Станкович: Чака ни спектакъл, надявам се с привърженици

Цървена звезда в 1/16-финалите на Лига Европа ще премери сили с италианския Милан, а впечатленията след жребия в Нион сподели треньорът на сръбския колос Деян Станкович, който е наясно, че го чака двубой с отличен отбор.

- Силен противник. Вчера гледах мача между Милан и Парма, в който Парма игра феноменално, но Милан през цялото време доминираше. Лидери са в класирането в Серия А, а не трябва да се хабят приказки за тяхната история и какъв фактор са в европейските турнири. В последните няколко години преминават през промени, но впечатлението е, че през този сезон намериха равновесие. С Пиоли получиха доста, той е отличен треньор. Ще бъде спектакъл, нямам дилема. Бих искал нещо да се промени дотогава що се отнася до привържениците. Ако можем да играем на пълна Маракана... Това е нещото което желаем - започна Станкович.

Старши треньорът уважава следващия съперник в Лига Европа, но не се плаши от двубоя.

- Те ще продължат да играят в първенството, а нас ни чака пауза и възможност да се подготвим по-добре. Ще сме по-свежи, ще направим и подготовка. Отново, Милан е добър състав, чакат ни два мача, ще се надиграваме. Реалист съм в живота, наясно съм, че нямаме право да заплашваме, но няма да се откажем. Ще търсим нашите възможности и "ще бъде борба непрестанна" - заключи Станкович.

Звезда дели с ЦСКА 12-о място във вечната листа на шампионите в Европа

Победата над "строителите" с 5:0 на Баньица беше достатъчна за начало на ново празненство за Цървена звезда и то шампионско. Футболистите в червено-бяло за трети пореден сезон са най-добрият отбор в Сърбия. Клубът така се записа за 31-и път като шампион на страната и засили натиска над онези, които са пред него във вечната листа на най-трофейните клубове в света. Също така, Звезда с новата титла стигна до 61 купи от всички надпревари и в тази класация е на 16-о място.

Цървена звезда е първият клуб в Европа, който стана шампион на терена след пандемията корона вирус и паузата от два месеца и половина. Този факт дава специална важност и единственост на този успех на възпитаниците на Деян Станкович и говори за доминацията в границите на Сърбия.

Що се отнася до клубовете в ранглистата, които са спечелили 30 и повече титли, само Селтик преди червено-белите осигури нов трофей от първенството и то преди няколко седмици служебно, когато беше прекъснато първенството на Шотландия и автоматично присъдена титла за отбора от Глазгоу.

Звезда в списъка с най-трофейните шампиони в Европа с триумфа над Рад се качи на 12-о място, което дели с отбора на ЦСКА от София, а Лудогорец е убедително първи в България и червено-белите най-вероятно ще останат на тази позиция през лятото.

Към Звезда и българския клуб в подялбата на 12-о място може би ще се присъедини и Ференцварош, който е на прага на своята 31-а титла с оглед на това, че има девет точки преднина на върха на класирането в своето първенство.

КЛУБОВЕ С НАД 30 СПЕЧЕЛЕНИ ТИТЛИ:

54 - Рейнджърс (Шотландия)

53 - Линфийлд (Северна Ирландия)

51 - Селтик (Шотландия)

44 - Олимпиакос (Гърция)

37 - Бенфика (Португалия)

35 - Ювентус (Италия)

34 - Андерлехт (Белгия)

34 - Аякс (Холандия)

33 - Спарта Прага (Чехия)

33 - Реал Мадрид (Испания)

32 - Рапид Виена (Австрия)

31 - ЦСКА София (България) / Цървена звезда (Сърбия)

30 - Ференцварош

С 61 купи от всички официални турнири, клубът от Маракана е между 20-те най-успешни в Европа! Отборът на Деян Станкович се намира на 16-о място, където ще остане със сигурност при спечелване на Купата на Сърбия.

Броят титли показва величината на Цървена звезда, поставя я в компанията на звучни европейски клубове. В момента трофейният баланс на сръбския клуб е близък до Ливърпул, който вероятно ще се качи стъпало нагоре щом се поднови Висшата лига. Червено-белите имат възможност да стигнат до трофей №62 чрез турнира за купата, а до целта остават още две препятствия, след като отборът на Деян Станкович победи в Инджия и се класира на полуфиналите където ще играе с Партизан.

С баланс между 60 и 70 трофея в компанията на Звезда и Ливърпул са още в момента по-добре класирани отбори като Ювентус и Манчестър Юнайтед, което придава допълнителна значимост, защото сръбският клуб се намира в подбрана компания на великани на европейския футбол.

Гадзета и Тутоспорт с материали за първата треньорска титла на Станкович

Известните италиански медии Гадзета дело Спорт и Тутоспорт посветиха значително пространство на първата треньорска титла на Деян Станкович на пейката на Цървена звезда.

Гадзета представя материала от Белград в рубриката Международен футбол, с новината за продължаването на Примера, а специален дял е посветен на всички трофеи на Станкович, които е спечелил като играч - общо 26, а сега има и пръв като треньор.

Тутоспорт посвети специален текст за първата титла на Станкович на пейката на Звезда и припомни, че тя идва точно десетилетие, след като с Интер спечели известния требъл.

Съобщава се, че Станкович е стигнал до трофея след само седем мача на пейката, без поражение (пет победи и две ремита) и то след като наследи отбора след напускането на Владан Милойевич и капитана Марко Марин.

Звезда в петък победи отбора на Рад на Банйица с 5:0, с което придоби недостижима преднина пред втория Партизан.

НБА отдаде почит на Бора Станкович

Вестта, че е починал Бора Станкович, почетният генерален секретар на ФИБА и дълги години един от водещите хора в световния баскетбол, отекна и в НБА кръговете.

И управителите на най-силната баскетболна лига на света усетиха длъжност и задължение да отдадат почит на легендата на югославския и световен спорт. Комисарът на НБА лигата Адам Силвър публикува съобщение в което каза:

"Бора Станкович беше един от най-големите баскетболни лидери. Звезда на националния отбор на Югославия, стана дългогодишен генерален секретар на ФИБА и изигра незаменима роля в глобализацията на баскетбола и приближаването на хората по време и след Студената война. Неговата визия, заедно с покойния комисар Дейвид Стърн, беше НБА играчи да се доведат на Олимпийските игри и да се повдигне нивото на играта в международните турнири както на клубно, така и на национално ниво.

Влиянието на Бора се усещаше от участието на Дрийм тима през 1992 година до десетилетия дългата практика НБА отбори да играят извън Америка, до днешната лига, в която чак 25% от играчите не са родени в САЩ. Силното партньорство между ФИБА и НБА, което доведе до проекта "Баскетбол без граница" и много други видове сътрудничество, които водеха глобалния развой на баскетбола, представляват завета на лидерството на Бора, човешката топлина и духа на сътрудничество. Чрез играта, която толкова обичаше, Бора промени неизброимо много животи на хора по света. НБА отправя най-дълбок израз на съболезнование към семейството на Бора и неговите многобройни приятели в международното баскетболно общество", написа Адам Силвър.

Борислав Станкович, един от основателите на югославския баскетбола, почина на 95 години.

Деян Станкович дари респиратори за Сърбия

Треньорът на Цървена звезда Деян Станкович, със своя работен партньор Драган Руварце и тяхната строително-инвеститорска фирма "Стефийал", дари респиратори и медицинско оборудване за Сърбия.

Деян Станкович заяви, че това е само началото на акцията на хора с добра воля и да се очакват нови дарения от онези, които могат да помогнат.

