Ched the Red: История за любовта към Ливърпул, Цървена звезда, футбола и поделеното сърце

Чедомир Станкович е голям привърженик на два клуба, които съдържат в себе си червеният цвят... Това е неговата житейска изповед изтъкана от детайли от Маракана и Анфийлд Роуд

"Моето сърце е разделено на две части. Но Ливърпул има по-голямата половина"

Чедомир "Чед" Станкович. Отраснал с баща, който е голям привърженик на Цървена звезда, но влюбен в Ливърпул когато пристигнал в Англия през 1976 година. Сега вече 40 години следи Ливърпул. Наричат го "Ched the Red" и има място между най-закоравелите привърженици на Ливърпул.

Бил е на Маракана когато, тогава в Югославия, Цървена звезда дочакала Ливърпул във втория кръг на Купата на европейските шампиони. Тогава 22-годишният Чедомир подкрепял своя клуб от детството - Звезда.

Днес, 45 години по-късно, Ливърпул и Цървена звезда отново се срещат в европейски дуел. Но сега популярният Чед ще е в голяма емоционална подялба и проблем заради дългия стаж с Ливърпул.

Питането което го мори - за кого да вика?

Тази връзка е започнала от споменатата нощ през октомври, когато Звезда била Ливърпул на Бил Шенкли с 2:1 и по този начин вдъхновила "червените" да променят футболната си философия.

Било е 24 октомври 1973 година.

"Цървена звезда тогава беше феноменална. Десет от 11 играчи играеха за Югославия. Когато мачът започна, Звезда, технически, беше брилянтна. Поведоха с 1:0. Спомням си и сега кой вкара гола: Слободан Янкович. Вторият гол беше дело на стопера Владислав Богичевич. След това Крис вкара за "червените", казва Станкович, днес 67-годишен мъж за официалната страница на Ливърпул.

Спомня си и реванша на Анфийлд Роуд. Звезда спечели и този дуел, а Ливърпул спечелил сърцето на Станкович.

"Когато видях Ливърпул се влюбих в него. Когато ги видях целите в червено и когато видях човек как нещо им подхвърля от пейката - сега знам, че това е бил Бил Шенкли - видях че тук има нещо специално. Следях резултатите на Ливърпул в Европа през цялото време докато живеех в Югославия. Моят брат също ги следеше", казва Станкович.

Но не любовта към Ливърпул е отвела Чед в Англия. А онази по-убедителната любов, към девойка от Мърсисайд.

"Това беше през 1975 година, запознах се със своята бъдеща съпруга на почивка на адриатическите брегове, в Югославия. Писахме си един на друг и ме попита защо не дойда в Англия. Учил съм английски в училище и помислих, че това е добра идея. Ще говоря по-добре английски, ще го упражнявам. Дойдох в Англия през 1976 година. Останах шест месеца и за пръв път отидох на Анфийлд да гледам Ливърпул. Не можех да повярвам. Каква атмосфера. Бях на Анфийлд. Моята балдъза и нейният мъж имаха сезонни билети. Бях точно зад вратата", спомня си Чед.

Станкович се върнал в Югославия след шест месеца, защото му изтекла визата, но се върнал през следващата година. Можел да остане неограничено в страната, а получил и работна виза. Продължил любовта с годеницата Агнес и с клуба, който обича.

"Когато дойдох в Англия през 1977 година, бях носталгичен. Ако можех пеша да отида в Югославия 2000 мили - бих ги изминал. Моят тъст, моята съпруга и аз спестявахме да купим първата къща. Бяхме в тяхната къща 10 месеца. Една съботна сутрин тъстът ме хвана как плача. Даде ми банкнота от пет паунда и ми каза да хвана автобус 92Б от Къркби и да отида да гледам Ливърпул. Това ще ме развесели. Казах му, че не знам къде е стадионът. А той ми каза само да следвам навалицата. Платих билет от 1,1 паунда, а Ливърпул беше шампион по това време. Оттогава Ливърпул ми е в кръвта. Откакто съм стъпил на Острова, Ливърпул е моят клуб."

ИЗРАСНАЛ КАТО ПРИВЪРЖЕНИК НА ЦЪРВЕНА ЗВЕЗДА

Станкович е роден в Градачица, а на девет години се преместил в Сараево където неговият баща получил работа. Но през цялото време е бил привърженик на Звезда.

"Просто трябваше да подкрепям Звезда, защото моят баща беше фанатичен запалянко на Звезда. Можеше да си счупи пръсти от нервност когато играе Звезда. Бях на 10 години когато ме заведе на първия мач. Валеше дъжд. Тези дни се носеше чадър на стадиона и си спомням океана от чадъри. Играхме дерби против Партизан. Тогава всичко беше в малко по-приятелски тон отколкото сега. Звезда спечели, дали беше 3:1? Райко Митич вкара третия гол. На него сега е кръстен стадионът", разказва Станкович на англичаните.

Чед си спомня как през 1971 година Звезда губи от Панатинайкос. Това му е разбило сърцето...

"Нашият най-добър играч Драган Джаич не игра. Можеше всичко да е различно... Отпаднахме. Бях на 19 години и си изплаках очите. Бях войник. Не ядох три дни. Моят командир мислеше, че съм започнал гладна стачка", спомня си Станкович.

ЛЮБОВТА КЪМ ЛИВЪРПУЛ

Тя продължава и сега. И е все по-голяма...

"Този май... Преживях травма във финала на Шампионската лига. Плаках като дъжд. Не можех да разбера и да се помиря, че сме загубили. Когато Мане изравни, мислех че ще победим. Бях разстроен и в Атина през 2007. Но не както сега против Реал."

И какви са чувствата в Станкович сега преди сблъсъка на Анфийлд.

Ливърпул и Звезда един срещу друг...

"Не исках да гледам жребия. Исках Манчестър Юнайтед. Но когато видях групата - Цървена звезда и Ливърпул - не можех да повярвам. Моето сърце започна да блъска и не знаех какво да правя. Ливърпул е 10 пъти по-добър от Звезда сега. Звезда беше световен и европейски шампион 1991 година, но последва война и унищожи всичко това. Всички играчи отидоха в чуждестранни отбори: Деян Савичевич в Милан, Драган Стойкович в Марсилия, Владимир Югович в Сампдория. Това беше златно поколение. Звезда сега оживява. Трябваха й 27 години да влезе в Шампионската лига. Имат млад отбор сега и доведоха няколко играчи. Марко Марин е играл за Челси, но цял живот е привърженик на Звезда. Ливърпул сега има много по-голямо качество от Звезда"...

И посланието за край беше ясно...

"Надявам се да бъде чудесен мач."

За "Чед" този мач ще е много специален. От 24 октомври 1973 до 24 октомври 2018 година.

Дълъг е този път...