Фин денди, в костюм от туид в чийто джоб, в ритъма на неговата крачка, цъка златен часовник с ланец и лула задената между стегнати устни, напълнена с тютюн, който току що е взет от лондонските докове до които е пътувал през половината свят, отива да гледа любимия спорт. Това не е футболът. Работник в ланкашърска фабрика за памук най-сетне приключва смяна, бърше прахта от себе си, удряйки с длан навсякъде по тялото си (използва само едната ръка, защото при инцидент с машината за предене си е наранил лакета) и полека тръгва към вкъщи. По път няма да види нито един футболен мач. Какво за бога се е случило с футбола в първите десетилетия на 19 век?
Началото на 19 век е много нестабилен период в британската история. Държавата е въвлечена във война с Наполеон, с повече от неизвестен изход, а империята е загубила и Съединените американски щати. Британските войници, притежатели на славата на царството и вливащи сигурност в своите сънародници и съграждани, вече не изглеждали непобедимо като персийския Безсмъртен.
Никой не е можел да предвиди, че веднага след ъгъла на метафизичното, но и също така доста осезаемо клане във Ватерло, ще настъпи Pax Brittanica, стогодишен период на хегемония през който Британия е била кайзер, цезар, шах, халиф, цар на земята, въздуха и водата. Нейната култура ще стане културата на света, нейният език ще стане езикът на света, нейният спорт ще стане спортът на света. Но дори и някой да е можел да предвиди всичко това, сигурно само е надигал краищата на устните при мисълта, че точно футболът ще е този спорт. Ха, всичко е възможно старо момче...
Футболът (футболица, фуца, fitba - тези шотландци и техния диалект...) е бил притиснат. Занемарен от върха, отхвърлян от дъното. Смачкан от пресата на ниските пориви и морализаторства, изглеждал като уморен обичай. Там където някой ритал топка в организиран футболен мач в първата третина на 19 век топката не е тупкала, а крещяла. Всеки шут е отеквал като горас. Не гол, а помощ!
В края на джорджианската ера в Англия, съществували спортове в които започвали първоначалните процеси на професионализация, с определени правила и централизирана организация, която е надзиравала състезанията, което са и предпоставки на модерния спорт. Футбол? Ха, всичко е възможно старо момче... Това били спортове много по-мили на аристократите, обсебени от залаганията.
Още в началото на 18 век боксът започва да се възприема като боен спорт различен от останалите. Борбите, в които са участвали и жени, почти веднага са имали монетарна основа. Случвало се е да се провеждат мачове в които съперниците държали монета в ръце, а за губещ се обявявал онзи, който при размяната на удари я изпусне.
Първият голям шампион бил Джеймс Фиг, който през 1719 година основал академия, известния "Фигов амфитеатър".
Джон Бротон е другият титаничен характер в развитието на бокса, който се е появил двайсетина години по-късно. Той е бил протеже на херцога на Къмбърленд, брат на Принца на Уелс, който и сам със своето име и статус давал подпора на бокса. Боксьорите са поддържани в тренировките, а често им е давано и звание - синекура, предимно - лични слуги или телохранители. По-важното от всичко, аристократите са влагали огромни количества пари в изхода на борбите на своите любимци.
Бротон през 1743 година е написал правилата на бокса, който дотогава е бил бой, който продължавал докато един от участниците не е губел възможност да стои на крака. От този момент са въведени рундове и съдии, недълго след това и ръкавиците (първоначално наречени mufflers).
Боксът е станал толкова социално значим, че специално подбрани бойци, облечени в червено-златни униформи, ходели в шествие по време на коронясването на крал Джордж Четвърти през 1820 година.
Този спорт е успял чак и да промени цялата природа на социалното взаимодействие - някога свадите между господата се решавали с дуели, дори с пистолети и мечове. Размириците между членове на неравноправни социални слоеве оттогава са, смятано е за подходящо, решавани с оръжия достъпни и за богатите и за бедните - юмруците.
Другият спорт чието провеждане подхранва желанието за залагане бил конното надбягване. Джокей клъб (Jockey Club) е основан около 1750 година и бързо станал основен авторитет в определянето на календара на надбягвания и формите в които ще се провежда залагането. Приети са и правила на самите състезания, които станали стандарт по цялата държава. Идването на чистокръвни арабски атове въвело потребността за педантично водени селективни кръстосвания и отглеждане на гърла. Хиподруми с различни форми и облик никнели като плесен.
