Футбол за хората

Събирането на Светата троица на Бомбонера излекува напатените души. Този път Бока танцува на гроба на Ривър. Идолите върнаха клуба и щастието на хората.

Бока и Ривър. Вечна история и вечна борба.

Този път вселената оцвети аржентинското небе в жълто-синьо. Би било сурово отново да беше бяло-червено. Което не означава, че отново няма всичко да се обърне. В това е и чарът. Няма никакви гаранции, че единият непрекъснато ще е горе, а другият долу. Всяка гордост и надменност се плащат скъпо.

Не съществува по-голямо съперничество в света на футбола, това го знаят и малките деца. Всичко останало е далеч назад. Има добри и лоши копия. Никой няма такава традиция и история, такава привърженическа отдаденост, такава страст и любов. Може техният футбол да бъде ужасен, може да бъде 0:0 като през есента, но напрежението винаги ще бъде сякаш утре не съществува.

За да допрем донякъде в мозъка на привърженик на Бока и Ривър, най-добре да се присетим какво се случи в предходната година и половина. Последният финал в Копа Либертадорес с два мача играха точно Бока и Ривър. След първия мач на Бомбонера, вторият на Монументал не се изигра заради колективна парализа на държавата и града. Беше невъзможно да се изиграе реваншът. Разбира се, последва цирк "кой е виновен", а истината е, че никой не беше невинен. След няколко седмици, реваншът е изигран в Мадрид, Ривър спечели титлата след продължения. Бока беше големият губещ.

В техния манталитет и разбирания, това не са само изгубен мач и титла. Това е пропуснато най-важно събитие в живота. Само веднъж Бока и Ривър играят финал в Копа Либертадорес в два сблъсъка. И никога повече след това. Имаш късмет, че си жив свидетел на това. Няма поправителен, няма връщане, няма извинения. За загубилия остават мъката и страданието за цял живот. Почти целият отбор на Бока след това беше променен, играчите и треньорите имаха сериозни психологически белези, а привържениците живеят с рани в сърцето. Това е нещо което не се забравя. Нещо заради което не се ходи на училище, на работа, заради което не се яде, не се пие, не се прави любов... Заради което на човек не му се живее. А трябва да се живее. С надеждата, че един ден ще дойде шанс за каквото такова отмъщение.

И дойде!

По-малко от година по-късно, Бока и Ривър отново се озоваха един срещу друг в Копа Либертадорес. Този път в полуфиналите. Кипна желанието за отмъщение във всеки запалянко на най-популярния клуб на Аржентина. Още бяха свежи раните от финала, но отмъщение в полуфинала би било добър мехлем.

Напразно.

Ривър спечели на Монументал с 2:0, а Бока в реванша осъществи горчива победа с 1:0 и отпадна. Отново тъга, отново разочарование, отново бяс. Дали е възможно да им се случва това? На тях, които са "народния клуб". На тях, които са по-популярните, по-добрите и по-успешните от местните "милионери"?! На тях, които четири пъти са били първенци на Южна Америка само от 2000 до 2007 година (общо шест) и всичко това триеха в носа на "пилетата" (Галинеросите, подигравателно название за привържениците на Ривър), чийто клуб до 2015 имаше само две титли първенец на Южна Америка?! Каква клетва е хвърлена на Бока Хуниорс? Дали колелото на историята е решило да смели Бока Хуниорс?

Същевременно, запалянковците на Ривър дочакаха най-хубавата епоха в историята. Най-големите успехи правеха директно на гърба на Бока. Може ли по-сладко от това?!

Треньорът Марсело Галярдо е прогласен за малко божество и тръгна към спечелването на втора поредна титла в Копа Либертадорес. Припомняме, до неговото идване са имали общо две. Да не говорим за дозата провокации, подигравки и сеири от Галинеросите над съдбата на Бостеросите. Оправдано. Кога ако не тогава...

Но Фортуна е въртелива кучка в южноамериканския футбол. Знае да е с широки ръце, па брутално сурова. Заедно с Ривър беше година, проведе го по пътища на ужаса в култовите двубои с Бока, нанесе болка и страдание на вечния противник, а тогава заби нож в гърба...

Галярдовият Ривър разбиваше Фламенго във финала, който вместо в запаления Сантяго се игра в Лима. Водеха момчетата на Галярдо с 1:0, имаха нова титла в джоба, празненството започна, а тогава последва митичен обрат под режисурата на Габигол. Голове в 89 и 92-ата минута и пустош в сърцата на привържениците на Ривър. Когато имаш всичко и тогава изведнъж нямаш нищо. Можеха да усетят какво им е било на привържениците на Бока.

Но хайде. И това се преглъща, и това се преживява. Продължаваше да им е по-леко отколкото на Бостеросите. Поне можеха да кажат, че са по-добри от тях. А някъде в този момент поеха и лидерството в класирането в националното първенство. Титлата в първенството би била добра терапия.

Въпреки всички успехи с Ривър в Копа Либертадорес, камъчето в обувката на Марсело Галярдо беше тази титла в Аржентина. От 2014 година е в клуба и нито веднъж не е бил шампион на Аржентина. А Бока е била четири пъти.

Камъчето ставаше все по-голямо и все по-неприятно. Всички победи над Бока и успехите в международните турнири направиха от Галярдо мит сред Галинеросите, но тази титла беше нещо неприятно за което се мълчи. Но на всички беше на върха на езика. Паралел можете да направите с предходния треньор на Цървена звезда, който вдигна клуба от Маракана няколко класи нагоре, направи така, че отново да се чуе за него, но няколко загуби от обективно по-слабия вечен съперник не му бяха простени.

Така и на Галярдо сега му беше нужна титла в Аржентина. А моментът изглеждаше като идеален. След онзи полуфинал и новата елиминация от Ривър, привържениците на Бока искаха да изядат някого. Не беше достатъчно, че треньорите грешници бяха сменени в състояние за хоспитализиране и че добър дял от играчите си отиде. Търсеше се някой по-голям скалп, който да плати цената. Набързо дойдоха клубните избори.

А те в Бока не са фарс и маркетинг. Не са нагласени. На тях наистина се гласува, а всеки привърженик на Бока високо цени своя глас.

Бока Хуниорс в последните 25 години владееше аржентинският бизнесмен/политик/олигарх Маурисио Макри.

Откакто през 1996 стана президент на клуба, започнаха най-големите успехи в историята на Бока. Син от богато семейство, школуван в Америка чрез Бока придоби далеч по-голяма популярност отколкото благодарение на своите работни успехи, на него и неговото семейство. След 11 години начело на клуба стана градоначалник на Буенос Айрес, което е по-силна функция от която и да е министерска. Владееше столицата общо осем години в два мандата, а тогава стана и президент на Аржентина.

По време на неговия политически възход, Бока владееха негови сателити, които той ръководеше в сянка и им печелеше изборите в клуба. Най-много сред тях Даниел Ангеличи. Бизнесмен от радикалното крило на партията на Макри, но с не така чисто минало. Колкото и успехи да е имала Бока при Макри и Ангеличи, толкова повече се отдалечаваше от народа. Бока не е Арсенал или Ювентус, които не ги интересува кой ще им е на трибуните, докато са пълни с туристи, които плащат солено скъпите цени на билетите. В Аржентина няма да продадете историята за скъпите билети и комфорта заради благото на клуба.

Беше изгонен най-големият играч в историята на клуба Хуан Роман Рикелме, защото не беше с тези. Ангеличи блокира продажбата на билети на обикновени хора и ги резервира само за членове от които мнозина бяха заможни, които веднъж или два пъти годишно стъпват на стадион. Бока получаваше все повече "селфи" привърженици. Бомбонера все повече беше туристическа атракция вместо непревземаема крепост.

Разбира се, хулиганите и престъпниците от групата Ла Досе, която води трибуната останаха на своите места. Под ръководството на печално известния лидер Рафаел Ди Зеа продължиха да сеят страх, но под контрола на Макри и Ангеличи. Не можеше да се скрие, че лидерите на агитката имаха богати апанажи чрез различни криминогенни и работни дейности, че чрез Макри и Ангеличи са били защитени в прокуратурата и полицията извън всички мерки.

Обаче, футболът е чудо. Всичко това не помогна на властващата структура да спечели още едни избори през миналата зима. Болката в сърцето на истинските привърженици появила се след неуспехите против Ривър в последната година и половина разруши популярността на властващата структура до минимум. Не им мина и историята, че Бока няма кой да я води освен тях и че опозицията няма никакъв успех или работен рейтинг. Когато Хуан Роман Рикелме най-накрая излезе от нелегалност и явно подкрепи опонента, беше ясно, че властта в клуба се сменя. Нищо не помогна на властващата гарнитура и изгубиха изборите. Рикелме е тежест на везните против която не може нито един политик, бизнесмен или престъпник когато привърженик на Бока трябва да избере.

Победи "народната опция" и през декември започна нова ера на Бомбонера. Като нов вицепрезидент, който наистина ще решава за спортните въпроси и няма да е марионетка на президента, първият ход на Рикелме беше да доведе опитният треньор Мигел Анхел Русо вместо Густаво Алфаро, когото привържениците никога не приеха, защото неговата Бока играеше футбол да не допусне гол.

