Да сме се посрамили, като в Германия - не сме. Да можехме, някои казват и трябваше по-добре - така е.
Изходът от участието на Сърбия на Мондиала може да се събере в констатацията "очаквано", защото всички се надявахме и накрая се радвахме на победата над Коста Рика (1:0), знаехме и след московския жребий, че ще изгубим от Бразилия (0:2) и че решаващият мач за класиране в елиминационната фаза ще бъде този с Швейцария. А в него паднахме чак в 90-ата минута (1:2).
Нямаше "шестица" като преди 12 години, но не излязохме от групата. Отново.
За това е логично да се запитаме дали полетът на "орлите" на Световното първенство е бил успешен или не?
"Зависи от кой ъгъл гледате нещата", въздържан е в интервю за "Вечерни новости" Саво Милошевич, вицепрезидент на Футболния съюз на Сърбия. "Първо, голям успех беше самото класиране на Световното първенство. След това, там в Русия, поне аз, видях, че качеството на националните отбори е по-изравнено от когато и да било. Големите, мощни селекции вече не са толкова доминиращи. Ако гледам само резултата на Сърбия, той може да се тълкува като неуспех. Играта беше почти адекватна на това което очаквахме, но, за съжаление, не постигнахме резултат. Липсваха ни само малко детайли, за да днес историята да бъде различна."
Една от централните теми след всеки голям турнир, както и този в Русия, е дали селекционерът остава на функцията си. В този случай, Младен Кръстаич?
"Засега за това не се говори. Първо да се направи сериозен анализ. Разбирам, че това питане днес най-много занимава вас журналистите, а и привържениците в Сърбия, но ще разговаряме с хладни глави и за това. До две или три седмици ще знаем и това", не може някогашният извънреден стрелец (37 гола за държавния отбор) да потвърди остава ли някогашният му съотборник от дните на националната скамейка.
Каквото и да се случи, изглежда че Кръстаич е следвал напътствията на организацията за въвеждане на колкото се може повече млади играчи в А отбора, но истинската "смяна на поколението" тепърва трябва да последва.
"Никога не разбирам този термин "смяна на поколението". Какво означава това? Според мен, за държавния отбор трябва да играят играчи от 17 до 37 години. Най-доброто с което разполага Сърбия в дадения момент. Завършихме един цикъл, сега започва нов и ще видим кой ще решава за следващия състав на отбора. Това което ме охрабрява е, че разбрах, че не изоставаме значително от най-добрите селекции. Съжалявам, че нямахме възможност в някоя фаза да отмерим сили с най-добрите."
Срещу Бразилия, например, не се питахме нищо, с изключение на десетина минути в началото на второто полувреме (Милошевич казва "тук видяхме къде сме..."), а "Новости" го подсещат, че след този мач на стадиона на Спартак е имало "люти и обидени", което може да се предпостави на основата на изявите на Лука Миливойевич и(ли) Душко Тошич, оставени извън състава в завършващия мач на груповата фаза, в който не игра и разжалвания капитан Бранислав Иванович, но той се реши за "борба с мълчание".
"Драго ми е, че е имало обидени", поясни функционерът на Съюза. "Това означава, че са хора от кръв и плът. В Русия отидохме с 23 играчи, на терена може само с 11. Отидохме и се върнахме без нито един скандал, инцидент. Може би не знаете, но имаше и обидени след първия мач с Коста Рика, а само да знаете колко бяха след Швейцария. Следва детайлен анализ, писмен доклад на Изпълнителния комитет на ФСС. Ще видим след това какво ще кажат хората, които ръководят нашия футбол."
Една от горещите теми, както по време на подготовката в Австрия, така и на самия турнир беше представянето на Сергей Милинкович Савич. Не е играл точно за 7,5, както оцени сам себе си, но върхушката във ФСС не го критикува нито за играта, нито за поведението, уверявайки че е станал част от отбора.
"Не бих се месил в работата на селекционера на Сърбия, защото това е директен въпрос за него, но, дали сте чули от устата на който и да е от ФСС някаква подобна дума за Сергей преди Мондиала?! Не сте! Сергей преди Русия е изиграл само две цели полувремена за А отбора и беше несериозно от някой който на толкова години главата му е пълна с истории за милионни трансфери, на терена да покаже целия си талант. Поставете се на негово място... Онова което аз видях за 18 дни в Русия, Сергей не се правеше на звезда, не летеше в облаците. Не съм негов адвокат, но дайте да запазим по правилния начин Сергей и неговите връстници, които тепърва идват и които със сигурност са бъдещето на националния отбор".
За разлика от Сергей, Александър Митрович, въпреки че е само шест месеца по-възрастен, ни показа в Русия, че е настоящето и бъдещето на националния отбор. Зад фамилията му стоят 17 гола за Сърбия, ако продължи така бързо ще изпревари точно Саво Милошевич във вечната листа на най-добрите голмайстори в националния отбор (втори, 37 гола) и ще нападне рекорда на Стефан Бобек (38).
"А мнозина го критикуваха с години. Ще си послужа с тенис терминология: когато един тенисист има върховен бекхенд и го използва през целия мач, беше логично и ние да форсираме Митро през целия Мондиал", допълни Милошевич и така отговори на онези, които смятат, че Александър Прийович заслужаваше повече минути. "Може би, но това е въпрос за селекционера. Мисля, че трябваше да играе повече. Знаех да съм най-слаб на терена до 85-ата минута, па да вкарам решаващия гол..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар