Томас Дилейни - смесица от сърце, страст и хумор

Новото попълнение Томас Дилейни направи отлично впечатление в първите си две тренировки с отбора и в залата за пресконференции където му бяха задавани въпроси от журналисти. Датчанинът се прояви и като комик на няколко пъти, като беше освежаващо откровен.

"Голям клуб, Дортмунд е един от топ клубовете в Европа. По-голям от всичко което съм изпитвал преди", заяви опорният полузащитник, който се присъедини към клуба от Вердер (Бремен). "Бях щастлив в Бремен. Но сега очаквам с нетърпение да играя на Сигнал Идуна Парк, пред Жълтата стена."

26-годишният футболист говори свободно немски. Само рядко ползва назаем дума от английски и пита за немския превод. Той е учил езика в училище, въпреки че шеговито признава: "Не бях много добър. Чак след четири години можех да кажа: Die Sonne scheint, un ich heisse Thomas... (Слънцето грее, а моето име е Томас...")."

"Аз съм повече по тичането, говоренето, борбата"

Той не се шегува на терена. Като дете, Томас Дилейни винаги искал да печели. Той е олицетворение на това което във футболния език се свързва с агресивен лидер - войнствен и нежелаещ да прави компромиси. "Това е моят стил на игра. Искам да внасям сърце и страст", потвърди 26-годишният, обяснявайки: "Аз съм малко по-различен от останалите полузащитници: всеки от тях е брилянтен откъм техника, перфектен подавач. Аз съм повече по тичането, говоренето, борбата. Надявам се, че треньорът също вижда, че се нуждаем от това."

Дилейни мечтае за титулярно място в първия си домакински мач, очаква с нетърпение Шампионската лига и се наслаждава да работи с Люсиен Фавре. "Тренираме много. Той има своите идеи, иска да ни изведе на правилния път."

Няма визуален проблем - "страхотно, ние играем в жълто"

Той има визуален проблем - понякога има проблем да различи червено от зелено - от детството си, но това със сигурност не му пречи в Дортмунд. "Трудно е да се обясни", каза той, сочейки към килима. "Това е зелено. Мога да го видя ясно." Тогава се обърна наоколо и посочи към името на спонсора (Thorn). "А това е червено, нали?" Колебанието доведе до нова порция смях. Дилейни каза: "Може да бъде проблем с нюансите. Но ние играем в жълто, това е страхотно! Затова съм тук, няма повече зелено като във Вердер..."