Допълни, че лично ще ги призове, както по време на наводненията.

"Длъжност на всеки от нас, който може да помогне в такъв тежък момент е да го направи и да го направи за онези на които това им е най-нужно. Не е важно колко, всеки принос е един спасен живот повече", изтъкна Станкович.

Почина баскетболната легенда Бора Станкович, основател на Цървена звезда

Легендата на югославския, европейския и световния баскетбол Борислав Бора Станкович почина днес в Белград на 95 години.

Станкович, един от основателите на Баскетболен клуб Цървена звезда, е роден в Бихач, а в Белград се дипломира ветеринарна медицина.

Със Звезда е спечелил три шампионски титли, а след това е играл и за белградските Железничар и Партизан.

За националния отбор на Югославия е играл на Световното първенство в Буенос Айрес.

След състезателната кариера, Станкович е треньор на отбора на Партизан, след това на ОКК Београд, с който печели четири пъти първенството на Югославия.

С италианския Орансодо е спечелил първенството на Италия, като първият чуждестранен треньор, който успява да го направи.

Бил е генерален секретар на Световната баскетболна федерация (ФИБА) от 1976 до 2002  година, както и член на Международния олимпийски комитет (МОК).

Никога преди него Сърбия и Югославия не са имали толкова влиятелен функционер, а ще остане запомнено как през 1995 година е "измислил" квалификациите за Европейско първенство в Атина и дал възможност на националния отбор след санкциите да се върне на голямата сцена и да спечели историческо злато.

В Музея на славата на баскетбола е приет през 1991, а в този на ФИБА през 2007 година.

Деян Станкович дебютира в дербито на Сърбия с 0:0, бой и огън по трибуните

Футболистите на Цървена звезда и Партизан завършиха наравно без голове (0:0) в дерби №162 от 24-ия кръг на Линглонг Супер лигата на Сърбия. На стадион "Райко Митич" беше видян много лош мач, пълен с нарушения, с едва няколко добри хода и възможности.

Треньорът на Звезда Деян Станкович няма да може да бъде доволен от играта на своя отбор, но ще бъде от факта, че остана непобеден в своето първо дерби като треньор, докато неговият колега Саво Милошевич не успя да осъществи главната цел, а тя е да съкрати изоставането в точките.

Червено-белите задържаха 11 точки преднина пред най-големия съперник и са близо до втора поредна титла.

Дуелът на най-големия стадион в Сърбия не предложи добра атмосфера, защото привърженици на Партизан се сбиха в южната трибуна, а искрите се прехвърлиха и на терена. Още в уводните минути се стигна до сблъсък между играчите, след спор между Милош Дегенек и Умар Садик.

От този момент беше видяна накъсана игра пълна с нарушения, остри влизания и подли удари, така че съдията Лазар Лукич имаше "огнено кръщение" в дебюта си.

Отборът на Деян Станкович имаше предимство в притежанието на топката, но от другата страна много пространство имаха офанзивните играчи на черно-белите. Малко не достигна Садик и Сейдуба Сума да създават възможности, а създателят на играта за Партизан също влезе в сблъсък със съперниците.

След малко повече от половин час игра червено-белите доживяха проблем, след като се контузи Ричмънд Боачи. Нападателят от Гана напусна терена в сълзи, а го замени Алекса Вуканович.

Едва в края на първия дял видяхме по-конкретни опити и те бяха отправени към Владимир Стойкович. Най-добрата и единствена възможност Звезда пропусна в 38-ата минута, след добра акция на Велько Николич, Душан Йованчич и Милан Родич.

Левият бек върна топката, тя се отби до Ел Фарду Бен, който беше блокиран, а рикошетът падна на крака на Желько Гаврич, който стреля над горната греда.

С този резултат се отиде на почивка, вторият дял на играта започна с по една добра възможност за двете страни, а тогава започнаха прекъсвания на всеки няколко минути.

Първо заради факли и дим, който се изви над стадиона, след това заради реплики на някой от пейката на Партизан, а тогава и заради факта, че на южната трибуна горяха седалки и трябваше да реагира екипът на пожарната.

Това допълнително забави темпото, което всякак беше накъсано от голям брой нарушения, за да в 75-ата минута Станкович и Милошевич да трябва да направят нови принудителни смени. Теренът напуснаха Родич и Сума, а новите играчи (Радован Панков и Александър Шчекич) не внесоха много живост.

Заради всичко което се случи дуелът беше продължен със седем минути, като в самия край Звезда не се възползва от грешка на Стойкович и от малък ъгъл опразнената врата не беше поразена. Така дерби №162 завърши с най-нежелания резултат във футбола пред погледа на 38 271 зрители.

Цървена звезда - Партизан 0:0

Цървена звезда: Борян - Гобелйич, Милунович, Дегенек, Родич (Панков - 74) - Петрович, Йованчич - Бен, Николич, Гаврич (Иванич - 84) - Боачи (Вуканович - 34 мин)

Партизан: Стойкович - Милетич, Остойич, Павлович, Урошевич - Здьелар, Начо - Маркович (Стеванович - 46 мин), Сума (Шчекич - 75), Асано - Садик (Матич - 86)

Стадион: Райко Митич
Зрители: 38 271
Съдии: Лазар Лукич, Милован Ристич, Далибор Джурджевич, Милош Джорджич

Деян Станкович е новият треньор на Цървена звезда

Днес в Медия центъра на стадион "Райко Митич" като нов треньор на Цървена звезда беше представен славния футболист и бивш капитан на клуба - Деян Станкович. Договорът е подписан за две години и половина.

Новият шеф на треньорския щаб, преди всичко, благодари на предшественика Владан Милойевич, за всичко което е направил за клуба.

- Благодаря на клуба, легендите и привържениците, че отново съм тук. Звезда преди 22 години ме изпрати на мисия, а сега се връщам вкъщи да наследя голям господин, голямо име и голям звездаш - Владан Милойевич. Видяхте снимката на нас двамата. Дълго съм се занимавал с футбол, но никъде не съм виждал треньор, който си тръгва да посрещне наследника с усмивка. Казвате, че нямам опит, но аз в тези два часа чух толкова полезни неща за треньорската работа, че ще ги запомня за цял живот. Благодаря Милойе, утъпка пътя, който ще мина. Можеше да останеш до юни, но ти обичаш Звезда твърде много. Отиде си като победител и ми даде шанс в следващите шест месеца с моя клуб да направя победителски отбор с дух, воля и желание - каза Станкович на един дъх и продължи:

- Благодаря на моето семейство, без тяхната подкрепа нищо не бих направил. Усмивката с която ме изпратиха в Белград, казва всичко. Благодаря и на моите треньори, които стоят зад мен. Много научих от моите ментори. Благодаря на онези, които вярват или не вярват. Ще покажа с работа и влагане, че заслужено съм дошъл в голям клуб. Искам победи и ще се боря като лъв за тях.

Станкович се обърна и към треньорския щаб с който ще работи по време на престоя в Цървена звезда.

- Събрал съм много гладни хора около себе си и това е правилно нещо. Желаят успех и доказване. Имат воля и желание с мен да водят Звезда напред. Мои помощници ще бъдат Небойша Милошевич, Ненад Милияш, Милош Милойевич и Душан Гашич. Още работим над кондиционен треньор, а до няколко дни ще знаем и това. Чака ни огромна работа. Едва чакам да ги видя, да направя първата тренировка, среща и да изляза на стадиона. Когато мине всичко това, тогава спокойно ще водя клуба.

