"Боя се, че в бъдеще разликата ще бъде още по-голяма", заяви треньорът на червено-белите.
Цървена звезда се удари в стена. Поне в белградския мач. Всичко видяно в Лондон се повтори на Маракана. Тотнъм беше по-бърз, по-силен, по-агресивен и по-подготвен... Червено-белите нямат за какво да съжаляват, въпреки че обществеността очакваше още един голям скалп в Лютице Богдана.
Треньорът Владан Милойевич беше много емоционален, особено след констатацията, че червено-белите не се трудиха твърде много.
"Всичко се върти около парите... Не се задоволяваме със самия факт, че сме между 32-та най-добри отбора в Европа. Виждате и днес, че имахте някои катастрофални резултати. Галатасарай получи шест гола в Мадрид. Разликата е голяма, боя се, че в бъдеще ще бъде още по-голяма. Нима мислите, че те случайно искат да направят затворена лига. Ето, Тотнъм получи седем гола от Байерн. Какво да кажат те? Нима вие наистина не виждате тази разлика? Те са доминиращи и физически по-силни. Но това сме ние. Нямаме кинти, а искаме да караме ферари", каза Владан Милойевич на официалната конференция за медиите.
Стратегът на Звезда остро застана в защита на Душан Йованчич и Ньегош Петрович за които един журналист констатира, че не са били на ниво.
"Тежки думи. Като треньор не бих се съгласил с такава констатация. Ньегош Петрович е един от най-талантливите играчи в Сърбия. Кога ще стане играч, ако не сега. Миналият път сложихме някой друг, па получихме пет гола. Обичам своите играчи, знам колко им е тежко в този момент. Йованчич много пъти е бил ключов играч. Най-голямото богатство на Цървена звезда са Ньегош Петрович, Вельо Николич и Кръстович. Ако трябва някой да плати цената, аз ще я платя. Вместо да говорим за Ньегош като бисер, ние сега ще го сгазим. Затова ние сме такива каквито сме."
Накратко и за мача:
"Честито на Тотнъм за заслужената победа. Искахме да им съкратим пространствата, до които те стигат с техника и бързина. Имахме шанс при 0:0, след това веднага бяхме наказани. После имахме още една възможност. Повече ме разтревожиха принудителните смени. Първо с Гобелйич, па с Гарсия. Накрая видяхте, че Павков излезе. Със сигурност неприятен мач за нас, но и от това се учи. Байерн и Тотнъм са отбори над нас. Ние се стремим към това. Мога да честитя на играчите и да им благодаря за борбата."
Милойевич е горд заради едно нещо.
"Показахме, че сме достоен клуб и че имаме достойни привърженици. Гостите от Англия имаха страхове и предразсъдъци. Но ние изпратихме хубава картина в света", заключи треньорът на Цървена звезда.
Червено-белите тази вечер против Тотнъм (22 ч, Ринг) имат шанс да покажат, че чудеса не се случват всеки ден, а на всеки 365 дни.
БАТЕ Борисов беше по-добър от Рома, онзи чуден Рубин от Казан с вдигнати нагоре ръце напусна Ноу Камп, АПОЕЛ предвождан от Ивица Йованович се пошегува със съвременния футбол и най-изтъкнатия клубен турнир на света, румънците се разходиха през Рим, Славия вчера се опази пред стрелбата на Барса. Да, случи се и този 6 ноември 2018 година, в Сърбия отпреди 12 месеца познат като Павковден, когато Цървена звезда заблестя най-силно още от Токио и спечелването на титлата клубен първенец на света. И е добре, че привържениците на сръбския шампион призовават символиката и невероятните игри на съдбата, които загатват за още една магическа нощ на Райко Митич 365 дни по-късно. Всичко гореизброено е доказателството, че играчите на Цървена звезда не са осъдени на загуба преди тазвечершната среща с Тотнъм (22 часа, Ринг), несъмнено много по-силен отбор, но...
Цървена звезда тази вечер няма да играе само против вицешампиона на Европа, отбор, който през миналия сезон достигна върха на мощта, а както Момчило Баягич Баяга е казал в онзи култов стих "против всички правила и закони". Защото чудеса се случват във футбола. Отварят се мачове по различни начини, стига се до невероятни проявления, игри на късмета или липсата му, подценявания. Но във футбола чудеса не се случват всеки ден... До новото чудо трябва да мине доста време, а дотогава се говори за 6 ноември 2018 година и Павковден. Това са тези неписани правила и закони, но отново... На Звезда е да покаже, че чудесата на Топчидерско бърдо са възможни на всеки 365 дни.
Когато по някакъв случай победи Тотнъм (въпреки че и трите точки против Олимпиакос са повече от коректно постижение), Цървена звезда и поред катастрофата в Лондон ще бъде легитимен кандидат за класиране напред. Би зависила само от себе си. Но същински това няма да е най-голямата печалба от "повторението на Павковден". Това би означавало само едно: че сръбският шампион не е склонен на някакви положителни резултатни инциденти в Шампионската лига, а е сериозна константа когато играе у дома. Цървена звезда поред Ливърпул победи и Олимпиакос, игра наравно с Наполи, и изгуби от ПСЖ. Вече създаде профил като сериозен домакин и непрекъснат чудотворец. На тази вълна би могла и да расте чрез постоянство да търси шанс един ден в един мач когато й се подредят картите да бъде способна да удари отбори като Тотнъм и в гостуване. Макар и това да бъде след пет години.
Теорията казва така - практиката нещо съвсем различно. И много пъти вече е казано. По всички параметри тази вечер на Маракана ще гледаме мач на отбори от различни категории. Единият боксьор ще има като единствено предимство публиката, другият ще изпъква със сила, стегнати мускули, бързина, техника, опит. Но ако бъде твърде потентен би могъл да получи удар в главата. Това усети и Юрген Клоп, което Маурисио Покетино отбеляза на официалната конференция за медиите.
"Много съм слушал за атмосферата на този стадион. Цървена звезда е отличен отбор, знаем, че победиха и Ливърпул", каза чудесният специалист.
Сходно говори и Хари Кейн. Има в тези изявления малко от онова джентълменското, както и куртоазия, защото в основния клубен компютър сигурно "шпорите" вече са записали три точки от Белград. И това не трябва да се схваща като излишна потентност, защото това биха направили и в Цървена звезда, ако на домашен терен са били някой отбор 5:0. Лошото за червено-белите е фактът, че "шпорите" нямат пространство за комбинации и калкулации. Потенциално поражение в Белград би ги довело до сериозен проблем да не зависят вече само от себе си. Би послужило и като вдъхновение за островните медии да пишат с дни за новата издънка в гостуване и край на една наистина хубава ера на Покетино в Северен Лондон. Тотнъм е дошъл в Белград да удари и затова Покетино поведе борбения Кейн и психически разклатения Сон. Това е проблем за Цървена звезда.
