вид на пресата е контрапресата, който представлява опит за връщане на владението веднага след като е загубено. Gegenpressing обръща цикъла на футболната игра. Офанзивната организация следва дефанзивно преминаване, след което следва дефанзивна организация и тогава, отгатнете, офанзивно преминаване. Но чрез контрапресата и бързото връщане на топката отборът никога не стига до дефанзивна организация и офанзивно преминаване, а веднага се връща в атака. Това е като от есен винаги да се връщате към лято.
По този начин топката най-често се взима дълбоко в половината на неподготвения съперник, заради което Юрген Клоп смята, че gegenpressing е най-добрият плеймейкър и генератор за шансове за гол на света.
Имаме четири версии на контрапресата - ориентирана към простора около топката, ориентирана към самата топка, ориентирана към футболистите, които са потенциалните получатели на подаване и ориентирана към самата линия на подаване.
Пеп Гуардиола, да кажем, най-често използва този последен вид, в който футболистите нападат самия пас. Каталунецът каза, че неговата Барселона е толкова слаб отбор без топката, че трябва винаги да я има. Контрапресата за него и за този отбор - трябва ви много време и знание да се сетите за една разумна причина заради която да не го наречете една от най-добрите на всички времена - била необходимост. Оттук и неговото "един и три правило", което изисква един футболист моментално да притиска противника с топката, докато още трима да покриват ъглите на потенциалните пътища на топката.
Правилото на петте секунди, което се отнася на дължината на създаване на притискане, е добре познато, но има още едно начело. Правилото на 15 подавания. Когато неговият отбор върне притежанието, Гуардиола иска първо да направи 15 подавания, а тогава да започне атака. Така футболистите си осигуряват достатъчно време и спокойствие да заемат своите места в нападение, но се подготвят и за ново губене на топката и, заради оптималното си позициониране, правят своята контрапреса много по-силна и жилава.
Пресата в цялата си слава е навсякъде. Марчело Липи обясни това като каза "днес всички играят преса". Също така днес всички - или почти всички които искат да са някой - играят с футболисти с универсални способности, играят така че да разширяват или стесняват своята колективна подредба в зависимост от това кой има топката, играят с промяна на местата на играчите, играят с либеро-вратар, играят охрабрени от науката и подпомогнати от статистика...
Заради това футболът на Източна Европа живее и сега. И то не фигуративно, както бихме казали за семейния любимец, който е починал, но чиято физиономия съществува като скъп спомен. Не, той живее съвсем буквално.
Руснаците може само веднъж да са излизали от група на голям турнир от началото на деветдесетте, украинците изобщо рядко се класират на големи турнири, унгарците доскоро никъде не се класираха. Но техният футбол е навсякъде около нас. Тук е, като тих призрак, излишната сянка на земята, чийто произход никой не успява да схване. Техният футбол е като дух на своя празник.
Е, в негово име тогава... За здоровье!
Автор: Лука Йевтович
Няма коментари:
Публикуване на коментар