Показват се публикациите с етикет Мондиал 1998. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Мондиал 1998. Показване на всички публикации

събота, 23 февруари 2019 г.

Рамбо Петкович потвърди градската легенда: Не играх на СП 1998, защото не исках да платя


Шушукаше се от години, сега се и потвърди.

Не може по друг начин в сръбския футбол. Лука Миливойевич, Душан Тадич, Неманя Матич... Всички в един момент по различни причини бяха прогонени от националния отбор. А пръв такъв кръст на гърба носи Деян Рамбо Петкович, за когото в късните години на 90-те се говореше, че би играл за Бразилия, ако вече нямаше няколко мача за някогашната СР Югославия.

Каквото било било, селекционерите се сменяха, а Петкович спорадично игра за Югославия, слушахме различни теории заради какво, но някак най-много в народа се споменаваше онази според която от Рамбо е искано да плати - дори се споменаваше и точна сума от 150 000 немски марки - за място на Мондиала 1998 година. Досега всичко беше само слух, за да самият Петкович да върне градската легенда във фокуса на обществото с твърдението, че е - верен.

"Казаха ми, че петима или шестима играчи вече са платили. Ако платиш, отиваш на Световното първенство. Не ми го каза никой директно от националния, а през посредник. Тогава казах това на Пауло Карнейро (президент на тогавашния клуб на Петкович Витория, б.а.) и той каза, че ще плати двойно повече само да отида. Отказах", заяви Петкович в предаването СпорТВ на бразилската ГлобоЕспорте.

Водещият на програмата Андре Ризек сам продължи.
"Изгуби Световното първенство, но си запази принципите."

Избирайте сами дали ще вярвате на Петкович, другата страна трудно ще чуете, тъй като междувременно починаха и президентът на тогавашния ФС на Югославия Милян Милянич и генералният секретар Бранко Булатович, па и селекционерът, който води отбора на Мондиала през 1998 Слободан Сантрач.

четвъртък, 22 ноември 2018 г.

Разкриха кой продава бронзовия медал от Франция 98


Преди няколко дни обществеността беше заинтригувана от обявата на една аукционна къща, която предлага бронзов медал от Световното първенство във Франция през 1998 година. Отличието спечели Хърватия и се смяташе, че някой от играчите или треньорския щаб е решил да го продаде.

Автентичността на предложения медал е потвърдена, а началната цена е 7500 евро. Търгът ще се състои на 7 и 8 декември, а медалът ще вземе този, който предложи най-голяма сума за него.

Обявата предизвика издирване на информация кой от оригиналните "ватрени" се е решил да продаде спомена от най-големия момент в своята кариера, както и спомен за един от най-големите хърватски спортни успехи.

"Без притеснения, моят е на сигурно място. Когато тази вест се появи в медиите веднага приятелите взеха да се шегуват и да ме питат дали съм продал медала, а някои искаха да го видят, за да се уверят, че не си измислям. Няма шанс да го продам някога. Каквото и да се случи, този медал винаги ще бъде с мен. Той е част от историята, а такива неща не се продават. Никой не ме е и питал да го продавам, може би защото всички знаят какъв отговор ще получат", заяви Петър Крпан, а в подобен дух говориха и останалите членове на бронзовото поколение.

Мистерията реши немската агентска къща Агон СпортсУърлд, която е предложила този медал на платформата The Saleroom. Казаха, че никой от хърватските играчи или длъжностни лица не го е дал за търга, пише Ютарни лист.

Това потвърди и Арманд Клюшен от Агон СпортсУърлд, който изтъква, че автентичността на предмета е потвърдена от най-големия световен експерт по въпросите на отличията на ФИФА Фур и предложилият предмет №377 не е никой от френските бронзови.

"Това което можем да потвърдим е, че го продава особа, която е един от водещите световни колекционери в този регион, а го е купил преди 10 години от едно длъжностно лице от ФИФА", каза Клюшен за аукционната къща, която годишно организира четири такива търга, предимно с отличия от големи футболни турнири (на ФИФА и УЕФА) и Олимпийските игри.