Станкович говори и за големите треньорски имена с които е работил през кариерата.

- Имаме група в една социална мрежа където комуникира поколението на Интер с което спечелих Шампионската лига. Моуриньо не можеше да повярва, питаме на шега - Нима ти? Говорих и с Михайлович. Доста трябва да се научи, но с тяхна помощ, всичко е по-лесно. "Ще взема" търпението от Свен Горан Ериксон, от Манчини работата на терена, от Моуриньо характера и от Миха издръжливостта и да не се отказвам. Пожелаха ми много късмет, но трябва да кажа, съветите означават много, но аз съм този, който взема решенията. Говорил съм, че треньорската работа не е за мене, но не е важно какво съм казал вчера, а какво ще кажа утре. Имам мотиви заради които избягвах треньорската работа. Привързан съм към семейството, а ако си треньор, тогава цял ден си във футбола. За мен семейството означава много, а всичко това има задължения. Убеждавах сам себе си, че не искам да бъда треньор, но се оказа, че това ме чака зад ъгъла.

Станкович не можеше да скрие емоциите заради завръщането у дома.

- Някой, който е отраснал в Цървена звезда знае тежестта на емблемата и излизането на стадиона пред най-добрите привърженици в света. Емоциите остават настрана, трябва да гледаме реалността. Те трябва да ме водят напред и да ми дават мотив, но ще размислям реално на терена. Спомням си как се чувствах когато дебютирах против днешния генерален директор на Цървена звезда - Звездан Терзич, когато играхме срещу ОФК Београд. При мен ще има място за млади играчи, има тук много качество, както в нашия развоен отбор Графичар, така и в нашата школа - подчерта Станкович и предизвика гръмогласни аплодисменти в Медия центъра на стадион "Райко Митич".

Уесли Снайдер: Идемо, Делиjе

Футболен клуб Цървена звезда разбра противниците в груповата фаза на Шампионската лига. Съставите на всички групи бяха определени вчера с жребий, който се проведе в Монако. А поред Звездан Терзич, изглежда още някой беше доволен от изхода на жребия.

Топките с имената на участниците в груповата фаза теглеше Уесли Снайдер, холандски футболист, който наскоро реши да приключи кариерата, а клубовете по групите разпределяше Петър Чех, легендарен вратар на Чехия, Челси и Арсенал.


Когато жребият започна, Чех и Снайдер изтегляха топките и попълниха групите. С наближаването на края дойде време и Цървена звезда да разбере своите съперници. Снайдер отвори топката, разгъна листчето и тогава изговори "Цървена звезда".

😄😐😐😐 #UCL #fkcz pic.twitter.com/T6Qjen2IA5

— Princ Albert (@Princ_Albert_rs) 29 август 2019 г.

За изненада на мнозина, при изговарянето на името на сръбския представител в Шампионската лига, на лицето на Снайдер имаше широка усмивка, докато през целия жребий имаше сериозно изражение.

Това не е всичко което направи холандецът, за да одушеви звездашите. След церемонията, в интернет се появи видео в което Снайдер на чист сръбски изговаря "Идемо, делиjе".

Вижте тази публикация в Instagram.

🔥😂 Весли Снајдер 🔴⚪

Публикация, споделена от @ mrredstarbelgrade на Авг 29, 2019 в 12:52 PDT

Всички се запитаха откъде Снайдер подкрепя Звезда и нейните привърженици. Защото не се вижда всеки ден холандец, при това върховен спортист да говори на сръбски език и да подкрепя някой сръбски клуб. Едно от обясненията може да е Деян Станкович.

Бившият капитан на националния отбор на Сърбия заедно със Снайдер игра няколко сезона в миланския Интер и то в периода когато клубът беше на самия връх на Европа. През сезон 2009/10 Интер спечели требъл - Серия А, Купата на Италия и Шампионската лига.

Известно е, че Деки е голям звездаш и може да е повлиял на своя приятел.

В този сезон Снайдер с националния си отбор загуби финала на Световното първенство, а за косъм му убягна наградата най-добър футболист в света - Златната топка.

Ched the Red: История за любовта към Ливърпул, Цървена звезда, футбола и поделеното сърце

Чедомир Станкович е голям привърженик на два клуба, които съдържат в себе си червеният цвят... Това е неговата житейска изповед изтъкана от детайли от Маракана и Анфийлд Роуд

"Моето сърце е разделено на две части. Но Ливърпул има по-голямата половина"

Чедомир "Чед" Станкович. Отраснал с баща, който е голям привърженик на Цървена звезда, но влюбен в Ливърпул когато пристигнал в Англия през 1976 година. Сега вече 40 години следи Ливърпул. Наричат го "Ched the Red" и има място между най-закоравелите привърженици на Ливърпул.

Бил е на Маракана когато, тогава в Югославия, Цървена звезда дочакала Ливърпул във втория кръг на Купата на европейските шампиони. Тогава 22-годишният Чедомир подкрепял своя клуб от детството - Звезда.

Днес, 45 години по-късно, Ливърпул и Цървена звезда отново се срещат в европейски дуел. Но сега популярният Чед ще е в голяма емоционална подялба и проблем заради дългия стаж с Ливърпул.

Питането което го мори - за кого да вика?

Тази връзка е започнала от споменатата нощ през октомври, когато Звезда била Ливърпул на Бил Шенкли с 2:1 и по този начин вдъхновила "червените" да променят футболната си философия.

Било е 24 октомври 1973 година.

"Цървена звезда тогава беше феноменална. Десет от 11 играчи играеха за Югославия. Когато мачът започна, Звезда, технически, беше брилянтна. Поведоха с 1:0. Спомням си и сега кой вкара гола: Слободан Янкович. Вторият гол беше дело на стопера Владислав Богичевич. След това Крис вкара за "червените", казва Станкович, днес 67-годишен мъж за официалната страница на Ливърпул.

Спомня си и реванша на Анфийлд Роуд. Звезда спечели и този дуел, а Ливърпул спечелил сърцето на Станкович.

"Когато видях Ливърпул се влюбих в него. Когато ги видях целите в червено и когато видях човек как нещо им подхвърля от пейката - сега знам, че това е бил Бил Шенкли - видях че тук има нещо специално. Следях резултатите на Ливърпул в Европа през цялото време докато живеех в Югославия. Моят брат също ги следеше", казва Станкович.

Но не любовта към Ливърпул е отвела Чед в Англия. А онази по-убедителната любов, към девойка от Мърсисайд.

"Това беше през 1975 година, запознах се със своята бъдеща съпруга на почивка на адриатическите брегове, в Югославия. Писахме си един на друг и ме попита защо не дойда в Англия. Учил съм английски в училище и помислих, че това е добра идея. Ще говоря по-добре английски, ще го упражнявам. Дойдох в Англия през 1976 година. Останах шест месеца и за пръв път отидох на Анфийлд да гледам Ливърпул. Не можех да повярвам. Каква атмосфера. Бях на Анфийлд. Моята балдъза и нейният мъж имаха сезонни билети. Бях точно зад вратата", спомня си Чед.

Станкович се върнал в Югославия след шест месеца, защото му изтекла визата, но се върнал през следващата година. Можел да остане неограничено в страната, а получил и работна виза. Продължил любовта с годеницата Агнес и с клуба, който обича.

