Легендата на сръбския футбол и рекордьор на националния отбор по брой участия в държавния екип говори за Радио-телевизия Сърбия за мача който смята за най-щастлив в кариерата, онзи който би "искал да изтрие", Младен Кръстаич, функцията в УЕФА. Кой е "виновен", че е изписал футболна история в Интер, какво е научил от Моуриньо, а на какво той ще учи децата в своя футболен лагер...
- Рекордьор сте в националния отбор със 103 мача. Три пъти сте били на СП и веднъж на Европейско първенство. Дали бихте дали 50 мача, да имате 50 по-малко, а след вас да е останал с националния отбор успех какъвто, например, сте постигнал в клубния футбол?
- Бих дал всичките сто. Само дебюта бих запазил, а останалото бих дал да сме могли да направим повече. Играл съм на три СП, някъде сме имали лош късмет, някъде сме играли лошо. Във футболната кариера, може би един мач бих повторил, а това е този срещу Австралия през 2010 година на Мондиала. Мисля че тук доминирахме, но нямахме късмет на това първенство.
- Като сме при националния отбор, вие сте бил и първият капитан под името Сърбия. Какви са вашите очаквания от СП през юни и юли?
- Световното първенство само по себе си е много трудно. Има много напрежение и отговорност. Всеки противник може да те изненада и това изобщо не е лесно. Ние играем полуфинал с Коста Рика, финал с Швейцария. Да си спестим сами мъките и някак да се концентрираме. Без тези две срещи няма нищо. Това трябва да ни бъде фокус, със сигурност не трябва да чакаме мача с Бразилия и тук да пробваме да правим някакви точки. Мисля че първата и втората среща са най-важни за нашето класиране напред в турнира.
- Какво може Кръстаич като нов селекционер и имате ли съвет за него?
- Младен знае, има огромен опит. Делили сме съблекалня дълги години. Знае и той самият колко е голямо напрежението, какво го чака, какво чака цялата група момчета и целия Футболен съюз на Сърбия. Знае той какво трябва да прави. Трябва да си с мирна глава, да си уверен в себе си, с това да пренесеш самоувереност на момчетата.
- Наскоро бяхте в конкуренция да влезете в Музея на славата на Интер. Заедно с Дзенга, Матеус, Роналдо. Колко е значимо това признание за вас като спортист?
- Аз съм поласкан само с това, че съм влязъл в последния кръг на това гласуване на привържениците. Моята прогноза беше Роналдо, Матеус, Дзенга и Мацола. Защото да ме поставите в същия кръг до името на Мацола, за мен това вече беше победа. Значимо е какво си оставил за този клуб в който си играл и какво си оставил в сърцата на привържениците. Ще има още избори за Музея на славата, па и ако не вляза, аз знам какво съм дал и какви отношения имам със запалянковците.
- Как е започнало всичко? Раднички от Нови Пазова, Земун па Телеоптик. Дали е истина, че в Земун са ви казали, още като дете, че не сте талантлив?
- Не знам сега, дали за щастие или за нещастие, но да. Казаха, да не говоря за имена. Започнах в Нова Пазова, като дете изиграх няколко мача, след това Земун, където не минах проби, па Телеоптик. В този клуб бях година при Драган Шипка, тогава преминах в петлетата на Цървена звезда при Тома Миличевич, следващите седем-осем години до първия отбор, в който влязох на само 16 години. Това бяха феноменални и незабравими дни.
- Своят първи гол в червено-белия екип сте постигнал през 1995 година срещу Будучност от Подгорица. Подобрили сте рекорда на Драган Джаич, който дотогава е бил най-младият голмайстор в клубната история.
- Не може Драган Джаич никога да се надмине. Драган Джаич остава легенда на Звезда, "звезда на Звезда". Феноменален играч, някой който е бил пионер в създаването на европейската Звезда. С това да бъда поред неговото и други имена е голяма чест.
