Кларк Кент

Край на една ера.

На Цървена звезда през това лято не беше нужен треньор, а Супермен. И го получи. В лика на Кларк Кент от Аранджеловац. Всичко след това е антология. Златна ера, която след две години и половина стана история. Най-хубавият епизод в постбариевската история на Цървена звезда.

Владан Милойевич си тръгва от "Маракана" като рядко кой треньор на Цървена звезда. С огромното съжаление на по-големия дял привърженици. Социалните мрежи са препълнени със снимки на Милойевич и послания на благодарност от звездашите. Аплаузите в препълнения медия център на Маракана казаха всичко за наследството, което остави този човек. Никога нито един треньор на Звезда през този век не си е отишъл с толкова любов и уважение. "Маракана" в някои славни времена е била "дупка", която поглъщала противниците, но в последните години - па и десетилетия - стана "черна дупка", която гълта треньори. Владан Милойевич не позволи да го погълне, а реши да си отиде достойно и божествено, слагайки Цървена звезда над себе си.

През лятото в което дойде, завари аварирал отбор в съблекалнята, психологически убит състав след загубата на титлата във Вождовац и изгубения финал за Купата в Хумско. За Европа и да не говорим... Последният европейски мач на Цървена звезда преди идването на Милойевич беше против Сасуоло. Отборът от "Маракана" в тези двубои рискува сериозна катастрофа и можеше да допусне поне 10 гола. Звездните привърженици тогава тихо мечтаеха за европейски футбол, който от години го нямаше на "Маракана" и след Сасуоло останаха с убеждението, че няма да го дочакат още някоя година. Звезда тогава, а и няколко години назад, наистина не приличаше на клуб на когото мястото му е в някой европейски турнир.

Това беше преди Милойевич... След него, като последен мач остава гостуването в Пирея в което Звезда на косъм пропусна европейска пролет. От нереалните мечти за европейска есен до разочарованите надежди за европейска пролет?! За само две и половина години треньорска ера Владан Милойевич. Дълги като десетилетия когато се погледне от тази перспектива. Защото, не е реално какво успя Звезда на Милойевич да постигне за тези две и половина години.

От името на Владан Милойевич ще говорят фактите и резултатите. А те за всеки треньор са най-добрият адвокат.

Милойевич за две и половина години спечели две "и половина" титли шампион на Сърбия. Третата сервира на някой друг.

Милойевич вкара клуба първо в Лига Европа след осем години и успя в група с Арсенал, Кьолн и БАТЕ Борисов да осигури европейска пролет след две и половина десетилетия.

Милойевич донесе на Цървена звезда и две класирания в Шампионската лига което десетилетия беше несбъдната мечта за привържениците. Стана и първият треньор в историята на Шампионската лига, който до груповата фаза за две години стигна чрез всичките четири квалификационни кръга.

Милойевич постигна две победи в Шампионската лига, едно реми и девет поражения. Победи бъдещия шампион на Европа Ливърпул и постигна най-звучната европейска победа на Звезда още от финала в Бари. Звезда е единственият отбор освен Барселона, който през миналия сезон би Ливърпул с повече от един гол разлика.

Милойевич записа две победи, четири ремита и едно поражение във вечните дербита против Партизан. Истина, има загуба във финала за Купата от най-големия съперник.

Милойевич за два и половина сезона на терена направи разлика от 68 точки спрямо Партизан (без да се смята правилото за преполовяване на точките).

Милойевич води Цървена звезда в 149 мача, записа 107 победи, 24 ремита и 18 поражения с 2,2 вкарани и 0,85 допуснати гола на мач. Четвърти е в историята на клуба по брой отработени мачове. Беше първият треньор след 1986 година, който на пейката на червено-белите се задържа над две години.

В Европа води Звезда в 44 мача и събори 45-годишният рекорд на Милян Милянич като треньор с най-много европейски мачове в клубната история. В 12 квалификационни рунда осъществи 12 класирания.