Ривър в този момент беше напред и побеждаваше лесно. Първият ход на новия треньор Русо беше Карлос Тевес да се върне от пейката и отново да бъде лидер на отбора. Въпреки че Рикелме и Тевес не бяха в добри отношения и се очакваше легендарната "десетка" да изгони Тевес от клуба когато спечели изборите, се случи обратното. С цялата лична непоносимост, Рикелме знаеше какво е Бока, какво й трябва и кой е Тевес. А Тевес знаеше какво се очаква от него и какво може когато на останалите им падне сърцето в петите.

Карлитос е момък, който с дела, а не с думи и статуси по социалните мрежи е показал как се обича своя клуб когато си голяма звезда в световния футбол. Направи онова което футболистите в Европа не правят. Отрече се от големи пари и се върна в Бока да хапе, побеждава и печели. Любовта към Бока никога не е поставял под условие. Чак и когато доживя да бъде трети или четвърти нападател. Добре знаеше как се случват нещата в големи клубове като Бока. При Алфаро претърпя много неправди, но мълчеше. В интерес на клуба не вдигаше глас. Когато Русо му отвърза ръцете, Карлитос отново се превърна в онзи гладен голов убиец израснал в немилосърдното предградие Фуерте Апаче. Тевес общо през този сезон вкара девет гола в първенството, а чак шест постигна тази година откакто Русо пое отбора преди три месеца. Последният беше със стойността на титлата.

Почти два месеца Бока и Тевес преследваха Ривър чиято преднина не надмина три точки, но не успяваха да свалят лютия враг от първото място. В предпоследния кръг се появи надежда за Бока. Ривър сбърка, а Бока разнесе Колон и се приближи на точка. Решаваше последният кръг, но отново това не беше съвсем реален шанс. Ривър гостуваше на Тукуман, Бока посрещаше Химнасия Ла Плата с Марадона на пейката.

Повече се говореше за завръщането на Диего на Бомбонера отколкото за развръзката на шампионската надпревара в последния кръг. Как ще го посрещнат, кой с кого не говори, как ще води мача Марадона...

Дойде и тази нощ. Три икони на Бока на едно място. Три идола същевременно на Бомбонера. Диего Марадона на противниковата пейка, Роман Рикелме в директорската ложа, Карлитос Тевес с капитанската лента и тяхната "десетка" на гърба. В последните 90 минути надежда да се върне усмивката на лицето на привържениците на Бока.

Тукуман поведе против Ривър и започна лудницата. Но на Химнасия на Марадона не й идваше наум да се покланя на Бомбонера. В края на краищата, малките клубове живеят да спъват големите. Поне е така в държавите в които футболът се обича.

Времето вървеше и Ривър изравни още до полувремето. А Бока не водеше...

Последните 45 минути донесоха напрежение и нервност равни на онези в култовите сблъсъци в Копа Либертадорес. Ривър обсади вратата на Тукуман, Бока се мъчеше да пробие бронята на Химнасия на Марадона. В същата минута в която Матияс Суарес изпусна шанса на мача в Тукуман, Карлос Тевес като преди 16 години запали Бомбонера.

Получи я, погледна, прицели се и изстреля стрела от 18 метра с всички сили. По-късно са пресметнали, че е влязла със 102 км/ч. Не е лошо за момък на 36 години...

Разбира се, че на трибуните падна лавина, разбира се, че като паяци се залепиха по онези защитни огради и разбира се, че колелото на историята отново се завъртя.

Минаха още 20 минути треперене Тукуман да задържи Ривър. А там постоянно и неустрашимо стоеше Ривердо Зиелински. Призракът за Ривър. Човекът, който с Белграно преди 10 години изхвърли Ривър Плейт от първенството, нанесе му най-големия срам в историята и направи едно от най-големите задоволства в живота на привържениците на Бока. Този път като треньор на Тукуман още веднъж ухапа Ривър по сърцето и празникът на Бомбонера можеше да започне.

След дълго време, запалянко на Бока се почувства щастлив и надмощен над такъв на Ривър. Карлос Тевес изтича в прегръдката на Марадона, а той луд и опиянен от щастие го целуна в устата?! Рикелме спокойно ядеше сладолед в ложата, хиляди Бостероси крещяха от щастие. Всичко беше както трябва, всеки се държеше така както се очакваше. Не би било нормално всичко да беше минало нормално. Много от тях и плакаха, спомняйки си тъгата, която преживяха в последната година и половина. Не само, че те спечелиха титлата, а същевременно и Ривър я изгуби.

"Чувствам се сякаш съм спечелил първа титла. Бока е онова което ме държи в живота. Бях гладен за слава. Чувствах се отново като онова хлапе от моя край, което трябваше да се бори за всичко", каза Тевес след десетия спечелен трофей в екипа на Бока.

Събирането на Светата Троица на Бомбонера излекува напатените души. Този път Бока танцува на гроба на Ривър. Идолите върнаха клуба и щастието на народа.

