Роден е през 1961 в Сараево, в Босна, Зоран Шука не се е задържал дълго по тези простори, а още като дете през 1968 година отишъл на път в Германия и то в Хамбург. Тук е завършил училище и започнал да работи в градския транспорт, за да през 1998 по препоръка на един колега започнал да работи във ФК ХШФ Хамбургер, като клубен шофьор.
Въпреки че цели 16 години е бил само помощник, сега е първи шофьор на клуба, така че цял ден провежда с играчите.
- Преди четири години станах първи шофьор на клуба. Сега ходя с футболистите на всеки шампионатен мач. Някога, като помощник, ходех и на мачове в Шампионската лига и Лига Европа - казва Шука.
В Сърбия често властват предразсъдъци, че немците са народ хладен към чужденците, които идват в тяхната държава, обаче, Шука смята, че всичко е въпрос на време да свикнете и да разберете западния манталитет. Играчите са, както казва, в отлични отношения с него. Както самата природа налага, по-близък е с играчите, които са от тези простори и са минали през клуба.
Филип Костич, Гойко Качар и Слободан Райкович са играчи с които е създал най-добри отношения, а колко нашите хора се държат заедно в чужбина, показва и това, че отношението с тези футболисти е надраснало професионалното, па и днес, когато тези момчета не бранят цветовете на ХШФ, се чуват с техния бивш шофьор. Въпреки напреженията, които властват на Балканите, играчите от тези пространства в чужбина се уважават и си помагат взаимно. За това свидетелства и Зоран Шука, който намери думи на похвала за Емир Спахич и Ивица Олич.
- Те са отлични момчета. Истина е, че футболистите от просторите на бивша Югославия се подкрепят и уважават взаимно. Помагат си един на друг и се държат заедно - каза ни този 57-годишен шофьор.
Да возиш играчи на мач наглед е работа като всяка друга, обаче, трябва да бъдеш мъдър и подготвен и в тази професия, да знаеш кога трябва с шега да спуснеш топката, да успокоиш футболистите, а това е особено желателно след изгубен мач, защото тогава, както Шука казва, всички са малко напрегнати. Ако забележи, че играчите искат да са насаме със своите мисли, тогава в автобуса настъпва мълчание. От друга страна, когато победят, всички са весели, но не като в Сърбия, не пеят, или това правят много рядко.
Както и всеки друг човек, който напуска родния град, и Шука го дърпат корените, така че и той от време навреме, сяда на мотора и посещава роднините и приятелите в Сърбия и Белград, а през 2010 година намерил време и да изгледа мача между Сърбия и Камерун на стадиона на Партизан. Както казва, забелязват се големи разлики в сравнение с Германия.
- При нас футболът е на много по-лошо ниво. В Германия влагат много пари в отборите, инфраструктурата. Силно състезание е. Супер лигата на Сърбия откъм качество е лошо първенство и заради това футболистите напускат като млади, не чакат да узреят. Но привържениците в Сърбия са много по-сърдечни и по-страстни.
Поред любовта към приятелите и семейството, Шука в Германия е понесъл и любовта към един клуб от тези простори - Цървена звезда. Не само че обича клуба от Лютице Богдан, а традиционно я е пренесъл на синовете. Историческият успех на Звезда, класирането в Шампионската лига, бурно е прославил с децата. Клубът от "Маракана" гледа редовно, следи резултатите, а класирането в елитния европейски турнир на обичания клуб смята за сюблимен момент на добрата работа на треньорския щаб, футболистите и Владан Милойевич. Автор: Предраг Джуканович
Хамбургер успя да победи Борусия (Мьонхенгладбах) на своя Фолкспаркщадион в последния кръг на Бундеслигата за сезон 2017/18 с 2:1, което се оказа и последният му мач в елита от 1963 година когато е създаден. Прекият конкурент за място на баражите Волфсбург не допусна грешка срещу изпадналия Кьолн и го сгази с 4:1. Интрига имаше в един период от двубоите, когато резултатът и на двата стадиона беше 1:1.
В крайна сметка тъгата е в Хамбург, където срещата беше прекъсната в края заради хвърлени пиротехнически средства в наказателното поле на гостите в самия край. Така единственият участник във всички сезони досега нулира известния часовник, който отброяваше времето в елита - 55 години.