ПОЛУЗАЩИТЕН РЕД С ЙОВАНЧИЧ И НЬЕГОШ ПЕТРОВИЧ?
След всеки мач през миналия, па и този сезон - било то и тежки загуби, треньорът на Цървена звезда Владан Милойевич говори, че е научил много за 90 минути. И че е имал привилегия да се сблъска с треньорски титани каквито са Юрген Клоп, Томас Тухел и Карло Анчелоти. Не се съмнявайте, че е така. Когато завърши мачът на Анфийлд, подобен на онзи отпреди две седмици в Лондон, каза, че в Белград хората от Ливърпул ще видят колко горд народ са сърбите. Звезда беше в такъв емоционален заряд, сякаш 90 минути слуша цитати от сръбските пълководци от Първата Световна война - капитан Мишич. Нападаше Ливърпул и не знаеше за страх... Малко по-тих, не така изразителен беше след петицата в Лондон. Трудно беше да се гледа немощната Цървена звезда, или по-добре казано много мощния Тотнъм. Но никой в ерата на Милойевич в кратък времеви интервал не е успявал два пъти да прегази Цървена звезда. А такава роля беше приписвана на Наполи, Ливърпул, както и сега на Тотнъм.
Въпросът е какво оръжие има за работа и магия Владан Милойевич. Факт е, все пак, че треньорът на червено-белите ще промени нещо. Поне в поставката и изгледа на средната линия. Тук би трябвало Цървена звезда да е по-конкурентна и да не позволи на "шпорите" да доминират, както го правиха на своя стадион чрез Ндомбеле и Сисоко. Може би и заради това Милойевич на последните тренировки обиграваше различни тандеми полузащитници, искайки да помогне на Каняс и Вулич. И затова не би било изненада в стартовия състав в последния момент да се появят Душан Йованчич или Ньегош Петрович. В тази ситуация би било жертвано едно крило (най-вероятно Ван Ла Пара). Разбира се, лесно е да се каже как поне малко да се извади Тотнъм от зоната на комфорт. Трудно е това да се направи. Много трудно.
Но който не познава страха, той отива напред. Той, в този случай, играе и напролет в Европа. Някои сметки казват, че на Цървена звезда ще са нужни още две точки да седне на зеления клон на третото място в Група Б и преди последното гостуване в Пирея.
Нека това се реши тази вечер, нека отново бъде Павковден. Нека Звезда разруши всички правила и закони.
И нека Тотнъм се тресе от Цървена звезда... Автор: Дарян Неделькович
Славният английски клуб в сръбската столица има статистика 1-1-1.
Тотнъм в Белград - епизод четвърти. Докато "шпорите" са в Сърбия, не е излишно да се подсетим за предишните три гостувания на славния лондонски клуб в столицата. Имайки предвид, че англичаните не са прекарвали чудесно по нашите пространства, особено по времето на СФРЮ, може да се каже, че клубът от Уайт Харт Лейн има достойна статистика.
Всичките три най-популярни белградски клуба са мерили сили с Тотнъм и във всичките три случая са завършвали с турнира след тези дуели. Първо ОФК Београд, па Цървена звезда и накрая Партизан, с това, че черно-белите играха в групова фаза и не са отпаднали директно след тези мачове, така че не може да се каже, че са елиминирани от Тотнъм. "Шпорите" в Белград имат статистика 1-1-1, с голова разлика 2:2.
През пролетта на 1963 година "романтиците" от Карабурма са дочакали Тотнъм в рамките на първия мач от полуфинала на КНК. Това е сезонът с най-голям европейски успех за ОФК Београд, когото до големи подвизи са водили Сава Антич, Видинич, Марич, Гуглета, Пая Самарджич, Йошко Скоблар, Банович... Окуражени от големия триумф над Наполи, а после решаващ мач в Марсилия, синьо-белите са мечтали за първи европейски финал за някой клуб от пространствата на бившата Югославия. Това е било времето когато ОФК носи славата на югославския футбол където и да се появи. Парижкият Расинг е победен в приятелски мач с 8:2, Байерн (Мюнхен) с 4:1, падали са Фейенорд, Дукла, Панатинайкос... Но този полуфинал през 1963 бил непреодолим.
"Нашият технически ръководител Кика Попович ни разказва приказки за Тотнъм. Често заради службата пътуваше до Лондон и гледал техни мачове. Мисля, че може би непотребно ни заплаши", разказва веднъж Пая Самарджич, един от най-добрите играчи на това поколение.
ОФК Београд пропуснал големия шанс в Белград. Играло се на стадиона на Югославската народна армия с 40 000 души на трибуните. Англичаните не са били по-добри, но победили и то с играч по-малко, след като Джими Грийвс, един от най-добрите световни нападатели по онова време, е изгонен в 54-ата минута след сблъсък с Кривокуча. Любопитното е, че това е първо изгонване за някой играч на Тотнъм след 40 години, съответно първи и единствен червен картон за Грийвс в цялата кариера?!
"Нямахме опит за един такъв мач, нямахме тактика... Нашият треньор Милован Чирич беше добър човек, но не умееше да ни подготви. Не може с английски отбор гърди в гърди. Технически те бяха далеч под нас, обаче, тактиката е нещо друго. Тогава за тях в този сегмент бяхме аматьори", допълва Самарджич.
При изгонването на Грийвс резултатът е бил 1:1. Домакините атакуват вратата на англичаните до самия край, но единствената топка от мрежата вади Благойе Видинич. Белградчаните в реванша се държат добре в първите 45 минути, с гол на Скоблар дори сериозно заплашили англичаните, но паднали в продължението. Завършва се 3:1 за Тотнъм, който по-късно във финала ще прегази Атлетико (Мадрид) с 5:1 за своя първи европейски трофей.
Девет години след сблъсъка с ОФК Београд "шпорите" за втори път са в Белград. Този път от другата страна на Топчидерското бърдо. В сезона в който Милян Милянич ще спечели своята последна титла с Цървена звезда, неговите момчета не са се прославили в Европа. Тотнъм е бил под нивото на най-добрите английски клубове по това време - Ливърпул, Лийдс и Арсенал, па на Лютице Богдана се надявали, че могат да заличат 0:2 от Уайт Харт Лейн и да преминат в 1/4-финалите. След слаби първи 45 минути, второто започва с гол на Войин Лазаревич в 49-ата минута. Обичайният пас на Драган Джаич от крилото и... 70 000 души на трибуните на Маракана очаквали втория гол пълни 40 минути, но англичаните успели да се защитят и да се класират напред. Тях в полуфинала ще ги спре Ливърпул.
