Сърбин вози Хамбургер: Истина е, играчите от бивша Югославия се уважават и подкрепят

Роден е през 1961 в Сараево, в Босна, Зоран Шука не се е задържал дълго по тези простори, а още като дете през 1968 година отишъл на път в Германия и то в Хамбург. Тук е завършил училище и започнал да работи в градския транспорт, за да през 1998 по препоръка на един колега започнал да работи във ФК ХШФ Хамбургер, като клубен шофьор.

Въпреки че цели 16 години е бил само помощник, сега е първи шофьор на клуба, така че цял ден провежда с играчите.

- Преди четири години станах първи шофьор на клуба. Сега ходя с футболистите на всеки шампионатен мач. Някога, като помощник, ходех и на мачове в Шампионската лига и Лига Европа - казва Шука.

В Сърбия често властват предразсъдъци, че немците са народ хладен към чужденците, които идват в тяхната държава, обаче, Шука смята, че всичко е въпрос на време да свикнете и да разберете западния манталитет. Играчите са, както казва, в отлични отношения с него. Както самата природа налага, по-близък е с играчите, които са от тези простори и са минали през клуба.

Филип Костич, Гойко Качар и Слободан Райкович са играчи с които е създал най-добри отношения, а колко нашите хора се държат заедно в чужбина, показва и това, че отношението с тези футболисти е надраснало професионалното, па и днес, когато тези момчета не бранят цветовете на ХШФ, се чуват с техния бивш шофьор. Въпреки напреженията, които властват на Балканите, играчите от тези пространства в чужбина се уважават и си помагат взаимно. За това свидетелства и Зоран Шука, който намери думи на похвала за Емир Спахич и Ивица Олич.

- Те са отлични момчета. Истина е, че футболистите от просторите на бивша Югославия се подкрепят и уважават взаимно. Помагат си един на друг и се държат заедно - каза ни този 57-годишен шофьор.

Да возиш играчи на мач наглед е работа като всяка друга, обаче, трябва да бъдеш мъдър и подготвен и в тази професия, да знаеш кога трябва с шега да спуснеш топката, да успокоиш футболистите, а това е особено желателно след изгубен мач, защото тогава, както Шука казва, всички са малко напрегнати. Ако забележи, че играчите искат да са насаме със своите мисли, тогава в автобуса настъпва мълчание. От друга страна, когато победят, всички са весели, но не като в Сърбия, не пеят, или това правят много рядко.

Както и всеки друг човек, който напуска родния град, и Шука го дърпат корените, така че и той от време навреме, сяда на мотора и посещава роднините и приятелите в Сърбия и Белград, а през 2010 година намерил време и да изгледа мача между Сърбия и Камерун на стадиона на Партизан. Както казва, забелязват се големи разлики в сравнение с Германия.

- При нас футболът е на много по-лошо ниво. В Германия влагат много пари в отборите, инфраструктурата. Силно състезание е. Супер лигата на Сърбия откъм качество е лошо първенство и заради това футболистите напускат като млади, не чакат да узреят. Но привържениците в Сърбия са много по-сърдечни и по-страстни.

Поред любовта към приятелите и семейството, Шука в Германия е понесъл и любовта към един клуб от тези простори - Цървена звезда. Не само че обича клуба от Лютице Богдан, а традиционно я е пренесъл на синовете. Историческият успех на Звезда, класирането в Шампионската лига, бурно е прославил с децата. Клубът от "Маракана" гледа редовно, следи резултатите, а класирането в елитния европейски турнир на обичания клуб смята за сюблимен момент на добрата работа на треньорския щаб, футболистите и Владан Милойевич.

Автор: Предраг Джуканович