Привърженици на Ливърпул изпуснаха мача, вместо в Генк отишли в Гент

Двама привърженици на Ливърпул, вместо в Генк, отпътували в Гент, и пропуснали мача на своя отбор в Шампионската лига.

Англичаните направили грешка, мислейки че мачът се играе в Гент, 150 км отдалечен от другия белгийски град Генк, и така станали хит в социалните мрежи.

Запалянковците изгледали триумфа на "червените", който постигнали с резултат 4:1, вместо на живо, в едно кафене в Гент, а билетите, които си купили им "пропаднали".

Все пак, да ги разположи се погрижил футболният клуб Гент, който им предложил безплатни билети за тазвечершния мач с Волфсбург от Лига Европа.

These two Liverpool fans mistakenly booked and went to GENT instead of GENK last night and now Gent have invited them to their game tonight against Wolfsburg in the Europa League.

Absolutely amazing 😂😂 pic.twitter.com/EW7h7ULifZ

— FootballFunnys (@FootballFunnnys) 24 октомври 2019 г.

Борусия (Дортмунд) привлече Торган Азар

Осемкратният немски шампион Борусия (Дортмунд) подписа с полузащитника Торган Азар от съименника си от Мьонхенгладбах преди началото на сезон 2019/20.

26-годишният белгиец подписа контракт с дортмундската Борусия до 30 юни 2024.

"Щастливи сме, че Торган реши с пълно убеждение да се присъедини към Борусия (Дортмунд). Той е опитен професионалист в Бундеслигата и белгийски национал, който ще ни помогне с неговото темпо и качеството му в завършването на атаките. Той с постоянство демонстрира своята класа в изминалите няколко години", заяви спортният директор на Борусия Михаел Цорк.

"Горд съм, че имам възможността да играя за Борусия (Дортмунд)!"

Азар записа 35 мача за Мьонхенгладбах през изминалия сезон, отбелязвайки 13 гола и правейки 12 асистенции. Той е един от най-тичащите футболисти в Бундеслигата, покривайки забележителните 20,29 километра в спринтове през 2018/19.

Торган Азар заяви: "Благодарен съм за петте страхотни години и чудесните спомени, които имах в Борусия (Мьонхенгладбах). Сега беше точното време да направя следващата стъпка в моята кариера. Горд съм, че имам възможността да играя за Борусия (Дортмунд). Те са топ клуб с невероятни привърженици."

Всички страни по договора се разбраха да не разкриват условията по трансфера.

Арести в Белгия за уредени мачове, Брюж и Андерлехт претърсени от полицията

Треньори, мениджъри, официални лица и клубове, както и съдии са разследвани, а някои от тях са и арестувани, заради съмнение, че са замесени в корупция в белгийския футбол.

Медиите в Белгия съобщават, че в операцията "Чисти ръце" главните заподозрени са агента Моджи Боят, който е арестуван, а сърбинът Деян Велкович е привикан за разпит. Показания в полицията са дали и Иван Леко, треньор на Брюж, колегата му в Андерлехт Херман Ван Холсбек и съдиите Себастиян Делферир и Барт Вертентен.

Полицията претърсва и клубните пространства на белгийските великани Брюж и Андерлехт.

"Клуб Брюж максимално ще сътрудничи в разследването, защото няма какво да крие", заяви началникът на клуба Барт Верхеге.

Велкович има много добри контакти с белгийските клубове, особено с Мехелен, Локерен и Брюж, като е посредничил в множество трансфери на футболисти.

Витсел: Трябва да дадем всичко от себе си, за да победим в този мач

"Те са шампиони на Белгия и това казва всичко. Те са много добър състав", заяви с уважение Люсиен Фавре за първия си опонент в Шампионската лига. Борусия (Дортмунд) иска възможно най-добрият старт срещу Брюж.

"Разбира се, ние се надяваме да сме сред първите два накрая", отговори Фавре на въпрос на пресконференцията. От друга страна, той също добави: "Първо ще се концентрираме над този мач тук в Брюж, преди да гледаме по-напред. Ако си шампион на Белгия, автоматично си добър отбор."

Затова опитният треньор очаква "пълна концентрация" от отбора си на стадион "Ян Брейдел". "Трябва да играем компактно, да се защитаваме добре и да играем добре в атака, да играем интелигентно в нападение."

Той ще трябва да се справя без Пако Алкасер (проблем с бедрото) и Томас Дилейни. "Той чувства лека болка в коляното, но не е нещо сериозно. Надявам се да се възстанови възможно най-бързо", заяви Фавре, който има достатъчно полузащитници в състава за Белгия, включително Аксел Витсел. "Лично аз съм играл много пъти срещу Брюж. Изправяме се пред корав опонент, няма да е лесно. Трябва да дадем всичко от себе си, за да спечелим този мач."

"Синьо и черно" - това беше трудно!

През 2014 - Борусия игра с Андерлехт, това беше първият път в историята на клуба, в който се класира за следващия етап в Европа, когато се изправя срещу белгийски отбор.

Първият сблъсък на Борусия (Дортмунд) с белгийски отбор започна с почти перфектно начало. С 3:0 домакинска победа в първия кръг от третия кръг на Купата на УЕФА през сезон 1987/88 срещу ФК Брюж, изглеждаше сигурно, че Борусия е свършила голяма част от работата. Но изглеждащата сигурно преднина от три гола скоро щеше да изчезне, когато Лео Ван Дер Елст вкара дузпа за домакините в 83-ата минута, за да направи резултата 3:0 и да изравни общия резултат. В продълженията, Ван Дер Елст вкара третия и четвъртия си гол в мача, за да почти сам да изхвърли "жълто-черните" от турнира. Това беше един от редките случаи в които Лео Ван Дер Елст можеше да засенчи по-известния си по-голям брат Франки, който записа 86 мача за Белгия.

Нека се върнем към началото

В предишната година, в понеделника след Петдесетница през 1986, Борусия се измъкна от много тежко място след победа в последната минута с 3:1 над Фортуна Кьолн във втория мач от плейофа за изпадане. Това запази надеждите за оцеляване живи и осигури място в решителния финал на плейофа, който щяха да спечелят с 8:0 в Дюселдорф на Райнщадион. След лятото, отборът, който завърши 16-и в предишния сезон, печелеше мач след мач в първенството, със смъртоносно дуо Франк Мил и Норберт Дикел, което го изстреля в Купата на УЕФА.

