Горан Пандев: човек от когото всички трябва да се учим

Трудно е да си представим някой, който е заслужил повече лично да вкара гол с който ще донесе на своята държава най-големия успех във футболната история. Човекът, който никога не се отказа, най-накрая, в своята 37-а година, дочака онова което го короняса за истински футболен безсмъртен.

Премина Елиф Елмас по лявата страна, формира триъгълник с Илия Несторовски и героя на нацията, до когото след отлична размяна стигна топката. Толкова пъти Горан Пандев се е озовавал в сходна ситуация - вещо пое топката с десния крак и направи трик, а след това с външната част на левия матира вратаря Лория.

Хладният четвъртък в Тбилиси стана (засега) последната глава на най-хубавите фантазии в историята на македонския футбол, а всеки жител на тази балканска страна знаеше кой е неприкосновеният вожд на терена и извън него, кой е човека заради когото всички се радват. Става въпрос за 37-годишния от Струмица, който лично "дърпаше" и "запъваше" да популяризира и да издига качествено македонския футбол.

Когато мачът завърши, националният отбор на Северна Македония победи като гост селекцията на Грузия с 1:0 и стана ясно - "червените рисове" за пръв път в историята осигуриха класиране на голям турнир. Ще участват на Европейското първенство през юни идната година, а в Група С противници ще им бъдат Холандия, Украйна и Австрия.

Как отпразнуваха македонците този успех на стадион "Борис Пайчадзе"? Много логично - на рамене вдигнаха човека без когото всичко това би било немислимо, а камо ли възможно. Не е като да е имало дилема и преди гола кой е най-голямата фигура в македонския футбол - Горан Пандев е играч, който е участвал най-много пъти за македонския национален отбор (114) и е вкарал най-много голове (36).

От своя дебют за държавния отбор през 2001 година Пандев стана олицетворение на македонския футбол, защото видя всичко и във всичко беше участник. Игра за Македония когато през 2008 година осъществи най-доброто място в класирането на ФИФА (46-о място), но беше тук и когато през 2017 година в същото класиране беше чак №166.

Беше тук и при промяната на името на държавата и футболния съюз, а игра на националния стадион когато се наричаше Градски стадион Скопие, когато се казваше Филип Втори, а е тук и днес когато се казва Арена Тодор Проески. Когато Македония преживя най-тежката загуба в историята (1:6 срещу Чехия през 2005 година), единственият голмайстор за загубилите беше точно Пандев.

Пандев досега участва в пет квалификационни цикъла за Евро, а Македония в тях подред беше: четвърта от пет отбора (Португалия 2004), пета от седем (Австрия и Швейцария 2008), пета от шест (Полша и Украйна 2012), шеста от шест зад Люксембург (Франция 2016). Подобен резултат се случваше и при опитите Македония да се класира на Мондиал - в квалификациите за Бразилия 2014 година бяха последни в групата.

И наум не му дойде да се откаже. Да се прости с националния, да каже: "Не ми трябва това".

А можеше и още как. Единственият мотив за играене в националния отбор беше онзи, който и трябва да бъде - желание за успех на футбола в родината. Зад Пандев е фантастична клубна кариера, която гради почти изцяло в Италия.

Поливалентният нападател игра в Специя и Анкона като отдаден под наем от Интер, а напълно се наложи в Лацио, за който игра като титуляр от 2004 до 2009 година, а с римляните спечели Купата на Италия през 2009 година. Едва тогава последва професионалният връх след преминаването, т.е. завръщането в Интер.

Беше един от участниците в поколението на Жозе Моуриньо, което донесе на "нерадзурите" Скудето, националната купа, Супер купата, Шампионската лига и Световното клубно първенство в периода от 2009 до 2010 година.

Игра Пандев където беше нужно - в сърцето на атаката, на крилото, като атакуващ халф, почти "руниевски", говореха някои. И не беше "изцеден", имаше още много да даде в клубната кариера.

В Интер се задържа до 2012 година, а след това игра за Наполи, за кратко в Галатасарай и Дженоа, за която играе и днес, а чийто член е от 2015 година.

Пандев работи и за развитието на клубния футбол в своята държава. Преди десет години формира клуб Академия Пандев, чиято първоначална цел беше развой на млади играчи, но през годините растеше и стигна до това да участва в елитния ранг на македонския футбол. В предходния сезон направи дебют в Европа, но в квалификациите за ЛЕ беше елиминиран лесно в дуел със Зрински.

Въпреки всичко това, мотивът да се състезава в екипа на Македония не липсваше. Липсваше му този един компонент в голямата кариера - забележителен успех с националния. Това беше вдъхновение на 37 години някой, който се е доказал безброй пъти да продължи да се бори като хлапе, което дебютира.

ОДИМЕ НА ЕВРОПСКО!!!
Грузија 🇬🇪 - Македонија 🇲🇰 0:1 (0:0) pic.twitter.com/bD9Cmt6mr7

— FFM (@ffmmkd) November 12, 2020

Всичко което може да си представим в червения екип на македонския национален отбор е пребродил Горан Пандев. Знаете ли какво направи с тениската в която против Литва изигра мач №100 за националния отбор? Продаде я на търг година по-късно и получените пари даде на фонд на болници, които се борят срещу корона вируса.

Става въпрос за човек от когото всички футболни асове и ентусиасти, особено на Балканите, могат много да научат.

Автор: Никола Новакович

На днешния ден - бенефисът на Пеле срещу европейските бразилци пред препълнена Маракана

Официално най-добрият футболист за 20 век Едсон Арантеш до Нашсименто Пеле се прости с националния отбор на Бразилия в приятелски мач с Югославия на 18 юли 1971 година.

На днешния ден преди 49 години Бразилия и Югославия завършиха 2:2 (0:1) пред 160 000 зрители на "Маракана" в Рио де Жанейро.

Пеле желаеше да се прости с екипа на националния отбор точно срещу югославяните, наречени "европейските бразилци".

Драган Джаич изведе "плавите" до преднина в 35-ата минута, домакинът направи обрат с голове на Ривелиньо и Жерсон в 60-ата и 65-ата, а крайния резултат оформи Юре Йеркович в 70-ата минута.

Десетина минути преди края Пеле вдигна двете ръце и със сълзи в очи изтича почетна обиколка. Получи незапомнени овации.

Пеле с националния отбор на Бразилия е трикратен световен шампион - 1958, 1962 и 1970.

Беше първи в състезанието в което загина. Предвиждаха му световна титла или смърт

На днешния ден през 1994 година загина Айртон Сена. На 34 години почина в болид на Уилямс, забивайки се в зида, при скорост от над 300 км/ч, в завоя Тамбурело, на пистата "Енцо и Дино Ферари" в Имола. Беше един от най-големите пилоти във Ф1 и от най-харизматичните личности в спорта. Роден е в Сао Пауло през 1960 година. Айртон Сена беше трикратен световен шампион във Ф1. Слава или смърт - беше неговото мото в живота. "Да си втори означава само, че си най-добър между губещите", говорил е. Беше първи в състезанието в което се прости с живота.

През август 1986 година е дал интервю за Зоран Предич за РТВ Ревю, което публикуваме отново по повод годишнината от смъртта на Сена.

Айртон Сена - слава или смърт

Ще стане ли храбрият бразилец, в момента най-известният пилот във Формула 1, с лудо каране тази година световен шампион - или, както мнозина предвиждат, ще изгуби главата, както своевременно неговите клубни другари Де Анджелис, Петерсон и Вилньов?

През тези, за унгарците незабравими дни на първата Формула 1 в една социалистическа държава, най-трудно беше да се осъществи контакт с младия бразилец Айртон Сена, не защото не обича журналистите и отказва интервюта, а защото почти никъде не се появява, въпреки че за разлика от другите пилоти на болиди винаги го чакат най-голям брой фоторепортери и обожатели.

Щастливците сред тях можеха да видят как той, най-често, седи, т.е. лежи във вътрешността на големия черен камион тип хладилен и медитира. Строгите англичани, членове на неговия екип Лотус-Хонда, отбор Джон Плейър, не допускаха неканени да влязат във вътрешността на комфортния камион, за да не нарушават спокойствието около много спокойния, почти заспалия, Айртон Сена.

Разбира се, това само можеше да предскаже по-късната драстична промяна; съненият и лен Сена се трансформира в тигър зад волана.

И в Будапеща, както и в по-ранните състезания, кара най-динамично и най-опасно. Преди края на състезанието в това го застраши неговият сънародник Нелсон Пикет в неистово желание да го изпревари.

Накрая реши силата на машината. Уилямсът на Пикет с мотор Хонда все пак в момента е най-добрата комбинация за Формула 1. И що се отнася до скоростта, а също така, което е доста важно, за разхода на гориво.

Все пак, Сена не се отказва. В оставащите пет състезания може да стане онова за което е мечтал още като десетгодишно момче. Като такъв го виждат почти всички познавачи на автомобилните състезания, но с една скоба - ако преживее!

Танц на дъжда

Сена, мнозина, и то с право, по-често виждат в мъртвешки отколкото в метален ковчег на колела с 220 литра керосин. На повечето тазгодишни състезания, а и в множество от миналогодишните, младият бразилец беше инициатор на удари (за щастие без сериозни последствия), а също така и изключително храбри, но опасни, почти гибелни шофирания.

Предварително се знае: ако пистата е влажна, ако вали дъжд - побеждава Сена.

Защото никой с изключение на храбрия бразилец не смее с максимална скорост да покорява натопената с вода писта. Обожателите на Сена, а техният брой от ден на ден е все по-голям - чак в родната Бразилия по популярност изпревари Пикет и легендата Фитипалди - оправдават неговите шофьорски постъпки с по-слабия двигател и неговото желание с каране да компенсира това.