- Най-младият играч в първия отбор на Звезда сте. Мнозина са ви наричали дете чудо. И японски журналисти тогава са ви снимали като дете чудо. Дали сте оправдал това в мача срещу Кайзерслаутерн в Белград когато вкарахте два гола?
- Огромен повратен момент. Седем дни преди това в Кайзерслаутерн навърших 17 години. Това беше реваншът, в който започнах на пейката. Но чудеса се случват. Вкарах този гол, после в продълженията още един и това беше голям повратен момент в моята кариера.
- Вашата година за помнене е 1998. Станал сте част от мечтания отбор на Лацио, на само 20 години.
- Нямах навършени 20 когато преминах. И не само преминах, а за мое голямо удоволствие и играех. Играех с невероятни имена, с невероятни играчи, в един клуб, който растеше с всеки ден. Аз смятам, че и малко спечелихме за колкото бяхме добри. Благодарен съм на президента Краньоли за доверието. Помня като каза: "Ето потроших толкова пари за някакво хлапе което на живо не съм и виждал." След това оставаше да се трудиш сам, да работиш, да уважаваш преди всичко себе си и противника, треньорите, колегите, защото всяка работа се изплаща.
- До вас тогава е бил Синиша Михайлович, като земляк и като авторитет. Колко ви е помогнало това като младеж, който се е озовал в тогава най-силното първенство на света, Серия А?
- Синиша ме прие, защити, приятели сме, съветвал ме е, обясни ми как функционира Серия А, как функционира животът в Италия и животът изобщо, защото той е по-голям от мен с десет години. Той е кръстник на моите синове. Някой който ги е кръстил, в който винаги виждам искрен приятел. Никога не съм опознал по-силен характер, от характера на Синиша Михайлович.
- След пет и половина години в Лацио, и борба на мнозина да ви доведат в своя клуб, преминавате в Интер.
- Малко се посъветвах и със Синиша и с Манчини, който тогава ми беше треньор. Спомням си думите на Манчини: "Малкия, отиди в Интер, защото там можеш да напишеш история на футбола." Ето, стана истина. Благодаря му за хубавия съвет. Девет и половина години, от 2004 до 2012 година, изписах историята на Интер.
- Преди осем години, на 22 май, празнува Италия, но празнува и Сърбия. Понесохте трофея за най-добър европейски футболен клуб обгърнат в сръбското знаме. Станахте шампион в Шампионската лига. Дали това продължава да е най-щастливият момент във вашата кариера?
- В този отбор имаше доста играчи, които вече бяха над 30 години. Това ни беше, не последния влак, а вече бяхме на последната спирка. Край. За много играчи, десет или дванадесет от нас, това беше последен шанс. Дадохме всичко от себе си, водени от Жозе Моуриньо. Бяхме опитни, решавахме всичко в съблекалнята, без външни фактори. Така се стигна до финала с Байерн. Това е върхът в клубния футбол, това е върхът на кариерата. Това са 13 мача, никога по-трудни. Трябва много неща да се получат. Да се събере мозайката. Да, това е най-щастливият ден, с това коронясах кариерата.
- Докато Моуриньо ръководи Интер, вие сте ръководил средата на терена. Сега в Манчестър това прави Неманя Матич. Знае се, че Моуриньо уважава играчите от Сърбия и вие сте в приятелски отношения с него. Какви са вашите спомени от сътрудничеството?
- Сега ние сме приятели. Чуваме се. Сега опитва да създаде един добър отбор. Самото довеждане на Неманя Матич в състава и даването на толкова отговорности, от това се вижда какво уважение има към играчите, които са готови да се жертват за него. Така беше и при нас в Интер и това се разпознава по някои играчи в Манчестър Юнайтед. Трябва да му вярват, трябва да го следват, защото той е някой който може да ти даде това което жадуваш, който може да ти донесе трофеи.
- Кой е най-завършеният играч с когото сте делил съблекалня и терен?