Накрая, пише се е и да е станал треньорът, който записа най-убедителната загуба в историята на Цървена звезда (0:6 от Байерн). В тези времена това не е нищо чудно. Привикването на славната история на Звезда когато е била друга система на надпревара и съотношение на силите в европейския футбол наистина вече няма допирни точки с днешния футбол.

Това са фактите и резултатите, които говорят от името на Милойевич. Които никой от 1991 година не е успял да осъществи.

Но много направи Милойевич, което цифрите не могат да опишат. Върна вярата на "Маракана"! Напълни трибуните, забавляваше звездашите от всички краища на Сърбия, региона и Европа. Звездните гостувания в Залцбург или в Берн могат да се заведат като култови заради невероятната подкрепа на привържениците. Милойевич с резултатите (без трансферите) донесе на клуба около 60 000 000 евро с които Звезда се стабилизира финансово. Направи Звезда доминиращ местен отбор и много конкурентен европейски.

Върна кървавата работа, професионализмът и етиката в Цървена звезда. Вероятно само неговите сътрудници и семейство знаят колко е бил посветен на работата на дневно ниво, ние журналистите научихме по нещо от това, а вие привържениците вероятно не можете и да предположите. Говори се, че е имал повече от осемчасово работно време. Понякога и по 16 часа. Милойевич е фанатик за работа какъвто на "Маракана" не се е появявал от години. Играчите са говорили, че такива тактически финеси никога не са срещали в кариерата. Само с такава предана работа успяваше да победи и по-силните от себе си. От онези много по-силните е губил, но тук и работа 24/7 не помага, когато разликата е такава.

Успя да промени манталитета на играчите.

"Моите играчи трябва да разберат, че това е стил футбол, който е напълно различен в сравнение с онова с което са свикнали. Грешките, които направихме не се прощават в Европа. Няма тук какво да се крие, това е манталитет, който ме нервира, този нашият балкански. Когато нямаме резултат, стегнати сме, недисциплинирани, а когато имаме нужния резултат, стига се до отпускане. Такива сме ние, особено в спорта", каза Милойевич след първото гостуване на Цървена звезда против Флориана в Малта (3:3).

Милойевич успя в това. Без много ресурси и за кратко време. Подсилвания като Борян, Савич, Стойкович, Гобелйич в началото не вливаха доверие, защото биографиите им не "крещяха". Но при Милойевич станаха стълб на Цървена звезда. Родич, Радонйич, Пешич също бяха рискови залози, а Бранко Йовичич единствено подсилване с някакви гаранции. Когато елиминира Спарта, даде заявка, че подготвя европейски напредък, а с елиминацията на чудесния отбор на Краснодар със сигурност съживи европейския футбол на стадион "Райко Митич". Извлече максимум от старите пушки Боачи, Канга, Льо Талек, Доналд, Сърнич, Милич... От тогава до мача в Пирея, Цървена звезда под палката на Милойевич нонстоп вдигаше летвата. Пролет в Европа, па Шампионска лига, па първа точка, първа победа, па нова Шампионска лига в която равноправно се бори за третото място. Непрекъснато се вървеше по възходящ път. На домашния фронт тронът не се клатеше въпреки че имаше някои по-слаби мачове. Но, те бяха рядкост. Единственият минус остава неспечелената Купа на Сърбия.

Когато резултатно изпълни почти всички очаквания, Милойевич трябваше да се сблъска с дребнавостта на домашната публика. Търсеше се офанзивен футбол и спектакъл. Системата на работа на Милойевич, която даваше фантастични резултати, изведнъж започна да получава все повече противници. Въпреки че за по-голямата част от запалянковците продължи да е човек на когото безусловно се вярва. Иронията е, че това се случи в клуб, който осъществи най-големия успех в историята с мъдрото решение на треньора с тримата най-добри офанзивни европейски играча в този момент, да заиграе строга защита в мач, който се играе само веднъж. Милойевич не отговори на тези изскачания на "скелета на европейските бразилци" от гардероба след почти три десетилетия неконкурентност.

