За 45-а и за 2018-а

Как Лука Модрич и Иван Ракитич пропуснаха възможността да бъдат господа и да благодарят на солиден брой сърби, които подкрепяха Хърватия на Мондиала в Русия

"Веднъж отлитат птиците, улиците наши ще останат без слънце, човек ще изпрати жената, дълго на вятъра ще стои сам... веднъж тръгва всеки по пътя на своя живот, на раздяла само сърцето казва: Аз ще се върна.

А сега сбогом..."

Това са думите на песента, която Оливер Драгойевич написа за един от най-популярните сръбски и югославски сериали "Горещ вятър", с ненадминатия Любиша Самарджич - Смоки в ролята на Боривойе Шурдилович - Шурда.

Същият онзи Оливер Драгойевич който по време и след войната в бивша Югославия изяви, че вече няма да стъпи в Сърбия. И тази дума до днес е удържал. Уважавам неговото решение. Същият онзи Оливер Драгойевич, чиито песни и днес се пускат в кафенетата из цяла Сърбия, чиито песни се слушат по празненства (ок, купони), или в отпускащите вечерни часове.

Оливер Драгойевич никога не се поколеба и не погази своята дума. Но, никога не "хвърля" обиди на сметка на другата страна (или поне аз не помня). За разлика от "колегата" Марко Перкович - Томпсън, човек който тези дни получи най-големия комплимент в кариерата, а той е, внимавайте сега - "десничарски рокаджия"(!) а всъщност е класически фолк певец, с изключително лош глас, още по-лоша песенна поезия и талант, особа която е придобила популярност с омраза към друг народ.

Оливер Драгойевич пее за любовта към жените, морето, разделите, срещите... а Томпсън "пее" за омразата (ако пеенето разбираме като дар, като талант, като нещо хубаво което се харесва на човешкото ухо и душа, може ли тогава да се говори за "пеене за омраза" изобщо?), за това как той и онези неговите един ден ще дойдат в Сърбия да колят нас. Малко ли е Ясеновац?!

Аз не съм някакъв любител на песните на Оливер Драгойевич, но и днес като ги чуя някъде, знам думите, припявам ги. За Томпсън чух преди известен брой години. Разбира се, в негативен контекст. Ако изключим усташкото звучене на песните (а това е същината на неговия "труд" в естрадата), от музикално-сценична страна това е ужас. "Пастирски рок" в своето най-лошо издание. Ако споменатият жанр има някаква добра страна.

Същият този Перкович се появи, за ужас на нормалните в региона, на празненството на футболните вицешампиони на света - националният отбор на Хърватия. Всички които са гледали предаването на живо са били немалко шокирани че Перкович в открития автобус беше почти домакин на играчите, които се прегръщаха с него, целуваха, поздравяваха. А и чиито песни, да баш една от онези усташките, пееха и в съблекалнята на стадиона в Русия. Те са го поканили да бъде с тях!!!

За разлика от президента на Сърбия Александър Вучич и мнозина тук в Сърбия, аз бях изненадан от появата на доказания усташ на празненството на футболистите, които Световното първенство в Русия изиграха противно на нашия балкански манталитет, успявайки да се върнат от мъртвите няколко пъти (против Дания имаха повече късмет отколкото ум и този мач преминаха изключително благодарение на късмета и датчаните, а и против руснаците не блестяха - нещо повече и тук ги помилва късметът, а после празнуваха срещу лишените от творчество и въображение англичани...).

Следователно, бях изненадан, въпреки че Томпсън пускаха и в съблекалнята, защото мислех че точно заради това което показаха на терена са се "отърсили" от балканския манталитет, а той е меланхолия и депресия щом противникът поведе в 1-ата минута или изравни в 93-ата минута и тогава онова нашето "ма, всичко свърши, знаех че ще стане така"... че онова най-грозното лице на Балкана няма да се появи между тях.

Излъгал съм се, излъгали са ме. Последваха два нови удара - разбирането че Иван Ракитич, когото наистина смятахме за господин, който е в повече от братски отношения със селекционера на сръбския национален отбор Младен Кръстаич, смята усташа Томпсън за "най-големия крал" и чак и своя брат Кръстаич "навлече на тънък лед" необмислено да му хареса тази публикация, за да после Лука Модрич, за когото в долния басейн на Сава са писани хвалебствия (заслужени), реши да продължи празника в центъра на Загреб с "Марко ще запее коя". И Марко наистина запя, отново усташка.

