Звукът от топката, която се удря в дървени греди и се отбива в полето още отеква. Историята разказва за голямо нещастие. За каталунците най-голямото... Един след друг - пропуски. Греди. И въздишки. Всяка следваща ще направи по-дълбок кратера на песимизма в гърдите на тези момчета. В гърдите на армии привърженици... Чувство което ще разорява Блауграна цели 30 години. И всички нейни запалянковци, подразбира се.
Било е в Берн. Бил е стадион Ванкдорф. Бил е финал на Купата на европейските шампиони между Барселона и Бенфика. Бил е днешният ден - 31 май 1961.
Барса дошла в Швейцария с неоспоримия етикет фаворит. А как и да не. На вратата един от най-добрите пазители на мрежата в онази епоха - Антони Рамальетс; отзад испанските национали Зигфрид Гарсия, Марти Вергес и Хесус Гарая; и атака на която се дивила планетата (отдясно наляво): Кубала, Кочиш, Еваристо, Луис Суарес, Цибор. От "седмица" до "единайсти".
Еваристо е бил един от първите бразилци, които са успели в Европа. Луис Суарес важал за най-добрият испанец в онова време, докато Золи Цибор и Шандор Кочиш като членове на най-известното унгарско поколение на всички времена спадали сред най-големите световни звезди. Лаци Кубала? Засега ще е достатъчно, че това е играч заради който е изграден чудовищен стадион, Камп Ноу.
Португалският шампион е имал няколко големи, назряващи майстори в своите редици. Но не е имал опит. За Марио Колуня, един от най-големите португалските играчи на всички времена, светът ще чуе едва на Световното първенство в Англия 66-а; Жозе Аугусто още не е станал славното дясно крило, а Еузебио като 19-годишен играел за втория състав.
Бенфика е стигнала до финала по "заобиколния път", доста лесно, през някакви слаби отбори (Хартс, Уйпещ, Орхус и виенския Рапид), докато Барса още в първия кръг я чакал петкратният шампион Реал. Каталунците нанесли първо поражение на Кралския клуб в КЕШ и го елиминирали. По-късно до финала стигнали през Хамбургер на Зелер...
Големият финал Барселона започнала като фурия. Португалците изглеждали изгубени във вихъра от налети от всички страни и бързата размяна на пасове. Редуват се удари - Суарес, Кочиш, Цибор... Отново Кочиш! Как е играел този човек с глава... Кубала се изтъкнал с пробиви по дясната страна.
Испанците осребрили бурните минути в увода на мача. Чрез Шандор Кочиш стигнали до преднина. Но тогава шестдесет секунди пъкъл ще им струват голямо страдание. Страдание, което ще потрае до Уембли и 1992 година, тази първа титла с която Барса ще пробие леда...
На Ванкдорф за втори път се разгоряло в 31-ата минута. Жозе Агуаш преодолял Рамальетс - 1:1. А тогава, може би под впечатлението от този първи гол, според мнозина най-добрият вратар в историята на Барселона прави катастрофална грешка. Не са минали и 60 секунди - 1:2.
Играла е Барса своята игра и нататък. Натискала, тичала повече, стреляла... И всеки път когато голът бил виждан, топката вместо в мрежата завършвала на гредата. Колко пъти? Четири?! Четири греди за 90 минути! А тези стари греди били дървени и "квадратни".
"Това е звук, който не се забравя. Продължава да ме преследва", казвал е Золи Цибор няколко години по-късно.
Вихровото ляво крило на Хонвед и унгарската Лека конница е последният "разтърсил дървото". Това се случило във финала на мача, при резултат 3:2 за Бенфика. Съществува фотография на която се вижда целият отбор на Барселона и всички освен Цибор се държат за главата. Секунда или две след този удар.
Учудване и агония.
Когато известният Готфрид Динст свирил край теренът бил залят от привърженици на Бенфика. Вдигали своите любимци на рамене. Испанците веднага се оттеглили в съблекалнята. На терена, подпрени един върху друг, останали само Кочиш и Цибор.
"Сега е очевидно - този терен е проклет за нас унгарците"...
Какъв Deja vu! Седем години назад, същият град, същият стадион, същата трева: финал на Мондиала, Унгария - Германия 2:3. Всички знаят за историята "Чудото в Берн".
Колко са само свързаните нещастия. Този стадион, Барселона, унгарци... Марио Колуня е постигнал решаващия гол във финала на Купата на шампионите със счупен нос. Ференц Пушкаш не е приличал на себе си във финала на Мондиала, защото е играл контузен. Золи Цибор дълго страдал от депресия, повече никога не е изиграл добър мач в кариерата. На Шандор Кочиш му ампутират крак и той скочил от четвъртия етаж на клиника Кирон в Барселона.
А сега за най-голямото наследство от този финал в Купата на шампионите от 1961...
УЕФА след мача организирала банкет за играчите и членовете на треньорските щабове. Както обичайно бива - много разкошна храна, питиета и истории. Треньорът на Барселона Енрике Оризаола поискал думата и пред най-висшите функционери на УЕФА предложил конструкцията на вратата в бъдеще да бъде цилиндрична. Той е бил убеден, че неговият отбор е изгубил заради четвъртитите греди, но от уважение към португалците не го е казал:
"Облите греди значително ще намалят възможността от тежки травми на играчите", казал испанският специалист.
УЕФА първо веднага отказала неговото предложение, мотивирайки се с това "че футболните правила никога не се променят", за да няколко дни по-късно Европейската централа на футбола официално да съобщи, че предложението на Енрике Оризаола ще бъде прието.
И така сме получили гредите каквито ги имаме днес...
Интересно е, че Бенфика още на другия ден трябвало да играе мач в местната купа, тъй като португалският Съюз не искал да уважи молбата за отлагане на срещата. Титулярите физически не можели да стигнат обратно в страната, а този мач изиграл вторият отбор и изгубил от Сетубал с 1:4. Това бил официалният дебют на големия Еузебио. А в дебюта веднага гол и пропусната дузпа.
Еузебио догодина ще води Бенфика до още една титла първенец на Европа. Финалът е бил в Амстердам, съперник Реал Мадрид, а резултатът 5:3.
Ще последва още една "la famosa storia". Бела Гутман и неговото проклятие. Нещастието на Барса свършило когато на Уембли през 92-а би Сампдория. Това на Бенфика продължава. Спомняте си? Гутман искал увеличение на заплатата, след като спечелил втората Купа на шампионите. В клуба казали - не. Бела си отишъл и хвърлил клетва: "Да даде бог повече никога нищо да не спечелите в Европа". И не са. Седем финала в европейските турнири ще изиграе Бенфика от тази 1962 и ще ги изгуби всичките.
Не е помогнало и че Еузебио отишъл на неговия гроб да го помоли за прошка...
Международният център за спортни изследвания (ЦИЕС) в един от своите анализи се занимава с влиянието на първия гол върху крайния изход на шампионатните мачове за период от последните пет години (януари 2015 - декември 2019) и по този параметър Цървена звезда е най-убедителна на планетата.
Когато сръбският шампион поведе в 96,3% от случаите и побеждава. Белградският великан в 135 мача в които е повел е победил в 130, което е впечатляващо постижение и още един вид доминация в Сърбия. Червено-белият клуб не е побеждавал когато поведе само в пет мача от които четири са били изиграни на стадион "Райко Митич". За пръв път не празнува във Вечното дерби изиграно на 16 април 2016 година. Поведе с гол на Предраг Сикимич в 86-ата минута, но Партизан с гол на Евертон в добавеното време изравни. В дербито на 4 март 2017 отново поведе с гол на Гейлор Канга в 34 минута, а Партизан се спаси от поражение с попадение на Джурджевич в 88 минута (1:1).
Напредак на 11 март 2018 успя да се спаси от загуба на Маракана с гол на Ескич в 90 минута. Преди това Ненад Кръстич в 52-ата минута донесе преднина на Звезда. Кръстичич донесе преднина на белградчани в 6-ата минута в Ниш против Раднички (24.11.2018), но накрая беше 2:2. Последната среща в която червено-белите поведоха, а не победиха бе изиграна на Баново бърдо на 20 април 2019 година. Марин и Бен донесоха преднина от 2:0 в 19-ата минута, а Чукарички спечели с 3:2.
ЦИЕС анализира чак 92 шампионата по целия свят, а след сръбския шампион се намират молдовският Шериф (94,1%), Албирекс Нигата от Сингапур (93,3%), Ф91 Дюделанж от Люксембург, загребският Динамо, Ал Ахед от Ливан, литовският Жалгирис, Бенфика, белоруският БАТЕ Борисов, гръцкият Олимпиакос.
КЛАСИРАНЕ
1 Цървена звезда 135 130 96,3%
2 Шериф 102 96 94,1%
3 Албирекс 75 70 93,3%
4 Ф91 Дюделанж 88 82 93,2%
5 Динамо Загреб 128 119 93,0%
6 Ал Ахед 70 65 92,9%
7 Жалгирис 110 102 92,7%
8 Бенфика 121 112 92,6%
9 БАТЕ Борисов 93 86 92,5%
10 Олимпиакос 105 97 92,4% Забележка: първата колона е броят мачове, втората броят победи, третата процентът успешност
Облакодер (на сръбски небостъргач - б.р.) по качество, но и по характер. Разберете нещо повече за Ян Облак, майсторският вратар на Атлетико (Мадрид).
Абел, Мигел Рейна, Молина, Бургос, Лео Франко, Грегори Купе, между тях и Кристиян Абиати, не толкова отдавна Давид Де Хеа и Тибо Куртоа, а днес Ян Облак.
Думата е за чудесните вратари на Атлетико (Мадрид), от които последният вече няколко години е в центъра на вниманието на целия футболен свят, но специално заблестя в сряда на култовия Анфийлд.
Фантастичният 27-годишен страж от словенския град Шкофя Лока блестя в дуела с Ливърпул, така че и поред двата гола на Маркос Йоренте официално е прогласен за най-добър играч на мача (Атлетико победи с 3:2 след продължения и се класира за 1/4-финалите на Шампионската лига).
