И какво да правим сега ние нинджите?

Раджа Найнголан е рядък сорт на терена: ще го нарекат съвършената смесица между Франческо Тоти и Дженаро Гатузо, сякаш непохватен помощник в някаква футболна лаборатория се е спънал и погрешка е смесил воин и артист, така от дълбок сън се е пробудил този мелез.

"Последната нинджа" беше серия игри, ще се сетят по-възрастните читатели, за легендарния "дебелак" от нашето детство, Комодор 64.

Нинджа беше любим, син рото-роман за всички нас, които сме достатъчно стари да се сещаме за Комодор и хитовете на него. Новият "Нинджа" там в началото на деветдесетте се чакаше на будката като пролет след твърде дълъг мраз, тъй като сме опитали комикси и преди на същата тази будка да започнат да ни интересуват някои безобразни неща...

Последната истинска нинджа, на него вече, уви, и името не му се знае: историята, онази официалната, ще престане да ги споменава веднага след края на въстанието Шимабара, средата на 17-ти век, в което ще бъде удавено християнството в обединена Япония.

Нинджите са изчезнали. Прегазило ги е времето. Останали са само легенди. За воини по-бързи от собствената сянка, за хитри шпиони и атентатори, за подготвени воини, с които не искате да се срещнете, и тези истории с вековете, които идвали отново ще получат сила. Въпреки че винаги ще ги има онези, които смятат нинджите за недостойни, заради техния начин на борба, който не се е смятал за благороден; срещу нинджа, в това тълкуване, стои самурай, дисциплиниран и горд благородник.

Останали са и пословици и вицове, дори и на нашия език. За онова, римува се, което можеш да бъдеш ако не си нинджа. За поповете и техните щайги с много плакати. За циганина, който иска да си купи нунчаку.

Накрая, знаете това вече, нервиран се запитва: "Добре, какво да правим сега ние нинджите?"

Какво да прави, наистина, последната нинджа между футболистите?

Раджа Найнголан, разбира се; онези които го обичат ще кажат, че прякорът е получил заради своята бързина, заради своето отношение никога да не се предава, заради способността с един ход да преобърне всичко, този подготвен, силен асасин; онези които не го харесват ще кажат също, че неговата "титла" е абсолютно заслужена - сега го виждаш, а сега (на мач, два, пет) не го виждаш...

Точно както нинджите не са могли да преживеят новото време и новите правила на воюване, така е и с футболистите като този белгиец с индонезийски произход, нещастно детство и италианско отглеждане, все по-малко, със свещ да ги търсиш по широките шогунати познати като футболни първенства.

Не само защото Раджа Найнголан е рядък сорт на терена: ще го нарекат съвършена смесица между Франческо Тоти и Дженаро Гатузо, сякаш непохватен помощник в някаква футболна лаборатория се е спънал и погрешка е смесил воин и артист, така от дълбок сън се е пробудил този мелез.

И защитник и топка в очите и шут, който изненадва вратаря. И тактическа подкованост и перка в задника. И "grinta" (решителност - от италиански - б.р.) и гениалност, в малка опаковка, под мохиканка, с петдесет и няколко татуировки.

Позволете за него да употребим думата "помияр" в най-добрия възможен смисъл: миксиран произход, отдаден докрай, образован на улицата, издръжлив на лоши времена, обиди и всички които размахват пръчка към него, издръжлив като много по-голям пес а пъргав като много по-малък, способен да бъде и пазач на къщата и умилителен любимец заради който девойките ще дойдат при вас в Ташмайданския парк и ще искат да го погалят.
"Хапе ли?"

Ами сега...

Найнголан е съвсем различен звяр: есента на 2017 когато и хлапетата в началото на кариерата учат, че е най-важно да се отървеш от всички пороци и само да тренираш, тренираш, тренираш, и да се посветиш на футбола и нищо друго освен футбола, Раджа е момък, окей, сега вече човек, който живее живота и диша футбола с дробове пълни с тютюнев дим.

Раджа в събота вечерта ще излезе по града и ще изпие алкохол колкото Тибър има вода през дъждовния ноември в Рим, а тогава в неделя ще бъде най-добрият на терена и ще изтича повече отколкото цялата средна линия на терена заедно...

В хотела ще - говорил е за това бившият селекционер на Белгия Марк Вилмотс, само с една въздишка: "Съжалявам за това, че ако продължи така, може да играе само до тридесетте, а би могъл много по-дълго" - получи специална стая в която е изключена алармата за дим...