А какво казва той? След втората тренировка в събота, когато вече беше известно, че е постигнал най-доброто време и има първа стартова позиция, Айртон да Силва Сена беше по-разположен и по-готов за разговор.

Впечатлението е, че затова допринесе и фактът, че сме от Югославия. Беше малко учуден, но и заинтересован.

- Господин Сена, всякак сте чули приказките, че ви предвиждат титлата световен шампион или смърт...

- Да, знам за това. Но не важи само за мен. Всички ние имаме същия шанс и за едното и за другото.

- Все пак, вие от самото влизане във Формула 1 шофирате изключително агресивно?

- Но и сигурно. Никога нищо не ми се е случило, нито някой е загинал заради мен. Карам остро, защото не мога по друг начин. Искам винаги да бъда пръв и не виждам друга причина за състезание.

- Причината за вас е да бъдете световен шампион?

- И за мене и за останалите, надявам се. Не вярвам някой да влиза в тази надпревара  за да се бори да бъде последен...

- И парите, вероятно?

- Парите не. Имам ги още сега достатъчно за себе си и своето семейство да го осигуря до края на живота. Моята цел е да направя най-добре онова което знам най-добре, защото нищо друго и не знам.

- Говорите сякаш цял живот шофирате...

- Шофирам. Може би ще ви изненада, но зад волана на състезателен автомобил съм от своята четвърта година.

- И?

- Разбира се, не Формула, а картинг. Баща ми го направи за мен когато навърших четири години. Той е собственик на магазин за резервни части и механик. Години с нетърпение чаках възможността да навърша 13 и да отида на състезание.

- На което, разбира се, сте победил?

- Победих.

- Намирате се в отбора на Лотус в който преди вас са били само световни шампиони: Джим Кларк, Греъм Хил, Марио Андрети, Йохен Риндт, Емерсон Фитипалди... Беше ли тежко да пробиете до тях?

- Беше много трудно. Най-тежко ми беше когато на 18 години реших от картинг да премина към Формула Форд и малко по-късно във Формула 3. Моят баща Милтон и майка ми Наджа не бяха съгласни с това. Плашеха се. Трябваше да напусна Бразилия и да отида в Англия. Най-трудно беше да намеря спонсор. Спал съм по приюти и съм гладувал. Докато не седнах зад волана във Формула 3. Тогава веднага дойдоха победите и всичко вървеше по-леко.

- Сред познавачите на състезанията се споменава вашата изключително успешна 1983 година... Казват, че това са били сензационни победи.

- Такива са, защото победих в десет поредни състезания, което никога на никого нито преди това, нито после, не се е случвало.

- Все пак, това още не е главното. Това не беше Формула 1.

- След такъв успех във Формула 3 ме заляха с предложения. Първият шанс беше отборът Толеман и първите големи пари - 300 хиляди долара.

- А Лотус?

- Лотус ме взе за милион долара. Подписах въпреки че още не ми беше изтекъл договора с Толеман. От тази сума не беше трудно да се платят 180 хиляди долара обезщетение.

- Живеете в Англия?

- Да, в Норич, още от 1981 година. Сега там имам къща.

- Имате ли семейство?

- Имах. Бях женен две години, но се разведох, сега живея сам. Но в Англия все пак се чувствам временно. Ние бразилците не можем без Бразилия. Англия е някак хладна, хората са твърде затворени. За работа каквато е Формулата това е добре, но за живот не е. Затова използвам всяка възможност да си отида вкъщи в Сао Пауло.

- Нямате много време докато трае цикълът на състезанията?

- Намирам го, често използвам и обратен полет с Конкорд. За няколко часа съм от Европа до Бразилия, пет дни са ми достатъчни да бъда у дома и да се чувствам добре следващите два месеца.

- Изглеждате хладно и затворено. Казват и арогантно. И имате само 26 години. Къде е вашият латински темперамент?

- В право сте, така изглеждам, но всъщност не съм такъв. Казват, че съм арогантен, защото по време на състезанието усещам страшна нужда да бъда сам. Хората ми пречат, пречат ми разговорите.

- Дори и хубавите жени? Някак хладно и равнодушно подписвате автографи и на най-хубавите унгарки.

- В моментите преди състезание, тоест няколко дни преди надпреварата, се намирам в някакъв свой летаргичен микрокосмос в който не пробиват дори хубавите жени. Могат само понякога журналистите когато разговорът е интересен както този сега с вас. Тогава това дори и ми помага. Много повече отколкото да речем размяна на мнения с колегите за качествата на пистата.

- Като вече стана дума за пистата, каква е тази в Будапеща?

- Много добре е създадена, хубава, бърза и сигурна. Но има един голям недостатък, който, надявам се, унгарците ще премахнат за следващите години. Има доста прах и пясък, които вятърът разнася по асфалта. Това може да е много опасно, защото болидът се държи сякаш е налетял върху масло.

- Боите се и вие, въпреки че твърдят, че единственият ви недостатък е, че не познавате страха.

- Преди малко казахте, че се намирам в известния отбор на Лотус в който са само световни шампиони. Но не забравям, че някои членове на Лотус също така са и катастрофирали, чак и загинали, Йохен Риндт, например, па Рони Петерсон, па Елио Де Анджелис. Но не мисля за нещастие. То може да се случи и на човек, който ходи по улицата. Казват, че Жил Вилньов в деня преди своята гибел говорил фаталистично за един дял от пистата в Золдер. Споменал е тази мрачна гора, която може да го погълне. И наистина, на другия ден, точно на това място е загинал. Преди смъртта и той е бил идол на масата, а сега е легенда. Да, италианците имат и клуб Жил Вилньов, тоест привържениците на Ферари.

- Казват, че и вас са ви канили от Ферари?

- Всички ме канят, но засега ми е добре в Лотус.

- Дори и с по-слабия двигател от Хондата на Менсъл и Пикет?

- Отборът на Лотус сигурно няма дълго да допусне някой да има по-добър мотор от тях. Това е силна фирма и аз вярвам в тях. В края на краищата, не е съвсем всичко в силата на двигателя. Нима Пикет не е зад мен в генералното класиране и на стартовите позиции?

- Кой, освен вас, има шанс да бъде шампион тази година?

- Най-големи има Менсъл. Шофира умно и рационално, като Лауда. Пикет е бърз, но и някак нервен.

Разговор на Зоран Предич (РТВ Ревю, 1986)

Денят в който Мохамед Али стана истински герой

Преди 53 години, на 29 април 1967, Мохамед Али стана истински герой. По мнението на мнозина, най-добрият боксьор за всички времена, на днешния ден отказа да участва във войната във Виетнам.

"Нямам проблем с виетнамците. Те никога не са ме нарекли чернилка", каза Али преди началото на войната.

Дошъл в наборния център в Хюстън и надлежните го извикали по името получено при рождението - Касиус Марселус Клей младши, но той и след третото извикване не пристъпил.

Още тогава е бил световен шампион в тежка категория, а малко повече от две години по-рано шокира света с преминаваме към исляма и включването към "черните мюсюлмани". Промени името на Мохамед Али и не пожела да воюва против Виетнам.

"Не искам да пътувам 16 000 километра, за да помогна в убиването и паленето на други хора, само за да помогна на доминацията на белите робовладелци над тъмните хора по света. Това е време и епоха когато такова зло трябва да изчезне. Защо бих хвърлял бомби и стрелял по смуглите хора във Виетнам, когато т.нар. черни в Луисвил са третирани като кучета и са им отнети основни човешки права."

Заради отказването на военната длъжност е наказан парично с 10 000 долара и е осъден пред изцяло бяло жури на наказание от пет години затвор. Тъй като веднага е подадена жалба и платена гаранция, в затвора не е влязъл, но три и половина години му е било забранено да има състезателни мачове, след което е освободен от Апелативния съд.

"Откраднаха му трите най-добри години в неговата кариера. Когато беше на върха, не можеше да боксира", каза веднъж треньорът Анджело Дънди.

Въпреки че в началото със своята позиция е контрирал повечето американци, те с времето разбрали посланието на Али и преминали на негова страна.

Улиците в Северна Америка са били изпълнени с протести срещу онова което се случвало във Виетнам. Мнението на американското общество допълнително е поляризирано, започвайки да разбира Али, по-късно превръщайки го в огромен идол и влиятелна личност за цели поколения.

Мохамед се върнал към професионалния бокс и тогава започнала златната ера на този спорт, в която участвали още Джо Фрейзър и Джордж Форман.

Известни са "Битката в джунглата" и "Трилърът в Манила", а Али се профилира не само като един от най-добрите боксьори за всички времена, а и като една от най-големите и най-влиятелни личности в историята на човечеството.

В аматьорската кариера е постигнал 100 победи и само четири поражения, докато в професионалния бокс като победител е излизал 56 пъти, със само 5 загуби. Многократен шампион е в тежка категория и човек, който всявал страх в костите на всички съперници.

"Трудно е да бъдеш скромен когато си велик както аз. Лети като пеперуда, жили като пчела. Ръцете не могат да ударят онова което очите не могат да видят. Чак и ако сънуваш да ме биеш, по-добре ти е да се събудиш и да се извиниш. Дали ще има още един боксьор, който пише стихове, предвижда мачове, бие всичко наред, разсмива хората, насълзява ги, а да е толкова висок и хубав като мен?", са някои от легендарните изрази на Али.

Освен ринга неговият живот е бил таблоидно колоритен - имал е много любовници и се е женил пет пъти - със Соня Руа (1964-1966), с Белинда Бойд (1967-1976), с Вероника Порше (1977-1986) и с Йоланда Уилямс (1986), с която е отгледал девет деца и множество внуци.

През 1984 явно обяви, че боледува от Паркинсон, а на 3 юни 2016 почина в Скотсдейл, Аризона.

