Изгубените "бебета" - последната нощ в Скадарлия

Изминаха шест десетилетия и една година...

Мюнхенската надвечер е обвита в оловна мъгла. Десният бряг на заледената Изар, 6 февруари 1958, малко след 17 часа...

Журналистът на Дейли Мейл Питър Хауърд някак се докопал до телефон и се обадил в редакцията от болничния креват:

"Ало, тук е Пит, дали се чуваме? Пиши бързо, обаждам се от болница в Мюнхен." Стенографът внимателно записвал думите на Хауърд: "Два пъти опитвахме да полетим, а тогава механиците загасиха моторите и детайлно прегледаха всички инструменти. Най-накрая, получихме разрешение и за трети опит. Седнахме си по местата и усетихме как самолетът се пързаля по заледената писта. Не можа навреме да се отлепи от земята и се ударихме в една къща. Самолетът се разполови на две части"... Пит за малко спира, поема дълбоко дъх и продължава: "Разля се гориво. Много пламъци, много трупове"... Отново мълчание. Стенографът го предаде търпението: "Ало, Пит, дали още си тук? Диктувай нататък"...

"Моля ви, само кажете на моята жена, че съм жив", било последното което Хауърд събрал сили да изговори преди да потъне в сън. Неговите колеги Тед Елиярд и Франк Тейлър не са се обадили на своите редакции. Били са много по-тежко пострадали. Всички останали журналисти, осмина, вече са били мъртви. И не само те. От 44 пътници двадесетима са изгубили живота си. А това е бил самолетът на Манчестър Юнайтед! Компания БЕА, самолет "Елизабетен", най-доброто което британското въздухоплаване е имало в този момент. Известният Мат Бъзби, създателят на великана от Олд Трафорд, водеше своя клас на екскурзия в Белград - за мач против Цървена звезда. Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Колман, Дънкан Едуардс, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър и Лиъм Били Уилън никога не се върнаха вкъщи.

Последната екскурзия - филм на ужасите. Трясъкът е бил ужасяващ. И сякаш всичко завършило за секунда. Край. Ще бъде прав Бил Шенкли, само животът и смъртта са по-силни от футбола. Останал е в тази мрачна нощ в периферията на Мюнхен само ядосаният, зловещо ядосаният рев на мощните букове от Алпите смесен със стона на разни сирени някъде в далечината...

Мат Бъзби поема Манчестър Юнайтед в средата на 1945, докато топовете на изток още не са напълно утихнали. Олд Трафорд е бил порутен от бомбардировките на Луфтвафе на Гьоринг. Трябвало е да започне от нулата. Бъзби е играл за Манчестър Сити и Ливърпул, очаквало се да започне треньорска кариера в един от тези два клуба - предложение от червените вече е имал в джоба - но всичко е променило едно писмо от познатия манчестърски администратор и скаут Луис Рока, който заедно с легендарния клубен секретар Уолтър Крикмър още като играч искал да го доведе през 1930. Бъзби още не е свалил униформата, писмото е било кратко, ред или два, и го заварило на летището в Есекс. Последното изречение било в духа на всичко онова което се случило на света тези години:
"Не позволявай да паднеш в ръцете на неприятеля".

И Мат Бъзби решил. Имал само едно условие - директорите и собственикът Джеймс Гибсън да не му се месят в работата, да може да състави отбор по собствено желание.

Бъзби главно работил без пари. Искал да направи млад състав, който след няколко години да владее Англия, довеждал играчи на 15 и 16 години. Платил само за централния нападател, онзи истински островен разбивач Томи Тейлър от Барнзли и за вратаря Хари Грег от Донкастър. Има я тази известна история около трансфера на Тейлър... Сключен е договор цената да бъде 30 000 паунда, но Бъзби не искал неговият нов играч да носи тежестта на толкова висока и закръглена цифра (става въпрос за световен рекорд в този момент), па отворил своя портфейл и на госпожата, която сервирала чай и уиски по време на преговорите на Оукуел дал един паунд.
"Ето, сега не струваш 30 000, а 29 999. Честито, стана футболист на Манчестър Юнайтед! Трябва веднага да знаеш, че това е голяма чест."

