В дните в които УЕФА обяви, че от сезон 2021/22 ще въведе турнир под името Европейска конференциална лига, мнозина любители на футбола се сетиха за някогашните турнири под крилото на европейската конфедерация.
Първи наум идваше Интертото, като най-свеж пример за премахнат турнир. За онези по-романтичните това беше сега вече 20 години отсъстващият Купа на носители на национални купи. Но, върху един стар турнир са поставени основите на модерния европейски футбол.
Знаем, че най-старата футболна надпревара е Купата на ФА, създадена в Англия преди почти 150 години.
Първото международно състезание е "British Home Championship", играно веднъж годишно между четирите островни национални отбора.
Копа Америка е най-старото континентално първенство, създадено през 1916 година.
Идеята за първия клубен турнир, Купа Митропа, е създадена в една канцелария във Виена между двете световни войни.
Завършекът на Първата Световна война донесъл редица промени в Европа от тази епоха. Загубилият Съюз на централните сили преживял големи териториални загуби, а в резултат са създадени неколцина нови държави в централния дял на континента.
Австро-унгарската империя престанала да съществува и от нея са създадени Австрия, Унгария и Чехословакия.
Дял от териториите е присъединен към нова държава наречена Кралство на сърби, хървати и словенци, Румъния получава значително парче от източния дял на някогашната империя, докато Полша придобила своята независимост на пространство, което някога делили австро-унгарците, немците и руснаците.
Относително голям брой нови и млади държави означавало нови напрежения в централния дял на Европа. В Унгария още през 1919 година се стигнало до проблеми във вида на Унгарската съветска република, която потраяла само 133 дни, докато в Чехословакия се появило главоболието Судетенланд - северен, южен и западен регион около границата с Германия в който е живяло доминиращо немско население.
Все пак, както Европа започнала да се оправя от войната - особено нейните централни и западни части - така и футболът напредвал.
"Калинката" доживяла бум в следвоенните години и професионализмът все по-бързо напредвал. Най-добрият футбол в континентална Европа се е играл в Австрия, Унгария, Чехословакия и Италия.
Това не е било изненадващо, защото техните първенства са от първите въвели професионализма - първите три между 1924 и 1926 година, Италия две години по-късно. Югославия през 1923 основала своя футболна лига, макар и все още не напълно професионална.
Новите държави появили се в дунавския регион дълго са желали своята независимост и след Първата Световна война се стремили да станат значими в международни рамки. Футболът донякъде можел да помогне в това.
В първата половина на 1920-те футболът на международно ниво се е играл по крайно ограничен начин. Националните отбори или са играли приятелски мачове, или са участвали на Олимпийски игри, докато клубовете главно правили международни турнета, на които биха играли приятелски мачове против местните клубове.
Хуго Майзъл искал да промени това.
Роден в еврейско семейство през 1881 година, в малък град в централна Бохемия, западен регион на днешна Чехия, Майзъл в ранните години на живота се преселил във Виена.
Въпреки че неговият 14 години по-млад брат Вили по-късно станал и футболен и вратар във водната топка на националния отбор на Австрия, за Хуго продължавало да може да се каже, че е всестранен.
Като младеж е играл за един от най-големите виенски клубове на това време, но вече през 1905 получил лиценз за футболен съдия. Съдил е на Олимпийските игри в Стокхолм през 1912 година, а успоредно с тази позиция е бил и член на управата на ОФБ, футболният съюз на Австрия.
Още в края на същата година, способният и талантлив Майзъл на само 31 години става селекционер на националния отбор на Австрия. Водил го е в шест мача до началото на Първата Световна война, а междувременно бил треньор на един аматьорски клуб от Виена.
Като лейтенант, Майзъл е бил военизиран и по време на войната бил разположен в Сърбия. След края, през 1919 отново заема мястото селекционер на Австрия и начело ще остане до 1937 година.
