Австралийска ода за Джокович: През цялото време сме били слепи, той е най-добрият за всички времена!

"Как изобщо Роджър Федерер и Рафаел Надал могат да бъдат най-добрите на всички времена когато не са и в своята ера", пита се журналистът Тайсън Ото, който има заслугата за вероятно най-добрия и най-точен текст за съперничеството и "триумвирата" във върха на световния тенис

"През цялото време сме били слепи, Новак Джокович е най-големият тенисист, който се е появил и това не може да бъде по-очевидно".

С това изречение започва авторския текст на австралийския журналист Тайсън Ото за портала news.com.au, и вярвайте, това е най-доброто, най-точното и най-искреното което ще чуете от чуждестранен журналист за актуалния момент в мъжкия тенис в който допреди няколко години владееха Федерер и Надал като неприкосновени сили, а днес и утре, ако питате Ото, ще властва само един човек - Новак Джокович.

Пренасяме целия текст, който попада "в целта" и в сърцето най-много на онези, които се плашат да признаят, че сърбинът още сега е най-добрият тенисист на всички времена.

Това са мислите на Ото за Новак - струва си да се прочете всеки ред!

Новият номер едно се приближи до рекордьора Роджър Федерер на само три трофея от Големия шлем със спечелването на 17-а голяма титла в Мелбърн Парк, където изглежда недосегаемо с постижение 8:0 във финалите. Джокович сега е на само два трофея от Големия шлем изоставане от Рафаел Надал (19).

Новак е шест години по-млад от Федерер (38) и 15 месеца от Надал (33), а пътят по който върви в момента несъмнено го поставя в позиция един ден да завърши пред най-големите съперници по брой титли от Големия шлем. Неговият възход до статуса най-добър за всички времена (Greatest of All Time) е неизбежен.

По някаква причина, нищо не може да разстрои тенис любителите като предходното изречение.

Седемнадесет титли от Големия шлем по-късно, Джокович продължава да не може да махне от себе си неправедния етикет смутител в "GOAT" дуела Рождър Федерер - Рафаел Надал. Никога не е било по-очевидно, че тенис светът е сбъркал спрямо него. И никога не е било по-очевидно, че тенис светът отказва да приеме това.

Никога няма да бъде популярно мнение, но статусът "GOAT" на Джокович е неоспорим. Само че това досега не разбирахме. Но няма да мине много време когато тенис привържениците ще трябва да се сблъскат с неприятната мисъл, която ги държи на стъклени крака - мисълта че Джокович през цялото време третирахме грубо.

"GOAT" просто не смее да бъде освиркан на неговия собствен терен - "Род Лейвър Арена", който стана негов заради осем спечелени титли в Австралия. Привържениците през цялото време бяха против него, до момента в който в още един епичен мач след три часа и 59 минути победи Тийм. Това просто не смее да се прави на най-добрия за всички времена.

Това не би се случило на Федерер или Надал.

Преди само две години американският тенис великан Джон Макенроу заяви, че Джокович е "третиран като говно" от страна на организаторите на Откритото първенство на Австралия, защото мачовете му бяха правени в най-лошия възможен час. През деня, в най-голямата жега, въпреки че и тогава беше шесткратен шампион в Мелбърн. Това правеха, за да излязат насреща за Федерер, който искаше да играе във вечерните сесии.

Това не трябваше да се случва.

Джокович вероятно е най-малко уважавания "GOAT" на всички времена в ерата на модерните спортове.

Можете да не се съгласявате, но когато Джокович закачи своята ракета на пирона, мнозина ще разберат, че са сбъркали спрямо него. Той е много повече от "третия фаворит" в дебата за най-добър тенисист на всички времена. С петте години, които са му останали в професионалния тенис, Джокович би могъл да разтърси света на тениса от корен с унищожаване на всяка последвала история за "GOAT триумвират".

Когато прахта слегне след пет години и Джокович надмине 20-те титли от Големия шлем на Федерер, тогава само сърбинът ще остане в дебата на тенис любителите като най-добрият за всички времена. Тогава, може би само тогава, ще разберем колко сме сбъркали.

Надал веднъж съвършено се приближи колко бъркаме за Джокович.

- Не би било честно да кажа, че Федерер не е най-добрият играч срещу когото съм играл, защото неговите титли и резултати доказват това. Но на техническо ниво, когато Джокович е във върха на своята игра, трябва да кажа, че тогава играя срещу недосегаем противник - каза преди няколко години испанецът.

Чак и ако не се брои Големия шлем, Джокович всякак е по-добър в директните дуели с двамата най-големи съперници. Против Федерер има 27:23, против Надал 29:26.

Как изобщо Роджър Федерер и Рафаел Надал могат да бъдат най-добри за всички времена когато не са най-добри и в своята ера?

Това няма да се случи преди Федерер да се откаже, но съществува реален шанс следващото поколение тенис привърженици да говори за годините на Джокович и как Надал и Федерер са били единствените, които са могли временно да го спрат в епохата, която ще бъде разглеждана като доминиращата история на една ера - и колко недосегаем е бил Джокович.

"Джокера" всъщност през цялото време е бил крал.

Докато той не показва знаци да забавя, Федерер ще е близо до 39 години по времето на Ролан Гарос и Уимбълдън - почти две години по-възрастен от Кен Розуел, австралиецът, който стана най-старият шампион в Големия шлем на 37 години (Откритото първенство на Австралия, 1972).

Федерер спечели последната титла от Големия шлем преди две години. Може би швейцарският маестро има най-елегантният бекхенд виждан някога в тениса, в най-скоро време лесно може да бъде запомнен със своя елегантен стил отколкото по рекордния брой титли от Големия шлем. Тук неговите аргументи ще спрат да важат.

Залъга всички нас.

Бяхме пияни от красотата на неговата игра, поезията на неговите движения и великолепието на отношението което носеше на терена и извън него. Всички тези неща правеха Федерер най-обичания играч на своето поколение, но те не го направиха най-добрият.

Джокович просто няма тази аура, но онова което има е най-убийственият ум, който светът на спорта някога е виждал. В ерата когато тенис мачове се печелят и губят заради най-ситни детайли, Джокович е по-недосегаем повече отколкото който и да е друг играч в "тура". Той няма красотата на движенията на Федерер, но неговият мозък бързо стана неговото най-силно оръжие, което мъжкият тенис е виждал.

В ерата когато физически силните като Монфис, Кирьос и Иснър не успяха и да се приближат до титла от Големия шлем, Джокович, играч, който уж няма нито един поразителен сегмент в играта в който да изпъква, побеждава всички тях, сякаш са нищо.

Това е онова което правят най-добрите на всички времена - а това точно е Новак Джокович.

Психически терминатор: какво е в главата на Новак в най-тежките моменти?

Проблемът е открит: две топки за мача за противника, целият стадион против тебе, борба за най-големия трофей с най-големия противник; Действие: "Премини в режим за извънредни ситуации"

Точно с изречението отгоре може да се опише как изглежда психическата борба на Новак Джокович против най-големите съперници в най-тежките мигове с които се сблъсква на най-големите турнири. По правило, Джокович в най-тежките моменти е най-добър!