В първите два кръга, Борусия имаше малки проблеми да преодолее Селтик (2:1) и Вележ Мостар (2:0), а когато се падна с Брюж, изглеждаше че белгийският отбор няма да е голяма пречка по пътя на аспирациите на Борусия за европейска слава. На дъждовния 25 ноември, Борусия предложи на разпродадения Вестфаленщадион впечатляващо представяне в първия мач, въпреки липсата на звездите в средата на терена Михаел Цорк и Марсел Радучану. Първият път в който 52 000 зрители станаха от местата си беше в 13-ата минута, когато защитникът Герхард Клепингер беше съборен на земята в противниковата половина. Изглеждаше, че всички спират за свободен удар, но вечно лудият Франк Мил най-бързо разчете ситуацията. Само той разбра, че румънският съдия Йоан Игна пусна авантаж, Мил се намери сам пред вратата и стреля пред беззащитния вратар Йенсен.

В 64-ата минута, Мил засече с глава центриране от свободен удар от Франк Пагелсдорф, за да направи резултата 2:0, а 13 минути преди края Инго Андербрюге се възползва от пагубна грешка на Теу Мамаду, с вина за всичките три гола на Дортмунд, за да приключи мача и както изглеждаше цялостния сблъсък.

Все пак имаше и втори мач да се играе

Розентал предизвикваше всякакви видове хаос в дясната зона на защитата на Дортмунд, и след десет минути центрира и Ян Кулеманс откри резултата. В тази мразовита декемврийска вечер защитата на Борусия имаше непрестанни проблеми да се справя с ъгловите удари на противниците. Малко след почивката това щеше да се окаже пагубно, когато Лео Ван Дер Елст вкара в 48-ата минута, за да направи 2:0. Заледеният терен означаваше, че играчите на Борусия имаха проблем да се задържат на краката си. Имаше объркване когато уелският съдия Бриджис отмени гол, който изглеждаше редовен за 3:0 за белгийците, а осем минути преди последния сигнал, той отново беше в центъра на вниманието когато за неверие на играчите на Дортмунд даде дузпа на белгийците. Некоректно решение! Този ранен коледен подарък беше оползотворен от Лео Ван Дер Елст, което означаваше, че продълженията са единственият начин тези отбори да излъчат победител.

Борусия все още олюляваше от късния и несправедлив удар и не можа да се изправи отново в продълженията. Вратарят на дортмундци Теди Де Беер предотврати четвърти гол за Брюж с впечатляващо спасяване, но Ван Дер Елст се разписа след последвалия ъглов удар, за да направи резултата 4:0 в 100-ата минута. Осем минути по-късно, той вкара още една дузпа - този път правилно отсъдена - за да приключи мача.

Защитна битка срещу Андерлехт

Три години по-късно, Борусия отново се изправи срещу белгийски клуб в 1/8-финалите на Купата на УЕФА, този път противник беше Андерлехт. В защитна битка, супер представяне на Де Беер беше достатъчно Андерлехт да бъде удържан за 0:0, но в 75-ата минута неговата отбрана беше преодоляна, Марк Ван Дер Линден намери пространство да вкара единствения гол тази вечер.

Теренът на Вестфаленщадион през вечерта на този 12 декември 1990 беше някак "земеделски". Северната част беше покрита от сняг, докато южната беше блатиста. Беше напълно разбираемо защо Петер Куалос пропусна решителен пас когато опита да продължи атаката. Неговата съдбовна грешка подари на белгийците златна възможност за контраатака. Дегрис отправи центриране директно в опасната зона, където Ален Ван Баекел дебнеше. Той трябваше само да намести позицията си, за да атакува топката зад себе си. Неговият плонж с глава в напоената зона пред вратата изглеждаше, че няма да има сила да премине през калта, но успя да намери своя път отвъд голлинията преди Де Беер да успее да протегне дългата си ръка напразно.

Така Андерлехт поведе в 35-ата минута. С правилото за голове на чужд терен, Борусия трябваше да вкара три, за да се класира на 1/4-финалите. Надеждата се появи в 49-ата минута когато Сергей Горлукович отбеляза от воле след лошо изчистен ъглов удар, за да направи 1:1. Борусия хвърли всичко напред. След размяна на подавания с Томас Хелмер, Михаел Луш подаде перфектна до милиметър топка в наказателното поле, която срещна главата на нахлуващия Михаел Шулц, за да даде преднина от 2:1 на Борусия.

Сега оставаха 12 минути до края за Борусия да грабне третия гол от който толкова отчаяно се нуждаеше, но вратарят на Андерлехт Филип Де Вилде твърдо отказа "жълто-черните". Пътешествието на Борусия в Европа приключи.

Отново към Брюж

13 години минаха преди да има нов германско-белгийски дуел. Равенство 1:1 срещу Енерги (Котбус) в последния кръг на сезон 2002/03 означаваше, че шампионът Борусия (Дортмунд) изпусна второто място, а с това и директното класиране в Шампионската лига. За трети път в последните години (1999, ФК Теплице) и (2001, Шахтьор Донецк) Борусия трябваше да минава през квалификационния кръг. Скоро щеше да разбере, че не всеки трети опит е успешен...

Въпреки че всичко беше заложено, отборът който се изправи срещу ФК Брюж в първия мач на 13 август 2003, с Роман Вайденфелер на вратата, беше напълно безцелен и му липсваше вдъхновение. Белгийският шампион, известен като "Blauw en Zwart" (синьо и черно) заради клубните цветове, беше успешен в изсмукването на живота от футбола на Борусия в първите 45 минути. "Начинът по който се развиваше мача наистина ме накара да помисля: никога няма да успееш в Шампионската лига с такъв подход", заяви мениджърът по това време Михаел Мейер. "Провалихме се, защото опитахме да сме твърде хубави", заяви Кристиан Вьорнс, добавяйки това: "Липсваше ни всякакъв усет за амбиция и настойчивост, много бързо губехме топката и тогава трябваше отново да я печелим, нашият преход беше пълна каша, непрекъснато бяхме превъзхождани в защита." Треньорът Матиас Замер можеше само да гледа безпомощно от страничната линия как "противникът на практика беше поканен да ни атакува високо по терена на скорост. Над всичко в първото полувреме Брюж настина ни наказа за наивния подход към мача."

Каталог от грешки доведе до първия гол в 33-ата минута. Всичко започна когато Андре Бергдьолмо загуби топката от Верхейен. Томаш Росицки не можа да попречи на левия бек Ван Дер Хейден да играе с топката в наказателното поле, а Настя Чех намери акри пространство да намери пътя към мрежата. Дори този удар не послужи за събуждане на отбора на Борусия, а нещата щяха да станат още по-лоши и преди да се оттегли към съблекалнята. Още веднъж Ван Ден Хейден имаше възможност да подаде топката отляво, Мендоса я докосна към Герт Верхейен, отново с твърде много пространство, който завърши прецизно от 12 метра.

