Футболистите със сигурност са най-омразните спортисти на любителите на спорта в Сърбия
Вече виждано... И нима изобщо е важно кой е виновен? Повтаря се без значение кой е селекционер, кой стои пред вратата, или играе в отбрана, средната линия...
Реално, за всичко през което преминава националният отбор отговорни сме всички: медии, президентът на съюза, селекционерът, играчите, подразбира се и привържениците... Чак когато всички от пирамидата отговорни разберем своите грешки, футболният национален отбор ще има предусловия да тръгне от мъртвата точка.
Медиите в голяма част имат "заслуга" за вчерашната картина на празни трибуни на Маракана. Не трябва любителите на футбола да разбират играта, която обичат да гледат, но журналистите трябва да са наясно, че в обучението на привържениците, буденето на националното съзнание и създаване на култ към националния отбор, "четвъртата сила" може би е и най-отговорна... За много медии обаче днес е по-важно с коя старлета е спал футболистът отколкото с кой крак е вкарал гол, дали и как е играл...
Президентът на съюза отдавна призна собствената грешка и обеща че повече нито един селекционер няма да съветва на практика да моли футболистите да играят за националния отбор. Днес и онези, които толкова "липсваха" и много, които бяха тук през цялото време, към задълженията на терена подхождат сякаш са на тежък принудителен труд. Честта и моралното задължение, впечатлението е, чувстват няколко национала, но, някои от мач на мач потвърждават, че са равнодушни към всичко освен към фризурата, която вчера вятърът им развали.
Селекционерът като дежурен виновник винаги е идеална мишена за всички, които искат да се скрият зад него. Любиша Тумбакович стартира със загуба в квалификациите, защото се поддаде на натиска на обществеността, че Сърбия трябва да победи Португалия. Ако беше играл за точка и я бе спечелил, вчера вероятно щяхме да присъстваме на потвърждение на виза за Европейското. И на него и на всички нас ни се удари в главата, че не беше повикан Владимир Стойкович в националния отбор. Головете, които допуснаха и несигурните намеси на Дмитрович и Райкович недвусмислено потвърждават това. Освен всичко това селекционерът ще трябва по-добре да обиграе последните четирима играчи. Надяваме се против Норвегия поне двама от вчерашния състав да не получат и повиквателна в националния отбор.
Футболистите със сигурност са най-омразните спортисти на любителите на спорта в Сърбия. И не се трогват твърде много заради това, с изключение на Митрович, Тадич... Преди две години не разбрахме Славолюб Муслин, по-късно Младен Кръстаич, преди тях нито Синиша Михайлович, докато игнорираха някои от звездите... Като си тръгне, ще признаем и че Любиша Тумбакович е бил прав.
Пренапомпаните пазарни цени на краката на някои футболисти и фактът, че са членове на европейски клубове, създават погрешна картина за хубаво подстриганите футболни манекени. Би било наистина интересно да се чуе с какви оценки своята вчерашна игра биха оценили, например: Никола Максимович (виновник за първия гол на Украйна) и Сергей Милинкович-Савич. Или, за какво мислеше Милан Родич докато беше статист край украинските национали, които центрираха и преди първия, особено преди втория изравнителен гол...
Привържениците обърнаха гръб на националния отбор, въпреки че футболът беше и остана спорт заради когото най-много се радва или страда. Проблемът обаче не е от вчера - трибуните бяха полупразни и когато "орлите" се бореха за класиране на Световното първенство в Русия по времето на Славолюб Муслин.
Някой ще каже: като играят както се очаква и футболистите ще усетят подкрепа от трибуните, но и това не е точно. Бяха първи в Лигата на нациите и отново почти без подкрепа... В мача против Португалия през септември (2:4) на трибуните на Маракана имаше 40 000 души, вместо да подкрепят Тадич, Митрович, Миливойевич... провокираха Кристиано Роналдо и то със скандиране "Меси, Меси"... И "омесил нас е"...
Символично след всичко в квалификациите за Европейско първенство звучи и фамилията на национала на Украйна, автор на гола в 93-ата минута на вчерашния мач за забравяне. Беседин. С или без буквата "н", асоциация на известния антидепресант, звучи като горчива шега след стресиращите квалификации за Европейското първенство в които ремито с Украйна има и положителни елементи за вярване в успех в мартенския бараж.
Дик Адвокат последен изведе на терена два пъти един и същ състав.
Изминаха пет години, промениха се и петима селекционери, а националният отбор на Сърбия не е излязъл на терена в два поредни мача в един и същ състав! Човек би казал, че "орлите" имат изобилие играчи, щом всички тези стратези са могли толкова да комбинират и въртят по време на официални и приятелски мачове.
Точно, националните отбори не са състави и мачовете не са толкова често, па да се изиграят пет-шест срещи за един месец. Контузии, вариране във формата, различни фактори влияят на това кои играчи ще бъдат повикани, а тогава и кои ще бъдат избрани в тези 11, които ще изтърчат на терена. Но, не говорим за пет, осем, десет поредни мача в които не се е въртяло и пробвало, в които упорито не се е търсила, а предварително се е знаела някаква печеливша комбинация, а само - два. И след дълго "копаене" в архива, успяхме да ги намерим: през септември и октомври 2014 година.
Не е никак случайно, че мачовете против Франция и Армения, в които Сърбия е излязла с еднакви 11 играча, са били и първите две срещи на Дик Адвокат на пейката на "орлите". Известният холандец пробва да приложи холандска система, искаше да постави основи, да се знае кой коси, а кой вода носи, кои са титуляри и основи на отбора, но - не се прие. Резултатите му бяха лоши и кратко носи анцуга с емблемата на Футболния съюз на Сърбия.
Когато си отиде Малкия Генерал, във "войската" настана - карнавал. След Адвокат селекционери на Сърбия бяха Радован Чурчич, Славолюб Муслин, Младен Кръстаич и сега е Любиша Тумбакович. От този мач срещу Армения през октомври 2014 година изминаха точно 50 мача на националния отбор и нито веднъж не се повтори в два поредни да излязат същите 11 футболисти! Нито веднъж! Дефилира армия от играчи в тези пет години, сменяха се и формации, имаше и период на успех, когато се осигури класиране на Световното първенство, но "постоянен" отбор нямаше. Няколко футболисти наистина се наложиха като част от гръбнака на състава, каквито са Тадич, Митрович, Коларов, Матич, но имаше и много, които само минаха през държавния отбор, а не оставиха почти никаква следа.
Сърбия в четвъртък я чака предпоследен мач в квалификациите за Европейско първенство против Люксембург. И е сигурно, че няма да излезе с напълно същия състав както против Литва във Вилнюс, защото ще липсва контузеният Филип Костич. Въртележката за "орлите" продължава и записва 51 нов състав.
Може би отборът за Люксембург и някой ден по-късно против Украйна ще е същият? И така е крайно време да се направи и обиграва отбор, който, най-вероятно, ще трябва през бараж до Европейското първенство... Автор: Вуядин Томкович
"Отговорност и общност. Това Сърбия никога не е имала, както го имаме ние...", заяви бившият хърватски футболист и селекционер Славен Билич.
"Защо хърватите са успешни в националния футбол, а Сърбия не?"
Този въпрос много често се появява, но никой не може да предложи напълно обективен отговор базиран само на факти, но винаги е интересно да се чуе какво онези най-знаещите, на високите позиции, смятат, че е основна причина за това.
Дали става въпрос само за индивидуално качество, знанието на селекционера или известната "атмосфера", която толкова често се сочи за решаващия фактор, или от всичко по малко...
Един от поканените да даде своето мнение по тази тема е известният Славен Билич, който е бивш национал на Хърватия с която беше бронзов на Световното първенство през 1998 година, а успешно води "ватрените" и като селекционер.
В обширно интервю за Спорт клуб разкри своите впечатления, като се присети за "развитието" на националния отбор на Сърбия през този век.
"Това е така вече дълги години. Малко блеснат, на хартия са добри... Дълго бяха здрави в защита, в средата на терена имаха окей играчи, не точно Модрич, Бобан, Просинечки, но им липсваше някой напред и дълго нямаха разположени нападатели", заяви Билич.
