Как Средноевропейската купа промени футбола: От Виена и Прага до Баня Лука

В дните в които УЕФА обяви, че от сезон 2021/22 ще въведе турнир под името Европейска конференциална лига, мнозина любители на футбола се сетиха за някогашните турнири под крилото на европейската конфедерация.

Първи наум идваше Интертото, като най-свеж пример за премахнат турнир. За онези по-романтичните това беше сега вече 20 години отсъстващият Купа на носители на национални купи. Но, върху един стар турнир са поставени основите на модерния европейски футбол.

Знаем, че най-старата футболна надпревара е Купата на ФА, създадена в Англия преди почти 150 години.

Първото международно състезание е "British Home Championship", играно веднъж годишно между четирите островни национални отбора.

Копа Америка е най-старото континентално първенство, създадено през 1916 година.

Идеята за първия клубен турнир, Купа Митропа, е създадена в една канцелария във Виена между двете световни войни.

Завършекът на Първата Световна война донесъл редица промени в Европа от тази епоха. Загубилият Съюз на централните сили преживял големи териториални загуби, а в резултат са създадени неколцина нови държави в централния дял на континента.

Австро-унгарската империя престанала да съществува и от нея са създадени Австрия, Унгария и Чехословакия.

Дял от териториите е присъединен към нова държава наречена Кралство на сърби, хървати и словенци, Румъния получава значително парче от източния дял на някогашната империя, докато Полша придобила своята независимост на пространство, което някога делили австро-унгарците, немците и руснаците.

Относително голям брой нови и млади държави означавало нови напрежения в централния дял на Европа. В Унгария още през 1919 година се стигнало до проблеми във вида на Унгарската съветска република, която потраяла само 133 дни, докато в Чехословакия се появило главоболието Судетенланд - северен, южен и западен регион около границата с Германия в който е живяло доминиращо немско население.

Все пак, както Европа започнала да се оправя от войната - особено нейните централни и западни части - така и футболът напредвал.

"Калинката" доживяла бум в следвоенните години и професионализмът все по-бързо напредвал. Най-добрият футбол в континентална Европа се е играл в Австрия, Унгария, Чехословакия и Италия.

Това не е било изненадващо, защото техните първенства са от първите въвели професионализма - първите три между 1924 и 1926 година, Италия две години по-късно. Югославия през 1923 основала своя футболна лига, макар и все още не напълно професионална.

Новите държави появили се в дунавския регион дълго са желали своята независимост и след Първата Световна война се стремили да станат значими в международни рамки. Футболът донякъде можел да помогне в това.

---

В първата половина на 1920-те футболът на международно ниво се е играл по крайно ограничен начин. Националните отбори или са играли приятелски мачове, или са участвали на Олимпийски игри, докато клубовете главно правили международни турнета, на които биха играли приятелски мачове против местните клубове.

---

Хуго Майзъл искал да промени това.

Роден в еврейско семейство през 1881 година, в малък град в централна Бохемия, западен регион на днешна Чехия, Майзъл в ранните години на живота се преселил във Виена.

Въпреки че неговият 14 години по-млад брат Вили по-късно станал и футболен и вратар във водната топка на националния отбор на Австрия, за Хуго продължавало да може да се каже, че е всестранен.

Като младеж е играл за един от най-големите виенски клубове на това време, но вече през 1905 получил лиценз за футболен съдия. Съдил е на Олимпийските игри в Стокхолм през 1912 година, а успоредно с тази позиция е бил и член на управата на ОФБ, футболният съюз на Австрия.

Още в края на същата година, способният и талантлив Майзъл на само 31 години става селекционер на националния отбор на Австрия. Водил го е в шест мача до началото на Първата Световна война, а междувременно бил треньор на един аматьорски клуб от Виена.

Като лейтенант, Майзъл е бил военизиран и по време на войната бил разположен в Сърбия. След края, през 1919 отново заема мястото селекционер на Австрия и начело ще остане до 1937 година.

В този период, австрийският Вундертим ще бъде смятан за най-добрият европейски отбор между двете войни. Мнозина са го величали и като най-добрата селекция в света, предвождана от Матиас Зинделар, но на Мондиала в Италия на Мусолини изгубили точно от домакина, и то в полуфинала.

Но, поред всички извънредни неща, които Майзъл е направил начело на селекцията на Австрия - каквато е тактическата иновация на изтеглянето на централния от петима нападатели по-далеч от противниковата врата, нещо което в груби черти бихме могли да наречем стар предтеча на "фалшивата деветка" - Майзъл може би е осъществил най-голямо влияние на европейския футбол с реализиране на идеи извън терена.