Тази песен се нарича "Гени каменни", а един неин (на празника неизпят) стих гласи:

"Лоша беше 45-а, разпръсна ни по света,
а сега нова лоза расте, върнаха се в родината лястовиците"

Така асовете на Реал (Мадрид) и Барселона пропуснаха възможността наистина да ги смятаме за господа. Пропуснаха възможността да благодарят на солиден брой хора в Сърбия, който искрено подкрепяше и викаше за тях. Не трябваше това чак и вербално да правят, да изкажат благодарност, но биха благодарили и така като не биха КАНИЛИ усташ да им увеличи празника.

Изпика се, "Ракита", по всички тук, които те подкрепяха, по своя брат Кръстаич и по Новак Джокович, който получи жестоки обиди (па и от читателите на МОНДО) заради откритата искрена подкрепа към вас на Мондиала, а МОНДО после застана в защита на Джокович, защото човекът има право да подкрепя когото иска. Каза Новак и че "спортът е над политиката" (както трябва да бъде!), да "руши всички граници" (което трябва да прави!).

Всички наши усилия най-накрая да бъдем нормални, а на страниците на МОНДО можехте да прочетете и чудесни размишления на наши колеги от региона за сръбския национален отбор и за Мондиала въобще (за което още веднъж им благодаря), пропаднаха заради глупостта на онези които смятахме, че са нормални, освен че са върховни футболисти.

Изпика се, "Ракита", и на самия себе си, на онова добро дело когато подари електронно табло за стадиона на Радник в Бийелйина, на чието чело е твоят брат Кръстаич, на онези хубави думи преди финала на Световното първенство, когато каза че си се чул с Кръстаич много пъти и ти е пожелал късмет, а ти си казал, че подкрепяш Новак да стигне до финала на Уимбълдън и да го спечели.

Новак наистина спечели Уимбълдън и тогава отново отправи честитка и на теб, "Ракита", и на Модрич, и на целия ваш отбор.

И не мога да се отърва от впечатлението че никога, нито един хърватски спортист от калибъра на Джокович или нещо по-малък калибър, няма да излезе на ХРТ и да каже: "Сърби, подкрепям ви, победете, бъдете световни шампиони".

Чета тук размишления че Томпсън е проблем на Хърватия, но и ние имаме свои проблеми като Войислав Шешел. Точно е, макар че аз мисля че те са проблеми за всички нас, целия регион. С това че Войислав Шешел (не е певец), нито Бая Мали Книнджа, нито Бора Джорджевич никога не са се появили на балкона когато са организирани празненства за баскетболистите, баскетболистките, волейболистите, волейболистките, ватерполистите, младите футболисти на Сърбия, носители на световната титла от Нова Зеландия... И е добре, че те не са се, а надявам се и да не се, никога.

Може би тези празненства можеха да бъдат по-добре организирани в смисъл на музиката, нашите футболисти не са "академици", обичат да слушат "народняци", обичат сплавове, но фактът е че се държаха безукорно и е факт, че нито един "четник" (съществува ли аналог на Томпсън в Сърбия?) не са пускали в съблекалнята. А още повече съм сигурен, че ако и на нас ни се случи да играем финал на Световно първенство, че в автобуса или в бъдеще в някой голям дрон (космическа совалка) няма да гледаме нито един проблематичен лик. Не бих искал някой да ме опровергае след някоя година!

В края на краищата, сякаш трябва някаква по-хубава картина от онези, които направиха младите баскетболистки на Хърватия и Словения, които дочакаха в хотела сръбските баскетболистки, за да ЗАЕДНО да отпразнуват сребърните медали на Европейското първенство за девойки до 20 години?

Не е трудно да бъдеш нормален.

А сад адио...

Автор: Предраг Вуйич

Швейцарският ФС промени правилата заради балканците

Швейцария се сблъска с проблем, след като низ чуждестранни млади футболисти след скъпо обучение вземали решение все пак да облекат националните екипи на родините си. Футболният съюз на Швейцария затова въвел споразумение, според което ще изплащат разходите по тренировките, ако решат да играят за друг национален отбор.