Мат Бъзби започнал да възпитава своите момчета от момента в който подпишели за него. Така създавал култ към големия клуб. Бил Фоулкс, известен централен защитник и дългогодишен капитан довел от Ланкашър когато бил на 17 години - 19 сезона, 688 мача за Юнайтед. Най-славният от всички Боби Чарлтън дошъл от севера, от малкия Ашингтън, от ученическата скамейка - едва на 15 - а най-добрият от всички, Дънкан Едуардс, "Дънкан от Дъдли" - окръг Западен Мидланд, ще дойде по препоръката на Джо Мърсър, известен шотландски треньор и по-късно селекционер на националния отбор, известен като Чичо Джо. Това дете чудо, ненадминат ляв полузащитник с шестица на гърба, мъжки национал на 17, Бъзби отнел под носа на Уулвърхемптън и Астън Вила. И отново не е вложил и пени. Само му обяснил, че ще играе за Манчестър Юнайтед. Години! И че един ден в съблекалнята, на неговото място, ще го чака капитанската лента. Резервният бек Джеф Бент и титулярът Еди Колман са дошли от предградията, от Салфорд, Дейвид Пег от Хайфийлд, Кенет Морганс е бил уелсец от Суонси, Сканлон и Вайълет са родени в сърцето на града... Знаел е Бъзби, че за шампионски отбор трябва и някаква капка вряла ирландска кръв и от Белфаст взел Джаки Бланчфлауър, по-младият брат на Дани Бланчфлауър, известен ас от Тотнъм, и веселия дъблинец Лиъм Уилън.

Отборът окончателно е завършен в средата на петдесетте. Наричали са ги Бебетата на Бъзби...

Първият мач от 1/4-финалите на Купата на шампионите Манчестър и Цървена звезда изиграват на 14 януари 1958. Съдил е Лекен от Франция. Юнайтед: Грег, Фоулкс, Бърн, Колман, Джоунс, Едуардс, Морганс, Чарлтън, Тейлър, Вайълет и Уилън. Звезда: Беара, Томич, Зекович, Митич, Спайич, Попович, Борозан, Шекуларац, Топлак, Тасич, Костич. На пейката е бил Миша Павич.

Ден преди мача бардът на югославската журналистика Мирослав Радойичич на страниците на Политика опитва да опише съперника на Звезда за обществеността: "Най-голямата сила на Манчестър Юнайтед е неговият Мат Бъзби, човек който е създал отбор шампион. Една от най-вкоренените аксиоми на Острова е, че отбор, който печели не трябва да се променя. Той смята това за предразсъдък. Бъзби е наложил стратегията, че отбор пред когото има 60 мача на сезон трябва да има 18 играча, че те трябва да са подготвени да играят на повече позиции, така че фактически винаги може да направите два състава"...

Червено-белите на Олд Трафорд пристигат направо от Казабланка, от дълго африканско турне. Посрещнала ги е гъста островна мъгла, такава че Беара и Грег не са могли да се видят един друг. Цървена звезда повела в 35-ата минута. Лазар Тасич прехвърлил Хари Грег от двадесетина метра след атака на Борозан и няколко чудесни дрибъла на Райко Митич. Домакинът коронясал по-добрата игра едва в 65-ата минута - всичко тръгнало от Едуардс, топка за Сканлон, центриране към Боби Чарлтън и това е 1:1. Отбраната на Звезда се огънала още веднъж в 81-ата минута. Вкарал е Еди Колман. В своя репортаж въодушевеният Радойичич описва един от многобройните шансове за Манчестър както само той умее: "Благородният лорд цели чудесно, но съдбата беше много милосърдна към младите птичета".

Беара е бранил чудесно тази нощ. Напълно е оправдал своя прякор Големия Владимир. В Дейли Мейл на следващия ден осъмнал текст под заглавие "Беара, кралят на вратарите", а Таймс писал как само Владимир Беара е опазил надеждата на Звезда преди мача в Белград. Получил е оценка 9 което за вратарите по онова време е била истинска рядкост.

