Саво Милошевич напусна Партизан: Тръгвам си оттук, никога вече...

 

Доскорошният треньор на Партизан Саво Милошевич потвърди, че е напуснал тази функция.

Милошевич напусна пейката на черно-белите два дни след загубата от Войводина в Нови Сад, когато беше изгонен, защото замери съдията с бутилка.

Черно-белите в първите шест кръга записаха четири победи и две поражения и в момента са пети в класирането, с шест точки по-малко от лидера Цървена звезда.

"Не съм в афект, това не беше капката, която преля чашата, това трае, позволих си да направя това което направих в Нови Сад, а е грозно. Това не трябва да се прави от треньор и педагог, преди всичко треньор на Партизан. Но, не ми определи Нови Сад, това продължава и е много мъчително. Какво да кажа на момчетата като вляза в съблекалнята и ги погледна в очите. На себе си знам какво да кажа: Тръгни си оттук и никога повече не работи тук", каза Милошевич пред Спорт Клуб.

Милошевич се задържа на пейката на Партизан година и половина, а това му беше първи ангажимент на поста старши треньор.

Клубът от Хумско още не се е огласял по въпроса с напускането на Милошевич, а като негова замяна се споменава Александър Станойевич.

Скандал на стадион ЮНА! Привърженици на Партизан шамарили Саво Милошевич

Саво Милошевич е близо до напускане на Партизан, а причината не е само спортна, а и сблъсък, който треньорът имал с привърженици на черно-белите.

Всичко се разиграло в ресторанта на стадиона в Хумско, когато Милошевич чак получил и няколко удара от известни запалянковци на черно-белите.

Инцидентът се случил преди по-малко от месец. Няколко популярни привърженици ударили няколко шамара на треньора на отбора Саво Милошевич.

Те били недоволни, защото стратегът на Партизан не се появил среща с привържениците предвидена за ден по-рано. Милошевич дошъл в ресторанта точно в момент в който на съседна маса седели няколко привърженика.

Те го приближили видимо недоволни и след кратка разправия му ударили няколко шамара. Така завършило всичко.

Деян Станкович дебютира в дербито на Сърбия с 0:0, бой и огън по трибуните

Футболистите на Цървена звезда и Партизан завършиха наравно без голове (0:0) в дерби №162 от 24-ия кръг на Линглонг Супер лигата на Сърбия. На стадион "Райко Митич" беше видян много лош мач, пълен с нарушения, с едва няколко добри хода и възможности.

Треньорът на Звезда Деян Станкович няма да може да бъде доволен от играта на своя отбор, но ще бъде от факта, че остана непобеден в своето първо дерби като треньор, докато неговият колега Саво Милошевич не успя да осъществи главната цел, а тя е да съкрати изоставането в точките.

Червено-белите задържаха 11 точки преднина пред най-големия съперник и са близо до втора поредна титла.

Дуелът на най-големия стадион в Сърбия не предложи добра атмосфера, защото привърженици на Партизан се сбиха в южната трибуна, а искрите се прехвърлиха и на терена. Още в уводните минути се стигна до сблъсък между играчите, след спор между Милош Дегенек и Умар Садик.

От този момент беше видяна накъсана игра пълна с нарушения, остри влизания и подли удари, така че съдията Лазар Лукич имаше "огнено кръщение" в дебюта си.

Отборът на Деян Станкович имаше предимство в притежанието на топката, но от другата страна много пространство имаха офанзивните играчи на черно-белите. Малко не достигна Садик и Сейдуба Сума да създават възможности, а създателят на играта за Партизан също влезе в сблъсък със съперниците.

След малко повече от половин час игра червено-белите доживяха проблем, след като се контузи Ричмънд Боачи. Нападателят от Гана напусна терена в сълзи, а го замени Алекса Вуканович.

Едва в края на първия дял видяхме по-конкретни опити и те бяха отправени към Владимир Стойкович. Най-добрата и единствена възможност Звезда пропусна в 38-ата минута, след добра акция на Велько Николич, Душан Йованчич и Милан Родич.

Левият бек върна топката, тя се отби до Ел Фарду Бен, който беше блокиран, а рикошетът падна на крака на Желько Гаврич, който стреля над горната греда.