Цървена звезда в белградския реванш с Тотнъм е играла в състав: Огньен Петрович, Петър Кривокуча, Владислав Богичевич, Мирослав Павлович, Кирил Дойчиновски, Миодраг Новкович (50 мин - Душан Николич), Владимир Петрович (77 - Зоран Филипович), Станислав Караси, Войин Лазаревич, Йован Ачимович, Драган Джаич
За последен път в Белград и за втори на стадиона на Партизан Тотнъм гостува на 18 септември 2014 година, на старта на Лига Европа. В група с черно-белите, Бешикташ и АЕЛ, "шпорите" бяха абсолютен фаворит за първото място, което по-късно ще се потвърди, но белградското начало не обещаваше. Отборът на Маурисио Покетино беше надигран в добър дял от срещата, липсваше само завършващ удар на четата на Марко Николич. Мачът завърши без голове и това беше една от двете точки на Партизан през тази европейска есен.
Единственият клуб от пространствата на бивша Югославия, който е успявал да бие Тотнъм, освен Цървена звезда през 1972, е сплитският Хайдук. Сплитчаните чак шест пъти са играли против "шпорите" и два пъти са успели да ги победят на Полюд.
Тотнъм пристига като бранител на титлата. Има и преднина от 2:0 от първия мач. Вярва, че с единия крак вече е в 1/4-финалите. И успява. Но се е тресял. Мартин Чивърс добре си спомня пъклената атмосфера от белградската "Маракана". Легендата на Тотнъм, в момента изравнен с Хари Кейн на трето място в класацията на най-добрите голмайстори в историята на клуба, помни тези 90 минути сякаш са се изиграли вчера.
"Беше като в битката за Аламо!", връща лентата Мартин в спомените за клубната страница.
"Стадионът беше величествен, 70 000 души на трибуните. Невероятна атмосфера", продължава в един дъх.
Този отбор на Бил Николсън иначе минава за един от най-добрите в богатата история на "шпорите". В началото на 70-те години на миналия век изиграва 34 мача в Европа. Печели Купата на УЕФА през 1972 година и така Тотнъм става първият клуб с два европейски трофея, след като през 1963 е вдигнал и Купата на носители на национални купи. През сезон 1972/73 отборът стига до финала за Купата на УЕФА, а през 1974 до нов финал в който побеждава Фейенорд.
Чивърс в този период изиграва 32 мача и вкарва 22 гола. Във финала през 1972 година два пъти опъва мрежата на Уулвърхемптън. Общо е постигнал 174 гола в 367 срещи за Тотнъм. На всичко се е нагледал. Но мачът на Лютице Богдана помни като едно от петте най-тежки гостувания в кариерата.
Интересно, преди да се срещнат със Звезда, англичаните са елиминирали Олимпиакос, още един противник от тазгодишната група в Шампионската лига. Пълни 47 години по-късно отново същите съперници. Но обстоятелствата значително се промениха в европейския футбол. Онова 5:0 от Лондон е най-доброто доказателство. Но Чивърс добре помни колко е тежко да се играе на Топчидерско бърдо. Без оглед на това, че след голове на Чивърс и Алън Гилзийн, и двата след асистенции на Мартин Питърс, в Белград пристигат с преднина от 2:0.
А там... Норман Гилър, известен привърженик на "шпорите" и тогава журналист на "Дейли Експрес", пише, че Тотнъм се е бранил както никой британски отбор в Европа! Това е било комплимент, но и ясен показател колко доминираща е била Звезда. Войин Лазаревич в 48-ата минута вкарва за 1:0. И започва офанзива...
"Всички се защитавахме. Смятам, че единствен останах напред, опитвах да запазя топката", казва Чивърс.
Какво още си спомня? Или по-добре казано кого? Звездиния "Дракона". Макар че в Сърбия никой не го е наричал така...
"Имаха фантастично ляво крило, Драган Джаич, тогава важеше за един от най-добрите играчи на стара Югославия (на страницата на Тотнъм припомнят, че и легендарният Пеле го описва като "Чудото от Балкана", б.а.) и беше техен капитан. Наричаха го Дракона. Никога не съм виждал някой да постави Джо Кийнър под такъв натиск. През цялото време тичаше назад към нашето поле, оглеждаше се през рамо, не знаеше накъде търчи. Такъв си беше Джо, после в съблекалнята гледаше в джоба и говореше: "Вътре ли си, Драконе". Типичният Джо."
Още нещо е впечатлило Мартин Чивърс.
"Имаха бекове (Петър Кривокуча и Миле Новкович, б.а.), които влизаха от втори план. Никога преди това не се бяхме срещали с това. По това време бековете на континента не преминаваха противниковата половина на терена, но тези на Звезда бяха като нашите, Сирил и Джо. През цялото време ни нападаха, постоянен натиск. След гола, пъкъл! Щяха да ни прегазят, ако бяхме се огънали в който и да е дял на терена, но издържахме", спомня си Чивърс.
Привържениците на Звезда знаят какво трябва да направят. Нека "шпорите" отново запомнят Белград. Сега онова 1:0 би било повече от достатъчно.
Футболен клуб Тотнъм препоръча на своите привърженици да стоят в центъра на Белград по време на престоя си в Сърбия по повод мача с Цървена звезда в Шампионската лига.
Както се съобщава на страницата на лондонския клуб, на привържениците е препоръчано да посещават ресторанти и кафенета на Обиличев венац или Кнез Михайлова, както и със себе винаги да имат копие или фотография на паспорта.
Привържениците ще бъдат превозени с автобус от центъра на Белград, съответно от Студентския площад, до стадион "Райко Митич", където играят от 22 часа.
Тотнъм съветва запалянковците по причини за сигурността да ползват този превоз, а не алтернативни, както и да не носят символи на клуба в близост до стадиона, съобщава Бета.
Освен домакинските на входовете и в стадиона ще има и стюарди на Тотнъм.
Запалянковците на Тотнъм са предупредени при никакви обстоятелства да не изтъкват провокативни послания свързани с балканската политика към Сърбия и да уважават традицията и обичаите на домакините.
Тотнъм подчертава, че е горд с подкрепата на домашен терен и в гостуванията и напомни на привържениците, че имат отговорност да се държат като посланици на своя футболен клуб, както и като внимателни посетители на онези, които живеят и работят в градовете, които посещават.
От клуба се съобщава, че дискриминационното поведение е забранено и съветват запалянковците веднага да кажат на стюардите, ако чуят обиди на расова основа, сексистки, хомофобски и подобни.
Сякаш островната общественост и медии са разочаровани, че вчера на стадиона на Партизан не се случи нищо което да им напълни тиражите и да им донесе "кликове". Сякаш някои истории останаха неписани. Вече започнаха да подготвят терена за след две седмици, когато в Белград идва Тотнъм.
"Хари Кейн ще използва расизма от България за дуела против Цървена звезда в Сърбия", е заглавието на Дейли Мейл.
А каква връзка имат расизмът в България и мач от Шампионската лига в Сърбия?
Вече се констатира, че на Маракана ще има расизъм... Въпреки че досега никога не го е имало. И така историята започва да се загрява. По подобен начин английските медии преди гостуването на техния национален отбор в България подсилваха историята за расизма, повтаряха я като мантра и получиха желания ефект. Неколцина глупаци в България лесно се запалиха от историята, почувстваха се провокирани и направиха точно онова което англичаните предсказваха. Расистките изцепки белязаха мача, голям скандал разтърси европейския футбол и островната общественост получи многодневна тема.
