Дан Тана не си взе 100 000 евро от Цървена звезда, за да отидат за школата

Когато напускаше Лютице Богдан се прости с писмо подписано с "вашият любим сервитьор". И е точно че Добривойе Танасийевич - или както е по-известен Дан Тана - най-благо речено не беше любимец на привържениците от севера, в голяма степен и заради конфликта около тениските с образа на Урош Мишич, които запалянковците дадоха на играчите. Без оглед на това кой на чия страна е бил в този спор, сега всички би трябвало да поздравят новия ход на Дан Тана.

От Звезда съобщиха: Дан Тана е опростил част от дълга на червено-белите към него - в размер на 100 000 евро - който трябва да бъде похарчен за школата на клуба от Лютице Богдан. Така че парите, които Звезда трябваше да върне на Дан Тана ще бъдат похарчени целево за развоя на младежката школа.

Аплаузи за Дан Тана, любимият сервитьор на Звезда.

Дан Тана за 9-те СП, които е гледал на живо, (р)еволюцията на футбола и травмите от него

Добривойе Танасийевич е преди всичко любител на футбола. След това функционер, човек който е бил на девет шампионата на света, като зрител, член на английската или югославската/сръбската делегация или организатор.

Популярният като Дан Тана говори ексклузивно за "Курир" за опита от Мексико до Русия, дузпите срещу Аржентина в Италия през 1990, гредата на Миятович във Франция осем години по-късно, проблемите, които е имал по време на Мондиала в Германия през 2006 година селекционерът Илия Петкович...

"Аз играех футбол от любов. Мама искаше да уча, защото като адвокат можех да заработя за пристоен живот. Днес футболист годишно заработва повече отколкото американският президент за целия си живот. Трудно е да се купи талант, всъщност невъзможно. Но е ненормално който и да е футболист да струва повече от 100 милиона евро. Макар че тези пари не отиват при тях, тяхното е до 1/5 от сумата", казва Танасийевич, и след това започва историята за Мондиалите.

Мексико 1970

"Това е първият Мондиал, на него бях като гост. Много видях тогава. Но футболът от това време не може да се сравни с този, който гледаме сега. Телевизията сега командва световните първенства. Освен това тук е и ВАР технологията, за която мисля че е добра, защото когато се усъвършенства ще попречи на грешките, които за държавите, които са малки и незабележими значи много в смисъл на развоя на футбола. Много са примерите, а последният за съжаление дузпата за Сърбия срещу Швейцария.

Футболът се променя. Да кажем през седемдесетте се шеташе по терена, а отбраната и вратарите имаха различна роля. Днес вратарят е 11-ти играч на отбора, а по-рано освен Раденкович и Мркушич не излизаше извън малкото наказателно поле. Бековете някога имаха задача да избият топката, днес имат техника често по-добра от на нападателя. Променя се и историята за привържениците. Някога богатите бяха на трибуните и гледаха бедните, днес бедняците гледат как играят богаташите."

Мексико 1986 

"Бях в Изпълнителния комитет на английската федерация. Задължен за националния отбор. Тук гледах може би и един от най-добрите мачове. Италия победи Южна Корея с 3:2. Това първенство се помни и по известната мексиканска вълна."

Италия 1990

"На селекционера Ивица Осим му казах да поведе в Италия играчи на които вярва. Така и направи. Изтърпя обидите на 35 000 привърженици преди пътя. Бекенбауер, който дойде да гледа мача срещу Холандия в Загреб (0:1), защото водеше немците ми каза, че не може да повярва, че в Загреб има толкова холандци. Когато му казах, че това са наши хора, не можа да се начуди защо така ни изпращат

Друго, Осим беше ужасно строг. Щом някой се разбунтува той само казва: "Ето ти вратата!" Така беше и като играч дойде и пита защо не играе? Знаеше да каже: "Може би ще бъдеш по-добър от този за който говориш, но утре. Днес той е в отбора!"

Отидохме за Италия и от мач на мач все по-добри. След загубата от Германия (1:4), растяхме като отбор.

