Репортаж от мач на Бока Хуниорс: Аржентинците подкрепят страстно и се боят преди Мондиала

Автобус по-стар от Йоза Манолич се е накривил на една страна като бобслей отборът на Ямайка. От него се чуват ударите на тимпани, барабани, контрабаси. От него пуши като в каменна къща в Далматинската загора когато се правят сопарници (вид хърватски питки с пълнеж - б.р.). Разбирате, нали? Мач е, играе Бока...

"Градът е поделен. Бока или Ривър. 90% от хората подкрепят само тези два клуба. Всичко останало са предградия и техните клубове", гласно обяснява рецепционистка в хостела Клара, привърженичка на Бока.
До нея се смее Мануел. Показва предмишницата. Удря с длан по нея и по гърдите:

"Solo River, solo River!"

Линии 29, 64 и 152 ви водят към Ла Бока. Събират синьо-жълта войска от привърженици и я стоварват в Кале Брандсен. Всички улици около Ла Бомбонера се претворяват в лабиринти на специалната полиция. Входна революция на всяка крачка. Едно от най-дразнещите неща е влизането на стадиона.
150 прегледа, контрола и изпращане от кордон до кордон докато не се договорят кой полицейски блок ще ви пусне в кръга на Ла Бомбонера. Защо? Защото сте турист, който с късмет е стигнал до билет. Не сте "socios". Знаете, един член - един глас, като в най-трофейния хърватски клуб. Бока е съставена от "sociosi" и ако някой от тях обяви, че няма да идва на мач, тогава билетът отива в свободна продажба.

Товарачи на говна

Стоящите трибуни са пълни час преди мача. Глава до глава, сърце до сърце, екип до екипа. Скачат, крещят, аплодират, удрят барабани... синхронизирано като мажоретки. На стадиона няма никой без символ на Бока. Няма Фред Пери. Няма ризи.

"Чико, ти не си оттук?", обръща се към мене един тип.

"Не съм, как знаеш?"

Не съм казал нищо до този момент. И аз имам тениска на Бока. Мазен съм като министър, а пак ме разкри. Показва шала около моята китка.

"Това тук не ти е обичай".

Като тенис съдия се обръщам наляво, надясно. Пак наляво, пак надясно. И наистина, единственото теле на стадиона което носи шал съм точно аз. А мислех, че ще се впиша. И се. Като Балабан в Астън Вила.

Привържениците на Бока най-често се казват Los Xeneizes или La Doce. Съответно номер 12. Повечето запалянковци на трибуните носят и тениски с този номер. И то баскетболните на Бока. Съперническите привърженици тези на Бока наричат Los Bosteros. Преведено "товарачи на говна". Защото Бомбонера е изградена на почвата на стара фабрика за тухли. А фабриката за тухли ползвала конски фъшкии за изграждането. Изобретателно.

Върти се рекламен клип на някакво предаване на голямото табло. Тевес държи мотивационен говор в тунела.

"Няма значение, че не е Копа Либертадорес, Ривър или Сан Лоренцо. Играйте сякаш са те. Всеки мач трябва да ни е същия..."

Темперлей е 25-ти в класирането. Бока е първа, но гостите, които са от предградие на Буенос Айрес, са всичко, само не "лаици".

Бока се мъчи. Не помага и съдията. Нещо повече, съдийството е всякакво, само не и домакинско.

"Bastardo arbitro!" вдига се на крака баба, която е на реда под мен. Удря с отрудени, набръчкани ръце по оградата на стръмната трибуна. Внукът я смирява. Дърпа я за ръкава, моли я да седне.

"Недей драга, недей да се нервираш..."

Не е минала и минута, нападателят Павон пробива по крилото и пада в наказателното. Съдията маха с ръка. Сега се вдига внукът.

"Hijo de Puta! Pendejo!" псува той.

Сега баба го моли да се смири. Той завива ръкавите на ризата. Би се сбил със съдията.

"Недей, драги, недей", моли сега бабата него. Като в комедия на Фелини или на Фелайни, ако питате привържениците на Манчестър Юнайтед.