След това историята се пренасочи към гостуването на Манчестър Юнайтед в Хумско. Преди и след мача Партизан - Манчестър Юнайтед, треньорът на гостуващия отбор Оле Гунар Солскяер получи повече въпроси за расизма отколкото за футбола и самия мач. Норвежецът беше повече от коректен и не искаше да превръща тези истории в някаква своя полза. Нещо повече, показа се като истински господин. Не позволяваше островните журналисти да му слагат думи в устата, колкото и да набутваха историята за расизма. Каза, че вярва на Партизан и треньора Милошевич и беше прав. Накрая честити на привържениците на Партизан и ги похвали.
Оказа се, че нямаше никакви нужди от историята за расизма на стадиона на Партизан. Атмосферата в Хумско беше чудесна, а публиката на Партизан показа онова което отдавна се знае: Сърбия няма проблем с расизма, нито го е имала. Имаме хиляди други проблеми, заблуди и разделения, но този го нямаме. За разлика от Англия където проблемите с расизма във футбола траят от 80-те години на миналия век, а където привържениците и днес обиждат играчите в социалните мрежи (Погба, Рашфорд, Абрахам...) на расова основа, ако изпуснат дузпа и изиграят някой слаб мач.
Затова изглежда, че островитяните и не могат да разберат, че някои държави като Сърбия нямат проблем с расизма. Изолирани случаи винаги ще има както беше с онези няколко нещастници в Чачак, които нападнаха Майк Тамванйер, играейки някакъв Ку Клукс Клан от Морава?! Но също така може да се намери глупак, който да изтъкне как мрази индианците, а не е виждал индианец през живота си. И тогава по новите стандарти излиза, че Сърбия има проблем с индианците?!
Островните таблоиди пишат, че Хари Кейн ще бъде ключовият човек на Тотнъм в случай на расизъм на Маракана и че той ще представлява първи контакт със съдията в случай че нещо се случи. Имал опит с расизма наскоро в България и ще знае какво да прави и какви ходове да направи от съветите, които е получил.
Припомня се и че това ще е голямото завръщане на Дани Роуз в Сърбия, за пръв път след мача в Крушевац и 2012 година, който завърши с голям бой между младежките национали на Сърбия и Англия. А човекът, който започна всичко беше пъргавият Роуз, който след това получи расистки обиди от трибуните и това е и единственият досега отбелязан случай на истински расизъм на сръбските стадиони в международни мачове. По-късно Роуз е обиждан на още някои европейски, па и английски стадиони, защото е един от най-омразните футболисти в европейския футбол.
А е имало по-късно и наказания за расизъм за наши клубове. Имаше ги и това лято. Но наказанието за привържениците на Партизан за обиждането на Мичел Доналд, че е "п*чка циганска" (защото е играл за Цървена звезда - б.р.), съответно отговорът на запалянковците на Звезда в Хелзинки на албанските провокатори със знаме на Косово са неща, които е трудно да обясним на европейците, че са други наши проблеми, но никак расизъм.
Затова на сръбския футбол след 12 дни на Маракана му трябва още една привърженическа победа като вчера в Хумско. На Маракана звездашите трябва да останат това което са и да не се поддават на никакви провокации и измами, които в идните дни ще идват от Англия.
А на Тотнъм всякак трябва да се приготви врящ котел какъвто Маракана често умее да подгрее в миналото. Особено за англичаните. Както против Ливърпул когато на Трент Александър Арнолд му се "отсякоха краката" па Клоп трябваше да го сменя на полувремето. Момчето което е пораснало на известния Анфийлд не знаеше накъде тича в лудата ноемврийска нощ когато Маракана се тресеше след головете на Милан Павков.
Тотнъм и англичаните всякак заслужават специално посрещане "добре дошли". И то няма никаква връзка с расизма. Повече с англичаните като такива. Автор: Александър Глигорич
Цървена звезда от 22 часа гостува на отбора на Тотнъм в Лондон в рамките на 3 кръг от груповата фаза на Шампионската лига.
Избраниците на Владан Милойевич ще изиграят третия мач в груповата фаза на Шампионската лига. Червено-белите в момента са на второ място в група Б, а ако се върнат от Лондон непобедени ще задържат тази позиция, която води към елиминационната фаза на най-елитния европейски турнир.
След Байерн и Олимпиакос, този път съперник е английският Тотнъм, финалист в миналогодишната Шампионска лига и един от най-добрите клубове във Висшата лига.
С отбора на Тотнъм Цървена звезда е изиграла два мача. 1/8-финалите на Купата на УЕФА през сезон 1972/73 носят сблъсък между белградската Цървена звезда и английския представител Тотнъм. Това е и първата междуособна среща на тези два съперника в официалните европейски турнири.
Тотнъм и Цървена звезда изиграват своята първа среща в Лондон, на 29 ноември 1972 година и в този мач английският представител празнува победа с 2:0. Въпреки това че червено-белите не са успели да постигнат скъпоценен гол като гост, на Маракана на 13 декември 1972 се събират над 70 000 зрители. Цървена звезда играе в състав: Огньен Петрович, Петър Кривокуча, Владислав Богичевич, Мирослав Павлович, Кирил Дойчиновски, Миодраг Новкович, Владимир Петрович, Станислав Караси, Войин Лазаревич, Йован Ачимович, Драган Джаич, докато от пейката влизат Душан Николич и Зоран Филипович. Отборът от пейката предвожда Милян Милянич.
В първия дял на играта няма голове, но в 49-ата минута след разпознаваемо центриране на Драган Джаич, Войин Лазаревич с глава разтресе мрежата на Тотнъм и даде надежда, че Цървена звезда може да се класира в 1/4-финалите. Все пак, англичаните успяха да отбранят своята врата и Цървена звезда, въпреки победата, беше елиминирана от турнира.
Подкрепа на футболистите даде и легендата на Звезда Станислав Караси.
- На играчите бих пожелал много късмет, защото това може би е най-важното което им трябва, а смятам, че качеството, което вече имат ще стигне за положителен резултат. Вярвам в този отбор и мисля, че можем да направим отличен резултат - поръча легендата на Цървена звезда.
Футболистите на Цървена звезда имат шанс да продължат серията от шест победи и да донесат нова радост на привържениците си.
Новият стадион на Тотнъм в Лондон, на който футболистите на Цървена звезда играят тази вечер мач от Шампионската лига, е най-модерният на планетата с обща стойност над милиард паунда.
Спортното здание, което спира дъха бе открито през април миналата година, капацитетът е 62 062 места и е мултифункционално, използва се и за НФЛ и музикални концерти като тревната настилка "влиза" във вътрешността на стадиона и се заменя от синтетична.