Това беше чудесен начин да отбележи юбилейния мач №50 в Шампионската лига между гредите за "дюшекчиите", за които пази от 2014 когато дойде от Бенфика, която четири години го пращаше под наем вместо да използва неговите "пантерови" рефлекси и баскетболна височина (188 см).
Неговият мач в сряда - когато Ливърпул имаше невероятните 35 удара, от които 12 в рамките на вратата, от които Облак спря девет, а веднъж имаше помощта на гредата - най-добре описа Диего Симеоне:
"Нямам съмнение в това, че имаме най-добрият вратар в света. Онова което Меси прави в Барселона в нападение, това Облак върши в защита за нас. Барса има Меси, а ние имаме Облак", еуфоричен беше аржентинецът от пейката на Атлетико след мача.
Че наистина става дума за един от най-добрите вратари в днешно време, според личното мнение на автора на текста в момента най-добрият, показва това, че в предходните четири сезона последователно е избиран за вратар №1 в Примера, а два пъти беше номиниран за Златната топка, но през 2017 получи само четири, а през 2018 двойно по-малко точки.
Това, вероятно, е заради факта, че е "само" вратар, а не голмайстор, въпреки че за 100 мача без допуснат гол от идването в Атлетико му бяха нужни само 178 участия!
"Бройки като тези не са нормални в модерния футбол", не можеше словенецът да остане равнодушен в интервю, което даде преди година за списанието "Фор Фор Ту", едно от редките му иначе.
Момъкът от планинското градче с малко над 12 000 жители е започнал да се занимава с футбол в местния Лочан, но още като десетгодишен го взима Олимпия от Любляна.
"Моят баща е бил вратар на аматьорско ниво. Той бе моят първи идол. Когато имаше мач, аз седях зад вратата и се хвърлях в същата посока като него. Бил съм на три или четири години и на хората около мен това им беше симпатично, но аз наистина исках да съм като него. През зимата бранеше на турнири по "малък футбол" в Любляна, а аз на полувремето играех футбол със сестра ми (три години по-голямата Тея, националка на Словения по баскетбол, б.а.). Тя шутираше отлично, но аз успявах да спася. Това забелязал някой от Олимпия и ме покани да се присъединя към тях. Става дума за най-големия клуб в Словения и бях повече от щастлив", припомни си вратарят на Атлетико.
Заслугите за неговото отиване в Любляна си присвоява известният Бранко (Бране) Облак.
"Не ми е син, нито роднина. Само от Шкофя Лока, откъдето е майка ми, го доведох в Олимпия. И му казах: "Имаш фамилия като моята и вратите на успеха са ти полуотворени". Дадох му шанс, а той израсна в един от най-добрите вратари в света. Освен това, изключително почтен и добър момък е", разказа бившият национал на Югославия през 2017 за "Вечернье новости"
Съществува още един анекдот за началото на Облак в Олимпия.
Слабости
Ясно е, че Ян Облак поред всички качества има и слабости. Някои специалисти го критикуват за слабата игра с крака, съответно в ситуации когато трябва да помогне на защитниците в изграждането на атака. Иначе, "кошмар" за словенския вратар е Кристиано Роналдо - единственият играч, който му е вкарвал хеттрик. Чак четири пъти!
"Роберт Волк едновременно беше вратар и треньор на вратарите, а край себе си имал младия Ян и Дамир Ботонйич, който искал да се завърне към футбола след смъртта на брат си (също така вратар, починал по време на тренировка през 2005, б.а.). Един ден забелязал неизмерния талант на Облак и изненадал всички в клуба с изявлението: "Това хлапе е по-добро от мен" и решението да отстъпи мястото си на 16-годишния. Всички бяхме изненадани, а да не споменавам бащата на Облак, който не можеше да вярва, че му водим сина на подготовки с първия отбор на Олимпия. Набързо разбрахме, че Волк не е сгрешил", спомни си бившият треньор на "змейовете" Янез Пате през 2018 в разговор за словенския вестник "Вечер".
Олимпия през това време имала големи финансови проблеми и била във втора лига, не можела да отделя значителни пари за своите играчи и да им плаща наемите за жилища. Облак в началото идвал на тренировки с колело - 30 километра до там, 30 назад.
"Бях млад и не размислях много, а карах "като луд" само, за да отида навреме на тренировка. Най-доброто време ми беше един час, но бързо разбрах, че идвам преуморен на тренировка, така че трябваше да забавя. С нормално каране ми трябваше около час и половина да стигна до Любляна."
Още като тийнейджър Облак отказал на Емполи и Фулъм, но през 2010 приел покана от Бенфика. Бил е на само 17 години и с един цял професионален сезон зад себе си. Казва, че се е решил на отпътуване с желанието да напредне, защото чрез словенския футбол това би било много по-трудно.
"Беше тежко в началото. Различна култура, различни хора, нов език... Животът ми беше сложен, но професионално направих верен ход, защото можех да се развивам, а в Португалия дойдох, за да си развия кариерата, а не личния живот."
За какъв характер става дума, показва и отговорът на въпроса дали е помислял да се върне в Словения докато Бенфика го пращала от един на друг наем (Бейра Мар, Олханензе, Лейрия, Рио Аве).
"Никога! Да се откажа и да се върна вкъщи? Никога не бих направил такова нещо. Видях много играчи, които се връщаха от чужбина и винаги съм се питал защо го правят когато вече са получили голяма възможност да напредват. По-късно с личен пример видях, че не е лесно, не може всеки да издържи, но аз никога не съм помислял да се откажа."
На вратата на Бенфика е застанал едва в своя четвърти сезон, когато в 15 участия като титуляр е опазил мрежата 13 пъти. Последвала покана от Мадрид и 16 000 000 евро от Атлетико за най-скъпия трансфер на вратар в историята на Примера.
Все пак, не започнало всичко чудесно на (в това време още актуалния) Висенте Калдерон. Контузия в подготвителния период повлияла на първия избор на Симеоне - Мигел Моя, но - по същата причина - във финала на сезона словенецът се озовал на вратата и оттогава е незаменим.
"Облак е вратар когото изключително ценя. Заради неговите качества, разбира се, но и заради неговия характер. Той е вратар, който много спокойно се изправя пред предизвикателства. Без нервност и невроза, без оглед кого има за противник", говори Нуно Еспирито Санто, треньор на Уулвърхемптън, който е работил с Облак в Рио Аве.
Защо е така, словенският пазител на мрежата е обяснил в едно от своите изявления за "Фор Фор Ту"
"От своята 16-17-а година винаги съм мислил различно от своите връстници - по-зряло. Така е и днес, в своята глава се чувствам сякаш съм на 40! За вратар е много важно да е зрял и спокоен. Така може да постигне много повече в своята кариера", изтъква Ян Облак, който на 7 януари навърши 27 години.
Тъй като за втори път в кариерата изтърпя когато е било тежко - особено в моментите когато Атлетико искаше да го върне в Лисабон, а президентът на Бенфика Луис Фелипе Виейра отказа такова нещо - Облак е решил с две ръце да сграбчи своя шанс.
Това беше в дуела от 1/8-финалите на Шампионската лига с Байер (Леверкузен). Атлетико преследваше 0:1 от първия мач, когато Облак замени контузения Моя след само 23 минути в реванша в Мадрид.
Марио Суарес четири минути по-късно вкара за изравняване на общия резултат и, оказа се, продължения. В допълнителния половин час нямаше голове, а тогава Облак в серията дузпи спаси шута на Чалханоглу, а последваха и още два пропуска на футболисти на Байер.
"Това беше голям момент за мен. Моят съотборник нямаше късмет и се контузи, разбира се, че не е хубаво когато получиш шанс заради нечия травма, но е така в нашия занаят. Спасих дузпа, класирахме се напред и този мач ми промени кариерата", признава словенският страж.
За разлика от тези дузпи и още някои между тях, година по-късно във финала на Шампионската лига не се радва против градския съперник Реал.
"Това беше най-тъжният ден в моя живот. Бях разочарован, защото не спасих нито един шут. Направих изследване в подготовката за мача, но не зависи само от вратаря. Случва се играчите да сменят посоката в която иначе стрелят... След такива мачове си тъжен няколко дни, но не смееш да се предадеш. Това не е краят на твоята кариера. Това е само един мач - голям е, но един. Сигурен съм, че ще има нова възможност да спечеля Шампионската лига", уверен е Ян Облак.
Какво мислите, ще бъде ли така и дали с Атлетико (Мадрид) или на вратата на някой друг клуб? Автор: Йован Терзич
Лука Йович пълни страниците на европейската преса като мрежите на съперниците през този сезон... Кой пръв ще признае на Звездан Терзич, че беше прав?
Изпратихме го в света като малък, "закръглен" хлапак от Маракана, момче което отиде далеч от вкъщи с бремето което му натовари Звездан Терзич, определяйки ги като новия Радамел Фалкао. Смееха му се злобарите и на единия и на другия след първите месеци в Бенфика. А днес? Какво имат да кажат днес? Лука Йович с дни пълни заглавията на спортната преса из цяла Европа както пълни мрежите на съперниците. И Терза се оказа прав - прилича на Фалкао. Само прилича. Защото този сезон е вкарал три пъти повече голове от славния колумбиец.
След вчерашните голове срещу Марсилия и още един бляскав мач написахме: първият стрелец в Бундеслигата и Лига Европа, първи голмайстор (или поделя първото място) в едно от петте най-силни първенства и един от европейските турнири. Не помним такова постижение на някой сръбски нападател. Последният, който водеше в листата със стрелците на някое от петте първенства, изглежда, беше Саво Милошевич докато носеше екипа на Сарагоса. Има оттогава почти 20 години...
И това пресметнахме (всички клубни надпревари от старта на сезона): пред Лука Йович са само Роберт Левандовски и Лео Меси, с 16, съответно 15 попадения. И внимавайте, говорим за Байерн и Барселона... Зад младия сръбски ас или на неговото постижение: Неймар, Мбапе, Агуеро, Ройс, Кейн, Роналдо, новата полска сензация Пьонтек и да не изброяваме още.