"Животът е хазарт. Можете да бъдете наранени, но хора гинат в самолетни катастрофи, губят ръце и крака в автомобилни катастрофи. Хора умират всеки ден. Същото е и с борците - някои умират, някои са контузени, а някои продължават напред. Просто не позволявайте да вярвате, че това ще се случи на вас."

Автор: Никола Джукич

Златан има послание за привържениците на Малмьо: Статуята изчезна, но не и историята

Шведският футболист Златан Ибрахимович говори за тренировките с Хамарби, корона вируса, договора с Милан и за това, че още не размисля за пенсия

Футболните турнири са стопирани, но не за всички. Докато трае глобалната изолация във времето на корона вируса, един от най-добрите футболисти на съвремието Златан Ибрахимович прекарва време в родната Швеция и то в лагера на Хамарби, чийто съсобственик стана в края на миналата година.

В Швеция тренировките са позволени, което облекчава ситуацията около поддържането на формата. Въпреки това, Ибрахимович в разговор за "Dplay Sweden" разкрива, че е загрижен заради цялата ситуация с вируса, но още не размисля за завършек на кариерата.

Планира още да играе футбол на върховно ниво, а пенсията за него не е опция.

"Сега съм на 38 години, не знам още колко ще мога, но искам да играя докато тялото ме слуша. Така че в момента не размислям за пенсия, защото имам договор с отбора на Милан. Затова първо трябва да видя как ще се развият нещата там. Засега няма никакви официални решения. Непрекъснато говоря, че искам да играя футбол колкото мога, но никога не знаете какво може да се случи в бъдеще. Аз съм някой, който обича да дава всичко от себе си, да донесе нещо ново в отбора. Не искам да бъда тип, който играе мач само заради това кой е и как се казва. Ако сте член на отбор, трябва да бъдете способен да се впишете, така че ще видим какво ще стане. Все пак, трябва да се върна в Италия, защото така е записано в договора ми, а като професионалист трябва да изпълните онова което сте подписали", каза Ибрахимович.

Завръщането в Италия се приближава, макар че още няма единно решение за вида на трениране и епилога на сезона.

"Най-важното нещо е здравето, мисля, че футболът и спорта са по-маловажни. Когато сме сигурни, че общественото здраве е наред и ситуацията е по-добра, вярвам че тогава и спортът отново трябва да бъде разглеждан. От моята, спортна страна, нямам отговор. Още нищо не знаем за продължението на сезона. В момента голям брой хора гадаят за доста от нещата, а това не ми е достатъчно. Имах чудесни разговори с клуба, те са осведомени и често разговаряме. По-добре ми е да тренирам тук с Хамарби докато не получа официални упътвания какво да правя."

Доволен е от моментната форма.

"Варира, понякога имам повече сили, понякога по-малко, затова и го правя. Докато мога да тренирам по такъв начин имам предимство пред моите клубни колеги, които са у дома, в Италия. Това е дом."

Каза, че е много щастлив, че има възможност да тренира с отбора на Хамарби.

"Благодарен съм, че мога да бъда част от този отбор и че мога да тренирам с тези момчета, имайки предвид, че в Европа всичко спря, особено в Италия където не можем да тренираме и трябва да останем вкъщи. Така че съм много щастлив, че съм тук и имам възможност да опозная тези фантастични хора, които работят в клуба, както и играчите."

Сподели, че това е възможност като съсобственик да види и другата страна на футбола.

"Искам да уча за футбола от друг ъгъл. Винаги съм бил на терена и това е мястото на което показвам себе си, но след кариерата вече не си на терена и трябва да гледаш напред. Искам да дам своето знание на клуба, както и да помогна на младите таланти да напредват. Когато получих тази възможност да стана част от Хамарби, не размислях много, исках да върна нещо на шведския футбол. Тази възможност се появи и ми изглеждаше като отлична идея", подчерта бившият шведски национал.

Решението да стане част от Хамарби привържениците на Малмьо не приеха с одушевление.

"Що се отнася до яда на привържениците на Малмьо, само бих казал, че на този отбор съм дал повече от 100 милиона крони помощ в тези времена, така че съм направил нещо и за тях, нали?"

Обърна се и към факта, че в Малмьо унищожиха неговата статуя, заради протест около закупуването на противниковия Хамарби.

"Това е тъжно. Както казах, онези, които знаят всички детайли, никога не биха направили нещо подобно. Онези, които искат внимание и искат медиите да пишат за това, защото мислят, че е страхотно, са на детско ниво. Ние сме по-големи от това. Статуята беше такава каквато беше, а това че изчезна не означава, че е изчезнала и моята история. Моята история остава завинаги", заключи шведският №1 в историята на футбола в страната.

Големият Тото отвори душата: Отказах на Юве за няколко минути, никога не съм преследвал парите

Изповед на един от най-добрите голмайстори в Серия А и легенда на Калчото

В златната епоха на италианското Калчо футболът се играеше със специална емоция. Не само защото Серия А беше най-качествената лига на Стария континент, а и защото по терените на Ботуша играеха абсолютни легенди на тази игра. Някои от тях посветиха живота си на един клуб. Паоло Малдини в Милан, Франческо Тоти в Рома, Хавиер Санети посвети европейската кариера само на Интер...

Специална история е онази, която написа Антонио Ди Натале. В нея главните мотиви са любовта и отдадеността, вдъхновението, а не безкрайното преследване на пари. Ще остане Тото завинаги запомнен като "Синьор Но" (чети: Господин Не). Писа история в черно-бяло, но не в Ювентус, а изключително в Удинезе. През 2004 година дойде от Емполи и малцина можеха да предположат, че Тото Ди Натале ще стане истинска легенда на Фриули и италианския футбол. Но, своето име изписа във футболните алманаси и завинаги ще остане там.

С 209 гола през кариерата е шестият най-добър стрелец в Серия А за всички времена. В най-добрите, та дори и напредналите години на кариерата остана верен изключително на Зебрите от Удине. Отказа щедри предложения на богатите клубове от Ботуша, беше верен войник на Фриули. Други са идвали и отивали, а той остана. Пълни дванайсет години.

"Шест месеца преди да закача бутонките на пирона разбрах, че е време да спра. Когато главата и тялото започнаха да ми изпращат ясни сигнали казах, че е край, което само ме облекчи да кажа "сбогом" на футбола", признава Тото.

Какъв ас е бил Ди Натале може би най-добре описва фактът, че е вкарал повече голове от Роберто Баджо и Алекс Дел Пиеро, въпреки че не е играл в най-силните клубове.

"Играх в Серия А много дълго. Мнозина записаха повече мачове от мен, но онова което направих донякъде е и по-трудно, защото най-доброто постигнах в последните десетина години на кариерата. И след 30-ия рожден ден вкарвах поне по 20 гола в няколко сезона."

За това най-много е благодарен на Паскуале Марино, който пръв го премести от крилото в сърцето на атаката...

"Като централен нападател се чувствах много по-добре и затова благодаря на Марино, че ме премести от крилото. Тогава за мен всъщност започна онази истинска забава на терена."

Трудно е да се изброят всички играчи, които Ди Натале посрещна и изпрати в Удине, но винаги е имал тесен избор за онези с които е обичал да дели добро и зло.

"Много съм горд, че можех да играя с Якуинта и Куалиарела, да видя как растат в големи асове", каза бившият национал на Италия и допълни:
"Също така се наслаждавах на работата с Алексис Санчес. Научих се на много неща от системата 4-3-3. Всекидневно оставахме след тренировка само ние двамата и се упражнявахме наистина много. Вярвайте ми, когато той се чувства добре, може да ви гарантира между 20 и 25 гола. Ако Интер го задържи и насочи в правилния път, ще има много качествен играч на разположение."

Като роден неаполитанец, по-точно в малко място покрай Неапол, Тото никога не заигра в екипа на Наполи. Според собственото признание, не знае и сам дали би могъл да носи товара на този екип...

"Неапол напуснах много млад, като хлапе. И никога не съм заиграл за Наполи, защото знам, че това би ми било голям товар. Ако нещата тръгнат на зле, животът в града в който всички те познават би бил много тежък и сложен. Някой може би би намерил сили да се пребори с това. Аз не бих. Неапол е много красив град и сега бих могъл да се върна когато поискам. Хората ме знаят, там имам и роднини. Привърженик съм на Наполи и винаги ще съм такъв."

Мнозина и днес се питат каква кариера би имал Ди Натале, ако беше избирал различно...

"Играх в Емполи, а тогава под командването на Силвио Балдини усетих чара на Серия А. Когато влязохме в Серия А Емполи получи предложение от Фиорентина за мене. Обаче, работата пропадна. Избрах Лучано Спалети и неговата покана от Удинезе."

Това е моментът след който Тото заслужи прякора "Синьор Но", а върха достигна когато отказа покана от Торино.

"Винаги съм избирал със сърцето, никога не съм преследвал парите. Веднъж ми казаха, че имам възможност да отида в Ювентус. Там нямаше да спечеля много повече, отколкото взимах в Удинезе. На моето семейство му беше хубаво в Удине, а лично исках да завърша кариерата в Удинезе. Благодарих на Ювентус чрез своя агент и всичко беше готово в срок от няколко минути", спомня си чудесният голмайстор и разкрива:
"Когато завърших кариерата не останах в Удине, защото исках да размисля и за нуждите на своето семейство. Съпругата ми е от Емполи и исках тя да е по-близо до дома."

В кариерата не е спечелил нито един трофей, но казва, че своите избори никога не би променил.

"Не съжалявам за нито един ход в своята кариера. Имаше много, големи пропуски, като онзи от дузпа в 1/4-финала на Европейското първенство през 2008 против Испания, което ни коства отпадането в турнира, но след четири години изплатих това. Вкарах чудесен гол против Испания в груповата фаза. Беше ми тежко след 2008, но успях да върна всичко."

Сега Ди Натале работи в Специя където е треньор на младежките категории.