На всяка крачка се вижда блясъкът, започвайки от дигиталните емблеми на двата отбора и Шампионската лига, съвременния и разпространен медиен център, конферентната зала като кино, до тревния килим и трибуните, които отиват на чак девет етажа височина.
Всичко това и не учудва с оглед, че според думите на собственика на клуба Даниел Леви, стадионът е струвал зашеметяващите милиард паунда, като разходите допълнително се увеличили с 200 милиона от предвидените заради Брекзит, курса на валутите и други промени.
Построен е на мястото на стария "Уайт Харт Лейн", още няма име, но при англичаните е възприет израза "Новия Уайт Харт Лейн".
Затова клубът от северен Лондон иска да си изплати целия блясък, като иска 200 милиона паунда за името за 10-годишен договор.
И на такова място футболистите на Цървена звезда тази вечер от 22 часа ще опитат да направят подвиг против миналогодишния финалист в Шампионската лига.
Футболистите на Цървена звезда тази вечер против Тотнъм в Лондон ще опитат отново да привлекат вниманието на цяла Европа и да направят подвиг в Шампионската лига. Мачът започва от 22 часа.
На ултрамодерния стадион на вицешампиона на Стария континент, с капацитет над 60 000 места, червено-белите търсят голяма изненада и продължение на мечтата за 1/8-финалите, след триумфа над Олимпиакос (3:1) във 2 кръг на Група Б.
Звезда остана непобедена в предходните две гостувания в Лондон и то в северната част, двата пъти против Арсенал (1:1, 0:0) и сигурно всички избраници на Владан Милойевич биха подписали такъв изход.
"Горд съм, че съм треньор на Звезда в този момент. Байерн и Тотнъм са два отбора, които са фаворити когато говорим за структура на клуба и откъде идват. Ние ще се подготвяме както сме го правили досега. Отново ще повторя, нямаме от какво да се плашим. Ще опитаме да наложим нашата игра, ще видим дали ще ни позволи противникът", заяви Милойевич на конференцията за медии в Лондон.
Защитникът Неманя Милунович ще има тежка задача да спре първия стрелец на "шпорите" Хари Кейн.
"Става дума за един от най-добрите нападатели в света. Успяхме в добра степен да спрем Левандовски, това е пътят към успеха. Надявам се, че 11 сърцати момчета ще успеят в тази задача", каза Милунович.
Реми предварително би приел полузащитникът Милош Вулич.
"Тотнъм е в криза, но може мачът против нас да им обърне сезона. Ние сме внимателни, абсолютно не размисляме за тяхната форма, а гледаме себе си. Разбира се, че бих приел реми, всичко освен поражение е успех", заключи Вулич, с Милунович голмайстор в победата над Олимпиакос.
За разлика от предишните гостувания, Цървена звезда ще бъде лишена от голямата подкрепа от трибуните заради наказание от УЕФА.
Мачът е тази вечер от 22 часа.
Същевременно, в Пирея играят Олимпиакос и Байерн, който е лидер в групата с шест точки, три повече от шампиона на Сърбия.
Александър Митрович помогна на привържениците на Цървена звезда да се доберат до билети за мача с Тотнъм.
Заради наказание от УЕФА Цървена звезда в Лондон няма да има организирана подкрепа от своите привърженици. Но, това не означава, че червено-белите ще бъдат без запалянковци на стадиона на Тотнъм довечера.
Много звездаши от Белград и цяла Европа са запътиха към столицата на Англия, за да гледат своя отбор в 3 кръг на Шампионската лига. Някои в тази авантюра се упътиха без предварително осигурени билети, па се надяват, че до тях някак ще стигнат на място.
На някои от тях помогна и големият партизановец, един от любимците на Гробарите - Александър Митрович.
Голмайсторът на националния отбор на Сърбия и Фулъм призна, че е помогнал на запалянковци на Звезда да се доберат до билети за мача от Шампионската лига.
"Привърженици на Цървена звезда ми се обадиха за билети. Набавих това скъпоценно парче хартия за тридесет души. И то с удоволствие! Мнозина от тях ще останат няколко дни в Лондон. Вярвам, че Звезда ще има голяма подкрепа", заяви Митрович за "Спортски журнал".
Мача, все пак, ще гледа от вкъщи.
"Ще следя дуела по телевизията, защото утре имам мач от първенството с Лутън. Звезда има шанс да направи изненада, Тотнъм е в малък проблем. Червено-белите безброй пъти доказаха, че са най-добри когато е най-трудно. Англичаните говорят за обстановката в Белград, просто, трябва да "преследват" три точки, тъй като са в незавидна ситуация. И тук е допълнителният шанс на Звезда", оцени Александър Митрович.
Цървена звезда е наказана от УЕФА със забрана да води привърженици за мача против Тотнъм в Шампионската лига заради, както се съобщава, изтъкване на расизъм от запалянковци в Хелзинки, потвърдено е за ТАНЮГ от клуба.
Въпреки че наказанието можеше да бъде значително по-голямо, особено тъй като шампионът на Сърбия беше под условно, УЕФА беше блага към червено-белите след сигнала на организацията ФАРЕ.
Сигналът е бил заради скандиране на привържениците на Звезда и то след провокация на албанци с косовско и албанско знаме на стадиона в Хелзинки в реванша от 2 кръг квалификации за Шампионската лига, изигран на 31 юли.
Цървена звезда гостува на 22 октомври в Лондон, а преди това в Шампионската лига посреща Олимпиакос на 1 октомври на стадион "Райко Митич".
Кой ден е днес? Четвъртък. Преди девет години, на 19 септември, беше неделя. При Манчестър Юнайтед на Олд Трафорд дойде Ливърпул. Берба си е легнал навреме. Право от леглото, па всичко по реда си. Никой не го е нервирал, никой не му е досаждал. Играеше му се футбол в този ден. В този ден е решил да постигне някои голове. Твърдо го е решил. Излезе на терена и направи някои неща...
Още един голям майстор на кълбото каза сбогом. Димитър Бербатов днес съобщи, че зарязва футбола за всички времена...
В съобщение свойствено само на него, в Инстаграм, сподели, че е дошло време за край. Без много патетичност, така "в главата", написа онова което усеща и отиде на някое хубаво място да се наслаждава. А сега някой ще каже, че сякаш досега, през цялата кариера не се е наслаждавал. Сякаш на него футболът му е бил всичко. И ще бъде прав. Затова и го обичахме толкова.
Тишина, Берба има думата...