Това видяхме и във финала на Откритото първенство на Австралия против Доминик Тийм, когато беше на ръба на провала, но се вдигна от пепелта като феникс и стигна до титла №17 от Големия шлем в кариерата.

Без дилеми, в такива ситуации е най-добрият на всички времена, защото нито един тенисист в историята на тази спорт през кариерата не е имал такъв резултат когато става въпрос за съотношение победи и загуби в ситуации когато има или се изправя пред топка за мача.

Колко мача са изгубили когато са имали топка за мача, а колко Джокович, Надал и Федерер са спечелили когато са били на точка от загубата?

Джокович - 14 победи и 3 поражения

Федерер - 22 победи и 22 поражения

Надал - 14 победи и 8 поражения

Новак в кариерата е изгубил само три пъти когато е имал топка за мача. Против Михаил Южни в полуфинала в Ротердам през 2007, след това от Рафаел Надал в полуфинала в Мадрид през 2009 и накрая от Марин Чилич във финала на Куинс през 2018 година.

От друга страна, 14 пъти е излизал като победител в мачове в които неговият противник е имал топка за краен успех. От тях четири пъти са били в турнири от Големия шлем.

За 15 години професионална кариера и такъв брой мачове това е почти безукорна статистика. Също така, трябва да се спомене, че на Новак никога не му се е случвало да изгуби мач от турнирите от Големия шлем когато има топка за мача. Само веднъж е имало такъв случай в Мастърс, а два пъти в турнири от серията 500.

За сравнение, Роджър Федерер в кариерата е изгубил 22 мача в които е имал топка за успех. От тях шест пъти в Големия шлем, а три пъти от Новак Джокович (два пъти в Откритото на САЩ (2010 и 2011) и веднъж в Уимбълдън миналата година). Федерер и 22 пъти е печелил в мачове в които се е изправял пред топка за мача, а последният такъв случай беше на тазгодишното Открито първенство на Австралия против Тенис Сандгрен в 1/4-финала, когато спаси чак 7 топки за мача.

Все пак, когато погледнете статистиката на Федерер и Джокович в съотношението победи и поражения в такива ситуации, ясно е кой е психически по-стабилният в най-стресовите ситуации по време на мачовете.

Вторият най-голям съперник на Новак, Рафаел Надал, статистически е по-добър от Федерер, но продължава да е далече от Джокович по този статистически параметър. Надал е изгубил осем пъти в кариерата в моменти когато е имал топка за мача. За последен път от Ник Кирьос в Акапулко 2017 година.

От друга страна, Надал 14 пъти в кариерата е успявал да победи когато се е изправял пред топка за мача. За последен път спечели на Завършващия Мастърс в Лондон през 2019, когато надви Даниил Медведев в своята група, сега има резултат от 14 победи и 8 поражения в такива ситуации.

Финалът на Откритото първенство на Австралия като прекопиран финал на Уимбълдън от 2019 година

Новак отново показа психическа сила и във финала на Откритото първенство на Австралия против Доминик Тийм. Въпреки че не се изправи пред топка за мача, може да се каже, че фактически имаше такава ситуация, защото Тийм водеше с 2:1 в сетовете, и имаше топка за пробив в четвъртия да поведе. Обаче, тогава Новак показа своята известна психическа сила. Премина в режим "извънредна ситуация" като терминатора в известните филми.

А в тези извънредни ситуации Новак е най-силен!

На Род Лейвър Арена против Тийм беше видяна подобна ситуация както в известния финал с Федерер през 2019 година, когато Новак спаси две топки за мача на сервис на Федерер. Привържениците бяха в транс, вече виждаха трофея в ръцете на Федерер, викаше се "Роджър, Роджър", но забравиха, че Новак е най-тежко да бъде сломен в такива моменти. С чудесни ходове спаси две топки за мача, пребори се за супер тайбрек след 12:12 в редовната част и след това в него победи със 7:3.

И сега против Тийм публиката в по-голямата си част беше на страната на австриеца против Новак и заради това накрая не искаше да им изпрати своите разпознаваеми сърца, какъвто беше и случаят на Уимбълдън миналата година. Джокович имаше проблеми със здравето, беше нервен, съдията го провокира... изглеждаше, че губи мача, защото при преднина на Тийм от 2:1 австриецът имаше топка за пробив. А тогава, отново психическата сила на Джокович дойде до изражение! Когато най-малко се очакваше, той реши да играе сервис воле и да изненада противника.

- Вероятно една точка ни делеше от различен изход. Можеше да отиде в напълно друга посока. Играх сервис воле на топка за пробив в четвъртия и петия сет, и двата пъти си струваше, но можеше да бъде и различно. Сервис воле не е нещо което правя често, но разпознах, че това е тактика, която си струва в тези моменти и успя - каза Новак след мача на конференцията когато го питаха за ключовите мигове в мача.

И точно тук се крие тайната на успеха на Новак в най-тежките моменти. Способността за част от секундата да вземе правилното решение в последния момент и то да бъде вярно.

Обясни и на Уимбълдън как се изправя пред ситуации в които публиката е неприятелски настроена и подкрепя неговите съперници. Разкри какво е в неговата глава в тези моменти.

- Опитвате да игнорирате това, но е много трудно. Обичам да го решавам съзнателно, когато те викат "Роджър" - аз чувам "Новак". Знам, че звучи глупаво, но аз обичам да го правя. Така опитвам да убедя себе си, че е това което изговарят. Трудно е да игнорирате това.

- Трудно е да игнорирате това. Атмосферата е електризирана и този шум, особено в някои решаващи части от мача когато е неизвестно... Публиката тогава оживява. Разбира се, ако имате голямата част от публиката на своя страна това ви дава мотивация, сила и енергия. Когато нямате всичко това трябва да потърсите вътре в себе си, предполагам - каза Новак и разкри че срещу Федерер вече е имал в главата всички сценарии как и какво ще се случи.

- Онова което обещах на себе си беше, че ще остана спокоен на терена, защото знаех каква ще е атмосферата. Разбира се, Роджър игра добре, но аз вече имах всички сценарии в главата си, всичко визуализирах - разкри Новак.

Неговата майка Диана преди финала на Откритото първенство на Австралия даде интервю за Спорт Клуб в което говори за тази психическа подготовка на Новак и разкри по какъв начин се преборва с напрежението когато е в най-тежки ситуации.

- Научи се да се преборва с работа над себе си. Смятам, че това са медитации, преди всичко. В деня пред Уимбълдън, спомням си, той е с нас, а сякаш не е. Физически е, но психически не е. Играе си с децата, но сякаш не е тук. Той два дни се подготвяше психически за онова което следва и напълно в мислите беше фокусиран над това - разкри майката на Новак.

Новак започна сезона по феноменален начин, обяви поход към първото място във вечната ранглиста, а това означава да бъде рекордьор по брой седмици на място номер 1, за което го чака жестока борба с Рафаел Надал в продължението на сезона, а преди всичко атака на рекорда от 20 трофея от Големия шлем, който в момента държи Роджър Федерер.