"Когато дойдох в Англия през 1977 година, бях носталгичен. Ако можех пеша да отида в Югославия 2000 мили - бих ги изминал. Моят тъст, моята съпруга и аз спестявахме да купим първата къща. Бяхме в тяхната къща 10 месеца. Една съботна сутрин тъстът ме хвана как плача. Даде ми банкнота от пет паунда и ми каза да хвана автобус 92Б от Къркби и да отида да гледам Ливърпул. Това ще ме развесели. Казах му, че не знам къде е стадионът. А той ми каза само да следвам навалицата. Платих билет от 1,1 паунда, а Ливърпул беше шампион по това време. Оттогава Ливърпул ми е в кръвта. Откакто съм стъпил на Острова, Ливърпул е моят клуб."

ИЗРАСНАЛ КАТО ПРИВЪРЖЕНИК НА ЦЪРВЕНА ЗВЕЗДА

Станкович е роден в Градачица, а на девет години се преместил в Сараево където неговият баща получил работа. Но през цялото време е бил привърженик на Звезда.

"Просто трябваше да подкрепям Звезда, защото моят баща беше фанатичен запалянко на Звезда. Можеше да си счупи пръсти от нервност когато играе Звезда. Бях на 10 години когато ме заведе на първия мач. Валеше дъжд. Тези дни се носеше чадър на стадиона и си спомням океана от чадъри. Играхме дерби против Партизан. Тогава всичко беше в малко по-приятелски тон отколкото сега. Звезда спечели, дали беше 3:1? Райко Митич вкара третия гол. На него сега е кръстен стадионът", разказва Станкович на англичаните.

Чед си спомня как през 1971 година Звезда губи от Панатинайкос. Това му е разбило сърцето...

"Нашият най-добър играч Драган Джаич не игра. Можеше всичко да е различно... Отпаднахме. Бях на 19 години и си изплаках очите. Бях войник. Не ядох три дни. Моят командир мислеше, че съм започнал гладна стачка", спомня си Станкович.

ЛЮБОВТА КЪМ ЛИВЪРПУЛ

Тя продължава и сега. И е все по-голяма...

"Този май... Преживях травма във финала на Шампионската лига. Плаках като дъжд. Не можех да разбера и да се помиря, че сме загубили. Когато Мане изравни, мислех че ще победим. Бях разстроен и в Атина през 2007. Но не както сега против Реал."

И какви са чувствата в Станкович сега преди сблъсъка на Анфийлд.

Ливърпул и Звезда един срещу друг...

"Не исках да гледам жребия. Исках Манчестър Юнайтед. Но когато видях групата - Цървена звезда и Ливърпул - не можех да повярвам. Моето сърце започна да блъска и не знаех какво да правя. Ливърпул е 10 пъти по-добър от Звезда сега. Звезда беше световен и европейски шампион 1991 година, но последва война и унищожи всичко това. Всички играчи отидоха в чуждестранни отбори: Деян Савичевич в Милан, Драган Стойкович в Марсилия, Владимир Югович в Сампдория. Това беше златно поколение. Звезда сега оживява. Трябваха й 27 години да влезе в Шампионската лига. Имат млад отбор сега и доведоха няколко играчи. Марко Марин е играл за Челси, но цял живот е привърженик на Звезда. Ливърпул сега има много по-голямо качество от Звезда"...

И посланието за край беше ясно...

"Надявам се да бъде чудесен мач."

За "Чед" този мач ще е много специален. От 24 октомври 1973 до 24 октомври 2018 година.

Дълъг е този път... 

Арена Спорт премества границите: Осем часа програма и Деян Станкович коментатор!

Спортната телевизия ще започне програмата посветена на мача Цървена звезда - Наполи от 16 ч (местно време - б.р.).

Билетите отдавна са разпродадени, 52 000 щастливци стигнаха до ценните парчета хартия. Останалите ще трябва да се задоволят с телевизионната програма, която предлага Арена Спорт. А тя ще бъде много богата.

Спортната телевизия, която има ексклузивно право на излъчване на премиерата на Звезда в изтъкнатия клубен турнир, е подготвила повече от интересно съдържание посветено на дуела между червено-белите и Наполи.

Програмата започва в 16 часа. Домакин на студиото ще бъде Милош Миличевич. Той ще приеме Иван Вукоманович, Слободан Павкович, Боян Джорджич и ексклузивния гост Деян Станкович. Думата ще имат и членове на златното поколение от 1991 година.

Поред преноса зрителите ще видят и изявления от микс зоната и конференциите за медиите. Общо ги очакват над осем часа програма...

Милойевич се записа сред великаните на Звезда

Актуалният треньор на най-трофейния сръбски клуб с шест гарантирани мача в груповата фаза на Шампионската лига настига Бранко Станкович по брой европейски мачове на пейката на Цървена звезда, а по процент успеваемост е в самия връх на класацията...

С това че успя да върне Цървена звезда в европейския елит Владан Милойевич нареди себе си в редицата треньорски великани на най-трофейния сръбски клуб. За непълни две години откакто води "червено-белите" младият специалист успя да надмине много по-сериозни величини и между другото определено да стане най-успешният треньор на Звезда в ерата след Бари.

Владан Милойевич в сряда вечерта за 24-и път води Цървена звезда в европейските турнири. По тази статистическа категория се изравни със Славолюб Муслин, а по-рано това лято надмина Гойко Зец (20). Пред Милойевич по брой водени мачове в Европа останаха само (засега) неприкосновения Милян Милянич (50), Миша Павич (45) и Бранко Станкович (30). Ясно, актуалният стратег на сръбския шампион до декември ще се изкачи на трето място, защото към тези 24 мача има още шест гарантирани в груповата фаза на Шампионската лига.

А тук е и възможността да надмине известния Посланик, защо не, ако "червено-белите" направят сензация и успеят, да речем, отново да презимуват в Европа. Третото място в групата би им дало тази възможност...

От самия брой мачове може би още по-интересен е процентът на успеваемост. Милойевич от тези 24 мача е спечелил 11, наравно е завършил 10 пъти и само в три случая е изгубил. Взимайки предвид броя победи (процентно), Милойевич има 45,8%. Този резултат е равен с Муслин, по-добър от на Гойко Зец, а малко по-слаб от на Миша Павич. Милянич с над 50%, а Бранко Станкович с точно 50, засега са недосегаеми. Така най-вероятно и ще си остане, защото е трудно да се очаква, че Звезда в групата на Шампионската лига може да ниже победи...

Онова което е в полза на Владан Милойевич е някакъв "общ процент успеваемост". Съответно, ако включим и равенствата "в играта" като позитивна развръзка, тогава идваме до факта, че Звезда с Милойевич в европейските турнири има 87 и кусур % успеваемост! Едва 12% са загубите. Ако гледаме по този показател специалистът от Аранджеловац има предимство и пред Милянич и пред Павич и пред Муслин. В превод, няма равен.

Е, това са само бройки, а много добре знаем, че футболът не е само цифри. Така би било непочтено да не се спомене, че и Милян и Павич и Станкович своевременно са имали много по-малко европейски мачове годишно, съответно са воювали с някои от най-сериозните съперници, като Манчестър Юнайтед, Реал, Ливърпул, Барселона, Байерн... Но също така го има и това, че са били съвсем други времена, така че Звезда е имала далеч, далеч по-голямо качество и реноме.

Още едно нещо е важно да се спомене, за картината от тази мини статистика да е пълна. В случаите на Миша Павич и Милян Милянич в броя европейски мачове са включени и тези за Купа Митропа или известна още като Дунавската купа. Тази надпревара е била предтеча на тези на УЕФА. Ако не смятаме тези сблъсъци, Владан Милойевич би имал само един европейски мач по-малко от Миша Павич (25 под крилото на УЕФА + 20 за Купа Митропа). Също така, на Милян в този случай от общия брой (50) се изваждат чак 14, така че стигаме до това, че най-големият треньор в историята на Звезда е водил "червено-белите" 36 пъти в Европа.