Замер реагира като извади Бергдьолмо и промени формацията: Деде отиде на левия бек (впечатлявайки с високото си КПД), смяната Отто Аддо пое новопоявилата се атакуваща позиция в дясната зона, докато Росицки отиде точно зад нападателите. Консейсао и Кел (вече не пазеше Чех) затвориха пътя назад. С новата схема, Борусия потърси връщането в мача: в 52-ата минута Ян Колер стреля от дистанция, Верлинден не можа да задържи топката и Марсио Аморозо беше там да довкара за 1:2.

Спасяванията на Вайденфелер във втория мач

Брюж губеше своя път, вече не играеше със същата динамика и усещане за концентрация. Аддо имаше златна възможност да изравни нещата след брилянтен соло пробив, но стреля покрай лявата греда в 62-ата минута. "Радвам се, че не влезе. 2:2 щеше да е шега. По този начин ще влезем във втория мач с пълна концентрация", заяви Кристиан Вьорнс...

"Вкарай, не получавай", така Колер описа задачата за мача на Вестфаленщадион на 27 август 2003. Това което последва беше мач "12 срещу 12". Борусия имаше подкрепата на 62 000 привърженици, Брюж често имаше на своя страна реферът Райли. Мендоса, който вече имаше жълт картон, със сигурност трябваше да бъде изгонен за нарушение срещу Росицки, докато голът на Брюж за 1:1 не трябваше да бъде признат. Тромавото посягане на Ахмед Мадунис срещу Верхейен беше коректно отсъдено за свободен удар, но това което последва беше скандално: Верхейен си проби място в стената на Дортмунд с брутална сила, създавайки пролука за Мендоса да изстреля топката от 18 метра. Това неутрализира случайния гол на Марсио Аморозо във втората минута.

Нервите на домашната публика бяха скъсани. Клубният президент по това време, д-р Герд Нибаум, седеше начумерен на седалката си - но имаше още време за празнуване: Фернандес, който беше на терена едва от няколко секунди, центрира топката към другата резерва Евертон, който с глава в 86-ата минута направи 2:1. Дортмунд беше отборът, който играеше футбола в тази невероятна затваряща фаза на мача, а Колер пропусна възможност да направи 3:1.

Евертон пропусна след подаване на Аморозо

Евертон можеше да е героят на деня, само ако беше успял да вкара в 114-ата минута след подаване от Аддо. Вместо това бразилецът не уцели топката. Това беше такъв тип шанс, който щеше да вкара 99 пъти от 100, но често в мачове като тези този един пропуск идва на ред. Аморозо също имаше своите шансове да вкара решителния трети гол, но усилието му в 96-ата минута беше избито в ъглов удар, а в 106-ата минута ударът му мина с малко встрани от целта. За да станат нещата по-лоши, съдията Райли пропусна да види игра с ръка в наказателно поле на Де Кок.

И така се стигна до последното което може да раздели два отбора - дузпите. Бутина спаси ударите на Бергдьолмо и Аморозо, всичките удари на Брюж опънаха мрежата. В 23:11 Борусия (Дортмунд) беше аут. Четири месеца по-късно, новините за огромните дългове бяха разкрити публично, като самото съществуване на клуба беше поставено под заплаха.

Новият президент д-р Райнхард Раубал и новият изпълнителен директор Ханс-Йоахим Ватцке успяха да осигурят икономическото оцеляване на клуба, но малко повече приходи със сигурност щяха да направят нещата по-лесни. Година по-късно, през юли 2004, белгийски клуб още веднъж попречи на Борусия да постигне своите цели. В Дортмунд се надяваха да влязат в Купата на УЕФА през задната врата наречена Интертото, но Генк застана на техния път.

Сблъсъкът с Генк в Интертото

Опит на Евертон след ъглов удар изпълнен от Ларс Рикен беше спасен на голлинията от Шател в 40-ата минута, но две минути по-късно Давид Одонкор вкара с магическо прехвърляне от 25 метра, за да даде преднина от 1:0 на Борусия. Всичко стана след остра игра на Сахр Сенесие, който след чисто обръщане прати топката напред в открито пространство. Дортмунд трябваше да мине през нервни моменти. След като Себастиан Кел фаулира Бесилджа в наказателното поле, трябваше вратарят на Борусия Гийом Вармуз да спасява деня. Той успя да спре опита на Кпака от 11-те метра, изпращайки го встрани от вратата с лявата ръка. След дълго време Борусия най-сетне спечели мач в Белгия!

Игор Де Камарго (който по-късно ще отиде да играе в Гладбах) вкара два пъти във втория мач. Когато Деде вкара за 1:1 и неутрализира повеждащия на Камарго, изглеждаше, че Борусия е на път към следващия етап, но белгиецът се появи отново в 86-ата минута, за да направи 2:1...

Борусия е по-добра от Андерлехт

През 2014/15 в Шампионската лига, Борусия (Дортмунд) попадна в една група с Андерлехт. Всичко вървеше по план от перспективата на Дортмунд в първия мач. Системата на преса на Борусия беше в пълния си ефект, принуждавайки белгийците да бъркат още от самото начало и бяха надтичани напълно в някои периоди. След като Бендер спечели топката, Кагава подаде прекрасно премерена топка над защитата на съперника на пътя на Имобиле, който отбеляза с третото си докосване до топката в едва третата минута на мача.

Ранната преднина беше от полза на Борусия. Обамеянг имаше възможност да направи 2:0 десет минути по-късно, но уцели мрежата от външната страна пред празната врата. Атаката беше започната от Кагава и Гроскройц. Отново играчът от Габон пропусна шанс в 18-ата минута, стреляйки точно във вратаря на Андерлехт. Преднина от 2:0 за Борусия на този етап щеше да е напълно заслужена, въпреки че трябва да се каже, че Андерлехт по никакъв начин не играеше зле.

Резервата Рамос вкара два пъти (69, 79), за да донесе победата с 3:0, но не беше само атакуващата страна на мача (18:7 удари) в която Борусия впечатли. "Не се защитавахме перфектно, но имаше истинска страст", заяви Юрген Клоп. "С лош късмет в няколко ситуации можеше да е доста по-трудно", заяви Хумелс за гола, който белгийците вкараха по-рано, но беше отменен заради засада, както и ударът на Митрович в гредата в 75-ата минута.