По психическа сила още сега няма равен и в този сегмент е GOAT! Не се съмняваме, че с такава психическа сила, Новак ще покори и всички останали рекорди и ще остане запомнен като най-големият тенисист на всички времена!

Автор: Душан Ущевич

Народен герой

Елитът го освирква на всички големи турнири и вярно подкрепя който и да застане от другата страна на мрежата, а той малко по малко става идол на "малкия човек"

Да се разберем веднага в началото - тенисът е спорт на елита. И то винаги, на практика от средните векове. Бил и останал кралски. Оттук и всичките тези, на практика, "дворни" правила на поведение и на играчите и на зрителите. Ако се съмнявате в това, погледнете само Уимбълдън, носещият стълб на белия спорт, който целият е в кралски символики.

Но това е така и трябва да се уважава.

Междувременно, като всичко което създава човек, а особено с такъв знак, това става и полека прераства в класическа елитарност. По онзи белградски принцип, без смисъл и интелигенция, че всеки извън границата на "кръга двойка" е обикновен селянин. Така, твърдо и пейоративно.

И пренесете сега това в спорта, в този случай белия, и всичко ще ви бъде ясно. Хората, които случайно са се родили например в Англия или САЩ смятат, че имат повече "права" над тениса отколкото онези, които не са. А особено когато шампионите идват източния дял на "средната земя", да се изразим "толкиновски".

Тази елитарност, а всъщност глупост и провинциалност имат своята основа в почти всеки детайл на модерния свят, където хора без никакви ясни качества смятат, че са по-добри от онези другите. Същата е историята и с тукашния национализъм, в който комшии говорят един и същ език, но се мразят заради митомания. Но това е друга тема...

Разбира се, тук мислим директно за Новак, да не спекулираме.

Сръбският ас, първа ракета в света, когото полека вече можем да започнем да коронясваме за "най-добрият на всички времена" като Спартак в Древния Рим разклати порядъка, разруши мечти, поне за тази генерация, за някакво преимущество на "западната раса" олицетворени преди всичко в Роджър Федерер. Толкова разтърси, че тази омраза от трибуните полека се превръща в отчаяние. Отчаяние заради импотентността да му попречат да ги гази по техните правила.

Добре се видя това и на чудесната Род Лейвър Арена, където Доминик Тийм, доброто момче от Винер Нойщадт, което няма нито една титла от Големия шлем, имаше далеч повече "привърженици" от сега вече осемкратния шампион на Откритото на Австралия.

"Свикнал съм вече с такива ситуации. Научих се да изключвам и да си представям, че подкрепят мен. Много ни означаваше подкрепата по време на похода за АТП Купата и за пръв път извън Сърбия да се чувствам сякаш играя пред своя публика. Те ми дават криле."

Но, от другата страна на зида, тоест извън стадиона, съвсем различна история. Там сред обикновения, работнически народ, който няма нито пари, нито влияние да си набави билети за големия финал, празник на любовта. Да бъдем реални, предимно предвождан от хора от тези пространства. Но, това е най-малко важното.

Очевидно разочарован от публиката на Род Лейвър Арена, Новак не изпрати нито сърца нито целувки след победата във финала. Нямаше празнуване, къде от уважение към загиналия му приятел и ментор Коби Брайънт, къде заради редицата човешки и животински жертви на катастрофалните горски пожари във вътрешността на Австралия, но преди всичко заради негативната енергия от трибуните. Отново, дори и в досега "неговия" Мелбърн подкрепяха повече против сърбина, отколкото да подкрепят Тийм. И така, много негативно.

"Аз правя нещата, които усещам, но не усещах тази енергия от трибуните. Може би би трябвало да се издигна над това, но и аз съм човек. И аз греша", каза Новак след финала.

Андрю Карнеги

Важното е, че Новак последните години е разпознат като някакъв вид "народен герой", супер атлет по мерките "обикновени" и "малки". От скромен произход е, без оглед на разтурената държава, със семейството кърваво се е преборил за всичко което има. Вдигна се от дъното и скочи на върха.

Сходна е историята с легендарния американски богаташ и филантроп от шотландски произход Андрю Карнеги (от неговия фонд е изградена например Университетската библиотека в Белград, за което е заслужил близката улица да получи неговото име). Шотландците тогава (а и сега) в англосаксонския расизъм са смятани за хора второ качество. Онези, които са завладени. А ако са били и тежко бедни като Карнеги, презирани винаги и навсякъде. Ирландците, разбира се, получавали още по-лошо отношение...

И Карнеги като сръбския ас много работил над себе си, образовал се, усъвършенствал се във всеки поглед, при това развил бизнес със стоманодобивни фабрики, който го направил най-богатият американец в своето време. Но никога този елит не го приел, никога! Накрая малко разочарован, но повече предизвикан, продал своя бизнес и се наслаждавал до края на живота на нещата, които обичал да прави, преди всичко да играе голф. Тъй като останал скромен и на земята, обичал да дава, като направил най-големият фонд дотогава, за да помага на онези, които живеят на дъното на социалната система, откъдето е тръгнал и той.

Паралелът е ясен, а той е, че борба с този набеден елит няма, защото не можете да убедите човек да обича някой, който не обича заради съвсем причудливи причини, каквато е месторождението. Нима някой смее да мисли, че е по-добър от Никола Тесла, въпреки че той не се е родил (макар че наистина е умрял) в Манхатън? Или пък в Швейцария? Или пък че е по-лош от Хитлер, защото този видял дневна светлина в Австро-Унгария?

Най-добре е да се избере пътят на Карнеги, но и на самия Новак, а той е игнориране и в най-лошия случай презрение към онези, които те мразят просто така. Спомнете си само усмивката на Джокович, когато миналата година сломи Федерер във финала на Уимбълдън. Да ги победиш на техен терен, и то когато мислят, че победата е тяхна, е единственият правилен отговор.

Този наш банйички "народен герой" ще продължи да живее в свят в който всъщност не е приет, колкото и да е над него. Да не се лъжем, там е много по-добре, защото ние наистина сме на дъното. А когато си на дъното, в калта, герои са нужни. Имаме и твърде много антигерои...

Ние внезапно получихме един, който ни показва, но и на милиони други потиснати по света, че и през тази капиталистично-клиентелистка псевдосистема може да се мине до върха, играейки по правилата. Но и че никой заради това няма да те тупа по рамото. Нещо повече, ще те мрази. Може би не директно в лицето, но от добро разстояние със сигурност. От трибуните. Класовата система в цялата си гнилост...

Легендарният играч на двойки, Тод Уудбридж, изключително уважаван в света на тениса е един от онези на които им е дразнещо такова отношение към най-добрия на планетата.