До тръгването за реванша на 4 февруари Юнайтед е изиграл два мача в първенството. У дома са победили Болтън със 7:2, а в голямото дерби на Хайбъри паднал Арсенал - 5:4. Мат Бъзби не се е отнесъл. Знаел е какво го чака в югославската столица...
"За нас никак не би било добре да играем на сняг и лед. Цървена звезда в първия мач не игра добре, но вярвайте, това е много добър отбор, особено опасен у дома."

Англичаните пристигнали в Белград във вторник. Мачът е бил в сряда. И е имало и сняг и лед. Стадион ЮНА - Маракана още не е била построена, а малкият стадион на червено-белите не е могъл да приеме всички желаещи - началото на мача е било в 14:45, портите отворени още от обяд. Час време преди началото вече е имало 50 000 човека на трибуните...

Цървена звезда започна катастрофално мача. Футболистите на югославския колос са понесени от обстановката, искали да си играят с англичаните. Във втората минута бърка капитанът Митич. Излишен и неуспешен дрибъл в опасна зона. Вайълет наказва - 0:1! А тогава два пъти Чарлтън в 30 и 31-ата минута. Червено-белите не знаят какво им се случва. Миришело на катастрофа.

Във вторите 45 минути, все пак, Звезда се консолидира и се настройва към условията. За по-малко от 15 минути е 3:3. Два пъти Костич и Тасич от дузпа. Остава достатъчно време, повече от половин час. На домакина му е нужен още един гол за трети мач - тогава не е важало правилото за гол на чужд терен - който ще се играе в Италия. Но е останало 3:3. Пропуски правят Шекуларац и Тасич. И така англичаните се измъкват с жива глава на ЮНА. Белградската публика с петминутни аплодисменти изпраща двата отбора от терена. Футболистите от Манчестър застават край тъчлинията и също с пляскане поздравяват напускането на игрището на домакинските играчи.

А след мача е останала нощ за помнене...
"Ние направихме невероятно приятелство с тях! Всички бяха приятни и възпитани, истински английски джентълмени. И до днес вкъщи нямам нито една своя фотография, но тяхната пазя в рамка", с тъга разказа веднъж Шеки.

Започнало е с обща вечеря, която Цървена звезда е организирала в Мажестик. Има едно меню в музея на Звезда, вероятно най-ценното в целия свят... Тази вечер, 6 февруари, вратарят на Юнайтед Хари Грег е взел менюто (крем супа, телешко рагу, пълнена пуйка, мешана салата, омлет изненада...) и минал от маса до маса събирайки подписите на всички играчи. Има и фотографии от тази вечер, казват че са още тук, поред Ален Делон, Елизабет Тейлър, Кърлежа и останалите знаменити гости.

Живи свидетели на това събитие са говорили, че англичаните не са сваляли усмивката от лицата си и са били много весели. Пяла се е "Когато светците маршируват", а тогава капитанът Роджър Бърн е повел "We'll meet again, don't know where, don't know when, but we know we'll meet again some sunny day..." на Вера Лин, войнишката любима. Бърн вече е бил на градус, вдигнал е чашата...
"Защо не вкарахте и тоя четвърти, па да се срещнем отново"... Бъзби само дискретно се усмихвал, гледайки под око своя капитан. Аплодисментите са били неизбежни след такъв коментар, а тогава и кратка реч на мениджъра на Юнайтед:
"Това пътуване за нас е пълно с изненади. Те започнаха когато кацнахме във вашата страна. Не очаквахме, че и тук ще заварим мъгла, като при нас, а на другия ден слънце. Отидохме да видим терена, очаквахме сняг и лед, а там сняг, лед и кал. Когато поведохме 3:0 помислих "Мат, най-накрая ще гледаш второто полувреме на един мач спокойно, пушейки лула и наслаждавайки се". И наистина запалих лула. При втория гол на Звезда вече престанах да пуша и започнах да треперя".