"Обаче, сега имат Лука Йович, който е фантастичен, страшно е как играе. Имат и Александър Митрович, па Душан Тадич, който не е нападател, но е един от играчите, които беляза предходния сезон в Шампионската лига, особено с начина по който играе, балетно лежерно, сякаш играе мини футбол", похвали сръбската "десетка" новият мениджър на УБА.
Какво липсва на това поколение? И не само на това...
"Отговорност и общност. Това Сърбия никога не е имала, както го имаме ние", заяви Славен Билич и обясни какво има предвид.
"Това зависи от селекционера на 10-20%. Ние имаме глад за играене в националния отбор. Отговорност и любов. Ние не се оставяме, играем докато можем да ходим, и докато ни викат. Баскетболистите оставят, НБА им е по-важен, сърбите имат това, имат и кланове."
Славен Билич седя на пейката на Хърватия от 2006 до 2012 година и за този период преживя само осем загуби (42 победи и 15 ремита), а особено добро отношение имаше с играчите, които предвождаше.
И вярва, че най-много зависи от тях...
"А от кого другиго? Не знам детайли, но знам от сръбски играчи с които съм добър приятел, забелязал съм в разговора, най-сетне имаме атмосфера и национален отбор. Това най-накрая е начало. Без атмосфера няма нищо, а ние това го имаме от началото", поръча Славен Билич, който даде урок на играчите.
"И тази отговорност, че това е твоята държава и я представляваш - това и трябва да правиш и да го искаш. Ти представяш родителите, децата, приятелите, хората без които нямаше да те има в този екип."
Това не е треньорска скамейка, а - въртележка! Липсата на добри резултати в последните 10 години доведе до това Сърбия, средно, на всяка година да променя по един стратег в държавния отбор. Националната селекция скоро ще има нов наставник, по всичко личи, че това ще бъде Любиша Тумбакович, когото го очаква никак нелесна работа.
Нещо повече, премиерата в състезателни мачове за новия селекционер ще бъде против Португалия в Белград (7 септември). Мач, който не смее да се загуби на никаква цена, за да се остане в борбата за първите две места до самия финал на квалификациите.
За да заведе "орлите" до Европейско първенство новият селекционер ще трябва да процентно успешен като Радомир Антич, а по-добър и от Славолюб Муслин. След катастрофата в Украйна, просто, повече няма пространство за издънки.
Отборът на Андрей Шевченко се откъсна и изглежда сякаш с единия крак вече е в първенството на Европа. А от Португалия тепърва се очаква да покаже сила в квалификациите, притисната от две неочаквани ремита у дома с Украйна (0:0) и Сърбия (1:1), но сега подсилена от триумфа в Лигата на нациите.
Лесно би могло да се случи "орлите" за спечелването на европейски визи да са им нужни поне 13 точки от възможни 15. Това означава, две победи над Люксембург, триумф над Литва в гостуване, поне точка против Португалия на Маракана и задължителен успех в последния кръг против Украйна в Белград. Много тежка задача...
Единствените двама сръбски селекционери, които са имали убедителен положителен баланс в последните десет години бяха Радомир Антич и Славолюб Муслин. И виж чудо, двамата и само те отведоха селекцията на големи турнири - на Мондиал.
Антич дойде на пейката на националния през 2008 и остана до началото на квалификациите за Европейското първенство през 2010. И той не успя да направи два цикъла, въпреки че имаше изключително добър резултат от 17 победи, три ремита и осем поражения в 28 срещи.
Муслин бе избран преди старта на квалификациите за Мондиала в Русия, свърши чудесна работа, отведе "орлите" на Световното първенство, а допусна само две поражения в 15 мача (осем победи, пет равенства).
Ако околностите не се променят и Сърбия не получи подарък под формата на някоя издънка на Украйна или Португалия, Тумбакович ще трябва да надмине и двамата си предшественици, за да заведе "орлите" на първенството на континента. Нещо повече, остава като жокер и финалът в Лигата на нациите, първо в полуфинал с Норвегия, а тогава с победителя от баража Шотландия - Финландия. Освен ако някоя от трите селекции не се класира директно на шампионата, па втория в техните групи скочи в баража. Финландците, да речем, в момента държат второто място в своята група...
Ако успее да преведе Сърбия през квалификационното сито, Тумбакович би бил голям победител. Не само заради ситуацията в която поема националния отбор, а и заради факта, че на Европейско първенство не сме били още от 2000 година.
Останалите сръбски селекционери в последното десетилетие не се прославиха с резултати. Синиша Михайлович беше на пейката година и половина и доживя крах в квалификациите за Световното първенство в Бразилия (баланс 7-4-8), Владимир Петрович Пижон не успя след идването на мястото на Антич да отведе селекцията на Европейския шампионат през 2012 година (5-3-5), Дик Адвокат се задържа само четири мача (1-2-1).
Радован Чурчич беше пожарникар в два мандата, от април 2010 до февруари 2012, па от ноември 2014 до април 2016 година (7-1-8), Любинко Друлович беше начело за приятелски мачове (2-1-1) и накрая Младен Кръстаич си тръгва с положителен резултат, но "петицата" в Лвов накрая му изяде главата (9-5-5).
Чисто за сравнение, испанците за тези десет години са променили четири селекционера, италианците пет, също колкото и хърватите, а немците имат един още от 2006 година. Автор: Вуядин Томкович
Селекционерът на националния отбор на Сърбия Младен Кръстаич ще бъде уволнен след убедителната загуба в Украйна (0:5) и на негово място ще бъде назначен Любиша Тумбакович, съобщават редица белградски медии.
Както твърди Спортски журнал, на заседание на Изпълнителния комитет на Футболния съюз на Сърбия до края на седмицата Кръстаич ще бъде сменен, а някогашният трофеен треньор на Партизан е първи кандидат да го наследи.
Тумбакович само преди пет дни напусна пейката на селекцията на Черна гора, защото отказа да води отбора в мача против Косово, както и тандемът футболисти на Цървена звезда Филип Стойкович - Мирко Иванич.
Пред Тумбакович ще бъде поставена само една цел - класиране на Европейското първенство 2020 година, преди продължението на квалификациите през септември когато "орлите" посрещат в Белград европейския шампион Португалия.
Националният отбор на Сърбия след три мача има четири точки в Б квалификационна група, колкото и Люксембург, първа е Украйна с 10, Португалия с две точки от толкова мачове, докато Литва има една.
Сръбският национал Мият Гачинович продължи договора с Айнтрахт от Франкфурт до 2022 година, съобщи немският клуб.
Гачинович е награден за чудесната форма през този сезон, особено в Лига Европа където записа два гола и четири асистенции, с подобрени финансови условия получи година по-дълго сътрудничество в сравнение с предишния контракт.
Веднага след спечелването на световната титла с младежкия национален отбор на Сърбия в Нова Зеландия през 2015 година, пристигна във Франкфурт от Войводина.
За А отбора на Сърбия има 11 мача и вкара два гола.
Младежкият национален отбор на Сърбия (До 19) се пребори за класиране в елитния рунд квалификации за Европейското първенство, което ще се проведе догодина в Армения (14-27 юли).
На турнира в Северна Ирландия, след реми в първия мач с Казахстан (2:2) и победа против домакина (3:1) избраниците на Ненад Сакич разбиха Полша с 4:1 (2:1) и така като първи в групата се класираха за последния кръг квалификации, който ще се проведе през март 2019 година.
Сърбия доминира през целия мач, беше далеч по-качествения противник, а силният характер на момчетата се изрази.
И поред факта, че на практика и точка беше достатъчна за класиране в следващия етап квалификации, селекционерът Ненад Сакич не желаеше да прави сметки.
Влахович и приятели от първия момент контролираха играта, имаха по-голямо притежание, създаваха възможности и онова което е най-важно, бяха много успешни в реализирането.
Няма съмнение, че това поколение очаква с много оптимизъм съперниците в елитния рунд квалификации, защото един брой играчи вече са титуляри и в мъжката конкуренция.