С този резултат се отиде на почивка, вторият дял на играта започна с по една добра възможност за двете страни, а тогава започнаха прекъсвания на всеки няколко минути.

Първо заради факли и дим, който се изви над стадиона, след това заради реплики на някой от пейката на Партизан, а тогава и заради факта, че на южната трибуна горяха седалки и трябваше да реагира екипът на пожарната.

Това допълнително забави темпото, което всякак беше накъсано от голям брой нарушения, за да в 75-ата минута Станкович и Милошевич да трябва да направят нови принудителни смени. Теренът напуснаха Родич и Сума, а новите играчи (Радован Панков и Александър Шчекич) не внесоха много живост.

Заради всичко което се случи дуелът беше продължен със седем минути, като в самия край Звезда не се възползва от грешка на Стойкович и от малък ъгъл опразнената врата не беше поразена. Така дерби №162 завърши с най-нежелания резултат във футбола пред погледа на 38 271 зрители.

Цървена звезда - Партизан 0:0

Цървена звезда: Борян - Гобелйич, Милунович, Дегенек, Родич (Панков - 74) - Петрович, Йованчич - Бен, Николич, Гаврич (Иванич - 84) - Боачи (Вуканович - 34 мин)

Партизан: Стойкович - Милетич, Остойич, Павлович, Урошевич - Здьелар, Начо - Маркович (Стеванович - 46 мин), Сума (Шчекич - 75), Асано - Садик (Матич - 86)

Стадион: Райко Митич
Зрители: 38 271
Съдии: Лазар Лукич, Милован Ристич, Далибор Джурджевич, Милош Джорджич

Петрович: Мислехте, че Звезда ще мине група с Байерн и Тотнъм, Партизан да е пред Юнайтед? Престанете да се занимавате с футбол...

"Няма щастие за един клуб, както и да се нарича, ако не се ослони на млади играчи. Но ако създава таланти, тогава е ясно, че не може да бъде шампион. Нека излязат хората от ръководството на Партизан и да кажат: "Отиваме по пътя на създаване на отбор, не очаквайте титла", па който се люти, нека се люти", поръча бившият национал на Югославия.

Разлики. Между нас и тях. Чертата ясно е теглена през есента в сблъсъците на Партизан с Манчестър Юнайтед и на Цървена звезда с Байерн и Тотнъм. В дуелите с отборите отдалечени от първите места в своите първенства и земетръсна почва за треньори, нашите най-добри клубове допуснаха 22 гола. Не вкараха нито един. А не е да не сме очаквали...

Най-голямата разлика е в това, че и при англичаните и при немците съществува система. Онова което липсва на сърбите. Години. Тези разлики в работата, формирането на отбор, изборът на играчи неминуемо се пренасят на терена и се виждат на таблото. А всичко е последица на разликите в мисленето. Чужденците планират за бъдещото време, ние живеем от днес до утре. Там главните звезди са играчите и треньорите. При нас ръководителите.

Последиците са видими.

"Зад успеха на отборите, които години играят значима роля в Шампионската лига или Лига Европа стои системна работа. Да вземем за началото разликата в бюджетите. Ако някой чужденец обърне годишно между 70 и 100 000 000 евро в бюджета логично ще има по-големи шансове за победа. Само че, не играят парите. Когато би се гледало така, само на основата на условия, ресурси, финанси и всичко останало, Цървена звезда трябва да побеждава Инджия всеки път с поне 5:0. Каквато е разликата между европейците и нас, такава е и между най-популярните сръбски клубове и останалите в държавата. А тогава се случва Ливърпул в Белград или мъчението на червено-белите със същата тази Инджия и всяка разлика в парите пада като аргумент. Важно е, че Ливърпул или Байерн имат абсолютно всички структури на клуба подредени към първия отбор. Рано или късно ще успеят. Разбира се, греши се в оценките: Звезда този сезон сбърка с довеждането на голям брой играчи, но грешат и англичаните, немците, само че имат система, която ще поправи временните грешки. Никой не е сбъркал нарочно в Звезда, всичко е направено с най-добро намерение, обаче, най-голямата грешка е, ако се послушат тези, които се явяват сега и мислят, че разбират футбола. Всъщност, представа нямат...", със спокоен глас заяви от Холандия Желько Петрович, някогашен национал на Югославия, по-късно сътрудник на Дик Адвокат в селекцията на Сърбия и човек научен да мисли сякаш е отраснал в Западна Европа, далеч от утайката в тукашния футбол, в страна в която е възможно шампионът да се реши в последния кръг или резултат в дерби да бъде 10:1.

