Има три паспорта с три различни години на раждане, уволнил е Дуле Савич, в холивудските филми е умирал 48 пъти и никога не е имал шанс да целуне девойка на платното, един от най-талантливите образи в историята на сръбския футбол.
Американската мечта за Добривойе Танасийевич, популярен като Дан Тана, започнала да се осъществява с първите тактове на аржентинско танго което затанцувал в топла септемврийска нощ на 1952 година, след завършване на международен младежки турнир в белгийския Антверпен. Във време когато от Вардар до Триглав все още предимно се упражнявало козарачко хоро, танцуването на този "страшен капиталистически танц" представлявало невиждана ерес в очите на политическия комисар, който в тези времена е бил неизбежен член на всяка спортна експедиция, която е пътувала в чужбина. И младият Танасийевич, тогава талантлив футболист на Цървена звезда, който мечтаел да стане наследник на Райко Митич, бил достатъчно храбър, умен и решен да не се върне в Белград.
Набързо продължил танца на зеления терен в екипа на Андерлехт, откъдето минал в немския Хановер, за да се хвърли после на футболното усвояване на Канада и Америка. Бутонките на пирона е закачил в момента в който по сметката му пристигнал първият холивудски актьорски хонорар, а всичко след това е градска легенда за човека, който в началото на деветдесетте години, по вълшебен начин се появи на Теразия 35, със своя авторитет и връзки, а накрая и пари, които е дал назаем на Съюза за гостувания при свалянето на санкциите, помагал на сръбския футбол.
С Дан Тана се срещаме в един букмейкърски пункт на белградската Ресавска улица, където задължително минава когато е с 37 години по-младата си съпруга Биляна в Белград. В началото на разговора ни разясни защо има три паспорта в които са три различни години на раждане...
"Първият паспорт получих когато напусках Германия и в него е вписана 1931 година. Вторият е американски и в него пише, че съм роден през 1933 година и третият сръбски паспорт, който твърди, че съм роден 1935 година, което е и истината. Излиза, че съм трима човека в един", през смях казва Дан Тана.
- Как се случи това?
- При реализирането на трансфера от Хановер в канадския Хакхоа от Монреал нямах 21 години и не можех да напусна държавата без пълнолетно лице за отговорник. По тази причина немците направиха нов паспорт на който пишеше, че съм роден 1931 година. Веднага им казах, че това може да ми опропасти кариерата, защото на практика ще съм четири години по-стар. Казаха ми за нищо да не се притеснявам и само като стигна в Канада да съобщя за грешката.
- И направихте ли го?
- Разбира се, само че скоро отново се намерих в необичайна ситуация. Когато трябваше да получа американско гражданство, трябваше да се закълна, че личните данни са точни. Почтено казах, че не съм роден през 1933, а през 1935 година, но чиновникът ме посъветва да не променям нищо, защото така ще изляза две години по-рано в пенсия и добави, че тези две години разлика може да ме спасят от ходене във войската. Така и беше, получих пенсия по-рано и пропуснах да отида във Виетнам и може би нямаше да остана жив. Животът е хазарт!
- Във вашия случай може да се каже, че животът е футбол, тъй като на крилете на калинката (топката - б.р.) сте отлетели в света!
- Точно така. От 13 до 16 година играех в юношите на Цървена звезда, заедно с Перица Раденкович, Милянич, който беше малко по-голям... През 1948 година грижата за функционирането на клуба имаха петима души. Първият е Аца икономът с една жена, която переше и гладеше екипировката, вторият беше Дуле с един помощник, който се грижеше за стадиона и работеше като генерален секретар. Ето тези пет човека бяха на работа освен играчите.
- Знаете ли днес колко назначени има на Маракана?
- Във времето когато за кратък период бях президент на Цървена звезда, на списъка бяха 160, което е невероятно. Аз съм единственият президент на Звезда в нейната история който е уволнил двама назначени и то Дуле Савич и Воя Лалатович. Също така съм единственият който не е назначил никого!
- Дали някога сте се каяли, че тогава бяхте начело на клуба?
- Да ви кажа, на мен Звезда е баща и майка! Носейки нейния екип, и то като капитан на хлапетата с които играех, научих доста за живота, уважението към по-възрастните, победите и загубите, всичко това по-късно ми беше от голяма помощ.
- На каква позиция сте играли?
- Бях десен халф и мисля, че съм бил коректен играч. Особено ме красеше голямата борбеност, липсата на егоизъм и отличното сътрудничество което имах с десните крила. Мечтата ми беше един ден да съм онова което за отбора е бил Райко Митич. По игра на случая, по уговорка на д-р Аца Обрадович, преминах в которския Бокел и успоредно ходих в поморска школа. Така той ме задължи много, но имах късмет и възможност в по-късните години много пъти да му се издължа.