Играейки за Крикетер, както виенският футболен и крикет клуб е станал известен в преминаването между 19 и 20 век, Майзъл се сблъскал с първия голям турнир.

Купа Челъндж, основана през 1897 година, не е била международен турнир, защото се провеждала в рамките на Австро-Унгария, но приличала на такъв.

Имайки предвид, че в нея са участвали само клубове от трите най-големи метрополиса на монархията - Будапеща, Виена и Прага - Майзъл получил вдъхновение за своето най-голямо творение. През юли 1927 организирал среща във Венеция, където събрал представители на футболните съюзи от околните държави.

Постигнат е договор за основаването на Купа Митропа, при нас предимно позната като Средноевропейска купа, първото футболно международно клубно състезание.

Два месеца по-късно започнало и първото издание на турнира, а участници са били двата най-добри отбора от Австрия, Унгария, Чехословакия и Югославия.

Купа Митропа получила много подходящо име, като съкращение на Mitteleuropa, немският термин за Централна Европа. За да бъде всичко по-добре, Митропа е било и името на немската железопътна компания със спални вагони, която превозвала клубовете и привържениците на мачовете.

Първият международен турнир за клубове, организиран преди всичко заради финансови причини, вече имал главен спонсор. Майзъл още тогава е бил прозорлив.

Турнирът от самото начало е бил голям успех и във финансовия и в спортния аспект.

Подкрепата на турнира е била ентусиазирана, печалбите от продадените билети големи, а мачовете от Купа Митропа са били първите в континентална Европа, които са били предавани на живо по радиото.

Интересът е бил голям, въпреки скептичните мнения, че клубовете няма да приемат надпреварата сериозно.

Първото издание наброява осем клуба и се играло по системата на купата с два мача. Жребият разделял отборите от една държава докато е било възможно, за да се избегне ситуация финалистите да са от една и съща страна.

Участвали са Славия и Спарта от Прага, Унгария (днешният МТК) и Уйпещ от Будапеща, а Рапид и Адмира от Виена. Кралство СХС са представяли белградският БСК и сплитският Хайдук.

Първият трофей е отишъл в Прага, след като Спарта с общ резултат 7:4 във финала победила Рапид.

Едно от главните условия на Майзъл за организиране на турнира било отборите за Купа Митропа да се класират чрез домашните първенства, точно както Купата на европейските шампиони ще прави от средата на петдесетте години. На първенствата е оставяно само да избират искат ли да ги представят двата най-добри състава в лигата или шампионът и носителят на купата.

Точно това е била причината Италия да се включи в турнира две години по-късно, защото едва през 1929 е изигран първият сезон на Серия А като първенство на цяла Италия.

Два отбора от тази държава заменили представителите на Югославия, които дотогава се представяли много слабо.

БСК в първото издание на турнира изгубил от МТК с 2:4 и 0:4, докато Хайдук против виенския Рапид претърпял поражения с 1:8 и 0:1. През следващия сезон тенденцията продължила.

ХШК Граджански надиграл Виктория Жижков с 3:2, а после в реванша загубил с 1:6. БСК бил пребит от Ференцварош с 0:7 и 1:6 и организаторите на Купа Митропа разбрали, че италианските клубове, с голям брой играчи от Южна Америка и Скандинавия, ще засилят конкуренцията.

Турнирът ставал все по-престижен, за да през 1934 да се разшири от осем на 16 отбора. Сега всяка от четирите държави давала по четири отбора участници, а първото такова издание спечелила Болоня.

Две години по-късно се намерил начин и отбори от Швейцария да се включат в турнира. Четири техни отбора играли в предварителен кръг, а съперници са им били по един състав от четирите останали държави участници. Всички представители на Швейцария веднага загубили и тази идея била отказана, така че през 1937 се стигнало до нови промени.

Италия, Австрия, Чехословакия и Унгария давали по трима участника, Швейцария два, а Югославия и Румъния по един. Така лигата се разширила от западните Алпи и границата с Франция от едната страна, до Черно море на другата.

---

В никакъв случай не е прекалено да се каже, че всеки, който е имал някаква стойност в континенталния европейски футбол в тази епоха е участвал в Купа Митропа.

---

Джузепе Меаца три пъти е бил най-добър стрелец в турнира, веднъж това е направил и "футболния Моцарт" Матиас Зинделар, както и Раймундо Орси, носител на Копа Америка с Аржентина през 1927 и Световното първенство с Италия през 1934 година.