Срещу Аржентина почти цял мач играхме с човек по-малко и не ни победиха до дузпите. Да бяхме минали тогава можехме да сме шампиони на света. Това вярвам, че би попречило и на разпада на Югославия. Ставаше дума за отличен отбор. Като споменаваме дузпите, трябва да кажа, че Осим не ги гледа, защото по-рано припадна от жегата. Имаше много тежка работа, защото се бореше с различни напрежения, както и Илия Петкович в Германия. На тези две първенства влиянието на политиката върху отбора беше повече от очевидно."

САЩ 1994

"С това първенство съм особено горд. Бях в организационния комитет, за седем години заработих седем долара и с голямо задоволство мога да кажа, че това е турнирът със средно най-голям брой зрители 68 991. Следва Бразилия с 53 582. Тук имахме и малък проблем с продаването на билети за мачовете на Боливия, а от ФИФА ни казаха, че трябвало да мислим за това докато се играели квалификациите. Както навреме забелязахме, че Иран е пръв в своята група. Това е държава с която САЩ и тогава нямаше дипломатически отношения, а по правилата на ФИФА организаторът е длъжен да позволи на всички отбори влизането в страната. На нас вицепрезидентът Ал Гор ни каза, че на иранците няма да бъдат дадени визи. До края на квалификациите останаха на девет точки от първите три кръга."

Франция 1998

"Отличен беше националният отбор и при селекционера Слободан Сантрач и Миятович да беше вкарал дузпата... На тренировката преди мача, питах Вуядин Бошков защо не тренираме дузпи? Той също пита покойния Сани и е казано, че са тренирали. Сигурен съм, че не са, както ми се струва, че Миятович не беше определен да изпълни дузпата, която пропусна."

Япония и Южна Корея 2002

"Президентът на ФИФА Жоао Хавеланж гарантира, че Япония ще организира този турнир. Намесиха се големи пари и Япония се съгласи да го раздели с Корея. Да не беше така японците щяха да останат без Мондиала. За съжаление, парите са навсякъде, особено на национално ниво. По-малко са в Шампионската лига или Лига Европа. А най-коректни са англичаните, при тях няма и помисъл за корупция и затова не получават организация на Мондиал. Въпреки че по инфраструктура са далеч пред всички."

Германия 2006

"Политиката има много влияние над футбола. В Германия вече беше започнало търкането около разпадането на държавата и отделянето на Черна гора, защото започнаха игрите около президентите на двата съюза. Това пречи, защото "рибата смърди от главата". Затова е важно Съюзът да се води от качествени хора. Мисля че по качество можехме повече отколкото показахме. Не забравяйте, че в квалификациите получихме само един гол и то в Испания."

ЮАР 2010

"Селекционерът Радомир Антич създаде добра игра. А когато си отиде направихме много грешки в националния отбор. Отказахме да му дадем парите, които искаше, а фактът, че не се класирахме на следващото Европейско първенство ни отне 7 или 8 милиона. За нас това са огромни пари. Имаше тук и още детайли. Например, когато победихме Германия (1:0) в делегацията имаше хора, които говореха, че на Австралия ще вкараме шест гола. Предупреждавах, че такива приказки могат да ни попречат. За съжаление, бях прав, изгубихме с 1:2 и се върнахме вкъщи."

Русия 2018

"Руснаците получиха първенството почтено. Искаха да развият футбола, защото започна да спада интересът. Гласува се както и сега когато го получиха Америка, Канада и Мексико. Преди 16 години ФИФА се кълнеше, че повече няма да позволи първенство да се организира в няколко държави. Проблем са законите, данъците... и мисля че е добре федерациите да избират домакина. Така по-малко могат да се купуват гласове.

Уморих се в Самара, когато победихме Коста Рика. Ходихме пеша четири километра преди мача и също толкова после. Мислех, че ще умра (смях). Ние можем да бъдем и първи в групата и така трябва да размишляваме. Нещо друго ми боде очите. За пръв път се отиде без еуфория. А сега я виждам. И не ми допада.

