Мохамед Али вече не е между нас. Изречение което е толкова трудно да се напише, а още по-тежко да се осъзнае. Светът изгуби Най-големия. Винаги е бил, завинаги ще остане. Човек който даваше облик на света, спорта, живота. Човек който изведе бокса извън граници и стереотипното мислене за бруталното съперничество и го превърна в пленяващо майсторство. Беше по-голям от живота, защото вложи всичко от себе си за толкова важни житейски елементи. Бореше се за равноправие между хората, против расистките и религиозните нетърпимости, войната.Във времето на най-голямата слава неразрушим, през годините на безкрайни рундове борба с коварната болест борец в чийто очи гореше същия пламък, бляскава жар както когато малтретираше противниците.
Мохамед Али беше герой на много поколения заради много причини. Беше обожаван заради дивното си движение и неизмерния талант, който го красеше. На върха на своята кариера, в периода между 1964 и 1967 година не съществува нито един боксьор, който е бил близо до неговото ниво. Тежко е да се каже, че и днес има такива.
Бърз, снажен, прецизен, книжовната дефиниция на истински борец, боксьор. Али, особа с остър език, толкова, че неговите думи са имали еднакво силен ефект както и мълниеносните му удари на ринга. "Никога не броя колко коремни преси съм направил. Започвам да броя тогава когато започне да боли, защото това са единствените преси, които се броят. Това е което те прави шампион".
Мнозина са го наричали луд, човек без чест. Омразен заради това, че е отказал да се присъедини към войската на САЩ и да воюва във Виетнам.
"Нямам никакъв проблем с хората от Виетконг". Изречение толкова силно, че заради него по-късно е осъден на пет години затвор, получава глоба от тогава огромните 10 000 долара и тригодишно наказание да се занимава с бокс. Заради него е изгубил титлата. Влизането в затвора избягва, когато случаят е разгледан от Върховния съд, но наказанието остава.
"Мачът се печели или губи далече от всички зрители, далече от всички граници на ринга, залата в която тренираш и на улицата по която тичаш, много преди да затанцувам под тези чудесни светлини".
Али вярваше, че това е единственото вярно нещо и заради своите убеждения се отрече буквално от всичко - живота, кариерата, титлата, по-големия дял пари, който спечели от боксирането. Стоеше твърдо стъпил на земята, а много бързо стана лице, глас и сърце на антивоенното движение, което по-късно даде облик на редица поколения.
За хората със здрав разум стана герой заради острия ум и умните решения, които вземаше. Трикратният световен шампион получи и победителски пояс заради своите виждания и всекидневни борби срещу расизма, религиозната нетърпимост и неравноправието между хората. Своето олимпийско злато, което печели през 1960 година в протест срещу расизма хвърли в реката Охайо, защото заради цвета на кожата му не му е позволено да влезе в един ресторант.
"Невъзможно е само дума, която използват малките хора, онези на които им е по-лесно да живеят в света такъв какъвто е, вместо да опитват, да намерят истинската сила и да й дадат облик. Невъзможно не е факт, нито мислене. Невъзможно е потенциал, невъзможното е временно. Нищо не е невъзможно".
Автор на спортните провокации към противника, т.нар. "боклучави приказки". Той и неговата свита измислиха думи, които ще останат дълбоко врязани в спортната история, а след половин век по-късно хората продължават да казват, че Али "танцува като пеперуда, жили като пчела, а противниковите ръце не могат да ударят онова което очите не могат да видят". За пръв път този култов цитат употребява непосредствено преди да отиде на ринга, за да се бие със Сони Листън за титлата шампион в тежка категория през 1964 година.
Роден е на 17 януари 1942 година като Касиус Клей в американския град Луисвил, взима за тогава извън времето си решение да промени името си на Мохамед Али, след като приема исляма през 1964 г.
"Искам хората да обичат всичко както обичат мен. Светът би бил по-добро място".
През същата година за пръв път става номер едно в света в тежката категория, побеждавайки Сони Листън, когато е само на 22 години в шест рунда, с технически нокаут. Говори много преди мача, че ще успее да надвие дотогава непобедения Листън, но малко вярват, че наистина може да го направи. Все пак го постига. През следващите години е на върха на кариерата си и защитава титлата си чак девет пъти. Бил е познат по това, че никога не щади съперниците си, дори и когато става въпрос за съперници със същия цвят на кожата, което по това време е много важно нещо.
Най-запомнени ще останат неговите легендарни мачове срещу Джо Фрейзър от 1971 и 1975 година, и с Джордж Формън през 1974 година, които остават в историята записани като боксови класики. Титлата губи през 1978 година от Леон Спинкс, но през същата година я връща в свое владение. Мохамед Али е първият боксьор, който три пъти е шампион на света (1964-1967, 1974-1978, 1978-1979 г).
Пенсионира се през 1981 година, побеждавайки в 56 мача (37 нокаута) от 61 мача, а с право носи прякора Най-големия. Три години по-късно се разболява от Паркинсон, която го измъчва до края на живота му. В четвъртък сутринта е закаран в болница във Финикс заради тежки болки в дихателните органи. В нощта между петък и събота напусна този свят.
"Аз съм най-добрият. Това съм казвал и много преди наистина да съм бил. Разбрах, че ако достатъчно пъти повторя тези думи, ще успея да убедя хората, че наистина съм най-големият".
Погребението ще бъде в сряда в неговия роден град Луисвил, в щата Кентъки, а властите на този град планират в събота да проведат възпоменателна служба.
Шампион между шампионите. Най-големият между най-добрите. Голям борец за правда, боксьор, шегаджия, магьосник, перфекционист, религиозен фанатик, проповедник. Спортист на века в избора на най-сериозните спортни критици. Легенда. Толкова е бил мощен, невероятен, префинен и надреален, че хората имали желание никога да не напусне ринга. Роденият магьосник ръсеше магия до последния си дъх.
Какъвто и да е бил Али, никога вече няма да има такъв като него. Трудно е светът да може да издържи такъв трепет.
Затова, почивай в мир, неразрушими майсторе!
Няма коментари:
Публикуване на коментар