Президентът на Цървена звезда Душан Благойевич на кратко прекъсна Бъзби, преразказвайки въздишката на 50 000 човека на стадиона след един пропуск в края на мача...
"Ох, господин президент, вие не сте разбрали добре тази въздишка! Това беше моята въздишка на облекчение когато Шекуларац пропусна".

Благойевич след това станал от своето място, приближил Мат Бъзби и му дал подарък...
"Бъдете сигурни, господин президент, че тази ваза, която ни дадохте ще заеме почетно място между нашите трофеи."

Някъде около полунощ дошло време за раздяла. И разбира се на никого не му е било до това. Роджър Бърн извикал треньора настрани, да помоли за още някой час. Всички останали с нетърпение очаквали изхода на този разговор. Накрая, тръгнал и самият Бъзби. Къде другаде освен на Скадарлия?!

А там, в тази известна белградска бохемска долина, пяла Дивна Костич, първата дама на Скадарлия и единствената истинска наследница на кралицата Софка. Щерка на "вършачката Кощана", руската циганка Мария Керчова и югославския гросмайстор в шаха Борислав Костич. Знаете когато Бора е играл антологичната партия на Екватора, на двете хемисфери? Той седял в северното, а противникът в южното полукълбо. Опасен шмекер и една друга, дълга история...

Дивна не е искала нито в Мажестик, нито в която и да е друга кръчма, дори и в Бели двор...
"Моето работно място е в Скадарлия, който иска да ме слуша нека дойде." Това е важало, казват, и за самия Тито, па и той трябвало да ходи при Дивна на крака: "Ето, като ти не си искала при нас, ние дойдохме при теб", казал Броз когато заедно с Йованка веднъж дошъл в Скадарлия.

Футболистите на Манчестър Юнайтед и Цървена звезда провели незабравима вечер в скадарлийските кръчми. Когато е "отсвирен край" в Мадера се присъединили и журналисти. Миро Радойичич седял на масата с господин Крикмър. На тази маса се изпило доста бяло вино...
"Не си спомням как, случи се в прилично късните часове, но мистър Крикмър ми предложи, като техен гост, да ги изпратя до Англия, с техния самолет разбира се. Бях кореспондент от Острова и не исках отново да летя там, и то за кратко. Но човекът е човек, винаги има някакви малки желания. В това време от своя вестник получих гарсониера, за пръв път в живота си имах апартамент, в него диван и два фотьойла, които също ми купи моят работодател. Исках всичко да украся с килим, а това по онова време в Белград го нямаше. Приех предложението, знаейки че вкъщи ще се върна с килим. Разделихме се в най-ситните часове. Прибрах се вкъщи, подготвих се за път и за кратко заспах, почти седнал. Пробуждайки се навреме разбрах, че би трябвало да облека някое по-дебело сако, Англия е това. Стигнах навреме на летището, но напразно, в сакото с което бях на Скадарлия ми е останал паспортът. Отидох у дома, па бързах обратно към летището. Самолетът междувременно излетя. Усмихнах се в себе си и отидох вкъщи да се наспя, утешавайки се, философски, че в живота всяко зло има своето добро", писал е Миро по-късно.

На прощаване, Франк Суифт, някогашен вратар на Юнайтед, а тогава журналист на Нюз ъф дъ Уърлд му казал при първа възможност да "скокне до Манчестър на уиски и история за вратарите."

Тази нощ в Скадарлия доктор Аца Обрадович, един от родоначалниците на европейската Звезда, също така е разговарял с господин Крикмър. С много жар му обяснявал, че Цървена звезда скоро ще направи нов стадион, един от най-големите в Европа, и би било чудесно Юнайтед да дойде на откриването. Уолтър Крикмър обещал, че така и ще бъде.
"Спомням си, нашите гости бяха одушевени. Връщайки се в хотела, някъде около три сутринта Мат Бъзби одушевено ми каза, че това е била една от най-хубавите вечери в неговия живот", разказва Доктор О за живота.

Някъде преди утрото, добре загретият Бърн се обърнал към Цокич. Йован Цокич, за разлика от първия мач, бил титуляр вместо Топлак...
"Дойде и чрез преводача помоли да го извиня за едно грубо нарушение. Усмихнах се и го прегърнах, а той още в неверие, че му прощавам, продължи да се оправдава."