"Няма съмнение, че Новак го дразни, че не е общоприет. Видя се добре в АТП Купата когато просто беше изненадан, че има подкрепа от трибуните, чак и против Надал. Затова и направи такива чудесни мачове. Напълно нов опит за него", твърди австралиецът. "Като по-млад трудно понасяше омразата от трибуните, но както съзряваше така и прие ситуацията. Сега използва тази негативна енергия да вдигне своето его и да го използва. Много привърженици не го обичат, защото се намеси в борбата, която водеха Федерер и Надал, той им е натрапник"

Не сме, както е посочено и чрез примера за белградската фалшива елитарност и националния шовинизъм, и ние тук, колко ни има, имунизирани към такова отрицателно поведение. Нещо повече. Затова точно чрез примера за онова през което преминава Джокович можем да научим да признаваме грешките и да приемаме непознатото, чуждото.

Защото само така можеш да бъдеш, като сръбския ас "народен герой" или - на таблоидния език - любимец на масите.

Автор: Славко Джорджевич

Най-доброто идва след 30

Джокович до Олимпийските игри в Токио има голям шанс, проектираната дата за събаряне на рекорда на Федерер е 5 октомври

От днес и официално е най-добрият в света! Новак Джокович се върна там където принадлежи, на първа позиция в АТП листата след победа над Доминик Тийм във финала на Откритото първенство на Австралия (3:2). Беше въпрос на време кога Ноле ще прескочи Рафаел Надал и ще се качи на трона. Съдбата е искала това да бъде още след първия турнир от Големия шлем през сезона, а с оглед на това, че сръбският тенисист не брани много точки в идния период, трудно е да се очаква, че който и да е ще е близо да го застраши.

Когато Джокович изгуби третия сет от Тийм изглеждаше, че ще бъде трудно да се върне в мача. Не само заради играта, а и заради слабата енергия. Статистиката казва, че когато имате изоставане от 1:2 в сетовете във финал от Големия шлем имате само 4,1% шанс да преобърнете, тъй като играчите са обръщали такъв резултат само два пъти в 48 ситуации от 2000. Новак прави невъзможното, онова което никой друг не може.

Осмият трофей в Откритото първенство на Австралия от също толкова финала показа още веднъж, че Джокович е абсолютният владетел на Мелбърн. Макар че, през този сезон показа, че е главен на целия австралийски континент, след като преди този турнир спечели и АТП Купата с националния на Сърбия, така спечели всички 13 мача на старта на сезона. А знае Джокович и за много по-добър низ, спомнете си само 2011 когато започна сезона с невероятните 41 поредни победи. Сега отново изглежда неунищожим.

Новият-стар световен номер едно след малко повече от два месеца пълни 33 години, но както кариерата напредва, резултатите са все по-добри. Джокович след 28-мия рожден ден спечели общо девет титли от Големия шлем, от тях пет след 30-ата година. Титлата в Мелбърн беше неговата №78 в кариерата и му помогна да прескочи Джон Макенроу и да се качи на пето място в листата играчи с най-много трофеи. Следващият когото Ноле преследва е Надал с 84 титли. Например, в четвъртото десетилетие на живота Рафа е вдигнал пет от общо 19 титли от Големия шлем, Роджър четири от 20. При това, Джокович е най-младият член на големите, което означава, че има предимство да продължи жътвата на трофеи в най-зрялата епоха на кариерата.

Изглежда, че Джокович в последното десетилетие няма конкуренция. Всичко започна от този известен Уимбълдън 2011 когато обедини първата позиция и трофея от Големия шлем. От този момент Новак проведе 276 седмици като най-добър тенисист в света, а колко голяма цифра е това говори фактът, че следващ в класирането е Надал с 207. Федерер оттогава е провел 25 седмици като първа ракета на планетата, 11 пъти по-малко от Джокович.

Именно Ноле ще подгони швейцареца във вечното класиране на играчите с най-много седмици на първа позиция, който е събрал 310 седмици. Първо ще трябва да стигне Пит Сампрас, който има 286, десет повече от Новак, а ако всичко върви по план ще изпревари един от своите идоли на 20 април тази година. Рекордът на Федерер заплашва да бъде застрашен на 5 октомври, ако Джокович дотогава се задържи на позиция номер едно.

Това е прилично реално с оглед на това, че през февруари Новак не защитава точки (Дубай, Индиън Уелс), през март само 135 (Маями), докато през април едва 180 (Монте Карло, макар че още не е обявил участие). Първият преследвач Рафаел Надал ще има значително по-тежка работа, тъй като през март и април комбинирано защитава 945 точки. В този период от по-големите турнири ще се играят мастърсите на американска земя, така че ще има възможност разликата само да се увеличи.

В момента, Джокович има 9720 точки, докато Надал е на 9395. Новак на 24 февруари го очаква турнирът в Дубай, където може с евентуален триумф да спечели 500 точки. В същото време Рафа ще играе в Акапулко, където брани едва 45 точки, също на турнир от категория 500. Истинска разлика спрямо Надал сръбският тенисист би трябвало да направи на Мастърса в Индиън Уелс, който се играе от 12 март, тъй като брани само 90 точки, докато испанецът миналата година игра полуфинал и заработи 360. След това следва Маями, в края на март: Джокович брани 1/8-финал и 90 точки, а Надал прескочи надпреварата във Флорида през миналата година, така че сега всеки резултат ще му е от полза. Много е реално да се очаква Новак от 5 април, когато завършва Маями да прескочи Пит Сампрас по брой проведени седмици на второ място във вечното класиране (286), като на Джокович му е нужно да спечели Дубай, с поне един от двата споменати мастърса.

Трудно е да се каже какъв сценарий ще се проектира до 5 октомври. Повечето тенисисти не са заявили турнири след летния период, дотогава е известно, че ще се гонят трофеите от Ролан Гарос (миналата година спря на полуфинал точно срещу Доминик Тийм) и Уимбълдън (победи Роджър Федерер в епичен финал), което означава, че в случай да повтори това има хубави шансове да остане първи. Разбира се, тук са и Олимпийските игри в Токио (юли), където фокусът на сръбския ас ще бъде към златния медал. Но, всичко подсказва, че в началото на есента трябва да падне и рекорда на Федерер по брой седмици на първо място в АТП листата, за който мнозина мислеха, че дълги години няма да бъде съборен. Както винаги - Джокович има последната дума.

Автор: Давид Раданович

Вярвайте в невъзможното като Новак

Новак победи още веднъж! И то как! Спечели рекордна, осма титла в Мелбърн, въпреки това че губеше с 1:2, че го нервира съдията и че от другата страна на мрежата имаше по-младия и изключително талантлив Доминик Тийм. И не само спечели титлата в своя любим турнир, а с победата се върна на трона. Отново е пръв в АТП листата.

Въпреки че следя Новак и обичам тениса, няма все пак тук да "взимам хляба" на колегите от спортната редакция. Просто имам нужда да напиша няколко думи за това колко вдъхновява Новак и радва тази нация, а идеята ми дойде на напълно неочаквано място.

Час време след края на мача, седях във фризьорския салон в който десетина жени говореха за Ноле. Клиентките разказваха на фризьорките сцени от Мелбърн. Усмихвам се и размислям дали съществува още нещо около което можем без много мъки да сме съгласни и което толкова ни радва.