Другата голяма борба беше за последната квота за Шампионската лига. Борусия (Дортмунд) влезе от трета позиция и като фаворит, но с безобразна игра в Хофенхайм загуби с 1:3 и само късметът я задържа на четвърто място. Вратарят Бюрки се издъни в типичния си стил и подари първия гол на Хофенхайм. През второто полувреме Ройс успя да изравни, но само пет минути по-късно домакинът си върна преднината. Загуба с един гол разлика задържаше Борусия на трето място заради по-добра голова разлика. Момчетата на Нагелсман обаче показаха воля и се наложиха с 3:1, за да избутат противника си.
В Леверкузен видяха още 2 гола, но в своята врата
В Дортмунд се задържаха в Шампионската лига заради развоя на мача в Леверкузен. Байер тръгна блестящо и с ранен гол поведе на Хановер. Изпусна дузпа, за да покачи веднага на 2:0, но до края на първото полувреме успя да стигне до такава преднина. В началото на втората част повиши на 3:0 и тук за "аспирините" свърши всичко хубаво. Хановерците вкараха два гола в самия край на мача, като обезсмислиха успеха и напъна на домакина си. Заради най-слаба голова разлика в Леверкузен ще се задоволят с Лига Европа, въпреки че и трите клуба - Хофенхайм, Борусия (Дортмунд) и Байер завършиха с актив от 55 точки - 15 победи, 10 равенства и по 9 поражения.
Щутгарт отвя Байерн насред Мюнхен
Какъв завършек на сезона в Бундеслигата! За капак шампионът Байерн се изложи пред своя публика - 1:4 срещу Щутгарт, а голмайсторът на първенството Левандовски не успя да достигне 30 гола и остана на 29.
Още едно доказателство, че истинската любов не познава ранга
За Хамбургер утре е съдбоносен ден. Съществува опасност за пръв път от 1963 година, когато е основана Бундеслигата, "хамбургерите" да напуснат немския елит, а ги очаква сблъсък с Борусия от Мьонхенгладбах. Само победа не е достатъчна ХШФ да преживее, защото за да се докопа до бараж в два мача срещу Кил е нужно и Кьолн, който вече изпадна от елита да победи Волфсбург в гостуване.
Но, за привържениците на Хамбургер не е важно в коя лига ще играят от лятото. Този клуб винаги може да разчита на голяма подкрепа, а това показаха и на вчерашната тренировка когато се появиха чак 2000 запалянковци да ободрят момчетата преди мача на сезона. Чак и ако не успеят, в Хамбург няма да има недоволни, защото след няколко месеца на отчайващи резултати ситуацията се поправи под ръководството на новия треньор Кристиян Титц.
И без оглед на мрачното настояще, ХШФ, шампион на Европа за 1983 година, с такава подкрепа има светло бъдеще.
Някога е било обичай съперниците открито да се премират парично, да се напънат и дадат всичко от себе си да спънат противника, чак и когато това не им носи нищо чисто футболно. С времето това е излязло от мода, но привържениците отново намериха начин, малко по-симпатичен, да премират съперници и да ги мотивират да им помогнат. И то с пиво, неразделна част от всеки футболен мач.
За какво става въпрос?
В Германия в събота се играе последния кръг от Бундеслигата, а епицентър на събитията ще са Хамбург и Волфсбург, където ще се решава борбата за оцеляване. "Хамбургерите", които се борят да не изпаднат от елита за пръв път от нейното основаване през 1963 година, трябва да победят Борусия от Мьонхенгладбах на свой терен, но същевременно им е потребно и Кьолн, който вече изпадна преди няколко кръга, като гост да победи Волфсбург. Така "вълците" ще отидат във втора лига, а ХШФ ще получи възможност чрез бараж с Кил да се пребори за оцеляване в Бундеслигата, което изглеждало невъзможно преди две седмици.
Главният въпрос в Германия тези дни е ще играе ли Кьолн напълно мотивиран срещу "вълците" и с победа да ги повлече със себе си в по-ниския ранг.
Един известен запалянко на Хамбургер е решил да ги мотивира допълнително и им е обещал буренце от 50 литра бира, ако бият Волфсбург.
"Драги Кьолне, 50 литра Кьолш (локално пиво от Кьолн) ви чака, за клуба и привържениците ако победите във Волфсбург", написал в туитър 47-годишният Андреас Клос.
Йонас Хектор - капитан на Кьолн и национал на Германия
Този туит запалил Хамбург и след само няколко часа залогът е значително повишен.
"Много привърженици влязоха в контакт с мен, няма да се задържим на буренцето, мнозина предлагат пари, ще ви пратим 1000 или 1500 литра ако победите в събота", допълнил Клос.