Джорджи Сароши в екипа на Ференцварош два пъти е най-добър голмайстор, а през 1938 е бил капитан на Унгария във финала на Световното първенство, когато ги побеждава домакинът Италия. Нещо повече, във финала на Мондиал 1934 между Италия и Чехословакия, чак 20 от 22 играча в някакъв момент са участвали в Купа Митропа.

Турнирът е бил успех и това показват беглите погледи към цифрите в първите десет сезона. Головете средно на мач са 4,2, като резултат от нападателния футбол, а още по-добър показател, е че нито една държава не е доминирала в турнира.

В 13 издания на надпреварата преди да започне Втората Световна война отборите от Австрия и Унгария по четири пъти са били шампиони, чехословашките състави три пъти, а италианските два. Нито един клуб не е печелил повече от два трофея.

С течението на трийсетте години на 20 век амбициите на проекта ставали по-големи. Желанието на Хуго Мейзъл и останалите организатори на турнира било към Купа Митропа да се включат клубове от Франция и Испания. Така биха се приближили към истински турнир за цяла Европа, но Майзъл не получава възможност да осъществи мечтата си напълно.

Успял е да постави Купа Митропа на здрави основи, с Австрия да стигне до полуфинал на Мондиала в Италия и на Олимпийските игри в Берлин през 1936 да победи селекцията на нацистка Германия по пътя до среброто.

Но на 17 февруари 1937 година Майзъл изненадващо, на 56 години, получил сърдечен удар. Макар че е съвпадение, с неговата смърт започва и бавното падение на Купа Митропа. Причините, разбира се, са политически.

Неговата Австрия година по-късно е била анексирана от Третия Райх, а националният отбор, който така успешно предвождал пълни 18 години изхвърлен от Мондиала във Франция.

Австрийските клубове през тази година не са участвали в Купа Митропа, така че другите държави имали по-голям брой представители.

Заради все по-сериозната политическа ситуация на континента, през следващата 1939 турнирът е намален на осем участника. Тогава за пръв път финал играят клубове от една държава - Уйпещ с общ резултат 6:3 надиграл Ференцварош.

Въпреки че Втората Световна война вече горяла, Купа Митропа продължава да се играе. Този път нито италиански нито чехословашки клубове участвали.

Това означавало, че Унгария и Югославия имат по трима представители, а Румъния два. Граджански и БСК са успели да се домогнат до полуфиналите, но там са победени от Рапид Букурещ и Ференцварош.

Това е първият път някой извън "голямата четворка" да стигне финала, но финалът никога не е изигран.

Територията на Северна Трансилвания на 30 август 1940 била отнета на Румъния и дадена на Унгария и в такива околности е било немислимо финалните мачове да се изиграят.

Това е тъжният завършек на светлата история на турнира, чието бъдеще би било още по-светло, ако кървавата политика не бе сложила своите пръсти.

След края на Втората Световна война, Европа отново е разорена. Сега още повече отколкото през 1918 година. Организирането на футболни турнири вече не е било приоритет.

Възстановяването от шест дълги години е било бавно и тежко. Ситуацията за съживяване на Купа Митропа е утежнявана от факта, че в новите околности един дял от Европа е бил от другата страна на "Желязната завеса".

Все пак, неофициално издание на турнира се провежда през 1951 година под името Зентропа. Участвали са само Рапид и Адмира от Виена, Динамо Загреб и Лацио, а трофеят печели Рапид в австрийски финал.

В следващите три години отново не е провеждана надпревара, а когато през 1955 е взето решение отново да се създаде Купа Митропа, вече не е имала своя блясък.

Причината за това е била очевидна - през същата година е създадена Купата на европейските шампиони, така Средноевропейската купа е получила само поддържаща роля в европейския футбол.

Докато в Купа Митропа през тази година са участвали отбори като Вакер от Виена, Хайдук Сплит, Войводина, Болоня и Рома, в Купата на шампионите са били Реал Мадрид, Спортинг Лисабон, Рапид Виена, Партизан, Милан, ПСВ Айндховен...

Тогава всъщност започва истинското падение на Купа Митропа. Идеята на Хуго Майзъл се е огледала във всичко което е станала Купата на шампионите, па от година на година Купа Митропа е станала все по-малко значима.

Че е само въпрос на време кога ще бъде премахната е станало ясно през осемдесетте години, когато е взето решение в новия турнир да участват шампионите на вторите дивизии на държавите участници.

Интересно, това довело до ситуация в която носителите на Купа Митропа били Искра Бугойно, Пиза, Айзенщат, Асколи, но и славният Милан.

