Треньорът на Железничар: Противниковият вратар е малко пълничък и топката лесно го цели

Футболистите на Железничар победиха вчера на Грбавица Тузла Сити с 1:0 в среща от 22 кръг на Премиер лигата на Босна и Херцеговина. Мачът след неговия завършек коментира треньорът на Железничар Амар Осим и разсмя с изявлението за вратаря на противника.

"Тежък мач против съперник, който с 11 играча добре се държеше към своя план. Имаха нещастието да останат с 10 играча и веднага получиха гол, това обърна мача. Дотогава бяха спокойни и можеха да чакат, защото малко ни приспаха. По-късно стигнаха до ситуация да губят и да имат играч по-малко. Опитаха да продължат да играят организирано, но не можаха", каза Осим пред СпортСпорт и допълни:

"Ние имахме пет или шест големи шанса. Накрая стигнахме до ситуация, че те имаха спорно положение в наказателното поле. Не трябваше да се стига до това при 1:0. Това може при 5:0".

След това Осим се обърна към някои грешки в своя състав, който въпреки редицата възможности не успя да вкара повече от един гол.

"В някои ситуации ние реагирахме аматьорски. На играчите се плаща да вкарват голове. На такъв терен тези пропуски са или несериозност или просто не знаеш. Ако не знаеш, тогава ще видим какво ще направим. Имахме пет или шест възможности, но не можахме да вкараме гол. ОК, вратарят беше и малко пълничък па и топката по-лесно го уцелва, но това не смее да се случва", заключи Осим.

Треньор на века в Щурм - Ивица Осим

По повод 110 години съществуване на Щурм от Грац, легендарният Ивица Осим получи награда "Лонгин".

Осим получи наградата, която се връчва за "треньор на века", а носи името на един от основателите на Щурм - Фриц Лонгин.

Осим води от пейката Щурм от 1994 до 2002 година и в този период спечели две шампионски титли, Супер купата и Купата на Австрия.

В кариерата още е бил начело на Железничар, Партизан, Панатинайкос, Джеф Юнайтед, както и селекционер на Югославия и Япония.

Златко Далич: Футболът и спорта трябва да ни събират

Вицешампионът от Мондиала в Русия, в Сараево говори за успеха на Цървена звезда в Шампионската лига, Роберт Просинечки, бъдещето на футбола в държавите от бивша СФРЮ...

Златко, може ли селфи, Златко, може ли снимка, Златко, дайте автограф, Златко, само да ви честитя, Златко, да ви поздравя... Не е лесно да се направи интервю с Далич, селекционер на футболния национален отбор на Хърватия, втори на Световното първенство. А така протече нашата среща в Сараево, на седмия Международен спортен симпозиум. Прекъсваха ни във всеки момент, и знайни и незнайни, а предусещащият вицешампион от Мондиала успя да обърне внимание на всички, както и да бъде на разположение на спортната редакция на сръбския Блиц.

- Минаха три месеца от СП, как се справяте със славата, като се има предвид, че за мнозина от анонимност стигнахте до треньорските висоти?

- Важно е да се остане на земята. Здраво. Заедно чухме какво ни поръча легендарният Ивица Осим: Бъдете скромни, не давайте славата да ви опива, защото от нея бързо се забравя кой сте и къде сте - каза Далич.

- Знаете ли, че мнозинството в Сърбия подкрепяше вашия национален отбор на СП?

- Разбира се, всичко следяхме и четяхме какво пишете вие в Сърбия. Хора, това е нормално, спортът и футбола трябва да ни събират, и така трябва да бъде. По никакъв друг начин. Нормално е и аз да подкрепям Сърбия и Босна и Херцеговина когато играят против който и да е друг национален отбор. Смятам, че хърватският национален отбор показа на всички в региона пътят по който може. И на Сърбия, и на Босна и Херцеговина и на всички други, че можем ако имаме качество и ако вярваме в това.

- Звезда победи Ливърпул в Шампионската лига, Динамо след 48 години презимува в Европа?