"Когато дойдох в Специя, веднага разговарях с нападателите и им разкрих някои тайни, обяснил им е как да се движат и да си поставят краката по време на играта. Научих ги как да ритат топката правилно и как да нападат вратата от различни позиции на терена. Показах им различни концепции на работа. Моята тактика винаги е била 4-3-3, защото винаги преследвам три точки и това прави разлика."

Признава, че всеки треньор му е дал нещо специално в кариерата...

"Само най-хубавото мога да кажа за Балдини. Направи всичко, за да ме направи по-добър нападател. Беше ми като баща, научи ме как да отрасна и да стана човек. Гуидолин се доказа като чудесен треньор, в последните пет години свърши чудесна работа и насади на всички победителски манталитет. Говореше малко, работеше много, много сериозен и умен човек."

В историята никой не е по-добър от Джокович под натиск

Уимбълдън 2005 година, тогава 18-годишният Новак Джокович играе мач от втория кръг с Гилермо Гарсия-Лопес.

На някакъв "ляв" терен, знам, защото вместо пред телевизора седя в стаята пред компютъра и трескаво следя резултата на "лайвскора" на Уимбълдън, чакайки да позеленее правоъгълника с името и фамилията на тогава голямата сръбска тенис надежда.

Губеше с 0:2 в сетовете, испанецът имаше преднина и в третия сет, а ако паметта не ме лъже, сервираше за мача и имаше 40:0. Новак тогава спаси три от общо шест топки за мача и победи с 3:6, 3:6, 7:6 (7-5), 7:6 (7-3), 6:4. В третия кръг в четири сета Новак изпадна от Себастиян Грожан, а тогава за пръв път в кариерата влезе в Топ 100.

Петнайсет години по-късно, като един от най-добрите тенисисти на всички времена, Джокович в полуфинала на турнира в Дубай отново спаси три поредни топки за мача и победи Гаел Монфис с 2:6, 7:6 (10-8), 6:1.

Между тези два Новак още 13 пъти е печелил сблъсъци в които се е изправял пред топка за мача - в тези общо 15 победи е спасил чак 47 топки за срещата, а тук има и дуели, които ще завършат в историята на тениса. Триумфът над Федерер на Уимбълдън миналата година, след това и Откритото на САЩ през 2011 и "известният ретур", Ню Йорк година по-рано и отново победа над Роджър, когато Джокович окончателно разбра, че може да побеждава Надал и него и на най-голямата сцена. След това онзи луд двубой с Цонга и четири спасени топки за мача на Ролан Гарос 2012 година, пет топки за мача и обрата във финала на Шанхай през същата година срещу Анди Мъри.

От друга страна, Новак е загубил само три мача в които е имал топка за мача - от Надал в Мадрид през 2009, две години по-рано в Ротердам от Южни и през 2018 в Куинс от Чилич. За сравнение, съотношението на Федерер е 22:22, докато Надал в 14 мача е спасявал топка за мача и е печелил, докато в осем дуела е изгубил, след като е имал топка за успех.

Несъмнено, когато се стигне до там една точка да решава, и късметът е важен фактор, това Джокович сам първи ще каже, но такъв резултат и такава извадка все пак не могат да бъдат случайни - Новак, ако не е най-добрият за всички времена, то всякак е тенисистът, който в историята играе най-добре под най-голям натиск. Както констатира моят британски колега Тумани Карайол: "Novak Djokovic is the most CLUTCH player of all time, right?"

Многобройни са и дуелите в които Джокович не е спасявал топки за мача, но е изглеждало свършено, само за да отнякъде да намери нова психическа сила, да се успокои и да заиграе както умее, особено на най-големите турнири. Най-скорошният пример е финалът на Откритото първенство на Австралия с Доминик Тийм, но има още много, особено от 2011 година насам.

Иронично, в споменатия дуел с Монфис Джокович не беше точно "clutch" какъвто иначе е. Форхендът, който през януари му донесе много добри неща, изобщо не му служеше, а във финала на втория сет изпусна топки за сета главно заради свои грешки от форхенд, в два случая в удобни за атака ситуации.

Стигна Монфис до поредни топки за мача, но тази крачка, която стана цел за французина стана два пъти по-трудна против човека, който в кариерата никога не е побеждавал. Така беше и сега, беше достатъчно само малко да му затрепери ръката на Монфис, само малко да се разколебае и Джокович като леопард да сграбчи възможността. Накрая, на осмата топка за сета Гаел направи двойна грешка при сервис и така мачът де факто беше решен.

В три мача преди това Джокович проведе едва три часа на терена - срещу Джазири това се и очакваше, против Колшрайбер можеше, но и не трябваше, но малцина са очаквали така да отнесе от терена Карен Хачанов. Повече къси точки и повече лесни точки от сервис, това е фокусът на Новак от известно време и такива дуели дългосрочно ще му удължат кариерата, което е и целта.

В полуфинала нямаше много лесни точки от сервис, Джокович продължава да може миньорски да копае за победата, но това от дълго време не му е предпочитания начин за стигане до победата. И във финала със Стефанос Циципас Новак не игра така както желае, особено в първата част на първия сет, беше твърде пасивен, но сега беше показно на дефиницията за човек, който играе най-добре в най-важните точки.

Три точки илюстрират това най-добре. Първата топка за пробив в мача спаси с агресивен форхенд в ранната фаза на точката, напълно различен подход в сравнение с играта, която предлагаше до този момент. След това, своята първа топка за пробив реализира с най-добрия удар за деня (общо 3/3 топки за пробив в мача) - Циципас имаше инициативата, нападна достатъчно дълбоко и прецизно за всички останали играчи в света, но не и за Новак, който изпраща "ракета" с преминаващ удар, па гъркът не стигна и да постави ракетата за воле.

И номер три, точката с която мачът определено беше решен, топка за пробив при 4:4 във втория сет - един от неговите специалитети, преминаване от отбрана в нападение с форхенд диагонал от движение, след този удар с всеки следващ още повече увеличаваше инициативата и завърши със забивка на мрежата. Това беше една от онези точки на Джокович, които дават усещане за дълбоко задоволство на всеки неутрален зрител.

И, за разлика от някои мачове, в двата гейма в които сервираше за сета/титлата, Новак изгуби общо само една точка. Циципас не блестеше, още осцилира в ретура и правеше повече грешки отколкото по принцип, частично и заради умората след десет дни непрестанна игра, па Джокович и без своята "А игра" достигна до повече или по-малко рутинен триумф, по това подсещаше на финала в Париж с Шаповалов във финиша на миналата година.

От началото на сезона Джокович спечели АТП Купата със Сърбия, Откритото на Австралия и Дубай, а между тези 18 победи се намират почти всички играчи от тенис върха - Монфис два пъти, Шаповалов, Медведев, Надал, Федерер, Тийм, Циципас.

Смятайки и Купа Дейвис от миналата година, Новак навърза 21 триумфа, но неговата кариера е такава, че това му е чак седмият най-голям низ от победи в кариерата - 43 (2010/2011), 28 (2015), 28 (2013/2014), 23 (2015), 22 (2018) и 22 (2012/2013).

Сериите не натоварват Джокович, отдавна е намерил начин това наистина да бъде така и това е очевидно не по думите, които изговаря, а по начина по който ги казва. Когато Новак казва "подготвям се специално за всеки мач и всеки ден", това продължава да е фраза, която използват почти всички спортисти, но която Джокович успява да превърне в практика - първо в своята глава, а тогава и на терена. И тук се крие дял от неговата мощ.

Следващият турнир за Новак ще е Индиън Уелс, който започва на 9 март. Този турнир Джокович е печелил пет пъти, за последно през 2016 година, откакто в Калифорния не е записвал добри резултати, точно както и в Маями - защитава трети и четвърти кръг.

"Наистина съм мотивиран да играя добре там. Също така, тук има много точки, които мога да спечеля", каза Джокович.

Веднъж описа себе си като гладен вълк - и най-големите успехи Новак бързо ги сварява, па не изглежда, че скоро ще бъде сит. И не трябва.

Автор: Саша Озмо

Новак игра тенис със съседски деца пред блока в Белград

Новак Джокович със семейството си е в Белград и вчера излезе пред сградата в която живее, за да играе тенис с децата от квартала и одушеви Сърбия и не само.

Той се появи в спортно облекло и с ракета в ръката направи жест достоен уважение.

Най-добрият тенисист в света живее така, че е достъпен за "обикновения" свят, особено в своята Сърбия.

Момчетата от края сега ще могат да разказват и да се хвалят на приятелите, че са "цъкали" тенис с Новак.

Иначе, семейство Джокович, откакто се пресели в един новобелградски квартал, е истинска атракция.

Комшиите говорят за най-добрия сръбски тенисист и неговото семейство когато са в Белград.

Как Джордан се запозна с Цървена звезда и защо държеше нейно знаменце в студентската стая

Майкъл Джордан е един от най-добрите баскетболисти в историята, но и човек, който обожава голфа, а когато тези две неща се съберат със залагане, получаваме невероятната история зад кариерата на известния играч на Чикаго.

За кариерата на според мнозина най-добрият баскетболист на всички времена, който днес навършва 57 години се знае почти всичко. Все пак, има и някои по-малко известни факти. Един от тях е свързан със следния детайл. На стената зад човека, който беляза историята не само на баскетбола, а и на спорта, стои и емблемата на Цървена звезда, знаменце, което Джордан получава на юношески турнир в Солун.

Майкъл Джордан е играл против Цървена звезда, в мач в който отборът на Северна Каролина побеждава с резултат 105:104 и то след две продължения. Не знаем дали е нужно да се казва, че Джордан има най-голяма заслуга за поражението на Цървена звезда, като постига 32 точки. Мачът е изигран на 23 октомври 1983 година в рамките на турнир, който се провежда в Солун. Тогавашният треньор на югославския клуб Ранко Жеравица изключително ценял американския колежански баскетбол и обичал да праща своите играчи на усъвършенстване, за да "попият" колкото може повече от американците. От друга страна и Ранко е бил ценен сред американските специалисти и добър приятел с тогавашния треньор на Северна Каролина Дийн Смит.