Младите играчи в Швейцария, които са дошли от други държави подписват договори, с които се задължават, че ако решат през кариерата си да заиграят за друг национален отбор, ще изплатят цената на обучението. Тяхното обучение годишно струва 25 000 швейцарски франка, а договори подписват всички, които имат двойно гражданство.

С подписване на договора се посвещават на Швейцария още като млади, а ще изплатят цената на обучението ако все пак облекат екипите на родните си държави, пише "Блик".

От 2003 година млади таланти, които идват от други страни и които са играли за Швейцария в младежките категории, са променяли решението си след навършване на 21 години. Както изтъкват швейцарските медии парите вложени в тях са станали безсмислена инвестиция.

Младен Петрич и Иван Ракитич за Хърватия, Здравко Кузманович за Сърбия, Керим Фрай за Турция и Изет Хайрович за Босна и Херцеговина, са петима играчи с двойно гражданство, които в последните години след обучение в Швейцария са облекли екипите на своите страни.

Все пак, такова споразумение би имало малки шансове пред съда, защото швейцарската система на закони не позволява такива договори. Освен това, националните играчи нямат договор с федерацията или националния отбор. Затова директорът на Съюза Ханс Руди Хеслер каза, че все пак става дума за "джентълменски договор", според който ще е повече морално задължение.

Откакто е въведена като наказателна клауза нито един от младите таланти не е отказал да подпише споразумението, нито Швейцария си е търсила парите.

България завърши 2017 под номер №43 в света и №6 на Балканите

Националният отбор по футбол на България завършва 2017 година под №43 в класирането на ФИФА с актив от 719 точки. Те отреждат на представителния ни състав шесто място на Балканите. Най-добре класираният отбор от нашия регион продължава да е Хърватия - №17.

На върха е Германия, а призовата тройка допълват Бразилия и европейският шампион Португалия.

Топ 10:

1 Германия 1602 точки
2 Бразилия 1483
3 Португалия 1358
4 Аржентина 1348
5 Белгия 1325
6 Испания 1231
7 Полша 1209
8 Швейцария 1190
9 Франция 1183
10 Чили 1162

Балканите

17 Хърватия 1018
36 Сърбия 756
37 Босна и Херцеговина 753
41 Румъния 737
42 Турция 735
43 БЪЛГАРИЯ 719
46 Черна гора 681
47 Гърция 680
62 Албания 553
69 Словения 522
76 Македония 446

Балкански привърженик събира погледите с мерцедеса си в Чикаго

Когато обичаш клуб, малко неща могат да ти попречат да го показваш на всяка крачка.

Един привърженик на Партизан и ПАОК е решил любовта към отборите да обяви върху автомобила си.

На багажника на своя Мерцедес-Бенц Е класа е изписал имената на любимите клубове, което не е убягнало на друг балканец.

С оглед на броя сърби и други националности от нашите простори в Чикаго, няма съмнение, че този Гробар ще бъде забелязван в града...

България се изкачи с 6 места в класацията на ФИФА, вече сме №54

Националният отбор на България се изкачи с шест места в класацията на ФИФА и вече делим 54-о място с националния отбор на Черна гора с по 643 точки. Непосредствено пред нас е Словения с 652.

С най-предно класиране от Балканите е Хърватия - №15 с 1007 точки, следвана от Босна и Херцеговина - №30 и 815 точки. Турция е №33 (779 т), а Гърция е №38 (716). Сърбия бележи ръст от осем места и вече дели 42-о място с Румъния с по 713 точки, която също напредва с четири позиции. Албания е №63 с 583 точки, а последна в региона продължава да е Македония - №134 и 228 точки.

Новата подредба има и нов лидер - Германия. С вдигането на Купата на конфедерациите немците изпревариха Бразилия и Аржентина. Ръст бележат Швейцария и Полша, а Италия и Испания са извън първите 10.

Топ 10

1 Германия 1609 точки
2 Бразилия 1603
3 Аржентина 1413
4 Португалия 1332
5 Швейцария 1329
6 Полша 1319
7 Чили 1250
8 Колумбия 1208
9 Франция 1199
10 Белгия 1194

Сърбия е четвърти износител на футболисти в света, България е №46

Сръбският футбол се гърчи в проблеми, Съдийската организация има данни за машинации, но ги ползва за съобщения, двата най-големи клуба се обвиняват един друг, че са крадливи, че отнемат титли и уреждат мачове, заплатите закъсняват и нерядко остават неизплатени изобщо, играчи идват и си тръгват като на писта, националният отбор дълго, дълго няма добър резултат на голямата сцена, но...