Във времето на упоритата политическа коректност ще е способен да изстреля, пред включените камери на мобилни телефони, най-жестоки псувни насочени към омразния клуб (кой е казал Ювентус?)...

Ще отхвърли английските милиони, защото са му по-важни тенът и чистия въздух, все пак той е опознал Сардиния...

Ще обуе бутонки с връзки в цветовете на дъгата, защото неговата сестра е лесбийка и ще говори отворено за това как е супер да си гей и колко не му пука какво мислят за това привържениците чак и на неговия клуб...

Може, насред Рим, няколко месеца преди пенсионирането на коронования принц на този град, да изговори изречението "Знаете ли какво, баш ме боли кура да бъда като Тоти", и това да му се прости; аплодисментите на Олимпико да бъдат още по-силни на следващия мач...

(Това е, стоя твърдо пред вас, защото истинските привърженици могат да бъдат всякакви, и доста неща, които прочетете за тях да са истини, но винаги уважават искреността и презират фалша.)

... Ще прави, накратко, всичко което поиска, било да кръстосва зелената поляна или да живее своя друг живот.

Ще докаже, накратко, че продължава да е възможно да бъдеш футболист и да не се отречеш от нито едно от удоволствията на тази земя. Без отстъпване от себе си, да не затворите своя характер в четири зида или между четири линии, все едно.

"Някои хора намират равновесие в това да правят всичко по малко. Малко ядат, малко пият, малко се любят. Раджа, от друга страна, яде много, пие много, тича много и много се люби. Това е неговото равновесие, и това е единственото важно", казвал е неговият бивш треньор Лучано Спалети, който много бързо видял потенциала на всестранността на Найнголан и първи го бутнал към позицията "десетка".

Не е, където и да играе, лесно да се утвърди дали е по-хубаво да гледате Раджа на терена или да четете едно от неговите интервюта, може би най-напред онова което преди две години даде за италианското издание на култовото списание "Ролинг Стоун", в което Ил Нинджа се противопоставя на всички набедени, лъжливи, лицемерни самураи. "Казват, че съм футболист от дискотеката? Такъв съм. Не ме интересува, като други, да ходя само от вкъщи до стадиона."

Това му се е удряло в главата много пъти, има много по-малко изиграни мачове за националния състав от повечето от своите колеги от чудесната генерация белгийски футболисти. Пропуснал е, заради проблеми с Вилмотс, и Световното първенство през 2014 година, а националният отбор е - и повече от още една победа на Рома, впечатляващата в неделя във Флоренция; разбира се, че е неизбежен трик в отлично сглобения отбор на Еузебио Ди Франческо, макар през този сезон да не е твърде често в списъка с голмайсторите - и непосредствен повод за този текст.

Найнголан в края на август, когато селекционерът Роберто Мартинес не го е повикал за квалификационни мачове, заплашил, че ще напусне завинаги "Червените дяволи", неговата кариера на национал е била, а вероятно и още е, в опасност, но Мартинес все пак решил да му прати писмо преди мачовете с Мексико (Брюксел, 10 ноември (3:3 - без Нинджата - б.р.)) и Япония (Брюж, 14 ноември).

Преди няколко месеца се видяло колко е популярен Найнголан, когато добър дял от Белгия, цяла Италия и остатъкът от света застанали на негова страна в сблъсъка със селектора. Разбира се, особено привържениците на Рома, макар че при тях, ще ви признаят, има в това и доста криза на самоувереността и потребност да ги забележат и да ги похвалят някои други, когато вече нямате много на какво да се радвате последната година.

Мартинес е, какъвто бог го е дал, а Евертън направил, останал объркан и в обяснението на краткотрайното изгнание на Найнголан от един от най-добрите европейски отбори. Очевидно, не го е повикал, защото Раджа не може да седи на пейката, а и защото му е най-добре в средата на терена, а тук са Азар и Мертенс - макар че няма специалист който за Найнголан не би могъл да намери място в 11-те - а и защото Фабрегас не играе за Испания, ето, една супа от изявите, която трябва да замаже техният личен сблъсък и да подготви обществеността за нещо което би било невиждана грехота: Раджа Найнголан да пропусне Мондиала в Русия догодина.

Окей, нинджата от Антверпен, ако се случи това - още повече ако се случи след успешен сезон с Рома - вероятно само би поръчал още една серия пиене, ще си извади билет за Ибиса и презрително ще изпусне дим от цигара във въздуха. Дреме му на него за Мартинес, точно както и за Тоти, скоро, както и за всичко което всички други говорят.

Само, мисли ли някой за нас: какво да правим ние, които обичаме нинджи?

Автор: Марко Прелевич