"Предметът не е от колекцията на онези 30, които е получил ХНС, а от контингента 10 допълнителни медала. През 1998 са произведени общо 40, съответно 10 повече и тях ФИФА по правило ги връчва на представители на националните съюзи и някои свои длъжностни лица", обясни Арманд Клюшен, който направи паралел със СП в Русия:

"ХНС това лято в Русия е получил обичайните 30 сребърни медала, но е поръчал и 20 допълнителни за лични нужди и свободно връчване и общо са 50".

сряда, 21 ноември 2018 г.

Разочарованият Станич за продажбата на бронзовия медал: Някои жени или девойки си продават невинността


Марио Станич изрази своето мнение по темата с продажбата на търг на бронзовия медал от Световното първенство във Франция през 1998.

На Станич, както твърди, такова нещо не му идва наум. Анализира възможните причини.

"За някого този медал означава много, за някои от нас може би символизира мигове на неоценима радост и вечност, а за други може би е само парче метал, което може да се опаричи... За някои от нас този бронзов медал струва пет хиляди евро, за някои сто хиляди, а за някои може би и милион евро. За някои това парче бронз е свети граал, просто безценно."

Пита се как такъв тип новина може да бъде сензация. Днес, казва, всичко е на продан.

"Хората продават своите мнения, идеи, вярвания, идеали. Продават се вътрешни органи. Жените или девойките продават своята невинност. Политиците продават националните интереси, свещениците продават религията, държавниците продават своите народи. Брат продава брата! Заради това е истинска сензация, че в такъв свят има още хора, които не искат да продадат нещо. Това е вест, това е топ сензация!"

понеделник, 19 ноември 2018 г.

Шок в Хърватия: Някой продава бронзов медал от СП 98 за 7500 евро


Една известна британска аукционна къща предлага бронзов медал, който футболният национален отбор на Хърватия спечели на Мондиала във Франция през 1998 година.

Хърватският национален отбор през 1998 година направи голяма сензация със спечелването на бронза от Световното първенство във Франция. Хърватите в полуфинала загубиха от шампиона Франция, а по-късно в борбата за третото място победиха Холандия с 2:1.


Това ценно отличие получиха 30 члена на хърватската експедиция, а някой от тях очевидно е решил да се отрече от своето и да спечели няколко хиляди евро.

Медалът се появил в един популярен аукционен портал.

"Медалът за третото място, което спечели Хърватия. Става въпрос за абсолютна рядкост в аукционна продажба", пише в обявата на "Saleroom".


Аукционната къща гарантира, че медалът е оригинал, но не е известно кой е решил да го продаде. Наддаването трае от 7 до 8 декември, а стойността е оценена на 7500 евро.


Играчите, които спечелиха бронз:

Дражен Ладич, Петар Крпан, Антони Шерич, Игор Щимац, Горан Юрич, Славен Билич, Альоша Асанович, Роберт Просинечки, Давор Шукер, Звонимир Бобан, Силвио Марич, Марян Мрмич, Марио Станич, Игор Тудор, Адриан Кознику, Роберт Ярни, Зоран Мамич, Горан Влаович, Дарио Шимич, Крунослав Юрчич и Владимир Васил.

Селекционер беше Мирослав Чиро Блажевич.

четвъртък, 12 юли 2018 г.

Хърватия направи най-голямото начинание в историята на световните първенства: Никой като "огнените"!


Ако се обърнем към миналото, ще видим, че финалите са били резервирани само за футболните супер сили на тази епоха...

Мечтата стана реалност, хърватският национален отбор по футбол с победа против Англия се класира на финала на Световното първенство! Поколението на Модрич надмина оригиналните "ватрени", бронзовият отбор от Франция.

Величествен успех, който надминава всички прогнози и очаквания, успех, който следващите поколения много трудно ще повторят. Няма да кажем, че е невъзможно, защото до неотдавна се мислеше, че бронзовите никога никой няма да ги свали от трона, а ето, все пак се случи.

За малко по-малко от три десетилетия самостоятелност, Хърватия в спортен план е постигнала редица големи успехи - от олимпийско баскетболно сребро в Барселона, златни олимпийски медали за хандбалистите и ватерполистите, Уимбълдън за Горан, Откритото първенство на САЩ за Чилич, спечелването на Купа Дейвис, редица атлетически и гребни олимпийски и световни медали, и да не изброяваме още, защото успехи има наистина много - но класирането на финала на Световното футболно първенство е нещо наистина специално.