... въпреки всичко това - Сърбия, заедно със съседната си Хърватия, е водещ износител на футболисти в света!

Не вярвате?

Независимата изследователска група от швейцарския градец Нюшател, която от 2005 година се занимава с изследвания в рамките на Международния център за спортни изследвания (ЦИЕС) публикува изследване което се занимава с миграцията на футболистите и резултатите са най-малкото учудващи.

В този момент повече играчи зад граница от Сърбия (460) имат само Бразилия (1202), Франция (781) и Аржентина (753), междувременно тези три изразено футболни държави имат и значително по-голямо население от това на съседите.

За сравнение, за разлика от Сърбия, която има седем милиона жители, Бразилия има 207, Франция 67, Аржентина 43, а петата Англия 53 милиона жители и 451 играчи зад граница в момента.

С други думи, на всеки 172 000 бразилци има по един футболист, който работи в чужбина, всеки 85 700 французин се занимава с футбол зад граница, всеки 57 100 аржентинец играе отвъд, а на всеки 15 200 сърбина един се прехранва от футбол и под условието да е извън родината си.

В този смисъл със Сърбия може да се конкурира само Хърватия, която с население от 4,2 милиона души има 323 легионера, средно на всеки 13 000 души.

Ако сте помислили, че Сърбия в този смисъл се изтъква, защото сърби играят навсякъде по планетата и в незначителни първенства, това не е точно - 91% от сръбските играчи зад граница са в държави, които членуват в УЕФА, както и 92% от хърватите.

Аржентина, например, има само 37% в държавите членки на УЕФА. Или да кажем 65% от бразилските "печалбари".

Сърби има прилично в Западна Европа, както и в региона: Босна и Херцеговина, Гърция и Унгария, но и в екзотични страни като Хонконг и Узбекистан.

Тази бройка може и да не е окончателна, защото това изследване обхваща 93 държави, а в 57 от тях има поне един сръбски футболист.

За разлика от водещите европейски нации в този смисъл, Франция, чийто легионери са най-много, но разположени главно в Испания, Англия, Италия, Германия, Белгия, Холандия и т.н., сръбските играчи са разпръснати по-глобално, а идват от база с 60 милиона души по-малко от французите.

България дели 46-о място с Венецуела и Мали с по 63 футболисти извън територията си, като 95% от легионерите ни се състезават в рамките на УЕФА. При напълно сходно по брой население със сръбските съседи при нас се оказва, че на всеки 114 286 българи един практикува футбол зад граница. От държавите на Балканите пред нас е цяла бивша Югославия (без Македония) - Сърбия №4, Хърватия №8, Босна и Херцеговина №22, Черна гора №37 и Словения №40, както и Румъния №31 и Гърция №34. Така на практика в региона по-малък интерес има само към пазарите на Македония, Албания и Турция, които са извън Топ 50.

ЦИЕС е основан преди 12 години от доктор Рафаеле Поли и доктор Лоик Раванел, а тази канцелария днес има четирима постоянно работещи специалисти от областта на статистиката и спортното анализиране.

Ивица Осим отпразнува 76: Футболът ни умря, а стадионите са като църкви

Футболният мъдрец Ивица Осим, който на Гергьовден отпразнува 76-ия си рожден ден, отдавна заради здравето гледа играта далече от тъч линията и треньорската скамейка, но страстта към топката не е престанала да пламти.

В интервю за "Курир" Щрауса от Миляцка или само Швабо, както го наричат в неговото Сараево, разкри какво го угрижва, какво е бъдещето на региона и футбола в него, на какво се радва, накъде отива топката...

- Как прекарвате дните?

- Как? С футбол, разбира се. Гледам мачове, следвам тенденциите, добре е да се знае накъде отива футбола и как ще е утре. Вчера и днес вече минаха, трябва да се гледа напред.

- Кое първенство най-много обичате да гледате?

- Испанското. Барселона, но и другите отбори.

- Когато форсирахте играта с пасове... Дали сега може да се каже, че сте изпреварил времето си?

- Как ще съм изпреварил времето, не е било така. Ако бях пред времето, сигурно щях да знам за войната и нейните страхотии, така че бих направил нещо да не се стигне до нея.