1:1 достатъчно за първото място

Във втория мач равенството 1:1 беше достатъчно да се осигури първото място. След сдържано първо полувреме в което бяха видени три шанса за Борусия и два златни за гостите, много променен отбор на Борусия повдигна нивото на играта в първите 25 минути на второто полувреме. Добра игра на Чиро Имобиле, който стреля и излъга наближаващия Дешахт, доведе до откриване на резултата, но въпреки някои фантастични отигравания не се стигна до втори гол. Хенрих Мхитарян, въпреки че игра много добре, си скубеше косите като не можеше да намери завършващия си удар.

След дълга година на футбол "част от енергията се изчерпа", заяви Клоп. Може би това беше обяснението зад крайно безсмисления гол получен малко преди края. "Ние завършихме първи в групата и така постигнахме нашата голяма цел. Всичко е наред!", заяви треньорът.

Свеж старт в Брюж

Ако сезон 2018/19 е характеризиран като "свеж старт" за Борусия (Дортмунд), то същото важи и за Шампионската лига. След разочароващо представяне през миналия сезон, "жълто-черните" се целят в едно от първите две места в Група А. Целта на играта? Да сме тук и след Коледа!

Факти за сблъсъка

• Борусия (Дортмунд) и ФК Брюж се срещат за трети път в европейските турнири. Предишните сблъсъци през 1987 и 2003 са ярки в спомените заради драматичния начин по който Борусия (Дортмунд) отпадна и в двата случая. През 1987, 3:0 преднина от първия мач не беше достатъчна за класирането напред. Във втората среща, късна дузпа за ФК Брюж реализирана от Ван Дер Елст доведе мача до 3:0 и продължения, а Брюж накрая спечели с 5:0. В сблъсък от Шампионската лига през 2003, голове на Аморозо и Евертон бяха достатъчни да се балансира поражението с 1:2 от първия двубой. С малко помощ от съдията, Борусия удържа Брюж за нулево продължение и срещата отиде на дузпи. Бергдьолмо и Аморозо изпуснаха от 11-те метра и Борусия отпадна.

• Въпреки разочарованията през 1987 и 2003, Борусия (Дортмунд) оттогава се справя по-добре в Белгия, печелейки с 1:0 срещу Генк през 2004 и с 3:0 срещу Андерлехт през 2014.

Факти за ФК Брюж

• Клубът спечели 15-ата си титла в Белгия през миналия сезон и с това си осигури място в елитния турнир на Европа за втори път в последните три години. Това е шести път в който участват в турнира изобщо.
• Включително квалификационните мачове, белгийският отбор не успя да спечели нито един от последните десет мача в Шампионската лига. Завършиха наравно веднъж и загубиха девет.
• Последният път в който Брюж спечели мач от груповата фаза беше през ноември 2005, когато се наложи над Рапид (Виена) с 3:2 у дома.

Факти за Борусия (Дортмунд)

• Борусия (Дортмунд) е в серия от шест мача без победа като гост в Шампионската лига (две равенства, четири загуби). Последната победа беше през октомври 2016 в Лисабон срещу Спортинг.

Аксел Витсел: Щастлив съм и горд, че ще играя за Борусия (Дортмунд)

Борусия (Дортмунд) е на прага да привлече белгийския национал Аксел Витсел. Бронзовият медалист от Световното първенство се присъедини към новия си клуб днес на обяд, като отборът в момента е на летен тренировъчен лагер в Бад Рагац (Швейцария).

Витсел е активирал клаузата за напускане в своя договор с китайския клуб Тянжин Куанжян в съответствие с крайния срок в неделя. Борусия (Дортмунд) от своя страна е информирала Тянжин Куанжян, че е била готова да посрещне исканата трансферна сума.

Витсел се е разбрал с Борусия за договор, който ще го задържи в клуба до 30 юни 2022. Трансферът трябва да стане официален в следващите няколко дни чрез "FIFA TMS".

Витсел дърпа конците от години като дефанзивен полузащитник в националния отбор на Белгия, който завърши трети на Световното първенство (96 мача за страната и девет гола). Той има титли в родината си с екипа на Стандард Лиеж (2008 и 2009) и със Зенит Санкт Петербург (2015) като е изиграл 40 мача в Шампионската лига (два гола).

Спортният директор на Борусия (Дортмунд) Михаел Цорк заяви: "Ние бяхме много заинтересовани в довеждането на Аксел в клуба от няколко месеца и сме наистина щастливи, че той избра Борусия (Дортмунд). Аксел е играч с голям международен опит, който носи всички качества, които се изискват да остави следа в халфовата линия на Борусия: тактическа внимателност, сила когато се бори за топката, скорост, творчество и здрав дух."

"След Световното първенство бях решен да направя трансфер в Европа", заяви Витсел. "Наистина съм щастлив и също така горд, че скоро ще мога да играя за Борусия (Дортмунд). Не трябваше да мисля много дълго след първата дискусия, защото Борусия (Дортмунд) е един от най-добрите клубове на континента по мое мнение. Честно нямам търпение да изляза пред 81 000 души."

За Белгия и Франция футболът започна с мач помежду им, "Червените дяволи" редовно скубят "петлите"

Футболното съперничество между националните отбори на Белгия и Франция е сред най-старите в историята на спорта и води началото си от 1 май 1904 година, когато завършват 3:3. Това е и първият мач изобщо за представителните състави на двете съседни страни, а в чест на неговия инициатор Ивенс Копе е кръстен трофей, който си оспорвали и куриозно не е връчен, тъй като нямало победител. Белгийците повеждат с 1:0, французите за 2 минути обръщат до 1:2, следва нов обрат - 3:2 за домакините и три минути преди края гостите се добират до 3:3 пред 1500 зрители на стадион "Вивие д`Ои" в Юкел.

В следващите 114 години до днес отборите ще се срещнат в още 72 двубоя, като предимството е на страната на Белгия с 30 успеха, 19 равенства и 24 победи за Франция, при голова разлика 160:127.

Най-голямата част от двубоите са приятелски - 62, "Червените дяволи" празнуват 27 пъти, "петлите" 19, а 16 пъти се оттеглят без победител. В официални мачове се срещат четири пъти в световни квалификации - по една победа и две равенства, европейски квалификации - две победи за Белгия и две ремита, но на големи турнири - два пъти на Световно и веднъж на Европейско - Франция има 3 успеха (един след продължения) в 3 мача при голова разлика 12:3.

На 5 юни 1938 година на Световното първенство което се провежда във Франция домакините ликуват с 3:1. 30 454 зрители на стадион "Дьо Коломб" (гълъбите - б.р.) в Париж виждат как "петлите" повеждат още в 35-ата секунда, а в 11-ата минута вече имат преднина от 2:0. Белгийците намаляват в 20-ата, но в 70-ата получават и трети за крайното 3:1 за Франция.