- Как приехте новината за изхвърлянето на Цървена звезда от европейските турнири?
- Въобще не бях изненадан. Водещите хора в Звезда са били информирани навреме, а дали са пренесли информацията на членовете на УС, това не знам. И няма никаква връзка с това, че се дължат пари на играчи, а Звезда е нарушила правилото, че не трябва да имаш дългове над определена сума. Преди пет години затова отстрана на УЕФА са предупредени и Звезда и Партизан. Напразно, защото тук никой не уважава правилата, веднага махат с ръка и казват "Не ни пука". Ние сме комедия! На игрището в Стара Пазова даваме име "Мишел Платини"! Как не го кръстиха на д-р Андрейевич, вицепрезидент на УЕФА, бог на футбола по тези простори. А къде е Шекуларац, къде е Джайич, къде са останалите нашите великани?!
- При какви обстоятелства се озовахте в чужбина?
- След година се върнах от Черна гора в Белград и се случи точно когато юношеският отбор на града трябва да пътува в Белгия на международен турнир. По някакви причини, един играч не е могъл да тръгне на път и тогава ме повика д-р Аца и каза спешно да отида на Маракана по обувки и на следващия ден да съм на железопътната гара с две снимки.
- Коя година е било това?
- През септември 1952.
- Как беше на турнира?
- Заехме трето място и преди връщането вкъщи, домакините организираха празненство. В един момент, тъй като бях добър танцьор, затанцувах танго. В нашата експедиция имаше политически комисар на който това не му се хареса и ме обвини, че танцувам капиталистически танц и обяви, че ще говори с мен когато се върнем в Югославия. В моя защита застанаха двама съотборници, заради което ги заплашвал, че лошо им се пише. Знаейки какво се е случило с моя баща на когото след войната е взето всичко което е заработил и наследил от моя покоен дядо, след което бил осъден на 12 години строг затвор, взимам на мига решението да не се връщам в Белград. Така постъпиха и онези мои двама другари, от които единият отиде в Австралия, а другият в Бразилия.
- Какво се случи с вас след това?
- Два-три месеца по-късно, Звезда дойде в Белгия на турне и при този случай Райко Митич ме препоръча на Андерлехт. Минах проби и подписах договор за четири години. Ето така Райко беше мой агент, макар че по това време нямаше мениджъри. По-късно преминах в немския Хановер, от който се преселих в Канада, а после в Америка, където бях един от пионерите на европейския футбол.
- По какъв начин после се озовахте на терена на актьорството?
- От Канада се преселих в Лос Анджелис и някой ми предложи да се запиша в актьорска школа, за да науча езика. Спонтанно се случи да започна да получавам роли и както успоредно играех футбол, реших да завърша кариерата на 26 години, защото пред камерата заработвах повече. И така продуцентите ми забраняваха да играя мачове, когато имах снимки.
- Какви роли получавахте?
- Класика, като тези днес от Раде Шербеджия. Играл съм немци, унгарци, руснаци, разни лоши герои, комунисти, фашисти и престъпници. В холивудските филми съм загивал 48 пъти и никога не съм имал шанса на платното да целуна девойка. Е затова имах късмета да се оженя за Андреа, актриса и голяма художничка, тогава една от най-красивите жени на Холивуд, а днес имам щастието да имам брак с Биляна, която е една от най-красивите сръбкини.
- Докъде стигнахте като актьор?
- До членство в Американската филмова академия и съм един от двамата сърби, които имат право на глас при раздаването на оскарите, а в един момент съм основал своя филмова компания, която през последните години много успешно води моята дъщеря, която се изучи в няколко престижни университета. А аз се изучих в Цървена звезда да съм актьор и продуцент, ахаха. Понякога не мога да повярвам какво съм успял да направя в живота. Америка е чудо, въпреки че нашите хора имат погрешно мнение за нея. Тесла и Пупин само в Америка са могли да станат това което са. Е сега, що се отнася до американската външна политика, с нея не съм съгласен и затова се наслаждавам на политическа неутралност, която сега използва премиерът Вучич. Нека те се бият, защото ние обикновено сме били на грешната страна. В тази ситуация ние трябва да сме в Европа и тя е единственото спасение за нас.
- Как от футболист през актьор станахте угостител?
- Моите футболни ортаци купиха ресторант в който имахме навика да ядем, а адвокат ги посъветва да не се появяват като собственици, защото са били много познати в света на политиката и икономиката. По тази причина ми предложиха да поема ресторанта, с договор, че ако работата не потръгне, ще ми върнат част от парите, а ако потръгне, всичко е мое. Оказа се, че това е най-добрият ход в моя живот, защото заработих много пари.
- Как се случи това обръщане?