Футболистите на Сърбия тази вечер (21:45) в Хумско посрещат Литва и с евентуална победа биха си подсигурили първото място в групата в Лигата на нациите, което автоматично ще ги прати в по-висшия ранг (дивизия В), но и в плейофите на Лига С, с което "орлите" биха получили шанс чрез този турнир да се класират на Европейското първенство, на което не са участвали от 2000 година.
Но, това не е единствената печалба от първото място в Група 4 на Лигата на нациите. Ако избраниците на Младен Кръстаич, според очакванията, празнуват срещу последния в групата, ще заработят и добра сума пари.
Европейската футболна централа (УЕФА) в началото на турнира отреди премии от 750 000 евро за всеки национален отбор, който бъде най-добър в своята група в Лига С и се класира за плейофите, но наградата беше завишена, както беше обяснено, заради добрите печалби от Европейското първенство през 2016.
След тези промени, победителят ще инкасира 1 125 000 евро, а да се спомене и че Футболният съюз на Сърбия прибра същата сума от самото участие в Лигата на нациите. Победа на сърбите над Литва днес им осигурява първото място в Група 4, класиране в по-висшия ранг и плейоф, както и обща печалба от 2 250 000 евро за местния футболен съюз.
Световната футболна къща публикува обширно проучване, направено от най-големите специалисти по повод тазгодишния Мондиал в Русия, така за пръв път на едно място може да се види в какво сръбският национален отбор е блестял на шампионата на планетата, а в какво изостава от конкуренцията.
Резултатите от голямото изследване на Техническата проучвателна група (ТПГ), в която, поред останалите, са Бора Милутинович, Карлос Алберто Парейра и Марко Ван Бастен, са публикувани след края на най-големия спортен спектакъл за 2018 година.
Септември 2013. Хърватия води с 1:0, Миралем Сюлеймани от "къс" ъглов удар от дясната страна търси малкото наказателно поле, Ведран Чорлука не може да направи нищо - Александър Митрович е по-силен и вкарва за ще се окаже крайното 1:1 и първи гол в екипа на националния отбор на Сърбия. Пет години и 35 дни по-късно, Душан Тадич извежда Милан Родич зад Филип Стойкович, той го дръпва в гръб, това е дузпа, Александър Митрович е сигурен изпълнител. Юбилеен гол №20. И до края на мача с Черна гора още един, след добра комбинация между Андрия Живкович и Сергей Милинкович Савич. На едва навършени 24 години Митрович стига до 21 гола за "орлите".
Още по-рано се е преборил за статус на най-добър стрелец откакто Сърбия е самостоятелна държава, като Никола Жигич преброи до 20, но четири вкара докато още бяха в съюз с черногорците. С тези два нови гола - общо четири в последните два мача - Митрович проби на 13-о място в класирането на най-ефикасните играчи в историята на сръбския, а преди това и югославския футбол.
На Под Горица прескочи Жигич и легендарния Деян Савичевич, а се изравни със Славен Замбата и Сафет Сушич, сега дели 13-о място в списъка с най-убийствените голмайстори. Надяваме се този номер да не му е на карък, защото е въпрос само на месеци Митрович да пробие в Топ 10, с оглед на броя мачове, които се играят в модерния футбол и дори свалянето на Стьепан Бобен не е невъзможно.
Истина, Бобек, Галич, Саво Милошевич и Райко Митич са се откъснали от конкуренцията, но затова пък Бернард Вукас, Драган Джаич, Златко Вуйович, па и Предраг Миятович, Боривойе Костич, Тодор Веселинович и Душан Байевич са на ръка разстояние. Погледнете и сами.
Трябва да се има предвид, че известният Митрогол едва започва да бележи. След този гол срещу Хърватия се чакаше точно две години за втория на актуалния нападател на Фулъм. Случи се на 7 септември 2015 в приятелски мач срещу Франция в Бордо. А тогава още пет през 2016, смятайки тук и първите два в един мач срещу Австрия в Белград на 9 октомври, па четири през 2017 и за още недовършената 2018 вече кръгло 10! Ще помни хеттрикът срещу Боливия, първия на Световно първенство в сблъсъка с Швейцария, и първите два поредни мача в които по два пъти разтърси противниковите мрежи.
Непосредствено преди мача между Черна гора и Сърбия от третия кръг на Лигата на нациите в южната трибуна на стадиона Под Горица се случи инцидент в който участваха домакинските привърженици.
Стигна се до спречкване и физически сблъсък, който продължи около пет минути. Симпатизантите бързо се смириха и не се наложи полицията да реагира.
Този двубой беше означен като мач от висок риск и бяха предприети специални охранителни мерки, като беше и под будното око на УЕФА.
Иначе привържениците на двете страни се забавляваха по трибуните и нерядко пееха заедно. В уводните минути можеше да се чуе как черногорците скандират "Сърбия", а гостуващата агитка веднага отвръщаше с "Косово".
Футболният съюз на Черна гора съобщи, че националният отбор на Сърбия ще има подкрепата на най-много 750 привърженици в Подгорица.
За този мач нямаше билети в свободна продажба, а всичките 10 700 пропуска бяха резервирани с т.нар. заявки.
От този брой, 750 билета са за запалянковците, които ще подкрепят "орлите".
"От тях 550 билета са пратени на ФС Сърбия за продажба. Привържениците на гостуващия отбор, също така, ще трябва да приложат и идентификационен документ, който ще трябва да покажат и при влизането на стадиона. В Западната трибуна ще има около 200 гости на ФСС, което е по правилата на УЕФА за Лигата на нациите и квалификациите за Европейското първенство", заяви Бранко Латинович, говорител на ФСЧГ, цитиран от Вийести.
Първият мач между футболните национални отбори на Черна гора и Сърбия се играе в четвъртък от 21:45.
Националният отбор на Сърбия от 21:45 ч в Белград приема Румъния във втори мач от Група С на Лигата на нациите в своеобразно балканско дерби на турнира.
Сърбия, с много мъки, стигна до триумфа в Литва (1:0) и вече е начело на групата след ремито между Румъния и Черна гора (0:0), така че с нови три точки срещу директен конкурент за първото място би свършила голяма работа.
Селекционерът Младен Кръстаич обяви няколко промени в състава срещу румънците, селекция от която "орлите" имат добри спомени заради убедителната победа в последния междуособен мач в Белград (5:0) преди девет години с който се класираха на Мондиала в ЮАР в празник пред 50 000 зрители.
"Очаква ни много по-тежък и изискващ мач отколкото в Литва. Със сигурност ще бъде трудно, една от причините е, че играхме в петък вечерта, така че играчите имаха само два дни за възстановяване. Все пак, това не е алиби и съм сигурен, че ще дадат своя максимум", заяви Кръстаич преди мача.
Проблем на Кръстаич правят леките травми на Милан Родич, Ненад Кръстичич, Неманя Матич, Ягош Вукович и Никола Миленкович, така че е под въпрос колко ще са подготвени.
Същевременно, в същата група в Подгорица Черна гора чака Литва с императив за победа.
Мачът между Сърбия и Румъния е от 21:45 на стадиона на Партизан.
Националният отбор на Сърбия по мини футбол е на прага на класиране за исторически, първи 1/4-финал на Европейско първенство. От 19 ч "орлите" играят с Азербайджан и точка ще им бъде достатъчна за класиране между осемте най-добри състава.
Сърбия в момента дели първото място в класирането на Група Д със седем точки колкото имат и чехите след три кръга. Унгарците са трети с шест точки.
Сръбският отбор в първия кръг разби Турция с 5:1, във втория завърши 1:1 със световния шампион Чехия, а в сряда победи и унгарците с 1:0.
Сърбия дебютира на европейските първенства в мини футбола през 2015 година в Хърватия.
Асоциацията за мини футбол в западната съседка е основана само година по-рано от Деян Боромиса, Йован Василийевич и Зоран Здравкович и веднага в първата си година от мандата са дали възможност страната да се намери на първенството на Стария континент.