Нищо не може да се сравни с футбола

Защото, футболът все пак е футбол, далеч най-популярният спорт в света, нищо не може да се сравнява с него, смятаме че без прекаляване може да се каже че "ватрените" (огнените - б.р.) на Модрич осъществиха най-големият успех в историята на хърватския спорт, а да не говорим какъв успех би бил, ако Хърватия победи във финала и стане първенец на света, за което има много добри шансове.

Ако хвърлим поглед в миналото, ще видим, че никога не се е случвало една държава по футболни, икономически и по население габарити подобни на Хърватия да се класира на финала на СП. Финалите по правило са резервирани за големите, мощните и влиятелните държави, или поне футболните супер сили. Само донякъде може да се направи паралел с Холандия през 1974. На Световното първенство в Германия (тогава ФРГ) Холандия се класира за пръв път след 1938.

Холандия след края на Втората Световна война до края на 60-те не е считана за голяма футболна нация, но тогава в края на 60-те се случва бум на холандския футбол, първо на клубния, а тогава и на националния. Фейенорд и Аякс четири пъти печелят КЕШ от 1970 до 1973, не е нелогично, че Холандия е пристигнала на Мондиала като главен фаворит на турнира, заедно с, разбира се, домакина Западна Германия.

Холандците и днес съжаляват за изгубения финал през 1974

Холандия е израснала във футболна супер сила, а като се има предвид, че е четири пъти по-многолюдна и кой знае колко пъти по-богата от Хърватия, сравнения с нея нямат основа. Хърватският успех в този контекст сега надминава постижението на холандците от 1974, които, в края на краищата, са били недоволни, че не са спечелили световната купа. Когато имате отбор какъвто са имали, това е реално състояние на ума.

Ако заради описаните причини изключим Оранж от сравненията с "ватрените", трябва да се върнем в още по-далечното минало, когато някой национален отбор с реноме и статус, който имаше Хърватия преди Световното първенство в Русия, осъществи подобен успех. Трудно е това да бъде и Чехословакия от 1962, защото тази междувременно изчезнала държава вече е играла един финал на Световното първенство, това е било през 1934 в Италия.

Чехословакия дълги години е била футболна супер сила, и не само футболна, а и икономическа, между двете световни войни е била една от най-развитите индустриални страни в света, така че е трудно да се правят паралели с днешна Хърватия.

Нито Швеция, нито Уругвай

Подобна е и историята с Швеция, която през 1958 е била домакин на турнира и по всички параметри е била един от главните фаворити. Швеция е била олимпийски шампион през 1948 година, а през това време олимпийските футболни турнири са били с много по-висок ранг от днешните и много по-близки по качество до световните първенства. В края на краищата, достатъчно е да се каже Гре-Но-Ли и на най-големия футболен лаик всичко ще му е ясно.

Що се отнася до големината на държавата и брой на населението, сигурно най-адекватното сравнение е с Уругвай, но и това не е особено добър паралел. Уругвай някога е бил футболна супер сила пар екселанс, особено във времето между двете световни войни когато, между останалото, икономически е бил много добре, когато неговият национален отбор е бил считан за най-добрия в света, а е имал и такива резултати.

Уругвай надмощно е печелил олимпийски злата във времето когато това е бил най-силният футболен турнир, защото още не е било организирано Световното първенство. Точно Уругвай е бил домакин на първото СП и най-голям фаворит в турнира. И на СП 1950 Уругвай е бил един от главните фаворити, може би не първи, защото такъв е бил Бразилия, но всякак в самия връх.

Постижение каквото не е виждано

Заключението е, че всички национални отбори, които са се класирали във финала до Русия са били означавани като футболни супер сили на своята епоха и преди турнира са били между главните фаворити.

Следователно, може без прекаляване да се каже, че хърватският национален отбор направи постижение каквото не е виждано в историята на световните първенства. Ако е така, а е така, тогава това трябва да е и най-големият резултат на хърватския спорт изобщо.

Автор: Ивица Медо

неделя, 1 юли 2018 г.