В този период, австрийският Вундертим ще бъде смятан за най-добрият европейски отбор между двете войни. Мнозина са го величали и като най-добрата селекция в света, предвождана от Матиас Зинделар, но на Мондиала в Италия на Мусолини изгубили точно от домакина, и то в полуфинала.
Но, поред всички извънредни неща, които Майзъл е направил начело на селекцията на Австрия - каквато е тактическата иновация на изтеглянето на централния от петима нападатели по-далеч от противниковата врата, нещо което в груби черти бихме могли да наречем стар предтеча на "фалшивата деветка" - Майзъл може би е осъществил най-голямо влияние на европейския футбол с реализиране на идеи извън терена.
Играейки за Крикетер, както виенският футболен и крикет клуб е станал известен в преминаването между 19 и 20 век, Майзъл се сблъскал с първия голям турнир.
Купа Челъндж, основана през 1897 година, не е била международен турнир, защото се провеждала в рамките на Австро-Унгария, но приличала на такъв.
Имайки предвид, че в нея са участвали само клубове от трите най-големи метрополиса на монархията - Будапеща, Виена и Прага - Майзъл получил вдъхновение за своето най-голямо творение. През юли 1927 организирал среща във Венеция, където събрал представители на футболните съюзи от околните държави.
Постигнат е договор за основаването на Купа Митропа, при нас предимно позната като Средноевропейска купа, първото футболно международно клубно състезание.
Два месеца по-късно започнало и първото издание на турнира, а участници са били двата най-добри отбора от Австрия, Унгария, Чехословакия и Югославия.
Купа Митропа получила много подходящо име, като съкращение на Mitteleuropa, немският термин за Централна Европа. За да бъде всичко по-добре, Митропа е било и името на немската железопътна компания със спални вагони, която превозвала клубовете и привържениците на мачовете.
Първият международен турнир за клубове, организиран преди всичко заради финансови причини, вече имал главен спонсор. Майзъл още тогава е бил прозорлив.
Турнирът от самото начало е бил голям успех и във финансовия и в спортния аспект.
Подкрепата на турнира е била ентусиазирана, печалбите от продадените билети големи, а мачовете от Купа Митропа са били първите в континентална Европа, които са били предавани на живо по радиото.
Интересът е бил голям, въпреки скептичните мнения, че клубовете няма да приемат надпреварата сериозно.
Първото издание наброява осем клуба и се играло по системата на купата с два мача. Жребият разделял отборите от една държава докато е било възможно, за да се избегне ситуация финалистите да са от една и съща страна.
Участвали са Славия и Спарта от Прага, Унгария (днешният МТК) и Уйпещ от Будапеща, а Рапид и Адмира от Виена. Кралство СХС са представяли белградският БСК и сплитският Хайдук.
Първият трофей е отишъл в Прага, след като Спарта с общ резултат 7:4 във финала победила Рапид.
Едно от главните условия на Майзъл за организиране на турнира било отборите за Купа Митропа да се класират чрез домашните първенства, точно както Купата на европейските шампиони ще прави от средата на петдесетте години. На първенствата е оставяно само да избират искат ли да ги представят двата най-добри състава в лигата или шампионът и носителят на купата.
Точно това е била причината Италия да се включи в турнира две години по-късно, защото едва през 1929 е изигран първият сезон на Серия А като първенство на цяла Италия.
Два отбора от тази държава заменили представителите на Югославия, които дотогава се представяли много слабо.
БСК в първото издание на турнира изгубил от МТК с 2:4 и 0:4, докато Хайдук против виенския Рапид претърпял поражения с 1:8 и 0:1. През следващия сезон тенденцията продължила.
ХШК Граджански надиграл Виктория Жижков с 3:2, а после в реванша загубил с 1:6. БСК бил пребит от Ференцварош с 0:7 и 1:6 и организаторите на Купа Митропа разбрали, че италианските клубове, с голям брой играчи от Южна Америка и Скандинавия, ще засилят конкуренцията.