Спомням си своята първа "среща" с този невероятен човек. Това беше преди повече от десет години когато тепърва започна да печели турнири и място в нашите сърца. Следях, като журналист, отбелязването на някаква важна годишнина (не мога точно да се сетя от какво). На събирането бяха президента, премиера, министри, но в онзи момент когато се появи Новак, всички станаха незначителни.

Камери, микрофони, журналисти, но и самите официални лица се обърнаха към него. Разбира се, и аз бях една от тях. Вече не размислях за работата, а с купчината се бутах да получа автограф.

И, за мое голямо щастие, получих го. Подписът на лист откъснат от журналистическия тефтер с гордост пазя и днес. Оттогава не съм имала възможност да го видя на живо, нито лично, нито професионално, но се надявам това да не е била нашата единствена среща и че един ден ще бъде мой събеседник в студиото на Радио Београд 1.

Докато това не се случи, имам няколко съобщения, и за него, и за нас!

На него желая да бъде здрав и успешен и да не се променя - на обидите да отвръща с усмивка и победа, освиркванията от трибуните само допълнително да го вдъхновяват и на завистта да отговаря с високо вдигнат палец когато противникът направи чудесен ход. Желая му да продължи да остане недосегаем за нашите разделения, омрази и несъгласия.

И да, искам колкото може повече време да прекарва със семейството и да, както и досега, не отговаря на нападките заради избора на сътрудници, начинът на хранене или стила на живот. Защо би променял нещо в своя живот човек, който е толкова успешен?!

На нас, за разлика от Ноле, желая да се променяме, да приличаме повече на него.

Като казвам това, не мисля буквално, защото такъв рядко се ражда. Мисля на това да бъдем по-усърдни, по-търпеливи, по-храбри. Пожелавам ни да вярваме повече в себе си и да се борим за собствения успех, не чакайки това да направи някой друг. Новак и неговото семейство да са чакали държавата, клубовете, спонсорите, вероятно днес нямаше да се радваме на неговите титли.

Затова, вярвайте в невъзможното и не се отказвайте от своите цели колкото и те в този момент да изглеждат недостижими. Пожелавам ни още и нас колкото може повече неща, хора и събития да ни събират както днес ни обединява Новак.

И за край, най-честата днешна публикация от социалните мрежи! ТООО БРЕЕЕЕ НОЛЕЕЕЕЕ!!!!

Автор: Джурджица Драгаш

Невероятна глупост на хърватски вратар струва победата на отбора му

На никого не е ясно защо го направи в момент когато мачът беше почти свършил.

Ведран Янйетович е вратар на Уест Сидни Уондърърс, а след неразбираема глупост против Бризбейн стана предмет на осмиване в социалните мрежи.

Хърватският пазител на мрежата при резултат 2:1 в полза на своя отбор, в 95-а минута, докосна топката, която излизаше в аут и след изпълнението му вероятно съдията щеше да свири край, преплете се и тя отиде в корнер.

Познахте? След този ъглов удар Бризбейн изравни! Глупост на вратаря за медал...

Meanwhile in Australia, this actually happened last weekend. 🇦🇺😂 pic.twitter.com/MTEMhM8MDq

— Football Tweet (@Football__Tweet) 28 януари 2019 г.

Кейсуке Хонда, тези японци и без това не са нормални

Реакцията на всеки сърбин би била съвсем очаквана. Тези японци, те и без това не са нормални: къде манга, къде аниме, къде ужаси, къде косплей, хайку, гейнокай, кавай, машинисти, които се хвърлят под влакове, къде караоке, нищо не може да ни изненада което идва от най-далечния изток, ние мислим, че те са извънземни и може би и наистина са такива, и как иначе да обясниш Кейсуке Хонда освен с това, че е японец?

Защото в тази проклета национална пауза - дълбоко дишате, но ни чака още една през ноември, и тогава сме спокойни до 2019 година? - почти под радара минаха някои неща; окей, всички знаем, Гибралтар победи в два мача, и че немците са в крах, и че Мадагаскар за пръв път е участник в Купата на африканските нации, а им честити лично президент, който се казва така просто, Ери Раяонаримампианина Ракотоариманана, но почти никой не чу с какво сега се занимава най-популярният, а вероятно и най-добрият, японски футболист на всички времена?

Да, Кейсуке Хонда през лятото подписа за Мелбърн Виктори, ставайки така още един надарен футболист, който залезът на кариерата реши да дочака там където зимите са смешни, а летата твърде дълги, но в същото време известният японец стана, внимавайте сега, и селекционер на бъдещия представителен отбор на Камбоджа.

Въпреки това, заради подготовката за новия клубен сезон - и това е всичко което трябва да знаем за камбоджанския футбол - Хонда не е водил отбора в последния приятелски мач, който са загубили от Сингапур с 1:2, но, казват, е дал инструкции как трябва да се играе, а трябва да се играе така както играе Кейсуке Хонда.

А това е вече история, можем да я наречем онази за последния цар на Япония, Камбоджа, Австралия и Мексико, за човека, който можеше много и който в същото време направи най-много, което го отличава от класическите разкази за безкрайно талантливи момчета, които просто не са се вписали.

Кейсуке Хонда беше, в държава, която въпреки своята лудост, бейзбол, Нинтендо и Нео-Гео, имаше поне покер приятели на футбола - Хидетоши Наката, Шунсуке Накамура, Казуйоши Миюра, Ясухито Ендо, да кажем че Нагатомо, Шинджо Оно и Кагава никога не показаха своя потенциал изцяло? - най-голямата звезда, човек, който заприлича на Дейвид Бекъм не само заради своите свободни удари и центрирания и, добре, фризури, а преди всичко заради комерсиалното значение.

Известният директор на Дисни Майкъл Айзнър има онзи цитат, че Дисни е толкова голям, че на абсолютно всичко може да се залепят ушите на Мики Маус и то ще се продава; Кейсуке Хонда, което показа и когато дойде за пръв път в Европа, и когато беше в Мексико, и сега когато е там долу, е японският Мики Маус, лик на когото се лепят реклами, спонсори, маркетингови договори и баснословни ТВ права.

Когато би се кандидатирал за японски премиер, вероятно славолюбивия и сърдит Шинзо Абе би разбрал, че му е по-добре да се пенсионира; когато пожелае да бъде император, и Акихито и Нарухито дълбоко биха му се поклонили или извършили харакири. Толкова е голям, най-големият, Кейсуке Хонда.

А всичко това е било, би могло да се каже, макар донякъде въпреки това което се е случвало на терена: защото селекционерът на Камбоджа и титуляр на Мелбърн Виктори не изпълни всичко което е зачертал когато, както е казал за онзи чудесен сайт "Трибуната на играчите", баща му за пръв път му пуснал видеокасета на която е бил запис на Пеле, и когато Хонда разбрал, че искал само и изключително да се занимава с тази игра, която е пропагандирал великият бразилец.