Сега се вдига цялата трибуна. Цеият стадион. Старо, младо, грозно, сгодно, левичари, десничари... като тайфун.

"Dale Boca, dale Boca, eee..."

Не е Рикелме, но не е далече

Гърми и небето над Буенос Айрес. Тевес разнася съперник в дуел. Подгрява масата, вдига отново трибуните на крака. Но тогава топката идва до тази безобидна, незаинтересована, загадъчна десетка. Не, не е Риклме на терена. Но не е далече.

Колумбиецът Едвин Кардона има проза за своята футболна диплома. Допълнителна и от драматичния. Има изречение, стих и мекота в южноамериканския футболен мехлем все още скрити от европейските очи. Защото тук все още не се глобява за допълнителен ход. Ход заради който завършваш в нискоразредния Вратник, но и ход заради който ти пишат и пеят песни.

Защото трофеи е печелил и Дарън Флетчър, но песни са му пели само родителите и близките роднини на рождени дни в детството.

Темперлей е тактически подреден. Играе организирано, добре се брани и има здрав нападател, който фино спуска топката. Но е стерилен в последната третина на терена. Играта на Бока не върви. Тевес и Бариос са нервни, но песента не престава.

Не вярват в гаучосите в Русия

Бетонът на Бомбонера след всички тези години се е превърнал в батут. Стръмен е, еластичен и съблазнителен. Печели ви като южняшкия темперамент прошарен от хладността и безпокойството на Патагония. Аржентинската кръв е пълна с живот.

"Марадона е много повече това което сме ние аржентинците. Ако Меси спечели Световното първенство, ще бъде по-голям играч от него, но той е твърде мирен. Марадона е наш...", вечното сравнение на везните слага старецът Родолфо до мен.

"Откъде сте?" ме пита младеж от реда зад мен.

"От Хърватия."

И тогава идва думата, която съм чувал толкова пъти тези дни в Аржентина. Онова което някога беше в ХНЛ Циго Милардович, за аржентинците е в световни размери...

"Уф, Модрич... Ние нямаме такъв играч в халфовата линия."

"Но имате Меси."

"Да, но не играем добре. Не сме оптимисти преди Русия", признава Хуан.

А точно в Росарио на Меси, казват тези, които са били, е най-пъклената атмосфера. Особено ако играе срещу Нюелс Олд Бойс. Това е тяхното градско дерби. Росарио Сентрал - Нюелс.

Опасно приключение е и отиването на Сан Лоренцо. В квартала Флорес, в който се намира, таксиджии не карат. Проверихме. Клубът на папа Франциск в привърженическите редове има повече досиета от Алкатраз и Лепоглав заедно.

Котелът за Лос Бостерос

Второто полувреме. Обсада на вратата на Темперлей. Нападателната турбина на Бока плете и притиска. С много късмет вкара Франк Фабра. Тогава започва лудницата. Мачът вече не е важен. Поне не толкова.

"Dale Boca, dale Boca, eee...", отново.

Гостите не се предават. И ако на вратата на Бока не беше сигурният Аугустин Роси, вероятно след 90 минути би било 1:1. Бока след 15 кръга е първа със седем точки преднина пред Талерес и големите 19 пред вечния съперник Ривър.

От тъмните коридори на бедния квартал Ел Каминита се носи говеждо месо на пластмасови маси. Сирене, нарязани домати, лук, горчица, кетчуп, майонеза, салата. За 20 куни, което за Буенос Айрес е изразително евтино, можете да изядете привърженически хамбургер. Но на самообслужване. Оставяш парите, получаваш плескавица и останалото товари сам.

Автобусът за връщането чакате до деня на Страшния съд. Дотогава се наслаждавате на кортежа, който тръгва след победа на Бока. Привърженическите автобуси са със счупени врати, разбити прозорци и весели души. Във всяко от тези возила вероятно седи някой Гетафикс, който вари магическа напитка да подкрепят без прекъсване и вдигат пулса на града до червено.

До мен стопира момче в тениска "Shhhhh... Boca campeon 2017". Изглежда ми, че на есен ще носи същата тениска, само с бройка повече...

Автор: Владо Бобан