До следващата им официална среща ще минат 46 години и 11 дни - 16 юни 1984 година и отново на френска земя. Този път е от Група А на Европейското първенство и се провежда в Нант пред погледа на 51 359 зрители. Французите, които по-късно ще спечелят купата (първият им голям трофей), прегазват съседите си с 5:0, а хеттрик постига доскорошният президент на УЕФА Мишел Платини. До края на първото полувреме преднината на "петлите" вече е класическото 3:0, а на вратата на белгийците е легендарният Жан-Мари Пфаф.

2 години и 12 дни по-късно - на 28 юни 1986 година старите познайници отново са лице в лице, но този път на другия край на света. На Мондиала в Мексико определят кой ще заеме трето и четвърто място в турнира. В Пуебла пред 21 000 зрители белгийците пропускат възможността да вземат реванш за унижението на Евро 84. "Червените дяволи" повеждат, "петлите" обръщат, за да се стигне до 2:2 в редовните 90 минути и продължения. В 104-ата и 111-ата минута от дузпа французите решават спора в своя полза с 4:2. Това е и последният им мач на голяма сцена и в частност на Световно първенство.

Иначе Франция помни големи шамари отстрана на белгийците. Първите победи на "Червените дяволи" са със 7:0 и 5:0, а по-късно следват успехи с 5:2, 7:1, 6:1, отново 5:2. От своя страна "петлите" могат да се похвалят с победи с 5:3 и 6:3, като втората е в световна квалификация за Мондиал 58.

Последният мач между съседите е приятелски и се провежда на 7 юни 2015 година. Белгия побеждава с 4:3, като до 89-ата минута води с 4:1 на "Стад дьо Франс" в Париж. Маруан Фелайни вкарва двата гола през първото полувреме - в 17-ата и 42-ата минута. В 50-ата Раджа Наинголан покачва на 3:0, а три по-късно от дузпа Валбуена намалява. Радостта на домакините трае само минутка - от нова дузпа Еден Азар възстановява три гола предимство за Белгия - 4:1. Французите замазват срама с щурм в края - в 89-ата и 91-ата Набил Фекир и Димитри Пайет оформят крайното 3:4.

Белгия играе най-нападателният футбол на първенството и това си личи от 14-те вкарани гола досега, единственият отбор с толкова. "Червените дяволи" се измъкнаха през иглени уши на 1/8-финалите срещу Япония, нанасяйки смъртоносния удар в последната секунда за обрата с 3:2. Бразилия, с най-скъпия футболист в историята Неймар, не можа да намери начин да удържи белгийската атака и си събра багажа след 1:2 след 1/4-финала. Белгийците се бранеха умело и без паника, като ограничиха техничните бразилци до съвсем малко възможности за гол. В отбора има добър вратар, високи бранители и скорост в играта отпред, което е предпоставка за още големи постижения.

Франция изхвърли Аржентина с Меси на 1/8-финалите след 4:3, като показа къде е силна и къде е слаба. В атака има много скорост и ударна мощ, но в защита е склонна на грешки при покриването на съперниците. Без Кавани Уругвай не беше същия отбор в нападение, а след гола от статично положение за 0:1 така и не успя да създаде натиск да се върне в мача. Вратарската грешка след един елементарен удар им коства и окончателното прощаване с турнира. "Петлите" не убедиха с представянето си, но са на крачка от финала и ще разчитат на бързите крака на Мбапе и точните подавания на Гризман, за да я направят.

Големият въпрос в мача е чия защита е по-стабилна под натиск. Белгийците ще трябва да са бдителни за резките маневри на Мбапе и височината на Жиру, докато французите ще имат тежка задача да озаптят Лукаку, който има сила и ръст да се справи с всякаква отбрана. Съотборниците в Челси Азар и Канте ще се надлъгват в средата на терена, а Де Бройне и Гризман ще трябва да измислят ход с цената на гол. Залогът е огромен, а късметът винаги е скритият фактор при определяне на победителя.

Любопитно е, че на Франция във втора поредна елиминация ще им свири съдия от страната, която са отстранили - срещу Уругвай аржентинецът Питана, срещу Белгия уругваецът Куня.

Червендалестият с чудния характер: терминаторът на Бразилия можеше да играе за Бурунди

Каква десница само беше това. Контра, топка на границата на наказателното поле и - бум. Алисон можеше само да гледа как топката се търкаля в мрежата му. Кевин Де Бройне с този гол на практика осигури класирането на Белгия в полуфиналите на Световното първенство. Всякак е някой който беляза 1/4-финалните сблъсъци в Русия. Режисира срива на Бразилия, а това е всичко само не и малко постижение.

Все пак, докато го гледаме как на терена, дали в екипа на Манчестър Сити, дали в екипа на Белгия, така червен в лицето, вижда подавания, които дори ние пред телевизора не можем да предположим, че ще се случат и сипе магия по терена, се питаме - как е стигнал до това ниво и каква история стои зад Де Бройне?

Па, вероятно е много по-различен отколкото можем да предположим.

Учителите и хората, които го познават още откакто е бил дете казват, че в него живеят две особи. Иначе е бил сдържано и срамежливо дете, но когато се появявал на терена в него се пробуждал Червения дявол. Плакал е заради загуби, лютил се на наставниците, червен в лицето би крещял ако му се отнеме топката, носът би му протекъл, а той редовно с ръкава бършел последицата от опита да му се отнеме топката.

Това бърсане на носа с ръкава с времето станало негов защитен знак в младежките категории докато е бил на терена. За неговите треньори и съотборници това е било нормално, докато противниците се чудили.

"О, да, това го прави винаги, това си е негово нещо", би отговарял треньорът.

Бил е много твърдоглав. Знаел да направи сцени. Неговият треньор от младежките категории Франк Де Лейн си спомня, че укорил Кевин за това, че не искал да почисти терена след тренировка. Този толкова се ядосал, че прегърнал гредата и не искал да я пусне. На никаква цена.

"Останах с него, защото не планираше да я пусне и искаше да остане тук цяла нощ. Казах му, че ще му бъде хладно, а той само се тросна - няма проблеми. След дълъг разговор едва го убедих да я пусне. Беше твърдоглав като муле, като пъкъл, но това твърдоглавие го доведе и тук където е", спомня си треньорът.