С шест сигурни мача в тазгодишното издание на Шампионската лига Владан Милойевич е, припомняме, на 30. Теоретично, възможно е Милойе да се качи на първо място и през този сезон, но за да се случи това Звезда трябва да дочака в Европа и онези първи топли слънчеви лъчи, а не само календарната пролет според УЕФА.

Онова което е реално е Владан Милойевич да стане номер едно през следващия сезон. Разбира се, под условието да изпълни договора си и да остане на Маракана...

Миша Павич (1957-1964) - 25 + 20 = 45 мача
22 победи, 10 ремита, 13 загуби

победи: 48,8%
равенства: 22,2%
загуби: 28,8%

Милян Милянич (1966-1974) - 36 + 14 = 50 мача
26 победи, 4 ремита, 20 загуби

победи: 52%
равенства: 8%
загуби: 40%

Гойко Зец (1976-1978, 1983-1986) - 20 мача
8 победи, 3 равенства, 9 загуби

победи: 40%
равенства: 15%
загуби: 45%

Бранко Станкович (1978-1982, 1988-1989) - 30 мача
15 победи, 6 равенства, 9 загуби

победи: 50%
равенства: 20%
загуби: 30%

Славолюб Муслин (1999-2001, 2003-2004) - 24 мача
11 победи, 8 равенства, 5 загуби

победи: 45,8%
равенства: 33,3%
загуби: 20,8%

Владан Милойевич (2017- ) - 24 + 6 сигурни в Шампионската лига = 30 мача
11 победи, 10 равенства, 3 загуби

победи: 45,8%
равенства: 41,6%
загуби: 12,5%

Цицан недоволен: Не приличахме на себе си, надявам се на Шампионска лига

Един от героите на мача беше вратарят на Залцбург Цицан Станкович. Сърбинът, който е отраснал в Австрия имаше няколко добри намеси с които спаси своя отбор от загуба на Маракана в първия мач.

И не е доволен от крайния резултат след първите 90 минути.

"Смятам че не показахме най-добрата игра тази вечер. Имахме голямо притежание, което не използвахме. Звезда игра на контри и показа, че е компактен отбор, а за наш късмет не вкара гол. Всеки нормален знаеше, че този двубой няма да завърши тази вечер, а в реванша в Залцбург", изтъкна Станкович.

- Знаели сте какво ви чака?

- Двата отбора са добри, няма съмнение. Звезда беше добра в Европа и през миналия сезон, ние също така сме в добра серия. Нюансите ще решат.

- Атмосферата без привърженици?

- Това не е добре за целия футбол, но в сряда в Залцбург със сигурност ще е по-добре.

- Очакванията за реванша?

- Надявам се ние да влезем в Шампионската лига, най-накрая да премахнем това проклятие което имаме. Надявам се и вярвам, че ще играем по-добре отколкото тази вечер и ще преминем в следващата фаза", заключи Цицан Станкович.

Коларов към децата в Златибор: Запомнете, "един е Станкович Деян"

Когато край вас е Деян Станкович тренировките не могат да бъдат скучни. Но, когато от Рим ви се обади Александър Коларов, а от Манчестър ви поздрави Неманя Матич всичко се понася по-леко.

Точно такава привилегия преживяха децата в лагера "Деки5" в Златибор, които бяха поздравени с видеозаписи от капитана на националния отбор на Сърбия и неговият заместник.

"Чао, капитано. Бих искал да те поздравя и да ти пожелая много късмет в лагера "Деки5", както и да поздравя всички бъдещи шампиони и да им кажа да запомните едно важно нещо: "един е Станкович Деян", поръча Коларов.
Към неговите думи се присъедини и асът на Юнайтед, преди началото на индивидуалната тренировка в Спортния център "Карингтън".

"Здравей, Деки, здравейте момчета. Голям поздрав за всички участници в лагера "Деки5". Използвайте времето по най-добрия възможен начин. Дружете се, наслаждавайте се, със сигурност можете много да научите от всички треньори, които са с вас и се надявам скоро да се видим. Голям поздрав от Манчестър. Обичам ви много", допълни Матич.
Припомняме, подкрепа на малчуганите дадоха Саша Илич, Радомир Антич (лично), очаква се и идването на капитана на Цървена звезда Ненад Милияш, докато съвременните технологии помогнаха талантите да усетят чара на Златан Ибрахимович, Кристиян Киву...

Футболният лагер под името "Деки5" започна на 28 юли и в три смени по седем дни ще трае до 18 август. През това време на Златибор ще преминат 350 деца на възраст от 9 до 15 години.

Деян Станкович за националния на Сърбия, Световното първенство, УЕФА...

Легендата на сръбския футбол и рекордьор на националния отбор по брой участия в държавния екип говори за Радио-телевизия Сърбия за мача който смята за най-щастлив в кариерата, онзи който би "искал да изтрие", Младен Кръстаич, функцията в УЕФА. Кой е "виновен", че е изписал футболна история в Интер, какво е научил от Моуриньо, а на какво той ще учи децата в своя футболен лагер...

- Рекордьор сте в националния отбор със 103 мача. Три пъти сте били на СП и веднъж на Европейско първенство. Дали бихте дали 50 мача, да имате 50 по-малко, а след вас да е останал с националния отбор успех какъвто, например, сте постигнал в клубния футбол?

- Бих дал всичките сто. Само дебюта бих запазил, а останалото бих дал да сме могли да направим повече. Играл съм на три СП, някъде сме имали лош късмет, някъде сме играли лошо. Във футболната кариера, може би един мач бих повторил, а това е този срещу Австралия през 2010 година на Мондиала. Мисля че тук доминирахме, но нямахме късмет на това първенство.

- Като сме при националния отбор, вие сте бил и първият капитан под името Сърбия. Какви са вашите очаквания от СП през юни и юли?

- Световното първенство само по себе си е много трудно. Има много напрежение и отговорност. Всеки противник може да те изненада и това изобщо не е лесно. Ние играем полуфинал с Коста Рика, финал с Швейцария. Да си спестим сами мъките и някак да се концентрираме. Без тези две срещи няма нищо. Това трябва да ни бъде фокус, със сигурност не трябва да чакаме мача с Бразилия и тук да пробваме да правим някакви точки. Мисля че първата и втората среща са най-важни за нашето класиране напред в турнира.

- Какво може Кръстаич като нов селекционер и имате ли съвет за него?

- Младен знае, има огромен опит. Делили сме съблекалня дълги години. Знае и той самият колко е голямо напрежението, какво го чака, какво чака цялата група момчета и целия Футболен съюз на Сърбия. Знае той какво трябва да прави. Трябва да си с мирна глава, да си уверен в себе си, с това да пренесеш самоувереност на момчетата.

- Наскоро бяхте в конкуренция да влезете в Музея на славата на Интер. Заедно с Дзенга, Матеус, Роналдо. Колко е значимо това признание за вас като спортист?

- Аз съм поласкан само с това, че съм влязъл в последния кръг на това гласуване на привържениците. Моята прогноза беше Роналдо, Матеус, Дзенга и Мацола. Защото да ме поставите в същия кръг до името на Мацола, за мен това вече беше победа. Значимо е какво си оставил за този клуб в който си играл и какво си оставил в сърцата на привържениците. Ще има още избори за Музея на славата, па и ако не вляза, аз знам какво съм дал и какви отношения имам със запалянковците.