"На днешния ден, ако не знаете заради какво проверете, реших да споделя това с вас. Подготвях се вече известно време да обявя, но не съм... Не знам защо не съм... Знам, че някои от вас мислеха, че вече съм в пенсия. Знаете, че дълго не играя. Опитах да намеря нещо (клуб) миналата година. Не успях. Така че някой ми каза, че трябва да ви кажа нещо. А видях и сам, че хората ме питат, особено у дома... Това е моето прощално послание: За последен път бях на терена преди година, така че смятам, че сега е подходящото време да спра. Отдавна трябва да направя това. Макар че, когато размислям за това, край всъщност не съществува, по един или друг начин ще остана във футбола, все пак, дойде време след почти 20 години да кажа сбогом на професионалното играене на футбол! Ще ми липсва всичко. Мачовете, тренировките, головете, подготовките, съотборниците, виковете на привържениците когато вкарам гол... Бях благословен и усърдно работих да имам възможност да играя на най-високо ниво, срещу най-добрите, с най-добрите. Това че съм от малка държава ме прави още по-специален. Имах връх, и разбира се, няколко спада в кариерата. Печелих трофеи, вкарах някои голове, помежду другото... Играх така както исках и вкарах голове, които исках да постигна. Благодаря на всички хора, които ми помогнаха да се развия и да стана играча какъвто винаги съм искал да бъда. Благодаря на своите клубове, съотборници, треньори, персонал. Беше удоволствие за мен! Знам, че с мен не беше лесно да се работи, но винаги съм давал всичко за отборите за които съм играл. Надявам се да сте се наслаждавали на моята игра и всичко което съм правил на терена е било, за да ви забавлявам. Проклятие, ще ми липсва всичко това. Хора, аз толкова обичам футбола... Сигурен съм, че и аз ще ви липсвам. Благодаря ви!"
И си отиде Берба.
Кой ден е днес? Четвъртък. Преди девет години, на 19 септември, беше
неделя. При Манчестър Юнайтед на Олд Трафорд дойде Ливърпул. Берба си е
легнал навреме. Право от леглото, па всичко по реда си. Никой не го е
нервирал, никой не му е досаждал. Играеше му се футбол в този ден. В
този ден е решил да постигне някои голове. Твърдо го е решил. Излезе на
терена и направи това:
И на кой му пука за тези безсмислени бройки, клубове, национални отбори, глупавата статистика... Па и тези трофеи. Берба игра футбол. Когато му се играеше. Затова всички го обичахме...
В духа на завършения сезон в Шампионската лига се сещаме за най-малко интересните финали в най-елитния турнир в Европа.
В три от петте най-скучни финала участваха клубове от една държава. Реал и Валенсия, Тотнъм и Ливърпул и Милан и Ювентус. Дали заради важността на мача, напрежението или нещо друго финалите в Шампионската лига имат обичай да не бъдат "хубави за окото", но в това изпъкват мачовете между тези съперници. 5 Реал (Мадрид) 3:0 Валенсия (2000)
Срещата между испанските клубове в първия финал за 21 век трябваше да гарантира спектакъл. Все пак, Реал влезе в мача като абсолютен фаворит и оправда това. В мач, който повече приличаше на такъв от Примера отколкото от Шампионската лига. На стадион "Франция" Валенсия изглеждаше като отбор, който се е загубил във финала. "Прилепите" имаха отличен отбор, предвождан от Канисарес, Пелегрино, Мирослав Джукич... От другата страна бяха Касийяс, Раул, Карлос, Мориентес... Въпреки че е единственият мач в списъка, който завърши с голеада не донесе никаква неизвестност и никак не оправда епитета финал. Голмайстори за Реал бяха Мориентес, МакМанамън и Раул.
4 Марсилия 1:0 Милан (1993)
Тридесет и осмият поред финал ни даде мач в който победителят беше решен от една топка. Фабиян Бартез с отлични спасявания показа заради какво по това време беше един от най-добрите пазители на мрежата, а Базил Боли с гол донесе на аутсайдера шампионския трофей. Роберто Донадони, Марко Ван Бастен и Франк Рийкард опитваха да развалят магията на фантастичния Бартез на вратата, но тогава италианците, които имаха големи звезди в състава останаха с празни ръце.
3 Аякс 1:1 Ювентус (2:4 след дузпи) (1996)
Почти на домашен терен Ювентус игра против Аякс. На "Олимпико" в Рим видяхме мач за забравяне в който фаворитът едва след дузпи успя да надделее над актуалния шампион. Холандците година преди това с минимална победа над Милан се качиха на трона, но този път не им се получи. Раванели много рано донесе преднина на "Старата дама", а Литманен в 41-ата минута постави крайното 1:1 след редовното време. Второто полувреме за 70 хиляди зрители беше истинско приспиване. Все пак, Югович и дружината успяха след съвършено изпълнение на дузпи да празнуват с 4:2. Давидс пропусна първата дузпа за Аякс, Литманен и Шолтен бяха прецизни, а Сони Силой беше неточен в четвъртата серия. Ферара, Песото, Падано и Югович донесоха на Ювентус нов трофей. Аякс в този мач беше лишен от помощта на Франк Рийкард, който се оттегли, а Михаел Райцигер и Марк Овермарс прескочиха двубоя заради контузия и наказание. През 1996 Ювентус спечели трофея, но го изпусна в следващите пет финала.
2 Ливърпул 2:0 Тотнъм (2019)
Тазгодишният финал донесе шеста купа на отбора на Ливърпул. Тотнъм в първия финал в своята история изглеждаше като отбор, който се е изгубил на терена. "Шпорите" изиграха безидейно първо полувреме, а ако не беше (спорната) дузпа и оскъдно облечената привърженичка в първите 45 минути не бихме имали за какво да говорим. Още веднъж се потвърди историята, че е по-лесно да се спечели титлата в Шампионската лига отколкото първенството в Англия, като на финала се озоваха два отбора, които заедно 80 години не са били шампион на държавата си. Тотнъм заигра опасно едва в последните 10 минути, но с отличните спасявания на вратаря Алисон купата завърши в Ливърпул. Ако сте привърженик на червените за вас финалът сигурно е бил отличен, докато неутралните ще кажат, че е изигран един от най-малко интересните мачове в историята на Шампионската лига. Привържениците на Тотнъм са ядосани на Почетино заради това че футболистът, който ги отведе на финал (Лукас Моура) цял мач остана на пейката, а привържениците на Ливърпул, казахме, няма за какво да съжаляват.
1 Ювентус 0:0 Милан (2:3 след дузпи) (2003)
Във финала на "Олд Трафорд" през 2003 година се срещнаха Ювентус и Милан. Очакваха запалянковците и любителите на футбола отлично футболно представление, а получиха един финал без постигнат гол в редовния дял от мача. Поред неефикасността мачът ще остане запомнен и с отменения гол на Андрей Шевченко. Съдията видя засада, въпреки че е и днес се водят дискусии за това дали наистина имаше непозволена позиция. Трезеге, Салайета и Монтеро бяха неточни за Ювентус. Мрежата разтърсиха Бириндели и Дел Пиеро, докато за Милан пропуснаха Зеедорф и Каладзе, а успешни бяха Сержиньо, Неста и Шевченко.
Манчестър Сити в сряда в реванш от 1/4-финалите на Шампионската лига победи Тотнъм с 4:3, но този резултат отведе отбора от Лондон в полуфиналите. Съставът на Пеп Гуардиола щеше да се класира, ако бе победил с 5:3, но последното попадение беше отменено заради засада.