Де Бройне е роден и отраснал в мястото Дронген в Белгия което има 12 000 жители. Започнал е да играе на бетона пред училище, по-късно и на терен който днес е станал подлога за конюшня. Ако се питате каква е причината за неговия изглед тогава може би отговорът е в това че има корени от Африка. Ана Де Бройне, неговата майка, е родена в Бурунди. Младият Кевин е ходил в Африка като по-малък, както и в Англия където неговата майка работела като инженер в нефтната индустрия. Имал е възможност дори да играе за Бурунди, но е избрал Белгия. И очевидно не е сбъркал.

Още от детството на него се обръщало голямо внимание. Като хлапе вече е давал интервюта за медиите преди и след мачове, Белгия е била гладна за големи играчи и се предполагало, че Кевин може да бъде такъв. Все пак, медиите никога не са имали твърде много "корист" от Кевин. Става дума за чуден характер. Достатъчно е да ви кажем, че съотборниците го наричат "Tumble-dryer" (машина за сушене на пране). Много е сух откъм думи, няма някакво особено чувство за хумор, дори и в чата Уотсъп отговаря кратко с две думи. Колкото е изобилен във футболните умения, толкова е стиснат откъм думите. И точно затова е интересен на съотборниците.

Написал е книга за себе си, която е нарекъл "Keep it simple". Много логично. Тук е открил, че девойката му е изневерила с вратаря на националния отбор на Белгия Тибо Куртоа. Все пак, това не му пречи с него да напада титлата световен първенец в Русия. Имали са и по-рано размирици и скандали, но са се помирили.

За неговия темперамент говорят не само историите от съблекалнята, а и неговото хоби. Можете ли да си представите този майстор с топката, който събори Бразилия как се шета в гората в търсене на птици. Точно това прави когато има свободно време. Станал е и посланик на едно светилище за птици в Германия което съдържа 675 различни видове. Това му е страст.

Това че обича да е в контакт с природата обяснява и фактът, че е започнал своя модна линия KDB и дял от печалбата отделя за развоя на спорта за хората със специални потребности.

Всичко на всичко, когато следващият път влезе в кадър червеното лице ще се сетите за същото хлапе което има две лица. Едно за личния живот. Другото за футбол.

Защото на терена е истински Червен дявол.

Автор: Страхиня Клисарич

Как е създадена Белгия? Система, визионер и отричане от обичайното

Националният отбор на Белгия победи Бразилия с 2:1 в 1/4-финала на Световното първенство в Русия. Може би на по-младите любители на най-важното второстепенно нещо на света им изглежда, че те винаги са били способни на такъв подвиг, но истината не е точно такава.

Чудесни индивидуалности, носители на многобройни титли в най-силните първенства на света и някои от най-добрите играчи на планетата правят селекцията на "Червените дяволи". Обаче, Белгия невинаги е имала всичко това.

Но, как е успяла държава със само 34 професионални клуба? Вярвате или не, отговорът е благодарение на един човек?!

Майкъл Саблон е имал идея как да направи система, която ще направи толкова чудесни играчи.

- Трябваше да започнем от нулата. В началото това не беше прието добре, но в този момент бяхме почти забравени като футболна нация - започна някогашният технически директор на "Червените дяволи".

Саблон е бил част от треньорския щаб когато Белгия е играла полуфинал на Световното първенство през 1986 година против Аржентина. И точно знаел какво иска да направи.

- Хората в Белгия започнаха да се съмняват в отбора. След Европейското първенство през 2000 година имаха усещане за срамота, атмосферата не беше най-добрата - описа този визионер.

Белгия беше домакин на това първенство заедно с Холандия, когато не успя да достигне елиминационната фаза на турнира. Само шест години по-късно е измислен план, който е внесъл футболна революция в тази държава.

Саблон първо е бил вдъхновен от пътуванията на които е бил, при които е посетил тренировъчни центрове във Франция, Холандия и Германия. Наредил на всички младежки категории на националния отбор да играят във формация 4-3-3 с бързи и подвижни играчи.

Направил е брошура с напътствия и тръгнал по държавата във всеки клуб, всяка школа и говорил на всички треньори на младежките категории как да усвоят тази система.

- Не беше лесно да идете и да говорите на хората да престанат да работят това което са правили години преди това - заяви Саблон.

Трябвало е време, но неговото послание е схванато. Чак сега всички са наясно колко е бил прав и че са преглътнали своето его заради по-висша цел. Да спрем малко и да се обърнем на това дали нещо такова би било възможно и в нашата страна?

Вероятно не, в Сърбия има седем милиона селекционера и всеки има някаква своя идея. Представете си ние да се съгласим около една идея и тя да започне да се прилага навсякъде, а всичко заради доброто на националния отбор. Трудно, нали? Но, ще оставим тази тема за някой друг път, да се върнем на "Червените дяволи".

Саблон е дошъл до друго заключение в своето изследване, а това е че резултатът не е важен?! Той е проучил чак 1500 мача на младежките категории и разбрал, че много внимание се обръща на победите и загубите, а не на напредъка на играчите.

Отишъл е толкова далеч, че е успял да убеди членовете на Съюза някои първенства в младежките категории изобщо да нямат класирания.

- Резултатите дойдоха невероятно бързо. Целта е била младите отбори да се посветят на развитието на играчите, а не на спечелените мачове. Това не беше лесно, бях нападан от страна на медиите и хората в Белгия - заяви Саблон.

Следващият негов ход бил да въведе правило когато млад играч мине в по-старша категория на отбора да не се връща стъпка назад, дори за важните срещи.

- Ще ви дам пример. Компани игра за отбора до 19 години, за този до 21 и не се връщаше назад. Когато направят крачка напред, не е потребно да ги връщате, а им е нужно да се привикнат на това ново ниво на футбола - обяснява някогашният технически директор на Белгия.

А тогава, през 2009 година резултатите на младежките категории на "Червените дяволи" започнали значително да напредват. Тази система е създала и играчи като Аксел Витцел, Симон Миньоле, Дрис Мертенс...

И виждате къде са днес. Трети в класирането на ФИФА. Играят хубав, привлекателен футбол. В полуфинала за Световното първенство са, а това е достатъчен успех, нали?

Автор: Предраг Тихи

Най-скъпият актьор/футболист отнася жестоки подигравки: Прическите са ти повече от головете

Футболистите на Бразилия завършиха участието на Мондиала, след като на 1/4-финала загубиха от Белгия с 1:2. Трагикът на мача беше Неймар, който беше неразпознаваем против "Червените дяволи".

Привържениците на "кариоките" очакваха много повече от звездата на ПСЖ, вярваха че той ще бъде този, който ще донесе обрата, но беше напълно различно. Неймар беше ням наблюдател на случващото се на стадиона в Казан, а чак в добавеното време успя да застраши вратаря на Белгия Тибо Куртоа.