Най-развитият спорт от всички бил крикетът. Марлебен Крикет Клъб (МСС) е основан през 1787 година. Появил се е от сублимираната изнервираност и финансовата мощ на аристократите, които се уморили обикновеният свят да гледа мачовете им. Томас Лорд е бил помолен да направи частно, затворено игрище. Първите правила на крикета е написал херцогът на Ричмънд през 1727 година, но правилата на Марлебен Крикет Клуб, който и днес е настойник на крикет законите и актовете, са написани през 1788 година.
Струва ли си да се казва, че и тук залагането е било най-важното и определящо за популярността на крикета, а същото може (какво може - трябва) да се каже и гребането. Много плавателни реки в Британия, както и културата на скеледжийско занимание още от времената когато мостовете били редки и/или несигурни, направили този спорт особено популярен. Хиляди се събирали на бреговете на Тайн и Темза, за да наблюдават състезанията.
От другата, долната страна на обществената йерархия, футболът е захапван и от винаги силното религиозно лоби. Евангелистки движения, много влиятелни навсякъде в англосаксонския свят, се занимавали с греха и изкушението, съответно тяхното избягване. Футболът е виждан като очевиден изход за чувствени изкушения, угаждане на човешките поквари (можете да си представите...), заради това е смятан за "опасен плод". Дори и някои светски инициативи, като реформата на закона за помощ на бедните, имали идентични морални послания и поуки.
Тъмното пуританско наследство продължавало да оформя нагласите на хората. Продължавали да резонират предупрежденията на Филип Стабс, написани в неговата The Anatomie Of Abuses, в която този мислител писал за злините, които се намират в театъра, модата, алкохола, подгответе се добре, футболът, тази "сатанинска игра".
Този светски-клерикален алианс през 1802 г е създал Обединение за унищожение на греха, за да през 1824 г да се появи и Обединение за предотвратяване на жестокости към животните.
Методистите, първоначално движение в английската църква което след това става отделна религиозна единица, били част от същите социални сили, които са се противили, а после редовно работили за премахване на бруталните животински спортове, всякак много обичани между населението което живеело в селата и градовете.
Първо са забранени боевете с кучета, с петли, bear-baiting, bull-baiting (мъчение на мечки и бикове, някога и борби и на тези животни с кучета), а през 1840 година е премахната и известната надпревара с бикове в Стамфорд.
Каква връзка има всичко това с футбола? Не е трябвало много време това движение да се обърне срещу всички видове обществени вълнения и нерегулираното насилие в традиционните спортове, футболът преди и над всички.
Нападната е и привидно добрата (въпреки че всякак банална) традиция позната като skimmity-riding. Този обичай е имал вид на травеститен парад, в който участниците използвали шум, който правели с удряне на съдове, а всичко, за да изразят недоволство и неодобрение към "неприродните" бракове, каквито са съжителството на възрастни вдовци и много по-млади жени. Комшиите се борили и против неомъжените майки и подобни морални аберации.
Това не е нищо ново. Винаги е имало от онези, които във футбола са виждали само пречка и неприятност. Така сър Томас Ельо, известен автор, дипломат и лексикограф от 16 век, описал футбола като "нищо различно от зверски бяс и екстремно насилие". Смятал е, че футболът трябва да се постави в състояние на "постоянна тишина". А сега социалните сили се изравнили така че най-сетне било възможно да се долее футбол.
Местните хардлайнери (gentry е английският израз за тази класа) прекъснали спонсорирането на спортовете и игри на населението. Това направили частично заради критиката и неодобрението на религиозния сектор.
Частично, по-големият дял, направили това, защото техният статус на доминираща социална класа бил застрашен. В началото на века буржоазията е била подредена средна класа, но нейната сила имала влияние върху динамичния ресурс на индустриалното производство. Най-висшите слоеве са били собственици на земя, а контролът и управлението на землище дава относително статичен икономически резултат. Силата на буржоазията драстично нараснала когато ефектите на индустриалната революция станали по-големи.
Самата държава е зависела от тях. Техниките и технологиите на воюването станали индустриализирани и буржоазията изведнъж станала много важен фактор във воденето на външната политика. Силата и богатството на някогашните членове на предприемачите от средната класа започнали да превъзхождат силата и богатството на членовете на най-висшия слой, които започнали да се чувстват застрашени.