Играчите на Сити вкараха петия гол в 92-ата минута, а привържениците бяха уверени в класирането напред и започнаха да излизат от стадиона. Един запалянко веднага след гола изтичал навън, за да не попадне по-късно в задръстването, а пред стадиона налетял на репортер, който му съобщил тъжната вест, че неговият клуб все пак е отпаднал и голът е отменен.
Реакцията на привърженика можете да видите във видеото:
Може да е само един от двата 1/8-финала на Шампионската лига, който не включва действащ шампион на страната си, но мачът между Тотнъм Хотспър - третият във Висшата лига и №19 в европейската класация - и Борусия (Дортмунд) - лидер в Бундеслигата и №11 на континента - ще е топ европейски сблъсък. Факти за Тотнъм Хотспър
паметното равенство 1:1 в гостуване на Барселона в 6-ия кръг позволи на отбора от Лондон да заеме второ място в Група Б и да достигне фазата на 1/8-финалите
Тотнъм никога не е печелил домакински мач в елиминационната фаза на Шампионската лига. Английският отбор има едно равенство и два пъти е губил пред своите привърженици, отбелязвайки само един гол в тези три мача.
Въпреки това "шпорите" веднъж достигнаха 1/4-финалите на турнира - след победа като гост над Милан през 2010/11.
Тотнъм нямаше загуба от немски клубове у дома преди да посрещне Борусия (Дортмунд) в Лига Европа през 2016. Дотогава имаше шест победи и едно равенство на своя земя.
"шпорите" са елиминирали немски отбор четири пъти, но са били от губещата страна в три случая. Последните им два сблъсъка завършиха с поражения.
Факти за Борусия (Дортмунд)
Борусия достигна 1/8-финалите като победител в Група А благодарение на четири победи - включително и в гостувания на Брюж и Монако - едно равенство и едно поражение.
Борусия (Дортмунд) надделя в 1/8-финалите на Шампионската лига в предишните три участия и има само едно отпадане (от Ювентус през 2014/15)
"Жълто-черните" излизаха победители в три елиминационни сблъсъка с английски клубове, а също така и три пъти са отпадали.
Факти за мача
Всичките четири досегашни срещи между Борусия (Дортмунд) и Тотнъм се случиха в последните три години.
В 1/8-финалите на Лига Европа през 2015/16, Борусия (Дортмунд) спечели домакинството с 3:0 с два гола на Марко Ройс и излезе победител с 2:1 на Уайт Харт Лейн в реванша.
Тотнъм обърна нещата в своя полза в груповата фаза на Шампионската лига през 2017/18. Сон и Кейн (два) отбелязаха головете за победата с 3:1 на Уембли, а двамата бяха точни и за 2:1 в Дортмунд.
1/8-финалът от Шампионската лига с Тотнъм ще бъде 14-ия път в който Борусия (Дортмунд) се изправя срещу английски клуб в европейски турнир. Първият път беше срещу Манчестър Юнайтед през октомври 1956. Борусия е играла с "шпорите" два пъти досега - и има смесени емоции от тези сблъсъци.
През сезон 2016/17 в 1/8-финалите на Лига Европа се изправиха вторите отбори в Бундеслигата и Висшата лига. Но докато Борусия завърши този сезон като най-добрият вицешампион в историята на немския елит, "шпорите" в това време бяха замесени в борбата за титлата и не отдадоха същото ниво на внимание към двете си срещи с "жълто-черните".
Но това по никакъв начин не омаловажава двете представяния на Дортмунд, който - по думите на Шпигел - беше "близо до перфектността" в първия мач. Пиер-Емерик Обамеянг отбеляза дългоочаквания първи гол след половин час игра, а Марко Ройс с две попадения в средата на второто полувреме подсигури победата за Борусия.
Първа победа за немски клуб на Уайт Харт Лейн
Дортмунд взе преднина от 3:0 за реванша на Уайт Харт Лейн, където направи съсредоточено защитно представяне въпреки че последната линия никога не беше играла в тази формация преди. Впечатляващ гол на Обамеянг в 24-ата минута изведе "жълто-черните" на пътя на успеха, габонският нападател постигна много важния гол на чужд терен с фалцов удар завършил точно до дясната греда. С 4:0 общ резултат преднина на почивката, сблъсъкът много или малко беше решен, въпреки че имаше още един или два отлични момента щом започна второто полувреме. Обамеянг удвои преднината в 70-ата минута, въпреки че Сон върна едно попадение, Дортмунд успя да удържи победата и да стане първият немски клуб спечелил на Уайт Харт Лейн.
Две скорошни загуби в ръцете на Тотнъм
67 343 привърженици на Уембли в първия кръг на Шампионската лига през сезон 2017/2018 видяха доминиращо първо полувреме от Дортмунд, но домакините стигнаха до ранно повеждане благодарение на гол на Сон след контраатака в четвъртата минута. Андрей Ярмоленко изравни в 11-ата минута, само за да Кейн да върне преднината на "шпорите" в 15-ата минута. Последва неправилно отменен гол на Кристиян Пулишич (45 мин), както и на Обамеянг (56), когато италианският страничен съдия сбърка с вдигането на засада, а "шпорите" стигнаха до 3:1 чрез Кейн и нанесоха първа загуба на Борусия под ръководството на Петер Бош, който имаше отличен старт на сезона в Германия.
В реванша, който се проведе в кризисния за Борусия ноември, "жълто-черните" заслужено поведоха чрез Обамеянг, който беше брилянтно намерен от Ярмоленко в 31-ата минута. Роман Бюрки направи две супер спасявания, за да задържи преднината на своя отбор, но беше безсилен да спре звездата на "шпорите" Хари Кейн в 49-ата минута. Голът даде на Тотнъм нов живот и нанесе нов удар чрез Хьон Мин Сон в 76-ата минута, за да постигне победа с 2:1.
Рафа Бенитес прати на Ливърпул подарък, който червените не използваха. След неговата победа над Сити, можеха да отидат на плюс седем спрямо манчестърците и да дочакат безгрижни 24 февруари и най-тежкия мач до края на сезона когато гостуват на другия съперник от Манчестър - Юнайтед. Така, записаха две поредни издънки, разликата със Сити се стопи на само три точки, а след два кръга е големият мач на Олд Трафорд...
Така "ливърпулски", така вече виждано. Когато наистина изглеждаше, че титлата след 29 години се връща на Анфийлд Роуд и това поколение избраници на Клоп ще прекъсне три десетилетия чакане, Ливърпул отново се простреля сам в коленете и съживи надеждата в Манчестър Сити. Кой знае, може би и на Тотнъм...
Паника, напрежение, неудовлетвореност, натиск...
Всичко това се усеща тази сутрин в Ливърпул. Проблемът не е само в четирите профукани точки в последните два мача, а че Ливърпул не заслужаваше да спечели повече. Няма я вече онази убедителна игра, няма го вече онзи турбо футбол от първата част на сезона. Против Брайтън победиха на мускули, против Палас имаха късмет в онова лудо второ полувреме, но против Лестър и Уест Хем си платиха.
