Хърватия направи най-голямото начинание в историята на световните първенства: Никой като "огнените"!

Ако се обърнем към миналото, ще видим, че финалите са били резервирани само за футболните супер сили на тази епоха...

Мечтата стана реалност, хърватският национален отбор по футбол с победа против Англия се класира на финала на Световното първенство! Поколението на Модрич надмина оригиналните "ватрени", бронзовият отбор от Франция.

Величествен успех, който надминава всички прогнози и очаквания, успех, който следващите поколения много трудно ще повторят. Няма да кажем, че е невъзможно, защото до неотдавна се мислеше, че бронзовите никога никой няма да ги свали от трона, а ето, все пак се случи.

За малко по-малко от три десетилетия самостоятелност, Хърватия в спортен план е постигнала редица големи успехи - от олимпийско баскетболно сребро в Барселона, златни олимпийски медали за хандбалистите и ватерполистите, Уимбълдън за Горан, Откритото първенство на САЩ за Чилич, спечелването на Купа Дейвис, редица атлетически и гребни олимпийски и световни медали, и да не изброяваме още, защото успехи има наистина много - но класирането на финала на Световното футболно първенство е нещо наистина специално.

Нищо не може да се сравни с футбола

Защото, футболът все пак е футбол, далеч най-популярният спорт в света, нищо не може да се сравнява с него, смятаме че без прекаляване може да се каже че "ватрените" (огнените - б.р.) на Модрич осъществиха най-големият успех в историята на хърватския спорт, а да не говорим какъв успех би бил, ако Хърватия победи във финала и стане първенец на света, за което има много добри шансове.

Ако хвърлим поглед в миналото, ще видим, че никога не се е случвало една държава по футболни, икономически и по население габарити подобни на Хърватия да се класира на финала на СП. Финалите по правило са резервирани за големите, мощните и влиятелните държави, или поне футболните супер сили. Само донякъде може да се направи паралел с Холандия през 1974. На Световното първенство в Германия (тогава ФРГ) Холандия се класира за пръв път след 1938.

Холандия след края на Втората Световна война до края на 60-те не е считана за голяма футболна нация, но тогава в края на 60-те се случва бум на холандския футбол, първо на клубния, а тогава и на националния. Фейенорд и Аякс четири пъти печелят КЕШ от 1970 до 1973, не е нелогично, че Холандия е пристигнала на Мондиала като главен фаворит на турнира, заедно с, разбира се, домакина Западна Германия.

Холандците и днес съжаляват за изгубения финал през 1974

Холандия е израснала във футболна супер сила, а като се има предвид, че е четири пъти по-многолюдна и кой знае колко пъти по-богата от Хърватия, сравнения с нея нямат основа. Хърватският успех в този контекст сега надминава постижението на холандците от 1974, които, в края на краищата, са били недоволни, че не са спечелили световната купа. Когато имате отбор какъвто са имали, това е реално състояние на ума.

Ако заради описаните причини изключим Оранж от сравненията с "ватрените", трябва да се върнем в още по-далечното минало, когато някой национален отбор с реноме и статус, който имаше Хърватия преди Световното първенство в Русия, осъществи подобен успех. Трудно е това да бъде и Чехословакия от 1962, защото тази междувременно изчезнала държава вече е играла един финал на Световното първенство, това е било през 1934 в Италия.

Чехословакия дълги години е била футболна супер сила, и не само футболна, а и икономическа, между двете световни войни е била една от най-развитите индустриални страни в света, така че е трудно да се правят паралели с днешна Хърватия.

Нито Швеция, нито Уругвай

Подобна е и историята с Швеция, която през 1958 е била домакин на турнира и по всички параметри е била един от главните фаворити. Швеция е била олимпийски шампион през 1948 година, а през това време олимпийските футболни турнири са били с много по-висок ранг от днешните и много по-близки по качество до световните първенства. В края на краищата, достатъчно е да се каже Гре-Но-Ли и на най-големия футболен лаик всичко ще му е ясно.

Що се отнася до големината на държавата и брой на населението, сигурно най-адекватното сравнение е с Уругвай, но и това не е особено добър паралел. Уругвай някога е бил футболна супер сила пар екселанс, особено във времето между двете световни войни когато, между останалото, икономически е бил много добре, когато неговият национален отбор е бил считан за най-добрия в света, а е имал и такива резултати.

Уругвай надмощно е печелил олимпийски злата във времето когато това е бил най-силният футболен турнир, защото още не е било организирано Световното първенство. Точно Уругвай е бил домакин на първото СП и най-голям фаворит в турнира. И на СП 1950 Уругвай е бил един от главните фаворити, може би не първи, защото такъв е бил Бразилия, но всякак в самия връх.

Постижение каквото не е виждано

Заключението е, че всички национални отбори, които са се класирали във финала до Русия са били означавани като футболни супер сили на своята епоха и преди турнира са били между главните фаворити.

Следователно, може без прекаляване да се каже, че хърватският национален отбор направи постижение каквото не е виждано в историята на световните първенства. Ако е така, а е така, тогава това трябва да е и най-големият резултат на хърватския спорт изобщо.

Автор: Ивица Медо