Привържениците на Цървена звезда в джоба вече нямат сметало, а пакет билети, треньорът Владан Милойевич успя да разтовари всички, от портиера до първия оперативен служител на клуба Цървена звезда.
Всичко, съвсем всичко, подсеща на онази древна максима - хляб и зрелища. Привържениците на Цървена звезда в нощта между четвъртък и петък, опиянени от витамин Б и европейската пролет, гледаха към понеделник и жребия в Нион. Размисляха кое парче липсва в съвършената защитна мозайка на Владан Милойевич и се питаха за състоянието на метатарзалната кост на Неманя Радонйич. Както го правиха когато с обувки шеташе Бранко Йовичич, или когато Милан Родич си насини палеца на левия крак.
Следователно, в случая със запалянковците на Цървена звезда не е хляб и зрелища, а футбол, футбол, футбол и играта като такава. Писахме вече за това, че Цървена звезда с есенното издание, включително това с Кьолн, върна на себе си основната цел. Отново служи на основното намерение - там някъде на Лютица Богдан да се гони топката, понякога да се побеждават по-добри и по-богати от себе си. Понякога и да се губи. Там в състава определено да има момчета способни да бъдат идоли. Да се произвеждат чувства. Да се трепти, да се радва - да се ядосва.
Може би, или направо сигурно, в Цървена звезда вътре не е всичко гладко, но сръбският вицешампион не живее вече в паралелна гримирана реалност, нито губи време на "неща без стойност". В това най-голямата заслуга е на Владан Милойевич, който с шестмесечния си мандат на Лютица Богдан разтовари и върхушката на клуба и над 100 работещи и играчите, които има на разположение.
За привържениците на Цървена звезда, от които някои не са били родени когато клубът през 1992 година игра през пролетта в Европа, това е някакво съвсем ново време. Необикновено за тях.
Чули са от бащите си как е било някога, а сега могат да го изживеят. Когато те са растели играчите на Цървена звезда не са били звезди, нито имената им са били скандирани. Годините на резултатни мъчения доведоха до това - както Звездан Терзич обича да казва - звездашката общественост да се занимава най-много с това колко е дългът на клуба, или кой на кого сред функционерите подлива вода, или кой има подкрепа там в някакви кабинети. А в такава атмосфера, някакви твърдоглави ръководещи комшии, не е било възможно да се направят резултати, които да покрият всичко. Напълно всичко (кой днес споменава пропуска с Рикардиньо).
Последната ни констатация не е някакво епохално откритие, но на крилете на треньорските умения на Владан Милойевич, първият оперативен в клуба Звездан Терзич знае да играе мача на функционерската кариера. Той ще продължи, а може би и винаги ще бъде под съмнение сред добра част от привържениците, но... Оставането в Европа доведе до това онези на които Звезда е в сърцето, да имат в джоба комплект билети, а не сметало и калкулатор. Дългът на клуба - вече не е тема. Поне не главна.
Както и не е новина, че играчите на Цървена звезда са получили заплата, а единици от Работническия синдикат искат да правят гладна стачка, защото работодателят не им е платил. Когато нямате сработен отбор трябва да разчитате на това, че всички медии вместо с футбол ще се занимават с това, че на тревната настилка на Маракана е поникнала печурка, а децата на клуба спят в хотел на Ибарската магистрала, който служи за дневна почивка на любовниците.
Когато като продукт имате резултат, не трябва да се разхождате с чантичката на Спорт Били и да размахвате купчина документи. Както това са правели по-ранните функционери. Много от това почива на резултатите.
Докато е така Звезда ще бъде футболен клуб. Сегашното ръководство след Кьолн има още едно много важно задължение.
Когато резултатите свършат Звезда да остане футболен клуб.
Автор: Дарян Неделкович
Няма коментари:
Публикуване на коментар