И това са разликите.

По време на разговора от всяко изказване на бившия защитник на Никшич и подгоришката Будучност, по-късно доказан в страната на лалетата, излизаше послание за значимостта на планираната работа, проектите, идеите, организацията. Всичко онова за което говорят сладкодумните тукашни спортни работници, а което не прилагат на практика. Въпреки че се случват "инциденти", най-много благодарение на професионалистите.

 "Огромен успех направиха Цървена звезда и Партизан с класиранията в груповата фаза на Шампионската лига и Лига Европа. Следя медиите, чувам общественото мнение, виждам, че привържениците са разочаровани, оплакват се, че нямат повече точки... Добре, не е хубаво да се изгуби с 0:6 от Байерн, може би Делиjе могат да плачат заради резултата, но да не се залъгваме, разликата е огромна. Във всичко: обстановка, организация, система. Останалите истории са каша. Затова, максимално уважение и за Партизан и за Звезда, че изобщо се класираха и че в напреднала фаза на турнирите имат шансове да се преборят за европейска пролет. Не са ми ясни някои, онези, които изобщо са мислили, че червено-белите в конкуренцията на Байерн и Тотнъм могат да се борят за 1/8-финали в Шампионската лига или онези, които са вярвали че Партизан ще бъде пред Манчестър Юнайтед. Такива нека веднага престанат да се занимават с футбол. И да го следят."

Способността да минаваме от крайност в крайност, от еуфория каквато обхвана стадион "Райко Митич" преди три месеца до отчаяние след шестицата от Байерн е характеристична не само за привържениците на Звезда, а за любителите на футбола в Сърбия генерално.

"Нужно е да се запитаме къде беше Звезда преди няколко години, когато, да речем, Олимпиакос редовно преминаваше групата като втори или трети. Сега белградчани имат шанс да завършат пред гърците, което би бил фантастичен успех. Споменават някои "защо не сме като Динамо", а аз припомням, че загребчани много сезони служеха за поправяне на головата разлика, както сега Звезда, получаваха по пет гола почти във всеки мач, но се подобриха. Доведоха хора, които разбраха как функционира европейският футбол, връщат дълговете и привържениците, с това и доверието на обществото. Всичко което се случва в Звезда е нормално в процеса на създаване на отбор, който в бъдеще ще може да се състезава в Шампионската лига като "модрите" днес."

Ако няма промени. Защото за да се наложи системата, която Петрович споменава е необходимо да се държат същите хора на същото място. Може би не е уместно сравнение, но както Зоран Терзич 17 години е селекционер на волейболистките.

"Владан Милойевич е един от най-добрите треньори на Звезда за всички времена. Не го казвам аз, а резултатите. Всичко това е негова заслуга. С какви играчи? Да не се лъжем, Шампионската лига, както хубаво каза Борян, не е правена за нашите клубове, а за онези от държавите в които се въртят огромни пари. Тук се и дава и се взима. А при нас..."

Като става дума за ситуацията в другата страна на Топчидерското бърдо, Желько Петрович смята, че самото класиране в Лига Европа е стъпка напред в сравнение с миналия сезон, но за по-сериозна роля в този турнир и борбата за шампионската титла в Сърбия са нужни инвестиции. В комбинация с търпение.

"Забелязвам доста положителни събития в Партизан, налагат се млади играчи като Павлович и Стеванович, връщат се дългове, играе се по-хубаво отколкото преди... Приказките, че черно-белите трябва да бъдат шампиони са празни. Всички виждат, че в Супер лигата Звезда е по-силна. Партизан може да спечели дербито, но в маратонското състезание каквото е първенството предимството е за червено-белите, имат по-голям избор откъм играчи. Не можете да очаквате да стигнете някой, който има повече пари и влага повече от вас, ако всеки сезон продавате по двама-трима най-добри играчи. При нас най-трудно се казва истината, веднага ставате неприятел, плюят по вас вестниците, нападат..."