Победихме Коста Рика, загубихме от Швейцария, която с изключение на първите двадесет минути беше по-добра. Не искам да коментирам играта, това е работа на играчите и селекционера, но искам да кажа, че моето впечатление е, че играхме лошо и че съдията Брих имаше лош ден. Дузпата трябваше да бъде отсъдена и смятам, че точно този детайл ще допринесе за усъвършенстването на видео контрола, който още веднъж повтарям и поред видните недостатъци попречи на повече грешки отколкото съдиите направиха.

За нас следва Бразилия и имам някакво впечатление, че ще изиграем добър мач. Те са силни индивидуално, но не играят добре. Ако се браним организирано и играем 95, а не двадесет минути може и да се случи чудо, но...

Нашата цел трябва да бъде да се класираме на някой турнир, след това да минем в елиминационната фаза. Защото, колкото и да сме за Сърбия, тя за голям резултат в мъжкия футбол няма почти никакви шансове. Ако искаме да сме шампион на света, да се обърнем към женския футбол. Тук имаме и талант и много простор да се качим на върха. Но това началниците на нашия и много други съюзи не ги интересува. В това не се влага, медиите не пишат нищо, телевизията никога не е дошла на мач. А мъжкият се следва секунда по секунда."

Тъй като минахме през всички световни първенства, които Добривойе Танасийевич е гледал на живо, питаме го кога като става дума за футбол му е било най-тежко?

"На терена в Италия срещу Аржентина! Това е най-голямата травма, вече ви казах и заради какво. А извън когато през 1994 отидох на третия ден на конгреса на ФИФА да спасявам Югославия чиято делегация не получи визи. Вече нямахме и знаме, нито каквото и да е доказателство, че присъстваме тук. Все пак, беше ми позволено да говоря на последния ден. Няколко часа писах речта. Тогава дойдоха членове на Изпълнителния комитет и ми казаха, че оттеглят решението за изключването на Югославия, ако аз като представител на нейната федерация, гласувам за прием на Македония. Какво мислите, дали приех? Разбира се че дилеми нямаше! Спасих Югославия от изключване от футбола, а тя по-късно на турнира в Хонг Конг спечели единственият трофей в историята на мъжкия национален футбол."

Кой е най-добрият футболист, който Дан Тана е виждал?

"Двоумя се между Марадона и Меси. Ако Лео продължи и стане шампион на света ще надмине Марадона. Диего беше човек, който можеше да победи сам! Той успя да смали напрежението и върху себе си и върху отбора, което на Меси му идва тежко. Нацията очаква много от него и не мисли за това, че е уморен."

А най-добрият играч от нашите простори?

"Трудно ми е да кажа един. Бобек, Митич, Вукас... Шекуларац не съм гледал никога. Джаич и Вукотич, малко. Пикси е обявен за най-добър чужденец в Япония, па Джорич не го искаше в националния отбор. Заедно с Дейо Савичевич. Дейо по наговаряне от Бата Булатович каза, че се оттегля и повече няма да играе за националния. Пикси никога не са канили и го посъветваха нещо такова."

Като вече споменавате медиите, дали нашите играчи вършат добре тази част от работата?

"Не разбират, че трябва да бъдат достъпни за медиите. Не да плащат, а да бъдат достъпни. Тях за жалост това не ги интересува, повечето са хладни като се споменат медии. Да речем, непрекъснато говорят за победи, а ако изгубят на никой нищо, всичко се забравя."

Кои са фаворити за спечелване на световната титла?

"Белгия има добър отбор и лесна група, както и англичаните. Това са фаворити за четвъртфиналите. На руснаците жребият им даде шанс да минат до 1/8-финалите и това е всичко. След това имат малки шансове. Трябва да се изчака, защото някои фаворити имат проблеми. Едни изгубиха, а други като Аржентина не играят добре. Ще видим, рано е да нацелваме."