Турнирът ставал все по-престижен, за да през 1934 да се разшири от осем на 16 отбора. Сега всяка от четирите държави давала по четири отбора участници, а първото такова издание спечелила Болоня.
Две години по-късно се намерил начин и отбори от Швейцария да се включат в турнира. Четири техни отбора играли в предварителен кръг, а съперници са им били по един състав от четирите останали държави участници. Всички представители на Швейцария веднага загубили и тази идея била отказана, така че през 1937 се стигнало до нови промени.
Италия, Австрия, Чехословакия и Унгария давали по трима участника, Швейцария два, а Югославия и Румъния по един. Така лигата се разширила от западните Алпи и границата с Франция от едната страна, до Черно море на другата.
В никакъв случай не е прекалено да се каже, че всеки, който е имал някаква стойност в континенталния европейски футбол в тази епоха е участвал в Купа Митропа.
Джузепе Меаца три пъти е бил най-добър стрелец в турнира, веднъж това е направил и "футболния Моцарт" Матиас Зинделар, както и Раймундо Орси, носител на Копа Америка с Аржентина през 1927 и Световното първенство с Италия през 1934 година.
Джорджи Сароши в екипа на Ференцварош два пъти е най-добър голмайстор, а през 1938 е бил капитан на Унгария във финала на Световното първенство, когато ги побеждава домакинът Италия. Нещо повече, във финала на Мондиал 1934 между Италия и Чехословакия, чак 20 от 22 играча в някакъв момент са участвали в Купа Митропа.
Турнирът е бил успех и това показват беглите погледи към цифрите в първите десет сезона. Головете средно на мач са 4,2, като резултат от нападателния футбол, а още по-добър показател, е че нито една държава не е доминирала в турнира.
В 13 издания на надпреварата преди да започне Втората Световна война отборите от Австрия и Унгария по четири пъти са били шампиони, чехословашките състави три пъти, а италианските два. Нито един клуб не е печелил повече от два трофея.
С течението на трийсетте години на 20 век амбициите на проекта ставали по-големи. Желанието на Хуго Мейзъл и останалите организатори на турнира било към Купа Митропа да се включат клубове от Франция и Испания. Така биха се приближили към истински турнир за цяла Европа, но Майзъл не получава възможност да осъществи мечтата си напълно.
Успял е да постави Купа Митропа на здрави основи, с Австрия да стигне до полуфинал на Мондиала в Италия и на Олимпийските игри в Берлин през 1936 да победи селекцията на нацистка Германия по пътя до среброто.
Но на 17 февруари 1937 година Майзъл изненадващо, на 56 години, получил сърдечен удар. Макар че е съвпадение, с неговата смърт започва и бавното падение на Купа Митропа. Причините, разбира се, са политически.
Неговата Австрия година по-късно е била анексирана от Третия Райх, а националният отбор, който така успешно предвождал пълни 18 години изхвърлен от Мондиала във Франция.
Австрийските клубове през тази година не са участвали в Купа Митропа, така че другите държави имали по-голям брой представители.
Заради все по-сериозната политическа ситуация на континента, през следващата 1939 турнирът е намален на осем участника. Тогава за пръв път финал играят клубове от една държава - Уйпещ с общ резултат 6:3 надиграл Ференцварош.
Въпреки че Втората Световна война вече горяла, Купа Митропа продължава да се играе. Този път нито италиански нито чехословашки клубове участвали.
Това означавало, че Унгария и Югославия имат по трима представители, а Румъния два. Граджански и БСК са успели да се домогнат до полуфиналите, но там са победени от Рапид Букурещ и Ференцварош.
Това е първият път някой извън "голямата четворка" да стигне финала, но финалът никога не е изигран.
Територията на Северна Трансилвания на 30 август 1940 била отнета на Румъния и дадена на Унгария и в такива околности е било немислимо финалните мачове да се изиграят.
Това е тъжният завършек на светлата история на турнира, чието бъдеще би било още по-светло, ако кървавата политика не бе сложила своите пръсти.