- Наслаждавате се на играта или хващате и грешки на играчите и треньорите?

- Забелязвам и грешки, и така за себе си и съпругата ги коментирам. Уча, важно е да се знае какво ще донесе футболът в утрешния ден.

- Какво ни носи?

- Виждате къде е Барселона? Хубаво е да се гледа как играе, те са стигнали до нещо което може да се нарече съвършенство. От друга страна, мачовете на Барса могат да ни натъжат, защото това ниво на игра и организация на клуба е недостижимо за нашите условия. Ние балканците умеем да кажем как Барса играе най-хубаво и после да се оплакваме, че отидоха толкова пред нас, а никой да навие ръкави и да опита с работа нещо да направи. Тази Барса не се е създала сама от себе си, хората са работили, за да стане мощен отбор, цял един регион в Испания стои зад клуба.

- Какъв е футболът на Балканите?

- Празен като стадионите. Те ни стоят като паметници или, може би е по-добре казано, като църкви. Всеки който идва на стадиона, изповядва своята вяра на него. Отново се заплашва, изглежда ми, че някои нищо не научиха от онази нещастна война. Популизмът е много опасно нещо, той вече веднъж превърна нашият регион в кървав театър, който реално на мнозина служеше за забавление. Само хората, които живеят тук знаят за какъв ужас става дума.

- Как да избегнем да не се повтори кървавият театър?

- Един от начините е футболът.

- Дали мислите за регионална лига?

- Мисля да се върне на хората радостта от играта, отново да идват на стадионите заради футболистите и играта. Да се обърнем към хубавите неща, а не скандирания за които после само се говори и пише, докато играта никой не я и споменава. Футболът е и размяна на култура и различен опит. Промени се Европа, но и остатъкът от света. Трябва да се запитаме защо сега Китай върви по този път когато става въпрос за футбол. Купуват, не жалят пари да доведат най-добрите.

- Дали ви се обаждат бивши играчи, дали се интересуват от вас?

- Интересуват се, а доколкото знам, често говорят и помежду си докато телефонът не се стопи. Важно е да разговарят, от тези контакти кой знае какво може да се направи в бъдеще и да е добро за всички.

- Какво ви интересува освен футбола?

- Следя как се развива планетата ни, какво се случва с въздуха, водата, каква ще я оставим на нашите деца, какви сме ние, всички заедно...

- Какви сме?

- Лоши, главно лоши. Всичко се превръща в пари, и само чрез тяхната стойност се гледа на нещата. Откъде имаме толкова химия, никой не размисля как ще се нахрани и напои този могъщ свят.

- Чухте ли, че Пикси в момента е най-добър със своя клуб в Китай?

- Да, радвам се за него. Вижте, това поколение играчи, които бяха с мен в Италия на Световното първенство направи нещо което на нас останалите в бивша Югославия не ни се получи. Останаха задружни, с чудесни кариери зад себе си. Техният авторитет от дните на играчи сега навсякъде им отваря широко вратите. Станаха треньори, коментатори, президенти на клубове или федерации. Ценени са и в своите среди и в други републики, а това говори, че от всички проблеми, които ни се случиха са излезли с чисти ръце.

Иван Ивица Осим е роден на 6 май 1941 г в Сараево. Бивш национал на Югославия, известен с извънредна техника, чудесно водене на топката, ефектен дрибъл и добър удар. Започва да тренира през 1954 г в клуба от родния си град Железничар за който дебютира пет години по-късно, а до 1970 г изиграва 250 мача в първенството и купата на Югославия и вкарва 95 гола. Напуска, за да продължи кариерата си във Франция, където играе 4 сезона за Страсбург, 3 за Седан и един за Валенсиен. След 465 мача и 186 гола прекратява активна състезателна кариера през 1977 г, за да се отдаде на треньорство. За националния отбор на Югославия има 16 мача и 8 попадения. Треньорският му път също започва от Железничар, с който е двукратен вицешампион на Югославия и полуфиналист за Купата на УЕФА. През 1984 г води олимпийския отбор на Югославия на Игрите в Лос Анджелис и печели бронзови медали. През 1986 г поема представителния отбор и достига 1/4-финалите на Мондиала през 1990 г в Италия, където отпада след дузпи срещу световния шампион Аржентина. По-късно води Партизан, Панатинайкос, Щурм и Джеф Юнайтед, както и националния отбор на Япония. На 16 ноември 2007 г получава инсулт, а след един месец в интензивното отделение е изписан.