Автор: Александър Глигорич

Лудница в Аржентина: Бока е шампион с гол на Тевес, Ривър се издъни

Бока Хуниорс в невероятен завършек, в последния кръг, прескочи най-големия съперник Ривър Плейт и спечели за 34-и път шампионската титла в Аржентина.

Ривър имаше титлата в ръце и три точки преднина два кръга преди края. Обаче, с реми в предния кръг против Дефенсе (1:1) даде възможност на Бока да се приближи на точка след нейната победа над Колон (4:0).

Все пак, всичко което беше нужно на Ривър е победа в последния кръг в гостуването на Атлетико Тукуман, който поведе в 19-ата минута чрез Толедо. Ривър изравни в 35-ата минута с гол на Суарес и имаше много време за обрат и потвърждение на 37-ата шампионска титла.

Но това не се случи, тъй като отборът на Марсело Галярдо не намери пътя към вратата на Атлетико.

Същевременно, Бока се мъчи на Бомбонера срещу Химнасия Ла Плата, която се води от легендарния Диего Марадона. Съставът на Мигел Анхел Русо натискаше, търсеше гол, но изглеждаше, че няма да стигне до него. На трибуните се отчайваше и славният Хуан Роман Рикелме, а тогава дойде 72-ата минута и стадионът експлодира от одушевление.

Капитанът Карлос Тевес пое топката на ръба на наказателното поле и стреля, дори и този удар не беше съвършен, но беше толкова силен, че проби вратаря на гостите, а топката завърши в мрежата за огромно празнуване на претъпканата Бомбонера.

До края на мача Бока задържа преднината и празнува с 1:0, а особено ги зарадва новината, че Ривър не е успял да победи Атлетико, така че голямото празнуване можеше да започне в синьо-жълтия дял на Буенос Айрес.

Рекордьорът Ривър Плейт чака титла от 2014 година и остана на 36 трофея, докато Бока сега се приближи на едва две и има 34.

Още малко за любовта между Тевес и Бока: Мислех за моя клуб и преди финала с Барселона

Много е написано за безграничната любов между Карлос Тевес и Бока Хуниорс. Въпреки всички важащи футболни закони популярният Апач през 2015 година се върна в родния клуб, показвайки че е един от експонатите на различно футболно време.

Чудесният нападател се върна в родината през 2015 година, когато на практика беше на върха на кариерата и един от най-добрите играчи на Ювентус. Можеше да избира, и избра Бока.

"Бока е моят живот и когато бях на върха на кариерата и се подготвях за финала против Барселона мислех само за завръщане на Бомбонера. Тогава ме искаха Атлетико (Мадрид) и Байерн, но просто трябваше да си отида вкъщи", каза за аржентинските медии Карлос Тевес.

Имаше кратък излет в Китай, но бившият ас на Сити и Ювентус вече не мисли за промяна на средата.

"Преди началото на сезона казах на Аниели, че ще играя най-доброто което мога, но накрая искам да се върна у дома. Той разбра това. Исках отново да играя за Бока, и то в годините когато можех да помогна на клуба. Тук ще се пенсионирам, вече нямам никакви предизвикателства и мотиви в кариерата. Да ме търси Реал (Мадрид) бих отказал и останал тук", ясен е Тевес.

Шок в съблекалнята на Бока: Дайте веднага трофея на Ривър

Първият камък вече е ударил прозорец, играчите на Бока Хуниорс още пеят. Тогава удря и вторият. Па още един. И още един. Чува се и как някой вика: "Викайте лекаря". Атмосферата в автобуса се променя.

Набързо се появяват видеозаписи от тунела, който води към съблекалните на Монументал. Карлос Тевес върви и повръща. Агустин Алмендра го придържат докато ходи. Капитанът Пабло Перес трябва да отиде в болница заради стъкла в очите. Найтан Нандес е бесен. "Всички те са кучи синове", вика. И тогава трябва да се върне. Защото КОНМЕБОЛ настоява заради ТВ правата мачът да се изиграе въпреки всичко.

В съблекалнята на гостуващия отбор неверие.

"Срамота. Това което КОНМЕБОЛ прави е срамота", решителен е опитният Карлос Тевес, който говори без задръжки.

Патерица по-рано му даде нападателят Дарио Бенедето.

"Нека веднага дадат трофея на Ривър, като вече има толкова тежест в КОНМЕБОЛ."

Тевес тук е най-стар. Неговата дума има най-голяма тежест... Но и той не знае какво да каже. Апелира към медиите да не мълчат. Аржентинският футбол е потопен в проблеми.

"Пабло Перес е в болница, а те ни карат да играем. Двама играчи на Бока в болница, още един повръща, аз повръщам, всички кихат заради сълзотворния газ... Три пъти се събличахме обличахме.. Срамота! Това да се случи на Бока Ривър вече щеше да е вдигнал трофея", обвинява Тевес.

