Футболистите със сигурност са най-омразните спортисти на любителите на спорта в Сърбия
Вече виждано... И нима изобщо е важно кой е виновен? Повтаря се без значение кой е селекционер, кой стои пред вратата, или играе в отбрана, средната линия...
Реално, за всичко през което преминава националният отбор отговорни сме всички: медии, президентът на съюза, селекционерът, играчите, подразбира се и привържениците... Чак когато всички от пирамидата отговорни разберем своите грешки, футболният национален отбор ще има предусловия да тръгне от мъртвата точка.
Медиите в голяма част имат "заслуга" за вчерашната картина на празни трибуни на Маракана. Не трябва любителите на футбола да разбират играта, която обичат да гледат, но журналистите трябва да са наясно, че в обучението на привържениците, буденето на националното съзнание и създаване на култ към националния отбор, "четвъртата сила" може би е и най-отговорна... За много медии обаче днес е по-важно с коя старлета е спал футболистът отколкото с кой крак е вкарал гол, дали и как е играл...
Президентът на съюза отдавна призна собствената грешка и обеща че повече нито един селекционер няма да съветва на практика да моли футболистите да играят за националния отбор. Днес и онези, които толкова "липсваха" и много, които бяха тук през цялото време, към задълженията на терена подхождат сякаш са на тежък принудителен труд. Честта и моралното задължение, впечатлението е, чувстват няколко национала, но, някои от мач на мач потвърждават, че са равнодушни към всичко освен към фризурата, която вчера вятърът им развали.
Селекционерът като дежурен виновник винаги е идеална мишена за всички, които искат да се скрият зад него. Любиша Тумбакович стартира със загуба в квалификациите, защото се поддаде на натиска на обществеността, че Сърбия трябва да победи Португалия. Ако беше играл за точка и я бе спечелил, вчера вероятно щяхме да присъстваме на потвърждение на виза за Европейското. И на него и на всички нас ни се удари в главата, че не беше повикан Владимир Стойкович в националния отбор. Головете, които допуснаха и несигурните намеси на Дмитрович и Райкович недвусмислено потвърждават това. Освен всичко това селекционерът ще трябва по-добре да обиграе последните четирима играчи. Надяваме се против Норвегия поне двама от вчерашния състав да не получат и повиквателна в националния отбор.
Футболистите със сигурност са най-омразните спортисти на любителите на спорта в Сърбия. И не се трогват твърде много заради това, с изключение на Митрович, Тадич... Преди две години не разбрахме Славолюб Муслин, по-късно Младен Кръстаич, преди тях нито Синиша Михайлович, докато игнорираха някои от звездите... Като си тръгне, ще признаем и че Любиша Тумбакович е бил прав.
Пренапомпаните пазарни цени на краката на някои футболисти и фактът, че са членове на европейски клубове, създават погрешна картина за хубаво подстриганите футболни манекени. Би било наистина интересно да се чуе с какви оценки своята вчерашна игра биха оценили, например: Никола Максимович (виновник за първия гол на Украйна) и Сергей Милинкович-Савич. Или, за какво мислеше Милан Родич докато беше статист край украинските национали, които центрираха и преди първия, особено преди втория изравнителен гол...
Привържениците обърнаха гръб на националния отбор, въпреки че футболът беше и остана спорт заради когото най-много се радва или страда. Проблемът обаче не е от вчера - трибуните бяха полупразни и когато "орлите" се бореха за класиране на Световното първенство в Русия по времето на Славолюб Муслин.
Някой ще каже: като играят както се очаква и футболистите ще усетят подкрепа от трибуните, но и това не е точно. Бяха първи в Лигата на нациите и отново почти без подкрепа... В мача против Португалия през септември (2:4) на трибуните на Маракана имаше 40 000 души, вместо да подкрепят Тадич, Митрович, Миливойевич... провокираха Кристиано Роналдо и то със скандиране "Меси, Меси"... И "омесил нас е"...
Символично след всичко в квалификациите за Европейско първенство звучи и фамилията на национала на Украйна, автор на гола в 93-ата минута на вчерашния мач за забравяне. Беседин. С или без буквата "н", асоциация на известния антидепресант, звучи като горчива шега след стресиращите квалификации за Европейското първенство в които ремито с Украйна има и положителни елементи за вярване в успех в мартенския бараж.
Автор: Зоран Стоядинович
Няма коментари:
Публикуване на коментар