Кейсуке Хонда, тези японци и без това не са нормални

Реакцията на всеки сърбин би била съвсем очаквана. Тези японци, те и без това не са нормални: къде манга, къде аниме, къде ужаси, къде косплей, хайку, гейнокай, кавай, машинисти, които се хвърлят под влакове, къде караоке, нищо не може да ни изненада което идва от най-далечния изток, ние мислим, че те са извънземни и може би и наистина са такива, и как иначе да обясниш Кейсуке Хонда освен с това, че е японец?

Защото в тази проклета национална пауза - дълбоко дишате, но ни чака още една през ноември, и тогава сме спокойни до 2019 година? - почти под радара минаха някои неща; окей, всички знаем, Гибралтар победи в два мача, и че немците са в крах, и че Мадагаскар за пръв път е участник в Купата на африканските нации, а им честити лично президент, който се казва така просто, Ери Раяонаримампианина Ракотоариманана, но почти никой не чу с какво сега се занимава най-популярният, а вероятно и най-добрият, японски футболист на всички времена?

Да, Кейсуке Хонда през лятото подписа за Мелбърн Виктори, ставайки така още един надарен футболист, който залезът на кариерата реши да дочака там където зимите са смешни, а летата твърде дълги, но в същото време известният японец стана, внимавайте сега, и селекционер на бъдещия представителен отбор на Камбоджа.

Въпреки това, заради подготовката за новия клубен сезон - и това е всичко което трябва да знаем за камбоджанския футбол - Хонда не е водил отбора в последния приятелски мач, който са загубили от Сингапур с 1:2, но, казват, е дал инструкции как трябва да се играе, а трябва да се играе така както играе Кейсуке Хонда.

А това е вече история, можем да я наречем онази за последния цар на Япония, Камбоджа, Австралия и Мексико, за човека, който можеше много и който в същото време направи най-много, което го отличава от класическите разкази за безкрайно талантливи момчета, които просто не са се вписали.

Кейсуке Хонда беше, в държава, която въпреки своята лудост, бейзбол, Нинтендо и Нео-Гео, имаше поне покер приятели на футбола - Хидетоши Наката, Шунсуке Накамура, Казуйоши Миюра, Ясухито Ендо, да кажем че Нагатомо, Шинджо Оно и Кагава никога не показаха своя потенциал изцяло? - най-голямата звезда, човек, който заприлича на Дейвид Бекъм не само заради своите свободни удари и центрирания и, добре, фризури, а преди всичко заради комерсиалното значение.

Известният директор на Дисни Майкъл Айзнър има онзи цитат, че Дисни е толкова голям, че на абсолютно всичко може да се залепят ушите на Мики Маус и то ще се продава; Кейсуке Хонда, което показа и когато дойде за пръв път в Европа, и когато беше в Мексико, и сега когато е там долу, е японският Мики Маус, лик на когото се лепят реклами, спонсори, маркетингови договори и баснословни ТВ права.

Когато би се кандидатирал за японски премиер, вероятно славолюбивия и сърдит Шинзо Абе би разбрал, че му е по-добре да се пенсионира; когато пожелае да бъде император, и Акихито и Нарухито дълбоко биха му се поклонили или извършили харакири. Толкова е голям, най-големият, Кейсуке Хонда.

А всичко това е било, би могло да се каже, макар донякъде въпреки това което се е случвало на терена: защото селекционерът на Камбоджа и титуляр на Мелбърн Виктори не изпълни всичко което е зачертал когато, както е казал за онзи чудесен сайт "Трибуната на играчите", баща му за пръв път му пуснал видеокасета на която е бил запис на Пеле, и когато Хонда разбрал, че искал само и изключително да се занимава с тази игра, която е пропагандирал великият бразилец.

С дръпнати очи от Нагоя на Пикси и Венгер пристигна в малкия Венло, а далекоизточната тайна не можа да мине незабелязано в Европа, точно както онази пеперуда, която размахва крила и прави катастрофа по целия континент. Хонда избра ЦСКА, въпреки това, че и някои по-трофейни клубове, а се е говорило за Арсенал, Дортмунд, Юве, Ливърпул, пращали емисари да гледат ВВВ.

Отначало и той си помислил, твърде амбициозен от малък, че ще се задържи в Русия година-две преди да се върне в посоката на залязващото слънце, но няма да бъде първият японец, който ще потроши зъби в руската зима.

Може би днес, когато погледне назад, Хонда прехвърля всичко точно на тази Москва. Хванали са го в златна клетка, би казал, дал е всичко на тези руснаци, включително и онзи четвъртфинал в Шампионската лига, а те му върнали така, че го заробили и отказвали всички предложения на по-силните клубове докато не му изтекъл договорът; да съм дошъл по-млад в този проклет Милан (добре, може би Кейсуке, който знае какво означава добър ПР, никога не би употребил думата "проклет"), кой знае, днес не бих бил в Австралия и Камбоджа в същото време.