Правилата във футбола ще се променят

Говорейки за бъдещето Добривойе Танасийевич засегна и футболните правила

"Футболът трябва да върви напред. Тъчът би могъл да започне да се изпълнява с крак. Това би дало предимство на нападателите. Аз бих забранил както е в баскетбола топката да се връща в задно поле. Освен това, диаметърът на ъгъла за изпълнение на корнера бих увеличил с метър или два. Това би дало предимство на онзи, който изпълнява корнера. Сега топката трябва да влезе в полукръг което е предимство за защитника, който я избива. Това пробвахме когато Платини беше в Белград. Той, Пикси и аз пробвахме това и Мишел се одушеви. Искаше промяна, но това не е лесно. Англичаните в комитета за правилата имат 4 човека, което е половината комисия. А за да се промени нещо трябват поне шест гласа. Англичаните няма да допуснат тяхната игра да изгуби изворния си облик", казва Дан Тана.

Неуспелият трик на Милян и Бата в Швеция

Освен Мондиала в Италия Дан Тана изтъква още един белег в душата - Европейското първенство през 1992 в Швеция

"Бяхме изключени с появата на санкциите на Съвета за сигурността към ООН. Ленарт Йохансон ми се обади и каза, че му е наредено, че Югославия не може да играе на ЕВРО в Швеция. Тогава Милян Милянич и Бата Булатович мислеха, че ако пристигнат по-рано в Швеция никой няма да ги върне. Трикът не успя. Върнаха ни, а датчаните отидоха и взеха титлата. Много пъти съм казвал на хора от техния Съюз, че трябва да ни дадат поне милион евро от наградата. Обещаха, но и до днес това не е изпълнено.

Футболът и премиите

Още малко за връзката между футбола и парите

"Докато съществуваше Югославия беше проблем, че нямаше премии. Играчите не са Айнщайн и не разбират напълно какво означава като отидеш на Мондиал, Футболът както сами казахте се играе с крака, по-малко с глава."

Автор: Ненад Киш

Легендарният Дан Тана: Аз съм единственият президент в историята на Звезда, който е уволнявал, а не е назначавал

Има три паспорта с три различни години на раждане, уволнил е Дуле Савич, в холивудските филми е умирал 48 пъти и никога не е имал шанс да целуне девойка на платното, един от най-талантливите образи в историята на сръбския футбол.

Американската мечта за Добривойе Танасийевич, популярен като Дан Тана, започнала да се осъществява с първите тактове на аржентинско танго което затанцувал в топла септемврийска нощ на 1952 година, след завършване на международен младежки турнир в белгийския Антверпен. Във време когато от Вардар до Триглав все още предимно се упражнявало козарачко хоро, танцуването на този "страшен капиталистически танц" представлявало невиждана ерес в очите на политическия комисар, който в тези времена е бил неизбежен член на всяка спортна експедиция, която е пътувала в чужбина. И младият Танасийевич, тогава талантлив футболист на Цървена звезда, който мечтаел да стане наследник на Райко Митич, бил достатъчно храбър, умен и решен да не се върне в Белград.

Набързо продължил танца на зеления терен в екипа на Андерлехт, откъдето минал в немския Хановер, за да се хвърли после на футболното усвояване на Канада и Америка. Бутонките на пирона е закачил в момента в който по сметката му пристигнал първият холивудски актьорски хонорар, а всичко след това е градска легенда за човека, който в началото на деветдесетте години, по вълшебен начин се появи на Теразия 35, със своя авторитет и връзки, а накрая и пари, които е дал назаем на Съюза за гостувания при свалянето на санкциите, помагал на сръбския футбол.

С Дан Тана се срещаме в един букмейкърски пункт на белградската Ресавска улица, където задължително минава когато е с 37 години по-младата си съпруга Биляна в Белград. В началото на разговора ни разясни защо има три паспорта в които са три различни години на раждане...

"Първият паспорт получих когато напусках Германия и в него е вписана 1931 година. Вторият е американски и в него пише, че съм роден през 1933 година и третият сръбски паспорт, който твърди, че съм роден 1935 година, което е и истината. Излиза, че съм трима човека в един", през смях казва Дан Тана.

- Как се случи това?