За отбора на Цървена звезда в който помощник треньор е бил Божидар Малькович тогава сред останалите са играли и Райко Жижич, Предраг Богосавльев, Зуфер Авдия, Стеван Караджич, Зоран Радович, Слободан Янкович, Сърджан Дабич... От другата страна в отбора на Северна Каролина поред Майкъл Джордан са участвали и Сам Пъркинс, Мат Дохърти, Кени Смит, Брад Дохърти...

Young Michael Jordan and Red Star Belgrade Logo @kkcrvenazvezda @davorristovic @delije_net @crvenazvezdafk @NBA pic.twitter.com/hK8OqMxwXA

— Larami (@frenk_larami) December 2, 2015

По разказите на баскетболисти на Цървена звезда малко е делило белградския клуб от победата, но точно Джордан откраднал топката и постигнал решаващите точки.

"Когато много години по-късно като треньор на специализация гостувах в Северна Каролина получих книга с посвещение в което пише: "На играча, който за малко да победи големия Майкъл"", каза в последствие билият треньор на Цървена звезда Стеван Караджич. Покойният треньор Ранко Жеравица тогава е казал за Джордан:

"Имал съм възможността по цял свят да видя баскетболни таланти, но Джордан наистина е баскетболист от космическа класа". Знаем какво е постигнал после Майкъл Джордан, как е играл и без дилема стана най-добрият баскетболист на всички времена.

Джордан шест пъти беше шампион и също толкова пъти решаващ играч във финала, в пет случая беше играч на сезона в НБА, има 14 участия в Мача на звездите и три трофея за най-добър играч в него. Десет пъти е бил най-добър стрелец в лигата. Бил е най-добрият играч в отбрана, с най-много отнети топки, има две олимпийски злата...

Австралийска ода за Джокович: През цялото време сме били слепи, той е най-добрият за всички времена!

"Как изобщо Роджър Федерер и Рафаел Надал могат да бъдат най-добрите на всички времена когато не са и в своята ера", пита се журналистът Тайсън Ото, който има заслугата за вероятно най-добрия и най-точен текст за съперничеството и "триумвирата" във върха на световния тенис

"През цялото време сме били слепи, Новак Джокович е най-големият тенисист, който се е появил и това не може да бъде по-очевидно".

С това изречение започва авторския текст на австралийския журналист Тайсън Ото за портала news.com.au, и вярвайте, това е най-доброто, най-точното и най-искреното което ще чуете от чуждестранен журналист за актуалния момент в мъжкия тенис в който допреди няколко години владееха Федерер и Надал като неприкосновени сили, а днес и утре, ако питате Ото, ще властва само един човек - Новак Джокович.

Пренасяме целия текст, който попада "в целта" и в сърцето най-много на онези, които се плашат да признаят, че сърбинът още сега е най-добрият тенисист на всички времена.

Това са мислите на Ото за Новак - струва си да се прочете всеки ред!

Новият номер едно се приближи до рекордьора Роджър Федерер на само три трофея от Големия шлем със спечелването на 17-а голяма титла в Мелбърн Парк, където изглежда недосегаемо с постижение 8:0 във финалите. Джокович сега е на само два трофея от Големия шлем изоставане от Рафаел Надал (19).

Новак е шест години по-млад от Федерер (38) и 15 месеца от Надал (33), а пътят по който върви в момента несъмнено го поставя в позиция един ден да завърши пред най-големите съперници по брой титли от Големия шлем. Неговият възход до статуса най-добър за всички времена (Greatest of All Time) е неизбежен.

По някаква причина, нищо не може да разстрои тенис любителите като предходното изречение.

Седемнадесет титли от Големия шлем по-късно, Джокович продължава да не може да махне от себе си неправедния етикет смутител в "GOAT" дуела Рождър Федерер - Рафаел Надал. Никога не е било по-очевидно, че тенис светът е сбъркал спрямо него. И никога не е било по-очевидно, че тенис светът отказва да приеме това.

Никога няма да бъде популярно мнение, но статусът "GOAT" на Джокович е неоспорим. Само че това досега не разбирахме. Но няма да мине много време когато тенис привържениците ще трябва да се сблъскат с неприятната мисъл, която ги държи на стъклени крака - мисълта че Джокович през цялото време третирахме грубо.

"GOAT" просто не смее да бъде освиркан на неговия собствен терен - "Род Лейвър Арена", който стана негов заради осем спечелени титли в Австралия. Привържениците през цялото време бяха против него, до момента в който в още един епичен мач след три часа и 59 минути победи Тийм. Това просто не смее да се прави на най-добрия за всички времена.

Това не би се случило на Федерер или Надал.

Преди само две години американският тенис великан Джон Макенроу заяви, че Джокович е "третиран като говно" от страна на организаторите на Откритото първенство на Австралия, защото мачовете му бяха правени в най-лошия възможен час. През деня, в най-голямата жега, въпреки че и тогава беше шесткратен шампион в Мелбърн. Това правеха, за да излязат насреща за Федерер, който искаше да играе във вечерните сесии.

Това не трябваше да се случва.

Джокович вероятно е най-малко уважавания "GOAT" на всички времена в ерата на модерните спортове.

Можете да не се съгласявате, но когато Джокович закачи своята ракета на пирона, мнозина ще разберат, че са сбъркали спрямо него. Той е много повече от "третия фаворит" в дебата за най-добър тенисист на всички времена. С петте години, които са му останали в професионалния тенис, Джокович би могъл да разтърси света на тениса от корен с унищожаване на всяка последвала история за "GOAT триумвират".

Когато прахта слегне след пет години и Джокович надмине 20-те титли от Големия шлем на Федерер, тогава само сърбинът ще остане в дебата на тенис любителите като най-добрият за всички времена. Тогава, може би само тогава, ще разберем колко сме сбъркали.

Надал веднъж съвършено се приближи колко бъркаме за Джокович.

- Не би било честно да кажа, че Федерер не е най-добрият играч срещу когото съм играл, защото неговите титли и резултати доказват това. Но на техническо ниво, когато Джокович е във върха на своята игра, трябва да кажа, че тогава играя срещу недосегаем противник - каза преди няколко години испанецът.

Чак и ако не се брои Големия шлем, Джокович всякак е по-добър в директните дуели с двамата най-големи съперници. Против Федерер има 27:23, против Надал 29:26.

Как изобщо Роджър Федерер и Рафаел Надал могат да бъдат най-добри за всички времена когато не са най-добри и в своята ера?

Това няма да се случи преди Федерер да се откаже, но съществува реален шанс следващото поколение тенис привърженици да говори за годините на Джокович и как Надал и Федерер са били единствените, които са могли временно да го спрат в епохата, която ще бъде разглеждана като доминиращата история на една ера - и колко недосегаем е бил Джокович.

"Джокера" всъщност през цялото време е бил крал.

Докато той не показва знаци да забавя, Федерер ще е близо до 39 години по времето на Ролан Гарос и Уимбълдън - почти две години по-възрастен от Кен Розуел, австралиецът, който стана най-старият шампион в Големия шлем на 37 години (Откритото първенство на Австралия, 1972).

Федерер спечели последната титла от Големия шлем преди две години. Може би швейцарският маестро има най-елегантният бекхенд виждан някога в тениса, в най-скоро време лесно може да бъде запомнен със своя елегантен стил отколкото по рекордния брой титли от Големия шлем. Тук неговите аргументи ще спрат да важат.

Залъга всички нас.

Бяхме пияни от красотата на неговата игра, поезията на неговите движения и великолепието на отношението което носеше на терена и извън него. Всички тези неща правеха Федерер най-обичания играч на своето поколение, но те не го направиха най-добрият.

Джокович просто няма тази аура, но онова което има е най-убийственият ум, който светът на спорта някога е виждал. В ерата когато тенис мачове се печелят и губят заради най-ситни детайли, Джокович е по-недосегаем повече отколкото който и да е друг играч в "тура". Той няма красотата на движенията на Федерер, но неговият мозък бързо стана неговото най-силно оръжие, което мъжкият тенис е виждал.

В ерата когато физически силните като Монфис, Кирьос и Иснър не успяха и да се приближат до титла от Големия шлем, Джокович, играч, който уж няма нито един поразителен сегмент в играта в който да изпъква, побеждава всички тях, сякаш са нищо.

Това е онова което правят най-добрите на всички времена - а това точно е Новак Джокович.

Психически терминатор: какво е в главата на Новак в най-тежките моменти?

Проблемът е открит: две топки за мача за противника, целият стадион против тебе, борба за най-големия трофей с най-големия противник; Действие: "Премини в режим за извънредни ситуации"

Точно с изречението отгоре може да се опише как изглежда психическата борба на Новак Джокович против най-големите съперници в най-тежките мигове с които се сблъсква на най-големите турнири. По правило, Джокович в най-тежките моменти е най-добър!

Това видяхме и във финала на Откритото първенство на Австралия против Доминик Тийм, когато беше на ръба на провала, но се вдигна от пепелта като феникс и стигна до титла №17 от Големия шлем в кариерата.

Без дилеми, в такива ситуации е най-добрият на всички времена, защото нито един тенисист в историята на тази спорт през кариерата не е имал такъв резултат когато става въпрос за съотношение победи и загуби в ситуации когато има или се изправя пред топка за мача.

Колко мача са изгубили когато са имали топка за мача, а колко Джокович, Надал и Федерер са спечелили когато са били на точка от загубата?