Бронзов медалист на Хърватия: Този национален има повече качество от нашия през 98-ма


Бившият бранител Никола Йеркан, носител на бронзов медал с Хърватия от Световното първенство през 1998 година, смята че сегашният национален отбор може да победи когото и да е на шампионата в Русия.

Хърватският национален отбор го очаква мач от осминафиналите на Световното първенство срещу Дания.

"Този национален отбор има повече качество от нашия през 1998, има важни играчи в големи клубове като Модрич в Реал (Мадрид) или Ракитич в Барселона. Ние нямахме играчи, които бяха главни в големи отбори", заяви 53-годишният Йеркан в интервю за испанския вестник "Марка".

"Тези играчи са способни да победят когото и да е на Световното първенство", допълни.

Марка е направила история под заглавие "Аромат от `98: Хърватия иска да повтори успеха от миналото".

"През 1998 година група играчи постигна нещо немислимо. Появиха се на полуфиналите на Световното първенство в своето първо участие където загубиха мач срещу домакина и по-късно шампион, Франция на Зидан. В борбата за третото място надиграха Холандия с 2:1. Хърватия чрез футбола се представи на света като независима държава", пише Марка.

"Фундаментална разлика между сегашната Хърватия и онази от 1998 е тази, че тогава много бяхме изпатили от войната. Бяхме извън държавата и искахме да подарим радост на своите хора, които много патиха. Това беше начин да кажем: "Ние сме Хърватия и сме горди, че браним тази държава. Съблекалнята дишаше с мотивация, мисля че това беше ключово", заяви Йеркан, който има 36 участия с "квадратния" екип.

Йеркан в ролята на скаут се намира в лагера на хърватския национален отбор в Русия. Неговата задача преди това първенство е била следенето на Аржентина, която хърватските национали разгромиха с 3:0.

Бившият нападател Горан Влаович, който преди 20 години разтресе мрежата на Германия в 1/4-финалната победа с 3:0, също така казва, че тогава са играли със специални чувства.

"Всеки от нас носеше в себе си усещането и спомена за войната. Искахме да претворим това в нещо положително на терена. През това време никой не искаше да се сеща за това, но това чувство носехме в себе си и излизахме на терена, за да се освободим от него, да подарим на нашите хора нещо позитивно", заяви 45-годишният Влаович пред Марка.

И той като Йеркан смята, че сегашните играчи в Русия имат по-голямо качество от тяхното поколение, но напомня, че не е лесно да се спечели Световно първенство.

"Зависи от много неща. Без късмет ще бъде много трудно да се постигне, защото в първенството съществуват моменти когато е все едно играеш ли добре или лошо, имаш ли или нямаш добри играчи. Имаме много качествени футболисти, но ще бъде тежко", заключи стрелецът, който има 44 участия и 12 попадения за Хърватия.

сряда, 6 юни 2018 г.

Последният капитан на Югославия: Сърбия да се огледа в Хърватия от `98


Фарук Хаджибегич (60), познат и като "командирът на отбраната" в Сараево, Бетис, Сошо и националния отбор на Югославия, вече дълго живее в Париж и в момента няма треньорски ангажимент.

През кариерата за кратко е бил и селекционер на родната си Босна и Херцеговина, заради което му е ясно колко е била тежка работата на неговия някогашен шеф - Ивица Осим. Питахме събеседника и за онази стара история за лошите отношения в националния отбор на някогашната СФРЮ, където "всеки дърпал на своята страна", но и където Драган Стойкович Пикси и Сафет Папе Сушич "душили един друг на терена".

"Онези които говорят, че Сушич и Стойкович не са могли заедно да играят са пълни неграмотници и в политически и в спортен смисъл", каза ни Хаджибегович.

"Ако това е истина, тогава защо този национален отбор направи най-големият успех в историята на югославския футбол и защо го смятат за едно от най-добрите поколения в историята на плавите? Пропагандата на национализма в това време не съществуваше. Ние всички в съблекалнята бяхме югославяни и искахме да постигнем възможно най-добър резултат на Мондиала. Всеки вършеше своята работа. Имахме голяма отговорност - от президента на Съюза, през селекционера, играчите и целокупната общественост. Сега, много години по-късно, хората смесиха картофите и ябълките. Не станахме шампиони на света, защото съперниците бяха по-добри, а не защото Пикси, Сушич или Томислав Ивкович не са могли да играят заедно", заяви Хаджибегович.