България скочи с 16 места в ранглистата на ФИФА, вече делим 55-о място със Словения

Националният отбор на България бележи скок с 16 позиции в новата ранглиста на ФИФА и вече заема 55-о място, заедно със Словения. Победата над Холандия ни донесе 125 точки и така вече имаме 614 (613,83), докато Словения напредва с три места и пет точки и има 614,29, но резултатите се закръгляват към цяло число и така поделяме мястото.

Бразилия измести Аржентина от върха, Колумбия и Швейцария също са с израстване в Топ 10, а другият отбор, който дава назад е Белгия.

Топ 10

1 Бразилия 1661 точки
2 Аржентина 1603
3 Германия 1464
4 Чили 1403
5 Колумбия 1348
6 Франция 1294
7 Белгия 1281
8 Португалия 1259
9 Швейцария 1212
10 Испания 1204

Най-добре класираната страна от Балканите е Хърватия, а в Топ 50 се завръща Сърбия, Македония въпреки скока с 33 позиции е последна в региона.

18 Хърватия 1016 точки
22 Турция 863
29 Босна и Херцеговина 815
39 Гърция 730
47 Румъния 676
49 Сърбия 671
55 Словения / България 614
62 Черна гора 560
66 Албания 533
133 Македония 225

България загуби едно място в класирането на ФИФА, предпоследна на Балканите

Националният отбор на България по футбол загуби едно място в новото класиране на ФИФА и заема 72-а позиция в света. С актив от 492 точки сме непосредствено зад Конго (504), Гвинея (507), Хаити (512) и Гвинея-Бисау (515).

От държавите на Балканите с най-добро класиране е Хърватия с 14-о място и 1103 точки. Турция е 24-а с 851 т, Босна и Херцеговина е №27 с 825 т, Румъния е под номер 38 с 690 т. Гърция е на 42-о място с 674 точки, а Сърбия е 45-а с 647. Албания и Словения са №51 и 52 - с 618 и 616 точки, а Черна гора е 63-а с 549 точки. Зад България е само Бившата югославска република Македония - 162-о място (142 т) и Косово на 166-о със 135.

В челната десетка няма размествания:

1 Аржентина       1634 т
2 Бразилия          1544 т
3 Германия          1433 т
4 Чили                 1404 т
5 Белгия              1368 т
6 Колумбия         1345 т
7 Франция           1305 т
8 Португалия      1229 т
9 Уругвай            1187 т
10 Испания         1166 т     

Чудесен жест на Адриатическата лига - минута мълчание за Шапекоенсе

В съобщение, Съветът на АБА лигата изрази най-искрени съболезнования по повод трагичната злополука, която връхлетя спортната общественост в Бразилия след самолетната катастрофа с футболния клуб Шапекоенсе.

"Историята за този клуб е спортна приказка, защото отбор от малък и скромен град крачка по крачка минава пътя от най-ниския ранг до международния елит", пише в съобщението на лигата.

Мачовете от 12-ия кръг ще се играят в събота, неделя и понеделник.

"За да отдадем почит на жертвите на този трагичен случай, АБА лига прие задължителна минута мълчание преди всеки мач от 12-ия кръг на този сезон. АБА лига, нейните клубове, играчи и треньори заедно като един отбор ще продължат да пишат тежко нови спортни приказки в нашия красив спорт баскетбола", стои в съобщението от ръководството на Адриатическата баскетболна надпревара.

Победа за Сърбия в Лозана изхвърля Косово, но го бута в ръцете на Албания

 
Решението на Международния съд за спортен арбитраж в Лозана (КАС) по жалбата на Сърбия за приемането на косовския съюз в Европейския футболен съюз (УЕФА) е едно от най-важните политически решения на годината за Балканите", пише днешният Франкфуртер алгемайне цайтунг, цитиран от Дойче Веле.

Авторът на текста Михал Мартенс пише, че в случай че аргументите на Сърбия бъдат уважени Косово трябва да бъде изхвърлено не само от УЕФА, а и от ФИФА, да напусне квалификациите за Мондиала в Русия, което би било голяма политическа загуба за Запада.