В началото на осемдесетте росонерите са били в криза, па след изпадане, а по-късно и спечелване на Серия Б автоматично влезли в Купа Митропа. През сезон 1981/82 са я спечелили с Франко Барези в състава, единственият човек, който е печелил и Купа Митропа и КЕШ.

Въпреки че това е било в лошата фаза на турнира, и Югославия е оставила своята следа в него. Осем пъти отбори от някогашната държава са печелили този трофей.

Първа това успява да направи Цървена звезда през 1958 година, а са падали Дукла Пардубице, Локомотив София, Раднички Белград и накрая съименника от Бърно. Един от стрелците във втория мач на финала е бил Драгослав Шекуларац.

Точно десет години по-късно червено-белите са повторили успеха. След загуба в първия мач от финала (0:1 като гост), Цървена звезда победила Спартак Търнава с 4:1 на своя терен пред около 20 хиляди зрители.

Челик от Зеница през 1971 надигра Аустрия Залцбург, за да стигне до трофея, а година по-късно го защитава - един гол в два мача им е бил достатъчен да победят Фиорентина.

През следващата година губят финала от Татабаня, а Вележ през 1976 се качва на победителския подиум против Вакер от Инсбрук. В следващите два сезона трофея печелят Войводина и Партизан, за да направи това и Искра от Бугойно през 1985 година.

В следващите години турнирът е доминиран от клубове от Италия - Пиза, Асколи, Бари и Торино - за да последното издание на Купа Митропа да бъде проведено през 1992 година.

Участвали са само четири отбора. Фоджа е представяла Италия, но след дузпи е победена в полуфинала от Борац от Баня Лука. Въпреки че на пространствата на Югославия вече пламти конфликт, това не пречи на Борац да участва и да спечели трофея.

БВСК Будапеща във втория мач от полуфинала, също след дузпи, побеждава Дунайска Стреда от Чехословакия, но Борац след 1:1 във финала изпълни по-добре ударите от 11 метра и така стигна до своя единствен международен трофей.

С войната в Югославия се стига до отказа на Митропа и повече никога не е проведена. Цялата грандиозност и привлекателност са били изгубени още преди десетилетия. Но нейното място в историята на европейския футбол завинаги е останало запазено.

Средноевропейската купа не е била само модел на бъдещите турнири, а и турнир в който се е играл най-добрият футбол през това време.

Автор: Небойша Маркович

На днешния ден преди 40 г Партизан спечели единстевния си европейски трофей

На днешния ден 13 декември през 1978 година футболистите на Партизан спечелиха своя единствен европейски трофей. Във финала за Купа Митропа черно-белите надделяха над унгарския Хонвед с резултат 1:0 (0:0), а единствения гол вкара Аца Трифунович от дузпа. Условията за игра са били много лоши (мокър и кален терен), но най-важното е, че трофеят е останал на стадион ЮНА.

Черно-белите са изиграли финалния мач в следния състав: Залад, Джурович, Козич, Трифунович, Стойкович, Лазичич, Завишич, Живкович, Сантрач (Варга, Йович), Прекази и Клинчарски. Пред около 4000 зрители мача е съдил Антонин Венцел от Чехословакия.

Треньор е бил Анте - Биче Младинич, за когото това е бил и последен мач в Партизан, тъй като след спечелването на трофея е сменен на пейката на черно-белите...

Турнирът е бил разделен на две групи, а в тази на Партизан са били италианския Перуджа и Збройовка от чехословашкия град Бърно. Втората група са съставяли Войводина, Хонвед и виенския Рапид, който набързо се отказал от турнира, така Хонвед и Войводина решавали за първенеца в групата.

Първият мач в групата е игран на 28 септември 1977 и Партизан е победил Збройовка от Бърно с 5:1 на стадион ЮНА. Пред около 10 000 зрители головете са постигнали - Вукотич (2), Трифунович, Грубйешич и Прекази.

Следващият мач се провежда в Перуджа, на 14 декември 1977 и домакините побеждават с 2:1, а единственият гол за Партизан постига Ненад Стойкович. Перуджа в същия сезон завършва на седмо място в Серия А.

Реваншът в Бърно против Збройовка се играе на 29 март 1978 и е постигната голяма победа с 3:2. Успехът със своите голове донасят Сантрач, Вукотич и Йович. Да напомним, през тази година Збройовка е шампион на Чехословакия.