- Как е започнало всичко? Раднички от Нови Пазова, Земун па Телеоптик. Дали е истина, че в Земун са ви казали, още като дете, че не сте талантлив?

- Не знам сега, дали за щастие или за нещастие, но да. Казаха, да не говоря за имена. Започнах в Нова Пазова, като дете изиграх няколко мача, след това Земун, където не минах проби, па Телеоптик. В този клуб бях година при Драган Шипка, тогава преминах в петлетата на Цървена звезда при Тома Миличевич, следващите седем-осем години до първия отбор, в който влязох на само 16 години. Това бяха феноменални и незабравими дни.

- Своят първи гол в червено-белия екип сте постигнал през 1995 година срещу Будучност от Подгорица. Подобрили сте рекорда на Драган Джаич, който дотогава е бил най-младият голмайстор в клубната история.

- Не може Драган Джаич никога да се надмине. Драган Джаич остава легенда на Звезда, "звезда на Звезда". Феноменален играч, някой който е бил пионер в създаването на европейската Звезда. С това да бъда поред неговото и други имена е голяма чест.

- Най-младият играч в първия отбор на Звезда сте. Мнозина са ви наричали дете чудо. И японски журналисти тогава са ви снимали като дете чудо. Дали сте оправдал това в мача срещу Кайзерслаутерн в Белград когато вкарахте два гола?

- Огромен повратен момент. Седем дни преди това в Кайзерслаутерн навърших 17 години. Това беше реваншът, в който започнах на пейката. Но чудеса се случват. Вкарах този гол, после в продълженията още един и това беше голям повратен момент в моята кариера.

- Вашата година за помнене е 1998. Станал сте част от мечтания отбор на Лацио, на само 20 години.

- Нямах навършени 20 когато преминах. И не само преминах, а за мое голямо удоволствие и играех. Играех с невероятни имена, с невероятни играчи, в един клуб, който растеше с всеки ден. Аз смятам, че и малко спечелихме за колкото бяхме добри. Благодарен съм на президента Краньоли за доверието. Помня като каза: "Ето потроших толкова пари за някакво хлапе което на живо не съм и виждал." След това оставаше да се трудиш сам, да работиш, да уважаваш преди всичко себе си и противника, треньорите, колегите, защото всяка работа се изплаща.

- До вас тогава е бил Синиша Михайлович, като земляк и като авторитет. Колко ви е помогнало това като младеж, който се е озовал в тогава най-силното първенство на света, Серия А?

- Синиша ме прие, защити, приятели сме, съветвал ме е, обясни ми как функционира Серия А, как функционира животът в Италия и животът изобщо, защото той е по-голям от мен с десет години. Той е кръстник на моите синове. Някой който ги е кръстил, в който винаги виждам искрен приятел. Никога не съм опознал по-силен характер, от характера на Синиша Михайлович.

- След пет и половина години в Лацио, и борба на мнозина да ви доведат в своя клуб, преминавате в Интер.

- Малко се посъветвах и със Синиша и с Манчини, който тогава ми беше треньор. Спомням си думите на Манчини: "Малкия, отиди в Интер, защото там можеш да напишеш история на футбола." Ето, стана истина. Благодаря му за хубавия съвет. Девет и половина години, от 2004 до 2012 година, изписах историята на Интер.

- Преди осем години, на 22 май, празнува Италия, но празнува и Сърбия. Понесохте трофея за най-добър европейски футболен клуб обгърнат в сръбското знаме. Станахте шампион в Шампионската лига. Дали това продължава да е най-щастливият момент във вашата кариера?

- В този отбор имаше доста играчи, които вече бяха над 30 години. Това ни беше, не последния влак, а вече бяхме на последната спирка. Край. За много играчи, десет или дванадесет от нас, това беше последен шанс. Дадохме всичко от себе си, водени от Жозе Моуриньо. Бяхме опитни, решавахме всичко в съблекалнята, без външни фактори. Така се стигна до финала с Байерн. Това е върхът в клубния футбол, това е върхът на кариерата. Това са 13 мача, никога по-трудни. Трябва много неща да се получат. Да се събере мозайката. Да, това е най-щастливият ден, с това коронясах кариерата.

- Докато Моуриньо ръководи Интер, вие сте ръководил средата на терена. Сега в Манчестър това прави Неманя Матич. Знае се, че Моуриньо уважава играчите от Сърбия и вие сте в приятелски отношения с него. Какви са вашите спомени от сътрудничеството?

- Сега ние сме приятели. Чуваме се. Сега опитва да създаде един добър отбор. Самото довеждане на Неманя Матич в състава и даването на толкова отговорности, от това се вижда какво уважение има към играчите, които са готови да се жертват за него. Така беше и при нас в Интер и това се разпознава по някои играчи в Манчестър Юнайтед. Трябва да му вярват, трябва да го следват, защото той е някой който може да ти даде това което жадуваш, който може да ти донесе трофеи.

- Кой е най-завършеният играч с когото сте делил съблекалня и терен?

- Благодаря на бог, че имах дълга кариера и съм играл с отлични играчи, каквито са Златан Ибрахимович, Адриано, Мота, Уесли Снайдер... Не мога да изброя всички. Неманя Видич, с който играх в националния отбор, най-добрият защитник когото знам, който се е родил в последните 20 години в Европа и в света. Диего Форлан е играч който за мен е бил футболист със синя кръв. Съжалявам, че не можа да покаже повече.

- През 2013 година се простихте с футбола като играч. Все пак, останахте във футбола, но в канцелария като съветник на президента на УЕФА Чеферин. Дали в бъдеще може да ви видим край терена като треньор?

- Не. За сега не, искрено. За сега работя върху развоя на футбола в УЕФА. Подготвяне на младежките национални отбори на които им трябва помощ, програма за работа, образование, да ги подготвим да могат след 16-ата година да влизат в турнири, да знаят какво ги чака, а не като мен да ги изненада химнът когато на 16 дебютирах против Италия, исках да побягна в съблекалнята. Затова те, преди да тръгнат в квалификации за Европейско първенство, имат сигурно двадесетина мача. Това е работа с която се занимавам в последните 14 месеца. Пътувам доста, доволен съм, хубаво е да се работи с деца.

- Да се върнем на този момент когато сте чули химна на Сърбия и като сте искали да побегнете в съблекалнята...

- Нови Белград. Поколение 78. Първият истински официален мач в националния отбор, против Италия. Когато зазвуча химна, идваше ми да побягна в съблекалнята. Победихме италианците с 2:1, а се оказа че от това поколение, и нашето и тяхното, излязоха доста истински играчи.

- Вашият футболен лагер на Златибор започва да работи. Какво е нужно, каква работа, някои нови деца утре да бъдат, например, Деян Станкович, Видич, Иванович и други?

- Работата в УЕФА с деца ме кара същите принципи да пренеса и в Сърбия. Ще пробвам да пренеса своя опит. На момчетата и момичетата искам да покажа как е седем дни да живееш като професионален спортист. Какво е необходимо да се прави, за да се стигне до успеха, да научиш да уважаваш всеки, да знаеш всичко за честната игра, да знаеш всичко за храненето. Да работиш с истински хора, с учители, да се наслаждаваш. Най-голямата благодарност ще ми бъде след седем дни да излезе групата и всички да са усмихнати. Ще има тук и мои съотборници, треньори. Ще научат колко не е лесно, а колко е забавно всичко.

