От деня в който е станал най-младият стрелец в историята на Цървена звезда минаха почти четири лета. Силният нападател в един момент се изгуби, но след чудесен сезон в Айнтрахт няма дилема - сръбският футбол е получил онова което е търсил. За него говорят хората, които са повлияли на кариерата му - Звездан Терзич, Милан Косанович, Ненад Милияш.
Знаете сигурно за онази народна сентенция за това как вие правите планове, а там някъде горе някой друг се кикоти. Може би тези мегаломански планове на които от ранно детинство е осъден Лука Йович са били най-голямата му съдба и го докарали до границата на игровата бездна, но... От деня когато на 16 години, пет месеца и пет дни е станал най-младият стрелец в историята на Цървена звезда (срещу Войводина), не са минали и четири лета.
Свикнали да работим по системата "сега, всичко и веднага", ще кажем в първия момент че това е твърде дълга времева дистанция. Не е така. Възходът на звездата на Айнтрахт от Франкфурт би трябвало да бъде огледало на развитието на силите, които идват. Просто, трябвало е може би и най-добрият сръбски нападател в момента да премине процес на човешко и игрово съзряване. Някой ще каже, че немските методи на Нико Ковач са му помогнали да се отърси от многото пубертетни болести и от него са направили централен нападател от орбитата. Обаче, преди да заблести във Франкфурт и постигне осем бундеслигашки гола (да, да и този срещу Шалке за Купата), момъкът роден през 1997 година в Батар е трябвало да усети и облекчение.
Не е било нормално, а още по-малко човешко като тийнейджър да получи задача с голи ръце да държи покрива на клуба, който се руши финансово. Не съществува лош момент за хвърляне във вулкана на големите очаквания, но когато е получил шанс в първия отбор на Цървена звезда рубиковото кубче на Лука Йович не е било подредено.
Той е бил полуфабрикат, свикнал да доминира в младежките категории, Звезда е била полуклуб, който не е живял, а живуркал. През лятото на 2014 година Йович е означен като проект на клуба и като фигура на спасител. Знаейки че над главата му виси банкрут генералният директор на клуба Звездан Терзич трябвало да прави "чудесно момче" от новия Фалкао. Отнасял се към него сякаш му е единствен син (което донякъде е добре), но под тази тежест на сладките медийни и функционерски истории привържениците са очаквали Йович да решета в екипа на Звезда както сега го прави в Айнтрахт.
Твърде амбициозно.
Тогава той е бил едва пълнолетен, а трябвало неестествено да съзрява. И скачал по нервите на треньорите, функционерите и по-старите играчи. Бившият треньор Славиша Стоянович му дал възможността да тренира с първия отбор и то със състав с характерни особености чийто лидери са били Никола Мияилович, Ненад Милияш и Милош Нинкович.
"Гледах го как игра за младежите. Ако ми вярвате - той не изтича повече от 20 метра в мача. Бих искал да го виждам по-често. Не казвам, че ще получи шанс в първия отбор заради тренировките, но му трябва да е в компания на по-стари играчи. В младежите той е "тарикат", тук Милияш ще му превърти касетата, а Джони с лакът ще му разкачи челюстта. Трябва възможно най-бързо да усети твърдо", ни заяви веднъж Славиша Стоянович.
ИЗГРАДЕН КАТО МЕЧКА, ЯК КАТО БИК
Това е бил Лука Йович. Зубър от гимназията (чети школата) който иска да завърши с най-високата оценка само на природен дар. Просто, така не става.
"Удоволствие ми е, че съм играл с такива играчи и момчета. Той е много добър човек, а това е много важно условие да станете завършен играч. Когато получи шанс в първия отбор казах, че той е тип играч като Фалкао, а не че ще достигне неговите висоти. Обаче, на добър път е да стане сериозен нападател. Има усет за гола, усеща пространството, еднакво играе с двата крака. И много важно нещо: изграден е като мечка. Погледнете му гърба, не можете да го съборите. Драго ми е, че играе така. Беше му нужно време да разбере, че не може всичко само на талант и е отлично, че отиде в Германия, да се научи на ред, дисциплина, начин на трениране. Не ме изненадват тези негови голове, ще има още", сподели в разговор Звездан Терзич.