А в Кьолн изглежда са приели предложението. Капитанът Йонас Хектор се огласи днес и обяви, че целта на Кьолн е - победа във Волфсбург.
"Сигурно е, че нищо няма да подарим, нито точка. Искаме всичките три точки, за да се простим достойно със сезона. Никой от Хамбург не ме е търсил още. Нищо не ми е и предлагано, но 100 литра бира биха били достатъчни. Не за мене, а за отбора", заяви националът на Германия в разговор за "Билд".
За любопитните - 50 литра Кьолш в Германия струват 90 евро...
Дино винаги се спасява, изглежда ще го направи и сега
Залитането по ивицата на бездната всяка година е обичайна поява за ХШФ, само че този път момчетата от севера на Германия правят това стоейки на един крак, жонглирайки и гълтайки огън в същия момент. Не напразно Хамбургер е познат и като Дино (клубният талисман - б.р.), единственият вечен член на Бундеслигата откакто тя е основана през 1963 година, но въпреки всичко неговият най-нов опит за спасение е и ново преместване на границите на доверието което притежава.
Миналата събота когато като гост победи във Волфсбург с 3:1, искаше да изпрати послание как възнамерява да избегне унижението на изпадането от елитния ранг, което е просто "неизбежно" по мнението на местния Хамбургер Моргенпост. "Titz, Tore, Tiki-Taka", беше еуфоричното описание на мача отстрана на известния Билд. Tore, съответно головете, са може би най-изненадващия аспект на цялата тази история около ХШФ, както и Кристиян Титц - третият треньор през сезона - и начинът по който е вдигнал формата на този отбор.
Но, най-напред да видим как "динозаврите" изведнъж отново са главна тема в борбата за оцеляване, вместо вече да са умрели и да се подготвят за Втора Бундеслига.
Преди само две седмици и половина ХШФ беше потопен. Загубата в гостуването на Хофенхайм (0:2) го остави на осем точки от сигурната зона, четири кръга преди края. Ако успее да реализира голямото бягство от Втора Бундеслига в края на този сезон, това би било, статистически гледано, най-големият успех в немския футбол за всички времена. Защото нито един отбор в историята на Бундеслигата досега не се е измъквал когато е имал такова изоставане в класирането в края на сезона (-8).
Обаче, като е дал на себе си зрънце надежда с минимална победа срещу един от съперниците за оцеляване Фрайбург с 1:0 (става въпрос за клуб който по нищо не е на нивото на Хамбургер), историята напълно се променила. Тогава дошъл и Волфсбург, още един кандидат за изпадане, чийто играчи през 90-те минути залитали сякаш са дошли на терена пияни от кръчмата, а преди това Борусия (Мьонхенгладбах) ги напердашила 3:0, което облекчило работата на ХШФ с нова победа активно да се включи в борбата за живот.
Макар за бараж с третия в класирането на Втора Бундеслига. Това са решаващи мачове, които много пасват на Хамбургер, както и финали на сезони в които в последните четири чак два пъти се спаси в последния кръг. Тези дни и седмици през май са онези дни в които желанието на Хамбургер за циклично самоунищожение просто изчезва и след мъчителен сезон или както немците обичат да казват, три неща са гарантирани през пролетта - слънце, цветя и ХШФ на 16-о място в Бундеслигата.
"Вярвам че можем да останем. Не съм губил надежда и когато бяхме последни в класирането и 15 мача без победа, няма и сега когато сме близо, на само две точки", казва прероденият халф Арон Хънт, който при новия треньор е преназначен в централен нападател което дало отлични резултати.
А и защо да губи надежда? Хамбургер винаги се е спасявал, а изглежда ще го направи и сега.
Вместо да се оплаква от програмата в завършека на сезона и да се занимава с причините заради които ХШФ е там където е, треньорът на този отбор е създал специфично разположение в отбора така че последните три мача ги сравни по важност сякаш са на Световно първенство.
"Волфсбург беше нашия четвъртфинал", казал Титц миналия уикенд, "а сега ни чака полуфинал във Франкфурт", огласил треньорът за днешното гостуване на в последно време посърналия Айнтрахт.
Ако резултатът бъде благоприятен за Хамбургер, всички очи на привържениците и играчите на ХШФ ще бъдат вперени във "финала", който ще се играе следващата събота срещу Борусия от Мьонхенгладбах на стадион "Фолкспарк".