- Не обичате много да говорите за своята хуманитарна работа, но сте голям дарител. Дали това е може би и някакъв вид задължение когато става дума за нашите успешни спортисти?

- Силна дума е задължение. Това е как се чувстваш. Не бих имал какво да коментирам във връзка с това, освен да кажа - благодаря на бог, че мога да помогна. Винаги има начини и винаги има някой на когото е нужна помощ.

- Какво прави Деян Станкович днес?

- Всичко. Гледам да се забавлявам със семейството, колкото повече мога. Използвам възможност да дойда до Белград, да се видя с приятели. Представям лагера "Деки5". По принцип, всичко с усмивка.

- Дали вашата майка продължава да събира вестникарски статии за вас, което е започнала да прави когато сте бил на 11 години?

- Доста има. Огромна кутия. Използвах това за 2010 година, всички нейни изрезки за книгата, която публикувах под заглавие "Деян". И се гордея с това. Тук буквално е разказано как е пораснал Деки.

- Дали бихте променили нещо в това отрастване? Дали бихте направили нещо по-различно?

- Нищо, само онзи мач с Австралия, останалото всичко би било същото.

- Съвет за децата?

- Спортът е най-добрият изход, който съществува. Това знам, защото на седем години започнах да тренирам, на 34 завърших и останах в спорта. Моите деца също се занимават с футбол. Това ми е най-важно. Да израснат в истински хора. Да познават стойностното, да не ги делят, да бъдат почтени и да бъдат истински хора.

- Кой е Деян Станкович?

- Един обикновен момък.

Автор: Саня Драгичевич-Бабич

Раванели: През 2018 искам на пейката на Звезда или Партизан

Бившият ас на Ювентус и национал на Италия Фабрицио Раванели даде интервю в което говори за Сърбия, вечните съперници, сръбския футбол, бившите съотборници Югович, Михайлович, Станкович, желанията и плановете.

- До задната ножица на Марио Манджукич в Кардиф срещу Реал, Фабрицио Раванели беше единственият играч на Ювентус, който е вкарал гол от игра във финал на Шампионската лига. Това беше в Рим на 22 май 1996?

- Поведохме с моя гол, но Литманен изравни и даде на Аякс да избори продължения и дузпи. После нямаше спасение. Перуци спаси ударите на Давидс и Силой и спечелихме втората купа на европейските шампиони в историята на Ювентус. Платини на "Хейзъл" вкара гол от дузпа, а моят беше от атака. Това са спомени, които никога не бледнеят - казва в началото на ексклузивния разговор за сръбския "Блиц" Фабрицио Раванели.

- Един друг рекорд, който трудно някой ще подобри. В победата на Ювентус над софийския ЦСКА с 5:1, на 24 септември 1994, постигате петте гола за Юве?

- Очевидно трофеят от Шампионската лига става истинско проклятие за моя бивш клуб. Просто не мога да обясня какво се случва с футболистите на Ювентус когато удари решителният час. Изгубили сме седем от общо девет финала. Показаха и този сезон, че са голям отбор. Два финала в последните три издания на Шампионската лига, това е "roba da mati" както казваме ние италианците. Сигурен съм, че момчетата на Алегри имат всички предусловия за класиране в завършващата фаза. Ако пребродят Тотнъм на "Уембли", ще имат отворен път към финала и възможност в Киев да платят всички дългове от миналото.

- Спечелили сте всичко с Ювентус. В моментите на празнуване, дали имате представа, че се изписва страница от историята?

- Разбира се. Това са мачове от голямо значение, които се гледат от милиони души. В главата ти всичко пращи от желание и воля кожата да се продаде възможно най-скъпо. Сърцето ви бие със сто в час и ви помага да прескочите и най-големите препятствия. Опитвате на всяка цена да стигнете до победата и сте наясно, че този мач е един вид война. Трябва да победите противника, който също е мотивиран като вас. Това често не е възможно, в което Ювентус най-добре се увери миналата година.

- Когато Югович в Рим се приближаваше към бялата точка, дали треперихте на центъра?

- Не. При неговата дузпа нямаше причина за притеснение. Югович рядко грешеше от 11 метра. Беше толкова мощен играч.

- Какъв е Юга извън терена?

- Много спокоен и тих. Плени със своята скромност. Не е бил, да кажем, като Михайлович и Станкович, които те разсмиваха на всяка крачка. Юга беше смирен, винаги седеше настрана, не се налагаше. Невероятен момък. За качествата му на играч не бих и харчил думи. След Дел Пиеро и Роберто Баджо, това е най-добрият играч с който съм играл в кариерата.

- Михайлович, Станкович и вие сте спечелили дубъл с Лацио през 2000?

- Това бяха големи шампиони, но и големи хора. Две фантастични особи, с чудесни качества. Това трябва да се цени. Тези двама играчи трябва да бъдат пример на всички деца в Сърбия, които имат намерение да се занимават с футбол.

- Дали Михайлович е по-добър като играч или като треньор?

- Като треньор е много добър, но като играч беше извънредна класа. Все още нищо не е спечелил в треньорската кариера, а се надявам да бъде еднакво успешен както докато играеше футбол.

- Имате ли някой анекдот?

- Останало ми е в спомените когато преди две години водеше Сампдория в голямото дерби срещу Дженоа. Един негов играч пропусна ключово подаване във финала на мача което костваше победата на Сампдория. Преди влизането в съблекалнята искаше да удуши този футболист. Такъв е Синиша. Много темпераментен, но преди всичко човек с голямо сърце.

- А къде е Раванели сега?

- На пейката, без дилема.

- На 11 декември 2018 влизате в шестото десетилетие. Какво бихте искали като подарък за 50-ия рожден ден?

- Да стана треньор на голям клуб. Защо не и в Сърбия. Да кажем, да дочакам половин век живот на пейката на Звезда или Партизан.

- Има ли прилики между сърбите и италианците?

- И още как. Играл съм с много сръбски футболисти и добре ги опознах. Разбрах, че имаме същите навици и същата култура. Сърбия по много е близка до Италия. Когато става дума за характера, тук нямаме равни. Сръбският глад за победа е идентичен с италианския.

- Освен с каране на колело и коментиране на футболни мачове за ТВ, с какво още се занимавате?

- Обожавам спортните предавания, не само футбола. Обичам баскетбола, особено НБА. Спортът е на едната, а семейството от другата страна. Имам трима сина и това че участвам със съпругата в отрастването им ме прави горд.

- Матия, Лука и Карло. Нито един от синовете ви не играе нападател?

- Да, чудно е. Единият играе в средата, другият е защитник. Вярвам, че могат да се осъществят в този спорт, защото светът на футбола е едно чудесно място. Представлява истинска школа за живота. Ще ви дам пример със своя син, който играе за Арецо и е четвърта година в гимназията, чисто за да ви обясня колко спортът е важен за формирането на личността. Той се буди в шест, отива на училище, връща се около два следобед, сяда във влака и бърза за тренировка. Във влака изяжда сандвич, след това прави тренировката, връща се вкъщи около седем вечерта, вечеря някой мамин специалитет и в девет е в леглото. Преди малко получих съобщение от него, че е положил матурата с осмица. Това е голямо задоволство за родителя и послание което може да изпратим до най-младите - допълва Раванели.

Добре дошъл, Фабрицио! Сръбският футбол плаче за големи шампиони на функциите треньори и педагози.

Чудно е, че Сергей не е играл за Сърбия

- Дали ви учудва, че Милинкович Савич не е изиграл нито един мач за Сърбия в квалификациите за СП?