Т.нар. "успеваемост" (на колко минути постига гол) работи за Йович. Пако Алкасер води в тази дисциплина, а веднага зад него е сръбският национал, "по-силен" и от Лева и от Лео и от всички останали.
Интересно е и това как Йович напредна, идвайки в Айнтрахт миналата година. В първия сезон под ръководството на Нико Ковач беше жокер, влизаше от пейката и играеше по 15-20 минути. Записа 22 мача и осем попадения. Гол на всеки 115 минути - 25% от неговите опити завършиха в мрежата на съперниците. Само за едно лято Йович напредна толкова, че сега 32% от неговите удари завършват в мрежата (на практика всеки трети), а гол постига на 71 минути! В Бундеслигата има 10 мача (само 637 минути) и десет гола, плюс четири асистенции; в Лига Европа в пет срещи (254 минути) и също толкова голове. Така че, в европейските турнири бележи гол на 51 минути!
Смятайки Бундеслигата и Лига Европа 15 мача (891 минути) 14 гола и четири асистенции. Или така: Лука Йович прави нещо конкретно (гол или асистенция) на всеки 49,5 минути?!
Не е излишно да се спомене, че Йович "преживя" промяна на треньора (Ковач беше наследен от Ади Хитер) и в първите два мача от сезона изобщо не получи шанс, а блесна едва в 6-ия кръг против Хановер, когато постигна първия гол. В следващия кръг гол и асистенция, а после онази експлозия против Фортуна - пет попадения за всички времена. И повече не се постави въпрос - Ади Хитер получи убийствена тройка, за съперниците "черна", която само в Бундеслигата досега е реализира 23 попадения. Йович / Але / Ребич.
Ади Хитер вече няма и най-малка дилема кой е ударната игла на неговия отбор...
"Съществуват такива играчи, на които е нужно много малък брой шансове да постигнат гол", каза австриецът наскоро. "Лука Йович, например, от пет възможности вкарва четири гола. Той е чудесен ловец на голове. Когато е в наказателното поле с топката - няма спасение".
Разбра Хитер в един момент, че е прекалил със суперлативите, че те умеят да разклатят младия играч, но не можеше да се сдържи, па дори и продължи:
"Знаете, трябва да бъдете внимателни с похвалите. Той е на само 20 години. Но... Да, той определено има потенциал да стане нападател от световна класа."
Ако продължи в този голмайсторски ритъм бихме могли да очакваме Лука Йович да е в сериозно състезание за Златната обувка. Е това би било интересно, с оглед на това че Бундеслигата чака за най-добър стрелец в Европа почти половин век, пълни 46 години. Тогава пръв голмайстор на Стария континент е топчията на Байерн Герд Мюлер. Разбира се, това би било сензационно постижение, защото играчите в немския шампионат са доста ограничени в надпреварата, просто заради по-малкия брой клубове в лигата и имат на разположение четири мача по-малко от англичани, испанци и италианци.
Както и да е, с тези девет гола в първенството досега Йович в момента е във върха за Златната обувка. Разбира се, като махнем малките първенства и техните представители, които заради коефициента сега полека започват да падат. Листата със сериозните кандидати гласи така: Килиян Мбапе и Емилияно Сала по 22 точки (11 гола, коефициент 2,00), Стуани, Неймар, Пьонтек и Тован по 20 точки (10 гола), Алкасер и Йович по 18 (девет гола)...
От нашите (югославски - б.р.) простори само двама играчи са успявали да се окичат с тази ценна индивидуална награда и това са Йосип Скоблар (1971, 44 гола) и Дарко Панчев (1991, 34 гола).
Страшната поредица на Йович и общото голмайсторско салдо засега не му донесе сериозна възможност да се пробва в мъжкия национален отбор. Едва 14 минути в три мача. Но трябва да разберем и селекционера. И актуалния и бъдещия. Сърбия отдавна не е имала такъв нападателен потенциал, а особено не и трима така разиграни нападатели в един и същ сезон. Ясно, поред Йович тук като абсолютен номер едно досега в екипа с националния герб и номер девет на гърба - Александър Митрович, съответно и неговият съименник Прийович, който решета в екипа на ПАОК. Когато съберем всички техни голове този сезон (клуб + национален отбор) стигаме до невероятните бройки - 41!
Лука Йович (15, смятайки един гол за До 21), Александър Митрович (13) и Александър Прийович (13).
Йович се разбира много добре в атаката на Айнтрахт със Себастиян Але, а французинът е тип играч като Александър Митрович. За всичките трима, обаче, трудно може да има места в стартовите 11 орли...
За край, да се върнем към Лука Йович. Няма съмнение, че в Айнтрахт от ден на ден все по-силно удрят длан в длан и потриват ръце. Трудно е и да се изброят всички отбори, които наблюдават Йович. Няма голям клуб, който да не е свързван с момъка то Бийелина. Най-често Байерн. Па Ливърпул, Барселона... Едно е сигурно - Фреди Бобич ще се "цели" в поне двойно по-голяма цифра от онази, която е на пазара, а в момента се движи около 20 000 000 евро.
И то само на основата на това което сме видели от Лука досега.
С девет гола през този сезон в Бундеслигата Лука Йович си заработи редица записки в тефтерите на скаутите на най-знаменитите клубове в европейския елит. Поред Байерн, Барселона и компания, днес пристига вестта за интерес от Борусия (Дортмунд). Според писанията в европейски медии, Борусия следи игрите на нападателя на Айнтрахт (Франкфурт) и сръбския национален отбор.
Това не е и някаква изненада.
"Нашите трибуни са пълни със скаути, които идват от най-добрите клубове в Европа. И така е седмици. Пращат своите най-добри хора. Ще останем спокойни, това е знак, че сме разпознати и приети в европейските рамки", заяви наскоро Фреди Бобич за Билд.
Йович в момента е под наем в Айнтрахт от Бенфика, но немският клуб има опцията в договора да откупи сръбския нападател, което и със сигурност ще направи.
Въпросът е само кой от големите клубове ще успее да предложи достатъчно голяма цифра за нападателя на Айнтрахт, може би още това лято. Байерн, Борусия (Дортмунд), Ливърпул, Барселона... Големи имена са това. Но, когато играете като Лука Йович в последно време, тогава това донякъде е и логична последица на околностите.
Припомняне, Борусия (Дортмунд) използва своята възможност в споразумението за наем и по формулата 23 000 000 + 5 000 000 евро купи най-добрият стрелец в състава към момента Пако Алкасер, втори в Бундеслигата (зад Йович) и най-горещия испански голмайстор в момента.
Лука Йович от Цървена звезда отиде в Бенфика на едва навършени 18 години.
С червено-белите Лука Йович не е играл на международната сцена, но е щастлив, че родният му клуб преди осем дни отпразнува дебютна победа в Шампионската лига.
- Гледам всеки мач на бившия клуб. Много ми е драго, че Звезда се вдига, че успя да победи великан какъвто е Ливърпул. Червено-белите след четири кръга имат само точка по-малко от ПСЖ, а всички знаем колко влага шампионът на Франция в състава. Хората от Звезда правят наистина много добра работа, надявам се, че ще продължат по същия път.
С Бенфика дебютира в Шампионската лига, а тази есен тресе мрежите за Айнтрахт в Лига Европа, но всички мечти на Лука Йович още не са изпълнени.
- Искам да играя за Звезда в Шампионската лига, очаквам и така да бъде - оповести голямата надежда на сръбския футбол, който се надява един ден да се завърне в най-трофейния сръбски клуб...
В момента Йович е №1 сред голмайсторите в Бундеслигата - 20-годишният сърбин има 9 гола, като е играл в също толкова мачове.
Кадетите на Динамо (Загреб) играят в третото издание на Младежка купа Истрия, а във втория кръг на Група А напълно надиграха Манчестър Сити и победиха с 5:0.
Най-добър играч в мача беше Винко Розич, който постигна хеттрик. Освен него, по веднъж се разписаха Бартол Баришич и Виктор Канижай. Интересно, Динамо доведе Розич миналата година от Хайдук.
В първия кръг хърватите загубиха от Бенфика с 2:4, а днес от 16 ч играят последния мач от груповата фаза против Глазгоу Рейнджърс. В първото издание на този турнир Динамо спечели първото място, а миналата година завърши като втори.
За Динамо До 16 играят: Мислав Задро, Карло Иванчин, Филип Брекало, Доминик Браун, Марко Долянин, Томо Разум, Лука Ромац, Мартин Батурина, Иван Шаранич, Марко Новак-Станко, Лука Мартинчевич, Дарио Банич, Карло Добрилович, Дино Мизич, Виктор Канижай, Бартол Баришич, Винко Розич, Стьепан Круляц и Юлиян Евачич.
Футболният съюз на Португалия наказа днес Бенфика със 765 евро, защото на нейния стадион след победата над големия противник Порто, е пуснала песен, която се пуска по време на борби с бикове.
Песента в неделя е пусната по озвучителната система на стадиона на Бенфика веднага след края на мача и победата с 1:0 срещу Порто. Футболният съюз на Португалия съобщи, че Бенфика е нарушила правилата с това, че е пуснала тази песен на стадиона.
Коридите са легални в Португалия, но на тамошните арени биковете не са убивани, докато това се прави в други страни. Португалският вестник Рекорд съобщава, че треньорът на Бенфика Руи Витория е известен любител на коридите.
Борусия (Дортмунд) участва в Международната купа на шампионите (МКШ) - турнирни серии, които събират най-добрите европейски клубове едни срещу други по време на предсезонната подготовка - за трети път. Мачовете се играят в Азия и Америка, а Борусия (Дортмунд) ще се изправи срещу Манчестър Сити в първия си мач в Чикаго в петък вечерта по местно време (20:05).
Милиардерът Стефан М. Росс, който притежава отбора от НФЛ Маями Долфинс, дошъл до идеята за турнирните серии през 2013. Байерн (Мюнхен) и Борусия (Дортмунд), които са единствените представители на Бундеслигата досега, първо участваха през 2016.
