Съдийството в по-ниските групи, дали бягането през царевицата е само мит?

Бягане през царевицата, "возене в багажника", заплахи с огнестрелно оръжие, обиди, релефни терени - са само някои от асоциациите за мачове от по-ниските групи и условията в които те се провеждат. Футболният арбитър Вукашин Цветкович разкри за РТС дали митовете във връзка с нискоразредния футбол са точни, как се чувства когато дели правдата на "горещи" гостувания и какво всеки съдия в който и да е ранг трябва да има.

Работата на спортния съдия носи голям натиск, риск, напрежение и, при дадените обстоятелства, най-лесните решения стават онези най-трудните. Когато се стигне до грешките на арбитрите със световна репутация, главно всичко завършва с освирквания, осмиване и критикуване в медиите. Обаче, не е такъв случаят с техните колеги, които съдят в по-ниските рангове на футболните и баскетболните турнири в Сърбия и региона.

Футболният съдия от петия ранг на първенството Вукашин Цветкович откри кои са предимствата и недостатъците на професията, както и дали популярното бягане през царевицата или "возене в багажник" е само мит или сурова реалност.

"От тези условно казано "луди" ситуации по нашите пространства съм бил участник само в една, когато, да бъде иронията по-голяма, на приятелски мач бях непрестанно и неуморно обиждан и под заплахи през всичките 90 минути, независимо от своите решения и случващото се на терена. Що се отнася до ситуации, които са преживели мои колеги, малко е неблагодарно да говоря от тяхно име. Чувал съм всичко да се е случвало, но главно в някакъв по-ранен период. Известно е, че съдии през 90-те и 2000-те са заплашвани в съблекалнята с огнестрелно оръжие, а и те е трябвало да носят оръжие, за да се защитят. Все пак, всичко това е зад нас, днес всичко е на много по-високо ниво. Популярното бягане през царевицата и "возенето в багажника" сега са само мит. Случва се да се стигне до бой и играч или някой друг да удари съдия, но в тези ситуации отлично реагират съотборниците и треньорските щабове и ситуацията бързо се смирява"

Спортните събития в по-ниските рангове представляват големи предизвикателства, но с това и задоволство когато работата с раздаването на правдата се направи по правилен начин.

"Изключителна чест е когато се облече униформата, т.е. екипа, излезе се на терена и заработи уважението на всички присъстващи на това събитие. Особено в Сърбия, която е много специфична, но и която е създала множество чудесни съдии в историята, и която днес представя Милорад Мажич, един от най-добрите, ако не и най-добрият футболен съдия на света".

Цветкович допълва, че грешките на отделни съдии повлияват върху статуса на всички останали.

"Все пак, не трябва да се бяга и от другата страна на професията, онези "мрачни моменти" разбира се присъстват и заради това професията ни търпи. Нашата работа умее да се подценява, омаловажава, а в пример на това вървят някои много лоши съдийски решения, което повлиява върху това цялата професия да се генерализира и окалва."

Марадона вкара гол с ръка. Меси също така, Анри пък асистира с ръка. Голът на Лампард против Германия не е признат, Шимунич получи три жълти картона, Митрович мистериозно направи нарушение в атака, докато го държаха двама футболисти...

Споменатите ситуации на най-големите футболни сцени показват съдийски грешки, които никой не е приел спокойно. На никого не е ясно как е възможно някой, който е обучаван за тази професия, който има богат опит в нея, няколко помощници, па чак и в днешно време и асистенция на видео технологията, не е в състояние да вземе правилно решение, решение в което е сигурен и привърженикът на най-отдалечената трибуна на стадиона, или онзи пред малкия екран без повторение.

Съдийството връзва за себе си много етикетиране, често се мисли че още е 20 век и как след всеки мач съдиите ядат бой. Днес това е ценена и достойна работа, не твърде трудна, защото ако някой реши да се занимава с тази професия, в повечето случаи е започнал да го прави от любов. Да не се разбере погрешно, има много за вършене, да се тренира, учи и всичко което върви с това, преминават се разнообразни ситуации, но ако обичаш нещо, то не може да те уморява."

Съдията често трябва да се придържа и към моралния кодекс, както и към "неписаните правила на тази игра".

"Едно много важно нещо, особено при съдия от по-нисък ранг, което трябва да съществува е т.нар. "решение на здравия разум" или "шмекерско" решение, както обичат да го наричат по-старите съдии, когато трябва да знаете, че съществуват и неписани правила или ситуации когато не се спазва дословно правилото от учебника."

"Гледането на мач по телевизията, или четенето на правилника могат да означават едно нещо, а да бъдеш на терена в живия момент и да съдиш, напълно друго."

Съдия Цветкович даде интересен пример как да се "купи" симпатията на публиката и доверието на играчите.

"Случва се, например, играчите да се движат в т.нар. "стена". Правилото налага да получи предупреждение, без оглед кой се е поместил, онзи футболист, който е най-близо до съдията, съответно най-далеч от мястото на което е прекъсната играта. Все пак, когато този играч вече има жълт картон, настъпва онова правило на "здравия разум", па жълт картон получава негов съотборник. Същото е и с мачове в които единият отбор има убедителна и недостижима преднина, в тези ситуации критериите не са като в началото на мача. От дребните, до големите неща се показва зрялост и съзнателност, с което се печели доверието на играчите, но и сигурност и симпатиите на всички присъстващи на събитието", заключи Цветкович.