"Гледах мача против Лестър по телевизията и можехте да видите как притеснението от трибуните се пренесе върху играчите. С историята, която те имат... Можеше да се усети докато седях във фотьойла пред телевизора", заяви вчера капитанът на Уест Хем Марк Нобъл.
Опитният полузащитник очаква интересен финал.
"За нас неутралните ще бъде много интересно да гледаме развръзката. Ще има тук още обрати и завръзки. Смятам че шампион ще стане отбора с по-големите топки, ако ми е позволено да кажа това."
За напрежението в Ливърпул...
"Те така жарко желаят да спечелят титлата, но и привържениците трябва да ги подкрепят. Да бъдат до тях сега когато всички ги преследват. Всички знаем, че Манчестър Сити няма да се откаже и че на Ливърпул му е нужно единство. Аз лично мисля че Ливърпул има фантастичен отбор и фантастичен треньор с който може да стигне до титлата. За хората в Ливърпул би било прекрасно да спечелят титлата. Сити вече я взе няколко пъти в протеклите години...", не крие Нобъл за кого е в шампионското състезание.
Обаче, желанията са едно, а реалността нещо друго. В реалността, Ливърпул вече не е отбор, който влива страх в костите. Нападението на Ливърпул вече не е толкова убедително, но е факт, че в първия дял на сезона отбраната държеше червените пред конкуренцията и ломеше противниците. Ливърпул в последните пет мача допусна седем гола, докато в 20 мача преди това получи само осем.
"Смятам че се натрупа много неудовлетвореност заради слабите игри в последно време. Не можех да повярвам колко лош беше Ливърпул вчера", каза легендарният капитан Джейми Карагър.
Все пак, не губи надежда...
"Ливърпул продължава да е първи, чак и да отиде на точка или две зад Сити или Тотнъм, пак е в играта за титлата. Няма да свърши света ако се случи това. Ливърпул още не е влизал в кризисен период, който Сити имаше като загуби три от четири мача. Трябва да се отърсят от приказките за напрежението, защото изглеждат, че директно с тях на гърба ще влязат в следващия мач с Борнемут. Ливърпул не трябва да забравя, че продължава да е лидер и такива издания като срещу Уест Хем няма да се случват често. Ще има Ливърпул серия в която ще победи и в пет от шест мача, не се съмнявайте в това."
Карагър вярва, че харизмата на Клоп ще успее да извади отбора от този момент.
"Юрген Клоп е с огромна важност и има огромно влияние върху онова което прави Ливърпул. Той е голяма фигура в съблекалнята и е бил в такива ситуации и по-рано когато водеше Борусия (Дортмунд) и гонеше Байерн. Важен е Джеймс Милнър, който има спечелена титла. Остатъкът от съблекалнята не се е напечелил на трофеи и чака нещо голямо. Играчите трябва да отговорят на терена. Да, можеше да бъде седем разлика, но е три и Ливърпул е първи. Така и трябва да мислят. Има още да се играе, още е рано. Голямо влияние ще има и Шампионската лига и кой ще стигне по-напред в нея."
Паниката се завърна в града на Бийтълс. Подхлъзването на Джерард на мнозина им е пред очите тази сутрин. А тепърва идва най-тежкото... Ливърпул след осем дни приема Байерн в Шампионската лига, после гостува на засилилия се Манчестър Юнайтед в най-тежкия мач във Висшата лига до края на сезона, а тогава идват дуел с Уотфорд и градското дерби с Евертън. Кредитите са профукани, всичко това трябва да се спечели...
Дуелът между Цървена звезда и ПСЖ, в рамките на шестия кръг на Шампионската лига, е поверен на арбитъра от Шотландия Уилям Колъм.
Става дума за 39-годишен съдия, който вече дълго време присъства на международната сцена. Статистиката от мачовете на Колъм ясно показва, че футболистите на Цървена звезда ще трябва да бъдат много внимателни.
Колъм в последните десет международни мача е показал 45 жълти и три червени картона. Например, той изгони Кореа в 1/4-финалния дуел от Шампионската лига между Байерн и Севиля през миналия сезон.
Колъм очевидно се радва на голямо доверие в съдийската организация. Често му се дават мачове с голям риск. Той следеше за правдата в полуфинала на Лига Европа между Олимпик (Марсилия) и Ред Бул Залцбург.
През този сезон е реферирал три мача в Шампионската лига.
Негови помощници ще бъдат сънародниците му Дейвид МакГичи и Греъм Стюарт.
Най-добрият сръбски арбитър Милорад Мажич ще дели правдата на Камп Ноу, където сили ще мерят Барселона и Тотнъм. В неговата работа ще помага стандартният екип. Странични съдии ще са Милован Ристич и Далибор Джурджевич.
Англичаните определено знаят как да се преборят с невъзпитаните привърженици на стадиона, един такъв завърши зад решетките въпреки че не направи някакво тежко престъпление.
Невероятен мач изиграха Арсенал и Тотнъм в дербито на кръга и на Северен Лондон и накрая, след най-вълнуващите 90 минути футбол през този сезон във Висшата лига, Арсенал победи с 4:2, въпреки че на полувремето губеше с 1:2.
Пълният обрат на "топчиите" в продължението режисираха убийствения Обамеянг, Лаказет и Торейра, докато на другата страна нямаше истински отговор, "шпорите" напълно потънаха във второто полувреме, наказани сурово от най-големия си съперник.
А са наказани и отстрана на Футболната асоциация на Англия, която започна разследване срещу един привърженик на Тотнъм.
Той е арестуван, защото хвърлил бананова кора срещу нападателя на Арсенал Пиер-Емерик Обамеянг по време на градското дерби в Лондон.
Вярваме, че след това на никой няма да му дойде наум да прави нещо подобно.
Могат да се хвалят, че имат най-доброто първенство в света - макар че и това е под въпрос, защото испанците властват в клубния футбол вече години - могат да се жалват, че съдиите им не са били на Мондиала в Русия, а че хората в черно в Англия не са съвсем вещи се уверихме по време на дербито на 14-ия кръг в което Майк Дийн жестоко ощети Арсенал против Тотнъм. Не че е за пръв път.
В пробив беше Сон Хьон Мин, не го и докосна Роб Холдинг, но Дийн не го видя - или не искаше да види - па показа към бялата точка, откъдето Хари Кейн преодоля Бернд Лено и само четири минути след изравнителния гол на Ерик Дайър даде на "шпорите" пълния обрат на Емирейтс след първоначалната преднина за домакина с гол на Пиер-Емерик Обамеянг от, правилно отсъдена, дузпа за Арсенал.
Тази втората... Това не се свири. И няма да се свири когато англичаните един ден въведат ВАР. Да ги научи камерата на акъл като съдиите си го нямат.