През тази година Борусия записа победа с 4:1 над Манчестър Юнайтед преди да загуби с 5:6 с дузпи от Манчестър Сити след 1:1 в редовното време. През 2017 "жълто-черните" биха Милан с 3:1.
По думите на Ханс-Йоаким Ватцке, повторните покани на МКШ са "чест за която сме радостни. Да станем нарастващо постоянни в тези турнирни серии, които включват най-известните и успешни футболни клубове в света, подчертава големия авторитет, който има Борусия (Дортмунд)". Форматът
Осемнадесет клуба участват. Всеки играе три мача и базирано на резултатите се формира финално класиране. Всеки мач продължава 2 х 45 минути. Победителят получава три точки. Ако няма победител след 90 минути, следват дузпи. В този случай, победителят получава две точки, а губещият една. Всеки треньор може да прави по 12 смени в мача, въпреки че те трябва да бъдат направени в един от трите периода за смени. Програмата на Борусия:
От деня в който е станал най-младият стрелец в историята на Цървена звезда минаха почти четири лета. Силният нападател в един момент се изгуби, но след чудесен сезон в Айнтрахт няма дилема - сръбският футбол е получил онова което е търсил. За него говорят хората, които са повлияли на кариерата му - Звездан Терзич, Милан Косанович, Ненад Милияш.
Знаете сигурно за онази народна сентенция за това как вие правите планове, а там някъде горе някой друг се кикоти. Може би тези мегаломански планове на които от ранно детинство е осъден Лука Йович са били най-голямата му съдба и го докарали до границата на игровата бездна, но... От деня когато на 16 години, пет месеца и пет дни е станал най-младият стрелец в историята на Цървена звезда (срещу Войводина), не са минали и четири лета.
Свикнали да работим по системата "сега, всичко и веднага", ще кажем в първия момент че това е твърде дълга времева дистанция. Не е така. Възходът на звездата на Айнтрахт от Франкфурт би трябвало да бъде огледало на развитието на силите, които идват. Просто, трябвало е може би и най-добрият сръбски нападател в момента да премине процес на човешко и игрово съзряване. Някой ще каже, че немските методи на Нико Ковач са му помогнали да се отърси от многото пубертетни болести и от него са направили централен нападател от орбитата. Обаче, преди да заблести във Франкфурт и постигне осем бундеслигашки гола (да, да и този срещу Шалке за Купата), момъкът роден през 1997 година в Батар е трябвало да усети и облекчение.
Не е било нормално, а още по-малко човешко като тийнейджър да получи задача с голи ръце да държи покрива на клуба, който се руши финансово. Не съществува лош момент за хвърляне във вулкана на големите очаквания, но когато е получил шанс в първия отбор на Цървена звезда рубиковото кубче на Лука Йович не е било подредено.
Той е бил полуфабрикат, свикнал да доминира в младежките категории, Звезда е била полуклуб, който не е живял, а живуркал. През лятото на 2014 година Йович е означен като проект на клуба и като фигура на спасител. Знаейки че над главата му виси банкрут генералният директор на клуба Звездан Терзич трябвало да прави "чудесно момче" от новия Фалкао. Отнасял се към него сякаш му е единствен син (което донякъде е добре), но под тази тежест на сладките медийни и функционерски истории привържениците са очаквали Йович да решета в екипа на Звезда както сега го прави в Айнтрахт.
Твърде амбициозно.
Тогава той е бил едва пълнолетен, а трябвало неестествено да съзрява. И скачал по нервите на треньорите, функционерите и по-старите играчи. Бившият треньор Славиша Стоянович му дал възможността да тренира с първия отбор и то със състав с характерни особености чийто лидери са били Никола Мияилович, Ненад Милияш и Милош Нинкович.
"Гледах го как игра за младежите. Ако ми вярвате - той не изтича повече от 20 метра в мача. Бих искал да го виждам по-често. Не казвам, че ще получи шанс в първия отбор заради тренировките, но му трябва да е в компания на по-стари играчи. В младежите той е "тарикат", тук Милияш ще му превърти касетата, а Джони с лакът ще му разкачи челюстта. Трябва възможно най-бързо да усети твърдо", ни заяви веднъж Славиша Стоянович.
ИЗГРАДЕН КАТО МЕЧКА, ЯК КАТО БИК
Това е бил Лука Йович. Зубър от гимназията (чети школата) който иска да завърши с най-високата оценка само на природен дар. Просто, така не става.
"Удоволствие ми е, че съм играл с такива играчи и момчета. Той е много добър човек, а това е много важно условие да станете завършен играч. Когато получи шанс в първия отбор казах, че той е тип играч като Фалкао, а не че ще достигне неговите висоти. Обаче, на добър път е да стане сериозен нападател. Има усет за гола, усеща пространството, еднакво играе с двата крака. И много важно нещо: изграден е като мечка. Погледнете му гърба, не можете да го съборите. Драго ми е, че играе така. Беше му нужно време да разбере, че не може всичко само на талант и е отлично, че отиде в Германия, да се научи на ред, дисциплина, начин на трениране. Не ме изненадват тези негови голове, ще има още", сподели в разговор Звездан Терзич.
Един от ключовите сезони в развоя на Лука Йович е бил 2015/16. Звезда нямаше шампионски отбор, Ненад Лалатович получи задача да го сложи на витрината както и останалите момчета от "клас 1996"... Забравя се често, но темпераментният шеф на щаба беше този който лансира Йович, даде му безрезервна подкрепа, както и на останалите деца на Звезда. Някои запази да не прегорят. Сегашният нападател на Айнтрахт не успя да направи хармония между зрелостта като човек и играч. Може би не е и могъл, защото луксът след тежките дни в родния Батар (чели сте, че е спал в автомобила на баща си) всекидневно бил на ръка разстояние. Бил е талант и до края на есенния дял на сезона е останал само - талант. Случил се онзи пропуск в дербито, голова суша. Достатъчно някои да вдигнат ръце от Йович, но за негов късмет не и по-старите играчи. Много приключения има от този период когато Звездан Терзич - малко да се пошегуваме - започнал забързано да седи. Първата асоциация на Лука Йович не са били головете, а прекомерната употреба на сладкиши, чипс и продукти на пекарните.
КАК СА ГО ВЪЗПИТАВАЛИ ДЖОНИ И КАПИТАНЪТ МИЛИЯШ
Ето един анекдот от този период. Бил на "разпит" при Звездан Терзич когато Йович твърдо обещал, че няма повече да яде шоколад. Излязъл от канцеларията, отишъл до павилиона край спирката на автобус 59 (срещу западната трибуна на Маракана) и разбира се купил - сладкиши. Тогавашният капитан Никола Мияилович го следвал като Илия Чворович в култовия филм "Балкански шпионин".
"Сега се обърни и покажи шоколада, който си купи. Да те снимам хубаво и да те пратя на директора. С теб не става по друг начин", обърнал се към него Мияилович.
Наистина, левият бек е виждал сериозен потенциал и невероятните физически предразположения.
"Когато започна да тренира с нас жестоко го биех на тренировките. Обаче, аз го ударя, а мен ме боли. Случвало се е да посинея. Як е като бик", говори Мияилович.
Имало е и радикални дисциплинарно-възпитателни мерки под режисурата на споменатия Мияилович и капитанът Милияш докато е бил в клуба.
"Чувам се с него, много ми е драго. Когато дойде в първия отбор се видя, че ще стане сериозен играч. Би било щета да е по друг начин, макар че мисля, че може още много, много да напредва. Трябваше да намести главата. Не бих говорил през какво е преминал и какво е изпитал. Беше млад и е нормално, че трябваше понякога да слуша. До преди година всички го подценяваха, споменаваха този излишък на килограми. Луташе се, но сега е на правилен път. Това срещу Шалке е невероятен гол", разказа Ненад Милияш.
Много стресови ситуации, но напредъкът е очевиден. През пролетния полусезон е вкарал седем гола, донесъл победа срещу Вождовац. Започнал да бъде наясно със себе си, но в неговото раждане участвали твърде много баби. Първо по мистериозен начин е пропуснал Мондиалито, след това негови проценти (40) са продадени на инвестиционния фонд на Пини Захави. Играчът който дотогава е бил най-големият проект на клуба е потопен заради дълга към Гжегож Броновицки. И тук Звездан Терзич е бил в ситуация "загуба-загуба". Звезда е била заплашена от изхвърляне в по-ниска дивизия заради присъда на ФИФА, а Йович трябвало да бъде жертван.
ТЕРЗА, ЕЛА ДА ВИДИШ НА ЙОВКЕТА КОЛКО МУ Е ГОЛЯМ ЗАДНИКА
Една крачка напред в кариерата, па две - назад. След тази продажба лесно е изпаднал от състава, новият треньор се осланял на Уго Виейра и Предраг Сикимич, знаейки че титлата трябва да се върне на Лютице Богдан. Вече не е идвал с усмивка на тренировки, знаел е, че някъде е завършил своята мисия на Маракана и че трябва да чака зимния трансферен прозорец. Вместо на тренировки се отдал на хедонизъм.
"Терза, ела на тренировка да видиш как на Йовкета му скърца гъза в тия шорти", обърнал се към директора един бивш треньор, който по някои истории го хванал на Врачар в късните часове как яде пица като костенурка нинджа.
Тук е бил неговият абсолютен край. И така с ниско самочувствие тръгнал на път към Бенфика. Както и всички млади играчи мислил, че всичко което лети може да се яде (цитат на Деян Станкович). Не е бил наясно с големината на Бенфика, нейното значение за португалския народ, и фактът, че този клуб е умален Реал (Мадрид). Там е имал интензивна, непокварена момчешка любов с една белградска блондинка. Конкуренцията в лицето на Хименес, Жонас и Митроглу в самото начало му отнела шанса да се надява, че ще види терен.