Последният мач в групата е изигран на 19 април 1978 пред 15 000 зрители против Перуджа, която е победена с 4:0, а така Партизан влиза във финала. Головете са отбелязали - Клинчарски, Сантрач, Йович и Завишич.

Трябва да се изтъкне, че Купа Митропа, или както още е известна Дунавската или Средноевропейската купа, е най-старият международен клубен турнир в Европа. С кратки прекъсвания Средноевропейската купа се играе от 1927 до 1992 година (52 години), а в нея първоначално са участвали само клубове от Австрия, Чехословакия, Югославия и Унгария, за да по-късно да се присъединят и румънци, швейцарци и италианци.

От югославските клубове Купа Митропа са печелили - Цървена звезда и Челик по два пъти, Войводина, Партизан, Искра от Бугойно и Борац (Баня Лука).

Цървена звезда е с положителен баланс срещу Наполи

На премиерата в груповата фаза на Шампионската лига против Наполи Цървена звезда в грохота на Маракана спечели точка, която ще остане записана в клубната история, а и втората среща с италианския представител би могла да донесе значителен принос за богатия червено-бял архив.

Сблъсъкът между шампиона на Сърбия и Наполи е четвърти в богатата история на двата клуба, а победителят би си осигурил европейска пролет кръг преди края на груповата фаза.

Първият мач през сезона между актуалните съперници завърши без голове, па Звезда започна турнира с една точка, оповестявайки, че ще бъде твърд орех за впечатляващите противници.

Междувременно и двата отбора изиграха по три мача на международната сцена, Наполи осъществи две равенства и победа, докато избраниците на Владан Милойевич поред триумфа над Ливърпул записаха и две поражения като гости.

Преди септемврийското реми, клубовете не се бяха срещали 52 години, а от двата сблъсъка през 1966 червено-белите излизат като победители.

По волята на жребия са се срещнали в първия кръг на Купа Митропа, а празника за сръбския представител е оповестила победата на Звезда с резултат 2:0 в първия дуел, пред домашна публика. Авторите на головете са Остойич и Вратнян.

Въпреки минималната победа (1:0) на Наполи в реванша, заради по-добрия общ резултат Цървена звезда се класира за втория кръг. Точно това стъпало се оказва непреодолимо за белградския клуб и за полуфиналите се класирал Тренчин.

Интересно, годините последвали след срещата за Купа Митропа са донесли успех на съперниците, па Наполи в следващите три сезона е завършвал в самия връх на Серия А, заемайки трето, четвърто и второ място. Цървена звезда е имала още по-големи успехи, като през следващия сезон печели престижната Купа Митропа, а след това и три поредни шампионски титли на Югославия.

Като се обобщи всичко, срещите с Наполи досега са се оказвали исторически, а традицията ще продължи и в случай, че белградчаните в сряда останат непобедени. Ремито би донесло първа точка за Звезда в гостуващ мач в елита, докато победа би представлявала още един исторически подвиг за помнене.

Партизан отбелязва 40 години от единствения европейски трофей

Първият отбор, който е играл във финала на Купата на европейските шампиони от нашите простори (1966), първият отбор от Сърбия, който се класира в Шампионската лига в новия формат (2003), но освен това Партизан може да се гордее с още един европейски успех. И то какъв. С трофея от Купа Митропа през 1978 година.

Черно-белите, в рамките "Дни на европейското наследство 2018", в четвъртък 11 октомври, в Трофейната зала на стадиона в Хумско, от 14:30, организира събиране с членовете на поколението което донесе на клуба засега единственият международен трофей. Това ще е възможност да оживее спомена за времето когато Парния валяк с гол от дузпа на Аца Трифунович, на 13 декември 1978 победи унгарския Хонвед на стадион ЮНА (1:0), в мач в който са играли: Залад, Джурович, Козич, Трифунович, Лазичич, Стойкович, Завишич, Живкович, Сантрач, Прекази, Клинчарски.

Преди Хонвед са победили италианския Перуджа и чехословашкия Збройовка с което е осигурено първото място в Група А на Митропа или Средноевропейската купа. Иначе, най-старото международно клубно състезание в Европа (с прекъсвания) от 1927 до 1992, а в него първоначално са участвали само клубове от Австрия, Чехословакия, Югославия и Унгария, за да по-късно да се присъединят румънци, швейцарци и италианци.

Когато УЕФА започнала да организира международни надпревари, Купа Митропа започнала да губи значение, докато в началото на деветдесетте не е премахната.

Спомняйки си за победата над Наполи

Цървена звезда през далечната 1966 година за пръв и единствен път до сега е отмерила сили с италианския Наполи в Купа Митропа. Като победител от двата мача излезли белградските червено-бели.