Това е пето участие на сръбския национален отбор на европейски първенства, а досега селекцията е успявала само веднъж да се класира на 1/8-финал и то на предишното Европейско първенство в Чехия, когато в Бърно отпадна от шесткратният шампион на Европа Румъния с 1:4.
Все още става дума за аматьорски турнир, който от година на година напредва и който в близкото бъдеще е повече от ясно, че ще стане професионален спорт.
Европейски шампионати се провеждат всяка година от 2010, а титлата миналата година в Чехия спечели Русия, която не играе на тазгодишния турнир.
Това е девето Европейско първенство, а най-много победи, чак шест, имат румънците, които и на тази надпревара, която се провежда от 12 до 18 август, са фаворити за седма титла първенец на Европа.
Сръбската Асоциация за мини футбол организира първенства в големите градове, а най-добрите състави от тези надпревари играят завършващ турнир за шампион на държавата, който по-късно представя страната на Европейското първенство.
Най-големите центрове на мини футбола в Сърбия са Нови Сад, Белград, Чачак и Шабац.
На тазгодишния финален турнир в Шабац, за титлата първенец на Сърбия спориха 12 отбора - по четири най-добри от Белград, Нови Сад и Шабац, а честта да представят страната на Европейското първенство получиха играчите на новосадския Типекс Аса, които в своите редици имат и няколко играчи от белградски клубове.
Оформен е наистина силен и компактен национален отбор, с разбирателство, който играе тактически и позиционно много дисциплинирано и храбро.
На вратата е отличният Марко Дакович, момък който против Чехия получи тежка травма на ръката, така че храбрият младеж пази на инжекции срещу унгарците. Вторият вратар е Синиша Миланов, един от челните хора в Лигата по мини футбол в Нови Сад.
Отбраната командва силният Джордже Целин, един от най-добрите играчи в отбора, който беше изгонен срещу Унгария и за съжаление няма да може да играе в последния кръг на Група Д против Азербайджан.
До него, в отбрана играе и Неманя Црноглавац, някогашен младежки национал на Сърбия в големия футбол.
Бранители са още и капитанът на състава Миливойе Йовичич и Деян Клайич, които вършат своите задачи спокойно и дисциплинирано.
В организацията на играта изпъкват може би най-добрите играчи в досегашния дял на Европейското първенство, Чедомир Томчич и Веселин Губеринич. Томчич е най-добрият асистент в сръбския отбор с три голови подавания досега, като е и вкарал три гола на Европейското първенство. Отлично пази топката, висок е почти два метра, силен в дуелите и отличен с кълбото.
Губеринич е майстор на дрибъла, който не хаби много топката и използва всяка възможност да пробие през средата, за да или да завърши атаката с удар или да подаде към съотборник.
Отличен в средата е и Стефан Радованович, винаги добре позициониран в защита при изтегляне и много спокоен в завършването на атаките. Радованович вкара и един гол на първенството в първия кръг срещу Турция.
В атака блести трикратният голмайстор за сръбския състав Иван Щокич, чиито задачи в защита са еднакво важни с головете. Става дума за бързоног футболист с чудесен усет за гола, който играе дисциплинирано и в отбрана, особено в движението когато отборът се защитава с играч по-малко.
За съжаление, централният нападател Небойша Десница получи контузия на коляното, но полека се оправя и ще е много полезен в атаката заради своята здрава физика. Нападател е и много добрият Никола Павлович, изключително висок и силен централен нападател, който добре пази топката, разиграва със съотборниците и има добро обръщане когато е с гръб към вратата.
Тези момчета вече победиха третият на миналогодишното Европейско първенство - Унгария. Завършиха наравно със световния шампион Чехия.
Следва мач с Азербайджан, който разполага с много бързи и подвижни играчи, опасни на контраатаки.
С победа Сърбия със сигурност е на 1/4-финал - за пръв път в историята на страната.
Ако стигнат до там, тези момчета ще се приближат до своята мечта за спечелване на първа шампионска титла на Европа в мини футбола.
Ако някои днес ви питат къде сте били около 10 часа вечерта на 1 август 2013 година, трудно ще се сетите. Ако ви подсетим със слогана "Срби лудаци, европски прваци", сигурно ще си спомните за тази чудесна августовска вечер. Онова усещане на топлина което е завладяло сърцето ви. Онази гордост, която сте изпитвали заради тези чудесни деца, които са ви зарадвали както рядко дотогава който и да е. В този момент бихте дали сърцето си да можехте...
Това беше най-големият успех в историята на националните отбори на Сърбия. Преди точно пет години Сърбия стана европейски шампион във футбола! Как лудо звучеше това... Сърбия шампион на нещо във футбола?! Свикнали сме дотогава с баскетболистите, ватерполистите, волейболистите... Но с футболистите не сме. Мислехме че и няма да ни се случи още дълго, дълго, с оглед каква утайка тогава (а не се е поместил много) беше сръбският футбол.
Обаче, техният талант, тяхната воля и желание, тяхното другарство ни показа, че може! Въпреки че на Европейското първенство отидоха с много късмет. В квалификационната група с Швейцария, Словакия и Ирландия, Сърбия се класира със същия брой точки както словаците и швейцарците, но благодарение на по-добрата голова разлика. Сърбия в последния кръг направи реми без голове на Караджордже и чакаше вести от Обилич да чуе как отписаната Словакия в мач, който за нея нямаше никакво значение е била швейцарците, на които и точка им беше достатъчна. Словаците победиха с 2:0 и започна пътуването на поколението, което ще ни открадне сърцата.
Победите в групата над Турция и Грузия донякъде бяха и очаквани, па последва реми без резултатно значение с французите в последния кръг когато имахме полуфинала в джоба. Не ни беше нужна победа, но "орлетата" още тогава показаха на "петлетата", че няма да губят на това първенство. Показаха тогава на Марсиал, Лапорт, Рабио, Кевин Родригес и тогавашния "Новия Бензема" Бензи, който никога няма да израсне в новия Бензема заради лудата глава...
И тогава онзи полуфинал срещу страшните португалци с Бернардо Силва, Гонсало Гедеш, Маркос Лопес, Жоао Кансело, Бруно Варела, Карлос Мане (тогава по-голям талант от всички останали!), Елдер Коста, Рикардо Орто... Известните дузпи, мач за инфаркт и финал. А тогваа отново французите във финала и победа за първа титла на Сърбия във футбола. Спечелена някога!
И известната тениска на Слободан Урошевич (тази от горната фотография) с надписа: "Срби лудаци, европски прваци". (Сърбите лудаци, европейски първенци - б.р.)
Може би сега малко ви се върна лентата на това лято когато нашите момчета покориха Европа и доказаха на себе си и на нас привържениците, че нищо не е невъзможно. Някои от тях две години по-късно покориха и света.
Пет години след историческия триумф над французите, припомняме си къде са нашите златните момчета. Какъв път са изминали до днес "златните литовци".
СЕРГЕЙ МИЛИНКОВИЧ САВИЧ
(Войводина - Лацио)
Първо го запомнихме по дългата фамилия, но не трябваше много футболните качества да изскочат на първи план. Поред по-дребните Павловски и Максимович, изпъкваше с физическа доминация в халфовата линия. Беше моторът на Сърбия. изигра всяка минута освен в онзи мач без значение срещу французите в групата. Когато Сърбия дишаше с хриле в продълженията с португалците, той беше силата и енергията, които ни движеха. В Литва тръгна възхода на кариерата, която оттогава напредва с тройни крачки, а не обикновени крачки. Днес е национал в мъжкия отбор, най-скъпият играч от поколението и един от най-търсените полузащитници в света. "Футболният Франкенщайн", както го описа Макс Алегри заради поливалентността и универсалността. НЕМАНЯ МАКСИМОВИЧ
(без клуб - Хетафе)
"Иниеста от Дрина", както по-късно го наричахме в редакцията, в Литва дойде като свободен играч. Нямаше клуб. Преди това отказа подписване на нов договор с Цървена звезда както и неколцина тогавашни младежи и се пробва във Верона. Италианците не разпознаха потенциала, заради което местните медии по-късно критикуваха клуба, защото са пропуснали европейски и световен шампион. За щастие, Друлович вярваше в него и Макси беше необходимият кислород за националния отбор. Беше незаменим в Литва и след първенството си осигури трансфер в Домжале. Оттук пътят го води в Казахстан, па в Нова Зеландия където вкара гола за световната титла, вкара Астана в Шампионската лига и си осигури трансфер във Валенсия. Преди няколко дни Валенсия го продаде на Хетафе, където ще има истинска възможност да се покаже в испанския футбол и да си върне статуса на национал в мъжкия отбор. Един от символите на цялото поколение, шампионски манталитет и играч който някак тихо и от втори план чака шанс и го използва.