За всичко това най-големи заслуги има треньорът Титц. Когато бил назначен през март от резервния отбор като замяна за Бернд Холербах, изглеждал като евтин изпълняващ длъжността, който ще преведе Хамбургер до неизбежното изпадане в по-ниския ранг и ще започне реконструкцията в дните когато са махнати президента Хериберт Брухаген и спортният директор Йенс Тод.
Обаче 47-годишният треньор буквално отникъде насадил в играчите самоувереност, и съживил отново забравения Люис Холтби, който при предходните треньори Гиздол и Холербах бил привърженик на трибуните вместо играч на терена.
"За пръв път от четири години откакто съм в Хамбург играем футбол", заявил след победата над Волфсбург Холтби, иначе автор на четири гола в последните пет мача.
Заради това изявление Холтби е бил укорен от Титц, иначе голям приятел, който смята че това е неуважение към бившите треньори, но всичко приписал на еуфорията в която бил играчът. Съвсем искрено, трудно е да се каже дали бившият халф на Шалке и Тотнъм е бил прав, но е факт, че новият треньор от едни разнебитени черупки извлече нова, здрава история, която би могла да стане една от най-хубавите футболни приказки на този сезон.
Под условието днес Айнтрахт да падне на "полуфинала"...
Немският футболен клуб Хамбургер заради отчайващите резултати в Бундеслигата реши да смени президента Ериберт Брухаген и спортния директор Йенс Тод.
Хамбургер, който никога не е изпадал от Бундеслигата, се сблъсква с такъв изход, защото след 25 кръга се намира на 17-о място със седем точки изоставане зад Майнц, който е на позиция за бараж, така че управителният съвет на клуба реши да направи две крупни промени.
Новият първи човек в клуба от севера на Германия стана Франк Ветстайн, главният агитатор за уволнението на Тод.
Само два месеца по-рано Хамбургер направи рокада и на мястото на треньора когато Бернд Холербах беше наследен от Маркус Гиздол, но това не донесе подобрение.
Футболистите на Хамбургер, сред които е и сръбският национал Филип Костич, нямат победа още от ноември, когато се наложиха с 3:1 над Хофенхайм, съответно точно 12 мача.
В следващия кръг ги чака възможно най-тежкото гостуване - на лидера и шампион на Германия Байерн в Мюнхен.
Етика пред естетика, ябълка преди тренировка, личен фитнес треньор, който винаги е плащал от своя джоб и никога повече от 85 килограма чисти мускули.
Руснаците са го наричали "Лудия кон". В онова време когато най-голямата страна на света тъкмо започвала да привлича силни имена, Ивица Олич бил между първите лястовици, които ще отидат на изток. И наистина често е изглеждал като впрегатно животно, но нищо лошо в това, напротив, той е Боксер от Оруеловата "Фермата на животните", идеалист, който е готов да дърпа точно тогава когато другите не искат. Но и когато другите искат...
Един британски журналист може и заради това след завършване на кариерата го нарекъл "футболният анти-Роналдо", изревавайки как няма вече такива футболисти; безкористни, стойностни, но не безвредни. Не бляскави, но блестящо посветени.
Бил е онзи, който остава последен на тренировка, онзи който накрая на мача - Олич това наистина непрекъснато правил - първо пита "колко съм изтичал?" (ето, макар някаква полза от онази статистика от преноса на Шампионската лига!), а чак тогава каква ще бъде оценката му утре в Билд или в Спортски новости...
Затова Иви, или Оли, ето още няколко негови помощни имена, толкова го обичали треньорите, чак и ако привържениците не са имали винаги разбиране за неговото съществуване в най-големите клубове, като Байерн или тогава още до известна степен якият Хамбургер.
Олич в началото на всеки сезон ще дойде в тренировъчния лагер като трети, па и четвърти нападател, пред него биха били да кажем Мирослав Клозе или Марио Гомес, а вече до началото на август Ван Гаал или Хайнкес или Мартин Йол, все едно, ще му подаряват доверие и ще слагат в първите 11 първо него, па всички останали.
Може би затова най-близкият истински прякор, който са му надянали точно немците, и то в онзи сезон когато той почти сам изкара Байерн до финала на Шампионската лига, което не е правил често - обикновено е бил тук, за да направи другите по-добри, да създаде гол или да отмъкне два бека в грешната посока - когато първо е спрял катастрофата в Манчестър (било е 0:3 на Олд Трафорд, и всички немци престанали да са немци, само Ивица Олич бил по-голям немец от всички и решил да играе), а после в полуфинала прекратил последният шанс на Лион да осъществи своя потенциал заради който сме го обичали, когато във Франция вкара съвършен хеттрик: ляв крак, десен крак, глава...