"Сърбия се аргументира, че в Будапеща е погазен правилника на УЕФА в който пише, че един Съюз може да бъде приет само ако има седалище в държава, която е призната от ООН", пише в текста.

Авторът обяснява, че в случай, че сръбската молба бъде уважена, Косово трябва да напусне и ФИФА. А по този начин и квалификациите за Мондиала в Русия.

"Това би била горчива загуба за Запада, преди всичко за САЩ, Германия, Великобритания и Франция, най-важните покровители на косовската държавност."

"Защото косовските успехи в международния спорт често са подценен елемент в създаването на специфичната косовска идентичност по отношение на Албания - а Западът има добри причини да я подпомага. Страхът от обединението на Косово с Албания е голям. Затова Западът прави много, за да напредне националната косовска идентичност на косовските албанци (сръбското малцинство няма да може да придобие такава). Досега без голям успех".

Авторът посочва, че джудистката Майлинда Келменди успя в онова което западната политика от години не може: когато на Олимпийските игри в Рио спечели златен медал, в нейната родина хиляди въодушевени албанци размахваха синьо-жълтото знаме на Косово, а не червено-черното знаме на Албания.

А това последното е "знаме на Албания, но и знаме на всички албанци. Неговата популярност е следвана от предизвикателство към историята, която много албанци смятат за неправедна. Когато през Балканските войни от 1912-13 г се създава първата албанска държава, великите сили в Лондонската конференция утвърждават нейните граници така, че значителни територии населени с албанци са присъдени на славянските държави Сърбия и Черна гора. До днес почти половината от около шест милиона албанци на Балканите живеят извън Албания - в Косово, Македония, Черна гора, в югоизтока на Сърбия", съобщава текстът.

Както пише, голяма грижа на ЕС и САЩ е, че косовските албанци могат да видят своята независимост и само като етап на пътя към Велика Албания, защото обединение между Косово и Албания може да подтикне и македонските албанци, техните сънародници в юга на Сърбия, но и сърбите в Босна и Херцеговина и в севера на Косово да се отделят от своите държави.

"Иредентистка верижна реакция във времена когато НАТО като сила на реда в голяма степен се изтегли от Балканите - не иска никой. Заради това западните сили защитници на Косово от началото водят сметка за потискане на великоалбанската тенденция в региона".

Но, тези тенденции са забележими, както обяснява авторът, и освен това че при прокламирането на косовската независимост и в първия член на косовския Устав е записано, че "Косово няма да манифестира териториални претенции към други държави и няма да търси обединение с някоя държава или дял от някоя държава".

Като пример е посочено Движението за самоопределяне на Албин Курти. И докато за косовските спортисти Албания като държава за която можеха да участват беше единствената възможност да пробият до успеха и славата, сега членството в УЕФА и ФИФА дава възможност чрез най-популярния спорт в света да се подсили косовската идентичност.

Авторът заключава че "успех на Сърбия в Лозана" може да значи само още един ход с който Косово се "бута в ръцете на Албания".

България е 89-а в света и предпоследна на Балканите

Националният отбор на България е на 89-о място в новото класиране на ФИФА. Двете загуби с 1:4 от Франция и 0:3 от Швеция засилиха родните футболисти към дъното на Топ 100.

От страните на Балканите само Македония е зад нас. Сърбия напредва със седем позиции до 43-о място. Най-предно класиране в региона има Хърватия, която е под №16. Следва Турция с 25-о място, Босна и Херцеговина е на 28-о, Румъния е на 34-о, а Гърция на 42-о. Албанците са №47, словенците №52, а черногорците са №56. Македония е на 155-о място.

Нашият национален отбор е с актив от 395 точки и падна с 15 места, а непосредствено пред него са Китай, Кения, Хондурас, Хаити и Азербайджан.

1 Аржентина 1621 т
2 Германия 1465 т
3 Бразилия 1410 т
4 Белгия 1382 т
5 Колумбия 1361 т
6 Чили 1273 т
7 Франция 1271 т
8 Португалия 1231 т
9 Уругвай 1175 т
10 Испания 1168 т
11 Уелс 1113 т
12 Англия 1090 т
13 Италия 1082 т
14 Швейцария 1071 т
15 Полша 1029 т
16 Хърватия 1027 т
17 Мексико 1001 т
18 Коста Рика 971 т
19 Еквадор 932 т
20 Холандия 901 т