МИЯТ ГАЧИНОВИЧ
(Войводина - Айнтрахт Франкфурт)
Бързоногият херцеговец беше истинско злато в мача в който Сърбия най-много висеше. Гачинович не беше титуляр, влезе в два мача, но във втория ще се помни. Сърбия беше на ивицата против Португалия. Губехме с 1:2, Маркос Лопес и Гедеш ни "убиваха" и бяхме готови за трети гол... Друлович имаше само още една смяна и в 79-ата минута прати на терена Гачинович вместо Джурджевич. Имаше на пейката и Чаврич и Ожегович, но надуши че Мият ще бъде тайно оръжие. И беше! В своя стил побягна на португалците в 85-ата минута и от 15 метра уцели ъгъла на вратата на Варела с което съживи Сърбия. При дузпите вкара за 2:2 и всичко се обърна. По-късно стана и световен шампион, па национал в мъжкия състав, автор на историческия гол за Айнтрахт във финала на Купата на Германия против Байерн, но Кръстаич сбърка с него и не го взе на Мондиала. Надяваме се, че на Мият бързо ще бъде върнат статуса, който заслужава, още от есента в Лигата на нациите. Титуляр е в Германия, един от онези от златното поколение, които успяха най-много.
АЛЕКСАНДЪР ФИЛИПОВИЧ
(Ягодина - БАТЕ Борисов)
Популярният Рийзе дебютира за Ягодина в Супер лигата на едва 16 години, премина всички младежки национални отбори на Сърбия и на ЕП в Литва беше титуляр в защитен тандем с Велкович. Изигра всяка минута по пътя до титлата европейски първенец, сложи в джоба си Марсиал във финала и даде заявка за по-голяма кариера от тази която направи. Стана най-младият капитан в историята на Ягодина и може би твърде дългото задържане в родния клуб му струва по-добра кариера. По-късно беше на прага на трансфер в Чукарички, но завърши във Вождовац, където си върна статуса на младежки национал. През зимата премина в БАТЕ Борисов и въодушеви там. Титуляр е във властелина на белоруския футбол, тези дни го гледаме и в квалификациите за Шампионската лига, и полека наваксва загубеното с твърде дългото задържане в Сърбия. През есента получи и повиквателна от селекционера Младен Кръстаич за онзи приятелски мач с Южна Корея, но не получи шанс да дебютира. Може би ще го получи в бъдеще ако продължи така в Беларус...
МИЛОШ ВЕЛКОВИЧ
(Тотнъм - Вердер)
Спокойният момък от Швейцария беше най-голямата загадка за любителите на футбола в Сърбия. Роден и отраснал в Базел, преминал през школата на едноименния клуб и заиграл за селекцията на Швейцария До 16 години. Тогава за него се прочу и до Сърбия, но и до Лондон, където ловците на талант на Тотнъм го сграбчиха. По същия начин реагира и Митар Мркела и убеди младия защитник да промени националния отбор и да заиграе в екипа към който го влече сърцето. И получихме защитник за бъдещето! Като Филипович, Велкович изигра всеки мач на ЕП в Литва, чудесно се справяше с Гедеш, Марсиал, Лопес, Бензи... Беше отличен в първенството и стана незаменим по-късно и в отбора на световния шампион, който водеше Велко Паунович. Един от петимата златни "орлета" със световна и европейска корона не получи истински шанс в Тотнъм, беше под наем в Мидълзбро и Чарлтън, за да след изтичане на договора да премине във Вердер. Стана титулярен защитник в Бундеслигата и голям капитал на клуба от Везер. Полека проби и до мъжкия национален отбор и се пребори за място на Мондиала. Един от играчите на които почива бъдещето на националния отбор на Сърбия.
ПЕТЪР ГОЛУБОВИЧ
(ОФК Београд - Кортрайк)
За Петър Голубович се разчу когато беше капитан на Отбора на света! Да, сериозно. В глобалния проект на Найк "The Chance" първо беше избран от страна на Александър Янкович за най-талантлив в конкуренцията на 100 момчета. След това в Барселона преживя и филтър от 55 най-талантливи играчи от 55 различни държави. Пребори се за място между 16-те най-талантливи от цял свят във възрастта от 16 до 19 години, които представяха Отбора на света на Найк срещу най-известните и най-добрите световни отбори от същата възраст. А Голубович чак беше и капитан. Премина през школата на Звезда, но не получи шанс на Маракана и в ОФК Београд на 18 години го лансира Зоран Киза Милинкович. Набързо последва покана на селекционера Друлович за ЕП в Литва където беше титуляр по десния фланг и един от най-добрите сръбски футболисти на турнира. Благодарение на това първенство си осигури трансфер на стойност 1 000 000 евро в Рома и тук неговата звезда започна да бледнее едва засияла. "Вълците" го пращаха под наем в Серия Б, па и в Серия Ц... Изгуби му се следата, преди да заиграе при Гатузо в Пиза. Споменаваше се през миналото и това лято като попълнение на Цървена звезда, но неотдавна подписа за Кортрайк, след като най-сетне му изтече договора с Рома. Може би в Белгия ще освежи кариерата, която се загуби в Италия.
ПРЕДРАГ РАЙКОВИЧ
(Ягодина - Макаби Тел Авив)
Широката общественост за пръв път чу за него два месеца преди началото на Европейското първенство в Литва. Синиша Михайлович, тогавашният селекционер на А отбора, изненада футболна Сърбия когато го извика да тренира с мъжкия отбор. Контузия тогава му попречи да се включи към отбора на Михайлович, но в Литва всички добре го запомнихме. Когато беше най-важно - октоподът Предраг Райкович! Португалците в серията дузпи водеха с 2:0, тъй като стреляха първи, а Марко Павловски разтърси гредата. Тогава на сцената стъпи Райкович. Първо спаси шута на Гонсало Гедеш, за когото ПСЖ сега иска 70 000 000 евро, Рафа Соарес не уцели вратата, а Райкович същото лято подписа четиригодишен договор с Цървена звезда. Два сезона проведе на Лютице Богдан, брани в едната при напускането на Бобан Байкович, към нея последва и титлата на Мондиалито в Нова Зеландия - Райкович със Сергей Милинкович Савич, Милош Велкович, Мият Гачинович и Неманя Максимович е един от петимата играчи, които участваха и в двата триумфа - Звезда използва ситуацията и го продаде на Макаби Тел Авив за 3 000 000 евро. Може би за неговото развитие беше по-добре да избере някоя по-футболна среда, но Райкович продължава да е тук. Брани и в Шампионската лига, в мъжкия национален отбор на Сърбия е. И само чака момент когато ще се появи някой по-голям клуб да го отведе от Израел и да припомни на целия футболен свят какъв вратар е това.
СТЕФАН ЧУПИЧ
(ОФК Београд - Вождовац)
Присъства във всички младежки национални отбори, макар че главно като втори избор между гредите. Това е съдбата на всички вратари. Когато върви добре, народът не ги вижда. А особено това е тежко за младите вратари, защото за да получат шанс, нужно е някой да ги види. А Стефан Чупич рядко получаваше възможност да покаже какво знае. В Литва брани в първия мач с Франция, в груповата фаза на турнира. И трябваше още цяла година да чака преди да му се отвори вратата в ОФК Београд. Два сезона беше титуляр, но след изпадането на "романтиците" в Първа лига вдигна котвата и проведе полусезон в Бачка. Оттук в норвежкия Сарпсборг където пази само за купата, па преди началото на миналия сезон се върна в сръбския футбол. От тогава брани цветовете на Вождовац, но отново чака своя шанс. В първия сезон беше резерва на опитния Зоран Попович, а при неговото преминаване в Цървена звезда предимство отново получи по-възрастният вратар Марко Кнежевич. Но поне във Вождовац има с кой да връща лентата и да си спомня за тези златни литовски дни, защото дели съблекалнята с Марко Павловски и Андрия Лукович.