Шофьорът на автобуса на Бока е свидетелствал, че е припаднал когато камък го е ударил в главата и за щастие до него е бил вицепрезидентът на клуба, който е хванал волана, докато шофьорът не се свестил?! Президентът на КОНМЕБОЛ Алехандро Домингес сякаш продължава да не разбира какво всъщност се е случило. Едва се е съгласил да отложи мача за ден по-късно само заради джентълменското споразумение между Бока и Ривър. Да се питаше той, щеше да се играе.

"Няма да толерираме това. Ще се играе в неделя от 22 часа", уверява Домингес.

Междувременно Монументал е затворен... Футболният свят презира Домингес. Никакво съчувствие в него. Само печалба в главата. Треньорът на Ривър Марсело Галярдо го обясни така:

"Как да играем като играчите на Бока са пострадали? Това не са нормални условия. Ние веднага казахме в съблекалнята да не се играе, но е ясно, че нас никой нищо не ни е питал. Президентите на клубовете са разговаряли, организаторите на турнира... Ние не знаехме какво се случва."

Продължението довечера. Може би.

Само го пуснете

Може би последният мач в кариерата на Карлос Тевес ще бъде най-големият и най-тежкия

Аржентина малко си отдъхна, Супер класико лудницата отново започна да тресе цялата нация и държава. До финалния сблъсък в най-големия дуел в историята на аржентинския футбол остана само ден. Решението за шампиона на Южна Америка пада в събота вечерта, в реванша на Супер класикото между Бока и Ривър.

След 2:2 на Бомбонера, където Ривър преживя по-леко отколкото очакваше, сега Бока е в по-тежката ситуация. Освен че ще играят пред 70 000 неприятелски настроени Галинероси, играчите на Бока ще бъдат и под натиск заради първия мач в който не използваха предимството на домашния терен, бяха надиграни и в добавеното от съдията време пропуснаха големия шанс (не)заслужено да победят с 3:2. Затова и не учудва, че сред привържениците на Бока и частта от обществото, подкрепящо този клуб, владеят безпокойство и тревога преди окончателния сблъсък на Монументал.

Как да се победи Ривър?

Привържениците на Бока имат само едно решение - Карлос Тевес!

Популярният Апача се върна в Бока, за да изтанцува последните тактове в голямата си кариера със спечелването на Копа Либертадорес. В края на краищата, неговото завръщане беше част от големия план за създаване на отбор, който ще покори Южна Америка и Бока не пожали пари да събере такъв състав. За тази цел, през лятото купиха и Мауро Зарате, задържаха най-добрите играчи и осигуриха на треньора Скелото всички условия за спечелване на Копа Либертадорес.

Постижението на Тевес по пътя до финала не беше ключово. Въпреки че му беше обещана една от главните роли когато се връщаше от Китай където се отрече от пари, Карлитос беше на границата между пейката и първия състав. Започна като титуляр в групата с Абила в атака, но през сезона загуби кредита на доверие. Дойде Зарате, оправи се Бенедето, а по пътя към минутите вървеше и младият колумбиец Виля. Край Абила, който беше почти незаменим, Тевес накрая стана четвърта, чак и пета нападателна опция на Бока.

Корпулентният Рамон "Уончоп" Абила вкара пет гола (един във финала), Дарио Бенедето четири (вторият във финала) въпреки че пропусна по-голямата част от турнира заради контузия, Павон и Зарате по три, Кардона два... Тевес даде принос с три гола, главно влизайки от пейката, с общо 234 минути на терена. Беше по-близо до голф терена отколкото до футболния...

Все пак, докато съдбата чертаеше пътя до историческия финал, привържениците на Бока все по-често имаха фамилията Тевес на устните си. Поздравления за силния Абила, находчивостта на Бенедето, бързината на Виля, непредвидимостта на Зарате... Всеки който обича Бока и който й желае доброто в сблъсъците с Ривър е пожелавал отровното докосване на Карлос Тевес. А и него не го тормозеше, че не играе колкото би трябвало и сякаш беше убеден, че в големия финал с Ривър е сцената на която ще покаже на всички.

Вероятно го е жулила пейката в първия мач от финала на Бомбонера и в последните няколко мача, но в интерес на отбора не искаше да подрива авторитета на Скелото и да вдига прах. Когато изглеждаше, че Ривър с по-добра игра ще покори Бомбонера, Скелото се "сети" за Тевес и го пусна в последните двадесетина минути на мача. Точно това беше и най-добрият период в играта на Бока и точно Тевес в добавеното време създаде за Бенедето шанса на мача, който Армани спаси. Достатъчно привържениците на Бока да тръгнат в явен апел Скелото да започне мача на Монументал с Тевес в състава.