По неговите думи Югославия в четвъртфинала с Аржентина във Флоренция не е имала и късмет, който е съставна част от спорта.

"Противникът беше по-добър, имаше и грешка на съдиите (изгонването на Рефик Шабанаджович - б.а.), направихме и ние няколко грешки и това е. Грешките са съставна част от живота въобще".

Хаджибегович се съгласи, че не всички емоции от Италия са били хубави с оглед на неговия пропуск от дузпа срещу "гаучосите". Спасяването на вратаря Серхио Гойкоечея означаваше и край за плавите на шампионата, но и началото на разпадането на държавата.

"Бях ужасно тъжен заради себе си, заради колегите и привържениците, заради отговорността към нашия отбор, но никой нито на мен, нито на останалите играчи не е отправил критика за изпуснатите дузпи, нито е казал грозна дума".

"Спомням си всички моменти от мачовете в групата, а наскоро гледах и головете на Пикси срещу Испания в осминафинала  Целият Мондиал в Италия в мен буди много хубави емоции."

"По примера на ватрените"

Хадижбегич на Мондиала ще подкрепя Сърбия и Хърватия, единствените национални отбори от страните от бивша Югославия, които минаха квалификациите.

"Жал ми е, че я няма Босна и Херцеговина на Мондиала, също така и Черна гора, Словения и Македония. Поддръжник съм на всички национални отбори от бивша Югославия. Сърбия и Хърватия имат изключително тежки групи с по един изразен фаворит на хартия, каквито са Бразилия и Аржентина и за спечелване на титлата", заяви и допълни:

"За някакъв по-голям успех Сърбия и Хърватия ще трябва да се държат така както се държеше Хърватия във Франция през 1998. "Ватрените" тогава забравиха за всичко което беше, играха само за своя екип и затова направиха резултат. Това е единственият начин и сега. Тези селекции не са в най-добрия си момент, но топката е кръгла. Не трябва да отиват в Русия като аутсайдери, а да се целят високо. Ще ги гледам със сигурност".

Хаджибегич изключително цени младите селекционери на Сърбия и Хърватия, Младен Кръстаич и Златко Далич...

"Двамата сигурно знаят как да мотивират своите играчи, защото това е тяхната работа, но не могат сами да направят обстановка в националния отбор, затова е необходимо целите държави да живеят за успех на Мондиала, от пенсионерите до най-младите. Само така може да се направи крачка напред, но се надявам това да успеят да осъществят и сърбите и хърватите. Бих искал да се класират за осминафиналите и смятам, че това е възможно. А после идват най-добрите и всички които искат да направят добър резултат трябва да играят срещу най-добрите", оцени някогашният капитан на "плавите" и заключи:

"Трябва да се играе без голям респект към който и да е".

Автор: Небойша Шатара, Баня Лука

петък, 18 май 2018 г.

Платини: Нагласихме групите на СП във Франция


Мишел Платини, легенда на френския футбол и бивш президент на УЕФА, призна пред медии, че Световното първенство във Франция през 1998 година е било нагласено, така че домакинът и Бразилия да не могат да се срещнат преди финала.

Платини е обяснил и по какъв начин е направено това. Разбира се, всичко е зависило от резултатите в групите, но и те се подредили и Франция и Бразилия играли чак на финала.

"Докато правехме календара на турнира си послужихме с малко лукавство. Ако завършим първи в групата, а същото направи и Бразилия, не бихме могли да се срещнем преди финала. Не сме работили упорито шест години, за да пропуснем да направим малка маневра. Когато сте домакин, тогава можете да направите нещо такова. Дали мислите, че това не са правили и останалите? Франция против Бразилия на финала, това беше мечта за всички", заяви Платини.

На жребия бразилците бяха изтеглени в Група А, докато Франция беше в Група С. Двата състава завършиха като първи в групите и се срещнаха чак на финала, който завърши в полза на Франция с резултат 3:0.