събота, 16 март 2019 г.

Трябваше да е икона на Арсенал, а си унищожи живота: Не мога да се измъкна


За всички нас, които футболно сме отраснали в деветдесетте, името Пол Мърсън се изговаря с особено страхопочитание. Легенда на Арсенал, фантастичен талант, но никога реализиран докрай потенциал. Всичко заради лудата глава и склонността към алкохола, дрогата и хазарта с които опропасти кариерата, а и живота.

Роден в Харлесден, в северозападния дял на Лондон, Пол Мърсън през 1984 като хлапе става член на Арсенал. За първия отбор дебютира на 22 ноември против Сити, а легендарният мениджър Джордж Греъм в него вижда играч, който ще разбие мита за "скучния Арсенал" и ще върне някогашния блясък на "топчиите". През седемдесетте и осемдесетте години в английския, а и европейския футбол доминират Ливърпул, Нотингам Форест, Астън Вила, Тотнъм и Евертън. Арсенал е спечелил последната шампионска титла през 1971. Цели 19 години привържениците на "топчиите" трябвало да слушат присмех и да търпят унижения. Арсенал дълго важал за клуб, който играе най-скучния футбол на Острова. А тогава всичко се променило. След 18 години на митичния Хайбъри пристигнала шампионската титла. Пол Мърсън е бил един от ключовите играчи в шампионския отбор на Греъм. През този сезон е вкарал десет гола и е избран за най-добър млад играч в Англия.

Две години по-късно Мърсън с Арсенал печели нова шампионска титла, а награда за върховните мачове пристига във вида на повиквателна в националния отбор. Две години по-късно печели и Купата на ФА и на Лигата, а през 1994 е част от състава, който против Парма, страшната Парма с Бучи, Бенариво, Аполони, Сенси, Асприля спечели Купата на носители на национални купи. Тогава Пол Мърсън беше на върха. Тогава започнаха проблемите.

През ноември същата година публично призна, че има зависимост към хазарта, алкохола и кокаина. Футболният съюз на Англия го изпрати на тримесечна рехабилитация. Върна се през февруари 1995, малко преди Джордж Греъм да напусне пейката на Арсенал, а под ръководството на новия треньор Стюърт Хюстън Мърсън играе нов финал в КНК против Сарагоса. В невероятен мач на Парк де Пренс испанците спечелиха с 2:1 след продължения, а този финал беше белязан от гола на Наим, който в 120-ата минута от 60 метра прехвърли Дейвид Сиймън.

Това поражение символично означи началото на края на кариерата на Пол Мърсън. Все по-малко играеше, все повече пропадаше. Повече не можеше да бъде и сянка на силния играч какъвто беше в началото на 90-те. Напусна Арсенал през 1997, отиде в Мидълзбро, на когото помогна да се пребори за влизане във Висшата лига. Последва наем във Вила, която като капитан води до финала за Купата на ФА през 2000. За момент се видя, че умее, че има тази класа, но само за момент. Тук и там би отиграл за народа, но вече не беше същото. Алкохолът и дрогата все повече го унищожаваха. Физически пропадна. Две години по-късно отиде в Портсмут, в който през следващия сезон завърши кариерата. Поне онази сериозната, защото още години играеше във всякакви неизвестни английски клубове като Тамуърт, Уитън Атлетик и Уелшпул Таун, в който през 2012 изигра последния мач на 43 години.

"Копаех своята дупка и не можех да се измъкна", в мъчително интервю призна тези дни Мърсън, иначе баща на седем деца.

Мърсън разкри пред британските медии как през деветдесетте за алкохол, хазарт и дрога е похарчил повече от осем милиона лири. През уикендите, признава, е харчил по 23 хиляди евро.

Легендата на Арсенал описа своето желание за залагане като "ненаситно" и твърди че това е "най-лошата зависимост на света".

"Непрекъснато мислех как да стигна до пари, защото трябваше да залагам. Това беше по-силно от мен", каза Мърсън и призна, че проблемите с хазарта и алкохола продължават и сега. Борбата с вътрешните демони продължава.

"Отново напълно изгубих контрол. Копая дупката - не мога да се измъкна от нея. Това е най-лошата зависимост на света."

Какъв играч беше това. Страшен. За онова време Мърсън беше авангарда. Полузащитник изпреварил своето време, играч, който създаваше разликата. Подобрената и наострена версия на Дейвид Плат, футболист, който трябваше да бъде онова което десетина години след него беше Пол Скоулс. Прототип на модерния полузащитен играч. Бърз, пробивен, разрушителен. Технически подкован, ясен и атрактивен. Убийствен.

Жалко. Много жалко.
Публикувано от в
Етикети: , , , , , , , ,

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)