Джокович - 14 победи и 3 поражения

Федерер - 22 победи и 22 поражения

Надал - 14 победи и 8 поражения

Новак в кариерата е изгубил само три пъти когато е имал топка за мача. Против Михаил Южни в полуфинала в Ротердам през 2007, след това от Рафаел Надал в полуфинала в Мадрид през 2009 и накрая от Марин Чилич във финала на Куинс през 2018 година.

От друга страна, 14 пъти е излизал като победител в мачове в които неговият противник е имал топка за краен успех. От тях четири пъти са били в турнири от Големия шлем.

За 15 години професионална кариера и такъв брой мачове това е почти безукорна статистика. Също така, трябва да се спомене, че на Новак никога не му се е случвало да изгуби мач от турнирите от Големия шлем когато има топка за мача. Само веднъж е имало такъв случай в Мастърс, а два пъти в турнири от серията 500.

За сравнение, Роджър Федерер в кариерата е изгубил 22 мача в които е имал топка за успех. От тях шест пъти в Големия шлем, а три пъти от Новак Джокович (два пъти в Откритото на САЩ (2010 и 2011) и веднъж в Уимбълдън миналата година). Федерер и 22 пъти е печелил в мачове в които се е изправял пред топка за мача, а последният такъв случай беше на тазгодишното Открито първенство на Австралия против Тенис Сандгрен в 1/4-финала, когато спаси чак 7 топки за мача.

Все пак, когато погледнете статистиката на Федерер и Джокович в съотношението победи и поражения в такива ситуации, ясно е кой е психически по-стабилният в най-стресовите ситуации по време на мачовете.

Вторият най-голям съперник на Новак, Рафаел Надал, статистически е по-добър от Федерер, но продължава да е далече от Джокович по този статистически параметър. Надал е изгубил осем пъти в кариерата в моменти когато е имал топка за мача. За последен път от Ник Кирьос в Акапулко 2017 година.

От друга страна, Надал 14 пъти в кариерата е успявал да победи когато се е изправял пред топка за мача. За последен път спечели на Завършващия Мастърс в Лондон през 2019, когато надви Даниил Медведев в своята група, сега има резултат от 14 победи и 8 поражения в такива ситуации.

Финалът на Откритото първенство на Австралия като прекопиран финал на Уимбълдън от 2019 година

Новак отново показа психическа сила и във финала на Откритото първенство на Австралия против Доминик Тийм. Въпреки че не се изправи пред топка за мача, може да се каже, че фактически имаше такава ситуация, защото Тийм водеше с 2:1 в сетовете, и имаше топка за пробив в четвъртия да поведе. Обаче, тогава Новак показа своята известна психическа сила. Премина в режим "извънредна ситуация" като терминатора в известните филми.

А в тези извънредни ситуации Новак е най-силен!

На Род Лейвър Арена против Тийм беше видяна подобна ситуация както в известния финал с Федерер през 2019 година, когато Новак спаси две топки за мача на сервис на Федерер. Привържениците бяха в транс, вече виждаха трофея в ръцете на Федерер, викаше се "Роджър, Роджър", но забравиха, че Новак е най-тежко да бъде сломен в такива моменти. С чудесни ходове спаси две топки за мача, пребори се за супер тайбрек след 12:12 в редовната част и след това в него победи със 7:3.

И сега против Тийм публиката в по-голямата си част беше на страната на австриеца против Новак и заради това накрая не искаше да им изпрати своите разпознаваеми сърца, какъвто беше и случаят на Уимбълдън миналата година. Джокович имаше проблеми със здравето, беше нервен, съдията го провокира... изглеждаше, че губи мача, защото при преднина на Тийм от 2:1 австриецът имаше топка за пробив. А тогава, отново психическата сила на Джокович дойде до изражение! Когато най-малко се очакваше, той реши да играе сервис воле и да изненада противника.

- Вероятно една точка ни делеше от различен изход. Можеше да отиде в напълно друга посока. Играх сервис воле на топка за пробив в четвъртия и петия сет, и двата пъти си струваше, но можеше да бъде и различно. Сервис воле не е нещо което правя често, но разпознах, че това е тактика, която си струва в тези моменти и успя - каза Новак след мача на конференцията когато го питаха за ключовите мигове в мача.

И точно тук се крие тайната на успеха на Новак в най-тежките моменти. Способността за част от секундата да вземе правилното решение в последния момент и то да бъде вярно.

Обясни и на Уимбълдън как се изправя пред ситуации в които публиката е неприятелски настроена и подкрепя неговите съперници. Разкри какво е в неговата глава в тези моменти.

- Опитвате да игнорирате това, но е много трудно. Обичам да го решавам съзнателно, когато те викат "Роджър" - аз чувам "Новак". Знам, че звучи глупаво, но аз обичам да го правя. Така опитвам да убедя себе си, че е това което изговарят. Трудно е да игнорирате това.

- Трудно е да игнорирате това. Атмосферата е електризирана и този шум, особено в някои решаващи части от мача когато е неизвестно... Публиката тогава оживява. Разбира се, ако имате голямата част от публиката на своя страна това ви дава мотивация, сила и енергия. Когато нямате всичко това трябва да потърсите вътре в себе си, предполагам - каза Новак и разкри че срещу Федерер вече е имал в главата всички сценарии как и какво ще се случи.

- Онова което обещах на себе си беше, че ще остана спокоен на терена, защото знаех каква ще е атмосферата. Разбира се, Роджър игра добре, но аз вече имах всички сценарии в главата си, всичко визуализирах - разкри Новак.

Неговата майка Диана преди финала на Откритото първенство на Австралия даде интервю за Спорт Клуб в което говори за тази психическа подготовка на Новак и разкри по какъв начин се преборва с напрежението когато е в най-тежки ситуации.

- Научи се да се преборва с работа над себе си. Смятам, че това са медитации, преди всичко. В деня пред Уимбълдън, спомням си, той е с нас, а сякаш не е. Физически е, но психически не е. Играе си с децата, но сякаш не е тук. Той два дни се подготвяше психически за онова което следва и напълно в мислите беше фокусиран над това - разкри майката на Новак.

Новак започна сезона по феноменален начин, обяви поход към първото място във вечната ранглиста, а това означава да бъде рекордьор по брой седмици на място номер 1, за което го чака жестока борба с Рафаел Надал в продължението на сезона, а преди всичко атака на рекорда от 20 трофея от Големия шлем, който в момента държи Роджър Федерер.

По психическа сила още сега няма равен и в този сегмент е GOAT! Не се съмняваме, че с такава психическа сила, Новак ще покори и всички останали рекорди и ще остане запомнен като най-големият тенисист на всички времена!

Автор: Душан Ущевич

Народен герой

Елитът го освирква на всички големи турнири и вярно подкрепя който и да застане от другата страна на мрежата, а той малко по малко става идол на "малкия човек"

Да се разберем веднага в началото - тенисът е спорт на елита. И то винаги, на практика от средните векове. Бил и останал кралски. Оттук и всичките тези, на практика, "дворни" правила на поведение и на играчите и на зрителите. Ако се съмнявате в това, погледнете само Уимбълдън, носещият стълб на белия спорт, който целият е в кралски символики.

Но това е така и трябва да се уважава.

Междувременно, като всичко което създава човек, а особено с такъв знак, това става и полека прераства в класическа елитарност. По онзи белградски принцип, без смисъл и интелигенция, че всеки извън границата на "кръга двойка" е обикновен селянин. Така, твърдо и пейоративно.

И пренесете сега това в спорта, в този случай белия, и всичко ще ви бъде ясно. Хората, които случайно са се родили например в Англия или САЩ смятат, че имат повече "права" над тениса отколкото онези, които не са. А особено когато шампионите идват източния дял на "средната земя", да се изразим "толкиновски".

Тази елитарност, а всъщност глупост и провинциалност имат своята основа в почти всеки детайл на модерния свят, където хора без никакви ясни качества смятат, че са по-добри от онези другите. Същата е историята и с тукашния национализъм, в който комшии говорят един и същ език, но се мразят заради митомания. Но това е друга тема...

Разбира се, тук мислим директно за Новак, да не спекулираме.

Сръбският ас, първа ракета в света, когото полека вече можем да започнем да коронясваме за "най-добрият на всички времена" като Спартак в Древния Рим разклати порядъка, разруши мечти, поне за тази генерация, за някакво преимущество на "западната раса" олицетворени преди всичко в Роджър Федерер. Толкова разтърси, че тази омраза от трибуните полека се превръща в отчаяние. Отчаяние заради импотентността да му попречат да ги гази по техните правила.

Добре се видя това и на чудесната Род Лейвър Арена, където Доминик Тийм, доброто момче от Винер Нойщадт, което няма нито една титла от Големия шлем, имаше далеч повече "привърженици" от сега вече осемкратния шампион на Откритото на Австралия.

"Свикнал съм вече с такива ситуации. Научих се да изключвам и да си представям, че подкрепят мен. Много ни означаваше подкрепата по време на похода за АТП Купата и за пръв път извън Сърбия да се чувствам сякаш играя пред своя публика. Те ми дават криле."

Но, от другата страна на зида, тоест извън стадиона, съвсем различна история. Там сред обикновения, работнически народ, който няма нито пари, нито влияние да си набави билети за големия финал, празник на любовта. Да бъдем реални, предимно предвождан от хора от тези пространства. Но, това е най-малко важното.

Очевидно разочарован от публиката на Род Лейвър Арена, Новак не изпрати нито сърца нито целувки след победата във финала. Нямаше празнуване, къде от уважение към загиналия му приятел и ментор Коби Брайънт, къде заради редицата човешки и животински жертви на катастрофалните горски пожари във вътрешността на Австралия, но преди всичко заради негативната енергия от трибуните. Отново, дори и в досега "неговия" Мелбърн подкрепяха повече против сърбина, отколкото да подкрепят Тийм. И така, много негативно.

"Аз правя нещата, които усещам, но не усещах тази енергия от трибуните. Може би би трябвало да се издигна над това, но и аз съм човек. И аз греша", каза Новак след финала.