Точно Милан, онзи посталегриевия, онзи който ще остане без Шампионска лига и каквато и да е Европа, ще бъде следващата дестинация на Кейсуке Хонда. Тогава е имал 28 години, дошъл е безплатно, дошъл е в клуб, който е бил по нанадолнището с каквото привържениците на Сан Сиро не са свикнали нито някога ще свикнат - ще говори японецът после, че са твърде жестоки, че са нетърпеливи и непоносими, да освиркват още от петата минута ако не ми хареса онова което се случва долу на тревата - а за да бъде всичко по-лошо, около врата му веднага е окачена тежестта на "росонерския" екип с номер десет.

Наистина беше чудно, че тип от ЦСКА, па още и японец, колкото и вълнение да произведе седем-осем времеви зони по-далеч, получи тази тениска преди и да заиграе за Милан.

"Десетката" е чудесна колкото и онзи пръстен около който се въртяха три книги и три филма, умее на повърхността да извлече и най-доброто и най-лошото от човека, умее да го завладее и сломи.

По-специално, десетката на Милан, натопена с пот и постоянният майсторски парфюм на хора, които са се казвали Джани Ривера, Руд Гулит, Руи Коща, Деян Савичевич...

(Окей, точно колкото се срина Милан, толкова се срина и неговата десетка: преди Хонда я носи Кевин Принс Боатенг, а сега ще я задължи Хакан Чалханоглу, и това е, чак и никога да не ви е бил драг Милан, така, сърцето малко да ви заболи.)

В такава компания, въпреки тези скоби, стъпи Кейсуке Хонда, а Индзаги и следващите треньори, включително и Синиша Михайлович, не са позволили да пробва да бъде "трекуартиста", да играе зад нападателите. Бутали са го на крилото, за да отворят пространство на Монтоливо и подобни, а японецът не беше достатъчно подготвен, а камо ли бърз да бъде дясно крило (да вземем предвид, че левият му крак е бил, да бъдем японски прецизни, едно 78% по-употребим от десния), и изваждането от терена много бързо повлия и на неговото ментално състояние.

Не помогнаха и редицата земляци, които нерядко са минавали десет хиляди километра в едната посока само да видят своя идол в екипа на един от най-важните клубове в историята на футбола.

Това, в края на краищата, беше слабост на много играчи от Япония пристигнали с твърде големи очаквания. Не трябва да отиваме по-далеч от Кагава в Юнайтед, който завинаги би могъл да бъде манекен на това ни най-малко роботно разбиране на играта, за да видим че това е много повече правило отколкото изключение; Хонда беше само още един японец, който не успя да се приспособи, и може би наистина са онова което мислим за тях - извънземни...?

И в националния отбор не е вървяло много по-добре, макар че остава съжаление за всички под знамето с червения кръг, че много талантливата селекция не издържа в онзи 1/8-финал на Мондиала в ЮАР, и то след дузпи с Парагвай; на последния турнир, онова сепуко против Белгия в Русия, съвсем подходящо беше и последният мач за амбициозния, понякога и твърде амбициозен Кейсуке Хонда за своята страна.

Преди това играчът с все по-чудни фризури и префинена техника вече беше провел година в Мексико, след като почти обезчестен напусна Милано, а тогава се пресели в Австралия и в същия разход стана селекционер и мениджър, каквото и да означава в Пном Пен това, на една азиатска селекция.

Няма много играчи, чак и в онази епоха преди този суров професионализъм, които са могли да балансират тези две неща - какъвто и да е камбоджанският дял на работата - но футболните алманаси бележат, че Марк Хюз още е играл за Саутхемптън когато е бил селекционер на Уелс; англичаните са се сетили и за Джони Джайлс, който през 1975 в същото време е бил играч-треньор на Уест Бромич и играч-селекционер на Република Ирландия, докато Тери Нийл между 1971 и 1973 е водил в същото време и Хъл Сити и Северна Ирландия.

Не е само заради това, че е японец, Кейсуке Хонда е много повече от футболист: и активист и инвеститор и възпитател, както сам обича да казва, който има проценти в клубове от Австрия до най-затънтения континент.

Човекът от когото Австралия се страхуваше когато се сблъскваха там на азиатските турнири сега е, в разцвета на силата - едва са му 32, а Ендо игра и на 38, а Миюра играе и на 51 - дойде на нов континент, за ново поколение привърженици и нова жътва на слава; а там в Камбоджа, привържениците на един от най-слабите национални отбори на планетата, ще гледат в него като в божество от изтока, надявайки се, че може да направи чудо.

Ако успее, реакцията на всеки сърбин би била съвсем очаквана: тези японци, а особено Кейсуке Хонда, те и без това не са нормални.

Автор: Марко Прелевич