Най-висшите слоеве се оттеглили в своите домове (аналогия, която трябва да се разясни - има се предвид собствен, тесен социален кръг, а не размерът на недвижимите имоти, които са притежавали). Дори в сумтенето на нетърпеливите по-ниски слоеве виждали латентна заплаха, а случките във Франция само допълнително увеличавали техния страх (или увеличавали очите към страха, както искате).
Урбанизацията, със своите предградия и бедняшки квартали, допринесла за продължаването, сега и физически, на разделянето на класите.
Влиятелните търговци се преборили да изместят или премахнат футбола от своята непосредствена околност, жалвайки се, че работата търпи загуби заради хаоса, който носела играта.
А в края на двайсетте години Англия най-накрая получила средство за обществен контрол, с което можела да наложи всички тези силни забрани на футбола. Сър Робърт Пил е основал първата модерна полиция (полицаите в началото патрулирали по улиците под името "Пилърси"), което направило възможно на практика пълното озаптяване на нежеланите и нелегални игри, преди всичко на футбола.
Процедурите и навиците на агрикултурното общество, които са съществували толкова дълго, че е безсмислено да се броят поколенията, а трябва да се брои във векове, зависели от годишните времена. Свободното време е било много повече, а празниците са отбелязвани по най-различни начини, от състезания по оран до футбола.
Всичко това е изгоряло в пещите на индустриализацията. Нейните очевидни ефекти са създали необходимост от дисциплина на работната сила, която повече не смеела да си позволи - на която не смеело да й бъде позволено - да се отпуска с традиционните отклонения и игри.
Индустрията е била сила и напредък, леността ("търсенето на удоволствие", пфу) неизпълнение на длъжността към обществото. Тук е бил, разбира се, и въпрос на защита на имуществото и вещите на индустриалците.
Времето което работниците прекарвали във фабриките драстично се увеличило, което лишило който и да е от тях да играе футбол. Още повече, стандартът на живот, в смисъл на капацитет на заплатата да осигури храна и покрив, паднал, така че нямало и наличен капитал, нито здраве и енергия, които да бъдат похарчени за игра с топка.
Работническите организации критикували играенето на футбол, а това правили и сдружения и общества за трезвеност и умереност, които също така имали пролетариатски характер.
Британският парламент през 1835 година гласувал Highways act, с който е опитано да се регулира хаотичното движение по обществените пътища. От тогава пешеходците и шофьорите на конски впрягове и кочияши трябва да се движат в лявата страна на пътя, за да бъдат избегнати задръствания, които застрашавали виталността на всекидневния живот. Със създаването, ще се окаже, на образци за поведение в движението важащи и днес, този закон е позволил забраната на игра на футбол на и в близост до пътища. Глобата е била 40 шилинга.
Организираният футбол продължавал да се играе, но от 1800 до 1830 година неговото споменаване в каквито и да е архиви, мемоари, списъци е минимално. Неговият статус може би е най-добре описан от предложения законов акт от 1844 година - The bill concerning the encouragement of Manly sports, или "Закон за поддръжка на мъжките спортове". В него футболът не е включен в главните активности, а е сместен във фриволните и вторични спортни занимания.
Неодобрението на футбола е стояло в закона до 1845 година, а попадало в "Закон за поддържането на артилерията и предотвратяване на незаконни игри".
Не е било добре. Имало е футбол през първите 30 години на 19 век, но тук таме, и много, много спорадично. Пенигам и Минигаф са сдружения, които изиграли мач в Нютън Стюарт в Шотландия през 1816 година. В Хънтингдоншър през 1825 година е проведен фестивал на който са играни няколко спорта, дори и този някой си футбол. Година по-късно знаем за мач в Кобам, но само заради сбиването между двама играчи.
Но един футбол, един негов вид, може би далечен роднина (пълничка негримирана сестра) или може би недиректен предшественик, не само че не бил застрашен, а и просперирал.
Автор: Лука Йевтович
Играта на нашия живот: Увод
Играта на нашия живот: От китайските царе до полинезийските домакини
Играта на нашия живот: Богове и бацили
Играта на нашия живот: Кой е измислил топката, а кой за малко да я загуби завинаги
Играта на нашия живот: Ваше височество, защо не обичате футбола?
Играта на нашия живот: Кръв, сълзи и първият футболен клуб в света
Няма коментари:
Публикуване на коментар