Андрю Карнеги

Важното е, че Новак последните години е разпознат като някакъв вид "народен герой", супер атлет по мерките "обикновени" и "малки". От скромен произход е, без оглед на разтурената държава, със семейството кърваво се е преборил за всичко което има. Вдигна се от дъното и скочи на върха.

Сходна е историята с легендарния американски богаташ и филантроп от шотландски произход Андрю Карнеги (от неговия фонд е изградена например Университетската библиотека в Белград, за което е заслужил близката улица да получи неговото име). Шотландците тогава (а и сега) в англосаксонския расизъм са смятани за хора второ качество. Онези, които са завладени. А ако са били и тежко бедни като Карнеги, презирани винаги и навсякъде. Ирландците, разбира се, получавали още по-лошо отношение...

И Карнеги като сръбския ас много работил над себе си, образовал се, усъвършенствал се във всеки поглед, при това развил бизнес със стоманодобивни фабрики, който го направил най-богатият американец в своето време. Но никога този елит не го приел, никога! Накрая малко разочарован, но повече предизвикан, продал своя бизнес и се наслаждавал до края на живота на нещата, които обичал да прави, преди всичко да играе голф. Тъй като останал скромен и на земята, обичал да дава, като направил най-големият фонд дотогава, за да помага на онези, които живеят на дъното на социалната система, откъдето е тръгнал и той.

Паралелът е ясен, а той е, че борба с този набеден елит няма, защото не можете да убедите човек да обича някой, който не обича заради съвсем причудливи причини, каквато е месторождението. Нима някой смее да мисли, че е по-добър от Никола Тесла, въпреки че той не се е родил (макар че наистина е умрял) в Манхатън? Или пък в Швейцария? Или пък че е по-лош от Хитлер, защото този видял дневна светлина в Австро-Унгария?

Най-добре е да се избере пътят на Карнеги, но и на самия Новак, а той е игнориране и в най-лошия случай презрение към онези, които те мразят просто така. Спомнете си само усмивката на Джокович, когато миналата година сломи Федерер във финала на Уимбълдън. Да ги победиш на техен терен, и то когато мислят, че победата е тяхна, е единственият правилен отговор.

Този наш банйички "народен герой" ще продължи да живее в свят в който всъщност не е приет, колкото и да е над него. Да не се лъжем, там е много по-добре, защото ние наистина сме на дъното. А когато си на дъното, в калта, герои са нужни. Имаме и твърде много антигерои...

Ние внезапно получихме един, който ни показва, но и на милиони други потиснати по света, че и през тази капиталистично-клиентелистка псевдосистема може да се мине до върха, играейки по правилата. Но и че никой заради това няма да те тупа по рамото. Нещо повече, ще те мрази. Може би не директно в лицето, но от добро разстояние със сигурност. От трибуните. Класовата система в цялата си гнилост...

Легендарният играч на двойки, Тод Уудбридж, изключително уважаван в света на тениса е един от онези на които им е дразнещо такова отношение към най-добрия на планетата.

"Няма съмнение, че Новак го дразни, че не е общоприет. Видя се добре в АТП Купата когато просто беше изненадан, че има подкрепа от трибуните, чак и против Надал. Затова и направи такива чудесни мачове. Напълно нов опит за него", твърди австралиецът. "Като по-млад трудно понасяше омразата от трибуните, но както съзряваше така и прие ситуацията. Сега използва тази негативна енергия да вдигне своето его и да го използва. Много привърженици не го обичат, защото се намеси в борбата, която водеха Федерер и Надал, той им е натрапник"

Не сме, както е посочено и чрез примера за белградската фалшива елитарност и националния шовинизъм, и ние тук, колко ни има, имунизирани към такова отрицателно поведение. Нещо повече. Затова точно чрез примера за онова през което преминава Джокович можем да научим да признаваме грешките и да приемаме непознатото, чуждото.

Защото само така можеш да бъдеш, като сръбския ас "народен герой" или - на таблоидния език - любимец на масите.

Автор: Славко Джорджевич

Най-доброто идва след 30

Джокович до Олимпийските игри в Токио има голям шанс, проектираната дата за събаряне на рекорда на Федерер е 5 октомври

От днес и официално е най-добрият в света! Новак Джокович се върна там където принадлежи, на първа позиция в АТП листата след победа над Доминик Тийм във финала на Откритото първенство на Австралия (3:2). Беше въпрос на време кога Ноле ще прескочи Рафаел Надал и ще се качи на трона. Съдбата е искала това да бъде още след първия турнир от Големия шлем през сезона, а с оглед на това, че сръбският тенисист не брани много точки в идния период, трудно е да се очаква, че който и да е ще е близо да го застраши.

Когато Джокович изгуби третия сет от Тийм изглеждаше, че ще бъде трудно да се върне в мача. Не само заради играта, а и заради слабата енергия. Статистиката казва, че когато имате изоставане от 1:2 в сетовете във финал от Големия шлем имате само 4,1% шанс да преобърнете, тъй като играчите са обръщали такъв резултат само два пъти в 48 ситуации от 2000. Новак прави невъзможното, онова което никой друг не може.

Осмият трофей в Откритото първенство на Австралия от също толкова финала показа още веднъж, че Джокович е абсолютният владетел на Мелбърн. Макар че, през този сезон показа, че е главен на целия австралийски континент, след като преди този турнир спечели и АТП Купата с националния на Сърбия, така спечели всички 13 мача на старта на сезона. А знае Джокович и за много по-добър низ, спомнете си само 2011 когато започна сезона с невероятните 41 поредни победи. Сега отново изглежда неунищожим.

Новият-стар световен номер едно след малко повече от два месеца пълни 33 години, но както кариерата напредва, резултатите са все по-добри. Джокович след 28-мия рожден ден спечели общо девет титли от Големия шлем, от тях пет след 30-ата година. Титлата в Мелбърн беше неговата №78 в кариерата и му помогна да прескочи Джон Макенроу и да се качи на пето място в листата играчи с най-много трофеи. Следващият когото Ноле преследва е Надал с 84 титли. Например, в четвъртото десетилетие на живота Рафа е вдигнал пет от общо 19 титли от Големия шлем, Роджър четири от 20. При това, Джокович е най-младият член на големите, което означава, че има предимство да продължи жътвата на трофеи в най-зрялата епоха на кариерата.

Изглежда, че Джокович в последното десетилетие няма конкуренция. Всичко започна от този известен Уимбълдън 2011 когато обедини първата позиция и трофея от Големия шлем. От този момент Новак проведе 276 седмици като най-добър тенисист в света, а колко голяма цифра е това говори фактът, че следващ в класирането е Надал с 207. Федерер оттогава е провел 25 седмици като първа ракета на планетата, 11 пъти по-малко от Джокович.

Именно Ноле ще подгони швейцареца във вечното класиране на играчите с най-много седмици на първа позиция, който е събрал 310 седмици. Първо ще трябва да стигне Пит Сампрас, който има 286, десет повече от Новак, а ако всичко върви по план ще изпревари един от своите идоли на 20 април тази година. Рекордът на Федерер заплашва да бъде застрашен на 5 октомври, ако Джокович дотогава се задържи на позиция номер едно.

Това е прилично реално с оглед на това, че през февруари Новак не защитава точки (Дубай, Индиън Уелс), през март само 135 (Маями), докато през април едва 180 (Монте Карло, макар че още не е обявил участие). Първият преследвач Рафаел Надал ще има значително по-тежка работа, тъй като през март и април комбинирано защитава 945 точки. В този период от по-големите турнири ще се играят мастърсите на американска земя, така че ще има възможност разликата само да се увеличи.

В момента, Джокович има 9720 точки, докато Надал е на 9395. Новак на 24 февруари го очаква турнирът в Дубай, където може с евентуален триумф да спечели 500 точки. В същото време Рафа ще играе в Акапулко, където брани едва 45 точки, също на турнир от категория 500. Истинска разлика спрямо Надал сръбският тенисист би трябвало да направи на Мастърса в Индиън Уелс, който се играе от 12 март, тъй като брани само 90 точки, докато испанецът миналата година игра полуфинал и заработи 360. След това следва Маями, в края на март: Джокович брани 1/8-финал и 90 точки, а Надал прескочи надпреварата във Флорида през миналата година, така че сега всеки резултат ще му е от полза. Много е реално да се очаква Новак от 5 април, когато завършва Маями да прескочи Пит Сампрас по брой проведени седмици на второ място във вечното класиране (286), като на Джокович му е нужно да спечели Дубай, с поне един от двата споменати мастърса.

Трудно е да се каже какъв сценарий ще се проектира до 5 октомври. Повечето тенисисти не са заявили турнири след летния период, дотогава е известно, че ще се гонят трофеите от Ролан Гарос (миналата година спря на полуфинал точно срещу Доминик Тийм) и Уимбълдън (победи Роджър Федерер в епичен финал), което означава, че в случай да повтори това има хубави шансове да остане първи. Разбира се, тук са и Олимпийските игри в Токио (юли), където фокусът на сръбския ас ще бъде към златния медал. Но, всичко подсказва, че в началото на есента трябва да падне и рекорда на Федерер по брой седмици на първо място в АТП листата, за който мнозина мислеха, че дълги години няма да бъде съборен. Както винаги - Джокович има последната дума.

Автор: Давид Раданович

Вярвайте в невъзможното като Новак

Новак победи още веднъж! И то как! Спечели рекордна, осма титла в Мелбърн, въпреки това че губеше с 1:2, че го нервира съдията и че от другата страна на мрежата имаше по-младия и изключително талантлив Доминик Тийм. И не само спечели титлата в своя любим турнир, а с победата се върна на трона. Отново е пръв в АТП листата.