Драгослав Шекуларац се сприятелил с Томи Тейлър още по време на мача...
"Изпратих го това утро до хотелската стая и той ме покани на гости. Но аз му предложих нещо друго. След Световното първенство в Швеция да дойде при мен, заедно да отидем на море, а след това в Англия. Съгласи се."

Земунското летище, 6 февруари, 11:15 ч. Половината компания от Скадарлия още е спала когато контрольорът на полета е дал официално известие: "Специалният самолет на компания БЕА, "Елизабетен", полетя успешно. Полетът е бил съвсем нормален над въздушното пространство на белградската област." Три часа по-късно от Германия стига отговор: "Самолет "Елизабетен" е кацнал на мюнхенското летище в 14:17. Не е излетял."

Черногорският журналист и дипломат Бато Томашевич е бил в този самолет. В своята книга Орлов крш детайлно е описал трагедията, която ще последва:
"Полетът до Мюнхен на връщане протече спокойно, без обичайните потрепвания и пропадания. Седях край прозореца и за пръв път гледах покритите със сняг, остри върхове на Алпите. Кацането на нашата летяща крепост на летището протече без трудности. Самолетът леко докосна пистата, дълго засипваше с разквасения сняг прозорците и спря. Една от стюардесите ни извести, че сега самолетът ще зареди гориво, а ние през това време можем в сградата на летището да се освежим за сметка на компанията. Десетина минути по-късно през колоните отново се чу стюардесата, канейки пътниците обратно в самолета. Всички седнахме на своите места. Погледнах през прозореца. Падаше крупен сняг навсякъде наоколо. Последваха два опита да излетим, но без успех. Два пъти се връщахме в сградата. Преди третото политане шумът на мотора, който винаги нагло расте, с увеличаването на бързината, изведнъж намаля сякаш машините изненадващо изгубиха сила. Тогава звукът на мотора са промени и започнахме да се рушим. Това рушене, после разбрах, е траело петдесет и три секунди. На мен ми изглеждаше като целия живот от рождението до смъртта. Самолетът падна върху покрива на къща, експлодира. Мен експлозията ме изхвърли заедно със седалката на 130 метра разстояние. Когато ударих в земята по мен вече нямаше нито обувки, нито дрехи. Целият бях в кръв, но жив, с ранен гръбнак, счупено коляно, порязан по лицето и тялото. Хладен февруарски сумрак, стонове на преживелите, неподвижни тела на допреди малко весели хора - призрачна гледка. Кръв ме заслепяваше и задушаваше, не можех да се поместя. Пред мене лежеше потрошеното тяло на стюарда Томи. Разпознах го по униформата. "Не платих уискито", укорих се. Поред претичваха футболисти. Паникьосано викаха Мат Бъзби. После пристигна някакъв камион в който ни бутаха, и мъртвите и ранените заедно. Поред мене бяха Боби Чарлтън, Рей Ууд, Хари Грег и Денис Вайълет. Разпитваха за колегите, особено за Бъзби. "Никога повече в своя живот няма да вляза в самолет, дори да ми коства футболната кариера", говореше иначе мълчаливият Боби Чарлтън"...

Гледката на мюнхенското летище е била страшна. Колкото сняг, толкова и кръв. Безжизнени тела едно върху друго. Тейлър, Уилън, Пег... Джоунс е бил с отворени очи, но не е давал знаци на живот, лежал е върху Джаки Бланчфлауър. Може би и го е защитил със своето тяло, па този се измъкна... Мат Бъзби остана в останките, бил е на себе си. Оплаквал се от болки в гърдите. Хари Грег израснал в герой. Той тази вечер от ада на "Елизабетен" измъкнал няколко човека, между тях Чарлтън, Вайълет, югославската гражданка Вера Лукич, съпруга на дипломат в Лондон и нейното бебе.
"Върнете се назад, гадове", викал обезумелият Грег докато ходел по остатъците от самолета, търсейки другарите. "Тук има дете което е живо".