Слабият летен трансферен прозорец в комбинация с правилата за ограничение на чужденците му вързаха едната ръка през този сезон. Не беше възможно да обиграва най-силния състав. Към стандартния проблем в Европа да трябва да играе един футбол, а в домашното първенство някакъв напълно друг, сега получи и проблемът как да обиграе няколко отбора. Магическа формула за такова нещо не съществуваше, а ротациите бяха задължителни. Добър дял от играчите не можаха да влязат в ритъм и да задържат максимална форма, па започнаха осцилации в играта и някои по-слаби издания. Въпреки това, Милойевич в сигурна крачка продължи отбраната на титлата и дойде на крачка от европейска пролет което би означавало изпълнение на максималната цел. Глупостта на Жандер и липсата на късмет му застанаха на пътя. Все пак, сам разбра, че играчите му са изгубили онази острота и жар, че е стигнало до умора от двете страни и че е най-добре да се разделят. Колкото и това да е шокиращо и болезнено.

Често с неговите европейски успехи се закача и този фактор късмет. Твърде често. Късметът в Залцбург може би заслужи с храбрата смяна в първото полувреме когато не робува на суетата да изкара Симич и с Йованчич да спре неистовия ритъм на австрийците. Или го заслужи с треньорския докторат в първия мач пред празни трибуни когато такъв отбор на Залцбург остави без шансове, анестезира го и беше по-близо до победата. Късмет нямаше против Копенхаген в Белград когато заслужи победата. Но я заслужи в Дания, играейки повече от час с играч по-малко... Успех във футбола със сигурност няма и без доза късмет. Защото тогава и Ливърпул не би бил шампион на Европа през миналия сезон, а заслужено би отпаднал в групите от Наполи. Кървава работа е имало зад тези "късметлийски успехи".

Работа, работа и само работа. Благодарение на нея е и дошъл на Топчидерско бърдо.

Не дойде като звезда в Звезда. Ако си спомняте, в Белград в тези дни боравеше Бенито Карбоне, който се надяваше на работа на Маракана, разговаряше се и с Ненад Лалатович... Звезда дотогава промени 30 треньора за последните 20 години и нямаше причина да се очаква някой, който ще промени историята. За неин огромен късмет, Звезда изтрая в реализацията на първото желание - Владан Милойевич. Той имаше зад себе си чудесен сезон със скромния Паниониос. Само защото става въпрос за малък клуб, не се говореше толкова за неговите резултати. Затова е и дочакан с доза скептицизъм в Белград.

И докато резултатите бяха неговия най-добър адвокат, онова с което Милойевич еднакво плени беше поведението. Напълно извънестрадна личност в сръбския футболен цирк. Модерен треньор, който използваше редица възможности да се усъвършенства, но и традиционен в уважението на някакво клубно ДНК. Сериозен семеен човек за когото футболът беше единствена причина да се появи и говори пред обществеността. Искрен православен вярващ, който изтъкваше това с мярка и достойнство. Много бързо разоръжи скептиците с поведението, а ги спечели с резултатите. Противниците уважаваше, а за всеки специалист (па и "неспециалист") в сръбския футбол умееше да отдели някой положителен детайл. Без гордост, арогантност, доминантност. Но с ясната позиция да се уважава величината на неговия клуб.

Застана в отбрана на идеалите с които се води неговия клуб и привърженици. Умееше на европейските журналисти по подходящ начин да им проведе лекции за расизма, хулиганите и инцидентите, които се предсказваха, но никак не се случваха.

Накрая, имаше професионално отношение към домашните медии. Точно такова каквото трябва да има треньор на Цървена звезда. Всички в същата равнина. Уважение към всеки, близост и братство с никого. Нито е имал свои адвокати, нито е опитвал да повлияе над която и да е работа. В похвалите не летеше, на критиките не отговаряше, и пръв признаваше грешка и поемаше морална отговорност.

Това бяха две и половина незабравими години на Владан Милойевич в Цървена звезда. Звездният Супермен свали червения плащ. Или по-добре казано, онзи червен суичър. Но завинаги остава нейният джентълмен Кларк Кент, който при тръгването отново реши да е до нея. Даде й време да го забрави преди европейския футбол към когото я привикна.

Такъв сигурно още дълго няма да се появи.

Автор: Александър Глигорич