Един от ключовите сезони в развоя на Лука Йович е бил 2015/16. Звезда нямаше шампионски отбор, Ненад Лалатович получи задача да го сложи на витрината както и останалите момчета от "клас 1996"... Забравя се често, но темпераментният шеф на щаба беше този който лансира Йович, даде му безрезервна подкрепа, както и на останалите деца на Звезда. Някои запази да не прегорят. Сегашният нападател на Айнтрахт не успя да направи хармония между зрелостта като човек и играч. Може би не е и могъл, защото луксът след тежките дни в родния Батар (чели сте, че е спал в автомобила на баща си) всекидневно бил на ръка разстояние. Бил е талант и до края на есенния дял на сезона е останал само - талант. Случил се онзи пропуск в дербито, голова суша. Достатъчно някои да вдигнат ръце от Йович, но за негов късмет не и по-старите играчи. Много приключения има от този период когато Звездан Терзич - малко да се пошегуваме - започнал забързано да седи. Първата асоциация на Лука Йович не са били головете, а прекомерната употреба на сладкиши, чипс и продукти на пекарните.
КАК СА ГО ВЪЗПИТАВАЛИ ДЖОНИ И КАПИТАНЪТ МИЛИЯШ
Ето един анекдот от този период. Бил на "разпит" при Звездан Терзич когато Йович твърдо обещал, че няма повече да яде шоколад. Излязъл от канцеларията, отишъл до павилиона край спирката на автобус 59 (срещу западната трибуна на Маракана) и разбира се купил - сладкиши. Тогавашният капитан Никола Мияилович го следвал като Илия Чворович в култовия филм "Балкански шпионин".
"Сега се обърни и покажи шоколада, който си купи. Да те снимам хубаво и да те пратя на директора. С теб не става по друг начин", обърнал се към него Мияилович.
Наистина, левият бек е виждал сериозен потенциал и невероятните физически предразположения.
"Когато започна да тренира с нас жестоко го биех на тренировките. Обаче, аз го ударя, а мен ме боли. Случвало се е да посинея. Як е като бик", говори Мияилович.
Имало е и радикални дисциплинарно-възпитателни мерки под режисурата на споменатия Мияилович и капитанът Милияш докато е бил в клуба.
"Чувам се с него, много ми е драго. Когато дойде в първия отбор се видя, че ще стане сериозен играч. Би било щета да е по друг начин, макар че мисля, че може още много, много да напредва. Трябваше да намести главата. Не бих говорил през какво е преминал и какво е изпитал. Беше млад и е нормално, че трябваше понякога да слуша. До преди година всички го подценяваха, споменаваха този излишък на килограми. Луташе се, но сега е на правилен път. Това срещу Шалке е невероятен гол", разказа Ненад Милияш.
Много стресови ситуации, но напредъкът е очевиден. През пролетния полусезон е вкарал седем гола, донесъл победа срещу Вождовац. Започнал да бъде наясно със себе си, но в неговото раждане участвали твърде много баби. Първо по мистериозен начин е пропуснал Мондиалито, след това негови проценти (40) са продадени на инвестиционния фонд на Пини Захави. Играчът който дотогава е бил най-големият проект на клуба е потопен заради дълга към Гжегож Броновицки. И тук Звездан Терзич е бил в ситуация "загуба-загуба". Звезда е била заплашена от изхвърляне в по-ниска дивизия заради присъда на ФИФА, а Йович трябвало да бъде жертван.
ТЕРЗА, ЕЛА ДА ВИДИШ НА ЙОВКЕТА КОЛКО МУ Е ГОЛЯМ ЗАДНИКА
Една крачка напред в кариерата, па две - назад. След тази продажба лесно е изпаднал от състава, новият треньор се осланял на Уго Виейра и Предраг Сикимич, знаейки че титлата трябва да се върне на Лютице Богдан. Вече не е идвал с усмивка на тренировки, знаел е, че някъде е завършил своята мисия на Маракана и че трябва да чака зимния трансферен прозорец. Вместо на тренировки се отдал на хедонизъм.
"Терза, ела на тренировка да видиш как на Йовкета му скърца гъза в тия шорти", обърнал се към директора един бивш треньор, който по някои истории го хванал на Врачар в късните часове как яде пица като костенурка нинджа.