С дръпнати очи от Нагоя на Пикси и Венгер пристигна в малкия Венло, а далекоизточната тайна не можа да мине незабелязано в Европа, точно както онази пеперуда, която размахва крила и прави катастрофа по целия континент. Хонда избра ЦСКА, въпреки това, че и някои по-трофейни клубове, а се е говорило за Арсенал, Дортмунд, Юве, Ливърпул, пращали емисари да гледат ВВВ.

Отначало и той си помислил, твърде амбициозен от малък, че ще се задържи в Русия година-две преди да се върне в посоката на залязващото слънце, но няма да бъде първият японец, който ще потроши зъби в руската зима.

Може би днес, когато погледне назад, Хонда прехвърля всичко точно на тази Москва. Хванали са го в златна клетка, би казал, дал е всичко на тези руснаци, включително и онзи четвъртфинал в Шампионската лига, а те му върнали така, че го заробили и отказвали всички предложения на по-силните клубове докато не му изтекъл договорът; да съм дошъл по-млад в този проклет Милан (добре, може би Кейсуке, който знае какво означава добър ПР, никога не би употребил думата "проклет"), кой знае, днес не бих бил в Австралия и Камбоджа в същото време.

Точно Милан, онзи посталегриевия, онзи който ще остане без Шампионска лига и каквато и да е Европа, ще бъде следващата дестинация на Кейсуке Хонда. Тогава е имал 28 години, дошъл е безплатно, дошъл е в клуб, който е бил по нанадолнището с каквото привържениците на Сан Сиро не са свикнали нито някога ще свикнат - ще говори японецът после, че са твърде жестоки, че са нетърпеливи и непоносими, да освиркват още от петата минута ако не ми хареса онова което се случва долу на тревата - а за да бъде всичко по-лошо, около врата му веднага е окачена тежестта на "росонерския" екип с номер десет.

Наистина беше чудно, че тип от ЦСКА, па още и японец, колкото и вълнение да произведе седем-осем времеви зони по-далеч, получи тази тениска преди и да заиграе за Милан.

"Десетката" е чудесна колкото и онзи пръстен около който се въртяха три книги и три филма, умее на повърхността да извлече и най-доброто и най-лошото от човека, умее да го завладее и сломи.

По-специално, десетката на Милан, натопена с пот и постоянният майсторски парфюм на хора, които са се казвали Джани Ривера, Руд Гулит, Руи Коща, Деян Савичевич...

(Окей, точно колкото се срина Милан, толкова се срина и неговата десетка: преди Хонда я носи Кевин Принс Боатенг, а сега ще я задължи Хакан Чалханоглу, и това е, чак и никога да не ви е бил драг Милан, така, сърцето малко да ви заболи.)

В такава компания, въпреки тези скоби, стъпи Кейсуке Хонда, а Индзаги и следващите треньори, включително и Синиша Михайлович, не са позволили да пробва да бъде "трекуартиста", да играе зад нападателите. Бутали са го на крилото, за да отворят пространство на Монтоливо и подобни, а японецът не беше достатъчно подготвен, а камо ли бърз да бъде дясно крило (да вземем предвид, че левият му крак е бил, да бъдем японски прецизни, едно 78% по-употребим от десния), и изваждането от терена много бързо повлия и на неговото ментално състояние.

Не помогнаха и редицата земляци, които нерядко са минавали десет хиляди километра в едната посока само да видят своя идол в екипа на един от най-важните клубове в историята на футбола.

Това, в края на краищата, беше слабост на много играчи от Япония пристигнали с твърде големи очаквания. Не трябва да отиваме по-далеч от Кагава в Юнайтед, който завинаги би могъл да бъде манекен на това ни най-малко роботно разбиране на играта, за да видим че това е много повече правило отколкото изключение; Хонда беше само още един японец, който не успя да се приспособи, и може би наистина са онова което мислим за тях - извънземни...?

И в националния отбор не е вървяло много по-добре, макар че остава съжаление за всички под знамето с червения кръг, че много талантливата селекция не издържа в онзи 1/8-финал на Мондиала в ЮАР, и то след дузпи с Парагвай; на последния турнир, онова сепуко против Белгия в Русия, съвсем подходящо беше и последният мач за амбициозния, понякога и твърде амбициозен Кейсуке Хонда за своята страна.

Преди това играчът с все по-чудни фризури и префинена техника вече беше провел година в Мексико, след като почти обезчестен напусна Милано, а тогава се пресели в Австралия и в същия разход стана селекционер и мениджър, каквото и да означава в Пном Пен това, на една азиатска селекция.

Няма много играчи, чак и в онази епоха преди този суров професионализъм, които са могли да балансират тези две неща - какъвто и да е камбоджанският дял на работата - но футболните алманаси бележат, че Марк Хюз още е играл за Саутхемптън когато е бил селекционер на Уелс; англичаните са се сетили и за Джони Джайлс, който през 1975 в същото време е бил играч-треньор на Уест Бромич и играч-селекционер на Република Ирландия, докато Тери Нийл между 1971 и 1973 е водил в същото време и Хъл Сити и Северна Ирландия.

Не е само заради това, че е японец, Кейсуке Хонда е много повече от футболист: и активист и инвеститор и възпитател, както сам обича да казва, който има проценти в клубове от Австрия до най-затънтения континент.

Човекът от когото Австралия се страхуваше когато се сблъскваха там на азиатските турнири сега е, в разцвета на силата - едва са му 32, а Ендо игра и на 38, а Миюра играе и на 51 - дойде на нов континент, за ново поколение привърженици и нова жътва на слава; а там в Камбоджа, привържениците на един от най-слабите национални отбори на планетата, ще гледат в него като в божество от изтока, надявайки се, че може да направи чудо.

Ако успее, реакцията на всеки сърбин би била съвсем очаквана: тези японци, а особено Кейсуке Хонда, те и без това не са нормални.

Автор: Марко Прелевич

Дегенек пред австралийците: Сбъдната мечта, като влязохме в Шампионската лига цялата държава спря за 24 ч

Ако поискате от привържениците на Цървена звезда да оценят подсилванията, които пристигнаха в клуба това лято, една от най-високите без съмнение ще получи Милош Дегенек. Националът на Австралия напълно замести напусналия Дамян Льо Талек, а в играта на отбора на Владан Милойевич донесе допълнителна положителна енергия, която може би беше ключова в решителния мач със Залцбург на Ред Бул Арена.

Дегенек беше в центъра на вниманието на тамошните медии при събирането на националния отбор.

"Наистина ми се сбъдна мечта. Отраснал съм в Австралия, но Цървена звезда винаги е била отбора, който аз и моето семейство сме подкрепяли. Чак и в годините на тежки борби за сръбския футбол винаги сме обичали този клуб, а когато се присъединих към него да помогна в борбата за Шампионска лига това беше нещо феноменално. Наистина е вълнуващо да си там в тези моменти. Дълго ме искаха, имах контакт с хората от клуба още преди година и половина", заяви Дегенек за австралийските медии.

