Като на филм - падна, стана, изпревари ги и взе златото

В един от най-известните спортни филми на всички времена "Огнените колесници" една от паметните сцени е когато един от главните герои на нереална атлетическа история - пада по време на състезанието, но става, изпреварва противниците и побеждава. Такава сцена беше видяна и на Олимпийските игри в Рио.

Филмът от 1981 г, който е награден с четири Оскара, един от тях за най-добър филм на годината, разказва за подготовката на британския отбор за олимпийско участие през 1924 г. Над тези думи е споменатата сцена, а под тях е известната музика на Вангелис към славното кинематографско творение. Ще ви допадне с историята, която следва.

Мо Фара дойде в Рио като двукратен олимпийски шампион, в бягането на 5000 и 10 000 метра. На по-дългата дистанция тръгна към златото и през изминалата нощ, със съзнанието, че ще му бъде по-трудно отколкото преди, защото кениецът Пол Тануи и етиопецът Тамират Тола показаха, че могат да го разтърсят.

Този 33-годишен сомалиец, който вече 19 години бяга под британския флаг, не искаше да мисли за другите. Просто дойде да даде всичко от себе си отново. Състезанието отначало беше по-бавно отколкото беше планирано, така че му остана и време да махне на своите, във втората обиколка. В десетата забеляза, че Тануи и Тола, с няколко други състезатели, му се откъсват, така че пробва да се отдели от групата и да ги застигне. При този опит атлетите пред него рязко намалиха скоростта, а краката на Фара се оплетоха с приятелски. Американецът Гейлън Ръп, който беше зад него, можеше само да види как славният шампион пада. Един от съперниците го прескочи. Всички други го изпревариха.

"Казвах си "Само стани. Само се надигни. И, не се паникьосвай. По никакъв начин не се паникьосвай. Не се паникьосвай!", присеща се Фара след този финал.

Ръп се обърнал и го питал дали е добре. Отговорът бил вдигнат палец, след който приятелят, който останал на крака извикал: "Хайде! Дръж се за мен, идвай". И го повел.

В живота, дори и на шампионите, приятелите са нужни. Не когато всичко е добре, а когато всичко тръгне надолу.

"Приключи ли състезанието? Всичко ли свърши? Не... не... Казах на дъщеря ми Риана, че ще й донеса медал. Няма да я предам", сеща се Фара за мислите си в тези моменти.

И тръгнал с приятеля.

Кенийците вече са дръпнали напред, както те умеят това в атлетиката. Но, Мо Фара с всяка стъпка намаляваше предимството.

Тануи влезе като първи в последната обиколка. Но, в завършека на невероятния финал, точно като във филма, човекът, който беше паднал, наистина ги изпревари всички и пръв мина през целта.