ТОЙ Е КАТО ТЕНИС МАШИНА, УЦЕЛВА ВСИЧКО
"Работех с него над завършващия удар в младежкия национален отбор. Той е като машина за тенис. Само изстрелва топките и уцелва целта. Той не е само природен талант, той е роден лидер. Запомнете това! Знам че искате да говорите за проблемите с които се е сблъсквал, но ако искате честно той винаги е имал излишни килограми. Обаче, по-важен е процентът на мазнините в кръвта", казва Милан Косанович, треньорът под чийто чук и наковалня са минали редица таланти.
И на един дъх продължи.
"Проблемът е, че тук няма търпение и че мислим че дете на 16 години може да има нормално хранене. Тогава започват коментарите от злобни хора, а тези същите не се запитват какво правят техните деца на 16 години. Дали спят до три или четири следобед? Обкръжението е много важно. Играчът трябва да се формира във всички елементи до 20-ата година. Хранене, езици, обща култура. А тук говорят как това не е важно. Важно е, много е важно. Тук няма и търпение. Затова казвам, че истинският Йовелич ще видим чак през 2020 година. Няма нужда да се бърза... Търпението може да ни доведе до това в Йович да имаме играч около който ще се върти националният отбор. Макар че може още да напредва, защото става въпрос за машина. Ако днес е в Звезда съм убеден, че ще вкарва повече от 30 гола на сезон. За качествата няма да казвам повече, но той освен всичко усеща и клуба. Получи свободен ден и дойде да ни подкрепя в Шабац", разкрива Косанович.
СЛАДЪК ЖИВОТ И ТРАВМА НА ПАЛЕЦА
Споменатото кубче на Рубик на Лука Йович се наредило през лятото на 2016 година когато всички те били контузени. Обаче, контузил се и Йович и то по странен начин. Докато се къпал в басейна на своя лисабонски луксозен дом си порязал палеца. Твърде много лукс и твърде много детинство за такъв голям клуб, който не дава много възможности за поправителен. Само привидно Йович поддържал форма във втория отбор на "орлите". Това било за него наказание и деградация, макар че сега вероятно му е дошло от задника към главата. Опитвали хората, които му желаят най-доброто да му отворят очите.
"Говорих му, че Линдельоф, като пример, е изиграл повече от сто мача за Бенфика Б. Това е процес през който всички трябва да преминат", ни каза един от хората, който се грижи за неговата кариера.
Педантичен какъвто е треньорът на Айнтрахт Нико Ковач сигурно е събрал цялата документация за лицето Лука Йович. Знаел е за пороците, знаел е за мързеливостта, но е знаел онова което преди седем години е разпознал бащата на Марко Груйич - че Лука Йович е уникат. Вероятно някъде и той е чул думите на бившия член на Динамо и Цървена звезда Луис Ибаньес.
"Има невероятен усет за гола. Той е чудо, само трябва да е наясно с това. Докато тренирахме заедно, а аз се подготвям да центрирам, той по положението на моето стъпало, вижда къде ще отиде топката. Това не се учи, това е просто талант. Разказвал ми е тъстът Дарко Алегич, че е чул за него още като е бил кадет. Убил е тук Хърватия, и то отлично поколение. Вкарал два гола", припомня си Луис Ибаньес.
КОЛКО ЩЕ ПОЛУЧИ СЕГА ЦЪРВЕНА ЗВЕЗДА?
От големия напредък на Лука Йович много ще имат полза. Би се казало, че е на добър път да чекира билет за Русия, а неговата следваща продажба чакат в Цървена звезда. Като клуб създател му се полагат 5%. Айнтрахт вече е готов да плати 12 500 000 евро.
Недейте да се изненадвате, ако още през това лято завърши в много, много по-голям клуб... Има такива, които разпитват.
Сръбският вратар на Бенфика Миле Свилар, по избора на специализирания футболен сайт Goal.com, се намира на 11-о място сред най-талантливите млади играчи в света за тази година.
Goal включва в списъка футболисти родени след 1 януари 1999 година, между които е и най-младият вратар в Шампионската лига за всички времена (в мача срещу Манчестър Юнайтед пази на 18 години и 51 дни).
В обосновката за Свилар се изтъкват думите на мениджъра на Юнайтед Жозе Моуриньо, че младият сърбин скоро ще стане един от най-добрите вратари в Европа.
Най-талантливият младок на планетата е нападателят на Аякс Джъстин Клуйверт, син на прославения голмайстор Патрик, пред стража на Милан Джанлуиджи Донарума, бъдещата звезда на Реал Винисиус Жуниор, защитника на Аякс Матияс де Лайт, Фил Фоден от Манчестър Сити...
Футболистът на Бенфика Андрия Живкович е трансферна цел на Арсенал за лятото, твърдят британски медии.
Арсенал следи сръбския национал още докато играеше в Партизан, преди да отиде в лисабонския клуб, в който през този сезон няма много минути, като сега възобнови интереса си.
Скаути на лондонския клуб от години следят развоя на Живкович, дори през миналата година бяха на Европейското първенство за младежи в Полша, за да го гледат и от юли са готови да направят предложение за трансфер.
Живкович през този сезон е изиграл само 10 мача за Бенфика във всички турнири, но въпреки това много клубове имат интерес към него, сред тях Севиля и Валенсия.
Спекулираше се, че през януари ще напусне Ла Луж и ще отиде под наем в Испания, но остана да се бори за по-сериозна роля в португалския великан.
Живкович е най-младият дебютант в историята на А отбора на Сърбия, като досега е изиграл седем мача за родината си, сред които последните два са на турнето в Азия срещу Китай (2:0) и Южна Корея (1:1).
Талантливият вратар на Бенфика Миле Свилар ще играе за националния отбор на Сърбия, за който най-вероятно ще дебютира през март следващата година, пише португалската преса. Белгийският селекционер Роберто Мартинес в петък заяви, че не се е отказал от Свилар, но младият страж очевидно е избрал Сърбия.
Вратарят на Бенфика Миле Свилар, който е роден в Антверпен, през миналия месец придоби популярност с изявите си в Шампионската лига.
Добрите му намеси не са останали незабелязани от управниците на Футболния съюз на Белгия, за чийто национален отбор е играл в младежките категории, но и на шефовете на ФСС, за чийто национален отбор е пазил баща му Ратко Свилар.
Младият вратар е решил да се присъедини към селекцията на Сърбия, а това е потвърдено за португалския вестник "А Бола" от Зоран Филипович, помощник на вече бившия селекционер на Сърбия Славолюб Муслин.
Миле Свилар е продукт на школата на Андерлехт, а в младежките категории е играл за националния отбор на Белгия. През този сезон премина в Бенфика и стана титуляр заради контузия на първия избор Жулио Сезар.
Преди две седмици Миле Свилар стана най-младият вратар пазил в Шампионската лига, но се превърна в грешник при загубата от Манчестър Юнайтед с 0:1, след като влезе с топката във вратата и така подари победата на гостите.
Но в реванша на "Олд Трафорд", във вторник вечерта, показа защо е смятан за един от най-талантливите вратари в света и защо Футболният съюз на Сърбия бърза да привлече младежкият национал на Белгия да играе за родината на татко си.
В 15-ата минута на мача в Англия Свилар спаси дузпа изпълнена от Антони Марсиал и на 18 години, два месеца и четири дни стана най-младият вратар, който е отразил удар от 11 метра в историята на Шампионската лига.
Също така това беше първият случай, в който френският нападател изпуска наказателен удар от идването си в Юнайатед през лятото на 2015 година. Досега имаше 4 от 4.
Миле Свилар, белгийски вратар, който има и сръбско гражданство, може утре вечер да изпише нова страница в историята на европейския футбол.
Синът на някогашния известен вратар Ратко Свилар, който от 1973 до 1980 година носи екипа на Войводина, а след това проведе 16 години в Антверпен, може, след дебюта за клуба си, да запише и първо участие в Шампионската лига.
Бенфика от 21:45 ч чака Манчестър Юнайтед в третия кръг на Група А и това може да бъде изключителна възможност да се представи пред един от най-големите клубове в света.
Момъкът, който неотдавна стана пълнолетен беше между гредите срещу Олянензе в мач от Купата на Португалия, опази мрежата си и се хареса на треньора Руй Витория.
В негова полза може да бъде и това, че първият избор на вратата на "орлите" Жулио Сезар още не е напълно възстановен от травма в гърба - ако бъде в стартовите 11 в сряда на стадион "Луж", ще стане новият рекордьор с 18 години, месец и 22 дни, с което ще подобри рекорда на легендарния Икер Касийяс, който дебютира в Шампионската лига на 18 години, три месеца и 26 дни.
Ратко неколкократно е апелирал към Футболния съюз на Сърбия да извика Миле, за да играе за националния отбор на западната съседка, тъй като има сръбско гражданство, а досега не е участвал за младежките отбори на Белгия.
18 years, 1 month and 18 days. It was how long it took for Svilar to play for Benfica's main squad. pic.twitter.com/qOxHMn4Lpa
След като се изправи срещу Спортинг в груповата фаза на Шампионската лига, Борусия (Дортмунд) отново ще пътува до Лисабон с противник Бенфика този път. Ето и първите реакции след жребия.
Ханс-Йоаким Ватцке (председател на Борда): "Доволни сме, че се изправяме срещу Бенфика, но знаем, че няма лесни противници във фазата на елиминациите. Тези двубои навяват спомени за легендарните дуели срещу отбора на Бенфика, воден от Еузебио през 60-те."
Михаел Цорк (спортен директор): "Бенфика е най-големият клуб в Португалия. Те спечелиха първенството през миналия сезон и в момента отново са първи. Те са топ отбор, който използва силата си да създаде страхотна динамика. Това е много атрактивен жребий." Томас Тухел (треньор): "Наскоро играхме с Порто и Спортинг, този жребий срещу Бенфика означава, че ще се изправим срещу всички от голямата тройка на Португалия в разстояние на две години. Гледаме с нетърпение към два вълнуващи и емоционални мача срещу рекордьора по шампионски титли в Португалия и моментен водач в първенството." Марсел Шмелцер (капитан): "Порто, Спортинг, сега Бенфика - този жребий допълва комплекта от големи португалски противници. Жребият предизвиква спомени за легендата на Борусия Аки Шмидт, който за нещастие почина наскоро, и триумфът на Борусия над Бенфика в легендарния мач през 1963 г. Бенфика в момента е лидер в първенството в Португалия. Ще бъде трудна задача за нас."