- Много е чудно, имайки предвид неговите качества. Имах щастието няколко пъти да го гледам на живо, за последен път във финала за Купата на Италия срещу Ювентус. Той е завършен играч, който еднакво добре работи във фаза отбрана и фаза атака. Тотален футболист. Наистина фантастичен. Обединява качества с количество. Умее да прави много, як е с главата, силен е в дуелите, търчи, прави шпагати, дриблира, притежава бързина... Невероятен играч. Надявам се, че ще продължи в същия ритъм и че един ден ще заиграе в екипа на Ювентус. Това е футболист, който всеки треньор би поискал в своя отбор. Аз между първите.

Горд съм с белите коси

Прякорът Бялото перо (Penna Bianca) Раванели е получил заради белите коси в ранната фаза на живота и никога не му е представлявал проблем.

- Напротив. Много ми харесва. Нещо повече, носил ми е късмет в кариерата. Наистина е чудесен и го нося с удоволствие - допълни Раванели.

Автор: Небойша Петрович

Цървена звезда - УЕФА 1:0 - с публика срещу ЦСКА!

Европейският футболен съюз взе решение, че мачът между Цървена звезда и ЦСКА на 13 февруари ще се играе пред публика.

По този начин жалбата на Цървена звезда, която подаде правният екип на клуба е приета и първоначалното решение за затваряне на стадиона е преиначено.

Генералният директор на Цървена звезда Звездан Терзич не крие голямото си задоволство от решението на управителите на УЕФА.

- Предоволен съм от решението на комисията по жалбите в УЕФА. Направихме още един огромен успех на европейската сцена, този път извън зеления терен. Горд съм, защото успяхме да докажем, че Звезда не е виновна и заслужава винаги да има своите привърженици до себе си. Нашите запалянковци добре знаят какво е позволено и какво не е, приканвам ги и в бъдеще да водят сметка, за да не остане клубът без тяхната голяма подкрепа. Тази борба не беше никак лека и заради това благодаря на правния екип, който участва в целия процес, преди всичко на адвокат Зоран Дамянович и председателят на нашата правна комисия Драган Милошевич.

- Бих използвал тази възможност да благодаря специално на нашите приятели в УЕФА, Зоран Лакович и Деян Станкович, които със своята ангажираност в този процес ни помогнаха правдата да триумфира. Показахме, че Цървена звезда си възвръща силата на всички полета и репутацията на която се наслаждаваше някога в Европа. Сега се обръщаме към мача с ЦСКА, защото ще имаме всички условия да се борим за преминаване в осминафиналите на Лига Европа. Бързо ще продължим с продажбата на билети и без дилема пред пълна Маракана ще дочакаме дуела, който звездашите чакаха 25 години - заяви Терзич.

Цървена звезда пусна предварителна продажба на билети в края на миналата година, като разпродаде над половината от капацитета на стадиона. В последствие УЕФА наказа клуба да играе пред празни трибуни заради знамена в подкрепа на Ратко Младич по време на мача в Беларус срещу БАТЕ в груповата фаза на турнира. Белградският колос обжалва успешно.

Трима сърби в Топ 10 на най-добрите зимни трансфери според УЕФА

Европейската футболна централа направи избор по темата "Кои са били най-добрите трансфери в зимния период?" и в него попаднаха трима национали през годините на Сърбия.

Ето и как са описани те в страницата на УЕФА:

Деян Станкович (Лацио - Интер, 2004)

"Финансовите проблеми са били такива, че Лацио не можеше да откаже предложението на Интер от четири милиона евро, с бонуси. И, много бързо стана ясно, че нерадзурите са печелившите в този бизнес: Станкович се циментира като любимец на привържениците с гола от ъглов удар срещу най-големия съперник на Интер - Милан, и то само няколко седмици след този трансфер. А с Интер спечели пет титли на Италия и Шампионската лига през 2010".

Неманя Видич (Спартак Москва - Манчестър Юнайтед, 2006)

"Алекс Фъргюсън получи съперници в лицето на Ливърпул и Фиорентина в конкуренцията за сръбския защитник, а бързо стана ясно защо толкова е настоявал на неговото довеждане. Челси не е могъл да бъде настигнат през този сезон 2005/2006, но партньорството на Видич с Рио Фърдинанд е било твърдата основа за ерата на доминация, попълнена и от идването на Патрис Евра през зимата на 2006"

Неманя Матич (Челси - Бенфика, 2011)

"Отишъл от Челси като част от пакета с който е било предвидено на "Стамфорд Бридж" да дойде Давид Луиш. Но, сърбинът не се предавал в новата среда - бързо от офанзивен халф се трансформирал в дефанзивен и бил сърце на отбора на който толкова малко не му достигна за европейска слава през 2013 година, отнета именно срещу Челси. Толкова е командвал играта на Бенфика, че Челси трябвало да плати 25 милиона евро когато го върнал в своите редици през следващата година".

Освен тримата сръбски футболисти, в своя Топ 10 на зимните трансфери УЕФА поставя и следните:

Яп Стам (Вилем ІІ - ПСВ, 1996)

Клас-Ян Хунтелар (Хееренвен - Аякс, 2006)

Марсело (Флуминензе - Реал, 2007)

Андреа Бардзали (Волфсбург - Ювентус, 2011)

Луис Суарес (Аякс - Ливърпул, 2011)

Иван Ракитич (Шалке - Севиля, 2011)

Хуанфран (Осасуна - Атлетико, 2011)

Интер не забравя Деян Станкович: Душа и сърце на великия отбор

Италианският футболен клуб Интер по случай юбилейния 110-и рожден ден на официалната си страница публикува серия текстове за легендите, които са белязали историята на "нерадзурите" между които е и Деян Станкович.

Под заглавието "Душа и сърце" се припомнят деветте сезона, които "Драго (Змей)", както го наричаха привържениците на Интер, прекара в клуба и на няколко незабравими детайли като момента когато не гледаше дузпата на Марко Матераци за титлата срещу Сиена, головете срещу Милан (от ълов удар), Ювентус, Шалке и Дженоа от половината на терена, до финала на Шампионската лига и спечелването на титлата първенец на Европа през 2010 година срещу Байерн в Мадрид.

"Имах честта да нося тези цветове и те завинаги ще останат на моята кожа. Това е нещо което никой никога няма да може да ни отнеме", заяви Станкович.

Той дойде в Интер през януари 2004 година, изигра 326 мача, вкара 42 гола и спечели 15 трофея.

Словенец е седмият президент на УЕФА, Деян Станкович ще е вице

Президентът на Футболния съюз на Словения Александър Чеферин е избран за нов президент на Европейската футболна централа, а вицепрезидент на УЕФА ще стане бившият сръбски национал Деян Станкович.

Чеферин е на 49 години, по професия е адвокат, а начело на ФС Словения е от 2011 година.

В света на футбола влиза за пръв път през 2005 г като член на Управителния съвет на клуба по футзал Свеа Лесна Лития, а година по-късно и в управата на ФК Олимпия (Любляна).

Свободно говори английски и италиански. Миналата година е преизбран за президент на ФС Словения за нов четиригодишен мандат, а при кандидатурата за шеф на УЕФА в региона заложи на създаване на регионална лига.

Чеферин начело на УЕФА наследява Мишел Платини, който през октомври 2015 г беше сменен след почти девет години на позицията президент, заради корупция.

Временно го заместваше президентът на ФС Испания Анхел Мария Виляр, който заедно с холандеца Майкъл Ван Праг беше конкурент на Чеферин в изборния Конгрес на УЕФА в Атина.