- Ние полека растяхме и може да се каже, че една журналистическа критика значително повлия на нашата популярност. Човекът дойде с компания, никой от нас не знаеше кой е и с какво се занимава, поръчаха си храна и след месец излезе заглавие, че сме ресторантът с най-добрата италианска кухня в Калифорния.
- Може ли да се каже как Колумб е открил Америка, а вие футбола "отвъд вадата"?
- Абсолютно! С двама успешни американци - Бил Какс от Ню Йорк и Бил Катлър от Чикаго - 1967 година основах първата професионална лига във футбола и ние сме тези, които поставихме основите. А днес 20 града чакат на опашка, за да платят шестдесет милиона долара за влизане в лигата. Първата титла спечели Оукланд Клипърс, воден от д-р Аца Обрадович и Иван Топлак, двама звездаши! Освен тях, доведохме 47 играчи от просторите на старата Югославия. Хората нямат представа какво се случва когато американците вземат нещо в свои ръце! Ето седим тук и аз се обзалагам с всички, че Америка ще е световен шампион преди Бразилия и Русия! Немислимо е в каква експанзия е футболът на американския континент, за което най-добре говори бройката от 24 000 предварително продадени билета за всеки мач. Такава посещаемост има само Висшата лига. Също така съм основател на Американската детска футболна организация, която днес наброява 17 милиона деца.
- Подкрепяте ли решението на управителите на Съюза да ангажират Дик Адвокат?
- Нашите привърженици трябва да разберат, че в деня на мача трябва да забравят клубните си пристрастия, да не обръщат внимание от кой клуб идват играчите и да дават пълна подкрепа на националния отбор и новия селекционер. И да не мечтаем, че ще сме световен шампион, това трудно ще станем. Имаме в момента качествени играчи и добър треньор и можем лесно не само да се класираме, а и да спечелим Европейското първенство. Макар че голям успех ще е и да се озовем на европейския турнир.
- Как върви ресторантьорството?
- Гости са ни били най-известните холивудски актьори, режисьори, най-богатите бизнесмени на света. Неотдавна в едно интервю питали Самнър Редстън, собственик на "Парамаунт", кой му е най-любимия ресторант на планетата и отговорил "Дан Тана". Ресторантът го продадох преди пет години, а на 1 октомври ще отпразнува половин век работа.
- Когато сте в Белград редовно посещавате букмейкърския пункт. Имате ли някакви печалби?
- Много следя и разбирам английския футбол и обичам да пускам по някой фиш. Също така не пропускам европейските и световни първенства. Мога да кажа, че аз съм едно дете на късмета, когато става въпрос за залагания и би трябвало да се плашите от мен, ахаха. Първият път когато заложих на коне по уговаряне на двама мои работници на вложените 100, получих 5000 долара!
- Късметът на начинаещия или нещо друго?
- Отново става въпрос за случайност. Мислейки, че на едно листче са ми оставили името на коня и номерата на други два, платих тези 100 долара. Всъщност, ставало въпрос за име на вино, маса "номер 1", на която седели четирима гости. По подобен начин и 15 години по-късно на конни надбягвания спечелих 250 000 долара!
- Отново ли погрешно сте записали номерата на конете?
- Не, тогава на хиподрума се запознах с двама запалени залагащи на които им липсваше трети ортак и ме питаха дали искам да участвам с 900 долара в системен фиш. Трябвало да се уцелят победителите в девет надбягвания за сумата от 1 000 000 долара. И след деветте надбягвания бях по-богат с четвърт милион долара. Значителен дял разделих с работниците в моя ресторант, начело с онези двамата, които ме въведоха в историята със залагания на коне. По моите стъпки тръгна и моята сегашна съпруга Биляна, която преди няколко месеца уцели подредбата на първите пет коня и на два вложени, спечели 62 000 долара! Хазартът е враг и никога не трябва да залагате, ако ви трябват пари, а само за забавление.
- По какъв начин съставяте футболните фишове?
- Обикновено играя в права колонка четири-пет мача и залагам 2000 динара, а после свързвам двойки в които съм по-сигурен. Мога да ви кажа, че никога не губя. Залагам на първите три английски лиги, а никога на моя Брентфорд, клуб който своевременно спасих от закриване.
- Каква е вашата рекордна печалба?
- Няколко пъти съм печелил по 120 000 динара и трябва да кажа, че залагам най-много, за да се фукам с печелившия фиш пред компанията в Мадейра, ахаха.
- Харесва ли атмосферата в букмейкърския пункт?
- Мога да ви кажа, че сте наистина качествена организация. Особено бих похвалил този изглед и съдържанието на вашето списание което задължително купувам и когато не залагам, защото давате точен преглед на актуалните събития в света на футбола. Съжалявам само, че вече не излизате и във вторник.
*Интервю пред Моцарт Спорт от 24 август 2014 г
Няма коментари:
Публикуване на коментар