НИКОЛА АНТИЧ
(Рад - Войводина)
Може би някой е забравил, но Никола Антич през лятото на 2013 година беше титуляр във всеки от петте мача на селекционера Любинко Друлович на Европейското първенство, с изключение на незначителния против Франция когато вече бяхме осигурили класиране в полуфиналите. Не беше най-големият майстор с топката, но зверски тичаше напред назад по лявата тъчлиния. Остана и следващата година в Рад преди да премине в Цървена звезда, в който не получи истински шанс, па през лятото на 2015 се пресели в Нови Сад. И ето го и сега там, вече започва четвърти сезон във Войводина. Играчът е с най-дълъг стаж на Караджордже, макар че се пише че това лято може да дочака шанс в чужбина, тъй като се споменава че за него се интересуват клубове от Испания и Турция, но конкретни предложения няма. Заслужил е и той да отиде някъде след чак седем сезона в Супер лигата. Всичко се преминава за толкова време в сръбския футбол, така си спомняме и за сълзите на Антич заради изгонването за "лош поглед".
СЛОБОДАН УРОШЕВИЧ
(Рад - Партизан)
Когато Любинко Друлович имаше резултат, умееше да го запази със свежи крака. Една от най-честите смени, която правеше беше изваждането на Никола Антич от игра и въвеждането на Слободан Урошевич. Нищо необичайно за тогавашните съотборници в Рад, борили са се за минути и на Банйица. В Литва справедливо ги поделиха. Урошевич игра цял мач против Франция в групата, влиза от пейката срещу Турция, па в полуфинала с Португалия и във финала с Франция. И Урошевич е, както и Антич, провел сезона след Европейското първенство в Рад, но "строителите" не успяха да получат сериозни средства. Слободан Урошевич след това отиде в Напредак, пребори се за статус на един от най-добрите леви бекове в Супер лигата, след това беше в белгийския Льовен, преди по настояване на Мирослав Джукич Партизан да го доведе в Хумско. Но това въодушевление на Джукич за Урошевич не потрая, така че в началото на сезона на позиция ляв бек за "черно-белите" играе 18-годишният Златан Шехович, докато, поне досега, преднина имаше и Неманя Милетич. Урошевич отново трябва да се доказва. ДЕЯН МЕЛЕГ
(Аякс 2 - Цървена звезда)
За бомбардировача с левия крак от Войводина още тогава много се говореше. В края на краищата, фактът че шест месеца преди заминаването за Литва го взе Аякс говори много. Беше предопределен да играе на голямата сцена заради техническите възможности и гръмовития удар. Обаче, оказа се че екипът на Аякс беше прекалено тежък за халфа от Бачка Ярка. Както и други сръбски таланти, трябваше по заобиколен път да търси шанс. Изгуби четири години във втория отбор на Аякс и Камбур, за да през 2016 година да се върне във Войводина. Един добър сезон го отведе в Кайзери, но изглежда че му е съдено да се възстановява в Сърбия. Подписа с Цървена звезда това лято. Работата с Владан Милойевич би могла да го подобри.
АЛЕКСАНДЪР МИТРОВИЧ
(Партизан - Фулъм)
В момента най-добрият сръбски нападател е най-добрият проект на бившия треньор на Партизан Вук Рашович. Взе го със себе си от Телеоптик и допринесе таранът от Смедерево да съзрее преждевременно. На младежкото Европейско първенство в Литва Митрович отиде като марков играч. Но само благодарение на това заради "жълти минути" и червен картон имаше наказание в Европа и не можеше да помогне на Партизан в квалификациите. Партизан нямаше да го пусне, ако не беше така, както не пусна Никола Нинкович. Митрович зад себе си имаше отличен сезон в Партизан, изигра 36 мача във всички турнири и постигна 15 гола. Във финала срещу французите по точен начин сервира гола на Лукович за титлата и показа, че беше истинско злато в този отбор. Титлата в Литва беше началото на голяма кариера. Андерлехт, па застой в Нюкасъл и най-накрая Фулъм. Един от онези, които изпълни - а може би и надмина - очакванията. Нападател на Сърбия за следващите 10 години. Нашият Митрогол!
АЛЕКСАНДЪР ЧАВРИЧ
(ОФК Београд - Слован Братислава)
Тогава 18-годишният зренянин представляваше олицетворението на тогавашното ръководство на ОФК Београд. Налагане на млади и супер талантливи играчи на всяка цена. Бързоногото крило се намери в списъка на Любинко Друлович като вече сериозен мъжки играч. В сезона който предхождаше турнира в Литва изигра 20 мача без да постигне гол. На ЕП влезе в онзи мач в групата, нямаше много минути, но беше опция от пейката на която треньорът можеше да се ослони. "Романтиците" го изтърпяха - Чаврич беше инвестиция, която се изплати. Отиде в Генк, имаше и наем в Дания, но откри себе си в Словакия. Вече три сезона брани цветовете на Слован, където е един от най-добрите играчи. Звездан Терзич се опитва да го привлече в многобройни трансферни прозорци, но не успява. Това лято може да направи трансфера на кариерата си.
МАРКО ПАВЛОВСКИ
(ОФК Београд - без клуб)
Държеше всички конци на играта в своите ръце. В първенството дойде като вече наложен играч в Супер лигата, защото беше първи "плеймейкър" на ОФК Београд на едва 18 години. В Литва показа и заради какво. Всичко започваше от него, всичко се въртеше около него. Беше капитан и титуляр във всички пет мача, а срещу Франция в групата вкара и гол.
Не премина всичко това незабелязано в Порто, който има една от най-добрите скаутски мрежи на планетата, за което свидетелстват и продажбите на този клуб в последните 20 години. Павловски, през кипърския Аполон, това лято пристигна в Порто, но изглежда това беше твърде голям залък за него. В пъклената конкуренция на преди всичко южноамериканци Павловски главно игра за Порто Б през двете години, но не успя да заслужи преминаване в първия отбор. През 2015 беше под наем в Мускрон в Белгия, па се върна за кратко в ОФК Београд, а за сезон 2016/2017 може да се каже, че му е единственият "истински" в мъжкия футбол, като в екипа на Сплит изигра 24 мача. Обаче и в Хърватия не блестеше... Последва ново завръщане в Сърбия през 2017 година, и то във Вождовац където опита да се върне на пътя отпреди пет години, когато е прогласен за един от най-талантливите полузащитници в Европа. Не успя, прекрати договора с Вождовац за който изигра само седем мача, и сега търси нов клуб...
Ако за някой от това поколение може да се каже, че от него се е очаквало много, много повече, това е Марко Павловски.
МИЛАН ВОЙВОДИЧ
(Спартак - без клуб)
Членът на златното поколение, който в клубната кариера най-малко успя е точно Войводич. Тогава един от най-талантливите полузащитници в Супер лигата на Сърбия започна да получава и минути в домашния шампионат. В Литва беше играч на който селекционерът разчиташе, в един мач беше титуляр, във втория влезе от пейката, но след златото кариерата не му тръгна както се очакваше. След Спартак и кратък наем в Бачка беше в четвъртата дивизия на Австрия, в нискоразредния Полет от Наково (Сърбия - б.р.), Македония... Сега е без клуб.
"Върнах се след това първенство в Спартак където имах големи очаквания, но тъй като нямах мениджър, клубът не искаше да ме налага. По-късно кариерата ме води в Бачка, австрийския Слиц, па Сента, Полет от Наково и македонската Победа. Сега съм без клуб, тренирам тук при мен в Нови Козарци. Бяхме шампиони и след това се надявах, че ще направя по-добра кариера. И продължавам да се надявам. От това шампионско поколение се чувам с Ожега, Мелег и Джурджевич. Литва е успех, който никой не може да ми отнеме. Обичам футбола и искам да продължа да го играя", изтъкна Войводич наскоро.
