Играе в Лига Европа, в средата на класирането е и... Има по-малко точки от Юнайтед от същия период на миналата година, когато Жозе Моуриньо броеше последните дни на Олд Трафорд...
Занемя Театъра на (неосъществените) мечти след головете на Джак Грийлиш и Тайрън Мингс, за малко да остане заледен под удара на Астън Вила, която в по-голямата част на мача беше по-конкретният, по-добрият съперник против Манчестър Юнайтед.
Когато би се търсило кратко описание на всичко което се случва в редиците на посърналия гигант, тогава определено най-добра е формулировката на вчерашния репортаж - сезонна карта и кутия бенседин. Цялото безсмислие на онова което се случва на Олд Трафорд откакто сър Алекс Фергюсън напусна се оглежда във факта, че лутането в мъглата влезе в ДНК на някога големия клуб, заради което Юнайтед стана клуб достоен едва за Лига Европа и мършавата среда на табелата, в ранга на Бърнли и Кристъл Палас, малко по-добре от Борнемут и незначително по-слаб от тазгодишния хит във Висшата лига - Шефийлд Юнайтед.
Ако Арсенал едва сега започна да усеща на своята кожа как е като завърши една ера и след повече десетилетия влезе в непозната вода, Манчестър Юнайтед вече непълни седем години безуспешно опитва да направи модел, който да смени трофейната епоха на големия треньорски маг. Арсенал, все пак, и в годините преди напускането на Арсен Венгер беше свикнал главно с неуспехи. Реномето на Юнайтед след Дейвид Мойс, Луис Ван Гаал, Жозе Моуриньо и сега Оле Гунар Солскяер се срина в пропастта.
Вчерашното 2:2 против Астън Вила вече никого не изненадва. Чак и симпатичният отбор от Бирмингам да беше победил на някога непревземаемата крепост малцина наистина биха се шокирали.
Юнайтедовите 18 точки от 14 мача, 4-6-4 и мършавото девето място в табелата са доказателство, че голямата европейска институция е в криза на идентичността. Харчи като най-богатите клубове в Европа, поставя летвата на нови висоти в работата на трансферния пазар (най-скъпият защитник и десен бек в един и същ прозорец) и доскоро даваше заплати извън всякакви стандарти чак и за клубовете от Висшата лига (чети: баснословният договор на Алексис Санчес), а максимум успя да извлече Жозе Моуриньо със спечелването на Лига Европа и Купата на Лигата през сезон 2016/2017.
Миналата година по това време Моуриньо вероятно и сам беше наясно, че брои последни дни в Манчестър. Важеше за "персона нон грата" в клубните кръгове след лошия старт на сезона, заради което в средата на декември го замени Оле Гунар Солскяер. След завършената "фаза на медения месец" и върха в онзи впечатляващ обрат в двубоя с ПСЖ, се видя с колко ограничени треньорски качества е всъщност норвежецът за върховната футболна сцена и че неговата игра дълго се е основавала на базата на поставеното във времето на Моуриньо.
Без малко година по-късно Моуриньо за пръв път се връща на Олд Трафорд в ролята на мениджър на Тотнъм. Да са знаели в Юнайтед какво ще ги дочака в тази година със Солскяер, трудно привържениците да бяха гонили Моуриньо, а биха му простили всички грехове. Ако от това състояние се направи сравнение със същия период миналата година, Юнайтед имаше четири точки повече и заемаше седмо място след реми със Саутхемптън (2:2). Две седмици по-късно Специалния беше уволнен.
Причините за свалянето на Моуриньо бяха от широк спектър - от развалените отношения в съблекалнята, преди всичко с първата звезда Пол Погба, през лошите връзки с клубната управа заради недостига на финансова подкрепа в летния трансферен прозорец през 2018. Когато Моуриньо беше уволнен един от членовете на управата на Юнайтед описа събитието като "смърт с хиляди рани".
Временното ангажиране на Солскяер се превърна в постоянно след 14 победи в 19 мача, когато изглеждаше, че някогашният нападател на Юнайтед може да върне чара от някои стари времена и да освежи култа към ерата на неговия ментор сър Алекс. Онова което мандатът на Солскяер показа досега е невероятен контраст в работата. Популярният като Убиеца с детското лице продължава да уверява Юнайтед, че трябва да направи стъпка назад, за да отиде две напред. Но тази идеология засега няма адекватна основа.
Ако си спомним времето на Моуриньо в Юнайтед, непрекъснато беше критикуван заради стила на игра, критикувайки го, че винаги е бил твърде защитен и че Червените дяволи винаги трябва да изглеждат нападателно. Нищо значително не се промени и при Солскяер. Игра базирана на контри и отбрана на нестабилни крака не увери никого, че Юнайтед наистина прави "стъпка назад" заради по-висша цел, а клубът се движи непрекъснато в обратната посока.
Юнайтед сега, повтаряме, е клуб от Лига Европа и средата на табелата във Висшата лига. На светлинни години изостава от двете най-доминиращи сили в този момент - Ливърпул и Манчестър Сити.
Единственото положително нещо което Солскяер тези дни прави на Олд Трафорд е влагането в бъдещето чрез увеличаването на минутите на момчетата от клубната академия Аксел Туанзебе, Брендън Уилямс, Скот Мактомини, Мейсън Грийнуд, както и Маркъс Рашфорд и лятната придобивка Даниел Джеймс.
Продължава на никой да не му е ясно защо Юнайтед се отрече от Ромелу Лукаку, без да доведе адекватна замяна, докато и поред всички влагания, съответно 150 000 000 евро отделени за Хари Магуайър и Арън Ван Бисак отбраната продължава да изглежда сякаш е събирана от магазин "втора ръка".
Следващият е Тотнъм. Жозе Моуриньо има идеална възможност с победа над такъв Юнайтед на всички още веднъж да даде да разберат, че проблемът не е в него, може да не е директно в треньорите преди и след него, а в оперативния в клуба и дясната ръка на семейство Глейзър Ед Уудърд, в чийто мандат започна разпадането на бившия шампион на Европа и Англия. Когато Моуриньо напускаше на всички беше ясно, че някаква промяна трябва да се случи. Само, че беше сменен грешния човек, а Солскяер е някой на чийто гръб сега се убива бъдещето на един клуб...
Автор: Никола Стойкович
Няма коментари:
Публикуване на коментар