През сезон 1963/64 г в 1/8-финалите на тогавашната Купа на европейските шампиони Борусия (Дортмунд) разбива Бенфика с 5:0 на стария си стадион "Роте Ерде" пред 40 675 зрители. Дортмундци, които са загубили първата среща в Лисабон с 1:2, нанасят решителния си удар за четири минути през първото полувреме. Кониецка открива резултата в 33-ата минута, а Брунгс в 35-ата и 37-ата минута оформя класическото 3:0. През втората част Брунгс завършва хеттрика си в 47-ата минута, а Восаб в 58-ата нанася последния удар върху лисабонските "орли" - 5:0.
Футболът сам по себе си е чиста емоция, но има периоди, когато онова което усещаме заради двадесет и двама мъже и топка не може да се "мери" или сравни с каквото и да е.
Споменатият период често умее да варира по интензитет и дължина - от няколко дни до няколко седмици - но все пак може да се утвърди, че епицентърът на "лудостта" трае някъде в интервала на 90 и 120 минути, не включвайки потенциалната "прединфарктна" серия дузпи.
Тогава всичко което е наистина важно става абсолютно незначително, а вашите мисли и всички видове енергия, които отдавате са насочени само към едно нещо. Вашият обичан отбор да запише победа над най-големия, голям съперник.
Тогава, онова което е морално, става неморално - тогава не се подбират начина и средствата как да се стигне до целта. Тогава единственото важно е вашият отбор след последния съдийски сигнал високо да вдигне ръце над главите, докато всички в транс се прегръщате и радвате с хората, които сте видели за пръв път в живота - на трибуните, в пъба, кръчмата, в местното кафене, букмейкърския пункт...
Преди няколко дни беше изиграно юбилейното 150-о най-голямо дерби на Белград - между Цървена звезда и Партизан, двата най-големи сръбски клуба, някогашни шампион и финалист в КЕШ. И, колкото и да се опитват някои да го омаловажат и деградират по различни начини - истински трябва да се гордеят с дуела между "червено-белите" и "черно-белите" - защото не могат много световни столици да се похвалят с такова съперничество и такива спортни традиции.
Мачовете, които имат силата да разделят градове на половина, вековни съперничества, които родни братя и големи приятели превръщат в люти противници, но им (ни), същевременно, предлагат единствено опит и щастие, както и скъпоценни, незабравими спомени.
Битката между "Господарите на света" и "Белите рицари" в родината на фараоните
Разходката по меридианите започваме от главния град на Египет - където "обитават" двата най-големи клуба в родината на фараоните и една от най-старите цивилизации в историята на човечеството - Ал Ахли и Замалек. Със 130 официални трофея Ал Ахли е най-успешният футболен клуб на планетата, а държи и рекорда, когато става въпрос за международни турнири с 20 купи.
Както съобщи и самата Конфедерация на Африканския футбол неотдавна, големите съперници от Кайро са на първите две места в списъка за най-големи клубове на Черния континент за ХХ век. Ал Ахли с огромно количество гласове спечели първо място в анкетата, но трябва да се каже и напълно заслужено.
"Господарите на света" са основани през 1907 година от Омар Лофтия, който имал идея да събере колеги студенти, за да се съпротивят на колонизацията, въпреки че, иронично, първият президент на клуба е британецът Мичел Инс - от когото "получил" и това Ахли, което в свободен превод означава национален (народен). Шампионската лига на Африка са печелили осем пъти, а най-скъпоценния национален трофей в 35 сезона.
От другата страна, "Белите рицари" са основани от белгийския адвокат Джордж Месба през 1911 г, под името Касър Ел-Нил Клуб, а клубът от града Мет Окба в Гиза променя името си няколко пъти, до Египетската революция от 1952 г - когато получава името което носи днес.
Замалек няма свой стадион, защото неговият "Хелми Замора" не изпълнява нито един задължителен стандарт. През историята си, като номад, често се преселва по обекти, а от 1960 година своите мачове, когато е домакин играе на Националния стадион в Кайро.
По този начин Замалек става първият египетски футболен клуб чието начало не са инициарали британци. В своята витрина има над 50 трофея, включително и 12 титли и 23 национални купи, както и пет трофея от континенталния елитен турнир.
Първото голямо дерби, приятелски мач, египтяните са имали възможност да гледат през 1917 г, а двата клуба оттогава са се срещали още 153 пъти. Ал Ахли е почти двойно по-успешен с 63 триумфа срещу 35 победи за Замалек.
Дуелът Ал Ахли - Замалек привлича голямо внимание още от началото на седемдесетте, откакто техните мачове се излъчват в Африка и Азия, а фанатизмът, който е характерен за тази част на света присъства на всяка крачка.
Заради все по-честите приказки и спекулаци за регулярността, възможност да свири египетското Класико имаше и сръбският топ рефер Милорад Мажич със своите помощници.
Привърженически идоли са намерили в Южна Америка, буквално във всеки смисъл, в обичайния сценарий спадат и хиляди и хиляди полицаи, нередности, насилие и смъртни случаи.
Първенството заради огромното количество насилие, на стадионите в цялата страна, в няколко случая е прекъсвано за неопределено време, последният път през февруари миналата година, когато над 20 привърженици губят живота си на приятелския мач на Замалек с Дукла (Прага).
Майката на всички битки - вечната борба между Атина и Пирея
Тук някъде в Атина, под будните очи на боговете, футболната топка започнала да се търкаля из Гърция в края на ХIХ век, докато класиката на гръцкия футбол се ражда през 1927 г - когато великаните Олимпиакос и Панатинайкос за пръв път се намират един срещу друг на тревния правоъгълник.
Потеклото на най-големия мач в гръцкия футбол също така води корените си от социални, културологични и идеологически разлики между един народ - но и две тотално различни философии на живот на хора от един и същ град.
Олимпиакос е основан от съединяването на клубове на пирейските привърженици и Пирайкос Подосфайрикос Омилос, а емблемата - с олимпиеца с лавровите венци на главата е измислена от Нотис Камперос, висок офицер от гръцката флота.
Единият, Паната е основан през 1908 г в центъра на Атина, от младия атлет Йоргос Калафатис, член на Атлетическото дружество Панелиниос, който със себе си повежда 40 колеги и основава Футболен клуб Атина. В следващите няколко десетилетия клубът, който е подкрепян от членове на висшето общество, няколко пъти променя името си - преди през 1924 г да получи името Панатинайкос, както и познатите символи - детелина, хармония и "природно" зеления цвят.
Другият, Олимпиакос е 17 години по-млад от своя най-голям противник, а неговото раждане става в едно от най-големите пристанища в света - Пирея. Пристанищните работници и остатъка от работническата класа така получават начин в голям брой да изразят своето мислене към членовете на "крема" на обществото от другата страна на града. С минаването на годините, все повече гърци в държавата започнали да подкрепят Оли, а отпорът срещу социалното и политическо неравенство става все по-голям и гласен.
Олимпиакос е най-успешният гръцки клуб със 77 големи трофея - 43 титли, 27 купи, пет Суперкупи и две Абсолютни купи. От друга страна Панатинайкос има 20 титли, 18 купи, три Суперкупи и една Абсолютна купа.
Първият дуел на двата великана е изигран през 1927 г в шампионата Панхеленик, а възможността да се хвалят с първа победа имат привържениците на Оли - техният отбор печели с 3:1. Досега са се срещали 192 пъти, а "червено-белите" водят в междуособния резултат със 78:48.
Последните десетилетия привържениците от Пирея имат повече причини за задоволство, защото техният отбор спечели 13 от последните 14 първенства, от които последния през февруари тази година. Редовно през този период е решавал и дербито в своя полза, за което свидетелства и броят спечелени мачове, а има и доста паметни изяви в Шампионската лига.
Всичко онова което в предишните пет десетилетия се натрупва между омразните съперници започва в огромен размер да влияе на самия спорт. Количеството насилие между враждуващите страни расте от година на година, за да стигне своята кулминация в началото на новото хилядолетие.
Съперничеството между Оли и ПАО не се отнася само за футбол, а и в баскетбол, волейбол, водна топка, скуош... Върхът на "лудостта" се случва през 2007 г, когато 22-годишният Михалис Филопулос е прободен смъртоносно преди мач на женските волейболни отбори на двата клуба.
Боеве, засади, използване на хладно оръжие, бомби и всичко останало става основна част от атинското дерби, което няколко пъти е прекъсвано и отлагано, а последният път това се случи миналата година - когато привържениците на Панатинайкос с факли и хвърляне на предмети на терена накарали главният арбитър да прати двата отбора в съблекалните. За смиряването на страстите не допринесоха и закони насочени срещу хулиганството, както и решението на Гръцкия футболен съюз да забрани присъствието на гостуващи привърженици.
С истанбулското, дербито между атиняните и пирейците е нещо което най-много прилича на огнените сблъсъци в Южна Америка. От атмосферата и събитията преди, по време и след самия мач, както в Белград - позицията в класирането, частта от сезона или каквото и да е друго не могат да повлияят на стадионите "Караискаки" или "Апостолос Николаидис" да са пълни до последното място.
Дерби дела Мадонина - Дева Мария, един клуб, един стадион - два гиганта
"Дерби дела Мадонина" между Милан и Интер по много неща е специално, но сам по себе си се изтъква факта, че вечното миланско съперничество нямаше да съществува, ако не се беше стигнало до "традиционните италиански разправии" на девети март през далечната 1908 г.
Милан е основан в самия край на ХХ век, 1899 г от Алфред Едуардс, по това време заместник на британския консул, под името Милан крикет и футболен клуб. Новосформираният клуб успява да прекъсне доминацията на Дженоа - основател британец, от тук и Дженоа. Както и Милан е Милан, а градът Милано.