Бившият десен бек, със стаж в клубове като Севиля, ПСВ, не усуква. Стреля в центъра на мишената.

"Няма щастие за един клуб, ако не се ослони на млади играчи. Но ако създава таланти, тогава е ясно, че не може да бъде шампион. Нека излязат хората от ръководството на Партизан и да кажат: "Отиваме по пътя на създаване на отбор, не очаквайте титла", па който се люти, нека се люти. Погледнете гигант като Манчестър Юнайтед, годишно обръща 600 000 000 евро, но налага деца от Академията. Резултатите търпят. Ако в такива условия пращате послания "трябва да бъдем шампиони" всеки треньор е лош. Невъзможно е Саво Милошевич успоредно да гради състав и да спечели трофей. От друга страна, ако се налагат таланти, връщат дългове, опитва се да се направи нещо в Лига Европа, тогава има смисъл..."

Както прави следващият съперник на черно-белите. АЗ е известен с огромните вложения в школата от която този сезон в първия отбор са лансирани Мирон Боаду и Калвин Стенгс, но затова не играе всяка година в Европа, нито е конкурентен в борбата за титлата.

"Затова в Алкмаар вярват в проекта. Всяка година продават играчи в рамките от 10 до 20 000 000 евро, каквито са Янсен, Тил, Вегхорст, Яханбакш... Сега в първия отбор расте поколение с пет-шест надарени момчета, около 80% от първия отбор е производство на клубната школа. Изчакаха ПСВ да падне и в момента са втори, не се жалват и като са четвърти, защото машината непрекъснато работи, изкарват играчи, хората обичат да ги гледат, играят най-хубавия футбол след Аякс в Холандия и всички са доволни."

Посланието е ясно и се очертава върху възможностите в нашия футбол, отровен от зверска борба да бъдеш първи. Без скрупули.

"Трябва да се подкрепя Саво Милошевич като вече опитва да направи нещо. Омръзна ми да слушам изявления на наши треньори в стила "ние се затворихме, хубаво е, че не загубихме". Същината на футбола е да се напада, да се вкара гол. Шапка долу на моя някогашен приятел в националния отбор. Аплаузи за това което прави. Играта на Партизан трябва да бъде бърза, доминираща, атрактивна, да се налагат таланти, хората да имат какво да видят. А да не бъдат 300-400 по трибуните. Нашият народ обича футбола, само му го предложи. Разликата между Партизан и Звезда в сравнение с останалите клубове е такава, че могат да формират състави, които ще играят по описания начин. Добре, някой в Крушевац ще направи контра и ще останеш без планираните точки, обаче, следващите десет мача ще победиш, защото сме държава на непресъхващ талант. Стигаме до същината: не могат Саво и Милойе да направят всичко за месец-два. Дайте им време. Не само да плюете управата, школата, директорите, президенти... Макар че, като размисля малко по-добре, ние сме свикнали с това. В Сърбия би било ненормално да няма оспорване на всяка крачка. Да може различно, показаха след последното дерби треньорите на най-големите, прегърнаха се, дадоха умерени, а не запалителни изявления. Още само и клубните структури да ги подкрепят в истинския смисъл, не на думи. По-добре да имат и лоша програма, па да я поправят когато видят недостатъци, отколкото да нямат никаква идея. Това е сигурен път към пропастта."

Тази вечер Партизан играе мача на есента, защото само победа в Хага, над вече описания АЗ, го оставя в борбата за класиране в 1/16-финалите на Лига Европа. Съперникът е як като гръм: играе точно както Желько Петрович иска, атрактивно и доминиращо.

"Ако Партизан се отдръпне - няма никакъв шанс. Разбира се, няма причина веднага да свали всички карти, да не изгуби мача в първите 15-20 минути. Нужно е да си умен, да накараш АЗ да се уплаши. Ако се позволи на холандците да държат топката и да обикалят около наказателното - пропадане. Също така смятам, че е пагубно да се играе зонова защита, ще ни убият, ако позволим играч да поеме топката, да се обърне, стреля... По-добре "човек на човека", ако сме близо до противника, да му намалим пространството за действие. Най-добрият вариант е да се държат далече от вратата, да се правят контри и полуконтри. АЗ трудно се защитава от тях."