На домашен терен футболистите на Цървена звезда победили италианския отбор с 2:0 с голове на Стеван Остойич и Бранимир Вратнян. В Неапол мачът завършва при резултат 2:1 за домакините, а голът за югославския състав постига отново Остойич, герой на тези две срещи.

- Герои има винаги, тогава бях аз, после някои други мои съотборници. Антонийевич, Лазаревич, Ачимович, Караси, Янкович, Павлович, Дойчиновски, особено Джаич... Всички те бяха големи футболисти и винаги някой играеше много добре и допринасяше за победата на Звезда и да се радваме заедно - заяви Остойич и продължи да си спомня двата мача с Наполи:

- Специално помня мача, който изиграхме в Белград. Това беше голям двубой, а за мен първи в Цървена звезда и успях да постигна гол. Помня атаката, която предхождаше гола, по дясната страна топката отскочи при центрирането и аз падайки с глава успях да я изпратя в мрежата. Всеки гол празнувах вдигайки ръце, така беше и тогава и тичах към центъра на терена.

Победата е неописуемо усещане за всеки звездаш.

- Това чувство винаги е същото, драго ти е заради гола, а още по-драго че Цървена звезда е победила и най-драго, че се е класирала напред.

Атмосферата на Маракана и преди 52 години е била феноменална, а не се очаква нищо по-малко във вторник на старта на груповата фаза на Шампионската лига.

- Що се отнася до атмосферата на Маракана, стадионът беше пълен. Смятам че това поколение, от 1966 до 1971 година, имаше най-много мачове пред пълни трибуни и тогава не бяха всички места седящи, а се стоеше прав в севера и юга, и можеше да има и 100 000 зрители. И нашият с Наполи спада в редицата такива. Тези мачове са изключително важни, така ще бъде и сега с Наполи. Надявам се на най-доброто, защото виждам, че целият клуб диша със своите дробове и всички дишаме с еднаква бързина. Уважаваме се и се ценим, и това ми дава сила да мога да вярвам, че Звезда има шансове да победи Наполи в Белград - заключи Остойич.

Бора Костич пръв голмайстор за Звезда в Европа

"Звезда е в Шампионската лига" гласно Милош Кривокапич, отличният коментатор на РТС, поздрави успеха на най-популярния сръбския клуб в Залцбург. Имаше това изречение сила, хайде да кажем почти идентична с онзи вик на Милойко Пантич на 29 май 1991 "гол, гол, гол, Дарко, Дарко, Дарко, Цървена звезда е първенец на Европа, най-големият успех на югославския клубен футбол".

Цървена звезда и през следващата, 1992, игра в Шампионската лига. Спря в груповата фаза където като домакин игра извън Маракана, в Сегед, София, Будапеща. И от тогава се чакаше, до 2:2 в Залцбург, 26 години. Много и дълго!

Но началото на "червено-белите" в Европа е свързано с друг турнир. Купа Митропа или Средноевропейска купа е играна за пръв път през 1927, а за последно през 1992. Участвали са по два отбора от Австрия, Унгария, Чехословакия, Югославия с временни участия на отбори от Италия, Румъния и Швейцария.

Е, в този турнир Звезда е изиграла своя първи официален международен мач. Пред пълните трибуни на стадион ЮНА на 24 юни 1956 "червено-белите" са били домакини на отбора от Будапеща Вьорош Лобого (днешният МТК - б.р.). Било е 1:1, легендарният Бора Костич (1930 - 2011, 580 мача и 539 гола за Цървена звезда) в 40-ата минута е изравнил за 1:1 и това е бил крайният резултат. В реванша, седмица по-късно е било 5:3 за унгарците. "Помогнали" са автоголове на Тасич и Спайич, а за белградчаните Костич е постигнал два, а Топлак един гол.

Останало е записано, че в първия официален европейски мач за Цървена звезда са играли: Беара, Станкович, Зекович, Митич, Спайич, Тасич, Веселинов, Шекуларац, Топлак, Рудински и Костич, а на пейката е бил Милован Чирич, който 20 години по-късно също така е водил Цървена звезда.

Статистиците са пресметнали, че Цървена звзеда е изиграла общо 362 европейски мача, смятайки всички официални турнири под крилото на УЕФА, до турнири като Купа Митропа, Купа на панаирните градове и Интертото. От тези 362 дуела Звезда е победила 161 пъти, 80 пъти е завършила наравно и е била победена 121 пъти (източник: redstarbelgrade). Спечелила е Шампионската лига (КЕШ), Междуконтиненталната купа, била е финалист в Купата на УЕФА, два пъти носител на Средноевропейската купа...

