Какъвто беше през двете и половина години мандат на пейката на Цървена звезда, такъв беше и при прощаването с най-изискващия клуб в сръбския футбол. Достоен. Приемаше Владан Милойевич честитки за всичко направено от управата на клуба, от журналистите и привържениците, но не забрави да изтъкне:
"Играчите са тези, които доведоха Звезда до тези резултати. Благодаря на тях", бяха думите на сега вече бившият шеф на треньорския щаб на червено-белите.
Промени три поколения на Маракана Владан Милойевич, макар че сред жителите на съблекалнята на Звезда продължава да има някои момчета с които тръгна към големите европейски покорявания, започвайки от Прага когато кръвната картина и ДНК на един клуб започна да се променя. Трябваше Цървена звезда и да продава играчи по време на мандата на Милойевич, за рекордните 12 милиона евро Неманя Радонйич отиде в Олимпик (Марсилия). Не можеше дългосрочно сега вече бившият шеф на треньорския щаб на Звезда да се ослони на Кръстичич, Канга, Льо Талек, Доналд... Никога той няма да го каже открито, нито ще се занимава с идеален отбор, неговата ера, но това е нашият опит да съставим най-силния възможен отбор, който с Милойевич на пейката би бил конкурентен в Шампионската лига. Или по-добре казано - по-конкурентен.
На голлинията просто няма дилема. Сегашният заместник капитан Милан Борян дебютира в белградския мач със Спарта и стана силна част във всички европейски успехи. Резервните вратари, Супич и Попович, го сменяха в редки ситуации, когато националът на Канада искаше почивка ли беше контузен. Абсолютен номер едно, със сигурност би бил един от лидерите на отбора.
Цървена звезда благодарение на отличната защита стигаше до европейски успехи с Милойевич начело. Имаше тук докторски защитни дисертации като на Емирейтс, след това в белградския мач със Залцбург, па и в Прага 70 минути. В един момент Цървена звезда имаше най-добрата отбрана в Лига Европа, в група с Кьолн, БАТЕ Борисов и Арсенал не допусна нито гол в гостуванията. Незаменими членове на този състав бяха Филип Стойкович, Милан Родич, до юни тази година и Вуядин Савич. Всички те участваха в епичните мачове против Краснодар и Залцбург. Съответно, имат влизане в Шампионската лига и Лига Европа. През миналото лято в Звезда пристигна и Милош Дегенек и две години подред беше важен фактор в класирането в Шампионската лига. Извънредно игра на Ред Бул Арена, беше един от онези на чиито криле Звезда долетя до изравняването. Затова и Савич и Дегенек получиха предимство спрямо Льо Талек, въпреки че французинът заради тактическата грамотност в повечето мачове беше титуляр. Сегашният универсален играч на Монпелие има "само" участие в Лига Европа.
Важен фактор в отбраната на Милойевич беше и Марко Гобелйич. Игра отлично и на позицията ляв бек в Лондон и Кьолн, след това през този сезон се наложи на противоположната позиция, която му е естествената. Сигурно би бил важен за системата на Милойевич и би имал важна роля в този въображаем състав.
КРЪСТИЧИЧ НАЙ-ЗНАЧИМ ИГРАЧ В ЕДНА ЕРА
В няколко мача игра с трима централни защитници Владан Милойевич, но главно предпочиташе система 4-2-3-1. Играеше с една "шестица" и една "осмица", на която стандартно поставя Ненад Кръстичич. Бившият национал беше продължение на ръката на Милойевич на терена, и с цялото уважение към Марко Марин най-значимият играч в епохата изпълнена с успехи. Лидер без лента, играч, който във всеки миг знаеше какво трябва да прави, как да засили, а как да забави ритъма.
"Тръгваме Нено, силно от старта", бяха честите думи на Владан Милойевич преди първия съдийски сигнал.