- При реализирането на трансфера от Хановер в канадския Хакхоа от Монреал нямах 21 години и не можех да напусна държавата без пълнолетно лице за отговорник. По тази причина немците направиха нов паспорт на който пишеше, че съм роден 1931 година. Веднага им казах, че това може да ми опропасти кариерата, защото на практика ще съм четири години по-стар. Казаха ми за нищо да не се притеснявам и само като стигна в Канада да съобщя за грешката.

- И направихте ли го?

- Разбира се, само че скоро отново се намерих в необичайна ситуация. Когато трябваше да получа американско гражданство, трябваше да се закълна, че личните данни са точни. Почтено казах, че не съм роден през 1933, а през 1935 година, но чиновникът ме посъветва да не променям нищо, защото така ще изляза две години по-рано в пенсия и добави, че тези две години разлика може да ме спасят от ходене във войската. Така и беше, получих пенсия по-рано и пропуснах да отида във Виетнам и може би нямаше да остана жив. Животът е хазарт!

- Във вашия случай може да се каже, че животът е футбол, тъй като на крилете на калинката (топката - б.р.) сте отлетели в света!

- Точно така. От 13 до 16 година играех в юношите на Цървена звезда, заедно с Перица Раденкович, Милянич, който беше малко по-голям... През 1948 година грижата за функционирането на клуба имаха петима души. Първият е Аца икономът с една жена, която переше и гладеше екипировката, вторият беше Дуле с един помощник, който се грижеше за стадиона и работеше като генерален секретар. Ето тези пет човека бяха на работа освен играчите.

- Знаете ли днес колко назначени има на Маракана?

- Във времето когато за кратък период бях президент на Цървена звезда, на списъка бяха 160, което е невероятно. Аз съм единственият президент на Звезда в нейната история който е уволнил двама назначени и то Дуле Савич и Воя Лалатович. Също така съм единственият който не е назначил никого!

- Дали някога сте се каяли, че тогава бяхте начело на клуба?

- Да ви кажа, на мен Звезда е баща и майка! Носейки нейния екип, и то като капитан на хлапетата с които играех, научих доста за живота, уважението към по-възрастните, победите и загубите, всичко това по-късно ми беше от голяма помощ.

- На каква позиция сте играли?

- Бях десен халф и мисля, че съм бил коректен играч. Особено ме красеше голямата борбеност, липсата на егоизъм и отличното сътрудничество което имах с десните крила. Мечтата ми беше един ден да съм онова което за отбора е бил Райко Митич. По игра на случая, по уговорка на д-р Аца Обрадович, преминах в которския Бокел и успоредно ходих в поморска школа. Така той ме задължи много, но имах късмет и възможност в по-късните години много пъти да му се издължа.

- Как приехте новината за изхвърлянето на Цървена звезда от европейските турнири?

- Въобще не бях изненадан. Водещите хора в Звезда са били информирани навреме, а дали са пренесли информацията на членовете на УС, това не знам. И няма никаква връзка с това, че се дължат пари на играчи, а Звезда е нарушила правилото, че не трябва да имаш дългове над определена сума. Преди пет години затова отстрана на УЕФА са предупредени и Звезда и Партизан. Напразно, защото тук никой не уважава правилата, веднага махат с ръка и казват "Не ни пука". Ние сме комедия! На игрището в Стара Пазова даваме име "Мишел Платини"! Как не го кръстиха на д-р Андрейевич, вицепрезидент на УЕФА, бог на футбола по тези простори. А къде е Шекуларац, къде е Джайич, къде са останалите нашите великани?!

- При какви обстоятелства се озовахте в чужбина?

- След година се върнах от Черна гора в Белград и се случи точно когато юношеският отбор на града трябва да пътува в Белгия на международен турнир. По някакви причини, един играч не е могъл да тръгне на път и тогава ме повика д-р Аца и каза спешно да отида на Маракана по обувки и на следващия ден да съм на железопътната гара с две снимки.

- Коя година е било това?

- През септември 1952.

- Как беше на турнира?