Седмина футболисти на Манчестър не са преживели катастрофата. Капитанът Бърн е тръгнал за Белград не знаейки че очаква дете със съпругата Джой. След два дни е трябвало да празнува 29-и рожден ден. Джой в края на годината е родила момче. Джеф Бент (25) бил "алергичен" към пътуване със самолет, Бъзби го наговорил да тръгне. Томи Тейлър (26) планирал сватба със своята девойка. За последен път й се обадил от Белград: "Любов, подготви хладна бира, идвам си". Винаги радостният Лиъм Уилън е бил много вярващ. По-късно са говорили, че пътувайки към "вечната къща" говорил как е готов и изобщо не се притеснява. На погребението в Дъблин се събрали 20 000 души. Марк Джоунс (24) вкъщи оставил млада жена и едва родена дъщеричка. Неговият черен лабрадор Рик загинал няколко месеца по-късно. Колман и Пег още били невинни момчета, едва на по двайсет години...

Златото на Манчестър на Бъзби Дънкан Едуардс издържал първия удар. Той между второто и третото излитане изпратил телеграма на своята девойка Моли: "Всички полети са отменени. Идвам си утре". Тези железни бели дробове, готови да издържат и по три мача на ден, издържали 15 дни в мюнхенската болница. Какъв боец е бил! На 21 национал на Англия със завиден стаж и 151 мача в екипа на Юнайтед?! Моли пристигнала в Мюнхен след два дни, държала го е за ръка, а той я помолил да пита доктора какви са шансовете в събота да заиграе срещу Уест Бромич Албион.

Дънкан от Дъдли само смъртта е могла да постави на колене. Умрял е в петък 21 февруари. Моли на раздяла в сълзи го тешила: "Не се притеснявай драги, мирно спи, всички ваши мачове са отменени".

Мат Бъзби лежал в следващите три месеца в съседната стая. Не са смели да му кажат, че е останал без своя най-ценен бисер.

Целият футболен свят, както и Белград, били в незапомнен траур във вечерта на този 6 февруари 1958 година...
"Мен някъде в късен следобеден час, след бурната скадарлийска нощ, ме пробуди телефонът", припомня си в своите писания Мирослав Радойичич. "От другата страна на жицата беше моят редактор Данило Пурич. И сега сякаш слушам неговия развълнуван глас: "Миро, ела спешно да напишеш In Memoriam! В Мюнхен е паднал самолетът на Манчестър Юнайтед! Има много загинали, това е всичко което знаем засега." Докато се радвах, че заради забравения паспорт съм останал жив, плачех. Защо да се срамувам заради това?! Всички те малки пилета по години, а вече асове... Загинал и господин Крикмър със своята житейска спътница. Много мои колеги, сред тях и един от най-големите вратари Франк Суифт. Пишех текст за хора с които предходната нощ, всъщност това утро, още бях в Скадарлия и гуляех. Пишейки, на моменти и плачех. А колко пъти само съм размислял какъв е този наш живот журналистически като трябва да пишете и като не ви се пише, а искате да се предадете на своята тъга, както тогава се предаде този град - чак толкова, че изглеждаше, че чудесните английски футболисти повече ги ожали Белград отколкото Манчестър".

Както обичайно е било някога вестите най-бързо са стигали в Мадера и оттук са се разпространявали нататък. Райко Митич и Аца Обрадович донесли първите конкретни информации. За тази нощ е писал и Боби Янкович в книгата "Какво казва Мадера".
"Страшно, страшно! Има много мъртви", било първото което можело да се чуе от тях двамата още от вратата.

В центъра на града, около девет часа вечерта, се събрали няколко хиляди човека, с ядро на Площад Маркс и Енгелс (днешен Никола Пашич) и пред Политика. От прозорците на сградата на Борба в един момент стигнало съобщение: "Търпение, търпение, хора! Пресата само още не е тръгнала". Най-тиражният спортен вестник по онова време "Спорт", за рекордните три часа е отпечатал извънредно издание. В другия край на града, на Топчидер, първият човек на червено-белите Душко Благойевич провежда конференция за медиите. Изложението е завършил с изречението, което предизвикало аплодисментите на всички присъстващи журналисти:
"Управата на Цървена звезда изпрати умолително предложение до Европейския футболен съюз Манчестър Юнайтед да бъде прогласен за почетен победител в Купата на шампионите".