Въпреки че следя Новак и обичам тениса, няма все пак тук да "взимам хляба" на колегите от спортната редакция. Просто имам нужда да напиша няколко думи за това колко вдъхновява Новак и радва тази нация, а идеята ми дойде на напълно неочаквано място.

Час време след края на мача, седях във фризьорския салон в който десетина жени говореха за Ноле. Клиентките разказваха на фризьорките сцени от Мелбърн. Усмихвам се и размислям дали съществува още нещо около което можем без много мъки да сме съгласни и което толкова ни радва.

Спомням си своята първа "среща" с този невероятен човек. Това беше преди повече от десет години когато тепърва започна да печели турнири и място в нашите сърца. Следях, като журналист, отбелязването на някаква важна годишнина (не мога точно да се сетя от какво). На събирането бяха президента, премиера, министри, но в онзи момент когато се появи Новак, всички станаха незначителни.

Камери, микрофони, журналисти, но и самите официални лица се обърнаха към него. Разбира се, и аз бях една от тях. Вече не размислях за работата, а с купчината се бутах да получа автограф.

И, за мое голямо щастие, получих го. Подписът на лист откъснат от журналистическия тефтер с гордост пазя и днес. Оттогава не съм имала възможност да го видя на живо, нито лично, нито професионално, но се надявам това да не е била нашата единствена среща и че един ден ще бъде мой събеседник в студиото на Радио Београд 1.

Докато това не се случи, имам няколко съобщения, и за него, и за нас!

На него желая да бъде здрав и успешен и да не се променя - на обидите да отвръща с усмивка и победа, освиркванията от трибуните само допълнително да го вдъхновяват и на завистта да отговаря с високо вдигнат палец когато противникът направи чудесен ход. Желая му да продължи да остане недосегаем за нашите разделения, омрази и несъгласия.

И да, искам колкото може повече време да прекарва със семейството и да, както и досега, не отговаря на нападките заради избора на сътрудници, начинът на хранене или стила на живот. Защо би променял нещо в своя живот човек, който е толкова успешен?!

На нас, за разлика от Ноле, желая да се променяме, да приличаме повече на него.

Като казвам това, не мисля буквално, защото такъв рядко се ражда. Мисля на това да бъдем по-усърдни, по-търпеливи, по-храбри. Пожелавам ни да вярваме повече в себе си и да се борим за собствения успех, не чакайки това да направи някой друг. Новак и неговото семейство да са чакали държавата, клубовете, спонсорите, вероятно днес нямаше да се радваме на неговите титли.

Затова, вярвайте в невъзможното и не се отказвайте от своите цели колкото и те в този момент да изглеждат недостижими. Пожелавам ни още и нас колкото може повече неща, хора и събития да ни събират както днес ни обединява Новак.

И за край, най-честата днешна публикация от социалните мрежи! ТООО БРЕЕЕЕ НОЛЕЕЕЕЕ!!!!

Автор: Джурджица Драгаш

Каква сцена на Вестфален: Невен се поклони на Жълтата стена и запя

Не са го забравили в Дортмунд, а не е и той тях. Невен Суботич поздрави Жълтата стена...

Пълни девет години Невен Суботич беше член на Борусия (Дортмунд).

В екипа на жълто-черните спечели две титли, стигна до финала на Шампионската лига, стана национал на Сърбия...

Колко е скъп за Суботич клубът от Дортмунд потвърждава и сцената, която беше видяна в съботния следобед. Унион Берлин, клубът чийто цветове днес брани Суботич, доживя категорична загуба (0:5), но това не попречи на сърбина да запее пред Жълтата стена.

What a special moment. 💛🖤

The Yellow Wall salutes longtime @BlackYellow defender Neven Subotic after Dortmund's win vs Union Berlin. pic.twitter.com/KSdlZDPwB2

— FOX Soccer (@FOXSoccer) February 1, 2020

Известната трибуна разви знамената, поздрави Суботич, а тогава заедно запяха.

Neven Subotic applauding Borussia Dortmund's Südtribüne after losing 0-5 with Union Berlin is your ❤ moment of the day. https://t.co/s6vBL8GHX9

— DW Sports (@dw_sports) February 1, 2020

Tribute to #Neven #Subotic @NSubotic4 #bvb forever 🖤💛@BVB @Senfrock @Kalli09Do @BVBBuzz @BlackYellow pic.twitter.com/xVNFct1hF2

— BRAGI 09 (@BRAGI09) February 1, 2020

Остава само въпросът какво ще кажат на 31-годишния бранител привържениците от столицата. Макар че, изглежда че Суботич не се вълнува много за това. Още докато беше играч на Борусия, поред чудесните мачове в екипа на жълто-черните остана запомнен и като момък, който често празнува победите с привържениците. И то не само на стадионите...

Mamba out

Него беше лесно да не го обичаш. Него беше невъзможно да не го обичаш.

Mamba out. Това бяха неговите последни думи след прощаването с паркета, след онзи известен мач против Юта Джаз в който постигна 60 точки и така се прости с баскетбола. Mamba out. Това беше мисълта, която ми мина през главата, след като вчера беше потвърдена новината как е загинал Коби Брайънт. Всички се надявахме първата вест да не е истинска, фактът, че сериозните американски медии дълго не обявяваха нищо само подгряваше тази надежда, но накрая трябваше да се примирим с факта - загина Коби Брайънт, отиде си един от най-големите, които някога са играли баскетбол. Отиде си Коби.

А него беше лесно да не го обичаш, да не употребим някоя по-тежка дума, която не е премерена в този момент. Така е с онези най-големите, онези, които развиват своята вещина до такива размери, че тях е почти невъзможно да победиш, а при това не играят за "твоя" отбор. Коби беше един от тези, онзи за когото обичаме да казваме "убиец". Играеше да победи, наслаждаваше се на играта, но още повече на побеждаването, а въпреки че за него не идваха вести като за Майкъл Джордан и фактът, че великанът на Чикаго не обича да губи дори и на карти, знаеше се, че Коби не обича да играе само заради играта. Правилото на Кубертен за него не важеше. Но така е с най-големите.

А най-големите са най-големи точно заради факта, че и те знаят колко са големи. Без това самочувствие, или както обичаме да казваме ние по тези пространства, без това перчене, трудно биха могли да осъществят всички свои успехи, а такъв подход умееше да нервира онези от противниковите отбори. Били те баскетболисти, треньори или привърженици - напълно без значение. И заради това не беше чудно, че не го обичах, защото "нанизваше" всеки път колкото си искаше когато играеше против "моя" Чикаго, правеше това с израз на лицето, който ясно показваше, че се наслаждава на това което прави. Не е лесно да се гледа как някой ви "убива" и напълно се наслаждава на това.

И всички онези вести, които идваха от лагера на Лейкърс за неговия тежък характер, за сблъсъка с Фил Джексън, Шакил О`Нийл или Пау Гасол бяха хубава добавка към този недостиг на любов от моя страна. Защото е по-лесно, разбира се, да не обичаш някого когото не обичат и неговите най-близки. И се наслаждавах на това, сигурно се наслаждавах на факта, че никой, съответно малцина го обичат, по-лесно беше да се омаловажава всичко онова което е направил в живота, всичко онова което показваше на паркета.

А тогава в някакъв момент разбираш, че нямаш представа.

Трудно ми е да кажа в кой момент в моето отношение към Коби започна да влиза любов. Най-лесно би било да свържа един мач с този факт, но процесът е бил по-дълготраен. Не беше възможно да не обичаш човека, който обича баскетбола повече от каквото и да е, който беше готов да рискува тежки контузии само за да е на паркета, който игнорира всички американски лекари и прие някои съмнителни медицински методи, за да спаси коляното, съответно да му удължи срока на годност само за да бъде по-дълго на паркета. И "убиваше" съперниците.

Тази непоносима лекота на постигане на точки, невероятната мощ и физическа експлозия в ранната фаза на кариерата, спокойствието и баскетболната интелигентност и чудесната адаптация във втората фаза е нещо в което просто трябваше да се влюбите. Коби направи всичко което можеше, за да играе по-дълго на най-голямо ниво. Ясно му беше, че по-младите баскетболисти са по-експлозивни от него, па промени играта, за да извлича от нея онова най-доброто. Вместо силни влизания разви техниката в гръб, па наказваше противниците по "центърски" начин. Правеше каквото искаше, вкарваше кошове както му идваше наум и беше удоволствие да го гледаш.

Да, от онзи, който едно време не можеше да го гледа станах онзи, който се наслаждаваше на неговите мачове. Наслаждавах се и когато не му вървеше, когато хвърляше "тухли", наслаждавах се и когато се мъчеше заради травми и изглеждаше като ветеран, наслаждавах се на всеки негов мач, защото беше ясно, че човекът е роден баскетболист. И не му беше важно нищо друго освен баскетбола. А това за мен, като човек, който се буди и ляга с баскетбола, беше най-важното.

Ядосваше мнозина Коби, но никой не можеше да му открадне тази негова любов, тази страст към баскетбола. А това се видя и след кариерата в неговите чудесни баскетболни анализи, в неговата любов към щерката Джиана, която загина с него, а трябваше да върви по неговите стъпки. Искаше Коби да дели с другите своето знание, но още повече и след кариерата искаше да бъде победител. А колко е бил такъв показва, че спечели Оскар за анимационен филм, който продуцира. Просто, победителите са победители, най-големите са най-големи, без оглед какво правят.

И затова продължавам да не вярвам, че се случи това което се случи. Трудно беше да се следят всички новини, и аз бях сред онези на които не им беше ясно защо НБА не отложи вчерашните мачове, въпреки че, сигурен съм в това, Коби би бил против отлагане. Ако тъгуваш - вземи топката и стреляй към коша, би казал.

А Коби и Джиана, вярвам, още вчера са заиграли нов мач. В който сигурно, който и да е стоял от другата страна, ще победят.

Mamba out.

Автор: Емир Фулурия