Автор: Деян Стевович

Цървена звезда с положителен баланс срещу всичките си съперници в Шампионската лига

Цървена звезда по волята на жребия отиде в Група С на Шампионската лига заедно с ПСЖ, Наполи и Ливърпул. В миналото сръбският колос се е срещал с всичките три клуба и, интересно, с всичките три има положителен баланс.

Как са протекли мачовете между предстоящите съперници в елита? Ще започнем от английския великан, с който са отмерени сили през сезон 1973/74 в тогавашната Купа на европейските шампиони.

И Звезда в двата мача от 1/8-финалите празнува с идентичен резултат 2:1. Първо празнува на своя стадион, с голове на Войин Лазаревич и Владислав Богичевич, а тогава на известния "Анфийлд" нанесла първа загуба на Ливърпул в историята на европейските турнири на неговия терен. Головете за "червено-белите" тогава постигат Войин Лазаревич и Слободан Янкович, и то в 90-ата минута за победата, а играта им в островните медии е описана като докторска дисертация.

Няма съмнение, че и предстоящите дуели между Звезда и Ливърпул ще бъдат истински спектакъл.

Що се отнася до ПСЖ, чиято стойност на играчите е оценена на 810 милиона евро, има само един междуособен сблъсък. В Чикаго през 2010 година когато Звезда с триумфа над ПСЖ със 7:6 след по-добре изпълнени дузпи печели трофея от Международен турнир на братските градове.

До дузпите е 1:1, а голмайстор за сръбския отбор е бразилецът Каду. Това е бил своеобразен спектакъл в града в който живеят голям брой сърби, а на турнира поред Звезда и парижаните участват Легия (Варшава) и домакинът Чикаго Файър.

Когато става дума за Наполи, вицешампион на Италия, в клуба от юга на Италия са известни по много страстния поглед на футбола. Треньорът Карло Анчелоти отново ще се изправи срещу Цървена звезда, с която вече се е срещал като треньор на Милан през 2006 година, докато през 1988 година като играч на Милан гостува на Маракана в мача известен заради мъглата, която го прекъсва.

През това лято пое отбора под Везувий, с който Звезда е играла два пъти, и двата в Купа Митропа през 1966. В Белград сърбите бият с 2:0, а в реванша губят с 0:1, но Звезда се класира напред благодарение на общия резултат.

За Звезда и без крака на стадиона!

1968 година е записана със златни букви в историята на Цървена звезда със спечелването на Купа Митропа, втори трофей от този турнир, както и 10 години по-рано когато се наричал Дунавска купа. В два мача белградският колос триумфира над Спартак (Търнава) с общ резултат 4:2, а съдбата свърши своето и срещу същия клуб ще се играе в 3-ия кръг квалификации за Шампионската лига.

Член на славното поколение е бил и вратарят Драгомир Рацич, сега 73-годишен, чието сърце продължава да е червено-бяло. Цветовете на любимия клуб е бранил от 1966 до 1974, а в следващите осем години е трупал слава между гредите на испанския Кастельон.

- Спомените за дуелите със словашкия отбор изплуват?

- Пазих в този първи финален мач за Купа Митропа в Търнава, това ми беше един от най-добрите в кариерата. Както се казва, всяка топка ме "целеше", толкова добре браних. Спартак тогава имаше изключителен отбор, чудесния Адамец, вратарят Виктор, нямаше загуба до финала и важеше за един от най-силните състави по това време. Спечелихме трофея, във втория мач пази Ратомир Дуйкович, а имахме още трима чудесни вратари: Оля Петрович, Кайганич и Буца Атанацкович. Единият брани и един е на пейката, но се уважавахме повече от всеки друг - казва Рацич.

Когато и да дойде на стадион "Райко Митич" се чувства като вкъщи.

- Винаги като дойда в Звезда ме посрещат с много уважение. Аз обичам много Цървена звезда, тя ми е дала много и аз опитах да й върна колкото мога повече. Смятам, че ще преминем Спартак, имаме млад отбор и много вярвам в господин Владан Милойевич и неговите момчета. Влива ми доверие, има мнение и поглед за уважение. Ключова е внимателността и тогава ще дойде шансът, който трябва да се използва когато се предостави, а вярвам че Звезда има по-бързи и по-опасни играчи, които ще могат да използват това.