Да не се лъжем в съвършения състав на Владан Милойевич, Бранко Йовичич винаги би имал място. Дали ще е осигуряващ, но заради атрактивността на отбора и играта, за които някои привърженици правеха единствена критика към Милойевич, си дадохме право да поставим Кръстичич като опорен, а да освободим място за Гейлор Канга. Националът на Габон е една от най-добрите персонификации на ерата на Милойевич. Никой никога не е оспорвал умението на Канга и че е един от най-добрите чужденци, които някога са играли в Цървена звезда. Обаче, заради тежкия характер, Канга не беше един от онези, които лесно ще се съгласят с тактическите задачи и задължения в играта. Сега вече бившият треньор на Цървена звезда използва потенциала на Канга и вроденото му качество. Головете против Спарта и Краснодар представляват приспивна песен за всички звездаши. Ходове, които ще се разказват от поколение на поколение. Наистина, между Милойевич и Канга "пукна" на Емирейтс, когато габонецът трябваше да излезе от игра. Но остана в хубавите спомени. Под палката на Милойевич Канга унищожи всичко лошо което донесе в предишния сезон. Късането на екипа в сблъсъка с Войводина, и онзи червен картон когато Белград гореше по време на срещата с Лудогорец.
Въпросът на всички въпроси е как биха работили Канга и Марин в същия състав, защото и двамата желаят топката, и имат обичай да се връщат в своята половина. Което Милойевич не харесва... Щеше да има много мъки педантичният специалист, но Звезда би била много атрактивна за гледане.
Като добавим към такъв тризъбец и Неманя Радонйич. Когато дойде на Маракана никой със сигурност не можеше да знае, че големият талант в още по-голям спад ще допринесе толкова за успехите на Звезда. Милойевич дозираше времето му, пробивът и гредата против Спарта помогнаха привържениците да се влюбят в него от пръв поглед. Останалото е история. Вкара гол на Краснодар, след това четири пъти се разписа в квалификациите за Шампионската лига, заключвайки с онзи гол в Търнава. И не само това: Радонйич при Милойевич стана играч от когото всички се плашат и озъртат. Най-добрият пример за това е мачът в Москва когато Марио Фернандес не смееше да се впуска в нападателни движения, защото знаеше, че сегашният член на Олимпик (Марсилия) може да го накаже във всеки момент.
На другата страна неприкосновен би бил Бен. Едно от откритията на Владан Милойевич, познат от атинските дни, за чието довеждане педантичният спецалист настояваше. Трябваха му шест месеца за аклиматизация, а тогава видяхме бума на бившия член на Олимпиакос. В миналите квалификации за Шампионската лига - шест гола. Завършени с онзи в Залцбург. Дори и да отиде без обезщетение Бен представлява синоним за добър избор на чужденец. Не е атрактивен, трудно намира решения в ситуации един на един, но съвършено се движи и отваря пространства за себе си и другите. Истински войник на Милойевич, както и Славолюб Сърнич. Момчето от Шабац би имало сериозна роля в ротацията. Да си спомним Краснодар, Кьолн, па и белградския мач с Ливърпул когато обезуми Арнолд.
Изборът в нападение винаги би бил предмет на полемика. Когато е получил шанс Милан Павков вършеше голяма работа. И без гол беше един от творците на обрата в Залцбург, след това се случи Ливърпул, па Хелзинки, и накрая първият дуел с Копенхаген. Все пак, Боачи от първия мандат, когато сееше страх и поред головете вършеше големи неща за отбора би бил първи избор. Но сериозни жокери Милойевич би имал в Павков и Александър Пешич.
На пейката би имало място и за Мичел Доналд.
ЦЪРВЕНА ЗВЕЗДА (4-2-3-1): Борян - Стойкович, Савич, Дегенек, Родич - Кръстичич, Канга - Бен, Марин, Радонйич - Боачи.
пейка: Попович, Льо Талек, Гобелйич, Доналд, Йовичич, Пешич, Павков и Сърнич
Няма коментари:
Публикуване на коментар