1968 година е записана със златни букви в историята на Цървена звезда със спечелването на Купа Митропа, втори трофей от този турнир, както и 10 години по-рано когато се наричал Дунавска купа. В два мача белградският колос триумфира над Спартак (Търнава) с общ резултат 4:2, а съдбата свърши своето и срещу същия клуб ще се играе в 3-ия кръг квалификации за Шампионската лига.
Член на славното поколение е бил и вратарят Драгомир Рацич, сега 73-годишен, чието сърце продължава да е червено-бяло. Цветовете на любимия клуб е бранил от 1966 до 1974, а в следващите осем години е трупал слава между гредите на испанския Кастельон.
- Спомените за дуелите със словашкия отбор изплуват?
- Пазих в този първи финален мач за Купа Митропа в Търнава, това ми беше един от най-добрите в кариерата. Както се казва, всяка топка ме "целеше", толкова добре браних. Спартак тогава имаше изключителен отбор, чудесния Адамец, вратарят Виктор, нямаше загуба до финала и важеше за един от най-силните състави по това време. Спечелихме трофея, във втория мач пази Ратомир Дуйкович, а имахме още трима чудесни вратари: Оля Петрович, Кайганич и Буца Атанацкович. Единият брани и един е на пейката, но се уважавахме повече от всеки друг - казва Рацич.
Когато и да дойде на стадион "Райко Митич" се чувства като вкъщи.
- Винаги като дойда в Звезда ме посрещат с много уважение. Аз обичам много Цървена звезда, тя ми е дала много и аз опитах да й върна колкото мога повече. Смятам, че ще преминем Спартак, имаме млад отбор и много вярвам в господин Владан Милойевич и неговите момчета. Влива ми доверие, има мнение и поглед за уважение. Ключова е внимателността и тогава ще дойде шансът, който трябва да се използва когато се предостави, а вярвам че Звезда има по-бързи и по-опасни играчи, които ще могат да използват това.
Животът не го е галил, заради здравословни проблеми и лошо лечение е останал без двата си крака. Все пак, неговият борбен дух нищо не може да спре, па се движи с помощта на протези и патерици по потребност. Любовта към Звезда и волята за живот са по-силни от всичко.
- Останах инвалид, но се боря за живот колкото Бог ми даде. На 73 години съм, заразих се с бактерия в болницата и лекарите ме опропастиха, беше животът или краката. Единият ми е ампутиран 15, а другият 16 сантиметра. Но, когато някой ме види, аз вървя и без патерици, не съм комплексар, продължавам напред, боря се - спокойно говори Рацич.
Знае къде ще бъде днес и нищо не може да го спре.
- Живея в Нови Сад и с приятеля, Мики Делиjа, идвам на всеки мач когато мога. Против Спартак от Търнава ще подкрепям от стадиона сякаш имам два крака. Мики иначе е голям привърженик на Цървена звезда, много чувствителен, такъв човек трябва да имате в живота. С него като се отвори дума за Звезда, той веднага заплаче, това е невероятно. И аз обичам Звезда, и ме обхващат чувства, обиколил съм половината свят с нея, това е един от най-популярните клубове, и всички я уважават. Не го казвам просто така - завърши Рацич.
Няма коментари:
Публикуване на коментар