Футболният мъдрец Ивица Осим, който на Гергьовден отпразнува 76-ия си рожден ден, отдавна заради здравето гледа играта далече от тъч линията и треньорската скамейка, но страстта към топката не е престанала да пламти.
В интервю за "Курир" Щрауса от Миляцка или само Швабо, както го наричат в неговото Сараево, разкри какво го угрижва, какво е бъдещето на региона и футбола в него, на какво се радва, накъде отива топката...
- Как прекарвате дните?
- Как? С футбол, разбира се. Гледам мачове, следвам тенденциите, добре е да се знае накъде отива футбола и как ще е утре. Вчера и днес вече минаха, трябва да се гледа напред.
- Кое първенство най-много обичате да гледате?
- Испанското. Барселона, но и другите отбори.
- Когато форсирахте играта с пасове... Дали сега може да се каже, че сте изпреварил времето си?
- Как ще съм изпреварил времето, не е било така. Ако бях пред времето, сигурно щях да знам за войната и нейните страхотии, така че бих направил нещо да не се стигне до нея.
- Наслаждавате се на играта или хващате и грешки на играчите и треньорите?
- Забелязвам и грешки, и така за себе си и съпругата ги коментирам. Уча, важно е да се знае какво ще донесе футболът в утрешния ден.
- Какво ни носи?
- Виждате къде е Барселона? Хубаво е да се гледа как играе, те са стигнали до нещо което може да се нарече съвършенство. От друга страна, мачовете на Барса могат да ни натъжат, защото това ниво на игра и организация на клуба е недостижимо за нашите условия. Ние балканците умеем да кажем как Барса играе най-хубаво и после да се оплакваме, че отидоха толкова пред нас, а никой да навие ръкави и да опита с работа нещо да направи. Тази Барса не се е създала сама от себе си, хората са работили, за да стане мощен отбор, цял един регион в Испания стои зад клуба.
- Какъв е футболът на Балканите?
- Празен като стадионите. Те ни стоят като паметници или, може би е по-добре казано, като църкви. Всеки който идва на стадиона, изповядва своята вяра на него. Отново се заплашва, изглежда ми, че някои нищо не научиха от онази нещастна война. Популизмът е много опасно нещо, той вече веднъж превърна нашият регион в кървав театър, който реално на мнозина служеше за забавление. Само хората, които живеят тук знаят за какъв ужас става дума.
- Как да избегнем да не се повтори кървавият театър?
- Един от начините е футболът.
- Дали мислите за регионална лига?
- Мисля да се върне на хората радостта от играта, отново да идват на стадионите заради футболистите и играта. Да се обърнем към хубавите неща, а не скандирания за които после само се говори и пише, докато играта никой не я и споменава. Футболът е и размяна на култура и различен опит. Промени се Европа, но и остатъкът от света. Трябва да се запитаме защо сега Китай върви по този път когато става въпрос за футбол. Купуват, не жалят пари да доведат най-добрите.
- Дали ви се обаждат бивши играчи, дали се интересуват от вас?
- Интересуват се, а доколкото знам, често говорят и помежду си докато телефонът не се стопи. Важно е да разговарят, от тези контакти кой знае какво може да се направи в бъдеще и да е добро за всички.
- Какво ви интересува освен футбола?
- Следя как се развива планетата ни, какво се случва с въздуха, водата, каква ще я оставим на нашите деца, какви сме ние, всички заедно...
- Какви сме?
- Лоши, главно лоши. Всичко се превръща в пари, и само чрез тяхната стойност се гледа на нещата. Откъде имаме толкова химия, никой не размисля как ще се нахрани и напои този могъщ свят.
- Чухте ли, че Пикси в момента е най-добър със своя клуб в Китай?
- Да, радвам се за него. Вижте, това поколение играчи, които бяха с мен в Италия на Световното първенство направи нещо което на нас останалите в бивша Югославия не ни се получи. Останаха задружни, с чудесни кариери зад себе си. Техният авторитет от дните на играчи сега навсякъде им отваря широко вратите. Станаха треньори, коментатори, президенти на клубове или федерации. Ценени са и в своите среди и в други републики, а това говори, че от всички проблеми, които ни се случиха са излезли с чисти ръце.
Иван Ивица Осим е роден на 6 май 1941 г в Сараево. Бивш национал на Югославия, известен с извънредна техника, чудесно водене на топката, ефектен дрибъл и добър удар. Започва да тренира през 1954 г в клуба от родния си град Железничар за който дебютира пет години по-късно, а до 1970 г изиграва 250 мача в първенството и купата на Югославия и вкарва 95 гола. Напуска, за да продължи кариерата си във Франция, където играе 4 сезона за Страсбург, 3 за Седан и един за Валенсиен. След 465 мача и 186 гола прекратява активна състезателна кариера през 1977 г, за да се отдаде на треньорство. За националния отбор на Югославия има 16 мача и 8 попадения. Треньорският му път също започва от Железничар, с който е двукратен вицешампион на Югославия и полуфиналист за Купата на УЕФА. През 1984 г води олимпийския отбор на Югославия на Игрите в Лос Анджелис и печели бронзови медали. През 1986 г поема представителния отбор и достига 1/4-финалите на Мондиала през 1990 г в Италия, където отпада след дузпи срещу световния шампион Аржентина. По-късно води Партизан, Панатинайкос, Щурм и Джеф Юнайтед, както и националния отбор на Япония. На 16 ноември 2007 г получава инсулт, а след един месец в интензивното отделение е изписан.
Няма коментари:
Публикуване на коментар