Светът се тресеше от това което се случи, черен цвят обгърна цялата планета, но УЕФА още на следващия ден отхвърли такава възможност.

На Олд Трафорд сред първите пристигна съболезнователна телеграма от президента на Югославия Йосип Броз Тито:
"Дълбоко съм потресен от вестта за самолетното нещастие, което тежко удари британския спорт и английския народ. Позволете да Ви изразя своето дълбоко съболезнование".

Веднага след Цървена звезда на Манчестър подкрепа даде и Реал (Мадрид). И то конкретна. И заради това Реал е най-големият, па нека се люти който иска... Сантяго Бернабеу е бил готов за година да се отрече от своята първа звезда, в онова време без конкуренция най-добрият световен играч Алфредо Ди Стефано и да го даде под наем на Юнайтед докато събере редиците. Ди Стефано се съгласил, договор е подписан, но ФА не позволила реализацията на този "трансфер" с оправданието, че аржентинецът ненужно ще заеме място на някой от младите английски футболисти.

Мадридчаните все пак по друг начин успели да помогнат на приятелите от Манчестър. Приемайки предложението на Звезда Реал е продавал мемориални знаменца наречени "Почетни шампиони" и целият приход изпратил на Олд Трафорд, а междувременно организирал няколко хуманитарни мача между двата клуба от които печалбата също отишла в Манчестър. И още, Кралския клуб на семействата на загиналите и пострадалите три години плащал възстановяването и рехабилитацията в Испания.

Погребението на загиналите в самолетната катастрофа в Мюнхен е проведено на 22 февруари. Делегация от Югославия представлявали генералният секретар на ФСЮ Милорад Лишанин, член на управителния съвет доктор Михайло Андрейевич, президентът на Цървена звезда Благойевич и секретарят Слободан Чосич. От Белград до Манчестър пътували четири дни, защото, за всеки случай, отишли с влак.

На петдесетгодишнината от смъртта на Бебетата на Бъзби на Олд Трафорд Звезда е представена от участника в двата дуела от 58-ма Владица Попович. Преди началото на мача от Висшата лига Юнайтед - Болтън през 2008 година на центъра е положил букет от червени и бели рози.
"Получих най-големите аплодисменти в живота. Сърцето ми затрептя от вълнението. В този момент през главата ми преминаха детайли от двата мача. Бях задължен да пазя Чарлтън - не успях. Вкара три гола. Какъв играч беше това", разказва Попович своевременно за Политика.

В тези дни се огласил за белградските медии и Драгослав Шекуларац...
"Да бях вкарал стопроцентовото положение в края на мача щеше да се играе трети мач. Те нямаше да се връщат вкъщи в този ден и... "Ех, Шеки, защо не беше голмайстор, па всички тези момчета биха били живи", често съм говорил сам на себе си".

Първият мач след трагедията в Мюнхен Юнайтед е изиграл на 19 февруари в Купата на ФА. Победен е Шефийлд Уензди с 3:0. От белградския състав е играл само Били Фоулкс. В първия шампионатен мач УБА побеждава с 4:0 на Олд Трафорд. През този сезон Манчестър е завършил девети в класирането. В полуфиналите на Купата на шампионите го е отстранил Милан. Точно десет години по-късно някакви нови момчета в червени екипи ще победят страшната Бенфика (Еузебио, Симоеш, Аугусто, Торес...) в борбата за европейския трон, след продължения - 4:1. Това е било на Уембли. Мат Бъзби за пръв и последен път в живота е бил объркан когато съдията е отсвирил край, разхождал се по полето, разбутвал хората... и така докато не намерил Боби Чарлтън. От навалицата по някакво чудо изплувал и Фоулкс. Глава в глава, силна прегръдка, по една сълза на тревата на това футболно светилище и... "Момчета, това е за Мюнхен".

Автор: Предраг Дучич