Наистина, Карлитос вече не е онази някогашна машина от Манчестър Сити и Ювентус. Но в такива околности, ключова роля не играят само футболните качества. Финалът Супер класико е мач като никой друг. В него са нужни хладна глава, огнено сърце и знаете още какво. А мнозина нямат това за такъв мач.

"Той е уникат между футболистите. Може да играе всеки мач, всеки финал на света. Днес да дойде в Барселона, утре би играл финал. Да е в Реал, и там биха го избрали за финал. Еднакво е дали играе за Бока, Манчестър или Коринтианс. Той е човек за финали", заяви Луис Меноти, най-големият треньор в историята на аржентинския футбол.

И това е което мислят всички, а което излезе от устата на Меноти. Скелото би трябвало да пусне Тевес в първия състав на Монументал. Карлитос е играл много големи мачове в кариерата, но този е най-големият. Момчето което е отраснало в един от най-опасните краища на планетата, печално известното предградие Фуерте Апаче в което полицията влиза само въоръжена до зъби, е родено за такива мачове. Колкото и да му е голямо желанието да помогне на любимата Бока, толкова е и мотивиран да нанесе щета на омразния Ривър. Тевес не е политически коректен тип, който ще каже, че подкрепя Ривър срещу чуждестранни клубове. Той истински желае Ривър да страда, а от загуба във финала на своя Монументал във финал за Копа Либертадорес е трудно да се представи по-голямо страдание.

Той вече има огромен опит от полуфинала за Копа Либертадорес през 2004 година, когато вкара гол. Бока на Бомбонера в първия мач осъществи минимална преднина, а тогава Ривър чрез Лучо Гонзалес поведе в реванша на Монументал. Тевес изравни и последва известната "пилешка" радост пред 70 000 побеснели привърженици на Ривър. Получи червен картон, Ривър набързо поведе отново и изглеждаше, че Карлос ще бъде трагик на мача.

Все пак, Пато Абондансиери при дузпите спря удара на Макси Лопес и отведе Бока във финала, па Тевес като Бата Миркович на Максимир имаше щастието обществеността да не го разпъне на кръст заради глупостта на адреналина. Тевес тогава беше хлапак, днес е кален ветеран. Кръвта му отново ще ври на Монументал, но ще има достатъчно опит да не направи подобна глупост. Всичко това знае и Гилермо Скелото, който игра в тези два мача през 2004.

Тевес днес не е във формата, в която беше тогава. Започна само в три от последните десет мача. Все пак, в последния шампионатен мач преди Супер класико на Бомбонера вкара два гола на Тигре и показа, че е наострен. Последният път когато Карлитос гостува на Монументал беше през декември 2016 преди да отиде при големите пари в Китай, па да се върне да играе от любов. Това беше едно от най-добрите издания на Супер класико в историята, може би и най-добрият мач в световния футбол през тази година. Бока на крилете на фантастичния Тевес обърна от 1:2 до 4:2, а Карлитос вкара два гола (единият красавец!) и направи чудесна асистенция. Охлади Монументал и привържениците на Бока се надяват да гледат подобен филм в събота...

Скелото е под все по-голям натиск да започне мача с Апача в стартовите 11. Никой няма да може да остане равнодушен, ако на Монументал види момчето с фамилията Тевес на гърба. Нито Скелото, нито Галярдо, нито защитните стени Майдана и Пинола...

Карлос Тевес е човекът за този мач. Най-големият. И след него вероятно ще каже - край! Какъвто и да бъде изходът...

След този финал няма втори шансове. Само веднъж в живота се играе Супер класико във финала на Копа Либертадорес. Само веднъж в историята този финал се играе за пръв път в две срещи. Само веднъж може да се победи или изгуби мача на века. Втори не съществува. Това е последният и най-важният за Апача.

Знае това и Гилермо Барос Скелото, легенда на Бока, който е изиграл толкова мачове в тандем с Мартин Палермо. И вероятно би дал всичко в събота да има Палермо в отбора. Но ще има нещо подобно което съществува в тази версия - Карлитос Тевес. Само да го отвърже от веригата...

Тевес вбеси Бока, контузи се в пандиза

Аржентинският футболист Карлос Тевес по куриозен начин получи мускулна травма, играейки футбол докато бил на посещение на брат си в затвора.

Тевес създал главоболие на своя клуб Бока Хуниорс при посещение на брат си, който е осъден на 16 години затвор заради нападение срещу автомобил на полицията.

Нападателят се контузил, играейки футбол със затворници, които според информациите никак не са го щедили.

Аржентинецът кара своя трети мандат в клуба в който започна футболната кариера, а в който се върна от китайския Шанхай където беше най-добре платения играч в света.

В пет мача през този сезон е отбелязал три гола, като не се уточнява колко време няма да играе заради контузията.