В досегашната кариера, Дегенек е търсил себе си, бил е член на Мюнхен 1860, а след това и на Йокохама, все пак, когато се появила ясна възможност за преминаване в Цървена звезда най-накрая се изпълнило двустранното желание.

"След Световното първенство отидох в Сърбия да бъда със семейството. Отвори се възможност за преминаване в Цървена звезда и не размислях повече. Преговарях с Анжи докато бях в Япония и разбрах, че искам да се върна в Европа и това беше голям клуб, който ме искаше. Това не е голям клуб във финансов смисъл и клуб от голямо първенство, но това е голям клуб от моята страна. Всичко е в сърцето и в опита да докажеш себе си."

Мечтите накрая се сбъднали, а към тях се добавило и класирането в Шампионската лига.

"Това е клуб за който винаги съм мечтал да играя. Но сега когато осигурихме класиране в Шампионската лига вече е значим клуб и в европейския футбол. Ще играем срещу топ клубове в групата, ще е невероятен опит. Това представляваше всичко за клуба. Когато се класирахме, целият град, цялата държава спря за 24 часа. Всички празнуваха. Надявам се, че това ще е голям повратен момент за сръбския футбол и моя клуб", допълни Дегенек.

Играчът на Цървена звезда досега е записал 18 мача в екипа на националния отбор на Австралия, за който дебютира през май 2016 година против Англия.

Цървена звезда привлече сръбско-австралийски национал

Австралийският национал със сръбски произход Милош Дегенек днес би трябвало и официално да стане нов футболист на Цървена звезда. Ръководството на "червено-белите" в края на миналата седмица е постигнало договор със защитника роден в Книн. Остана в хода на днешния ден Дегенек да премине лекарските прегледи, а след това да подпише тригодишен договор със сръбския шампион.

Централният защитник с опит в играенето в Германия и Япония ще струва на "червено-белите" 200 000 евро. Толкова е стойността на обезщетението което Цървена звезда ще плати на Йокохама.

Дегенек би трябвало да подпише с клуба от Маракана тригодишен договор и да стане деветото попълнение през летния трансферен прозорец. Той беше голямо желание на ръководството на Цървена звезда и в предишни трансферни прозорци, но сега всичко се подреди.

Дегенек е на 24 години, висок е 187 сантиметра и е роден в Книн откъдето е избягал в Белград при погрома над сръбския народ в Хърватия. Тогава е бил на само годинка, а на следващата година със семейството се преселили в Сидни. С футбол започнал да се занимава в Белите орли от Бонириг, след това преминал школата на известния Австралийски институт за футбол през който са преминали повечето национали на тази държава, за да като 18-годишен да се пресели в Щутгарт. Дотогава е бил титуляр в младежките селекции на Австралия, но през 2012 година решил да заиграе за младежкия национален отбор на Сърбия. Все пак, по-късно отново си променил мнението и продължил да играе за Австралия.

След Щутгарт две години е бил член на Мюнхен 1860, а след това се преселил в японския Йокохама където в предходните шест месеца го е тренирал Постекоглу при когото беше титуляр в националния отбор на "кенгурата". Постекоглу беше селекционер на Австралия в квалификациите за СП в Русия, а води "озитата" и миналото лято на Купата на конфедерациите където Дегенек игра в два от трите мача в груповата фаза. За Австралия общо е записал 18 срещи.

Беше член на "озитата" и на тазгодишния Мондиал, но не записа участие. Към Милош Дегенек, който на Маракана ще има заплата между 25 и 30 хиляди евро, има големи очаквания. Ще трябва да попълни дупката оставена от напускането на Дамиан Льо Талек и Абрахам Фримпонг.

Кандидат за гол на сезона - скорпион в Австралия!

Кандидат за гол на годината. Без прекаляване. Когато ФИФА определя конкурентите за наградата "Ференц Пушкаш" вероятно в списъка ще се впише името на до днес непознатия Райли Макгри, който тази сутрин в Австралия разтресъл мрежата по впечатляващ начин.

Със скорпион! Както това през миналия сезон във Висшата лига направиха Оливие Жиру в екипа на Арсенал или Хенрик Мхитарян докато играеше за Манчестър Юнайтед.

В двубоя срещу Мелбърн, 19-годишният халф, взет през зимата под наем от белгийския Брюж, изравнил резултата на 1:1, като с един от най-качествените удари в света на футбола порази целта от ивицата на наказателното поле и така подтикна Нюкасъл Джетс към обрата (2:1).

Логично, привържениците на трибуните са "подивели". Не и шотландският треньор Ърни Мерик.

"Той изобщо не показва емоции. Чак и след такъв гол. Макар че мисля че имах доста късмет", признал след мача Макгри.

Няма значение. Шапка долу.

Австралийски национал припомни бомбардировките над СРЮ: Хората слабо помнят

През тези дни се припомнят последните черни дни на Балканите през 20 век.

От 24 март до 19 юни 1999 година НАТО бомбардира СР Югославия (Сърбия и Черна гора).

Голям брой цивилно население загина в най-голямата военна агресия по тези простори от Втората Световна война, а бомбардирането беше завършващата фаза на войната в Косово и Метохия.

Доста хора и да искат не могат да забравят пъкъла през който е преминала Сърбия тогава, а един от тях е и настоящ национален защитник на Австралия. Става дума за Милош Дегенек чиято житейска история е тясно свързана с бомбардирането на Сърбия.


Тежката житейска история не се е завършила с преселването на неговото семейство от Книн в Белград през 1995 година по време на войната с Хърватия. Тя продължила с бомбардирането на столицата в която живял, а заради това неговото семейство се преселва в Сидни в търсене на по-добър живот.

В своя профил в инстаграм Дегенек публикувал фотография на бомбардираната Сърбия на която стои посланието "Хората слабо помнят това е главният проблем тук", популярен цитат от песента на Београдски синдикат - "Те са".

Гол какъвто рядко се вижда

Невероятен гол беше видян в Австралия на мача между Мелбърн Найтс и Оукли Кенънс. Клубът, който е основан от хърватски изселници отнесъл победата с 3:2, а особено интересен е начинът по който домакините са вкарали третия гол в срещата.

Веднъж майстор - завинаги майстор - Пикси

Известният футболист Драган Стойкович Пикси завърши повече от успешната си кариера през 2001 година, но показва, че все още е майстор в този спорт. В момента се намира на треньорската скамейка на китайския Гуангжоу РиФ, а на подготовката на този клуб в Австралия демонстрира умение на терена.

Играло се е на терен със съкратени размери, в единия състав били играчите на китайския участник в елита, а противници им били членове на треньорския щаб. Разбира се, в центъра на вниманието бил сръбският ас.

精彩回顾: 广州富力墨尔本冬训之旅迎来最后一场友谊赛，对手是澳超球队墨尔本城，这也是双方在一周内的第二次交锋。广州富力以5比3击败对手，为冬训之旅画上圆满句号。#GuangzhouRFFC #CSL #TrainingCamp #Melbourne pic.twitter.com/tlMH4UsGJB

— Guangzhou R&F FC (@GuangzhouRFFC) 14 февруари 2018 г.

