Тотнъм пристига като бранител на титлата. Има и преднина от 2:0 от първия мач. Вярва, че с единия крак вече е в 1/4-финалите. И успява. Но се е тресял. Мартин Чивърс добре си спомня пъклената атмосфера от белградската "Маракана". Легендата на Тотнъм, в момента изравнен с Хари Кейн на трето място в класацията на най-добрите голмайстори в историята на клуба, помни тези 90 минути сякаш са се изиграли вчера.
"Беше като в битката за Аламо!", връща лентата Мартин в спомените за клубната страница.
"Стадионът беше величествен, 70 000 души на трибуните. Невероятна атмосфера", продължава в един дъх.
Този отбор на Бил Николсън иначе минава за един от най-добрите в богатата история на "шпорите". В началото на 70-те години на миналия век изиграва 34 мача в Европа. Печели Купата на УЕФА през 1972 година и така Тотнъм става първият клуб с два европейски трофея, след като през 1963 е вдигнал и Купата на носители на национални купи. През сезон 1972/73 отборът стига до финала за Купата на УЕФА, а през 1974 до нов финал в който побеждава Фейенорд.
Чивърс в този период изиграва 32 мача и вкарва 22 гола. Във финала през 1972 година два пъти опъва мрежата на Уулвърхемптън. Общо е постигнал 174 гола в 367 срещи за Тотнъм. На всичко се е нагледал. Но мачът на Лютице Богдана помни като едно от петте най-тежки гостувания в кариерата.
Интересно, преди да се срещнат със Звезда, англичаните са елиминирали Олимпиакос, още един противник от тазгодишната група в Шампионската лига. Пълни 47 години по-късно отново същите съперници. Но обстоятелствата значително се промениха в европейския футбол. Онова 5:0 от Лондон е най-доброто доказателство. Но Чивърс добре помни колко е тежко да се играе на Топчидерско бърдо. Без оглед на това, че след голове на Чивърс и Алън Гилзийн, и двата след асистенции на Мартин Питърс, в Белград пристигат с преднина от 2:0.
А там... Норман Гилър, известен привърженик на "шпорите" и тогава журналист на "Дейли Експрес", пише, че Тотнъм се е бранил както никой британски отбор в Европа! Това е било комплимент, но и ясен показател колко доминираща е била Звезда. Войин Лазаревич в 48-ата минута вкарва за 1:0. И започва офанзива...
"Всички се защитавахме. Смятам, че единствен останах напред, опитвах да запазя топката", казва Чивърс.
Какво още си спомня? Или по-добре казано кого? Звездиния "Дракона". Макар че в Сърбия никой не го е наричал така...
"Имаха фантастично ляво крило, Драган Джаич, тогава важеше за един от най-добрите играчи на стара Югославия (на страницата на Тотнъм припомнят, че и легендарният Пеле го описва като "Чудото от Балкана", б.а.) и беше техен капитан. Наричаха го Дракона. Никога не съм виждал някой да постави Джо Кийнър под такъв натиск. През цялото време тичаше назад към нашето поле, оглеждаше се през рамо, не знаеше накъде търчи. Такъв си беше Джо, после в съблекалнята гледаше в джоба и говореше: "Вътре ли си, Драконе". Типичният Джо."
Още нещо е впечатлило Мартин Чивърс.
"Имаха бекове (Петър Кривокуча и Миле Новкович, б.а.), които влизаха от втори план. Никога преди това не се бяхме срещали с това. По това време бековете на континента не преминаваха противниковата половина на терена, но тези на Звезда бяха като нашите, Сирил и Джо. През цялото време ни нападаха, постоянен натиск. След гола, пъкъл! Щяха да ни прегазят, ако бяхме се огънали в който и да е дял на терена, но издържахме", спомня си Чивърс.
Привържениците на Звезда знаят какво трябва да направят. Нека "шпорите" отново запомнят Белград. Сега онова 1:0 би било повече от достатъчно.
Автор: Деян Станкович
Няма коментари:
Публикуване на коментар