- Заехме трето място и преди връщането вкъщи, домакините организираха празненство. В един момент, тъй като бях добър танцьор, затанцувах танго. В нашата експедиция имаше политически комисар на който това не му се хареса и ме обвини, че танцувам капиталистически танц и обяви, че ще говори с мен когато се върнем в Югославия. В моя защита застанаха двама съотборници, заради което ги заплашвал, че лошо им се пише. Знаейки какво се е случило с моя баща на когото след войната е взето всичко което е заработил и наследил от моя покоен дядо, след което бил осъден на 12 години строг затвор, взимам на мига решението да не се връщам в Белград. Така постъпиха и онези мои двама другари, от които единият отиде в Австралия, а другият в Бразилия.

- Какво се случи с вас след това?

- Два-три месеца по-късно, Звезда дойде в Белгия на турне и при този случай Райко Митич ме препоръча на Андерлехт. Минах проби и подписах договор за четири години. Ето така Райко беше мой агент, макар че по това време нямаше мениджъри. По-късно преминах в немския Хановер, от който се преселих в Канада, а после в Америка, където бях един от пионерите на европейския футбол.

- По какъв начин после се озовахте на терена на актьорството?

- От Канада се преселих в Лос Анджелис и някой ми предложи да се запиша в актьорска школа, за да науча езика. Спонтанно се случи да започна да получавам роли и както успоредно играех футбол, реших да завърша кариерата на 26 години, защото пред камерата заработвах повече. И така продуцентите ми забраняваха да играя мачове, когато имах снимки.

- Какви роли получавахте?

- Класика, като тези днес от Раде Шербеджия. Играл съм немци, унгарци, руснаци, разни лоши герои, комунисти, фашисти и престъпници. В холивудските филми съм загивал 48 пъти и никога не съм имал шанса на платното да целуна девойка. Е затова имах късмета да се оженя за Андреа, актриса и голяма художничка, тогава една от най-красивите жени на Холивуд, а днес имам щастието да имам брак с Биляна, която е една от най-красивите сръбкини.
 
- Докъде стигнахте като актьор?

- До членство в Американската филмова академия и съм един от двамата сърби, които имат право на глас при раздаването на оскарите, а в един момент съм основал своя филмова компания, която през последните години много успешно води моята дъщеря, която се изучи в няколко престижни университета. А аз се изучих в Цървена звезда да съм актьор и продуцент, ахаха. Понякога не мога да повярвам какво съм успял да направя в живота. Америка е чудо, въпреки че нашите хора имат погрешно мнение за нея. Тесла и Пупин само в Америка са могли да станат това което са. Е сега, що се отнася до американската външна политика, с нея не съм съгласен и затова се наслаждавам на политическа неутралност, която сега използва премиерът Вучич. Нека те се бият, защото ние обикновено сме били на грешната страна. В тази ситуация ние трябва да сме в Европа и тя е единственото спасение за нас.

- Как от футболист през актьор станахте угостител?

- Моите футболни ортаци купиха ресторант в който имахме навика да ядем, а адвокат ги посъветва да не се появяват като собственици, защото са били много познати в света на политиката и икономиката. По тази причина ми предложиха да поема ресторанта, с договор, че ако работата не потръгне, ще ми върнат част от парите, а ако потръгне, всичко е мое. Оказа се, че това е най-добрият ход в моя живот, защото заработих много пари.

- Как се случи това обръщане?

- Ние полека растяхме и може да се каже, че една журналистическа критика значително повлия на нашата популярност. Човекът дойде с компания, никой от нас не знаеше кой е и с какво се занимава, поръчаха си храна и след месец излезе заглавие, че сме ресторантът с най-добрата италианска кухня в Калифорния.

- Може ли да се каже как Колумб е открил Америка, а вие футбола "отвъд вадата"?