Стреля под гредата, но пазителят на мрежата на "Червените дяволи" излезе като победител. Когато се събере всичко, това беше бледо представяне за най-скъпия футболист в историята.

С това са наясно и многобройни привърженици, така че жестоко се подиграват на негова сметка. В центъра на вниманието бяха неговите прически, но и честите симулирания.

Neymar in #FifaWorldCup2018

Haircuts: 3
Goals: 2 pic.twitter.com/ov7yJSA7Ve

— Fawad Parvez (@fawadparvez) July 6, 2018

Затова запалянковците се обърнаха към неговия имидж, като забелязаха, че бразилецът е променил повече фризури на Мондиала отколкото постигна голове. Неймар посвети доста внимание на своя изглед, не и в мачовете на терена. В потвърждение на това свидетелства фактът, че три пъти е променял прическата, а два пъти е разтърсвал мрежите на Мондиала.

Голмайсторският резултат всякак не е задоволяващ за привържениците на Бразилия, мнозина очакваха повече, така че не изненадва, че всички сочат с пръст към него като главен виновник за загубата от Белгия.

Бразилия никога няма да забрави първата си среща с Белгия

Националните отбори на Бразилия и Белгия са изиграли четири мача помежду си, като предимството е на страната на "кариоките" - три победи и едно поражение при голова разлика 10:6. Тяхното съперничество започва през 1963 година и то как - с гръмка победа за белгийците - 5:1!

На 24 април на стадион "Крал Бодуен" в Брюксел пред 46 909 зрители "Червените дяволи" прегазват именития си противник, като в 21-ата минута вече водят с 4:0! Второто полувреме успокояват темпото и вкарват само още веднъж за крайното 5:1. В състава на гостите блестят имената на Жилмар, Джалма Сантош и Марио Загало, което само говори колко е значим успеха на белгийците.

Бразилците чакат две години - до 5 юни 1965 година, за да вземат своето отмъщение за нанесения шамар. Пред 110 000 зрители на "Маракана" след нулево първо полувреме, Пеле повежда своите с хеттрик, а Флавио Минуано и Риналдо оформят крайното 5:0! Селесао вече не сънува кошмари при споменаването на Белгия.

Ще изминат цели 33 години докато дойде време за третия приятелски мач между тези съперници. На 12 октомври 1988 година на стадион "Босуил" в Антверпен "кариоките" печелят с 2:1. Капитанът Джовани вкарва два гола в 24-ата и 31-ата минута (от дузпа), а Лео Клайстерс в 64-ата реализира почетния за домакините. За "Червените дяволи" играят легендарните Мишел Прюдом, Енцо Шифо и капитанът Ян Кулеманс. В състава на Селесао личат имената на Тафарел и Ромарио (ще станат световни шампиони през 1994), както и Карека.

Единственият официален мач между двата състава е на 17 юни 2002 г на Мондиала в Япония и Южна Корея. В 1/8-финал в Кобе пред 40 440 зрители по пътя към световната титла "златистите" побеждават с 2:0, а головете през второто полувреме вкарват Ривалдо и Роналдо (67 и 87-ата минута). Със същия резултат "кариоките" вдигнаха и титлата на финала срещу Германия.

Белгия показва мощ в атака и заедно с Уругвай е единственият отбор в турнира с четири успеха в четири мача, като постигна 12 попадения. На 1/8-финалите "Червените дяволи" бяха с единия крак на самолета за вкъщи, след като изоставаха с 0:2 от Япония, но успяха да направят пълен обрат в последните секунди на добавеното от съдията продължение. За разлика от огневата си мощ, белгийците не убеждават с играта си в защита, оставяйки празни пространства, а на високите им бранители разбираемо им липсва бързина.

Бразилия преодоля Мексико в 1/8-финалите, като също си подпечата билета за 1/4-финалите в последните мигове. "Ацтеките" показаха, че агресията срещу бразилците може да ги кара да бъркат, но крайно неточните им удари не им позволиха да се противопоставят успешно. Играта на "златистите" се върти около "подай на Неймар", а той повече лежи отколкото играе с топката. В действителност силната фигура до момента е Коутиньо, а южноамериканците имат простичка философия за предпазване от главоболия пред своята врата - дръж топката в свое притежание.

Очакванията са за мач ориентиран изключително към атаката, като двата отбора ще играят на принципа "Вкарай един повече от противника". Вратарите в двата състава ще имат тежка вечер, но имат и достатъчно класа да ни предложат спасявания на ниво Световно първенство. Белгийците изглеждат тромави в отбрана, което е голям проблем срещу повратливите бразилски остриета, докато Ромелу Лукаку изглежда твърде голям залък за защитниците в другото наказателно поле. Конгоанският му произход го е дарил със силата да носи Миранда и Тиаго Силва като пръскачка из лозе. Шансът този 1/4-финал да завърши 0:0 клони към най-голямата нула виждана в историята на световните първенства. Въпросът е кой ще има по-добър ден откъм точност на мерника. Несъмнено перлата на тази фаза.

Бразилците не са щастливи, че им съди Мажич

Бразилският вестник Глобо Еспорте изрази недоволство че най-добрият сръбски съдия Милорад Мажич е делегиран за мача Бразилия - Белгия в 1/4-финалите на Световното първенство в Русия.

В текста публикуван на сайта на познатата медия се съобщава, че Мажич във финала на Шампионската лига Реал - Ливърпул не е дал жълт картон за нарушението на Серхио Рамос над Мохамед Салах след което египтянинът получи контузия в рамото, а изтъква и че е бил много критикуван на предходния Мондиал след мачовете Португалия - Германия и Аржентина - Иран.

Припомня се, че на турнира в Русия е съдил два мача и в дуела между Колумбия и Сенегал след намесата на ВАР е отменил решението да свири дузпа за африканската селекция.

Мажич в този момент е сериозен кандидат да бъде на финала на Световното първенство, след като поред най-значимия мач в Шампионската лига съди и на финала на Купата на конфедерациите между Германия и Чили.

Срещата между Бразилия и Белгия е утре от 21 часа в Казан.

Повериха дербито на 1/4-финалите на Мажич

Най-добрият сръбски арбитър Милорад Мажич получи огромно признание от управниците на Световната къща на футбола, защото е делегиран да съди на дербито от 1/4-финалите на Мондиала между Бразилия и Белгия (петък, 21 ч).

Това без съмнение ще бъде най-големият сблъсък на този етап от Световното първенство, труден за съдийстване, а във ФИФА са оценили това и за този дуел са делегирали един от най-добрите съдии.