След края на Втората Световна война, Европа отново е разорена. Сега още повече отколкото през 1918 година. Организирането на футболни турнири вече не е било приоритет.
Възстановяването от шест дълги години е било бавно и тежко. Ситуацията за съживяване на Купа Митропа е утежнявана от факта, че в новите околности един дял от Европа е бил от другата страна на "Желязната завеса".
Все пак, неофициално издание на турнира се провежда през 1951 година под името Зентропа. Участвали са само Рапид и Адмира от Виена, Динамо Загреб и Лацио, а трофеят печели Рапид в австрийски финал.
В следващите три години отново не е провеждана надпревара, а когато през 1955 е взето решение отново да се създаде Купа Митропа, вече не е имала своя блясък.
Причината за това е била очевидна - през същата година е създадена Купата на европейските шампиони, така Средноевропейската купа е получила само поддържаща роля в европейския футбол.
Докато в Купа Митропа през тази година са участвали отбори като Вакер от Виена, Хайдук Сплит, Войводина, Болоня и Рома, в Купата на шампионите са били Реал Мадрид, Спортинг Лисабон, Рапид Виена, Партизан, Милан, ПСВ Айндховен...
Тогава всъщност започва истинското падение на Купа Митропа. Идеята на Хуго Майзъл се е огледала във всичко което е станала Купата на шампионите, па от година на година Купа Митропа е станала все по-малко значима.
Че е само въпрос на време кога ще бъде премахната е станало ясно през осемдесетте години, когато е взето решение в новия турнир да участват шампионите на вторите дивизии на държавите участници.
Интересно, това довело до ситуация в която носителите на Купа Митропа били Искра Бугойно, Пиза, Айзенщат, Асколи, но и славният Милан.
В началото на осемдесетте росонерите са били в криза, па след изпадане, а по-късно и спечелване на Серия Б автоматично влезли в Купа Митропа. През сезон 1981/82 са я спечелили с Франко Барези в състава, единственият човек, който е печелил и Купа Митропа и КЕШ.
Въпреки че това е било в лошата фаза на турнира, и Югославия е оставила своята следа в него. Осем пъти отбори от някогашната държава са печелили този трофей.
Точно десет години по-късно червено-белите са повторили успеха. След загуба в първия мач от финала (0:1 като гост), Цървена звезда победила Спартак Търнава с 4:1 на своя терен пред около 20 хиляди зрители.
Челик от Зеница през 1971 надигра Аустрия Залцбург, за да стигне до трофея, а година по-късно го защитава - един гол в два мача им е бил достатъчен да победят Фиорентина.
През следващата година губят финала от Татабаня, а Вележ през 1976 се качва на победителския подиум против Вакер от Инсбрук. В следващите два сезона трофея печелят Войводина и Партизан, за да направи това и Искра от Бугойно през 1985 година.
В следващите години турнирът е доминиран от клубове от Италия - Пиза, Асколи, Бари и Торино - за да последното издание на Купа Митропа да бъде проведено през 1992 година.
Участвали са само четири отбора. Фоджа е представяла Италия, но след дузпи е победена в полуфинала от Борац от Баня Лука. Въпреки че на пространствата на Югославия вече пламти конфликт, това не пречи на Борац да участва и да спечели трофея.
БВСК Будапеща във втория мач от полуфинала, също след дузпи, побеждава Дунайска Стреда от Чехословакия, но Борац след 1:1 във финала изпълни по-добре ударите от 11 метра и така стигна до своя единствен международен трофей.
С войната в Югославия се стига до отказа на Митропа и повече никога не е проведена. Цялата грандиозност и привлекателност са били изгубени още преди десетилетия. Но нейното място в историята на европейския футбол завинаги е останало запазено.
Средноевропейската купа не е била само модел на бъдещите турнири, а и турнир в който се е играл най-добрият футбол през това време.
Автор: Небойша Маркович
Няма коментари:
Публикуване на коментар