- Големи успехи. Браво на Звезда, никой, дори вие в Сърбия не вярвахте в това. Но това е футболът, чудесна игра, и доказателство, че парите не са всичко в живота. Браво и за Динамо, и той направи голям успех в Лига Европа. Хърватия на Мондиала постигна резултат, който дава надежда на малките, че могат да бъдат като големите. Онова което ни липсва на нас, липсва на вас, липсва на всички в региона, а то е инфраструктурата. Динамо и Цървена звезда се класираха в груповите фази на европейските турнири, но това не е достатъчно. Смятам, че е твърде малко и навсякъде инфраструктурата е лоша, а това е голям проблем за всички нас.

- Как гледате сега на вашето второ място?

- Когато президентът на Съюза Давор Шукер ме попита дали бих водил Хърватия, не мигнах, веднага казах - да. Не съм поставял никакви условия. Имаше много проблеми, но решихме всичките. Не беше лесно, но това е последица от систематична работа. Имахме доста лош късмет и по-рано против Турция и Португалия. Поехме риск и накрая направихме резултат, който по моето мнение този национален отбор заслужи. На Световното първенство победи нашата отборна игра. Имаше и негативности, има ги, гласовити са, но този път победихме ние. Остатъкът, който е положителен победи на Мондиала. Съответно по време на шампионата, и след него.

- В Лигата на нациите изгубихте от Испания с 0:6, дали това ви накърни?

- Случват се такива загуби. Не е лесно на играчите да се оправят бързо от Световното първенство и да влязат отново във формата. Те не са роботи. Не са машини. Тежка работа са вършили 12 месеца. Не са отморили. В клуба веднага влизаш в машината, няма време за чакане. Трудно е да се издържи това. Разбирам всичко това и те ще са себе си тогава когато са ни нужни, а това са квалификациите за Европейското първенство. Не търсим реванш против Испания, а добър резултат и победа. Три точки против тях ще ни донесат вероятно статус на поставен отбор в квалификациите за Евро 2020 и с англичаните да решим първенеца в групата. Очаквам пълен Максимир и подкрепата на 30 000 привърженици, които ще ни видят за пръв път след Мондиала.

- Смятате треньорската работа за изключително привлекателна, но и мрачна?

- Жулиен Лопетеги е точният пример. Той е доказателство за нашата работа и пример как в един момент можеш да бъдеш горе, а после да паднеш на дъното. Преди два месеца беше селекционер на Испания, а сега беше уволнен от Реал. Но това е нещо което чака всички нас треньорите, които са или ще бъдат уволнени. Така е в нашия спорт и професия. Никога не знаеш какво и как. Ето аз бях втори в света, но резултатите напред определят моето бъдеще. Всичко това е съдба и е разбираемо.

- Роберт Просинечки и Босна и Херцеговина?

- Просинечки свърши всичко чудесно в Лигата на нациите. БиХ има девет точки от три мача, трябва им точка или евентуално да се получат някои резултати за първото място в групата. Това е чудесно. Роби свърши супер работа за тази година, което доказват резултатите, публиката и подкрепата. Е това е сила.

Благодаря на "Блиц" за подкрепата

Далич специално благодари на сръбския вестник и портал.

- На Световното първенство следяхме какво пишете, каква подкрепа ни давате. Бяхте за нас, благодаря на Блиц за това.

Подмладяването на Хърватия

- Хърватия трябва да подмлади отбора, да търси нова енергия и сила, а това са млади играчи, които се показаха добре в младежкия национален отбор и клубовете. Полека трябва да правим смяна на поколението и да въвеждаме младите - заяви Далич.

"Чест е, че бях част от премиерата на филма за великия Осим"

На промоцията на филма на Сабахудин Топалбечиревич "Швабо от Сараево", за легендарния Ивица Осим, Далич откри Симпосар 2018.

- За мен е чест, че бях част от премиерата на филма на Сабахудин Топалбечиревич за великия Ивица Осим. Става дума за легенда на нашия футбол - изтъкна Далич.

Автор: Игор Велимирович

Ивица Осим: Не се учи на Мондиала

Легендарният треньор, един от най-добрите, които Югославия е имала, Ивица Осим, даде оценка за участието на Сърбия на Мондиала в Русия. "Не ми допада как игра Сърбия, имаше много недостатъци и грешки. Няма майстори в отбора."

Ивица Осим водеше чудесно поколение югославски футболисти на Световното първенство в Италия през 1990 година. И до ден днешен остава съжаление за пропуснатата възможност против Аржентина на 1/4-финалите и онези дузпи, които можеха да отидат и на другата страна. На югославската страна.