Репортаж от мач на Бока Хуниорс: Аржентинците подкрепят страстно и се боят преди Мондиала

Автобус по-стар от Йоза Манолич се е накривил на една страна като бобслей отборът на Ямайка. От него се чуват ударите на тимпани, барабани, контрабаси. От него пуши като в каменна къща в Далматинската загора когато се правят сопарници (вид хърватски питки с пълнеж - б.р.). Разбирате, нали? Мач е, играе Бока...

"Градът е поделен. Бока или Ривър. 90% от хората подкрепят само тези два клуба. Всичко останало са предградия и техните клубове", гласно обяснява рецепционистка в хостела Клара, привърженичка на Бока.
До нея се смее Мануел. Показва предмишницата. Удря с длан по нея и по гърдите:

"Solo River, solo River!"

Линии 29, 64 и 152 ви водят към Ла Бока. Събират синьо-жълта войска от привърженици и я стоварват в Кале Брандсен. Всички улици около Ла Бомбонера се претворяват в лабиринти на специалната полиция. Входна революция на всяка крачка. Едно от най-дразнещите неща е влизането на стадиона.
150 прегледа, контрола и изпращане от кордон до кордон докато не се договорят кой полицейски блок ще ви пусне в кръга на Ла Бомбонера. Защо? Защото сте турист, който с късмет е стигнал до билет. Не сте "socios". Знаете, един член - един глас, като в най-трофейния хърватски клуб. Бока е съставена от "sociosi" и ако някой от тях обяви, че няма да идва на мач, тогава билетът отива в свободна продажба.

Товарачи на говна

Стоящите трибуни са пълни час преди мача. Глава до глава, сърце до сърце, екип до екипа. Скачат, крещят, аплодират, удрят барабани... синхронизирано като мажоретки. На стадиона няма никой без символ на Бока. Няма Фред Пери. Няма ризи.

"Чико, ти не си оттук?", обръща се към мене един тип.

"Не съм, как знаеш?"

Не съм казал нищо до този момент. И аз имам тениска на Бока. Мазен съм като министър, а пак ме разкри. Показва шала около моята китка.

"Това тук не ти е обичай".

Като тенис съдия се обръщам наляво, надясно. Пак наляво, пак надясно. И наистина, единственото теле на стадиона което носи шал съм точно аз. А мислех, че ще се впиша. И се. Като Балабан в Астън Вила.

Привържениците на Бока най-често се казват Los Xeneizes или La Doce. Съответно номер 12. Повечето запалянковци на трибуните носят и тениски с този номер. И то баскетболните на Бока. Съперническите привърженици тези на Бока наричат Los Bosteros. Преведено "товарачи на говна". Защото Бомбонера е изградена на почвата на стара фабрика за тухли. А фабриката за тухли ползвала конски фъшкии за изграждането. Изобретателно.

Върти се рекламен клип на някакво предаване на голямото табло. Тевес държи мотивационен говор в тунела.

"Няма значение, че не е Копа Либертадорес, Ривър или Сан Лоренцо. Играйте сякаш са те. Всеки мач трябва да ни е същия..."

Темперлей е 25-ти в класирането. Бока е първа, но гостите, които са от предградие на Буенос Айрес, са всичко, само не "лаици".

Бока се мъчи. Не помага и съдията. Нещо повече, съдийството е всякакво, само не и домакинско.

"Bastardo arbitro!" вдига се на крака баба, която е на реда под мен. Удря с отрудени, набръчкани ръце по оградата на стръмната трибуна. Внукът я смирява. Дърпа я за ръкава, моли я да седне.

"Недей драга, недей да се нервираш..."

Не е минала и минута, нападателят Павон пробива по крилото и пада в наказателното. Съдията маха с ръка. Сега се вдига внукът.

"Hijo de Puta! Pendejo!" псува той.

Сега баба го моли да се смири. Той завива ръкавите на ризата. Би се сбил със съдията.

"Недей, драги, недей", моли сега бабата него. Като в комедия на Фелини или на Фелайни, ако питате привържениците на Манчестър Юнайтед.

Сега се вдига цялата трибуна. Цеият стадион. Старо, младо, грозно, сгодно, левичари, десничари... като тайфун.

"Dale Boca, dale Boca, eee..."

Не е Рикелме, но не е далече

Гърми и небето над Буенос Айрес. Тевес разнася съперник в дуел. Подгрява масата, вдига отново трибуните на крака. Но тогава топката идва до тази безобидна, незаинтересована, загадъчна десетка. Не, не е Риклме на терена. Но не е далече.

Колумбиецът Едвин Кардона има проза за своята футболна диплома. Допълнителна и от драматичния. Има изречение, стих и мекота в южноамериканския футболен мехлем все още скрити от европейските очи. Защото тук все още не се глобява за допълнителен ход. Ход заради който завършваш в нискоразредния Вратник, но и ход заради който ти пишат и пеят песни.

Защото трофеи е печелил и Дарън Флетчър, но песни са му пели само родителите и близките роднини на рождени дни в детството.

Темперлей е тактически подреден. Играе организирано, добре се брани и има здрав нападател, който фино спуска топката. Но е стерилен в последната третина на терена. Играта на Бока не върви. Тевес и Бариос са нервни, но песента не престава.

Не вярват в гаучосите в Русия

Бетонът на Бомбонера след всички тези години се е превърнал в батут. Стръмен е, еластичен и съблазнителен. Печели ви като южняшкия темперамент прошарен от хладността и безпокойството на Патагония. Аржентинската кръв е пълна с живот.

"Марадона е много повече това което сме ние аржентинците. Ако Меси спечели Световното първенство, ще бъде по-голям играч от него, но той е твърде мирен. Марадона е наш...", вечното сравнение на везните слага старецът Родолфо до мен.

"Откъде сте?" ме пита младеж от реда зад мен.

"От Хърватия."

И тогава идва думата, която съм чувал толкова пъти тези дни в Аржентина. Онова което някога беше в ХНЛ Циго Милардович, за аржентинците е в световни размери...

"Уф, Модрич... Ние нямаме такъв играч в халфовата линия."

"Но имате Меси."

"Да, но не играем добре. Не сме оптимисти преди Русия", признава Хуан.

А точно в Росарио на Меси, казват тези, които са били, е най-пъклената атмосфера. Особено ако играе срещу Нюелс Олд Бойс. Това е тяхното градско дерби. Росарио Сентрал - Нюелс.

Опасно приключение е и отиването на Сан Лоренцо. В квартала Флорес, в който се намира, таксиджии не карат. Проверихме. Клубът на папа Франциск в привърженическите редове има повече досиета от Алкатраз и Лепоглав заедно.

Котелът за Лос Бостерос

Второто полувреме. Обсада на вратата на Темперлей. Нападателната турбина на Бока плете и притиска. С много късмет вкара Франк Фабра. Тогава започва лудницата. Мачът вече не е важен. Поне не толкова.

"Dale Boca, dale Boca, eee...", отново.

Гостите не се предават. И ако на вратата на Бока не беше сигурният Аугустин Роси, вероятно след 90 минути би било 1:1. Бока след 15 кръга е първа със седем точки преднина пред Талерес и големите 19 пред вечния съперник Ривър.

От тъмните коридори на бедния квартал Ел Каминита се носи говеждо месо на пластмасови маси. Сирене, нарязани домати, лук, горчица, кетчуп, майонеза, салата. За 20 куни, което за Буенос Айрес е изразително евтино, можете да изядете привърженически хамбургер. Но на самообслужване. Оставяш парите, получаваш плескавица и останалото товари сам.

Автобусът за връщането чакате до деня на Страшния съд. Дотогава се наслаждавате на кортежа, който тръгва след победа на Бока. Привърженическите автобуси са със счупени врати, разбити прозорци и весели души. Във всяко от тези возила вероятно седи някой Гетафикс, който вари магическа напитка да подкрепят без прекъсване и вдигат пулса на града до червено.

До мен стопира момче в тениска "Shhhhh... Boca campeon 2017". Изглежда ми, че на есен ще носи същата тениска, само с бройка повече...

Автор: Владо Бобан

Карлос Тевес отказа ненормално предложение от китайци

 
Лудостта на китайския футбол, която тресе света не докосна ни най-малко Карлос Тевес.

Както съобщава аржентинският вестник "Оле", китайският Шанхай СИПГ, който е воден от Свен Горан Ериксон, предложил на Карлос Тевес сумата от 25 милиона евро за договор от десет месеца!

Невероятното предложение на китайците се сблъска с още по-невероятната отдаденост на Карлос Тевес към Бока Хуниорс, защото заради любовта си към клуба отказа може би най-голямата възможна заплата в историята на футбола за такъв времеви период.

Според този източник, Тевес благодарил за поканата и потвърдил, че остава в Бока до края на кариерата.

За разлика от Тевес, в Китай отидоха Джаксън Мартинес, Фреди Гуарин, Жервиньо, Алекс Тешейра, Рамиреш, както и Никица Йелавич и Жо.

Тевес остава в Манчестър Сити до лятото

Карлос Тевес е внесъл писмена молба да бъде продаден, като причина за желанието се посочва влошени взаимоотношения с някои от шефовете на Манчестър Сити. 26-годишният нападател е получил отказ, а от клуба обвиняват мениджъра му, че опитва да осъществи трансфер.

Мениджърът на "гражданите" Роберто Манчини е провел разговори с аржентинеца, като се очаква да разчита на него поне до лятото. След края на сезона желанието на Тевес да напусне Сити може и да стане реалност.