Отборът от Сан Сиро печели три пъти подред предтечата на Серия А, за да се роди голямото съперничество след звучни препирни между водещите хора през 1908 г. От създаването на Интер, "росонерите" трябва да чакат за следващо Скудето чак 43 години, което "нерадзурите" използват и през това време преминават във водачество с пет титли. Днес имат по 18 шампионски купи. Милан и Интер са единствените градски съперници, които са били първенци на Европа.
Една фракция от управата е била недоволна от забраната за довеждане на чужденци, а недълго след това град Милано получава още един отбор - символично наречен Интернационале.
В началото интеристите идват от буржоазните слоеве на предградието Сан Сиро, а за себе си обичат да казват, че до стадиона могат да отидат само с кратко каране на скутер, докато миланистите, предимно членове на работническите класи, са наречени "трамвайджиите" - защото на мачовете са идвали предимно с градски транспорт.
Въпреки че ги свързва вековно съперничество, сблъсъците на Милан и Интер почти никога не са носили всичко което е станало "нормално" за пакета на едно голямо дерби, особено когато става въпрос за клубове от един град. Често са се срещали в демонстративни мачове, което се превръща в традиция, почти 200 играчи са играли и за двата клуба, а освен няколко малки физически сблъсъци и инциденти, размириците се решават главно със заяждания, шествия и хореографии по време на самия мач.
Дуелът между Милан и Интер носи името "Дерби дела Мадонина" в чест на статуята на Дева Мария на върха на миланската катедрала Дуомо, или както е известна народно "Мадонина". За пръв път се срещат през 1908 година, когато Милан побеждава с 2:1, а оттогава са били противници 216 пъти в официални срещи - Интер има 77 триумфа, Милан два по-малко.
Един от най-големите и най-гледани сблъсъци във футболния свят се играе на стадион "Сан Сиро" от 1926 година, на който Интер се преселва от "Арене Цивице" през 1947 г, а той от 1980 г официално носи името "Джузепе Меаца", на двукратния световен шампион и някогашен играч на двата клуба, но преди всичко легенда на Интер.
Така за миланистите той завинаги ще остане Сан Сиро, въпреки че името се "сменя" всяка седмица, а понякога и няколко пъти за седем дни.
Миланското дерби всякак заслужава високото място на което се намира в редица издания, а освен всичко изложено, онова което всъщност е най-важното - футболът в повечето случаи е извънреден, броят на великаните, които са играли в двата състава е огромен, докато атмосферата, която правят почти 85 000 привърженици е специална по свой начин.
Милан в своята витрина има седем титли от Шампионската лига, а Интер три, както и три трофея от Купата на УЕФА.
Дербито на Лисабон - борбата на "орли" и "лъвове" за надмощие
Въпреки че през последните години Спортинг не бележи резултати достойни за реномето на клуба, нищо не може да предизвика толкова внимание от гражданите на Лисабонкато сблъсъкът на "лъвовете" и "орлите" - Спортинг и Бенфика.
Вярвате или не, отново шепа недоволни директно повлияли на създаването на най-голямото спортно съперничество в един град и държава. Било е през 1907 година, когато осем играчи на Бенфика решават да преминат в Спортинг, а всичко това става само няколко дни преди техния първи сблъсък.
Този първи дуел е изигран в Карсавелосу, в Квинта Нова, домът на Спортинг. Само година по-късно това място става дом на Бенфика, а играчите на Спортинг в замяна са получили достойно място за тренировки и играене на мачове. Преди старта на всеки мач на "Луш", клубният орел кръжи над стадиона преди да се върне в своята "ложа", докато на стадион "Жозе Алвеладе", в заглушаващ шум, се чува ревът на краля на джунглата.
Споменатите осем играчи на Бенфика са достатъчни "зелено-белите" да запишат триумф с 2:1, а автор на решаващия гол е Косме Дамйао - първи президент и основател на Бенфика.
Португалските великани наближават своята юбилейна среща №300, а в досегашните 298 мача Бенфика има 129 победи, а Спортинг 108.
Смятайки и приятелските и останалите неофициални мачове, лисабонските великани са се срещали общо 418 пъти, което ги нарежда в самия връх на списъка на вечните съперничества.
Бенфика е най-успешния клуб на Португалия със 75 трофея (рекордните 34 титли, две купи от Шампиноската лига), докато Спортинг държи трето място, зад Порто, с 46 отличия.
Онова което също така е специфично за техните срещи е и информацията, че самото съществуване на едните и другите на футболната сцена кара части от града да се делят на онези в които живеят привърженици на Бенфика и на Спортинг.
Бенфика има убедително най-много симпатизанти в Португалия, Спортинг следва веднага, докато популярността на Порто, особено през последните десет години, значително нараства. Прецизно - 47% от португалците подкрепят "орлите", 30% "лъвовете", а "драконите" малко под 20%.
Що се отнася до самата атмосфера - тя не е толкова пламенна по улиците или в самия град, колкото на трибуните. Двата клуба имат няколко агитки, които смятат себе си за "ултраси", значителни физически сблъсъци в историята почти не е имало, но има масови факли, чудесни хореографии и неизбежните заяждания с вражеския лагер.
Цялото име на Спортинг е Спорт Клуб де Белас - основан от братята Орта и Жозе Мария Гавасо през 1902 година. След само един мач и непълна година съществуване клубът е разформирован, но тогава в цялата история се включва Жозе Алвеладе. Взел назаем пари от своя дядо за потребностите на клуба, но вероятно не е и мечтал, че сто години по-късно стадионът на "лъвовете" ще носи неговото име.
Маракана: Фла - Флу - дербито създадено 40 минути преди нищото Без какъвто и да е проблем можем да създадем целия списък само от най-големите дербита на Южна Америка, но в избора всякак трябва да се намери място за сблъсък, който е гледан от рекордните 194 000 зрители - най-важната среща на Рио де Жанейро - битката на славните гиганти Фламенго и Флуминензе.
Фламенго, клубът с официално най-много привърженици в Бразилия, е основан през 1895 г, но като дружество за гребане - защото тогава това се смятало за елитен спорт. На другата страна на града, седем години по-късно, основател на "воините" е Оскар Кокс, бразилец с английско потекло, в аристократичния квартал Ларанейрас. Най-голямо влияние на неговото решение имали синовете на елитни семейства, които са учили в Европа и се запознали с футбола.
Отново, като по рецепта, въпросът е дали и това скъпоценно съперничество изобщо щеше да го има, ако не се беше появила група от девет недоволни играчи на Флуминензе и през 1911 г с бунт напускат Флу и основават футболната секция на Фламенго. Агостиньо Перейра да Куня, Марио Спиндола, Нестор де Барос, Аугусто Лопес, Хосе Феликс да Куня Менесес и Фелисберто Лапорт, основатели на Фламенго, се надявали, че гребането ще ги направи неустоими за дамите от висшето общество.
Въпреки че двата клуба по това време тренират на плажа, още на следващата година през юли е изиграно първото дерби в "Града на Бога" - Флу побеждава Фла с 3:2 на своя стадион, пред 800 човека.
Фламенго и Флуминензе са се срещали досега в 395 случая, а по-успешен е Фла със 141 победи, докато Флу 126 пъти излиза победител. Една тяхна среща се отличава значително - тя е изиграна през 1941 година на стадион "Гавеа", разположен до голямо езеро в южния дял на града.
На Флуминензе е достатъчна точка да стигне до титлата, докато Фламенго играе само за победа. Тогава младият Зизиньо донася предимство на "червено-черните", "червено-зелените" експресно стигат до обрат, а недълго след това става 2:2.
Фла до края на мача, който трае над час, въпреки че реално остават около 20 минути, играл "викторина" пред вратата на големия съперник, докато другите измислили гениална тактика да пратят всички топки в близката лагуна. Въпреки че на помощ се притичва гребната секция на Фламенго, Флуминензе накрая издържа натиска и става шампион.
"Кога е започнал Фла-Флу? Готов съм да твърдя, че не е имало начало. Така че Фла-Флу няма и край - създаден е 40 минути преди нищото, а тогава народът се пробуди", описва най-големия бразилски мач драматургът Нелсон Родригес.
Първото дерби на най-големия стадион в света - легендарния Маракана - е изиграно през 1963 година пред рекордните 194 600 зрители и завършва без гол. Онзи който привържениците на Флу помнят специално е игран на стогодишнината на големия враг, когато Ренато Гаучо в добавеното време с корем донесе триумф на своя отбор и така отне титлата на лютия противник.
Заедно със Суперкласикото в Аржентина, мачът Фла - Флу е нещо което не смеете да пропуснете, ако ви се отдаде възможност. Казват, че тогава, в тези 90 минути, не може да се предположи, че се намирате в град с 20 милиона жители - всичко е настръхващо мирно и пусто - поне докато не се разтресе нечия мрежа. Фламенго, един от петте клуба, които никога не са изпадали от първа лига, 33 пъти е шампион на Рио, а Флуминензе два пъти по-малко. Фла има шест титли първенец на Бразилия, Флу четири, но Фламенго има и една Копа Либертадорес и титла от Световно клубно първенство.
Това е първият текст от серия посветени на най-големите футболни мачове на планетата.
Партизан продаде Иван Шапонич! След само година в първия отбор, "черно-белите" решиха да се разделят с младия нападател, който е световен шампион, и да го продадат на Бенфика.
Тази сутрин Шапонич, с позволението на клуба, със своя мениджър, отпътува за Лисабон, където в началото на идната седмица трябва да подпише с "орлите". Момчето от Нова Варош ще парафира до юни 2021 г, а неговият статут в новата среда трябва да е определен. Има вероятност през следващите шест месеца да остане на Хумско 1 под наем, но по-възможно е да се доказва на треньора Руй Витория в Б отбора на Бенфика.
Според различни източници португалците ще платят на Партизан 3 000 000 евро. Не веднага, а на вноски. Настоящият договор на младока с "черно-белите" е до лятото на 2017 г.