УРОШ ДЖУРДЖЕВИЧ
(Рад - Олимпиакос)
Тогава, когато е проправял път към списъка на Любинко Друлович, Урош Джурджевич е свързван с голяма грешка на младежката школа на Цървена звезда. Родният клуб го изгонил (разни истории кръжат), а това разпознал спонсорът на Рад Ранко Стойич и го довел на Банйица. Това било бинго за опитния мениджър. С Александър Митрович е представлявал най-перспективните нападатели на Сърбия. Постигнал е девет гола за Рад. На това първенство в Литва е имал роля повече на крило отколкото на централен нападател и е бил отличен. Против Португалия ни донесе преднина със страшен удар с глава след асистенция на Голубович и отвори вратата към финала. Друлович го сменяше в почти всеки мач, защото поред офанзивните задачи лъвски изпълняваше и дефанзивни, играейки до последния атом сили. Звезда искаше да го върне след това, но беше късно. Шест месеца по-късно отиде във Витес. Имаше и добри мачове в клуба от Арнем като онзи "бергкампов" гол против Аякс, но не му се получи в чужбина. По-точно, не свикна в Холандия нито в Палермо. Все пак, с решението да се върне в Партизан "рестартира" кариерата. В тандем с Леонардо донесе на "черно-белите" дубъл и отиде в Олимпиакос. В момента се мъчи в Пирея. Може би се очакваше повече.
ОГНЬЕН ОЖЕГОВИЧ
(Банат - Партизан)
Вярваше се в този момент, че Цървена звезда най-накрая е получила нападател от младежката школа. Даваше му шансове Рикардо Са Пинто, опитваше и по-рано Роберт Просинечки, но Ожегович никак не можеше да се наложи. Бяха това много чудни времена на Маракана... Обаче, Ожегович в сезона преди турнира в Литва игра под наем в Банат. Това доведе до статус на алтернатива на Митрович и Урош Джурджевич. Малко го ползва Любинко Друлович, но след златните медали на Европейското първенство започна неговото леко изкачване. Промени многобройни домашни клубове, имаше и епизод в Китай, но най-много внимание привлече към себе си с мачовете за Войводина. Вкара и онази известна ножица в сблъсъка с Ягодина и прехвърлянето против Сампдория. По-късно Лалатович го съживи в Чукарички и го лансира в Партизан.
АНДРИЯ ЛУКОВИЧ
(Рад - Вождовац)
През 2013 година изглеждаше, че няма граници за високия полузащитник. През март дебютира за Рад като клубен проект, който е форсиран от Марко Николич. Само четири месеца по-късно вкара гола за победата на "орлетата" във финалния мач против Франция. За всички времена се записа в историята на сръбския футбол като човекът който ни донесе единствената европейска титла! Беше титуляр в Литва, действаше по лявото крило и като Джурджевич даваше огромен принос и в защита. В четири мача получи три жълти картона, не се щадеше. Възходът на един талант какъвто може да се пожелае. Проблемите настанаха година по-късно. Подписа договор с ПСВ... Подобна история като с Мелег. Изгуби две години във втория отбор на "филипсите". Вярваше се, че ще го съживи Цървена звезда, но и на Маракана не се пребори за минути. Не е късно да засияе, защото през миналия сезон беше добър във Вождовац.
"Хубави спомени буди този турнир. С титлата в Нова Зеландия, това е най-големият успех в новата история на сръбския футбол. Изиграхме почти перфектно целия турнир. Имахме късмет, че отидохме в Литва след добри сезони. Всички играехме редовно за домашните клубове. Например, аз през март дебютирах за Рад. Представяхме и нашата държава и нашето първенство. Имахме късмет, че Митрович беше с нас, още тогава той вкарваше много голове в мъжкия футбол", заяви Лукович.
Полузащитникът на Вождовац си припомни и ключови детайли.
"Най-доброто полувреме изиграхме срещу Португалия в полуфинала. Убихме ги. Водехме с 1:0, можехме да вкараме и още. Обаче, те се вдигнаха, изравниха... Имахме късмет в продълженията, тъй като Райкович спаси всичко. После във финала знаете какво беше. Горд съм с този резултат. За французите играха Рабио, Лапорт, Марсиал... Обаче, най-много се плашехме от Бензи. Играеше в Лион, беше страхотен талант .Успяхме донякъде да го възпрем, опазихме мрежата", спомня си Лукович.
Най-добра кариера от "клас 1994" осъществи Сергей Милинкович Савич. От някои се очакваше повече, може би и от Андрия Лукович.
СЕЛЕКЦИОНЕР - ЛЮБИНКО ДРУЛОВИЧ
Когато пое талантливото поколение младежи на Сърбия, Любинко Друлович още беше треньор в ранната фаза на кариерата. Имаше опит от Ангола и Баната, но в Литва положи матурата. Премина през португалските и френските препятствия и направи така, че неговото дело да остане запомнено.
И пет години след Мариямпол някогашното крило футболист е горд с онова което направи.
"Този успех, по-точно златен медал, бих сравнил с началото на един голям цикъл. На нашето постижение се придружи две лета по-късно Нова Зеландия... Имах група играчи, която вярваше в успеха и беше готова да играе до края. Винаги на първи август се сещам за онова което направихме в Литва. И не само на първи август, а всеки ден когато виждам къде са и какви са нашите противници. Рабио, Марсиал, след това десният бек на Португалия Кансело премина в Ювентус. Обаче, погледнете кариерите на нашите играчи. Почти всички са на добър път да направят сериозни успехи. Това е доказателство, че златните медали не са случайни", заяви Любинко Друлович.
След това изброи онези от които очаква да изскочат в първи план.
"Няма да говоря само за тези, които се споменават. Знаем къде са и какво са Сергей, Велкович, Мият Гачинович, който беше най-младият в този отбор. Внимавайте какво ви казвам: ако Петър Голубович получи шанс в Кортрайк, скоро ще го гледате в мъжкия национален отбор. Драго ми е като видя тези момчета."
Вижте и видео прегледа на финалния мач Сърбия - Франция...
За край да допълним и един интересен факт: точно пет години по-късно, на същия стадион на който на 1 август 2013 година Сърбия стана шампион на Европа Цървена звезда игра реванша от втория предварителен кръг на Шампионската лига против Судува и спечели с 2:0.
Автори:Александър Глигорич, Дарян Неделкович и Деян Станкович
Не вярвахме достатъчно в себе си, отново не създадохме добра обстановка и след Швейцария паднахме - казва световния шампион със златните "орлета" и треньор на Чикаго в разговор за сръбския "Блиц".
Велко Паунович е следил внимателно Световното първенство. Не могъл да се радва на успехи на "орлите", защото завършиха турнира още в груповата фаза, но е доволен от добрия футбол на останалите национални отбори и, както казва, организацията на шампионата.
- Минаха 32 дни от най-добрия планетарен футбол?
- Мисля че, генерално гледайки, в полуфиналите и финала отборите от Европа показаха силен и разпознаваем стил, както и определение за игра която е ориентирана на отборни качества. Треньорите с тактиката и избора на играчи така достигаха до най-голямо изразяване. Белгийците показаха, че комбинацията и адаптацията на директния футбол чрез притежание и контрол на топката е нещо което характеризира модерния футбол. С Лукаку играха директно и сгъстено, на бързи атаки. Това е футбол който може да видим в европейските клубове и национални отбори. Технически, тактически и физически силно подготвени играчи - това е модерният футбол. Който предвиди какво ще функционира най-добре в предстоящия мач, той е най-добър. Тактическото обучение и прилагане от мач до мач са комбинация за успех. От друга страна, отборите които са се ориентирали върху индивидуални качества рано или късно отпаднаха. Това се вижда и при Аржентина и при Бразилия. Те се промъкваха до едно време, но отборно не стояха добре. Опитваха да донесат топката до най-добрия играч и бяха предвидими. Не са използвали потенциала. Когато противниците намериха рецепта да спрат индивидуалностите, спираха целия отбор - заяви Паунович.