Това ще бъде трети мач, който Мажич ще съди на този Мондиал, след Мексико - Южна Корея (2:1) и Колумбия - Сенегал (1:0). Решението на ФИФА да го именува за главен арбитър на дербито на 1/4-финалите само свидетелства, че е свършил работата си в споменатите срещи безукорно, въпреки че трябваше да вземе тежки решения.

В този дуел ще му помагат, както винаги, Далибор Джурджевич и Милован Ристич.

Футболистите на Япония почистиха съблекалнята и оставиха послание на домакините

Привържениците на Япония отново в своя ритъм почистиха трибуните, което на този Мондиал им беше "защитен знак" и причината заради която заслужиха титлата запалянковци, които по най-добър начин представят своята родина.

Поддръжниците на Япония не заслужаваха такова прощаване с Мондиала. Техните футболисти водеха с 2:0 против Белгия, бяха на прага на голяма изненада.

Качеството на белгийците беше решаващо в последните мигове на мача.

Японските привърженици белязаха това първенство с акции на почистване на трибуните след себе си.

Футболистите след мача отидоха до запалянковците и им се поклониха. А след това в техния маниер отправиха специална благодарност към домакините.

Почистиха съблекалнята си и оставили послание на руски: "Благодаря" (Спасибо).

Japan were 2-0 up till 69th minute & lost 3-2. The winner from Belgium came in extra time.
Earlier we saw how Japanese fans were cleaning up the stands. This is d dressing room of Japan football team AFTER game.
Cleaned it up and left a note saying 'Thank you' in Russian. pic.twitter.com/FkhdFLM6T1

— Dhaval Rajyaguru (@dhavalrajyaguru) July 3, 2018

Class 👏🏽

Japan's fans clearing rubbish despite watching Belgium end their World Cup dreams in heartbreaking fashion. pic.twitter.com/jK2uOOwME4

— ESPN UK (@ESPNUK) July 2, 2018

Не плачи

Япония остави сърцето си на терена, в един от най-хубавите мачове на Мондиала. Изгубиха от Белгия в последните секунди на мача, но техните привърженици могат да бъдат горди с футболистите, които изиграха целия мач без страх.

Обещаваща Белгия срещу черната си котка Япония

Националните отбори на Белгия и Япония са изиграли пет мача досега, като куриозното е, че единствената победа за европейците е от края на миналата година. Головата разлика е 9:5 в полза на Страната на Изгряващото слънце.

Двата състава кръстосват шпаги за пръв път на 3 юни 1999 година в японския турнир Купа Кирин и завършват 0:0.

На Световно първенство имат един двубой - на 4 юни 2002 г на своя земя "самураите" изпускат успеха в Група Н. Всичките четири гола са отбелязани през второто полувреме, а Ван дер Хейден разочарова повечето от 55 258 зрители в Сайтама с последния и изравнителен в 75-ата минута - 2:2.

Следващите три срещи са приятелски. През 2009 японците смазват "Червените дяволи" с 4:0 в Токио, а четири години по-късно се налагат с 3:2 на стадион "Крал Бодуен" в Брюксел. Единствената победа на белгийците идва на 14 ноември 2017 година с минималното 1:0 в Брюж. Автор на попадението е Ромелу Лукаку в 72-ата минута.

Белгия премина без затруднения през своята група, като се наложи и в трите мача - 3:0 над Панама, 5:2 над Тунис и 1:0 срещу Англия, която беше излязла с калкулатор в джоба, за да се намести в "по-слаб" поток. Така "Червените дяволи" избраха на пътя им на евентуален 1/4-финал да има възможност да застане Бразилия. Отборът играе приятен футбол, разполага с технични изпълнители и единственият въпрос е около стабилността на защитата, която не беше подложена на голям натиск досега. Очакванията към този състав не се оправдаха на Евро 2016, но Роберто Мартинес може би е намерил това което липсваше.

От своя страна Япония, считана за аутсайдер в компанията на Полша, Колумбия и Сенегал, показа, че дисциплината е основна част от битието и културата. "Самураите" са първият отбор класирал се на елиминации по правилото за честната игра - при абсолютно равни показатели със Сенегал - 4 точки и голова разлика 4:4, те имаха два жълти картона по-малко 4 срещу 6 за африканците, което им отреди днешния мач в Ростов на Дон. Азиатците играят бърз и техничен футбол, а никой не се съмнява във волята им да се раздават до последна капка от силите си. Основната фигура в състава е халфът на Борусия (Дортмунд) Шинджи Кагава, а не е за подценяване и старият майстор Кейсуке Хонда. Дотук в турнира японците победиха Колумбия с 2:1, направиха 2:2 със Сенегал и загубиха с 0:1 от поляците със състав с много промени, като потрепериха за изхода на другия мач в групата.

Сигурно е, че ни очаква бърз футбол и технични изпълнения. Голямо предимство на страната на белгийците несъмнено е ръстът. При центрирания японците имат своите проблеми, които могат да им костват много, но пък когато топката е на земята те могат да покажат острието на своите катани. Историята между двата съперника е на страната на японците, а "Червените дяволи" мечтаят за нещо голямо след доста години затишие на най-голямата сцена.

Най-лудият ход на Мондиала - Миши Бачуай

Мачът между Англия и Белгия не беше много интересен. Но, далеч от това на терена да нямаше и интересни случки...

За това се погрижи Миши Бачуай, който празнувайки гола на своя отбор уцели гредата с топката, а тя се отби в главата му.

Белгийският нападател, след мача, се пошегува на своя сметка.

Fortnite celebrations so overrated bro I had to create something new 🤕💥⚽️ ... 😂😂😂 #KarmaIsAB pic.twitter.com/cgbEW8RX4p

— Michy Batshuayi (@mbatshuayi) 28 юни 2018 г.

Деколтето на венецуелка засенчи голеадата Белгия - Тунис

Световното първенство по футбол още веднъж потвърди, че е и официална изложба на атрактивни дами.

Белгия прегази Тунис в Група G с 5:2, Азар и Лукаку се състезаваха кой да вкара повече, а на трибуните лъсна може би най-доброто деколте на Мондиала досега.

Привърженичката на "червените дяволи" трябваше да намери решение за жегата и го намерила в потник без сутиен срещу 30-те московски градуса.

Двубоят между Белгия и Тунис се игра в най-голямата жега - от 15 часа, така че може да оправдаем венецуелската девойка и да благодарим на слънцето за гледката.

POSITIVE vibes!🌊

Публикация, споделена от ivonelis G Navas (@yvogonzalez) на Апр 18, 2018 в 3:44 PDT