"Балканския Тевес", казали немците, заради това, че умеел да гризе, да изглежда сякаш топката и победата и отбора са му всичко на света, а най-напред защото на Балканите често е имало такива "работници", но рядко са били в последната третина на игрището. Хървати, сърби, босненци, черногорци, всички които са обичали да вкарват голове са правили това без преса, небрежно, с техника, на шега; силният славонец не е имал толкова дар нито "усет", но има храброст, смиреност, лидерство, отборна работа...
Накратко, онази "средна колона", а ако ме разбирате, тогава сте почитател на Футболен мениджър, му била тежко мито и останала това до края на кариерата.
(Не е чудно, че в Хърватия после са се появили "малки оличи". Никица Йелавич, да кажем, а дори и Марио Манджукич, който е от същия край. Може би и в такова пробиване трябва да се търсят причините за относителните успехи на хърватския национален отбор; относителни, защото от тях може би се е очаквало и повече от редовни участия на големи турнири)
Далече от това фиктивно поставеният помощник в "централата" на хърватския национален отбор, който точно като сръбския, не знае колко ще им се задържи сегашният селекционер - с тази разлика, че хърватите ще трябва да пролеят много пот срещу Гърция в баража - да не е имал допир с Балканите. И то с тяхната най-грозна страна.
Не говорим само за войната, макар че в родното село Давор - понякога произходът наистина те определя: Давор е наш, славянски бог на войната, със седем глави и осем меча, а какво друго е бил Ивица Олич на терена до 37-ата година, ако не воин, със седем дроба и осем живота - трябвало да закачи макар ехото на войната на тези простори; един от играчите с най-много мачове за "квадратните" ще обитава дълги години и страниците с черната хроника, тъй като вече легенда, подобно на нещо което можело и трябвало да се случва на белградския асфалт през деветдесетте, влязло неговото прословуто преминаване от малкия НК Загреб в големия Динамо.
Клубът от Крайнчевичева - "Поетите", през пролетта на 2002 Чичо Кранчар ще изведе до титлата първенец на Хърватия, което е успех равнозначен на това Супер лигата на Сърбия да я спечели Чукарички, или пък Вождовац; чудо, накратко, в дуопол, който чак тази година ще наруши Риека. Загреб е постигал по два-три гола на мач като на шега, а най-много ги е вкарвал Ивица Олич, който ще завърши убедително на първо място в списъка с голмайсторите.
През същото лято, титулярът на НК Загреб ще бъде единствената светла точка в националния отбор на Хърватия, който ще изпадне в първия кръг на Мондиал 2002, но не преди Ивица Олич и Милан Рапич да разрушат Италия на Трапатони.
Това е бил идеален шлаг за немилите сцени, които ще последват.
Мениджър на Олич е бил известният Драган Марич, собственик на няколко стъкларски предприятия и президент на НК Марсония, който е откупил от Херта договора на нападателя - Ивица е бил твърде млад да се оправи в Германия, и ще се върне след шест-седем години да покаже там какво умее - и станал негов мениджър. Уж Марич, за да плати свободата на Олич с 1 300 000 марки на берлинския клуб, се задължил при лихвари.
Ювентус и Рома са между първите търсили най-добрият стрелец в хърватското първенство, упорити са били и Динамо и Хайдук, но мениджърът, за да плати своя дълг, поставил цена от 10 000 000 евро.
Това е било твърде много за италианците. Но, много по-сериозно, това е било твърде много за хора като Вйеко Чуляк, бивш военен ветеран - или, преди това ще е военен печалбар - който през лятото на 2002 возил Драган Марич по Загреб "и околността", държейки му пистолет в устата, а тялото главно в багажника, за да се съгласи да продаде своя играч точно на Динамо.
И представете си, Ивица Олич сезон 2002/2003 ще изиграе в - Динамо. И отново ще блести, което ще му е трамплин да смени една славянска лудост с друга славянска лудост, с отиване в Москва, в ЦСКА, където ще задухат нови футболни ветрове, когато руснаците спечелят Купата на УЕФА, като първият източноевропейски клуб, който ще направи това. (След тях със същата корона ще се окичат Зенит и Шахтьор, но останало впечатлението, че "втората европейска лига" е оставена на ексваршавския пакт, докато онова общество на богатите е останало недокоснато.)
