Официално най-добрият футболист за 20 век Едсон Арантеш до Нашсименто Пеле се прости с националния отбор на Бразилия в приятелски мач с Югославия на 18 юли 1971 година.
На днешния ден преди 49 години Бразилия и Югославия завършиха 2:2 (0:1) пред 160 000 зрители на "Маракана" в Рио де Жанейро.
Пеле желаеше да се прости с екипа на националния отбор точно срещу югославяните, наречени "европейските бразилци".
Драган Джаич изведе "плавите" до преднина в 35-ата минута, домакинът направи обрат с голове на Ривелиньо и Жерсон в 60-ата и 65-ата, а крайния резултат оформи Юре Йеркович в 70-ата минута.
Десетина минути преди края Пеле вдигна двете ръце и със сълзи в очи изтича почетна обиколка. Получи незапомнени овации.
Пеле с националния отбор на Бразилия е трикратен световен шампион - 1958, 1962 и 1970.
Преди три години на Маракана в Рио де Жанейро Марио Гьотце донесе на Германия титлата световен шампион. Преди малко повече от половин година беше домакин на отварянето и закриването на Олимпийските игри. Днес този стадион тъне в хаос.
Легендарният бразилски стадион е останал без ток, вандали го обират всекидневно, а теренът е неупотребим. Липсват около 10 000 седалки, а е откраднат и паметникът на Марио Фильо, журналистът на чието име е официално кръстен стадионът.
Градският съвет отстъпи Маракана на организационният съюз на Олимпийските игри за ползване. Организаторите, както твърди градът, върнали стадиона в отчайващо състояние и не са искали да платят около милион долара за сметката за ток.
И докато те си прехвърлят взаимно отговорността, държавата междувременно изключила тока на стадиона заради дълговете и тогава започнал хаос. Изчезването на електрическата енергия предизвикало и падането на охраната на стадиона, не работят охранителните камери както и някои електронни брави, което позволило на вандали и крадци напълно да унищожат съоръжението.
"Това е най-малкият проблем, защото на стадиона нямаше нищо ценно. Ключовото оборудване е добре скрито и защитено. Става въпрос за сигурността на стадиона, дори и за тези хора, които нощем влизат на него. Не знаем в какво състояние е покривът, може да се разруши", казват от предприятието което е ангажирано със стадиона.
"Ясно ни е, че трябва да направим определени ремонти на стадиона, но това не трябва да пречи на нормалното му функциониране", заяви говорителят на организационния съюз на Олимпийските игри в Рио Марио Андраде. И докато властите се карат около това кой е отговорен, теренът на легендарния стадион е нападнат от червеи и почти напълно е унищожен. Невероятно е, че само за два месеца, колкото мина от хуманитарния мач, който организира Зико, стадионът е претърпял такива щети.
За да бъде още по-лошо Маракана не е единственото съоръжение, което пати след Олимпийските игри в Рио. Басейнът в който Майкъл Фелпс постави нови рекорди е напълно изоставен, а отвореният, който служеше за загряване е заблатен. Голф теренът, на стойност 20 милиона евро зее празен, а в струващото милиард евро олимпийско село са продадени само 260 от 3604 апартаменти. Голям дял от квартала е ограден и напълно затворен. Паркът струващ 700 милиона евро е отворен само през уикендите, тенис центърът е ползван само веднъж след приключването на Игрите.
Федералният щат Рио де Жанейро е в най-голямата рецесия за последните двадесет години. Заплатите на всички държавни служби закъсняват с месеци, а 2016 година е завършена с най-големият ръст на престъпността. Обирите и убийствата са съпътстващи явления.
"Градът по време на Игрите наистина се потруди всичко да е добре. Гостите да се чувстват сигурно и да няма проблеми. Но от момента в който Игрите завършиха всичко се разпадна", заяви Оливер Стункел, който преподава международни отношения в университета Гетулио Варгас.
Всички хора замесени в организацията на Игрите са затворени или се разследват, а организаторите на Игрите дължат още 40 милиона евро по кредити само за тази година.
"Маракана е най-големият символ на начина по който бяха водени Игрите. Гражданите на този град няма да отидат на голф игрището или басейна. Бразилците ще отидат на Маракана, тя е светиня. А вижте какво направиха от нея", заяви Маурисио Санторо, професор по политология.
Когато от малка европейска държава отидете в Бразилия, и там станете футболна икона, то това е сякаш като да продадете сняг на ескимосите! А точно това е направил Деян Петкович, днес почетен консул на Сърбия в Бразилия. Ето неговата история.
Когато в Рио де Жанейро споменете неговото име, ще чуете само въздишки на одушевление. 43-годишният Деян Петкович - Рамбо в Бразилия е истинска футболна легенда, човек, който е дошъл през малка врата, а завърши в музея на славата.