На черно-белите са нужни голове и затова погледът пада първо върху Умар Садик.

"Непредвидим нападател, способен да направи каквото никой не очаква, а после в следващите три мача се питаш дали изобщо умее да играе. Неговото предимство са височината и бързината. Виждам, че всички оспорват Тошич, обаче, точно за такива мачове играч с неговия опит е скъпоценен. Трябва да сме реални, Бамби отпреди пет години не е Бамби днес, но трябва да му се намери роля, не са важни само титулярните 11 играчи, тук са и онези от пейката. А съм сигурен, познавайки Милошевич, че никога няма да работи срещу себе си и да сложи в състава някой, който не заслужава или с когото би имал футболист по-малко на терена."

Като вече отвори дума за отделните играчи, логично е да питаме Желько Петрович за оценка за двама играчи в лагера на Партизан и Звезда, които засега не оправдаха очакванията, а са ангажирани с милионни трансфери от клубове, които се смятат за уредени. Например: Такума Асано?

"Когато някой играч дойде в Сърбия, вестниците са изпълнени със заглавия "играч чудо". Създава се нереална картина. Да бъдем почтени, в тези години сериозен калибър играч не идва при нас. Ако доведем някой от чужбина, неговата мисия е да помогне за развоя на младите, да им предаде полезни информации, евентуално да допринесе на терена, да се препродаде.. А не да се говори "довели сме чудо". Чудеса в Сърбия не играят. За тях са Висшата лига, Примера, Бундеслига... Не може някой на 27 години, например, да бъде феноменален. Къде е бил досега?"

Мислите за Раджив Ван Ла Пара?

"Грешат и хората в Челси, Сити, Аякс, ПСВ, могат и в Цървена звезда. Само, нямат лукса да бъркат серийно. Ако са довели пет играча в един трансферен прозорец не трябва и петимата да са грешки. Поне двама и половина да уцелят. Така както беше лятото... Като става въпрос за Ван Ла Пара, трябваше по-добре да се оцени дали би се вписал в стила на игра на Звезда. Имате милион примери, че някой в една среда цъфти, а в друга вехне. Миле Белодедич беше един от най-добрите футболисти в похода на Звезда до титлата в КЕШ, а едва ли не най-лошото подсилване в историята на Валенсия. Не му харесваше испанския стил. Може би на Ван Ла Пара този на Милойевич. Това че са го платили над милион евро нищо не трябва да означава. Модерният футбол изгуби параметри за стойността, защото ако днес някой струва 222 000 000 евро, тогава Дейо Савичевич или Златко Вуйович биха стрували - милиард", в разпознаваем стил завърши Желько Петрович.

Нищо за добавяне.

Автор: Александър Йоксич

Саво Милошевич анализира Мондиала: Неуспех за Сърбия откъм резултати, като игра не изоставаме с много от най-добрите!

Да сме се посрамили, като в Германия - не сме. Да можехме, някои казват и трябваше по-добре - така е.

Изходът от участието на Сърбия на Мондиала може да се събере в констатацията "очаквано", защото всички се надявахме и накрая се радвахме на победата над Коста Рика (1:0), знаехме и след московския жребий, че ще изгубим от Бразилия (0:2) и че решаващият мач за класиране в елиминационната фаза ще бъде този с Швейцария. А в него паднахме чак в 90-ата минута (1:2).

Нямаше "шестица" като преди 12 години, но не излязохме от групата. Отново.

За това е логично да се запитаме дали полетът на "орлите" на Световното първенство е бил успешен или не?

"Зависи от кой ъгъл гледате нещата", въздържан е в интервю за "Вечерни новости" Саво Милошевич, вицепрезидент на Футболния съюз на Сърбия. "Първо, голям успех беше самото класиране на Световното първенство. След това, там в Русия, поне аз, видях, че качеството на националните отбори е по-изравнено от когато и да било. Големите, мощни селекции вече не са толкова доминиращи. Ако гледам само резултата на Сърбия, той може да се тълкува като неуспех. Играта беше почти адекватна на това което очаквахме, но, за съжаление, не постигнахме резултат. Липсваха ни само малко детайли, за да днес историята да бъде различна."