Животът не го е галил, заради здравословни проблеми и лошо лечение е останал без двата си крака. Все пак, неговият борбен дух нищо не може да спре, па се движи с помощта на протези и патерици по потребност. Любовта към Звезда и волята за живот са по-силни от всичко.

- Останах инвалид, но се боря за живот колкото Бог ми даде. На 73 години съм, заразих се с бактерия в болницата и лекарите ме опропастиха, беше животът или краката. Единият ми е ампутиран 15, а другият 16 сантиметра. Но, когато някой ме види, аз вървя и без патерици, не съм комплексар, продължавам напред, боря се - спокойно говори Рацич.

Знае къде ще бъде днес и нищо не може да го спре.

- Живея в Нови Сад и с приятеля, Мики Делиjа, идвам на всеки мач когато мога. Против Спартак от Търнава ще подкрепям от стадиона сякаш имам два крака. Мики иначе е голям привърженик на Цървена звезда, много чувствителен, такъв човек трябва да имате в живота. С него като се отвори дума за Звезда, той веднага заплаче, това е невероятно. И аз обичам Звезда, и ме обхващат чувства, обиколил съм половината свят с нея, това е един от най-популярните клубове, и всички я уважават. Не го казвам просто така - завърши Рацич.

Цървена звезда спечели Купа Митропа срещу Спартак (Търнава)

През 1968 година във финала за Купа Митропа (Средноевропейска) се срещнаха Цървена звезда и Спартак (Търнава) и в два мача краен победител е клубът от Белград с общ резултат 4:2. Това е втори трофей от този турнир за "червено-белите", точно 10 години след спечелването на първия.

Трофеят Средноевропейска купа Звезда печели за пръв път през 1958 година, когато турнирът се нарича Дунавска купа. Десет години по-късно ново поколение "червено-бели" по пътя към финала на тази надпревара елиминира унгарския Диошдьор, Интер от Братислава, Дожа Уйпещ, за да в първата финална среща против Спартак от Търнава, противник с когото ще премерят сили във вторник, преживя минимално поражение.

Това е била последната голяма Средноевропейска купа, защото в нея участват шампионските отбори от дунавския басейн, Югославия, Австрия, Унгария и Чехословакия, но и три италиански клуба: Рома, Каляри и Аталанта. Точно Спартак на старта успява да елиминира Рома, след това сараевския Железничар и скопския Вардар в полуфинала.

В реванша на белградската Маракана се събират 40 000 привърженици, които са вярвали, че Звезда може да навакса минуса от първия мач, въпреки че Спартак (Търнава) през сезона няма нито една загуба в този турнир.

Но, един от най-тежките изпити за всички европейски клубове винаги е бил белградската Маракана.

Избраниците на Милян Милянич нападали усилено и създавали шансове, но нападателите не са ги използвали. В 35-ата минута Джаич уцелва Хагар в главата от воле, а топката се отбила от него и лукавият Ачимович я достигнал и я пратил в средата, където голмайсторът Войин Лазаревич с върха на бутонките успява да я удари и с благ лоб да прехвърли излезлия вратар за предимство от 1:0. Куна четири минути по-късно изравнява за 1:1 и чехословаците се оттеглят на полувреме с резултат, който им осигурява трофея.

След почивката Цървена звезда тръгва на всичко или нищо. До втора преднина "червено-белите" стигат в 57-ата минута. Чудесна акция направили Джаич и Кривокуча, който центрира от лявата страна, Лазаревич стреля остро с глава, а вратарят едва избива топката, която след това Остойич вкарва в мрежата. В 64-ата минута Звезда стига до преднина от 3:1. Лазаревич шутира, а Зоран Антонийевич стига да отбитата топка и през гора от крака уцелва долния десен ъгъл на вратата на Козинкин. Точка на голямата победа домакинският отбор слага в 69-ата минута. Бранко Кленковски изненадващо се решил на удар, който бил толкова силен, че вратарят на гостите успял само да го отбие до Лазаревич на когото не е било трудно да постигне своя втори гол за, ще се окаже, крайното 4:1.

Тази 1968 година е останала записана със златни букви в историята на клуба и на югославския, по-късно сръбския футбол, защото в нея Цървена звезда е спечелила три трофея, шампионската титла, Купата на Югославия и Средноевропейската купа (Митропа). Колко качествен отбор е бил Спартак от Търнава говори фактът, че през сезон 1968/69 г е стигнал до полуфиналите на Купата на европейските шампиони (КЕШ), където с голяма мъка го отстранява Аякс (2:0, 0:3), който се промъкнал в реванша въпреки загубата с 0:2.