"Всички от Бразилия идват в Европа да играят, а аз от Европа отидох в Бразилия. И съм един от редките европейци, които са дошли тук да играят. Не съм единствен, но един от редките. А, може би и единственият европеец, който успя да постигне толкова много в бразилския футбол", казва Петкович.
От мадридския Реал през 1997 година идва във Витория, а неговият възход към пантеона на бразилския футбол започва с преминаването му в големия Фламенго. Мигът, който завинаги му беляза кариерата е голът за шампион на щата Рио в 88 минута. И то срещу лютия враг Вашко Да Гама от свободен удар.
По-късно е играл и за Вашко Да Гама и за Флуминензе, другите два големи клуба от Рио де Жанейро, а във всеки е обожаван отстрана на привържениците. Върхът на кариерата стига на 37 години. Когато въпреки редица съпротиви вътре в клуба се връща във Фламенго.
"Казват, не, той е стар, той е бивш играч, на 37 години, за какво ни е... Но, привържениците, 99% от привържениците бяха за да се върна, защото съм техния голям идол след Зико. И се случи през 2009 година наистина да се завърна", споделя Рамбо.
И отвежда клуба от 14-о място до шампион на Бразилия. За бразилците е било неразбираемо, че Петкович не получава повиквателни за националния отбор на Сърбия, за когото Зико саркастично прогнозира, че ще е световен шампион в ЮАР.
"Това беше изявление на Зико. Зико тогава водеше Япония, ако не се лъжа. Питат го кой ще е шампион, а той казва Сърбия. Имат 23-има по-добри от Петкович", спомня си Деян.
Още през 2000 година бразилците искали да играе за Селесао, но ФИФА не допуснала. В периода 1995-1998 г Петкович има 6 мача и един гол за Югославия. Така Рамбо останал излишен за кариера с националния отбор, но клубната го отвела до върха. В Музея на славата на бразилския футбол на "Маракана".
В един от най-известните спортни филми на всички времена "Огнените колесници" една от паметните сцени е когато един от главните герои на нереална атлетическа история - пада по време на състезанието, но става, изпреварва противниците и побеждава. Такава сцена беше видяна и на Олимпийските игри в Рио.
Филмът от 1981 г, който е награден с четири Оскара, един от тях за най-добър филм на годината, разказва за подготовката на британския отбор за олимпийско участие през 1924 г. Над тези думи е споменатата сцена, а под тях е известната музика на Вангелис към славното кинематографско творение. Ще ви допадне с историята, която следва.
Мо Фара дойде в Рио като двукратен олимпийски шампион, в бягането на 5000 и 10 000 метра. На по-дългата дистанция тръгна към златото и през изминалата нощ, със съзнанието, че ще му бъде по-трудно отколкото преди, защото кениецът Пол Тануи и етиопецът Тамират Тола показаха, че могат да го разтърсят.
Този 33-годишен сомалиец, който вече 19 години бяга под британския флаг, не искаше да мисли за другите. Просто дойде да даде всичко от себе си отново. Състезанието отначало беше по-бавно отколкото беше планирано, така че му остана и време да махне на своите, във втората обиколка. В десетата забеляза, че Тануи и Тола, с няколко други състезатели, му се откъсват, така че пробва да се отдели от групата и да ги застигне. При този опит атлетите пред него рязко намалиха скоростта, а краката на Фара се оплетоха с приятелски. Американецът Гейлън Ръп, който беше зад него, можеше само да види как славният шампион пада. Един от съперниците го прескочи. Всички други го изпревариха.
"Казвах си "Само стани. Само се надигни. И, не се паникьосвай. По никакъв начин не се паникьосвай. Не се паникьосвай!", присеща се Фара след този финал.
Ръп се обърнал и го питал дали е добре. Отговорът бил вдигнат палец, след който приятелят, който останал на крака извикал: "Хайде! Дръж се за мен, идвай". И го повел.
В живота, дори и на шампионите, приятелите са нужни. Не когато всичко е добре, а когато всичко тръгне надолу.
"Приключи ли състезанието? Всичко ли свърши? Не... не... Казах на дъщеря ми Риана, че ще й донеса медал. Няма да я предам", сеща се Фара за мислите си в тези моменти.
И тръгнал с приятеля.
Кенийците вече са дръпнали напред, както те умеят това в атлетиката. Но, Мо Фара с всяка стъпка намаляваше предимството.
Тануи влезе като първи в последната обиколка. Но, в завършека на невероятния финал, точно като във филма, човекът, който беше паднал, наистина ги изпревари всички и пръв мина през целта.