Беше преди точно 28 години. 30 юни 1990 година, когато Томислав Ивкович спаси дузпа на Диего Марадона, но това не беше достатъчно, защото Драган Стойкович - Пикси, Драголюб Брнович и Фарук Хаджибегич стреляха лошо и непрецизно от 11-те метра...

"Щрауса от Грбавица" е, несъмнено, един от най-добрите треньори, които е имала бившата федерална държава.

На споменатия Мондиал в Италия при "Швабо" (другия прякор на Осим) точно се знаеше кой какво прави в отбора, каква му е ролята, какво може, а сарайлията не отстъпи от своите идеи и когато срещаше неодобрението на част от обществеността. Не му пукаше.

Днес 77-годишният специалист гледа мачове, разбира се и текущия Мондиал в Русия като любител на футбола, но "подкован" да анализира и коментира от професионална гледна точка.

В интервю за "Спортски журнал", Осим говори за мачовете на националния отбор на Сърбия на Световното първенство.

Не е впечатлен. Нещо повече.

"Знам, че на мнозина в Белград няма да им хареса, но не ми допада как игра Сърбия. Имаше много недостатъци, недопустими за толкова голям турнир", казва Осим.

Със забележката, че не е напълно запознат с футболните възможности в Сърбия, съответно случващото се във Футболния съюз и около националния отбор, легендарният треньор казва, че няма възражения около състава, защото са повикани най-добрите.

"В отбора нямаше играчи, които не трябваше да са в него", допълва Осим в интервюто.

Като една от най-големите грешки посочва смяната на селекционера (Славолюб Муслин) след успешните квалификации.

"Не се сменя селекционера след класиране на Мондиал. Само онези, които се занимават с треньорската работа или поне малко разбират от футбол, знаят какво означава и колко тежка работа е да се създаде добра атмосфера в състава, да го обиграеш, да направи разпознаваема игра. За това трябва време, чак и години и когато направиш всичко това, пребориш се за класиране на Мондиала, сменят селекционера. Всичко това лесно се унищожава, а грешките се плащат скъпо. Това не беше случаят само със Сърбия, още няколко национални отбора направиха същото. На Мондиала не се учи. Трябва да знаеш точно какво искаш, а да не луташ от мач до мач. Тук се играе за резултат."

Има и още едно наблюдение за "орлите":

"Неблагодарно е да се сравняват тези времена с онези в които аз бях селекционер, но имам впечатлението че в този отбор на Сърбия няма големи майстори каквито имах аз - Савичевич, Стойкович, Сушич. Те в моето време бяха майстори, които с един ход можеха да решат мач. Това знаеха и противниците и се плашеха от тях. В този отбор на Сърбия няма играч от такъв калибър. Може би греша, но с играта на терена не ме убедиха. Защо е така и защо вече няма такива майстори е друга тема, но сега фактът е, че ги няма."

Ивица Осим отпразнува 76: Футболът ни умря, а стадионите са като църкви

Футболният мъдрец Ивица Осим, който на Гергьовден отпразнува 76-ия си рожден ден, отдавна заради здравето гледа играта далече от тъч линията и треньорската скамейка, но страстта към топката не е престанала да пламти.

В интервю за "Курир" Щрауса от Миляцка или само Швабо, както го наричат в неговото Сараево, разкри какво го угрижва, какво е бъдещето на региона и футбола в него, на какво се радва, накъде отива топката...

- Как прекарвате дните?

- Как? С футбол, разбира се. Гледам мачове, следвам тенденциите, добре е да се знае накъде отива футбола и как ще е утре. Вчера и днес вече минаха, трябва да се гледа напред.

- Кое първенство най-много обичате да гледате?

- Испанското. Барселона, но и другите отбори.

- Когато форсирахте играта с пасове... Дали сега може да се каже, че сте изпреварил времето си?

- Как ще съм изпреварил времето, не е било така. Ако бях пред времето, сигурно щях да знам за войната и нейните страхотии, така че бих направил нещо да не се стигне до нея.

- Наслаждавате се на играта или хващате и грешки на играчите и треньорите?

- Забелязвам и грешки, и така за себе си и съпругата ги коментирам. Уча, важно е да се знае какво ще донесе футболът в утрешния ден.