- Абсолютно! С двама успешни американци - Бил Какс от Ню Йорк и Бил Катлър от Чикаго - 1967 година основах първата професионална лига във футбола и ние сме тези, които поставихме основите. А днес 20 града чакат на опашка, за да платят шестдесет милиона долара за влизане в лигата. Първата титла спечели Оукланд Клипърс, воден от д-р Аца Обрадович и Иван Топлак, двама звездаши! Освен тях, доведохме 47 играчи от просторите на старата Югославия. Хората нямат представа какво се случва когато американците вземат нещо в свои ръце! Ето седим тук и аз се обзалагам с всички, че Америка ще е световен шампион преди Бразилия и Русия! Немислимо е в каква експанзия е футболът на американския континент, за което най-добре говори бройката от 24 000 предварително продадени билета за всеки мач. Такава посещаемост има само Висшата лига. Също така съм основател на Американската детска футболна организация, която днес наброява 17 милиона деца.

- Подкрепяте ли решението на управителите на Съюза да ангажират Дик Адвокат?

- Нашите привърженици трябва да разберат, че в деня на мача трябва да забравят клубните си пристрастия, да не обръщат внимание от кой клуб идват играчите и да дават пълна подкрепа на националния отбор и новия селекционер. И да не мечтаем, че ще сме световен шампион, това трудно ще станем. Имаме в момента качествени играчи и добър треньор и можем лесно не само да се класираме, а и да спечелим Европейското първенство. Макар че голям успех ще е и да се озовем на европейския турнир.

- Как върви ресторантьорството?

- Гости са ни били най-известните холивудски актьори, режисьори, най-богатите бизнесмени на света. Неотдавна в едно интервю питали Самнър Редстън, собственик на "Парамаунт", кой му е най-любимия ресторант на планетата и отговорил "Дан Тана". Ресторантът го продадох преди пет години, а на 1 октомври ще отпразнува половин век работа.

- Когато сте в Белград редовно посещавате букмейкърския пункт. Имате ли някакви печалби?

- Много следя и разбирам английския футбол и обичам да пускам по някой фиш. Също така не пропускам европейските и световни първенства. Мога да кажа, че аз съм едно дете на късмета, когато става въпрос за залагания и би трябвало да се плашите от мен, ахаха. Първият път когато заложих на коне по уговаряне на двама мои работници на вложените 100, получих 5000 долара!

- Късметът на начинаещия или нещо друго?

- Отново става въпрос за случайност. Мислейки, че на едно листче са ми оставили името на коня и номерата на други два, платих тези 100 долара. Всъщност, ставало въпрос за име на вино, маса "номер 1", на която седели четирима гости. По подобен начин и 15 години по-късно на конни надбягвания спечелих 250 000 долара!

- Отново ли погрешно сте записали номерата на конете?

- Не, тогава на хиподрума се запознах с двама запалени залагащи на които им липсваше трети ортак и ме питаха дали искам да участвам с 900 долара в системен фиш. Трябвало да се уцелят победителите в девет надбягвания за сумата от 1 000 000 долара. И след деветте надбягвания бях по-богат с четвърт милион долара. Значителен дял разделих с работниците в моя ресторант, начело с онези двамата, които ме въведоха в историята със залагания на коне. По моите стъпки тръгна и моята сегашна съпруга Биляна, която преди няколко месеца уцели подредбата на първите пет коня и на два вложени, спечели 62 000 долара! Хазартът е враг и никога не трябва да залагате, ако ви трябват пари, а само за забавление.

- По какъв начин съставяте футболните фишове?

- Обикновено играя в права колонка четири-пет мача и залагам 2000 динара, а после свързвам двойки в които съм по-сигурен. Мога да ви кажа, че никога не губя. Залагам на първите три английски лиги, а никога на моя Брентфорд, клуб който своевременно спасих от закриване.

- Каква е вашата рекордна печалба?

- Няколко пъти съм печелил по 120 000 динара и трябва да кажа, че залагам най-много, за да се фукам с печелившия фиш пред компанията в Мадейра, ахаха.

- Харесва ли атмосферата в букмейкърския пункт?

- Мога да ви кажа, че сте наистина качествена организация. Особено бих похвалил този изглед и съдържанието на вашето списание което задължително купувам и когато не залагам, защото давате точен преглед на актуалните събития в света на футбола. Съжалявам само, че вече не излизате и във вторник.

*Интервю пред Моцарт Спорт от 24 август 2014 г