- Какво липсваше на нашия национален отбор за успех?
- Добре започнахме, държахме всичко под контрол. Жал ми е, че историята завърши както обичайно приключва на Световно първенство... С някаква доза разочарование. Винаги остава този вкус и усещане че сме могли по-добре и че пак не сме подредили всички неща както трябва. Чух от различни страни, че не сме създали добра обстановка. След Швейцария изгубихме вяра в продължаването. А това не трябваше да се случва. Днес няма непобедим противник. Няма играч, който е неудържим, особено на големи турнири. Добре стояхме с Бразилия. Имахме страхотни възможности и можехме да се върнем. Това е футболът. Недей да слагаш на противника медала преждевременно. Бори се докато той не ти честити победата.
- Може би сме надценили нашите играчи?
- Националните отбори са съставени от качествени играчи. Не е като в клуб където липсват ресурси, където отборите искат да се попълнят вертикално. Те правят това за задоволяващо, не за международно ниво. Много по-лесно е да се изтъкнеш в клуб отколкото в националния отбор. В националния отбор нямате проблем с цените на играчите. Тук идват най-добрите играчи на тази държава. Играчи с голям опит, които могат да се противопоставят на звездите. Това можехме да видим когато големи футболисти бяха спирани от силни отбори. Имахме силен отбор, достатъчно опитен отбор. Само трябваше малко повече да вярваме в себе си.
- Игрите на Сергей Милинкович Савич са поставени под голям въпросителен знак след Мондиала?
- Очакванията от Сергей бяха големи, но и от всички нас. Той в първия мач показа добро отношение към екипа и добра форма. Млад момък е и му е нужна помощ от всички страни. Мисля че трябваше да разпределим напрежението върху останалия дял от отбора, не само на Сергей. Както отборът отслабваше с резултатите, така и впечатлението с него бледнееше. Той е бъдещото на нашия национален отбор, трябва и може да покаже повече и тепърва ще израсне в голям играч. Нужна му е подкрепа и да бъде воден, защото е много млад. Аз го познавам добре и му трябва подкрепа сега когато и той е малко разочарован. Трябва му някой да му покаже как да се поучи от своите грешки. - Състоянието в сръбския футбол?
- Генерално мисля че състоянието е същото. На същото място в класирането сме. Звезда имаше супер сезон миналата година. Партизан може да предложи повече. Всички отбори като Войводина, Раднички, Чукарички и Спартак трябва да предложат повече. Да се подсилят и да държат качеството. Това е единственият начин по който можем да поправим нашия футбол. Трябва да повдигнем качеството на треньорите, играчите и специалистите изобщо. Ако направим това, ще повдигнем нивото на първенството и футбола. Трябва да се инвестира в основната материя, а след това и в терените. Ние имаме добри резултати, но не очакваме да направим нещо в европейските турнири. Трябва да се придвижим до по-късните фази и да играем в турнирите директно, а не да преминаваме това тегло. Мнозина се изморяват. Отборите не започват първенството както трябва. Мисля че ни трябва още да влагаме, за да се поместим от мъртвата точка.
- Франция е шампион на света?
- Франция е най-добрият показател на силен отбор и манталитет. Технически обучени, физически надарени. Те събраха всички аспекти на футбола отлично. Не съм имал впечатление да са очаровали като преди осем години, или като испанците или немците на миналото Световно първенство. Липсваше малко вкус в тези победи, но заслужено спечелиха. Усилваха формата през първенството, което правят шампионите.Нямаше дерайлиране и изпъквания на индивидуалности както по-рано. Удържаха отборния дух, сработиха звездите и най-добрият показател на това е тяхното празнуване. Навсякъде отидоха заедно, заедно празнуваха. Създадоха впечатление за истински победител.
- Успехът на националния отбор на Хърватия?
- Аз казах преди Мондиала, че един национален отбор, който никой не очаква, ще стигне далеч. Винаги един такъв отива далеко. Това са отбори, които имат компактност, а които преди началото на Световното първенство са подценени. Никой преди този шампионат не би казал, че Хърватия ще стигне толкова далеч. Но, те са направили добра обстановка. Когато започна Мондиала, всички видяха, че имат силен отбор. При тях отборът изтъкваше индивидуалностите. Не се пригаждаха към него. Имаха този чар, който липсваше на Франция. Показаха хубава картина за себе си и любовта към своя национален отбор. Това е добра вест за футбола и за целия регион, защото показаха хубава футболна идея.
- Лука Модрич е най-добрият футболист на Мондиала?
- Винаги съществуват нюанси в избирането. Решава човешкият фактор. Лука със своето поведение на терена и извън него, както и лидерската роля която показа заслужи тази награда. Все пак той даде вкус на този национален отбор, по този специфичен начин да стигнат така далеко. Вероятно заради това хората, които избират са решили за него. Той напълно заслужено спечели това признание. - Какво остави най-добро впечатление във вас от Русия?
- Най-доброто впечатление остави организацията. Много хубаво беше Световното първенство. Незабравимо. Качеството на мачовете никога не е било по-добро, генерално. Всичко беше незабравимо. Вярвам, че всички зрители са се насладили. Имаше хубави мачове, голове и ходове и което е най-важното всеки мач се решаваше преди самия край. Много емоции, голове, обрати. Спортна подкрепа. Истински спектакъл. Не съм очаквал толкова силно впечатление. От 1982 година гледам първенствата, това определено е най-хубавото първенство.
- Вашата роля във футболна Америка?
- Ние тук движим футбола от точка на която е бил някога. Тук има все повече европейски треньори. Някога бяхме само Патрик Виейра и аз. Сега сме седмина. Футболът е нашия спорт и установихме контрол над играта и определихме стила. Не побеждаваме винаги, но правим компактен отбор. Този сезон имаме по-слаба защита, макар че можем да вкараме доста голове. Това е нещо което много ме мъчи и се надявам, че във втория дял на първенството ще се подобрим. Имаме добра идея и добра организираност и това накара и други отбори да се огледат в нас. Всички искат да контролират играта и бързо да се организират в отбрана. Херардо Мартино е треньор на Атланта Юнайтед. Те имат страшна покупателна мощ, доведоха чудесни индивидуалности и направиха отборна игра. Ние имаме различна философия. Искаме да правим играчи. Довеждаме ги от академии, колежи и ги събираме с опитни играчи и така опитвахме да ги впишем - заключи Паунович.
Нито сянка от Меси и Неймар
- Индивидуалното представяне на Меси и Неймар е най-голямото разочарование за мене. Очаквах да дадат повече на Мондиала. Повече очаквахме и от техните отбори, но те сами не си помогнаха. Роналдо все пак остави голямо и силно впечатление. Впечатляващо е как темпира формата. На най-важните турнири е най-добър. Способен е да решава мачове и да носи отбора - допълни Паунович.
"Катай? Къде сте го намерили този"
Александър Катай записва чудесни мачове в Чикаго?
- Когато доведохме Неманя Николич питаха "Ау, къде го намерихте този", същото е с Катай. Той може още по-добре. Голям талант е. Имам задължението да го "бутам" повече, защото виждам че може. Може да подобри играта когато топката е в притежание и може да търси по-добри решения. Той е способен да премине трима, четирима и да вкара гол от тридесет метра. Може той да бъде по-добър и в други аспекти, защото притежава този талант. Автор: Предраг Джуканович
Капитанът на Сърбия Александър Коларов не е водил родителите си на Мондиала.
Лидерът на "орлите" се потрудил да осигури билети за всички мачове на Мондиала за приятелите си, но...
- Родителите ми няма да идват в Русия, защото не ги пускам. Мама е била на само четири мача в моя живот и загубих всеки, така че нейното идване е забранено. От друга страна тате е нервозен и много пуши. Няма значение, аз ще съм в Русия и Сърбия ще е там.