Една от централните теми след всеки голям турнир, както и този в Русия, е дали селекционерът остава на функцията си. В този случай, Младен Кръстаич?

"Засега за това не се говори. Първо да се направи сериозен анализ. Разбирам, че това питане днес най-много занимава вас журналистите, а и привържениците в Сърбия, но ще разговаряме с хладни глави и за това. До две или три седмици ще знаем и това", не може някогашният извънреден стрелец (37 гола за държавния отбор) да потвърди остава ли някогашният му съотборник от дните на националната скамейка.

Каквото и да се случи, изглежда че Кръстаич е следвал напътствията на организацията за въвеждане на колкото се може повече млади играчи в А отбора, но истинската "смяна на поколението" тепърва трябва да последва.

"Никога не разбирам този термин "смяна на поколението". Какво означава това? Според мен, за държавния отбор трябва да играят играчи от 17 до 37 години. Най-доброто с което разполага Сърбия в дадения момент. Завършихме един цикъл, сега започва нов и ще видим кой ще решава за следващия състав на отбора. Това което ме охрабрява е, че разбрах, че не изоставаме значително от най-добрите селекции. Съжалявам, че нямахме възможност в някоя фаза да отмерим сили с най-добрите."

Срещу Бразилия, например, не се питахме нищо, с изключение на десетина минути в началото на второто полувреме (Милошевич казва "тук видяхме къде сме..."), а "Новости" го подсещат, че след този мач на стадиона на Спартак е имало "люти и обидени", което може да се предпостави на основата на изявите на Лука Миливойевич и(ли) Душко Тошич, оставени извън състава в завършващия мач на груповата фаза, в който не игра и разжалвания капитан Бранислав Иванович, но той се реши за "борба с мълчание".

"Драго ми е, че е имало обидени", поясни функционерът на Съюза. "Това означава, че са хора от кръв и плът. В Русия отидохме с 23 играчи, на терена може само с 11. Отидохме и се върнахме без нито един скандал, инцидент. Може би не знаете, но имаше и обидени след първия мач с Коста Рика, а само да знаете колко бяха след Швейцария. Следва детайлен анализ, писмен доклад на Изпълнителния комитет на ФСС. Ще видим след това какво ще кажат хората, които ръководят нашия футбол."

Една от горещите теми, както по време на подготовката в Австрия, така и на самия турнир беше представянето на Сергей Милинкович Савич. Не е играл точно за 7,5, както оцени сам себе си, но върхушката във ФСС не го критикува нито за играта, нито за поведението, уверявайки че е станал част от отбора.

"Не бих се месил в работата на селекционера на Сърбия, защото това е директен въпрос за него, но, дали сте чули от устата на който и да е от ФСС някаква подобна дума за Сергей преди Мондиала?! Не сте! Сергей преди Русия е изиграл само две цели полувремена за А отбора и беше несериозно от някой който на толкова години главата му е пълна с истории за милионни трансфери, на терена да покаже целия си талант. Поставете се на негово място... Онова което аз видях за 18 дни в Русия, Сергей не се правеше на звезда, не летеше в облаците. Не съм негов адвокат, но дайте да запазим по правилния начин Сергей и неговите връстници, които тепърва идват и които със сигурност са бъдещето на националния отбор".

За разлика от Сергей, Александър Митрович, въпреки че е само шест месеца по-възрастен, ни показа в Русия, че е настоящето и бъдещето на националния отбор. Зад фамилията му стоят 17 гола за Сърбия, ако продължи така бързо ще изпревари точно Саво Милошевич във вечната листа на най-добрите голмайстори в националния отбор (втори, 37 гола) и ще нападне рекорда на Стефан Бобек (38).

"А мнозина го критикуваха с години. Ще си послужа с тенис терминология: когато един тенисист има върховен бекхенд и го използва през целия мач, беше логично и ние да форсираме Митро през целия Мондиал", допълни Милошевич и така отговори на онези, които смятат, че Александър Прийович заслужаваше повече минути. "Може би, но това е въпрос за селекционера. Мисля, че трябваше да играе повече. Знаех да съм най-слаб на терена до 85-ата минута, па да вкарам решаващия гол..."