Тук е бил неговият абсолютен край. И така с ниско самочувствие тръгнал на път към Бенфика. Както и всички млади играчи мислил, че всичко което лети може да се яде (цитат на Деян Станкович). Не е бил наясно с големината на Бенфика, нейното значение за португалския народ, и фактът, че този клуб е умален Реал (Мадрид). Там е имал интензивна, непокварена момчешка любов с една белградска блондинка. Конкуренцията в лицето на Хименес, Жонас и Митроглу в самото начало му отнела шанса да се надява, че ще види терен.
ТОЙ Е КАТО ТЕНИС МАШИНА, УЦЕЛВА ВСИЧКО
"Работех с него над завършващия удар в младежкия национален отбор. Той е като машина за тенис. Само изстрелва топките и уцелва целта. Той не е само природен талант, той е роден лидер. Запомнете това! Знам че искате да говорите за проблемите с които се е сблъсквал, но ако искате честно той винаги е имал излишни килограми. Обаче, по-важен е процентът на мазнините в кръвта", казва Милан Косанович, треньорът под чийто чук и наковалня са минали редица таланти.
И на един дъх продължи.
"Проблемът е, че тук няма търпение и че мислим че дете на 16 години може да има нормално хранене. Тогава започват коментарите от злобни хора, а тези същите не се запитват какво правят техните деца на 16 години. Дали спят до три или четири следобед? Обкръжението е много важно. Играчът трябва да се формира във всички елементи до 20-ата година. Хранене, езици, обща култура. А тук говорят как това не е важно. Важно е, много е важно. Тук няма и търпение. Затова казвам, че истинският Йовелич ще видим чак през 2020 година. Няма нужда да се бърза... Търпението може да ни доведе до това в Йович да имаме играч около който ще се върти националният отбор. Макар че може още да напредва, защото става въпрос за машина. Ако днес е в Звезда съм убеден, че ще вкарва повече от 30 гола на сезон. За качествата няма да казвам повече, но той освен всичко усеща и клуба. Получи свободен ден и дойде да ни подкрепя в Шабац", разкрива Косанович.
СЛАДЪК ЖИВОТ И ТРАВМА НА ПАЛЕЦА
Споменатото кубче на Рубик на Лука Йович се наредило през лятото на 2016 година когато всички те били контузени. Обаче, контузил се и Йович и то по странен начин. Докато се къпал в басейна на своя лисабонски луксозен дом си порязал палеца. Твърде много лукс и твърде много детинство за такъв голям клуб, който не дава много възможности за поправителен. Само привидно Йович поддържал форма във втория отбор на "орлите". Това било за него наказание и деградация, макар че сега вероятно му е дошло от задника към главата. Опитвали хората, които му желаят най-доброто да му отворят очите.
"Говорих му, че Линдельоф, като пример, е изиграл повече от сто мача за Бенфика Б. Това е процес през който всички трябва да преминат", ни каза един от хората, който се грижи за неговата кариера.
Педантичен какъвто е треньорът на Айнтрахт Нико Ковач сигурно е събрал цялата документация за лицето Лука Йович. Знаел е за пороците, знаел е за мързеливостта, но е знаел онова което преди седем години е разпознал бащата на Марко Груйич - че Лука Йович е уникат. Вероятно някъде и той е чул думите на бившия член на Динамо и Цървена звезда Луис Ибаньес.
"Има невероятен усет за гола. Той е чудо, само трябва да е наясно с това. Докато тренирахме заедно, а аз се подготвям да центрирам, той по положението на моето стъпало, вижда къде ще отиде топката. Това не се учи, това е просто талант. Разказвал ми е тъстът Дарко Алегич, че е чул за него още като е бил кадет. Убил е тук Хърватия, и то отлично поколение. Вкарал два гола", припомня си Луис Ибаньес.
КОЛКО ЩЕ ПОЛУЧИ СЕГА ЦЪРВЕНА ЗВЕЗДА?
От големия напредък на Лука Йович много ще имат полза. Би се казало, че е на добър път да чекира билет за Русия, а неговата следваща продажба чакат в Цървена звезда. Като клуб създател му се полагат 5%. Айнтрахт вече е готов да плати 12 500 000 евро.
Недейте да се изненадвате, ако още през това лято завърши в много, много по-голям клуб... Има такива, които разпитват.
Автор: Дарян Неделькович
Няма коментари:
Публикуване на коментар