В момента Бенфика разполага в нападение с Костас Митроглу, Жонас, Раул Хименес и младата местна звезда Гонсало Гуедеш, така че се смята, че за световния първенец от Нова Зеландия няма веднага да има място и не е реално да се очаква веднага да получи шанс. На "Луш" гледат на острието на Партизан като на част от проекта за бъдещето и в годините напред да се обогатят както в спортен, така и в икономически план.
Както стана с Лазар Маркович, който беше закупен от инвестиционен фонд за 10 милиона, а само след един сезон беше продаден на Ливърпул за 25 милиона.
В Лисабон Шапонич ще се присъедини към още един бивш играч на Партизан, Любомир Фейса, последният сръбски представител от популярните бенфиковци, като само допреди две години там играеха Неманя Матич, Лазар Маркович (неговият брат Филип беше в Б отбора), Миралем Сюлеймани, Стефан Митрович и Филип Джуричич, който заради скорошен скандал със спортния директор Руй Коща е наказан и е пред изхода.
Привличането на Иван Шапонич означава, че Бенфика на трансферния пазар победи местния съперник и в борбата за титлата, Спортинг, но и Фенербахче, който също го искаше. И още нещо: това, вероятно, е един от ходовете на португалския шампион за Андрия Живкович, който се разбира чудесно с Шапонич на и извън терена.
Златната кокошка за Партизан през тази зима може да бъде Иван Шапонич! В Хумско е получено предложение за "черно-белия" вундеркинд, на стойност 1 500 000 евро, която в най-кратък срок ще бъде разгледана от ръководството на сръбския шампион. Името на заинтересования клуб се държи в тайна, но се шушука, че става въпрос за Бенфика, съобщава "Спортски журнал".
Младият нападател няма много минути през есента, шансове получи в края, статистиката сочи - изиграл е 25 мача, но на терена има общо 870 минути, най-често в ролята на жокер.
След като стана ясно, че интерес има и към друг от нападателите на Партизан Абубакар Омару, има вероятност Валери Божинов да се окаже единственият изразен нападател в състава през пролетта. Ако се стигне до сделки, най-вероятно "Парния валяк" ще се огледа на вътрешния пазар за конкуренция на българина.
Когато става въпрос за футболен треньор с голямо его и ексцентрично поведение мнозина днес биха казали Жозе Моуриньо. Но футболният свят и Португалия познават Бела Гутман - унгарският евреин, който прокле Бенфика да не вземе европейски трофей 100 години.
Гутман започва футболния си път като халф. Носил е екипите на МТК Унгария ФК, СК Хакоа (Виена), националния отбор на Унгария и няколко клуба в САЩ. Голямата слава го спохожда като треньор на някои от водещите световни клубове, сред които Милан, Сао Пауло, Порто, Бенфика и Пенярол. Най-големите му успехи са начело на Бенфика, печелейки Купата на европейските шампиони в два поредни сезона - 1961 и 1962 г.
Заедно с Мартон Букови и Густав Шебеш, Гутман формира триумвирата от радикални унгарски треньори, които налагат новаторската схема 4-2-4. Известен е и като ментор на Еузебио. В кариерата си никога не е далече от скандала. Пътува доста по света и като играч, и като треньор, но рядко се задържа в някой клуб за повече от два сезона, като е цитиран да казва, че "третият сезон е фатален". Печели репутация на човек с голямо его и нагъл стил на поведение.
Гутман е част от състава на МТК Унгария ФК от началото на 20-те години. Става шампион на Унгария през 1920 и 1921 г. През 1922 г се мести във Виена, за да избегне антисемитизма на режима на адмирал Хорти и се присъединява към напълно еврейския СК Хакоа. През 1925 г става шампион на Австрия с този клуб. През април 1926 г СК Хакоа (Виена) отплава за Ню Йорк, за да започне турне от десет мача в САЩ.
След турнето Гутман и няколко негови съотборници решават да останат в Щатите. Първоначално той играе за Бруклин Уондърърс, а след това подписва с Ню Йорк Джайънтс. През 1928 г се мести в Ню Йорк Хакоа, клуб сформиран от бивши играчи на австрийския Хакоа. Година по-късно помага на отбора да спечели националната купа. След сливане с Бруклин Хакоа клубът се преименува на Хакоа Ол Старс през 1930 г. През есента на същата година се връща в Джайънтс, а през пролетта отново е в Ол Старс, където завършва кариерата си. Почти разорен е след краха на Уолстрийт през 1929 г.
Между 1921 и 1924 г Гутман записва шест мача за националния отбор на Унгария, вкарвайки в дебюта си за победата с 3:0 над Германия на 5 юни 1921 г. По-късно през същия месец играе и срещу сборен отбор на Южна Германия. Останалите му мачове идват през май 1924 г - срещу Швейцария, Заарланд, Полша и Египет. Последните две срещи са от Олимпийските игри в Париж. По време на подготовката за турнира Гутман се възпротивява на факта, че има повече официални лица отколкото футболисти в състава на Унгария. Той също така се оплакал от хотела, който бил по-подходящ за запознанства, отколкото за подготовка. За да демонстрира неодобрението си той закачил мъртви плъхове на вратите на пътуващите официални лица.
Гутман се завръща в Европа през 1932 г и в годините преди началото на Втората световна война е треньор на отбори в Австрия, Холандия и Унгария. След престой в бившия му клуб Хакоа и СК Еншеде, той постига първия си сериозен успех с ФК Уйпещ през 1938/39 г, ставайки шампион на Унгария и печели Купа Митропа. Как е прекарал военните години остава неясно. Въпреки че по-големият му брат умира в концентрационен лагер се твърди, че Гутман е успял да избяга в Швейцария.
След войната Бела за кратко поема СК Вашаш, преди да оглави Чиоканул в Румъния. Заради оскъдната храна Гутман настоял заплатата да му се изплаща в зеленчуци. Той напуснал румънския клуб, след като директорът се опитал да се намеси в определянето на състава. Тогава отново поел ФК Уйпещ и спечелил още една шампионска титла на Унгария преди да наследи Ференц Пушкаш - старши като треньор на Кишпещ. Скарал се с Ференц Пушкаш младши относно състава и напуснал.
Като много други унгарски футболисти и треньори Гутман прекарал време в Италия. След периоди начело на Падуа и Триестина е назначен за треньор на Милан през 1953 г. С отбор, в който личат имената на Гунар Нордал, Нилс Лидхолм и Хуан Алберто Скиафино, Гутман е на върха на Серия А след 19 мача през втория си сезон на кормилото. След няколко скандала с ръководството се стига до уволнението му. На последвалата пресконференция той шокира журналистите с изявлението "Аз бях уволнен, въпреки че не съм нито престъпник, нито хомосексуалист. Довиждане". Оттогава насетне той настоява за клауза в договора си да не може да бъде уволняван, ако отборът му е първи в класирането. Поема и четвърти италиански клуб - Виченца.
Гутман посещава Южна Америка за пръв път през 1930 г по време на турнето на Хакоа Ол Старс. През 1957 г се завръща като треньор с легендарния Хонвед, в чийто отбор играят Ференц Пушкаш, Золтан Шибор, Шандор Кочиш, Йозеф Бозик, Ласло Будай, Гюла Лорант и Гюла Грошич. По време на турне в Бразилия Хонвед играе серия от пет мача срещу Фламенго, Ботафого и сборен отбор от двата клуба.
Тогава Гутман остава в Бразилия, за да поеме Сао Пауло и става шампион на щата през същата 1957 г. Популяризира схемата 4-2-4, с която бразилците стават световни шампиони през 1958 г. През 1962 г Гутман се завръща в Южна Америка, за да води Пенярол, но през октомври е заменен от Перегрино Анселмо, който извежда отбора до шампионската титла на Уругвай в края на сезона.
През 1958 г Гутман пристига в Португалия, където преминава най-успешната част от треньорската му кариера. Поема Порто и помага на "драконите" да преодолеят изоставане от пет точки от Бенфика, наслаждавайки се на първата си от три поредни шампионски титли на Португалия през 1959 г. През следващия сезон Бела сменя лагера и застава начело на Бенфика. В Лисабон уволнява 20 футболиста, налага редица юноши и печели шампионата през 1960 и 1961 г. Под ръководството на Гутман, Бенфика с имена като Еузебио, Жозе Агуас, Жозе Аугусто, Коща Перейра, Антонио Шимоеш, Хермано и Марио Колуна, печели два пъти подред Купата на европейските шампиони. През 1961 г на финала е победен Барселона с 3:2, а през 1962 г титлата е запазена, връщайки се от 0:2 и 2:3, за успех с 5:3 срещу Реал (Мадрид).
Легендата гласи, че Гутман привлякъл Еузебио след късметлийска среща в бръснарница. До Гутман седял Жозе Карлос Бауер, един от наследниците му в Сао Пауло. Бразилският отбор бил на турне в Португалия и треньорът споменал за невероятен играч, който видял по време на турнето в Мозамбик. Еузебио също така е бил обект на интерес за Спортинг (Лисабон). Гутман реагирал бързо и привлякъл 19-годишния африканец в Бенфика.
След спечеления финал през 1962 г Гутман поискал от ръководството на Бенфика увеличение на заплатата, но въпреки успеха, който донесъл на клуба, получил отказ. Твърди се, че когато напускал Бенфика той проклел клуба, заявявайки: "Бенфика няма да бъде европейски шампион в следващите 100 години". Въпреки че достигна финала пет пъти - 1963, 1965, 1968, 1988 и 1990 г (както и през 1983 и 2013 г за други европейски купи) - Бенфика не спечели нито един. Преди финала през 1990 г, който се игра във Виена, където е погребан Гутман, Еузебио дори се помолил неуспешно на гроба му да падне проклятието.
По повод честванията на 110-годишнината на Бенфика е открита статуя на Бела Гутман, който държи двете си европейски купи. Може да бъде видяна пред вход 18 на стадион "Луш".
.jpg)
.gif)
_133.JPG)
След като се изправи срещу Спортинг в груповата фаза на Шампионската лига, Борусия (Дортмунд) отново ще пътува до Лисабон с противник Бенфика този път. Ето и първите реакции след жребия.