- Благодаря на бог, че имах дълга кариера и съм играл с отлични играчи, каквито са Златан Ибрахимович, Адриано, Мота, Уесли Снайдер... Не мога да изброя всички. Неманя Видич, с който играх в националния отбор, най-добрият защитник когото знам, който се е родил в последните 20 години в Европа и в света. Диего Форлан е играч който за мен е бил футболист със синя кръв. Съжалявам, че не можа да покаже повече.
- През 2013 година се простихте с футбола като играч. Все пак, останахте във футбола, но в канцелария като съветник на президента на УЕФА Чеферин. Дали в бъдеще може да ви видим край терена като треньор?
- Не. За сега не, искрено. За сега работя върху развоя на футбола в УЕФА. Подготвяне на младежките национални отбори на които им трябва помощ, програма за работа, образование, да ги подготвим да могат след 16-ата година да влизат в турнири, да знаят какво ги чака, а не като мен да ги изненада химнът когато на 16 дебютирах против Италия, исках да побягна в съблекалнята. Затова те, преди да тръгнат в квалификации за Европейско първенство, имат сигурно двадесетина мача. Това е работа с която се занимавам в последните 14 месеца. Пътувам доста, доволен съм, хубаво е да се работи с деца.
- Да се върнем на този момент когато сте чули химна на Сърбия и като сте искали да побегнете в съблекалнята...
- Нови Белград. Поколение 78. Първият истински официален мач в националния отбор, против Италия. Когато зазвуча химна, идваше ми да побягна в съблекалнята. Победихме италианците с 2:1, а се оказа че от това поколение, и нашето и тяхното, излязоха доста истински играчи.
- Вашият футболен лагер на Златибор започва да работи. Какво е нужно, каква работа, някои нови деца утре да бъдат, например, Деян Станкович, Видич, Иванович и други?
- Работата в УЕФА с деца ме кара същите принципи да пренеса и в Сърбия. Ще пробвам да пренеса своя опит. На момчетата и момичетата искам да покажа как е седем дни да живееш като професионален спортист. Какво е необходимо да се прави, за да се стигне до успеха, да научиш да уважаваш всеки, да знаеш всичко за честната игра, да знаеш всичко за храненето. Да работиш с истински хора, с учители, да се наслаждаваш. Най-голямата благодарност ще ми бъде след седем дни да излезе групата и всички да са усмихнати. Ще има тук и мои съотборници, треньори. Ще научат колко не е лесно, а колко е забавно всичко.
- Не обичате много да говорите за своята хуманитарна работа, но сте голям дарител. Дали това е може би и някакъв вид задължение когато става дума за нашите успешни спортисти?
- Силна дума е задължение. Това е как се чувстваш. Не бих имал какво да коментирам във връзка с това, освен да кажа - благодаря на бог, че мога да помогна. Винаги има начини и винаги има някой на когото е нужна помощ.
- Какво прави Деян Станкович днес?
- Всичко. Гледам да се забавлявам със семейството, колкото повече мога. Използвам възможност да дойда до Белград, да се видя с приятели. Представям лагера "Деки5". По принцип, всичко с усмивка.
- Дали вашата майка продължава да събира вестникарски статии за вас, което е започнала да прави когато сте бил на 11 години?
- Доста има. Огромна кутия. Използвах това за 2010 година, всички нейни изрезки за книгата, която публикувах под заглавие "Деян". И се гордея с това. Тук буквално е разказано как е пораснал Деки.
- Дали бихте променили нещо в това отрастване? Дали бихте направили нещо по-различно?
- Нищо, само онзи мач с Австралия, останалото всичко би било същото.
- Съвет за децата?
- Спортът е най-добрият изход, който съществува. Това знам, защото на седем години започнах да тренирам, на 34 завърших и останах в спорта. Моите деца също се занимават с футбол. Това ми е най-важно. Да израснат в истински хора. Да познават стойностното, да не ги делят, да бъдат почтени и да бъдат истински хора.
- Кой е Деян Станкович?
- Един обикновен момък.
Автор: Саня Драгичевич-Бабич
Няма коментари:
Публикуване на коментар