- Какво ни носи?

- Виждате къде е Барселона? Хубаво е да се гледа как играе, те са стигнали до нещо което може да се нарече съвършенство. От друга страна, мачовете на Барса могат да ни натъжат, защото това ниво на игра и организация на клуба е недостижимо за нашите условия. Ние балканците умеем да кажем как Барса играе най-хубаво и после да се оплакваме, че отидоха толкова пред нас, а никой да навие ръкави и да опита с работа нещо да направи. Тази Барса не се е създала сама от себе си, хората са работили, за да стане мощен отбор, цял един регион в Испания стои зад клуба.

- Какъв е футболът на Балканите?

- Празен като стадионите. Те ни стоят като паметници или, може би е по-добре казано, като църкви. Всеки който идва на стадиона, изповядва своята вяра на него. Отново се заплашва, изглежда ми, че някои нищо не научиха от онази нещастна война. Популизмът е много опасно нещо, той вече веднъж превърна нашият регион в кървав театър, който реално на мнозина служеше за забавление. Само хората, които живеят тук знаят за какъв ужас става дума.

- Как да избегнем да не се повтори кървавият театър?

- Един от начините е футболът.

- Дали мислите за регионална лига?

- Мисля да се върне на хората радостта от играта, отново да идват на стадионите заради футболистите и играта. Да се обърнем към хубавите неща, а не скандирания за които после само се говори и пише, докато играта никой не я и споменава. Футболът е и размяна на култура и различен опит. Промени се Европа, но и остатъкът от света. Трябва да се запитаме защо сега Китай върви по този път когато става въпрос за футбол. Купуват, не жалят пари да доведат най-добрите.

- Дали ви се обаждат бивши играчи, дали се интересуват от вас?

- Интересуват се, а доколкото знам, често говорят и помежду си докато телефонът не се стопи. Важно е да разговарят, от тези контакти кой знае какво може да се направи в бъдеще и да е добро за всички.

- Какво ви интересува освен футбола?

- Следя как се развива планетата ни, какво се случва с въздуха, водата, каква ще я оставим на нашите деца, какви сме ние, всички заедно...

- Какви сме?

- Лоши, главно лоши. Всичко се превръща в пари, и само чрез тяхната стойност се гледа на нещата. Откъде имаме толкова химия, никой не размисля как ще се нахрани и напои този могъщ свят.

- Чухте ли, че Пикси в момента е най-добър със своя клуб в Китай?

- Да, радвам се за него. Вижте, това поколение играчи, които бяха с мен в Италия на Световното първенство направи нещо което на нас останалите в бивша Югославия не ни се получи. Останаха задружни, с чудесни кариери зад себе си. Техният авторитет от дните на играчи сега навсякъде им отваря широко вратите. Станаха треньори, коментатори, президенти на клубове или федерации. Ценени са и в своите среди и в други републики, а това говори, че от всички проблеми, които ни се случиха са излезли с чисти ръце.

Иван Ивица Осим е роден на 6 май 1941 г в Сараево. Бивш национал на Югославия, известен с извънредна техника, чудесно водене на топката, ефектен дрибъл и добър удар. Започва да тренира през 1954 г в клуба от родния си град Железничар за който дебютира пет години по-късно, а до 1970 г изиграва 250 мача в първенството и купата на Югославия и вкарва 95 гола. Напуска, за да продължи кариерата си във Франция, където играе 4 сезона за Страсбург, 3 за Седан и един за Валенсиен. След 465 мача и 186 гола прекратява активна състезателна кариера през 1977 г, за да се отдаде на треньорство. За националния отбор на Югославия има 16 мача и 8 попадения. Треньорският му път също започва от Железничар, с който е двукратен вицешампион на Югославия и полуфиналист за Купата на УЕФА. През 1984 г води олимпийския отбор на Югославия на Игрите в Лос Анджелис и печели бронзови медали. През 1986 г поема представителния отбор и достига 1/4-финалите на Мондиала през 1990 г в Италия, където отпада след дузпи срещу световния шампион Аржентина. По-късно води Партизан, Панатинайкос, Щурм и Джеф Юнайтед, както и националния отбор на Япония. На 16 ноември 2007 г получава инсулт, а след един месец в интензивното отделение е изписан.