Невен Суботич: От бягството от БиХ до бягството в свобода без лукс

Необичайна личност е Невен Суботич. По-различен от повечето футболисти. Особено сръбските, с които години дели съблекалнята в националния отбор. Докато не му досади и в най-добрите години се прости с държавния състав.

Нищо в неговия живот не е било типично. Като момче с родителите побягнал от пъкъла на войната в Босна и Херцеговина, но не останал и в Германия, отишъл след това в САЩ, а тогава като футболен талант се върнал в Бундеслигата. И докоснал звездите. Па отново изчезнал...

В голямо интервю за DAZN, Суботич говори за своя живот, началото на кариерата, успехите с Дортмунд, но и за живота извън терена, който е още по-интересен от футболния дял.

На въпроса какъв му е първият спомен когато като дете дошъл в Германия, Невен казва:
"Първият ми спомен е - детската градина. Нямаше сегрегация, децата бяха заедно, беше им позволено да си играят и забавляват без оглед на цвета на кожата или произхода. Гледайки това от днешния контекст, застрашаващо е колко сме се отдалечили от този механизъм, който функционираше".

И колкото му е харесвала Германия като дете, толкова не му е САЩ като студент.
"Новата свобода, която опитах в САЩ на 17 години беше впечатляващ опит. Но, този стил на живот в колеж не беше за мене. Бях съсредоточен над футбола, исках да стана професионалист. Затова напуснах колежа след един семестър."

Докато е търсил своя път като тийнейджър, него е намерил Майнц.
"На Световното първенство за играчи до 17 години в Перу се запознах с човек, който имаше връзки с немски клубове и искаше да ми организира проби. През лятото на 2006 имах проба в Майнц за седмица, която се разтегна на два месеца. Искаха преди всичко психически да ме тестват. Две години по-късно вече бях в Дортмунд."

Майнц е бил място където пътят му се кръстосал с официално най-добрият треньор в света за сезон 2018/19 - Юрген Клоп.
"Имах силна вяра в него. Отвори ми очите и ми показа какво е необходимо да успея в професионалното ниво. Имах усещането, че ако някой може да ме доведе до това, то това е Клоп."

Заедно от Майнц са отишли в Дортмунд, където двамата "експлодирали".
"Имаше хубави моменти в Дортмунд, но преди всичко това беше време за учене. Тук научих какво е нужно за отборни успехи. Ние още в тунела водехме 2:0 срещу всеки, защото във всеки момент знаехме, че можем да разчитаме един на друг. Освен това, имахме огромен мотив и голямо качество на състава."

Тази кохезия е била ключова за големите успехи.
"Повечето от нас още бяха момчета, които чакаха най-добрите години. Никой не знаеше наистина какво ни чака. Това че успяхме и празненството накрая направиха така да останем братя завинаги. Времето не може да прекъсне тези връзки."

А Невен казва, че е успял въпреки че не е бил най-добър в почти никой компонент.
"Моята сила е в това, че съм наясно, че не съм най-големият талант, че технически не съм най-добър, но учех, че хора, които много работят и работят умно, могат да осъществят мечтите си. А предизвикателствата са ми забавни. Като Унион Берлин сега."

Разкри Суботич и как и заради какво е избрал този клуб, който след доста години заигра в Бундеслигата.
"Имам цял списък критерии, които проверявам преди да избера клуб. В него са развитието на клуба, продължителността на треньорската работа. Нямам желание да ида в клуб, който променя треньора на всеки два месеца. Важно ми е и какъв профил играчи търси наставникът, защото ако не пасвам, тогава не искам и да отида в този клуб. Използвам различни източници, за да събера цялата картина: говоря с треньора, спортния директор и с възможно най-много играчи. И след това преценявам дали тази среда е за мене. Унион Берлин е един от редките клубове, които отговаряха на цялата тази картина. Парите са ми чак на дъното на класирането. Най-много искам да играя."

А и ролята на привържениците не е за пренебрегване. Унион има истинска армия верни запалянковци.
"Вече съм играл мачове в националния отбор в огнена атмосфера. Привържениците добавят на всичко няколко от най-важните проценти. Без запалянковци, спортът е нещо съвсем различно. Те правят футбола специален. Да осъществиш цел пред 80 000 привърженика е фантастично."

Голям хуманист е Невен Суботич, има своя фондация за помощ на деца в застрашените краища на Африка. Не само, че дава колкото може, а и от себе си е взел много. От лукса се е отрекъл напълно.
"Използвам метрото за превоз, както и хиляди граждани на Берлин всеки ден. Има много неща от които осъзнато съм се отказал в живота. Имах няколко автомобила, къща с голяма градина. Но в един момент разбрах, че всичко това ми пречи. Че това е заблуда. Продадох къщата и автомобилите и тази свобода ми е чудесна. Сега ми е предимство да имам колкото може по-малко от това. И оттогава мога свободно да насоча своите мисли към много по-важните неща", обясни Невен Суботич.

Наистина личност каквато не се среща често...