Цървена звезда - УЕФА 1:0 - с публика срещу ЦСКА!

Европейският футболен съюз взе решение, че мачът между Цървена звезда и ЦСКА на 13 февруари ще се играе пред публика.

По този начин жалбата на Цървена звезда, която подаде правният екип на клуба е приета и първоначалното решение за затваряне на стадиона е преиначено.

Генералният директор на Цървена звезда Звездан Терзич не крие голямото си задоволство от решението на управителите на УЕФА.

- Предоволен съм от решението на комисията по жалбите в УЕФА. Направихме още един огромен успех на европейската сцена, този път извън зеления терен. Горд съм, защото успяхме да докажем, че Звезда не е виновна и заслужава винаги да има своите привърженици до себе си. Нашите запалянковци добре знаят какво е позволено и какво не е, приканвам ги и в бъдеще да водят сметка, за да не остане клубът без тяхната голяма подкрепа. Тази борба не беше никак лека и заради това благодаря на правния екип, който участва в целия процес, преди всичко на адвокат Зоран Дамянович и председателят на нашата правна комисия Драган Милошевич.

- Бих използвал тази възможност да благодаря специално на нашите приятели в УЕФА, Зоран Лакович и Деян Станкович, които със своята ангажираност в този процес ни помогнаха правдата да триумфира. Показахме, че Цървена звезда си възвръща силата на всички полета и репутацията на която се наслаждаваше някога в Европа. Сега се обръщаме към мача с ЦСКА, защото ще имаме всички условия да се борим за преминаване в осминафиналите на Лига Европа. Бързо ще продължим с продажбата на билети и без дилема пред пълна Маракана ще дочакаме дуела, който звездашите чакаха 25 години - заяви Терзич.

Цървена звезда пусна предварителна продажба на билети в края на миналата година, като разпродаде над половината от капацитета на стадиона. В последствие УЕФА наказа клуба да играе пред празни трибуни заради знамена в подкрепа на Ратко Младич по време на мача в Беларус срещу БАТЕ в груповата фаза на турнира. Белградският колос обжалва успешно.

Вратар на сръбски нискоразряден отбор стана хит във Франция, след като пази в екип на Олимпик (Марсилия) срещу Партизан

Владимир Милошевич стана тема и на медиите във Франция, които искаха да разберат повече за неговия избор на екип.

При победата на Партизан над отбора на Рътня за Купата на Сърбия един детайл особено изпъкна. Вратарят на Рътня Владимир Милошевич излезе на терена в екип на Олимпик (Марсилия) и моментално стана хит.

Това не убегна и на новинарите във Франция, които с въодушевление писаха за постъпката на Милошевич.

Французите успели да влязат в контакт с вратаря на Рътня и неговия баща и получили обяснение на избора на екипа.

- Работех във Франция седем години като заварчик, през 70-те години на миналия век. Имам много приятели в Елзас и често ги посещаваме. Когато отидем във Франция задължително ходим до спортните магазини, купуваме разни екипи, оказа се, че този на Олимпик е най-хубав - обясни Джордже Милошевич, баща на Владимир.

Un gardien joue avec un maillot de l'#OM en 16e de finale de la coupe de Serbie ! 😆 #teamOM pic.twitter.com/eu7CnhL14m

— Le Phocéen (@lephoceen) 11 октомври 2017 г.

В историята се включи и Владимир и откри още някои интересни факти.

- Екипите, които съм купувал във Франция са по-качествени от нашата екипировка, а и се случва спонсорите да забравят да набавят екипи за вратарите. Затова съм свикнал да браня в екип, който сам съм си купувал. И капитанът на Рътня има пълна екипировка на Олимпик от Марсилия, така че се случва и двамата да играем мач в тези екипи - каза вратарят на Рътня за сайта 20minutes.fr.

Негов идол е легендарният вратар на Марсилия Стив Манданда, но за съжаление не е успял да има негов екип.

- Търсих екипа, който носи той, но последният път когато бях във Франция през август не го намерих - заяви Милошевич.

Журналистите от спомената френска медия са се обърнали с молба към Олимпик Милошевич да получи екипа, който ползва Манданда, така че не би било изненада когато пакетът стигне на адреса в Болйевци.