А тогава ще последва завръщане в Германия. Първо Хамбург, който ще го приеме като най-близък, а след това Байерн, па Волфсбург, па отново Хамбург, и тогава тъжното завръщане в Мюнхен, но в онзи синия, да бъде участник в изпадането от Цвайта на някога славният клуб, след което Ивица Олич, все пак, решил, че е тичал твърде много...
Този текст е създаден в нощта, в която два бивши клуба на Олич ще изиграят напълно неравностоен шампионатен мач. ХСВ трябвало да положи оръжие пред наказателната експедиция на Хайнкес - този първо наказва своите, после другите, наред - макар че са се държали съвсем коректно; и на едните и на другите, впечатлението е, липсвал играч какъвто е бил онзи който никога никой не би поставил в своя идеален отбор, но всеки би го сложил в своя състав... Ако разбирате разликата.
Глад, това е може би най-добрата дума - както е "Балканския Тевес" най-доброто описание - за онова което е предлагал Ивица Олич.
Глад не за голове, а за победи, за доказване, желанието всяко утро, преди тренировка, да погледнеш в огледалото и да ти хареса онова което си видял.
Неговата рецепта е била проста, а простите неща траят най-дълго: етика пред естетика, ябълка пред тренировка, личен фитнес треньор, който винаги е плащал от своя джоб и никога повече от 85 килограма чисти мускули.
Покрай терените, покрай головете които е вкарвал, може би дори понякога и покрай себе си, Ивица Олич би бил опасно скучен - освен тези "ранни грехове" и мафиотски истории в които неумишлено попаднал, за неговото име не може да се свърже нито една друга афера, а всеки опит на немските таблоиди да измъкнат каквато и да е пикантерия от неговия живот завършвал прерязан от косачката за трева или под одеялото пред телевизора.
"Вярвам само в три неща: топката, терена и упоритата работа на тренировка", говорил своевременно в интервю за Шпигел. А това че е станал един от играчите, които могат да дадат интервю за Шпигел казва всичко.
Може би един от проблемите е, освен тези досади (какъв глупав синоним за професионализъм!), освен често нестабилност на терена, неговият имидж на грозното футболно пате е бил това, че Олич никога, освен може би с онзи екип на който е емблемата на ХНС, докрай не е принадлежал на един клуб; не сте могли да кажете, че е тотално хамбургеров, волфсбургов, още по-малко байернов - макар че бил перо на онзи чудесен отбор на Ван Гаал, който ще е по-слаб само от Моуриньо - или динамов.
Той е бил почтен и прост в най-добрия смисъл на тези думи, ничий и на всички в същото време, с отношение чисто като Сава при Славонски Брод и с отношение, което винаги е изисквал първо от себе си, тогава от останалите. Чак и ако това значело, че в борбата ще се изгуби доста красота.
Завръщането на Ивица Олич в треньорския щаб на хърватския национален отбор може да бъде най-голямото подсилване за баража за отиване на Световно първенство, всякак по-голямо от ангажирането на за нас анонимния Златко Далич, човек със СV изписано на арабски език, а който от дните на играч - проверил съм - не си спомнят и страстните любители на титоградския футбол, тъй като той има един сезон в Будучности.
Защото понякога ти трябва само сърце, и борбен дух, и този глад, и да бъдеш по-голям немец от всеки немец, за да те уважават и ценят чак и ако не те обичат.
Нападателят на Хамбургер Рууд Ван Нистелрой призна, че предполагаемото му завръщане в Реал (Мадрид) се оказа "забранена любов". "Белия балет" искаше холандеца да заиграе отново на "Сантиаго Бернабеу" до края на сезона, само година, след като му позволи да отиде в Бундеслигата.
В Хамбургер си имат достатъчно проблеми с атаката и отказаха трансфер, а в Мадрид отклониха вниманието си към Емануел Адебайор от Манчестър Сити. "Аз съм в такава фаза на кариерата си, че не мога да си представя да играя отново за Реал. Те предлагат четиримесечен контракт на 34-годишен играч. Това е невероятно. Направиха всичко възможно, както и аз, но това беше забранена любов. Има неща в живота, които мислиш за възможни, но те не са. Положихме много усилия, но не може. Това е голямо разочарование, но ще продължа да играя футбол", заяви стрелецът в интервю за испанския вестник "АС".
Етика пред естетика, ябълка преди тренировка, личен фитнес треньор, който винаги е плащал от своя джоб и никога повече от 85 килограма чисти мускули.