По време на футболната кариера Пикси беше разпознаваем по невероятния си дрибъл, който не го е напуснал и след 17 години в пенсия. В това се увериха и играчите му в Гуангжоу, след като не можаха да спрат наставника си.

Стойкович редял дрибъли, асистирал на помощниците си, които разтрисали мрежата, а накрая и сам се записал в стрелците - с "ножица".

😉Overhead kick!
我们的斯帅，在与墨尔本当地华人进行的一场友谊赛中!倒挂金钩～#GuangzhouRFFC #CSL #DraganStojkovic #FriendlyMatch #Highlights pic.twitter.com/Dz4Rdl56I1

— Guangzhou R&F FC (@GuangzhouRFFC) 14 февруари 2018 г.

Разпалил скара на стадиона по време на дерби и викал - "Кебапчета is not a crime"

Всякакви новини стигат до нас от всички краища на света всеки ден, но може би най-лудата получихме днес!

Сърбия до Сидни! Как иначе да опишем накратко случката, която се разиграла на трибуните на стадиона в Сидни по време на австралийското дерби между местния отбор, за който играе и Милош Нинкович, и УС Уондърърс.

Все пак, привърженик на гостуващия отбор обрал цялата слава, особено интересна за тукашните хора, тъй като направил нещо което на мнозина не би дошло на ум.

Става въпрос вероятно за човек от тукашните простори, тъй като опитал на трибуните да пече скара, а когато органите на реда го извели от стадиона, той викал "Чевапи is not a crime", съответно, "Кебапчетата не са престъпление".

И наистина, трудно е да се повярва, че който и да е закон за спорта или подкрепата на спортните терени е забранил печенето на кебапчета, но ако нищо друго, този момък е станал истински хит в интернет.

Please tell me this is real. #SydneyDerby pic.twitter.com/cWu2LwYJXv

— Eli (@ElMengem) 22 октомври 2017 г.

Иначе, дербито е завършено при резултат 2:2, а Милош Нинкович записа цял мач.

Разорената от война Сирия преживя спортна трагедия срещу Австралия

Футболистите на Сирия загубиха от Австралия след продължения в мач от четвъртия кръг квалификации за Световно първенство с 1:2, като останаха без възможност да се борят за класиране в Русия.

Успяха сирийците, които вече шест години и половина ги тресе гражданска война, да се домогнат до четвъртия кръг квалификации за класиране на Световното първенство през 2018 година, в който за съперник имаха Австралия.

На "домашен" терен успяха седем минути преди края да изравнят чрез Ал Сума, а в реванша след шест минути водеха с 1:0.

В 13-ата Кейхил изравни, а 1:1 остана до края на 90-те минути, така че последваха продължения.

И в самото начало - шок. Ал Маовас получи червен картон, Сирия остана с десет играча. Последва жестока борба за отиване към дузпи... когато Кейхил, в 109-а минута, вкара за 2:1 и разруши надеждата, че могат до чудото.

А как сирийците понесоха загубата най-добре показва това видео:

Австралия я очаква междуконтинентален плейоф, срещу четвъртия отбор от зона КОНКАКАФ.

Замеряха хърватски вратар със змии

Така обикновено става като минеш от редовете на единия в другия градски враг.

15-ият кръг на австралийското първенство поне засега е белязан от детайла от началото на второто полувреме на дербито на Сидни, в което се срещнаха Сидни и Уест Сидни Уондърърс.

Щом Ведран Янйетович мина на страната където бяха привържениците на домакинския клуб беше замерян с гумени змии, а символиката е ясна - това животно представя предателството.

Sydney FC supporters' message aimed at former goalkeeper Vedran Janjetovic, who plays for rivals Western Sydney Wanderers. #australia pic.twitter.com/kimvwlYruk

— Fanatics of Football (@footynews129) January 14, 2017

Пазителят на мрежата, който е роден в Загреб, непосредствено преди да премине в градския съперник направи юбилей, 100 мача на вратата на отбора чийто привърженици сега с право се чувстват предадени.

Оправданието за този трансфер на Янйетович е, че след идването си Дани Вукович тотално го извади от първия отбор, така че тръгнал да си търси друг в който да е първи избор.

#Soccer ⚽️ Western Sydney Wanderers' Vedran Janjetovic hit with snakes https://t.co/hjnUQFECI3 → via https://t.co/9yAxaoCpGe √ pic.twitter.com/6TgwV52Mid

— Bitcoin Sportsbook (@SportsbookBTC) January 14, 2017

На този невсекидневен и много странен момент са присъствали и някогашните футболисти на Цървена звезда Милош Нинкович и Милош Димитрийевич, някогашни съотборници на Янйетович, който с няколко извънредни спасявания опази вратата на Уондърърс.

Герой на деня в Австралия: Целият стадион го аплодира заради този жест

Вратарят на ФК Сидни Дани Вукович е герой на деня в Австралия. По време на финала за купата срещу Мелбърн, Вукович поиска от главния съдия да спре мача, за да спаси гълъб, който беше ударен от топката!

Вукович хвана ранената птица и я изнесе извън терена заради което получи овации от целия стадион. И тук не е краят на тази история, тъй като по време на мача за птицата се грижи един от работниците на съоръжението.

Крава дебютира във футбола, спортът вече не е само за хората

Прилично невсекидневна сцена се случи в Австралия. По време на футболен мач между младежки категории в Куинсленд, една крава, която пасяла на ливадата покрай терена, решила да привлече вниманието на скаутите върху себе си.

След като никой не искал да й подаде топката, след няколко десетки изтичани метра, тя се обърнала и демонстративно напуснала терена, оставяйки хората да се питат...

Шегата настрана, късмет, че не ударила никого в своя бяг и мачът премина без тежки инциденти и големи последици, ако изключим наранените чувства на неосъществената крава-футболист.

Майсторите на обрата са в Австралия

В приятелски мач между Голдън Коуст Сити и Холанд Парк е видян един от най-големите обрати в историята на футбола.

Отборът на Холанд Парк беше толкова силен в този мач, че след час игра имаше, или така мислеше, недостижимата преднина от 6:1. Последва онова, което и най-големите познавачи на света остави в недоумение, невероятен половин час от Голдън Коуст Сити.

Първо достигна до изравняване на резултата, а после в добавеното от съдията време вкара още два гола и успя да грабне победата - 8:6.

Ако не вярвате, гледайте:

Привърженик кръсти детето си на любимия отбор без да разбере жена му

Един привърженик на Арсенал от Австралия овековечи любовта към любимия клуб, като кръсти детето си на клуба от Лондон.

Всъщност неговата вече двегодишна дъщеря не се казва Арсенал, а Ланесра, а съпругата на запалянкото тогава помислила, че името е оригинално и романтично.

Чак две години по-късно е разбрала, че става въпрос за името на отбора, който подкрепя мъжа й, написано наобратно.

Представете си как би изглеждало името на вашето дете, ако използвате тази тактика.